Върху Посланието (Евангелия и Агни йога)

Арxив | брой 1 / 1993

 

Мили приятели, часът на обричането свърши. Настава денят на изпълнението. Нека приемем благодатта, която ще ни води в пътя на изпълнението, с всичкото чувство на отговорност и да дадем своята благодарност.

Сега, в часа, в който сме влезли в космичното пътуване – да изпълним наистина това, което ни беше заръчано, а и това, което ние пожелахме, за да го понесем като отговорност и като благодарност, защото вече ние самите сме в посока на космично живеене. Ето защо ще прочета Посланието, ще прочета и исканията ни. Ще прочетем евангелските текстове, ще прочетем и уточним параграфите от Агни Йога, с които ще работим непрекъснато. Дали в отделни моменти ще бъдат спирани нашите души и сърца отново да повтарят тези неща, е проблем на лично усещане и принадлежност, но като дадена вече енергия, като включена сила в развитието, те винаги ще пращат своите лъчи и ние винаги ще ги изпълняваме.

Това, което имахме като вътрешна радост и позволение от Космичната цялост, това беше, както започва Посланието:

 

В радостен час битието на Логоса излива Своята космична сила, като благодатен дар на будност и служение.

Призовано е Всемирното братство да събуди отговорна тревога за мир и поведе човечеството по благословения път на Мъдростта.

Планетният Логос рече:

1. Деца на Слънцето, на Път сме;

2. Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото;

3. Отворен е новият храм – там има: олтар, трон и жезъл; чакаме Вашата жертвена дързост.

 

Личните искания, които са нашият жизнен път в служението са:

Господи,

1. Дай ми (ни) свобода от страх за принадлежност;

2. Дай ми (ни) властното Си Слово, та Мъдрост да води дните на моето (нашето) служение;

3. Поискай, Господи, послушание, което ме (ни) освобождава от себичност!

 

Нека с всичката воля на благословението да изходим обреченото, защото денят започна.

Това, което като евангелски текстове трябва да прочетем, е следното:

  • Матея глава 8:
  • 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
  • 22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Това е обричането, че сме на път!

  • Матея гл. 16:
  • 24. Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
  • 25. защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;

По-реален знак от Разпятието в този смисъл няма!

  • Матея гл. 25:
  • 3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
  • 4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;

Всеки трябва в дълбокия си промисъл да знае кoe дава горивото, кое поддържа фитила, за да светлее – онова свято масло, както е наречено в кръщението, маслото или миропомазването, което е свидетел на Светия Дух и Огъня. Защото беше речено: Аз ви кръщавам с вода, а идващият след мен – с огън. – „Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън“ (Лука 3: 16).

  • Марко глава 8:
  • 31. И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
  • 32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
  • 33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.

Човек няма да отвикне да мисли за човешкото, но когато жертва човешкото в името на Божието – това, което направи Той със Своето служение и жертвопринос – тогава той е Син Човечески и Син Божи.

Ето тази равновесност трябва човек да тръгне да търси. Трябва този кръстопът когато намери, да реши дали ще даде ударението си на земните неща или ще ги облагороди, за да станат и те божествени. Защото човек е Бог в развитие. Много лесно може да се извади антитезата от това, че всяко човешко нещо е дело на Сатаната. Такова изкушение може да се докосне до вашите мисли, но мисълта на Христос не е такава в този текст. Той не е искал да даде основание на това, което т.нар. дуалистично схващане прави – разделя Дух от Материя, разделя Бог от Сатана, предоставя земните и човешките неща в небожествените ръце. Нека не се съблазняваме в подобна посока, защото наистина този стих може да създаде основание за съблазън. Тук нещата са по-други. Мисълта на Христос е, не отричането на човешките и земните неща, а спирането на извършването на човешкото, което Той трябва да понесе – именно, че Той трябва да пострада, че Той трябва да бъде разпнат. Тук е противопоставянето на Иисуса Христа на тезата на апостол Петър, защото в Учението на Любовта жертвата е основната клада. Иначе няма къде да се изгори така цялостно – в Правдата не се гори, в Правдата има възмездност; в Любовта има горенето; в Мъдростта – знанието. Той иска точно това да му даде.

Затуй казвам: Пазете се от подобна съблазън, че човешките неща, са дела на Сатаната. Не! Тук мисълта е, че Петър иска да Го спре в жертвата Му за освобождаване. И затова Той казва – ти мислиш за земните неща, ти мислиш че Аз ще страдам, а не мислиш за това, че Жертвата е Път, по който трябва да мине човечеството в идеята за Свободата. Така трябва да се разбере, защото един дуалист спокойно може да ви каже: „Ето един Христос какво рече“. Но това не е същината.

  • Марко, глава 9:
  • 35. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
  • 36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
  • 37. който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.

