Школата - нови страници

Арxив | брой 1 / 1993

Мъдростта е светлина, с която Бог ни гледа в лицето.

Мили приятели, човек може да има повече от две крила, защото наистина имаме и седем тела. Вярно е, че за херувимите е казано, че имат шест. Може би бъдещият човек на Мъдростта ще има по седем чифта крила. Нека да ги осъществим!

Днес се открива новата учебна година на нашата школа „Път на Мъдростта“. Свидетелство за преминаване в тази школа не се дава. Никой не ви е писал диплома. В духовния свят няма дипломи – там има йерархии. Единственият изпит, който има човек, това е да е събудил чувството си за достойнство и чувството за приложна воля на това, което е нарекъл достойнство. Приложната воля на достойнството е пътят към Мъдростта.

Изминалата година, когато сте преповторили знания из основите на религиите; когато сте повторили различни знания из клоновете на йога; когато сте отгърнали страници от ученията на онези, които са имали грижа и любов към човечеството; когато сте отваряли нощем или денем страници или параграфи от Агни Йога, за да събудят или импулсират във вас едно търсене, с това сте работили, за да може реченото в Посланието на Планетния Логос да намери по-безпрепятствено внасяне в душата ви и по-действено приложение в живота ви.

Това, което сте извършили, не може да бъде наричано подвиг, но плодовете му са ясни. Беше казано в Посланието за 1992 година – „Вие сте хляба на Мъдростта – дайте го на света!“. И мисля, че всеки от вас, къде по един залък, къде повече – даде. Дадохме! Това значи жив живот! Казаното по-нататък „Вие сте дом Господен, обител на съхранението – приютете света!“, го извършихте, независимо от някои светкавици, които минаваха из свода, независимо от някои свещи в този Господен дом, които са погаснали. Но наистина нашите братя и сестри бяха дом Господен и вашата всеотдайност в жертвата беше неизмерима. Вие наистина сте дом Господен и сте приютили вътре онова, което трябва да дадем, и това, което иска от нас волята на Всевишния, волята на приложението. И най-после: „Вие сте врата на бъдещето – осветете настоящето!“. Тези ценности, низпослани от Планетния Логос към вашето лично живеене и към нашето лично служение, до идването на новото Послание, бяха и ще бъдат изпълнявани. Радостта ми е голяма. И точно в този смисъл съм казал, че Радостта е усмивка на Мъдростта. Тези неща не можем да свалим нито от свода, нито от личното си небе. С тях сме живели цяла година, с тях ще живеем бъднини, когато изпълняваме и по-тежки и по-отговорни задачи. Но не можем да се лишим от това, че сме хляб на Мъдростта. А какво ще дава този хляб на човечеството, как ще го напътим – това е проблемът, който утре ще ни бъде открит. Кого ще приютим в този дом Господен, в тази обител на святости – утрешният ни ден ще ни каже.

Онова, което също така даде голямата радост, това беше, че наистина бяхме свободни от ограничението в жертвата. Никой не беше възправил в съзнанието си горчивина, че ще жертва нещо – ще жертва час, ще жертва дни, ще жертва живот! Това беше свобода от ограничението за жертва, това беше бит, който направихте и този бит е име на вашия живот.

Другата радост – това беше, че ние трябва да дадем своята воля на съпричастие и съслужение с Великия, за да Го улесним в задачата. Светът чака.

И най-после – да се познаем в другия като потреба за единството. Мисля, че тази година сложихме не само ъгловия камък на сградата на дома на Единството, а приютихме в своя дом и много други. Единството не е в това, че няма да има понякога различие; не е в това, че в небето понякога няма да има „белите“ облаци на градобитността – единството е в целта, която сме тръгнали да осъществяваме. Ако над някоя земя е нужен градобитен облак – ще мине. Ние можем да понесем това. И много пъти съм казвал: Вятърът има една благодат – да оплоди цвета, има и една своя отрицателност – да чупи клони.

