Пред гробницата на Йосиф Ариматейски стояха и стоят жени и мъже, които свидетелствуват за един Невечерен ден, за една Всемирна Мистерия – Възкресението:
Възкресението като лична, социална и мирова драма, Христос – Логосът като хилядолетен Бог;
Възкресението като реалност от историческия път на живяна и потребна лична Голгота!
То е реалност като душевно сродяване – ритуална психоза чрез взаимния поздрав „Христос Возкресе“;
То е реалност на Духа за божествено присъствие в плътта.
Възкресението освободи пазителите на Дървото на Живота. Едемът е отворен – в Адам работи Христос. Христос-роденият работи в Адам-сътворения. Той променя, изкупва и спасява.
Мъдростта победи страха от еретизъм да се яде плода на Знанието.
Възкресението не е съчувствие към човека, а идея за живот – живее само Бог!
Затичани към гробницата, нека от всеки гроб направим Възкресение!