Идеята за невинността и идеята за пратеничеството! В името на невинността е казано кой може да праща. Може да Го прати Бог, защото този който приеме тази невинност, Мене приема, но като приеме Мене – приема Онзи, Който Ме е пратил. Виждате ли себичността как се губи? И точно затова в Посланието е казано: „Поискай, Господи, послушание, което ме (ни) освобождава от себичност!“

Когато приемете невинността, макар и в Мое име, приемате Онзи, Който Ме е пратил. Тази тайна трябва да се научи. А колко много се иска човек да надмогне, за да приеме невинността, олицетворена в детето! Фигуративно и реално някой от биографичните свидетелства ни дават основание да кажем, че това докоснато дете, изправено в средата, е Игнатий Богоносец. Затова се нарича и Богоносец – защото Бог се е докоснал до него и той Го носи след това в своето битие и в своя живот.

  • Марко глава 13:
  • 30. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
  • 31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

По-подчертано едва ли ще намерите някъде, че всичко материално може да премине, но онова, което има вибрацията на чувствата, на мисълта; онова, което има вибрацията на интуицията, на Духа, има повече трайност, дори и от една планета. Тук е отговорността за будност, от тук е и тайната за невинността. Затова в Агни Йога срещате, че една капчица от империла – отровата, идваща от раздразнението и лошата мисъл може да обезобрази целия лик на небесната ви мисъл. Това е голямото: Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат. Това е едната страна – тяхната устойчивост. А представете си колко по-стойностно е, когато тези думи са думи на откровение, думи на божествено чертаене на живота и пътя на хората; когато са това, което казваме за религиите – една вътрешна потреба; когато за социалната им същност казваме, че те са една нравствена стълба. Ето тайни: Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат. Не може да премине идеята Му за Любовта, не може да премине и идеята Му да обичаш врага си, да бъде неотбелязана в скалата на нравствените потреби. Не може да премине в историята (без да остави белег за еволюция, за импулсация в развитието) идеята за духовното родство, на което се уповаваме всички ние – т.нар. Всемирни братства, които са плод на душевност, а не на кръвна връзка. Това са думите: Тези които слушат словата на Отца Ми, те са Моята майка, братя сестри... – „Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват“ (Лука 8: 21).

  • Лука глава 1:
  • 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
  • 35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

Тази тайна е толкоз догматична, доколкото пространството на нашето знание е ограничено; и тя е толкоз мистична, доколкото пространството на нашето вглъбяване ни позволява; и тя е толкоз реална, колкото нашият Дух може да я следва, а Той е безграничен.[1]

  • Лука глава 10:
  • 25. И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
  • 26. А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
  • 27. Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
  • 28. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
  • 29. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

„Като искаше да се оправдае“ – това е мисълта, която лишена от чистота, дава вариациите на съмнението или лъкатушката на извинението. Това е беда и то голяма беда. Но Той му сочи какво е казано: „от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум“. Ще каже някой: Какво остана за него? Когато имате Всичкия, няма защо да търсите какво остава у вас. Защото тогава кой е у вас – Самият Бог.

  • Лука глава 19:
  • 10. понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
  • 11. А когато те слушаха това, прибави една притча, – понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, –
  • 12. и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
  • 13. и като повика десет свои слуги, даде им десет мини[2] и им рече: търгувайте, докле се завърна.

Значи предоставено е всичко. Някои помнят заръката на своя Бог да бъдат съвършени, както Той е съвършен. И знаете, че един умножава своите мини, друг ги заравя, защото господарят бил лош. Когато спрем ухото и очите си на лошото и му предоставим възможности да се прояви като не се преборим, макар и да не е увеличено неговото зло, сме му дали възможност да се плоди. Затова извинението, че господарят е лош, не дава оправдание за една душевна леност, за липса на една борба, която разбира се трябва да се води.

  • Йоан глава 8:
  • 42. Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
  • 43. Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми?

Няма по-голяма болезненост в душата на Посветения, когато словото Му не е чуто, а е само прозвучало. Аз не мога да приема упрек, че тези, които не слушат словото са нечестиви, защото съм казвал, че злото е нееволюирало добро. Вложената Божественост не може да бъде победена. А кога ще изкласи за жътва, това е проблемът, който всеки решава лично или в оная духовна общност, в която се събира огънят на кладата, ще се стоплят и онези, на който им е студено. Огън, който не топли близките, е хладина за по-далечните. Всяко Учение като огнище е топлило пратениците си и те са длъжни от себе си да създадат клади. Така че всяка душа е една клада – клада, на която (много често си позволявам да кажа) изгоря Дидона, т.е. една голяма любов, за да даде свободен път на този Еней, който трябваше да основе Рим. Ето това е клада! Всеки е една клада на Любовта.