Ето, това Послание го имате разгърнато. И не можем да кажем, че то е само дяланите камъни или скрижалите на заповедите. В Божия свят заповеди няма. Пак ще повторя мисълта, че състраданието може с часове да го проявявате, но ако не динамизирате своята сила на приложност, няма да имате отдайността, няма да имате загрижеността, не сте направили милосърдието. Заповедта не прави милосърдие. Защо? Защото левитът мина край страдащия и имаше заповеди – до чужденец да се не докосва. А самарянинът спря, превърза раните и го заведе до странницата, и плати. Заповеди няма. Ето това, което е казано: „Свобода от ограничение в жертвата“ – това е отрицание на заповедите. Бог не заповядва – Той храни, Той насочва, Той гали. Наказанието е наша неизпълнатост на нашата воля по отношение на принципи. Ние се самонаказваме – Бог не наказва. И аз съм изумен от Стария завет, където, ако ги сполети белята или бедата, веднага казват: „Господ ни наказа“. Защо не помислиха преди това, когато извършваха геноцид над другите народи? Тогава Бог ги благославя!? Не, няма такова нещо.

И така, във вашия годишен път на школата минахте и тълмежа на Посланието, и неговите податки за приложение (и лично, и социално) и Всемирно развитие. Ако някой не схване, че тази отворена врата – вратата към Храма Небесен, вратата към Царството Небесно, както казва Христос, е тясна, по тесни пътеки се отива, ако не е схванал това, тогава в другите лъчи (още 6 врати има там) – оттам човекът ще отиде да послужи. Нашата врата е вратата на религията, вратата на Мъдростта. Друг ще послужи с философията си, трети ще послужи с изкуството си, четвърти с науката... Нищо не може да бъде отречено. Онова което има всемирен характер, в себе си носи и наука, и философия, и молитва – това е вашето предназначение, това е будността на Духа ни в служението чрез лъча и вратата на религията. Това трябва да се схване. И тази врата сме я отворили, и по този път ще ходим. Ето защо, когато отваряме вратата на новата година, трябва да я вземем не само като една социална призивност: ето нова година, нова учебна година, нова астрономическа година... Всичко това има своята формула в нашия планетен живот.

Какво значи нова учебна година? Това значи, че ще извикаме из недрата на своята душевност други страници, на които трябва да напишем онова, което още не знаем. А знаем ли всичко? Безспорно не. Никой не може да каже, че знае всичко. Никой не може да каже, че няма един възвратен процес, когато будността до такава степен е осъзнала своята земна присъственост, че започва процеса за своето небесно търсене и небесно присъствие. Никой не може да каже, че не познава раздвоеността, първом като един конфликт между морал и ум, между вяра и безверие. Но една раздвоеност, която имаме като процес на съвършенството е, когато Бог извежда от Себе Си творението, което винаги е вечно, но с временно битие. Творението Му е вечно, но битието на творението Му е временно. Това е едно знание за раздвоението. Това е едно знание, когато из Адама се извежда Ева – животът. Едно раздвоение, което е единство. Това е законът за целостта – да сте единен в своето раздвоение и раздвоен в Единството. Из Бог изтичат съществата Му и в Бога се връщат. А творението е вечно, защото Бог е вечен. Ето това е, което трябва, като сме го научили, да простим на онзи, който прави понякога своята погрешна преценка, който се губи от идеята за целостта, който е сложил ударение върху раздвоението повече, отколкото върху идеята за единството. И тогава можем да кажем защо някои ще стоят вън от нас и ние трябва да ги благославяме. Тогава можем да разберем защо Христос казва: „Благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Матея 5: 44). Това е нашата задача!

