Всяко време е благодатно, щом отворим Евангелието и всеки ден е Господен, щом потребата да чуем Господа е наша повеля!

В едно Послание винаги ще има повече от това, което може да бъде обяснено, и повече от това, което може да бъде приложено. Защото то е космично по същност, а ние сме още микрокосмос (дори и по предназначение), макар че по рождение сме целият Космос. Има една мисъл, с която искам да започна тълкуването на Посланието[2]: Похвално е да вършите това, което трябва, а не само това, което е позволено. Значи понякога ние ще трябва да се скараме със собствения си начин на мислене, на живеене – с трасирания път, с онези коловози, по които минава колата на обикновеното всекидневие. Христос сложи като битие на човечеството обичта към врага. Но има ли враг човекът? Не. Човекът има несъвършенството за себе си! Когато е съвършен за себе си, той ще види, че няма врагове. Това искам да разберете като пътници на Мъдростта – няма врагове, има несъвършен човек за себе си!

Посланието се хармонизира със Светото Евангелие, с оная благовестност, която Христос даде на човека, защото Той е у нас и ние сме у Него, защото Той каза: Аз и Отец едно сме. Тази хармония е потребна не за да засвидетелстваме, че сме Христови – ние първом не сме Го отрекли в душата си, защото не можем да се отречем от Оня, Който ни е сътворявал и усъвършенствал. Не само заради това, че ще минем за безумци, както е казано в псалма: Рече безумец в сърцето си – няма Бог! Не. А заради това, че не можем да се отречем от себе си, че сме Негови. Това е, което не можем да надкрачим и ще трябва да го живеем, защото Той е, Който осветява и мъдростта ни. И тогава, когато евтината радост ни е повече от скръбта, да прочетем нещо, което ще ни направи благородни; и тогава, когато присмехът ни е по-малко от радостта, да прочетем нещо, което ще ни направи смирени. Всяко време е благодатно, щом отворим Евангелието, и всеки ден е Господен, щом потребата да говорим с Господа или да чуем Господа е наша повеля.

Хармонията между Посланието и Евангелието е свидетелство за вечността или единосъщието на енергиите, които са давани чрез това, което се нарича Рождество. Ето защо тази енергия, в посочените текстове, е нашата аурна закрила – която сме внесли в плътта и е станала плът от плътта ни; която сме внесли в мисълта и е станала наша мисъл; която сме внесли в своя причинен свят и е станала наше прозрение. Тези текстове са нашата воля. Те са нашето служение в защита и в същото време нашето въоръжение чрез Новата духовна вълна от личен дом към Всемирно служение. И така – да допишем симфонията на Посланието като богослужение и като път на взаимното ни развитие!

• Матея, глава 6:
• 31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
• 32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
• 33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Мисля, че по-тържествена песен на фанфарите, за да се открие Посланието, няма. Вратата е отворена, дадена е Мъдростта като благодатна Воля на Бъдещето. Каква е хармонията с това, че Вълната на Мъдростта е дадената благодатна Воля на бъдещето? – Не се грижете и не думайте какво ще ядете, какво ще облечете, защото това всеки го прави. Значи трябва да се освободим от навика на една пулсация за оцеляване, макар тя да е вложената тайна на биологичното ни съществувание. Това го прави всеки, защото го носи като пулс в тялото на Адама, което бе взето от общата планетна плът и което като хармония на планетата има своето развитие и своите вибрации. Вашият Небесен Отец знае от какво имате нужда – Той е у вас, вие сте Негова плът – Но първом търсете Царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде. Остава с кротост, остава със смирение, с вътрешно блаженство да свалим дрехата на страха – какво ще ядем, как ще посрещнем присмеха: „Ето го този дрипльо...“, с какво ще нахраним оня, който ни е подал ръка. Но ако знаем тайнствата на Блаженствата, ако знаем победата над Изкушението, на изживяното от Христос, че Не само с хляб ще се живее, а с всяка дума на Отца Ми – ето с какво можем да посрещнем това битие. Това е цялата тайна и всичката дързост да откъснем плод от дървото на годината, когато тази струя го е наплодила с енергии толкова, че може благодатно да сложите слово и ръка.

