Петдесет години от кончината на Цар Цорис III

Арxив | брой 4 / 1993

 

Приятели, да благодарим на Бог, че в личния наш план Го имаме като Вечен, Присъствен, Несменен, за да можем да осъществим частица от Неговите дела тук, на Земята. А Неговите дела бяха да сътвори един свят, който да бъде божествен. Неговата воля беше да създаде един човек, който да стане бог, който да има правото да бъде наречен Син Божий, затова самият Христос, Син Божий каза: Върша това, което върши Моят Отец. Ако можем да кажем, че частица от това, което е вършил Отец и ние ще свършим – тук помежду си и в света, тогава вече с основание ще кажем, че волята на Отца, чрез Сина и чрез децата Му, върши своето. От сърце ви благодаря, че всеки е намерил частица от Божието присъствие, за да можем да си разменим онова, което ни свързва.

Много ми се иска с минутно мълчание да отдадем едно дълбоко признание, нещо, което нашата история дължи на един от своите белязани синове, един от пратениците на Всемирно посветените – цар Борис III, Цар Обединител. Както знаете, днес[9] се извърши в Рилския манастир панихида по повод петдесетгодишнината от неговата кончина. Няма надълго да говоря колко е величието му. Това, което само ви подсказах е, че той е една белязана личност във всемирното деяние на божиите дела. Оставям настрана историческата му деятелност, която безспорно пък за нашата националност е една съкровищница както на смирение, така и на самоотвержено жертване и служение на народ, на дух, на Божието дело.

Тази личност има своето голямо минало, своето безспорно настояще. Няма значение дали един човек е верующ или монархист, за да му отдаде дължимото. Цар Борис III е съставка от националната ни гама, той е съставка на националния ни химн и всеки поотделно е длъжен, когато чуе един напев на този химн на националното ни битие, да признае тези, които, малко или много, са дали за нашата родина, за България. Ето защо нека в минутно мълчание да помолим не само: „Бог да прости“, а и нека Бог да ни поучи как да се лишим от страх, за да признаем великото. А там съдничеството, което има да се извърши, безспорно му е отредило място. В историята ни той не може да има заник. В душите ни той трябва да бъде извикан за живот. Така че мир в душата му!

Може би видяхте днес това моление, което се извърши и с което (за радост на всички ни) в националната ни съвест няма да има едно недостойно деяние – непризнанието, каквото не бива да го имаме и не бива да ни тежи повече. Не може човек да не признае величието на онзи, който е отдал себе си в изкупление и спасение на родината ни.

Аз съм съвременник на тези събития, присъствал съм на погребението на царя. Видях непринудените сълзи на загриженост и прозрение на хората, когато чуха на 28 август 1943 г., в 4 часа и 22 минути за кончината на своя цар. Един народ изплака изведнъж: „Свърши се!“ – до такава степен вътрешното му прозрение беше верно.

Защото цар Борис имаше не само ръка на защитник, не само вниманието на гальовник, който когато видеше някой страдащ, помагаше (не е въпросът дали даваше съответната грижовна сума) – той погалваше всяка глава, вземаше всяко дете. Той казваше много странните думи: Искам да не видя черни кърпи на българските майки. Ще направя всичко възможно да не влезем във война. И наистина направи го така – сложи черна забрадка на собствения си дом, без да сложи черна забрадка на българския народ. Какви събития след това дойдоха, това е другата страна, но той взе своя дял на скръб, взе своята национална достойност и отиде наистина като изкупителност. Дали е отровен или не, не е важно. Той не прати нито един воин на Източния фронт, не даде дори воин във война срещу съседите. А ние със съвсем мирен поход взехме или по-скоро наследихме това, което имахме – това са съвсем достойни дела в пътя му.

