Върху Посланието (Зодия Рак)

Арxив | брой 4 / 1993

 

В деня на равенството, при смяната на дадена зодия, трябва да направим своите капони (везни) в едно равновесие. Да не се лишаваме от вълнението, но да запазим спокойствието.

Ще поговорим върху зодиакалния знак Рак (или на латински Cancer). Като болестно състояние е твърде неприятно, но, тъй или иначе тя, тази зодия, е откак светът съществува. Съществувала е и преди да има заболяване и съвсем не значи, че нейното отражение създава и самата болест. Нека не живеят с такова смущение родените в тази зодия. Изрично казвам, че всеки от нас носи всички зодии по силата на един прост, естествен акт на нашето идване и отиване.

Този зодиакален знак, както всеки друг, има три декади и трябва да се съобразява човек със съответната декада (когато иска една по-уточнена негова въздейственост), за да не изпада в разминаване, че общите неща, които са казани за тази зодия, не са в неговото вътрешно писание. Той се търси, а не може да се намери. В такъв случай ще трябва да потърси декадата си. Първата декада, примерно, е повече под влияние на Венера. Безспорно, там ще се забележат онези елементи, които правят хората по-любвеобилни, които правят хората по-артистични, които правят хората достатъчно поетични. Разбира се, това е едната страница. Както знаете, във всяка зодия всеки човек в своето развитие, в своята еволюционна йерархия или изграждане между добродетели и прагове (не пороци – пороците са човешка придобивка, а самата еволюция издига прагове, които трябва да надкрачим) има и по-други отражения или по-други разгласи. Може например това увлечение да стигне до една мегаломания, за която се говори като за лудост, но тогава, когато този зодиакален знак е повече под действието или под влиянието на Луната. Макар в третата декада Луната да е преимуществено властницата, взема се в цялост, че Ракът повече е под това въздействие – въздействието на Луната. Така че там някъде, в нейните отражения трябва да се търси уточнената мегаломания или лудостта, която често се смесва с, както казва Ботев[3] :– „Свестните у нас считат за луди…“

Тази грешка не бива да допущаме, защото един човек, нарушил нещо, което е много нормално, може да е свръхнормален. Нека и по този въпрос да сме наясно. Знаете, че Христос Го наричаха луд, какъв ли не. И сега някои ги наричат луди. Това е една благодатна роса. Така че едно увлечение, което може да доведе до лудост, трябва много прецизно да се установи в коя от декадите е. Безспорно, Венера носи един такъв аспект, но Луната най-вече, без да считаме, че лунатикът е луд. Разбира се, че лунатици (сомнамбули) се раждат не в тази зодия само.

Така че когато ще се говори за един сомнамбулизъм, не бива някой да го приписва само на тази зодия или че родените под тази зодия са сомнамбули. Не, сомнамбулизмът е присъствие на един увлечен астрал, който има много голяма близост със своето лунно минало живеене. Приливите и отливите, както знаете, определят цяло битие на Космоса. И в тези моменти на пълнолуние (когато имате приливите) ще видите и приливи на подобна енергия, която отвлича човека от неговото легло. Това е едно добро свидетелство, че съществува някаква друга субстанция у нас, която така добре ни ориентира, че можем да ходим по покривите без да падаме (стига да няма външен стрес, който може да смути и да събуди човека). И какво показва това тогава – че със своя собствен астрал ние можем да бъдем по-съвършени в ходенето си, отколкото с мисловната си будност и това, което наричаме реалност. Но, разбира се, че в никакъв случай не бива да поощряваме сомнамбулизма. Той не може да бъде поощряван, защото в такъв случай астралното откъсване, с което е изведена и нашата физика на една такава разходка, може и по-дълго се задържа без да се развива, т.е. живее в спомена и силата на Селена.