И ето че дойде време да се поиска нещо друго – потърсете първом царството на Бога. Онова, което Христос смени в мисленето на човечеството: не Шеола, не Ада (където чакаха за възмездие), а Царството Божие; в Царството Небесно – там ги призова. Това е да преместите цялата планетна мисъл – от едно храмово служение на жертвоприносите в едно отиване в Царството Небесно, в една нова потреба. И тук е казано как: чрез правдата, чрез Неговата правда. Вижте как още не са уловили същината, за да могат да кажат: „Търсете и Неговата Любов...“, която рече: Обичай врага си. Но все пак трябва да знаем, че тези, които писаха Евангелията, бяха деца на евреите. Трябваше да се каже „и Неговата Любов“, защото Учението на Христос не е Правда. То е Любов! Както е казано: Законът беше от Моисей, а благодатта – от Христос.

„Всичко това ще ви се придаде.“ Тази тайна трябва да се разбере – че целият този евангелски текст, „всичко това“ е една идея на бъдещето и едно битие на човечеството. Царството Божие и Неговата правда! Ще ви се придаде какво? Касае се за това какво да мислим; на кой олтар да поднесем своята жертва; над кой дом да прострем ръка за защита; коя святост да признаем и дали дадена святост е свещеност? Святостта е подвиг, а свещеното е същност! Светци има много, същността е само на Сина Божий! Единосъщ – това е свещено, другото е свято! Така Той знае какво ни е потребно като хляб на душата, като питие на мисълта, за да ни даде жива вода от живия кладенец на Своето слово. Това никак не значи, че човекът няма да яде оня насъщен хляб, който е вложен в молитвата към Отца: Дай ни хляба насъщни...; това никак не значи, че човекът ще стане пустинен, анахоретен субект. Не – той е жива плът от Живия Бог и когато е чувал гласа на своя Отец, е знаел и с какво да се облече, и с какво да се нахрани. Когато не е чувал този глас, се е хранил и с онова, което не му е било позволено, обличал се е и със зло, със зли действия.

Дали всичко това, което е нашата потреба като биология (защото тя не се състои само в храната, тя се състои и в онази възвратност на човешката потреба като историческо присъствие), дали всичко това го знае Господ? Безспорно, че го знае! Бог не може да не знае Себе Си у нас и тези, които са достатъчно будни, знаят какво Той знае. Това трябва да се разбере. Представете си каква дълбочина на просветление – „защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това“! Тогава ще разберете и великия Закон за възвратност, великия Закон на еволюцията, идването на коренни и духовни раси, идването на белязани синове. И тъй, търсете царството на Бога!

• Матея, глава 12:
• 5. Или не сте чели в закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни?
• 6. Но казвам ви: че тук е Оня, Който е по-голям от храма;
• 7. и ако знаехте, що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните;
• 8. защото Син Човеческий е господар и на съботата.

„Син Човеческий е господар и на съботата.“ Никой не е взривявал така силно доктринерството на миналото. Доктринерството и верижното поклонение и подчинение са направили хората апатични и фанатични. Това, от което искам да бъдете свободни в цялата своя битиейност, е да няма фанатизъм в душата ви дори капка. Защото съботата не може да бъде по-голяма от човека. Христос беше рекъл: Съботата ли е създадена за човека или човекът за съботата? Бройността на времето или Духът ни? Фанатизъм и дребномислие, а срещу всичко това – „тук е Оня, Който е по-голям от храма“. И Този, по-голям от храма, беше рекъл: Храма Йерусалимски ще го разруша за три дни и ще го възстановя, имайки предвид тялото Си, и демонстрира това в Своето Възкресение. Значи храмът на всяко изповедание има служител, който е по-голям от него. И за да намери мотиви в собствената им идеология, която беше: Съботата не може да се нарушава. Който работи в събота – проклет да е..., Той каза: Свещениците като работят в събота, не нарушават ли и пак са невинни? Има действия, за които човекът е невинен. Когато служите на Бога, не може да бъдете виновни! (А друг е въпросът, когато се служи на Мамона, за който така малко се говори и толкова много се работи.)

