Когато противоречията станат повече от знанието, тогава човекът търси просветлението – сменя йерархията. Тогава роденият Христос работи в сътворения Адам.

Адам е предопределението, лична съдба, а Логосът е космичното предназначение Аз и Отца едно сме.

Историята не е достатъчно знание за битието. Истината няма род, няма дом. Тайната е в Служението.

Потребна е дързост, за да се отхвърли траурната дреха по миналото, както направи Моисей – „Като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря.“ (Евр. 11:24).

Величието е нужно, но не е достатъчно за Предназначението.

Потребна е жертва, която надкрачва прага на Предопределението, както направи отиващия Иисус на Кръщение.

Потребно е преображение като изявено предназначение. „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“ (Марко 9:7). Ти си Синът на живия Бог – рече ап. Петър.

Чуйте гласа на Небето. Повярвайте на апостола.

Осъществявайте се като предназначение!