Еволюцията започва от Бога и свършва до плътта, започва от плътта и завършва до Бога.
Инволюирайки от Него, ще еволюираме към Него!
Бог е вечен, а ние еволюираме в Неговото усвояване.
Бог еволюира у нас, за да ни направи присъствени във Великия.
Бог Себе Си осъществява в човека.
Всеки човек е бог в развитие!
Бог се изразява чрез човека, а след това потребата на Бога в човека събужда човека, за да търси Бога.
Нищо не можем да прибавим към Бога – трябва да осъществим Бог в себе си!
Бог не може да бъде изчерпан, но човечеството може да еволюира за приближаване.
Бог не може да се смалява, но човек може да се извисява.
Промяната, на която човек е подложен, е от Божество до човек и от човек до Божество.
Еволюцията няма за задача да създаде благоденствие, а богове!
Еволюцията не е страдание, а развитие.
Развитието е нашата божествена признателност.
Стремежът нагоре е вложената тайна на Бог към Себе Си!
Качването е сила на Бога и воля на човека, защото Бог не иска да диктува чуждо поведение.
Човекът не е по-лош от еволюцията, в която се намира.
Еволюцията има едно основно правило – йерархия на възможностите.
Този, който се събуди, има един дълг – да стане; който е станал, има една задача – да тръгне, а който е тръгнал, има една обреченост – да се качи на върха, на едно голготско разпятие и на едно Възкресение.
За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, а за Божественото се възкръсва!
[10] Из подготвяната за печат книга с афоризми, сентенции и мисли на Ваклуш. (Бел. ред.)