Идеята за Сина Човечески! – забележете, Той тук още не казва, че е Син Божий – Син Човечески е господар на съботата. С това не могат да бъдат извинени ония, които твърдят: „Той е Божий Син...“ – не, Христос говори за Сина Човешки, че е по-голям от съботата. Това всичко е една хармония – да нямате страх, когато в бъдещето сменяте своята дреха, когато в бъдещето сменяте своя ден на служение, когато в бъдещето сменяте своя храм. Защото човек и Бог са единство в развитие! Това не е обвинение срещу съботяните. Не го правя за тях, а за да махнете веригите на обикновеното мислене, на страх от божествата, защото Мъдростта е знание и светлина, тя е свобода. Бог ни иска свободни! Та нали човекът е венец на творението Божие! И ето защо казва: „Син Човеческий е господар и на съботата.“ Свобода! Тези, които ни поднасят, че се е нарушила някоя Божия заповед, трябва да погледнат този цитат. Казах навремето нещо съществено: кой е Моисей – пророк, който заекваше и използваше своя брат, за да предаде, каквото има да се каже; а кой е Христос – Синът и Човечески, и Божий. И Този Син рече, че човекът е господар.

Аз не се страхувам от увлечението и служението на ония, които носят стари самари на минали знания – болно ми е и ще ми бъде болно. Защото и апостол Павел казва, че законът дойде от Моисея, но благодатта от Христос. А законът искаше жертви, докато благодатта поиска милост – „ако знаехте що значи: „милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невиновните“. Невинна е всяка жертва – от цветето до човека, поднасяна на храмови божества. Виновна е мисълта, която не е чиста, а се поднася дар на Бога. Защото каза: Който е пожелал в сърцето си, той е вече прелюбодействал. Виждате ли кой е виновният? Мисъл, която е изкушение! Мъдростта е светлина в свободата ни и свободата ни е осветена Мъдрост. И още по-странното – свобода от обвързаност чрез жертвопринос, да принасяш невинния, за да търсиш свобода от грях и виновност. Да принесеш животното в неговата невинност, та ти да получиш свобода от грях!? Ето защо рече: Милост искам, а не жертви. И тогава не бихте осъдили невинните!

Много може да се добави – не за да бъдете въоръжени, когато пред вас със старозаветните каменохвъргачки някой иска да наруши или да разбие китайската ви стена, а просто да бъдете свободни, когато някой иска да ви смути, че нарушавате Божии заповеди. Милост искам, а не жертви! Това е йерархия на жертвите.[3]

• Матея глава 24:
• 3. И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Hего насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
• 4. А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
• 5. защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.

За тайните на света насаме се ходи при Христос. Разберете го! Не на митинг, не на „взривяване на небесата“, не на научни и психотронни симпозиуми. Вижте – „Когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха...“ Това се научете – насаме! Не с всичките си гости: мисли, съмнения, желания. Нека спрем съмненията си. Играта на съмненията беше до мисленето, в Мъдростта има усет за истина – няма игра! Насаме – насаме със себе си, насаме с Него. Когато се пита за велика тайна, трябва човек да е сам. Ако има радост – да я занесе на други, а бедата да я вгърне в своя гроб. Ако има беда – да я носи сам. Този, който носи беда на другите, той не знае що значи отговорност! И се пита: Какъв ще бъде белегът за свършека на света? Това е потреба на ония, които още не знаят, че смъртта е врата на живот. Когато се научи великият урок, че няма смърт, а само една врата на преходности, тогава няма да има страх и да се пита кога ще дойде свършекът на света. Защото човечеството има да осъществява няколко духовни вълни, за да бъде човекът съвършен за себе си, та да познае, че няма враг. И Той не рече, че светът ще свърши. Никъде не рече! Човешката съблазън в своето ограничение си помисли, че идва светосвършването. А след Откровението на Иоана чакали са всеки ден да настъпи Апокалипсисът, и досега го чакат. Нито светът ще свърши, нито те знаят!

Насаме! Когато имате една будност, тя не бива да бъде публична тайна. Дори когато имате едно недоволство, то не бива да бъде публично.

„Иисус им отговори и рече: пазете се да не ви прелъсти някой.“ Да не ви прелъстят вашите съблазни! Защото всеки има един сеизмограф, с който отмерва Правда от правда, Любов от любов, Истина от истина – а не чуждото внушение. Колкото и много да ви се внушава, когато имате своя правда, когато имате своя истина, те трудно се съгласяват с другите. Трябва ли обаче своята правда да сменим с ново – със своя любов – това, което направи Христос? Да! И какво е казано: Когато чуят гласа на Своя, те отиват при Него, при своя добър овчар, защото Той полага душата Си за спасението им.