Така че когато ще говорим в тази зодия за праговете (така ги наричам аз, не пороци, не лоши наклонности), не бива да забравяме и това, че именно Луната, която в третата декада е най-властна (а тя е и белегът на Рака), не изключва маниакалността, но това е, според мен, преценка на човешкия ум. Защото Луната е, която дава поетичното въображение. И няма поет, който да не се е вглеждал в нея (отделен е въпросът дали я е възпявал). И затова тези, които се занимават с хиромантия, хирология знаят, че когато една линия на ума клони към хълма на Луната, човекът има склонност към изкуството. Разбира се, това предполага повече познания, защото трябва да се има предвид, че една линия на ума може да върви към лунния хълм, но да нямате линията на изкуството и тогава с въображението си бихте станали един великолепен моряк например (което е преимуществено като избор на тази зодия). Нейното изборно отдаване, това е морячеството, скитничеството в добрия смисъл на думата. То в същото време е и неукротимото въображение. Така че когато ще разглеждаме проблема за ръката с линия на ума, наклонена към хълма на Луната, ще трябва да видим дали нямаме един добър авантюрист, който завоюва чужди пространства. Или ако имаме белега на линията на изкуството, да бъдем убедени, че този човек е наистина белязан. Защото линията на ума може да върви нормално, но щом е налице линията на изкуството, в такъв случай ще имаме един поет. Но нещо друго, ако и линията на ума върви към лунния хълм, ще имаме вече не само поета, ще имаме голямото въображение, което дава и голяма поезия. Защото всички са поети, особено в по-младите си години. Но едни пишат стихотворения, други оставят поезия, а малцина на света ще оставят изкуство. И именно тази зодия (на Рака) е, която дава този белег. Ще трябва, разбира се, човек да бъде много деликатен и много внимателен.

Втората декада е под влиянието на Меркурий. Знаете, че това е прочутият Тот, или Хермес, но когато е като зодиакален знак, там имаме малко ексцентричност, неискреност, данни за търговски способности, за наука и без да крием – за измама.

Вземайки впредвид съответните дадености в тези три декади (макар Луната да има цялостна доминанта), можем да правим великолепни хороскопи – Ракови, така да се каже. И трите различни дадености, макар и да не приличат на „Орел, рак и щука“ от Стоян Михайловски, все пак са нещо подобно.

Изразният елемент на тази зодия (от който тя се води) е: „Аз се съмнявам“. Това е характеристиката `и. „Аз се съмнявам“ – това е девизът на Рака. Пак ще кажа: нека никой буквално не взима нещата – всеки от нас носи всички зодии. Носи ги поради естествения закон на раждането, прераждането и логично е тогава така да бъде. Нека не се обвързваме с безизходното – тук съм роден и това ми е всичко. Доминанта може да бъде, но не и решаваща сила.

Как се ражда идеята за Рака като наименование на съзвездие? Това е много далечна история. Още в древни времена, когато са наблюдавали астролозите (а вие знаете, че една най-богата астрология и астрономия, но астрология най-вече, имаме във Вавилония), забелязали са, че от един етап на мартенското равноденствие имаме едно изкачване на Слънцето. Изкачване, изкачване и след това едно спиране. Именно на 22 юли има едно спиране и както казва нашата поговорка: „като рак на бързея“, започва някакво „шумолене“ – назад-напред, назад-напред и почва връщането. И когато се говори за Рака, се има предвид това минаване на известна височина, където спира и започва връщането. Затова в древността са направили една характеристика на съзвездието как прилича на рак. То е съставено от около шестдесет звезди, от които пет образуват фигурата на рака, както е дадена. Друго, което е също така много характерно за неговия символен знак (когато го означават в зодиакалните знаци), е, че се обозначава с една шестица и една девятка, или две шестици обърнати една към друга. Това трябва да се разбере и тогава можем да правим нашата интерпретация. Какво беше шестицата – посятото семе; какво е девятката – изникналото семе. Ракът носи ли в себе си тези противоречия? Носи ги. Може ли да се съмняваме, че той е противоречив – едно срещу друго, едното само за себе си (6 против 6 или 6 и 9). Ето ви едно съмнение.

