И както на засятото семе,
ни бури, ни зной, ни зимния мраз,
ще може кълна да отнеме,
когато удари родилния час;
тъй пламне ли в теб всевечния Ом,
и твойто Слънце с лъчи те венчава;
то с твърда ръка над стария дом
пусни браздата на вечна забрава!
Безмълвен и глух на нечий глас,
мой сине, дошъл е твоя час!