Голгота - реален и мистичен път

Арxив | брой 2 / 1993

 

Христос Возкресе, мили приятели!

Големият празник не е в това, че се пише с главна буква. Големият празник не е в това само, че Възкресението се е осъществило. Празникът е винаги някаква промяна на състоянието ни. Но аз мисля, че Възкресението не е в промяната – Възкресението е всемирно живеене, всемирно бдение. Защото празникът е един откъс, докато Възкресението не е откъс, то е Живот! То е път, който трябва да се изходи, за да бъдете ослънчени от Светлината, която носите и която ви се дава, за да седнете отдясно на Отца. Но до този момент трябва да се мине по пътя на нееволюиралото добро и оная Велика ръка да може да разкъса завесата на храма, оная Всемирна сила да може да направи своя гръм. Това е да минете Голготския път – мистичен и реален.

Какво е Голгота? Кръстът на Христа и черепът на Адама. Светът на първичната материя в изкупление оцелява в образа (черепа). На разпятието Адам (човекът) ще поеме четирите гвоздея, т.е. четирите посоки, а Христос ще поеме копието – освобождението на Аза, на кръста, като сила в Материята. Диханието Божие на Адама – Словото Христово – става Живот!

Но преди да дойде до този върховен момент, преди тази мистичност, която всеки поотделно ще изживее (дадена почти във всички мистериални актове на посвещенията във всички религии), какво трябва да направи човек със себе си? Той първом трябва да направи едно Рождество, което вековете са му изработили – да влезе в тази Всемирна Майка, която е съчетала в себе си планетната утроба и да получи благослова на своята будност за отговорност. Не само благоволението, а своята будност за отговорност в служение! И ако направим една аналогия така, че този Иисус, Който беше продаден за тридесет сребърника, аналогично стои с онзи Иосиф, който беше също продаден, само че за двадесет сребърника, представете си дължината на Пътя, който трябва да се изходи и смирението – братята да ви продадат или един ученик да направи това!

Това определение на готовност не е заради историята на човешкия род, а заради самото предназначение Бог да има Свои Синове. За онзи, който не събуди в себе си Синовност, ще кажем така, както е казано: Синът на слугинята не може да бъде равен със сина на Сара! Тази Синовност е нашата основна задача, защото Той никога не ни е напущал, ние Го напущаме. Исмаил напусна Отца си, но Иисус не Го напусна никога. Дори пое укора на Своите родители защо е останал далеч от тях при Йерусалимското моление, без позволение на баща и майка, за да каже смелите думи: Аз трябва да бъда там, в Онова, което е на Отца Ми. Това е определена Синовност и оттук ще видим поведението Му на смирено служение, оттук ще видим победата Му в изкушенията.

Изкушенията! Там Той постави на преценка преходността и вечното на Своята Божественост. Човекът може да постави на преценка преходността и непреходността на своето достойнство, на своето изповедание. Там Той постави на преценка хляба на живота, чудото на света и властта на славолюбието – и ги победи!

Първом, Той трябваше да освободи своята обвързаност към хляба. И в молитвата „Отче наш“ е казано изрично: „насъщния ни хляб дай ни днес...“ (Матея 6:11). Човекът винаги ще трябва да има своя хляб – хляб, който може, както Той рече: Казано е не само с хляб ще се живее, а и със Словото Божие. Това не отрича физическата необходимост от хляб, защото физическото ни тяло ще се храни с него. Но хлябът трябва да бъде осветен и не трябва да бъде верига в битието ни. Не бива във всекидневието да губим празника, празника на тържеството на Духа над Материята, което Той извърши със Своето Разпятие. Когато съблазънта дойде и Му рече: „Ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат на хлябове“ (Матея 4:3), Той отрече чудото за нашия елементарен бит, защото чудото е най-трошливият стълб в храма на служението. Вие никога не знаете щението на хората в чудо и никога не се знае наситата, която може да ви изкушава. И тогава изрече думите: Не само със хляб ще се живее... Това значи, че трябваше да се издигне духовният свят над материалния, без да се отрича. Този, който отрича материята, не познава тайната на Учението – материята трябва да се одухотвори и да съпровожда онова, което вещае със сигурност Възкресението. Възкресението е възможност да еманирате материята и да я събирате.