Различните митологии много пестеливо са го употребили. Ракът има цялостно фигуративно представяне само във вавилонската митология и то там се говори за големия морски рак. Само там има ясно изображение. Докато, да кажем, в Египет той е символизиран чрез скарабея. Това е големият бръмбар – златният скарабей (така се нарича в тяхната митология и е щастиеносецът). Той е и знакът на Озирис.

В Гърция този зодиакален знак е означен със самия Меркурий, т.е. с Хермес, с костенурката, от която Хермес беше направил (от нейната коруба) какво – лирата. Тъй че в различните митологии или религии Ракът е означаван различно, когато трябва да изрази символната страна. И ето, ще го видим в Юдаизма чрез вълка или чрез персоналността на един от синовете на Иаков – Вениамин, за когото се казва, че е вълк единак (има някаква рушителна сила). В Християнството като сила, която изразява самата същност на астрономическия знак, ще го илюстрират като Светий Дух, а когато е като персоналност – Ракът е освидетелстван чрез Юда. За мен така изведено не е много вярно. Юда не е представяне на Раково поведение. Може да имаме онова колебание, което той за момента върши, но трябва да не забравяме активната страна на думите на Христос: Каквото има да вършиш, иди го свърши. Безспорно, в Индия в този знак е сложен Вишну. За Рак в гръцката митология (казах вече за костенурката) имаме и едно поведение на Хера към Херкулес. И именно в гръцката митология се дава, че самият рак като естествено, като биологично същество, е по искане на Хера изведен в зодиакален знак на небесата. Защо?

С лернейската хидра, която имала девет глави и която е вършила много големи пакости, Херкулес води една жестока битка. Той сече главите `и, но на мястото на всяка от осемте отсечени глави израстват по две, а само една от деветте е безсмъртна. Тогава именно Херкулес вика на помощ своя племенник и придружител Иолай и те изгарят мястото на всяка отсечена глава и така тя не се възстановява. В този момент Хера (която ненавижда Херкулес, защото е син на съпруга `и Зевс от Алкмена), виждайки изхода от битката, праща един голям рак, наречен Каркин, да помогне на хидрата. Ракът се впива с щипците си в краката на Херкулес, но Херкулес и него унищожава. Тогава Хера, богинята майка, извежда хидрата и Каркин в небето като зодиакален знак. Само в тази митология (и в асиро-вавилонската) по-плътно ракът е обозначен като зодиакален знак.

По характеристика, както знаете, Ракът е воден знак и активен, плоден и женски. Онова, което макар и малко невероятно да звучи, но във втората декада (където е Меркуриевото царство, ако мога да кажа така) личностите са домоседи. Докато един Хермес, или Меркурий, това е куриерът на боговете, в тази декада ние виждаме хората родени с едно чувство на добри домоседи, на добри грижовници. Даже нещо много особено има за тази зодия, изрично е подчертано, че Раковата зодия дава най-добрите майки.

Разбира се, че Ракът има несъвестимости много. Както казахме, когато е под влиянието на Венера ще имате деликатното, благородническото, ще имате артистичността. Когато е в Меркурий, ще имате и жестокостта, и активността.

Положителните черти са, че той е един голям грижовник към дома, има тенденция за просперитети. Има и идеализъм (който може да стигне до лудост), особено в увлеченията му към пътувания, към добрия авантюризъм. Трябва да се проследи – тези, които завоюваха Америка, дали поне две трети не са под Раковото съзвездие. Така например един от големите, който в Южна Америка отива да воюва, е Гарибалди. Гарибалди е под тази зодия и знаете, че най-напред се бие в Бразилия, а след това за своята родина. По късно воюва срещу Австро-Унгарската империя, срещу Папата и т.н., докато идеята за обединена Италия надмогне.