И ако тази година наистина станахме дом Господен, ако наистина сложихме в основата за единството своето служение, тогава в идеята за целостта в раздвоението ще трябва да работим. Няма да осъждаме ничия чужда воля. Признание на будността трябва да дадем – будност, която трябва да бъде изведена в ходене. Не будност, която още стои, не будност, която е видяла само изгрева, а не дочаква пладнето. Може би в този смисъл е казано, че леността е много тежък порок. А една леност в областта на религията е вече отрицателна сила. Така ако схванем нещата, тогава можем вече да говорим за Всеблагостта и за Всемирието или Вседържателността. Всеблагият не значи още, че е Всемирен. И ако трябва да вървим по това стъпало, ще вървим без да сме загубили звездата за Всемогъществото и Всемирността. Ако се схванем като раздвоени, можем да изпълняваме само Всеблагието, а ако се схванем като Всемирност – ще се схванем като цялостни. Защото само една същност не е целостта на Бога, както само едно от съществата не е израз на Неговата творческа пълнота. Аз винаги ще твърдя, че Бог няма атрибути, защото това е наше схващане за Него. Бог като Същност, Бог като Абсолют не може да бъде ограничен в повелята на нашето искане. Ние Го доближаваме, а исканията са, за да подтикнат човека да Го търси, събуждайки в него това, което счита, че е Божествено. И винаги ще правя разлика между това, което е Божествено у човека, и Бога. Ние винаги ще искаме да ставаме Божествени точно с тези качества, с които Го обличаме, но те не са още Бог. Те са стъпала.

Това, което сега ще ни дава осенението, това е вечният Дух на Неговата святост и пратеничеството на Неговия Син. Аз пак повтарям разликата между син и Синовност. Всички са синове на Отца, но Синовността е цялостна принадлежност на излъченото – единосъщно, персонифицирано за дадени мигове, служение за Духовна вълна.

Така трябва да отворим вратата за новата учебна година. Е, не без тази малка таблица на живота ни, която всеки ден в годината е чертана от нашата воля, от нашето сърце, от нашия ум. Защото човек не може да бъде вън от реалността. Знаете моята мисъл: Не да отречем, а да одухотворим материята – този, който намрази плътта си, той нищо не разбира от Духовност. Казано е, че плътта е слаба и Духът е силен. Направете тогава така, че духът, който е силен, да изгради и плътта устойчива и силна. А не да хвърляме проклятие върху онова, което планетата ни е дала и плътта, като дете на Твореца, да бъде с лоша дума наречена. Не! От таблицата на всекидневието не можем да избягаме. Потребата да ядете хляб – и духовен, и физически, не може да бъде решена сега с това, да се разделят две риби и пет хляба и да нахранят пет хиляди души. Но с две думи и с пет огнени израза може да нахраните не пет хиляди, а пет милиона.

Това е задачата ни – без да сме се отрекли от таблицата на всекидневието, да намерим най-добрия израз на развитието, най-благородното съжителство и най-чистото ни служение пред олтаря на новата духовна вълна на Мъдростта.

Мъдростта е светлина в Пътя на Божието дело. Тя наистина е един от първите грижовници за Свободата ни защото познанието ни освобождава от невежество. Невежеството е най-големият праг и най-добрата услуга на завоевателя, наречен неверие. И ако сложим от тази светлина в душите си, негаснещата й сила в различните припламъци – в различния човек, ние ще имаме онова, което казаха древните – Вечния Hyp – негаснещата светлина на Мъдростта. Тя е не само нужна, тя е, когато Бог ни гледа в лицето. И ако имаме това усещане, че Hyp е Бог, Който ни гледа в лицето, ние знаем как да направим своя молитвен иск. А когато Бог ви гледа в лицето, не може да избягате и не може да се скриете.

Ето защо излишната дума, ето защо хлевоустието (да кажем безконтролно за някого лошо, клеветата има друга стойност) – трябва пред светлината да изгорят и човек, намерил светостта на вечното, да освети личното. Този, който няма сили да направи от личното световно, вечно – той още се развива. Този, който има достатъчно проницание да каже, че Мъдростта е просветление, а не само знание, той знае на кого служи.