  • Йоан глава 10:
  • 17. Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
  • 18. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

Може ли да си представите не просторността на прозрението, не и учителювото дело, а космичния дълг на обречеността си – да дадете душата си и пак да я вземете? И това е една заповед от Отца Му. Това е, което Го прави Единство; това е, което Го прави Единосъщ. Това е, което в Гетсиманската градина Му позволява да каже: Да бъде Твоята Воля. За Посветения това не е заповед, а готовност за жертва, защото Бог не заповядва – Нему не е нужна заповед. Той дори не говори. Достатъчно е да Се види в лицето на Своето дете. Защо да му казва повече?! Готовността е, което може да направи Посветеният. Това е, което правят жертвообречените.

  • Йоан глава 20:
  • 8. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
  • 9. защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.

Тук не е точно тъй, защото колкото и да е пестял известни тайни, Иисус Христос все пак е казвал неща, с които учениците Му са запознати. Когато Го питат каква е тайната на Възкресението или каква тайна ще открие, Той казва тази, която е дадена на пророк Иона – „Както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Матея 12: 40) и след това пак жив. И още: Този храм ще го разруша и за три дни и три нощи ще го възстановя.

Така че не е много вярно, че не знаели писанията, че Той ще възкръсва. Но идеята за Възкресението има различни пластове – възкресение на видимостта и възкресение, което книжниците са възприемали (защото пък садукеите са отричали душата и възкресението). Но много от Евангелията са написани с оглед на това, което и Вселенските събори са правили...

„Защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите“. Това не е вярно – речено е от пророците. Не е далеч знанието за възстановяването и за възкръсването като теза в Юдейската религия, която има еквивалентност с тезата за прераждането в толкоз близките до тях религии, каквито са били Индуизма, Будизма и т.н.

От Агни Йога имаме също така дванадесет параграфа:

  • 32. Международното Правителство никога не е отричало своето съществуване. То не се открива с манифести, но с действия, които не са пропуснати дори от официалната история. Може да се посочат факти из френската и руската революции, а също из англо-руските и англо-индийските отношения, когато една самостоятелна ръка отвън е изменяла хода на събитията. Правителството не скрива съществуването на свои посланици в различните държави. Тия хора никога не са се крили. Те са посещавали правителствата и са били забелязвани от много хора. Литературата пази техните имена, украсени от фантазията на съвременниците.
  • Не тайни общества, от които тъй много се боят правителствата, но явни лица изпраща Международното Правителство. Всяка фалшива дейност е противна на международните задачи. Обединението на народите, справедливото възнаграждение на творческия труд, а също подигането на съзнанието, се подтикват напред от Международното Правителство с най-сериозни мерки. И ако можехме да проследим мероприятията на Правителството, то никой не би го обвинил в бездействие. Факта за съществуването на Правителството нееднократно е достигал до съзнанието на човечеството под различни наименования.
  • Всеки народ бива избран само един път. Пратеник идва само веднъж в столетието – това е закона на Архатите. Проявите на Международното правителство вървят паралелно с хода на световната еволюция, защото в основата им стоят точни математически закони. Това не е лично желание, но неизбежност на законите, които управляват материалния свят. Не „искам“, но зная. И затова решението от нищо не ще бъде изменено.
  • На планината може да се възлезе от север или от юг, но самото възлизане не може да се отмени.

В този параграф има доста неща, които не ни служат. Това е: „Международното правителство никога не е отричало своето съществуване...“; светлините, които ни дават за тези правителства; участието им в революциите... Това е малко от рода на индийския епос за работата на индийските божества. Факт е, че Международно правителство, Всемирно братство, съществуват. Факт е, че има ръководители, които сътрудничат в различните седем лъчи, за които сме говорили. Мисля, че частта от параграфа, който трябва да препрочитате и да внасяте в своето битие, това е:

„Всеки народ бива избран само един път. Пратеник идва само веднъж в столетието – това е закона на Архатите. Проявите на Международното правителство вървят паралелно с хода на световната еволюция, защото в основата им стоят точни математически закони. Това не е лично желание, но неизбежност на законите, които управляват материалния свят. Не „искам“, но зная. И затова решението от нищо не ще бъде изменено.

На планината може да се възлезе от север или от юг, но самото възлизане не може да се отмени“.

Така че когато някой ви казва, че идва краят на света, прочетете му нещо от този род – да знае, че няма да дойде скоро. Възлизането е неотменимо! А това, което наистина на този параграф е същината, е: „Не „искам“, но зная“. И знаете, че последните думи на Христа на кръста бяха: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23: 34). Искаше да им бъде простено, заради това, което трябва утре да стане. Ние казваме сега: „Научи ги!“ Трябва да се знае, за да се свали дрехата на обикновеното.