В областта на поетичното въображение има един голям поет, роден в тази зодия – това е Фридрих Клопщок, който е творил в XVIII век, а в началото на XIX умира. Той е един от големите поети и неговата творба „Месиадата“, в сравнение с Джон Милтън с неговия „Изгубеният рай“, е наистина несравнима (макар и трудна за четене, но като въображение изумителна).

Също в тази зодия можем да видим един от реформаторите, какъвто е Калвин. Калвин е, който (може би една частица от това, което казах, когато Ракът е под давление на Меркурий) може да прояви жестокост. Този пастор и този реформатор не е бил много жаловит. Това са илюстрации на самата зодия.

Така имаме един идеалист, един добър домосед, един пътешественик и един остър ум. В същото време – един човек, който се страхува от нововъведения, непостоянен, проявяващ страх и жестокост, доста капризен и понякога наивен.

Телесен орган, съответстващ на Рака, е стомахът и той е най-същественото, което Ракът управлява. Предимно в тази зодия заболяванията са гастритни и стомашни. Тя управлява също и цялата гръд. Още нещо има за Рака – той води северната посока (в нашето полукълбо).

В тази зодия се е работило твърде много за материята – да получи тя форма. И има някаква логика – пулсацията и след това изграждането. Защото пулсацията като динамика трябва да бъде спряна, за да се изгради формата. Фактически какво е движението, материята какво е – смълчано движение. Материята е смълчано движение! Ето това е, тук е работил Ракът – отиване и връщане.

Трябва да кажем, че той, също както и другите зодиакални знаци, носи определени периоди, които не са благоприятни: един период пролетен, от 20 март до 20 април (Овенът), и другият – есенен (Везните), от 21 септември до 22 октомври. Това са неблагоприятни, неудачни периоди за родените в зодия Рак и би трябвало да се съобразяват. Съдбовни години са: 43, 50, 57, 64, 71. Щастливите им числа са двойката и седмицата. Хубавият им ден – понеделник, а той е ден на Луната. Тя е, която създава магичното въздействие, миролюбие и съответната душевност. Камъкът, който могат да изберат и да носят, е смарагд или опал. Като цвят, цветът доминиращ в Луната, това е зеленият. Той е познание и безспорно с известни надмогвания. Затова и при тях може да се каже, че острият ум регулира битието им. Като второстепенен цвят си остава сребристият (макар че някъде в писанията ще го срещнете като основен) – той е втората му принадлежност. Зеленият е първичният, там е доминантата и оттук Ракът е много сензитивен, много усетен. В природата именно зеленият цвят е, който е успокоителен, но в същото време е и едно въображение, една познавателност се крие в него, когато се пробужда умът. И в този смисъл може да се каже, че Ракът има известно чувство за отговорност, има чувство за вярност, въпреки че „Аз се съмнявам“ е основното му битие. Има и чувство за гордост. Логично е, така добре украсен, с осем крака, може да върви напред и назад, логично е да има и такова чувство на гордост. Хората в тази зодия обичат лукса и са приветливи. Подвижни са, защото той е подвижен знак.

Така този зодиакален знак като общо въздействие върху човека, и по-специално върху родените в него, дава вътрешно съсредоточение (интравертност – не екстравертност – „вътрешни“ хора) и от тук е голямата им впечатлителност и много изтънчена чувствителност (защото поглеждат навътре). Обратният знак е една екзалтация и оттук – капризност. Но една екзалтация не всякога може да доведе до капризност и един каприз не може да бъде всякога плод на екзалтация, защото една екзалтация може да дойде от възхищение. Но капризът не всякога е възхищение. Може да е една прищявка, която нарушава приличната хармония – било в дом, било в общество, било в личния ви свят. Тези неща трябва да се различават.

Като символ на майчинство (и затова казват, че това е знакът на най-добрите майки) можем да кажем, че тази зодия съответства и на нашата лимфна система, на жлезите с вътрешна секреция. Добрата майка е наистина владееща жлезите с вътрешна секреция.