„Пазете се да ви не прелъсти някой.“ Първият прелъстител е нашата мисъл, първият прелъстител е нашето желание, първият прелъстител е нашето големеене „ето, аз зная“. А прелъстителят не е вън от нас; вън от нас са гробарите. Прелъстителят е у нас!

„Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос...“ Не казват: „Аз съм Иисус“; и сега няма да го чуете. Говорили с Бога, говорили с Христос, говорили с майката божия!? Не знам доколко това говорене им дава утеха, но верига си слагат. Контактьорство има, медиумство има и то не от днес, защото и Библията, а и историята са пълни с такива явления. Ясновидки е имало и сибили, и риши, и питии – има и ще има. Но и будност човешка има – отговорна пред себе си и пред света! За Делфийския храм едно е било сигурно – че никога не е казвано от Питията нещо ясно. А има надпис: Познай себе си, за да познаеш боговете. Ако беше им казала да се познаят, нямаше да отидат втори път да търсят на неясните неща още по-неясни отговори. Това не е бунт срещу дарбата или срещу подготвеното и събуденото действие на силата духовна, която носим. Не! А да се опазим от евтини увлечения и да работим за духовно развитие. А не както някои, за да има достоверност, казват, че с голям дух говорят и най-вече с великите апостоли, с великите синове, с Учителите. И като чета какво са им казали – да се чудиш. Преди време в една поредица от няколко книги на американска експедиция в Хималаите пишеше, че се срещнали с Иисус и са говорили с Него. Когато прочетох какво са говорили... – или експедицията на американците е била толкова посредствена, че не е могла да разбере Иисуса, или Иисус е бил такъв, какъвто не може да бъде.

Пазете се, че ще дойдат в Мое име и ще говорят: аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. Прелъстени мнозина... Един може да бъде много повече от мнозина и мнозина могат да не направят един. Но като категория на мислене и изявяване ние сме свидетели. Това е етикетът, който всяка официална църква сега слага начело: „Да, ще дойдат изкусителите и ще се представят като Христос...“ Но има нещо много странно – когато идва Христос, прилича ли на изкусител? Наричат Го, както в цялото Евангелие пише: „блудник, бяс има...“ Но Той донесе Духовна вълна и не бе смутен от хлевоустието на човеците. А когато Го изправиха на съд, рече публично: Моето царство не е от тоя свят, вие рекохте, че съм цар!... Той не искаше корони – и не даде корони. Те Му ги слагат сега, за да оправдаят своите. Така че има разлика между изкусителя, преобразяващия се на Христос, и Идващия. А когато Той се отдели от юдейската църква със Своите дванадесет ученика, лъжливият Христос ли беше?! Или защото имаме вече един Христос, сега говорим за лъжливи? А Той не смути ли цялата юдейска религия; не я ли отрече; не стана ли сектант; не стана ли „богохулник“?! И ако сега изречете: „Вие рекохте, че съм цар...“, ще чуете: „Ето го преобразения, маскирания като Христос!“

Няма маскирани христовци – или има истински, които дават Духовни вълни, или ги няма! Както казва Гамалиил: Щом не е Божие едно дело – утре ще погине; щом е Божие – и под удари, и под хули, и под хлевоустия – то ще оцелее!... Защо? Защото дава истини нови на света! Христос рече: Любете врага; Всеки, който слуша словото на Отца Ми, той ми е майка, брат, сестра... Той отрече цялата доктрина на страх от Бога, защото каза неказаното във вековете – Аз и Отец едно сме! И сега да го кажете, както и тогава, първосвещениците ще си скъсат расата. Но това, дали си късат расата, дали Го разпъват, няма никакво значение, защото – Моето царство не е от тоя свят.

Ето защо Душите ни се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането.[4] Това направете – тази разлъка, тази свобода. Дайте на душата си път да се пресели, да вдигне скинията си, за да може да влезе в храма на обречените!

• Марко, глава 5:
• 41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани!
• 42. Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
• 43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да `и дадат да яде.

Всеки някога в своето пътешествие ще бъде хванат за ръката и ще му се каже: „Стани! Тръгни! Яж!“

Стани! Стани от леговището на довчерашното си мислене, стани от леглото на смъртника. Стани! Защото на дванадесет години приоритетно идва мисловният ни свят, приоритетно започва да живее Духът ни!