Духовните вълни, като същност, идват един път. И известни народи са белязани един път. Световната еволюция е неотменима. Ако това се знае, тогава не може да става въпрос за изживяване на ужаси, за които се спекулира или се ползува човешката неволя за принадлежност. Когато ползувате човешката неволя за принадлежност, лишавате от това, което казахме: свобода от страх за принадлежност. Това разберете – изнудата не е принадлежност. Тя калцира душевната чистота, защото принадлежността, която е принуда, калцира нашия духовен и мисловен свят и ние със столетия се влачим, това което, като беда може да се каже за религиите. Смело мога да кажа, че човек трябва много прецизно да намира основание кога да прави колене. И да не изпуска този единствен момент, когато и народ, и личност могат да бъдат белязани, за да изпълнят това, което се нарича световна еволюция.

  • 74. Всяка обвивка е извращение на действителността. Трябва да бъде напрегната цялата ви зоркост, за да добиете по-малко лъжлива представа. Всичко видимо, всичко отражаемо, всяка мисъл, имат своята мнима украса.

„Всяка обвивка е извращение...“ Въставам срещу тази дума – няма извращение на действителността. Вие не можете да сложите дреха, в която няма да се побере вашата фигура. Така че не е извращение, а може да е несъвпадане с действителността. Нека се пазим от ужаса на думата. Ние не можем да обвиним едно състояние на духовност, за това, че не е приело по-висшия стадий. Да го наречем „извращение“ – не. То може да е несъвместимост, то може да не е пълнотата на това, което възжелавате, но си спомняте мисълта ми – приемете човека такъв, какъвто е, после помогнете да стане такъв, какъвто искате.

„Трябва да бъде напрегната цялата ви зоркост, за да добиете по-малко лъжлива представа. Всичко видимо, всичко отражаемо, всяка мисъл има своята мнима украса“. Това са безспорни неща. Не може да се освободи човека от илюзорност, докато не укрепне в знанието, което му дават очите. Най-радостният момент е, когато настъпи разочарованието му. Когато някой каже: разочаровах се от еди-кого си, единственият отговор, който съм давал е: „Защо сте били очаровани?“ Значи имало е момент, когато живеете с очарованието на собствената си измеримост. Безспорно ще дойде – но трябва да се направи преценка защо е дошло разочарованието. Ако някой е в един пад, вие имате основание да се защитите, че не искате да го видите такъв. Ако има една промяна, тогава възхитете се, макар и да сте били разочаровани. Това е вече отговорност, а не банализираното: „разочарован съм“. Какво значи „разочарован съм“? От кое? Защото е напуснал редовете ви? И тогава вече съответните общества си имат своите анатеми или печатът на Сатаната е върху челото ви и „ще гинете в Геената огнена“ и непременно говорят за спасение, но само за онези, които са при тях. Така не може да се живее. Човек трябва и в лицето на другия да види спасения, защото това, което има, го прави свят! А когато порасне, ще стане още по-свят. Но непременно да слагаме клеймото на човека, защото не е с нас, това е беда – и духовна, и социална, и всечовешка. Свидетели сме на тези ужаси.

  • 162. Всяка опасност дава същевременно и предимство. Центърът на гърлото е този на синтеза. Така мечът се закалява в огъня. Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърдява с пламъка. Затова Агни Йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.

„Всяка опасност, дава същевременно и предимство.“ Ето виждате колко е чисто – всяка опасност е в същото време и едно предимство. „Центърът на гърлото е този на синтеза.“ Това са констатации по отношение схемата на Кундалини[3]. Центърът на слушането – петият център, това е гърлото. Той е една синтеза и той трябва да изрази всичко.

„Така мечът се закалява в огъня. Разбира се, всеки пламък е опасен, но тънкостта на възприятията се утвърждава в пламъка.“ В огъня се закалява. По-скоро, защото в пламъка се разкалява – вие не можете да закалявате, ако не сте разкалили. Точно това е голямото в пещта – тя разкалява и закалява. Но през какво трябва да се мине? През водата. Забелязали ли сте ковачите какво правят? Нажежават, нажежават, мушват във водата и тогава коват. Какво е водата у нас, какво е огънят у нас? Там се закалява и разкалява – това трябва да се знае.

„Затова Агни йога се създава върху явленията на огъня, жизнедателя и създателя на волята.“

Като воля, огънят има рушителна сила, като мисъл, той дава откровенията.

  • 410. Трябва да се обхванат нови кръгове. Не е разумно да се ограничавате в колибите, отминавайки дворците. Също така би било ограничение да останете в дворците, забравяйки хижите. Не се ограничавайте.

Това, което винаги буди възхищение, е въображението. Фигуративно, човекът може да е в хижата и да живее в двореца (както някой, който е в двореца – да живее с бедността на мисълта в колиба). Умението е от колиба да правите дворци и в дворците да живеете тъй смирено, както се живее в колиба. Това е царствеността – да сте се победили от знака на наградата и от страха на унижението, че живеете в колиба. Това е голямото! Да нямате ограничения. И мисля, че макар и така казано, тайната мисъл е тази.