Ракът в Посланието е свързан с втората точка, която гласи:

  • Вие ядете хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото.

Как можем след като дадохме тази характеристика да хармонизираме зодията с това, което е казано в Посланието. Най-естественото, което можем да приемем, е, че Ракът като цялост, като будност (която носи както неговия свят, така и неговата вътрешна размисъл) е достигнал до известно място, че той е ял от хляба на Мъдростта със своето пътуване до оня разделен момент, когато ражда колебанието си дали да извърви крачката напред, за да направи откритие (както да кажем Козирогът го прави), или това „Аз се съмнявам“ стои в неговото сърце като пулсация. И това „Аз се съмнявам“ е, което ще го накара (а не бива) да събира трохите на миналото. Може би тази зодия най-трудно се дели с миналото, защото онова, което може да я върне, я удовлетворява; онова, което може да и даде майчинството, е благодатното домоседство, докато едно немирство е нарушаване на удобния лукс, за който имат добра съблазън. И в такъв смисъл тази хармония е един апел към родените в Рака, а и към онези, които в даден момент, макар и в други зодиакални пътища, изпитват влиянието на този знак. Вие ядохте хляба на Мъдростта, не събирайте трохите на миналото. Вярно е, че човек не може без минало – това е неговата легитимация, за да се отстои, иначе той може да се нихилира. Но и другото е вярно – ако стои постоянно в миналото, никога няма да стане добър моряк (а в тази зодия все пак са добрите моряци). И тогава съветът е: „Не събирайте трохите на миналото“. Трябва да направим една разлика между благородния авантюризъм и подготвеното пътуване, с което обикновено морякът върши своята работа. Морякът е владеел помагала, които му дават ориентиране – външни помагала. Чел е звездите и е пътувал. Идеята е подпомогната от реалния свят. Докато откривателите са великото блуждение на реалната мечта. Там губите всичко и никой не ви ориентира, но мечтата ви е реална, защото имате събудено чувство за откривателство. И затова тези, които правят големите свои набези на това, което наричам благороден авантюризъм, не са предимно родени в тази зодия, а в търсещата откривателство.

За да се спаси Ракът от съмнението, той трябва да си послужи с естествените помагала за ориентирането. Затова този съвет е към тях – Ядохте хляба на Мъдростта…, т.е. вие имате своето дадено, вие имате своята душевност, вие имате своето въображение – не се връщайте към трохите. Вървете! И тук е вече голямото, когато един пробуден в този път не се върне да събира трохи, защото в него пулсациите на някоя минала зодиакалност ще му дадат достатъчно упование. Така това обръщение към тях е и основният им път.

Текстът от Евангелието, който хармонизира с Рака, това е Евангелието на Лука, глава 1:

  • 34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
  • 35. Ангелът `и отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

„А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ Отличителният белег на Рака – съмнението. Цялата юдейска религия е пълна с пророчества, с осенения, както е казано, на профетите. Мария е седемнадесет години в храма Йерусалимски (на три години я въвеждат, а на двадесет я извеждат) и е готвена за велика мисия. И когато идва Благовестието, тя казва: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“. Ето това видяхме в тази зодия – съмнението. Мария се съмнява и „Ангелът `и отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. Вижте как точно това допълва – допълва нейното съмнение с безспорното (с ориентира на смелия моряк, а не онзи, който е самовдъхновен за откривателство). Ето тук правим връзката с тази зодия. Съмнението е отстранено от един позитивен момент, толкова добре известен в цялата юдейска религия – наличието на Светия Дух в това, което те нарекоха пророческото време или профетското време. Това е един безспорен, съвсем безспорен елемент на видимо дори доказателство, подкрепено от всички предишни истории на юдейската вяра и религия.