Другата съблазън, която Му се предложи – това беше да изпита онези хранители, които стоят над нас; това беше да се извърши едно изкушение като се повикат отвъдните сили да го опазят, защото писано е: „На Ангелите Си ще заповяда за Тебе да те запазят...“ (Лука 4:10) Той отгони това предложение, за да не изкуши и да не постави на изпитание отвъдните сили. (Нещо, което винаги искаме: „Ако сте наши добри приятели, хайде, направете това и това“.) Светът има своята еволюция и тя се крепи не на изкушението, а на устойчивостта, на убедеността ни, че Бог е всичко, че Той е в Посланието за еволюцията, която е вложена в душите и е поставена в нашето земно съществуване. Няма нужда да бъде изкушаван и ние не бива да оставаме в единия бряг, ако искаме да имаме течението на едно духовно учение, което винаги ще има два бряга. Никой досега не е направил река с един бряг. Но може да имате два бряга и да нямате течение. Това е великото съчетание – душата и материята имат своето единство в Духа! Ето това единство Той постигна с отричането на това чудо.

Третото изкушение, на което беше подложен, това бе да види света в Своите собствени ръце, да види Своята космична цел. Защото (впоследствие става знайно) Той е роден от Бог и Той е нещо повече от чедата, от тварите Божии – Той е Син Божий. И ние сме синове Божии, но когато разтълмим тайната на Троицата, има нещо друго, което е речено там. Там е речено, че Той е роден, роден от цялата планетна плът с посвещението и с осенението на Духа, а ние сме сътворени с предназначение да раждаме. Затова ние наричаме своите родни чеда синове и дъщери. И ако така, в тази планетна плът, Той е роден и кръстен от Неговия Баща, с основание Той е Син Божий. А ние, изпипани от ръцете на Бога, имаме правото да раждаме и да наречем своите чеда синове.

И така, когато Той беше видял всичката тази цялост на този свят, с всичкото й величие, имаше само едно искане от страна на съблазнителя. Аз няма да нарека името му Сатана, както всички обичат да говорят, защото имам една по-опростена, но много по-вярна теза. Това е, че няма зло, има нееволюирало добро. Персоналността на злото не е теза на еволюцията. Но тази съблазън, която имаме, която е нееволюирала, може да ни поднесе изкушение и Той ни показа, че всяко изкушение е победимо, т.е. Той по един реален път ни показа, че злото е нееволюирало добро, че може да го трансформирате в добро, че цялата тази власт, която може да имате в ръцете си (това, за което се боричкат непрекъснато социалните пластове) е преходност. Всяко наше себечувствие е преходност, защото ако днес сме доволни от себе си, а нямаме пулсацията утре да бъдем по-големи, заспиваме в безжизнеността и сме сложили своя кораб само на един пристан.

Най-страшното изкушение, най-многоликото изкушение си остава жезълът на властта. Човек ще победи нуждата от хляб, човек ще победи изкушението чудо, за да бъде всепризнат, но най-трудно побеждава тщеславието и жезъла на властника. Ако това може човек да направи с ония прости думи: „Махни се от Мене, сатана!“ (Матея 14:10), тогава той е останал в пазвата на Отца си! Тогава неговата мъдрост е Мирова, защото всички богове и богини са се борили за власт. Само у Атина Палада – Мъдростта, която не е родена от утроба, а от главата на Зевса, не сме намерили искане за власт. Тя я има в смирението си, тя не може да бъде изкушена в тщеславието си. Мъдростта решава въпроса за свобода от власт. Защото няма по-велика тайна от смирението. Само тя, когато завие в дрехата си детето на тщеславието, може да го излекува от всяка болест. А не като Омфала, когато намята със своята дреха Херкулес и му слага отровата. Смирението не е отрова – смирението е целебна сила. И малцина са го изпитали. Малцина са го живяли. Тогава едно от големите изкушения на човека – тщеславието или т.нар. Луциферово желание, ще угасне, без да го лиши от светлината; така както човек не е лишен от Божията сила, но слагайки я в своите пазви, където отглежда чедото на дребното си тщеславие, зле употребява Бог в себе си.

А може вече, когато сте победили тщеславието на властта, да кажете това, което Той казва: Аз имам власт да извикам дванадесет легиона ангели, а вие отивате с обикновени ножове да Ме браните! Ето, мъдростта не позволи арогантността на сила