  • 425. Отгде идва приложението и действието на огъня Кундалини? От този същия източник на любовта. Ний наричаме източник на правдата отражението на същността върху екрана на живота. Как радостно е да гледаме издигащите се като вълшебна градина вълни на огъня. Тъй много обичам, когато огънят на любовта сияе и може да бъдат надмогнати всички препятствия!

Това е смисълът на огъня – в него да изгорят всички препятствия. Тогава да му дадете разкрасната мисъл, че това са езици или цветове от градината и всеки от нея може да вземе своя цвят. И не само поклонение пред своето даруване, пред своя цвят да прави, а пред градината – Градината, в която Ева взе ябълка, а друг ще вземе цвета на огъня.

  • 426. Често без никаква нужда, човечеството е преправяло своите дрехи. Ту ги скъсяват без всякаква мярка, ту пък влачат след себе си цели опашки. Ръкавите са се влачили по земята, или са изчезвали съвсем. Ту началото е широко, ту краят ставал грамаден. Като че ли за ръката не е все едно с какъв ръкав ще хване съседа си за гърлото. Но преобличанията са отишли напразно. Да приемем нещата такива, каквито са. И да помним, че не трябва да унищожаваме ентусиазма, откъдето и да идва той. Няма да скриваме истината, но ще намерим място на всеки възторг. Нима възторга ще попречи на големите мерки? Ще се намери място на всяко нещо. Да се строи на ентусиазма е по-лесно и постройката бива по-здрава. Както любовта, така и ентусиазма запалват огньовете. Да съберем всички огнеродители и да помним как ценна е всяка искра. Светлина и тъмнина – да не забравим нищо създадено от светлината! Ний даваме жизнедателите от растителното царство, но не ще оставим това, което лежи в нас без внимание.

Да спрем вниманието си върху това, че „Често без никаква нужда, човечеството е преправяло своите дрехи“. Казвал съм как протестантизмът не се извърши под мистичното зрение, а от разумната протестност. Скъсиха се наистина ръкавите на мистицизма – няма вдигнати ръце за моление, а има разговор. А когато се лишите от мистичност, не може да ядете светостта на хляба. Трябва да се знае ритъмът на молитвата за хляб, който може да стане тяло Господне. Това е голямата разлика. Ако наистина някои дълги ръкави бяха почнали да се облагодетелствуват с материални блага, укъсяването показа само голите ръце на едно мислене, но не и на една мистика. Защото голотата не е мистика. Мистиката е вътрешно съзерцание. И затуй е мистична, защото е невидима, а голи ръце няма.

  • 501. В кой дом ще расте психичната енергия? Естествено, в дом, който се стреми към бъдещето. Това не е тъй просто и лесно. Хората са увлечени извънредно много в настоящето. Когато се говори против въздаянието, то погълнатият в настоящето не ще разбере дори важността на това правило. Но устременият към бъдещето дори не ще разсъждава за условията на въздаянието и всяко въздаяние ще бъде за него само подготовка за нов път. Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива. Защото всичко чрез опита се добива. Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безсмисленото вегетиране.
  • Върховният опит е опита над себе си. В него има и центробежност и центростремителност. Тези прости истини трябва да бъдат повтаряни. Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата и придобивката. Несъединените противоположения не дават кръг; а без кръг не може да съществува система на движение. Всяка спирала, гледана отгоре или отдолу, изглежда като кръг; но всяка сложност изчезва, ако се устремим в бъдещето.
  • Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия! Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, особено психичната.
  • Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава, – отровните земни течения действуват преди всичко на краищата. Но естествения растеж на психичната енергия може да замени телесните способи и да спомогне за установяване на равновесие между видимото и невидимото.

Тайната е във всичко това, което казахме – Бъдещето. Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото. Само в дома на бъдещето се умножава енергията – психичната енергия, която е и насъщен хляб на човека и чрез нея той ще се освободи в бъдеще от материалния хляб.

„Когато се говори против въздаянието, то погълнатият в настоящето не ще разбере дори важността на това правило.“ Ето какво е бъдещето – освобождаване от веригата на настоящето. А човек, безспорно, в настоящето трябва да осъществи светостта си. Но възторгът идва от бъдещото обещание, че тази святост ще я получим. Иначе ще те похлупи всекидневието.

„Но устременият към бъдещето дори не ще разсъждава за условията на въздаянието и всяко въздаяние ще бъде за него само подготовка за нов път. Тогава се запалват пътеводните огньове и психичната енергия се развива.“ Това е в основата на всяка бъднина – да се развива психичната енергия, която след това, както знаете, се изявява в Кундалини.

„Опитът се осмисля чрез проникване в бъдещето и е противен на безмисленото вегетиране.“ Това е тази духовна леност, за която много често говоря, защото предварително искат да си определят благото или насладата от победата – не!

„Именно в отдаването на своя дух за човечеството се заключава и жертвата, и придобивката.“ Капката в океана! Капка, но в океана – тя винаги е основен белег.