„Аз се съмнявам“ – това беше знакът им. И ето как е отстранено съмнението – с нагледност. Макар и да е в областта на обещанието, макар и да е в областта на нереалното, все пак то е и образно, и предопитно дадено в цялата им история. Цялата юдейска история има достатъчно богат опит за наличието на фактора – Дух Светий ще слезе и Той ще те осени. Това изключва съмнението на ума, защото съмнението е дело на ума, а не на вътрешното прозрение. Умът е, който създава колебанието във везната – не прозрението, не вътрешното откровение. И затова ангелът си служи с фактите на собствената им история, за която тя има достатъчно знания.

Това, което всяка зодия крие в себе си е, че в нея, в нейните потенциалности, е скрито едно послание. Посланието на всеки зодиакален знак, разбира се, надминава това, което е определено за негов основен път. Защо? Защото той всяка година ще бъде все същият знак, но с нови енергетични сили, които космичната даденост има и което Логосовата духовна вълна ще дава. Когато Логосът изпрати Своята духовна вълна, Той не я разделя на благодатни и неблагодатни зодиакални знаци, а я изпраща на всички, та всеки, в съответния зодиакален знак, да вземе вибрация от новото. И тук затова е казано: „Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“. Така че не е изключено в утробата на Луната или от съзвездието на Рака това, което една личност иска, да осъществи като свое предназначение. Тя, безспорно, ще бъде в една от трите декади и тогава ще вземе най-благоприятното, защото Ракът е и от плодоносните знаци. Значи някъде в ковчежето му има семето на плодоносието. И ето – Роденото ще се нарече Син Божий. Това е благодатното в тази зодия.

От „Агни йога“ преценяваме в съзвучие с Рака следния параграф:

  • 631. Приветстваме всички, които идват за в полза на Учението, но радваме се на тези, които са направили от Учението свой живот.
  • Тези, които нападат Учението, ще бъдат поразени. Но в какво се състои вредата и поражението? И в какво е ползата и приношението? Не знаете, где е границата на световната мисъл. Носителю на щастие, где са одеждите на щастието? Коя светлина запалва блясъка на дъгата? Но в Чашата са покоят и частиците на познанието.

Вижте как ясно са двата пласта: пластът на генералната теза „Аз се съмнявам“ – тези, които са приветствани, които идват за в полза на Учението и пластът на онези, които са го направили свой живот. Ето пак има два момента – момент, когато ще се дойде да се вземе и моментът, когато взетото сте го направили онова, което бяхме казали: Ядохте хляба на Мъдростта. Значи съмнението може да се надделее с едно пътуване, което не бива да спре до там, а събудената необходимост да роди – това, което сте искали да вземете, да стане живот.

„Тези, които нападат Учението, ще бъдат поразени (поправям го – поучени, не бива да се поразява). Но в какво се състои вредата и поражението?“ Ето колко ясно и тук има резонанси със зодията. Колебанието, съмнението (на бързея, където се чуди накъде да отиде) – напред, назад. Може да се изрече хулна дума – това е позволено. (Дори Христос казва, че срещу Него може да се каже хулна дума, но срещу Светия Дух – не.) Но има нещо друго – те трябва да бъдат поучени, а не, както е казано, поразени. Едно учение, което може да поразява тези, които не са с него, няма характера на цялост към присъствието на Бога във всекиго. Защо един Бог в другия може да се възправи – това е проблем на развитие и на йерархия, но не и проблем на възмездност и съжалявам, че тук е така казано (прилича малко на Староюдейство). Ето защо се търси в какво се състои вредата и поражението (защото Христос казва: Тези, които не са против нас, са с нас) – една разлика, която трябва да се направи. Но не значи, че и този, който е против нас, може непременно да е донесъл вреда и пораженство, защото в параграф 21 на „Агни Йога“ е казано, че клеветата е „…като факел на диваците, но в тъмата на нощта всеки огън е полезен“. И така, ако човекът, казал хулна дума, е, примерно казано, роден в този зодиакален знак, който ражда сам за себе си съмнение, защо тогава да не потърсим извинението, вместо да употребим удар за поразяване. Трябва да преценяваме точно нещата – с такава мярка, с каквато е скроен съответният друг. Как? Ако е роден някой в отрицанието към всичко, защо да го съдим и да го поразяваме? Ще трябва да потърсим в това отрицание колко полза ни носи. Другото е съвсем деликатното капсулиране, както се казва, защото в едно общество една отрицателност може да бъде иззета и може да бъде капсулирана. Това е да се върши едно учение, а не – „Този е враг! Анатема!“, както чувам по улиците.