И така, когато човекът има тази будност, той започва процеса на възвръщането. Колко е бил грешен – оставете го на законите, които определят стойността на греха, стойността на лошото. Когато се върви, човек трябва да има едно по-голямо знание от Орфея – не се обръщай – Орфей се обърна и загуби Евридика. Христос каза: Този, който е сложил ръката си на ралото, да не се обръща. Виждате ли вековете как дават тайни и то толкоз простички, толкоз естествени, а толкоз същностни. Който е сложил ръка на ралото, да не се обръща! Орфей го убеждаваха – ще видиш Евридика, ще видиш душата си на слънчевата светлина – не се обръщай. Шумна нещо, страх го обзе, обърна се и я загуби. Това е светлината, която ви гледа в очите – напред. И ако през годината всичко това, което сте минали, е написало на вашето петолиние една малка песничка – допишете я. Това е моето желание за тази година, когато започвате отново своето обучение, своето възвишаване, своето освобождение – допишете я. Спрете вниманието си върху Посланията, потърсете тайни в беседите, занимавайте се с неща, които излизат из пещерите на случайността уж, а потребни за вашето дело. Защото знаете, че пещерата е място на посвещение и всеки може да получи своя тръпен знак там. И тогава, когато ще заключим вратата отново, да знаем, че всеки има своя огледален образ и своето право да се защити пред онова, което наричаме Божия път. Нека да вървим нататък!

 

Ваклуш

Пловдив 1992 г.

 

Целта ограничава – служението ни разгръща!

Още от броя
Проглас (1/1993)   Всяка духовна вълна е излив на Планетния Логос, Божествена еманация, която храни планетната цялост. Тя е подкваса и носи развитие; тя е промяна, но не и насилие. Духовната вълна ... Слово за Духовните вълни   Мили приятели, нека Оная воля, която винаги е била благосклонна към пътя ни, пак в Своята сила да е в душите и сърцата ни. А ние в смирението си под Неговото слънце като Божия И ... Учител, учение, ученик   Мили приятели, това, което винаги е било щедро и безмерно – това е била волята на обич от Отца ни, благодатта, която Неговият Син е давал и това, което Неговите ученици са ... Школата - нови страници Мъдростта е светлина, с която Бог ни гледа в лицето. Мили приятели, човек може да има повече от две крила, защото наистина имаме и седем тела. Вярно е, че за херувимите е казано, че ... Послание на Планетния Логос за 1993 година   (слово) Скъпи приятели, Радостта е усмивка на Мъдростта. Бог бди и нека нашето достояние облекчи, защото Той никога не ни е оставил. Човекът е бягал от Бога, но Той никога н ... Върху Посланието (Евангелия и Агни йога)   Мили приятели, часът на обричането свърши. Настава денят на изпълнението. Нека приемем благодатта, която ще ни води в пътя на изпълнението, с всичкото чувство на отговорност ... Върху Посланието (Зодия Козирог)   Мили приятели! Това което не можахме да си кажем на Нова година, но го изживяхме като вътрешно съзнание за взаимност, е това, което винаги говори за един неразтрогаем брак &n ... Върху Посланието (Зодия Водолей)   Мили приятели, нека Мъдростта, която е наше задължение и Мъдростта, която е наш път да бъде с нас. Ще спрем нашето внимание и ще поговорим върху зодиакалния знак &bdquo ... Тайнства и посвещения (слово) Мили приятели, нека всичко, каквото един хубав ден може да даде; всичко каквото една щедрост на ръката може да даде и едно сърце с обич и мъдрост – да бъдат с нас и да ни ... Постът   Мили приятели! Искам да поговоря за постенето – един особен обряд, който е една съставка от пътя към Богоподобието ни. Народът си го казва с простата думичка „говея& ... Посвещение (1/1993)     Ти дай му чашата причастна на Духа предвечни отгробени душите от черната заслона, когато се запътят кат водите бързотечни..., за прошка да търсят нецелуната икона ...