„...всяка сложност изчезва, ако се устремим в бъдещето.“ Това е развитието – идеята за бъдещето! Тя е не само оптимистична – идеята за бъдещето е идея за безсмъртието.

„Не трябва да усложняваме пътя на психичната енергия! Тя сама ще пошушне на чувствителното ухо кога трябва да се съкрати съня, като ненужен, кога трябва да се намали храната, кога трябва да се намали питието. Защото всяка енергия храни, особено психичната.“ Колко чувствителност ни е нужна, за да получим вътрешното решение, за да направим това, което много често ме питат: „Как да победим глада, как да победим съня, как да победим еди-какво си?“ И когато тази чувствителност ви нашепне, бъдете сигурни, че няма нужда да си късате цигарите. Няма нужда. Демонстрацията на разума не играе роля. Волевото насилие (като ги скъсаме и сутринта ги търсим) не е решаващо. Ей този нежен шепот на чувствителността определя. Просто осъмвате друг. Друг осъмвате – вие, който сте добили другия образ. Ето това е тайната: „...всяка енергия храни, особено психичната“. Тя, когато ви даде своя полъх, безспорно сте победили. Но човекът, ако не сполучва, не значи че няма енергия, не значи, че се е лишил от психичност – не! Потребна е за нещо друго и когато му дойде часът, той ще я има.

„Временното отслабване на краищата не бива да ви смущава.“ Така че когато видите двубоя вътре в себе си, или го съзрете в битието на другия, трябва с много крехкост да подадете ръка (чрез мисъл, разбира се), с много крехкост и нежност в словото, да го подпомогнете. Защото понякога е нужно само едно зримо желание и пулсацията да подеме вашата или чуждата душевност в развитието.

  • 563. Всяка самостоятелност бива поощрявана. Но може ли да се порицае желанието да влезем във връзка с Учителя, когато идва време да поискаме съвет и да се проникнем от общата аура? Винаги се е казвало: първом бурята, после гръмотевиците и след това – тишината. На този глас на тишината са приписвали безмълвието. Но и свръх този глас има и друго общуване. Вий знаете как се предава гласа на Учителя. Но може да се съедините в съзнанието, без да прибягвате към думи, мигновено пренасяйки съзнанието си в съзнанието на Учителя. Почти преставате да чувствувате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувствуване. Такова сливане стои по-високо от всякакви думи, защото то е източника, който подхранва интуицията. Разбира се, трудно е да се достигне до това състояние, но при разширението на съзнанието то идва естествено, ако не му се правят спънки поради незнание. Това съзнание обгръща всички видове общение.
  • Защо Учението трябва да бъде прието като основа на съществуванието? Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност, той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията. Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане. Всички гибелни резултати са причинени от частичните стремежи. Те пречат на човека да се усъвършенствува и да очисти чувството си за красивото. Но без това качество е невъзможно сливането на съзнанията.

„Всяка самостоятелност бива поощрявана.“ Трябва да сме наясно и затова казах: Дайте зримост на своето душевно поведение, за да внесете на другия пулсация.

„Но може ли да се порицае желанието да влезем във връзка с Учителя, когато идва време да поискаме съвет и да се проникнем от общата аура? Винаги се е казвало: първом бурята, после гръмотевиците и след това – тишината.“Никой не е ограничавал и няма да бъде ограничен пътят до Учителя. Но ето какво се иска – да се изживее бурята: бурята на съмнението, бурята на страха от докосването, бурята на себеподчертаването. Да не се иска помощ само, когато бедата го сполетява, а да се иска изливът, за да се служи на Всемирната еволюция. Тогава идва гръмотевицата – тя е, която раздира небето, за да просветли душата ви. Това е да скъсате завесата пред олтаря, за да се отвори Светая светих. Това е гръмотевицата. Когато у вас е узряла нуждата за поклонение и признание, гръмотевица ви отваря дверите, разкъсва завесата и вие отивате – и тогава вече в олтаря има само тишина. Трябва да е стихнало стенанието на бурята, трябва да е станало разкъсване на завесата и тогава вече с всичката мирност в душата се служи на олтаря – това е тишината.

„На този глас на тишината са приписвали безмълвието.“ Това е безмълвието.

„Но и свръх този глас има и друго общуване.“ Има йерархия на общуването. Това е, когато е укротил бурята – защо на някого е дадено повече? Не – просто някой може да взема повече. А трапезата е обща, олтарят е пред всички. Не е дадено, а трябва да се знае колко може да се вземе.

„...може да се съедините в съзнанието, без да прибягвате към думи, мигновено пренасяйки съзнанието си в съзнанието на Учителя“. (Но от там най-лесно става и връщане – когато се опитват да надникват.) „Почти преставате да чувствате себе си; само окръжността на Чашата е пълна с непосредствено чувстване“. Това е безмълвният завет на Учителите, това, което е казано в окултните учения – Когато вие сте готови, ние сме при вас. Другото е разговор.