„И в какво е ползата и приношението?“ Казахме, че едно отрицание може да донесе полза и може да направи приношение, точно в този смисъл, както в „Агни йога“ е казано за клеветата, а Христос пък казва на учениците Си: Радвайте се, когато ви похулят заради Мене. Защо? Защото те като Негови апостоли, Негови носители не са Него Самият, но когато заради Него ги охулват, те говорят за Него. Това е голямото – Радвайте се, когато ви похулят заради Мене, когато кажат лоша дума… Дори в блаженствата казва още по-ясно: Мен гонеха и вас ще гонят. Така че в това е приношението, в това е ползата – когато в този съмняващ се, в това дете на Раковото съзвездие, съмнението е родило изказ, който може да бъде опроверган или е родило подозрение, което може да падне. В такъв случай той ще премине в друга будност, защото е получил доброто прозрение. Какво е прозрението, в края на краищата, срещу онова, което е така стабилизирано в живота? Това е да отречеш нещо, в което вече се съмняваш – в неговата стойност. Отрече ли Христос юдейския закон Око за око, зъб за зъб – съмняваше се в стойността на учението на Правдата и го отрече. Ето това трябва да се познае. Така че когато ще направим едно благодатно признание на хората, родени в този знак, в съмнението (когато са сложили хулна дума или са похулили учението), ние ще бъдем благодарни, че те са излезли от своя статус и са станали приносители – било на приношението в доброто, било на хулата, но все пак са разживяли.

„Не знаете, где е границата на световната мисъл.“ Ето това е тайната. Точно този, който е родил съмнения и ги отрича, както самият Декарт казва: Съмнявам се в самото съмнение. Добре, щом раждаш съмнение, в което се съмняваш, ти се променяш. Какво значи това? Че не знаем границата на световната мисъл, която може да е събудила във вас съмнението срещу едно учение, да кажете хулната дума и след това да се събудите и да дойде онова, което един ап. Павел направи. Хулеше, хулеше, а след това каза: Разпнете ме, за да бъда Христов. Това е границата на световната мисъл, която обикновеният човек не знае. Границата на световната мисъл ще ви доведе до брега на божествената река, в която, както е казано в древните митологии, ще се умиете и ще забравите миналото – в реката Лета (Стикс). Трябва да се окъпете вътре. И съмнението ще изгори, и бездиханното ви отрицание ще умре.

„Носителю на щастие, где са одеждите на щастието?“ Към тази проблема винаги съм имал някакво много особено отношение. Този, който търси щастие, нищо не разбира от щастие. Грешката е, че някои търсят известни определения. Щастие! Може да познае човекът своята възвишена пробуда и никога да не я оприличи с щастие, защото няма нищо по-менливо от това, което наричаме удовлетвореност. („От ден до пладне“ – има нашата поговорка своето слово.) Удовлетворен си един миг, другият миг – отново: новата паст – отворена, чакаща ви зове да паднете или нов връх ви казва: „Качете се!“. Тогава какво значи удовлетвореност, какво значи щастие? Някои казват: „В пустинята една чаша вода е цяло щастие и един килограм злато е цяло нещастие.“ Какво значи щастие? За мен този, който не дефинира и не търси щастие, е щастлив, първом, защото е свободен от илюзия за щастие. Така че неговата одежда, според мен, е загвоздена на някакъв личен, социален или всемирен кръст (в добрия смисъл на думата), който трябва да занесе, за да даде на човечеството или на отделния човек свобода в служението.