И не зная дали сте чули думите му, когато ставаше въпрос за характеристика на българската общественост като политическа гама: Политиците ни са англофили, войската ни е германофилска, народът е русофилски и останах само аз българофил. Знаете ли с каква интуитивна усетност сещаше нещата и с каква благородност ги решаваше. И даже последните му думи, преди да тръгне от главната квартира на Хитлер, са били: Хайде, колкото може по-скоро да излизаме оттук... – но причината за смъртта му не е само там. Скоро се подхвърли другата версия (дай Боже да не е вярна), че именно Чърчил и Сталин имат намеса. Това са версии и нека ги оставим настрана, нека не помрачаваме светлостта на подвига му – онова, което той направи. И ако можем нека в този ден, когато и да идва през годините на нашия живот и на тази страна, да го извеждаме от своето мълчаливо гробище, от своята гробница, която носим. Защото за мен българите нямат гробници, българите нямат пантеони, а имат едно велико съзнание и една незатрита памет да пазят великите си личности да не умират. И затова, когато някой чуе песен за Симеон Велики, значи той не умира, когато чуе дори песента за съпругата на Калояна – Целегуба, пак не умира Калоян. Въобще българинът има къде, не в гробници и пантеони, а в душата си и в историческото си съзнание да брани...

И съм казвал – нека царе и патриарси, мислители и воини, майки жетварки (както един Ботев ги възпява в тревожни робски дни), майки раждащи герои, които пращаха в Анадола – всички да бъдат споменати и един такъв ден да бъде „Ден на безсмъртните българи“.

Да, това беше 28 август. Не сте виждали едно море от сълзи и едно море наистина така развълнувано... И ония български синове, облечени в своите национални дрехи, от четирите краища на България – да дойде един добруджанец със своето златно жито и да носи една шепа пръст от Добруджа, за да се сложи в гроба на царя; да дойде охридчанинът и той да донесе своята земя; да дойде беломорецът; да дойде тракиецът и всичкото това – събрано в една гробна тайна. Ето това бяха дни на историческа скръб и свято признание. И той ги заслужаваше. Историята не се пише от факти – историята се прави от провиденция, а после са фактите. За съжаление историята ни дори не се писа от факти, а от идеологии. Това е трагедия и вие сте поколение, което беше лишено от идеята за исторически истини. Но както виждате, Слънцето може да бъде затулено от облак, но никога не може да бъде лишено от светлина. Все някога ще надмогне облачната пелена и лъчи ще покажат истината.

 

Ваклуш

Жертвата е свята, когато се съзнае обричането като святост!

Жертвата не е лична, личен е актът на жертването!

 

[9] Словото е произнесено на 28 август 1993 г. В гр. Варна. (Бел. ред.)

Още от броя
Стих (4/1993)   Не е в насладата острова блажен на твойте дни със радости богати, а в огъня – чак до жежко нажежен изпитал им каратните позлати; и пак се моля като ези ... Проглас (4/1993)   В тревожни дни битието на човека е хранено с мана Господня. В дни на развитие профети му давали заповеди и правила на живот. В дни на Възкресение и тържество открове ... Интуиция, боговдъхновение, богооткровение   Предстои ни едно тежко, но съвършено благодатно пътуване – пътуване по пътя на йерархията на познанието. Път, който искаме като го осъществим, да сме влезли в онова, което ... Окултизъм и мистицизъм - рационална преценка и културен принос   Ще продължим темата за окултизма като направим преглед върху неговата същност в религията и философията – като образ, като естетическа цялост, като културен принос, ... Върху Посланието (Зодия Рак)   В деня на равенството, при смяната на дадена зодия, трябва да направим своите капони (везни) в едно равновесие. Да не се лишаваме от вълнението, но да запазим спокойствието. ... Върху Посланието (Зодия Лъв)   Зодия Лъв има един основен белег: първо, че е под водителството на Слънцето и второ, че има едно призвание – основно легнало в нейния цикъл на трите декади – „А ... Школата върху Агни Йога (4/1993)   Тази книга е дадена от един от Учителите на Изтока, същият, който преди десетина години даде „Зов“ и „Озарение“. Тя е първата книга от една нова ... Слово за българската култура Verba volant, scripta manent!61] Дами и господа, едва ли има по-светъл празник за българския народ, за националната ни свяст и за историческото ни предназначение от празника на българс ... Петдесет години от кончината на Цар Цорис III   Приятели, да благодарим на Бог, че в личния наш план Го имаме като Вечен, Присъствен, Несменен, за да можем да осъществим частица от Неговите дела тук, на Земята. А Неговите дел ... Еволюция     Еволюцията започва от Бога и свършва до плътта, започва от плътта и завършва до Бога.   Инволюирайки от Него, ще еволюираме към Него!   ... Молитвата на Мъдростта (4/1993)   ОТЧЕ НАШ,   Да се свети името Ти; да прииде царството Ти; да бъде волята Ти!   Научи ме, жив да бъда в Тебе ...