„Защо Учението трябва да бъде прието като основа на съществуването?“ Безспорно, защото приканва и следовници, и свят да ускорят еволюцията; защото се принася нов хляб, нова психична енергия, нови обряди.

„Ако някой почне да приспособява Учението към своята собствена личност, той ще изгражда постройки, без да се грижи за основанията.“ Според мене е „основите“, защото постройката се руши, когато един човек иска да приспособи Учението към собствената си възможност и именно тогава не преценя тежестта на сградата, тежестта на Учението. Той зида или прави постройка, без да се е загрижил за устоите, за основите, които ще трябва да издържат това, което се нарича постройка.

„Частичният стремеж води към разкол и не ще доведе до възраждане.“ Това е, което винаги е пречело; това е, което е отбивало големия поток от духовната сила и вълна, за да се разпилее, та дори да не могат да се напоят и най-близките цветя. Това са разколите, това е себичността, когато поведе едно Учение към своята собствена личност. Това е да се загуби възторгът за възраждането, защото огорчението и съмнението рушат всеки бряг и водата се разлива безполезно.

„Всички гибелни резултати са причинени от частичните стремежи. Те пречат на човека да се усъвършенствува и да очисти чувството си за красивото. Но без това качество е невъзможно сливането на съзнанието.“ Без чувството за красиво, без чувството за усъвършенствуване не може да се очаква сливане на съзнание.

  • 581. Обикновено се мисли, че живота в днешно време е станал извънредно сложен.
  • Но ако сравним различните епохи, без предразсъдък, ще видим, че в течение на последното десетилетие много неща се опростиха, като с това отвориха пътя на еволюцията.

Обикновено се мисли, че всяко време е достатъчно усложнено или колкото повече се цивилизоваме, толкоз по-сложно става. А се забравя, че увеличаваме органите на възприемането и помагалата, с които достигаме до дъното на материята и до върха на небесата. Е, с какво се е усложнило онова, което наричаме всекидневие, което ни тежи? Ние сега го разглеждаме с усложнени, и с много повече достижения на това, което нашият собствен ум е дал или общата култура е донесла.

Така че, добре е казано за живота в днешно време – и ако сравним епохите без предразсъдъци – ще видим, че това всякога е било. Скоро бяха извели едно мнение на Аристотел – същите неща, както сега пишат за нашата младеж. Та нали и един Сократ е съден, че е развращавал младежта. Значи имаме от него развратени младежи, както и сега се пише. Нищо подобно. Всяка епоха си има свои мерки за нравственост, за разумност, за отговорност.

  • 589. Мъдрият знае словото, знае писанията, знае мисълта, знае мълчанието – така казва старата пословица. Да погледнем на нея от гледна точка на психичната енергия. Наистина, нужно е да се различава кога е нужно слово, и кога – писмо или мълчание. Много може да се направи, когато направляваме енергията правилно. Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай.

Мисля, че нещата са много ясни. Трябва да се предостави наистина на изтънчената интуиция – дали да дадете едно живо слово или една писана реч, или да премълчите. И не случайно в нашия фолклор има една хубава поговорка: „Мълчанието е злато“. Но срещу нея има и друга: „Всички глупци, за да не изглеждат глупави, мълчат“. А станали ли са златни? Не. Значи – преценката! Там, където се иска дързост, за да кажете едно слово, ще го кажете; там, където знаете, че има глухи, ще премълчите; а там, където знаете, че имат очи да четат, ще им го напишете. Ето това е: „Изтънчената интуиция ще ни покаже способа, който е неизменим при даден случай“.

  • 598. Полезно е да си припомним всички разкази за огъня, защото те съдържат в себе си много истина. Растежа на разбирането ще даде възможност да се различава где е основата на действителността и кое е грешка на мизерните условности.

Виждате колко проницание е нужно, за да знаем реалността на огъня, и как може грешно да преценим, че вина са мизерните условия. Пак ще се върна на мисълта – може в колибата да бъдете царствен и в царския дворец да бъдете просяк.

  • 631. Приветствуваме всички, които идват за в полза на Учението, но радваме се на тези, които са направили от Учението свой живот.
  • Тези, които нападат Учението, ще бъдат поразени. Но в какво се състои вредата и поражението? И в какво е ползата и приношението? Не знаете, где е границата на световната мисъл. Носителю на щастие, где са одеждите на щастието? Коя светлина запалва блясъка на дъгата? Но в Чашата се покоят частиците на познанието.

„Приветствуваме всички, които идват за в полза на Учението, но радваме се на тези, които са направили от Учението свой живот.“ Това е благодатната манна, ако мога така да кажа, когато видите гладния да я събира из цялата Вселена, да се е нахранил и да е направил Учението свой живот.