„Коя светлина запалва блясъка на дъгата?“ Само една светлина може да запали блясъка на дъгата – това е светлината на Мъдростта, защото тя е действието на Кундалини.

„Но в Чашата са покоят и частиците на познанието.“ Под Чаша винаги трябва да разбираме и Всемирната утроба (в която едно ново духовно дете ще бъде родено или пратено на живот), а в нас (когато погледнем своята анатомия, в символа, разбира се, на духовни служения) – четвъртия център, чакрата, наречена Чаша, която има наистина, както е казано: частици на познанието за всемирното. Тя дава познания за всемирното. След това същата тази символност влиза в ордена на рицарите на Светия Граал.

И последното, което, от личните ни щения, имаме към тази зодия, това е първата точка от Посланието:

  • Дай ми, Господи, свобода от страх за принадлежност.

Какво значи свобода от страх за принадлежност? Да махнем съмнението! Съмнението е, което като сеизмографните писалки пише, пише… Дай ни! За да можем да се освободим за едно служение – безсъмнено и цялостно. Свобода от страх! Всички религии са изграждали известни тревожни постулати, за да смутят човешката душа в нейното служение към Бога. Отколе е време да се осъществи идеята за свобода от страх. Само тя може да ражда свободно и достойно служение. Тя, като искане (както го дадохме тази година в Посланието), повтаряна като молитвеност, освобождава в съответния зодиакален знак отрицанията, които времето е сложило в душите на всички ни.

 

[3] Хр. Ботев. „Борба“ (Бел. ред.)

Още от броя
Стих (4/1993)   Не е в насладата острова блажен на твойте дни със радости богати, а в огъня – чак до жежко нажежен изпитал им каратните позлати; и пак се моля като ези ... Проглас (4/1993)   В тревожни дни битието на човека е хранено с мана Господня. В дни на развитие профети му давали заповеди и правила на живот. В дни на Възкресение и тържество открове ... Интуиция, боговдъхновение, богооткровение   Предстои ни едно тежко, но съвършено благодатно пътуване – пътуване по пътя на йерархията на познанието. Път, който искаме като го осъществим, да сме влезли в онова, което ... Окултизъм и мистицизъм - рационална преценка и културен принос   Ще продължим темата за окултизма като направим преглед върху неговата същност в религията и философията – като образ, като естетическа цялост, като културен принос, ... Върху Посланието (Зодия Рак)   В деня на равенството, при смяната на дадена зодия, трябва да направим своите капони (везни) в едно равновесие. Да не се лишаваме от вълнението, но да запазим спокойствието. ... Върху Посланието (Зодия Лъв)   Зодия Лъв има един основен белег: първо, че е под водителството на Слънцето и второ, че има едно призвание – основно легнало в нейния цикъл на трите декади – „А ... Школата върху Агни Йога (4/1993)   Тази книга е дадена от един от Учителите на Изтока, същият, който преди десетина години даде „Зов“ и „Озарение“. Тя е първата книга от една нова ... Слово за българската култура Verba volant, scripta manent!61] Дами и господа, едва ли има по-светъл празник за българския народ, за националната ни свяст и за историческото ни предназначение от празника на българс ... Петдесет години от кончината на Цар Цорис III   Приятели, да благодарим на Бог, че в личния наш план Го имаме като Вечен, Присъствен, Несменен, за да можем да осъществим частица от Неговите дела тук, на Земята. А Неговите дел ... Еволюция     Еволюцията започва от Бога и свършва до плътта, започва от плътта и завършва до Бога.   Инволюирайки от Него, ще еволюираме към Него!   ... Молитвата на Мъдростта (4/1993)   ОТЧЕ НАШ,   Да се свети името Ти; да прииде царството Ти; да бъде волята Ти!   Научи ме, жив да бъда в Тебе ...