„Тези, които нападат Учението ще бъдат поразени.“ Отстранете тази дума „поразени“ – поучени ще бъдат. Не може да се поразява, затова че някой може да оспори нещо. Какво е това „поразени“? Ще бъдат поучени.

„Но в какво се състои вредата и поражението? И в какво е ползата и приношението? Не знаете, где е границата на световната мисъл.“ Именно това дават Ученията, когато в душата на човека се събужда едно ново светило, когато там някаква светулчица или някакъв фенер, някакво кандилце е запалено и той вижда мъничко повече, както народа казва, от носа си. Това е дързост вече. Това е благодатта на световната мисъл. А не може едно Мирово Учение да няма световен характер – било то за Правдата, било то за Любовта, било за стъпящата Мъдрост или чакащата ни Истина. Това е зрение.

„Носителю на щастие, где са одеждите на щастието?“Щастлив е онзи, които не е търсил щастие, защото някои ще се уморят да търсят щастие и ще се върнат разочаровани. Но ако пълнотата на едно знание ви даде основание за удовлетвореност, тогава вие знаете с коя дреха да се наметнете. И дрипата може да ви направи царствен, и ливрата може да ви направи просяк. Защото един царствен син отиде да проси, за да си сложи Правдата, за да си сложи мъдростта в живота. Ето разликите. И ги имаме като един реален, един богат живот. Това е важното.

„Коя светлина запалва блясъка на дъгата!“ Само една светлина може да пали блясъци, да дава блясъци – тази на Духа. А другата влиза в спектъра: синя, червена, зелена... Само една – Духът – тя прави всичко.

„Но в Чашата се покоят частиците от познанието.“ Чашата символизира четвъртия център. С нея се дава причастието, защото се счита, че там са събрани капка по капка частици на познанието от раната на сърцето на Христос – Чашата с главна буква. И именно нея можем да понесем в своя личен олтар, и с нея можем да отидем на социалния олтар, за да дадем по лъжичка на този, който ще ходи. Това, което наричаме: „Приветствуваме всички, които идват за в полза на Учението, но радваме се на тези, които са направили от Учението свой живот.“ Направете го живот!

Нека с молитвата на Мъдростта да затворим кръга на своето вътрешно съзерцание и своя обречен на Нов Път живот.

 

 

[1] Тълкуванието може да намерите в сп. „Нур“, бр. нулев – „Слово за Рождество“. (Бел.ред.)

[2] мини – една мина = един фунт сребро.

[3] Кундалини (Змията-Огън) – потенциално вложена Божествена енергия в първия астрален център (в основата на гръбначния стълб).

Още от броя
Проглас (1/1993)   Всяка духовна вълна е излив на Планетния Логос, Божествена еманация, която храни планетната цялост. Тя е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Духовната вълна ... Слово за Духовните вълни   Мили приятели, нека Оная воля, която винаги е била благосклонна към пътя ни, пак в Своята сила да е в душите и сърцата ни. А ние в смирението си под Неговото слънце като Божия И ... Учител, учение, ученик   Мили приятели, това, което винаги е било щедро и безмерно – това е била волята на обич от Отца ни, благодатта, която Неговият Син е давал и това, което Неговите ученици са ... Школата - нови страници Мъдростта е светлина, с която Бог ни гледа в лицето. Мили приятели, човек може да има повече от две крила, защото наистина имаме и седем тела. Вярно е, че за херувимите е казано, че ... Послание на Планетния Логос за 1993 година   (слово) Скъпи приятели, Радостта е усмивка на Мъдростта. Бог бди и нека нашето достояние облекчи, защото Той никога не ни е оставил. Човекът е бягал от Бога, но Той никога н ... Върху Посланието (Евангелия и Агни йога)   Мили приятели, часът на обричането свърши. Настава денят на изпълнението. Нека приемем благодатта, която ще ни води в пътя на изпълнението, с всичкото чувство на отговорност ... Върху Посланието (Зодия Козирог)   Мили приятели! Това което не можахме да си кажем на Нова година, но го изживяхме като вътрешно съзнание за взаимност, е това, което винаги говори за един неразтрогаем брак &n ... Върху Посланието (Зодия Водолей)   Мили приятели, нека Мъдростта, която е наше задължение и Мъдростта, която е наш път да бъде с нас. Ще спрем нашето внимание и ще поговорим върху зодиакалния знак &bdquo ... Тайнства и посвещения (слово) Мили приятели, нека всичко, каквото един хубав ден може да даде; всичко каквото една щедрост на ръката може да даде и едно сърце с обич и мъдрост – да бъдат с нас и да ни ... Постът   Мили приятели! Искам да поговоря за постенето – един особен обряд, който е една съставка от пътя към Богоподобието ни. Народът си го казва с простата думичка „говея& ... Посвещение (1/1993)     Ти дай му чашата причастна на Духа предвечни отгробени душите от черната заслона, когато се запътят кат водите бързотечни..., за прошка да търсят нецелуната икона ...