Дойдохме вече и до роденото дете на Мъдростта, на което трябва всеки да каже: „Талита куми!“ Стани, дете; стани, възкресни от своето погребение, от своята забрава! Дойдохме до Мъдростта и трябва да я извикаме. Трябва да се стане, а след това – да се ходи.

Тръгни! Тръгни към храма, където можеш да учудиш онези, които довчера даваха мъдрост. Иди там, защото вече си преселил душата си от скинията на надеждата и си в храма на обречено мъдро служение. Тръгни! Защото на дванадесет години можете да учите мъдреците с Мъдростта си, защото 1 и 2 е 3 – великата тайна на единството Човек и Бог; защото си единство вече – Дух, душа, материя. Ти стана от одъра на смъртта, сега трябва да тръгнеш. „Момичето веднага стана и начена да ходи... И се смаяха...“ Да, и у нас трябва да се смаят мислите ни, чувствата ни, желанията ни, всекидневните дърдорения, в които пилеем толкова много енергия. Добре, това е страница от живота, но няма ли някой, който да каже: „Талита куми!“ Защото всеки има своето дете, което чака да бъде отгробено. А за тръгналите не е нужна възхвала, защото будността не може да бъде възхвалена, че си е отишла на мястото! И Той каза: Аз трябва да бъда там, където е Отец Ми!

Яж! Вие сте трапезата на Мъдростта, вие сте хлябът на Мъдростта – дайте го на света! Яж, момиче! Там, в този храм, храма на обречените, яж хляба на Боговете. А ако иска някой да бъде хванат за ръката и да му се каже „Стани!“, трябва да е преценил дали е на дванадесет години; дали Дух, душа и тяло са единство, както Той казва: Вие сте дом Господен, вие сте храм Божий; и там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях.

Стани, тръгни и яж! Но една заповед има за този, който е станал, тръгнал и яде хляба на боговете – Не казвайте! Нека не се знае, нека бъде святост! И всичко това когато стане в личния ви живот, когато изведете своето „талита куми“, не го давайте на улицата. Тя е видяла, че вие сте друг, но няма нужда да правите хоровод „вижте ни колко сме различни“. Трябва, както им заповяда, никой да не знае за това. А сега – контактьори, екстрасенси, „знания за незнайните“... „И Той строго им заповяда, никой да не знае за това.“ На тези, които са ме питали, когато имат известни осенения, съм казвал: Пазете тези тайни, не ги правете сергиен хляб (а някои даже във вестници ги пишат). Но там – вътре, някой шепне „Не казвайте...“! Защото магнетичната сила не бива да бъде изразходвана и пръсната напразно. Подминава се тази велика тайна, която Той даде. И да повторя моята стара мисъл: Само смирението не е оскърбило съдбата!

• Марко, глава 8:
• 11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Hего и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
• 12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
• 13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.

На всяка стъгда, на всеки храм – личен или социален, ще намерите фарисеи и техните слова. Ще ви изкушават и ще искат да им покажете колко сте голям. Но пак ще повторя – няма изкусител вън от нас, защото онези фарисеи, които ще поднесат изкушението, са също тъй себеизкушение. Това когато знаем, няма да се поддадем и ще постъпим като Христос – качи се на кораба и отиде в отвъдната страна.

„Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба?“ За какво? За присмех или признание, че е голям? А каква е мярката на изкусителя? Ти искаш хляб – ето ти камъни; ти искаш власт – ето ти стреха; ти искаш господство – ето ти света. Прави поклоните! „Влезе в кораба и мина на отвъдната страна.“ Това е отговорът, който трябва да дадете на фарисеите. Защото, когато ги нямате в себе си, никой не може да играе ролята на фарисейщина в изкушение. Себе си изкушаваме, себе си правим фарисеи. Няма кой друг да ни изкуши. Искаме да бъдем знайни, искаме да сме на първия ред, а там ще седнат булката и нейните близки. Това каза Христос: Вие не знаете, като дойдат, че ще ви вдигнат, защото това е място на невестата. Виждате ли пътя на Големите, които винаги ще бъдат изкушавани от съблазънта: „Покажи ни кой си – дай ни личби! Възкресявай! Лекувай! Събуждай! Кажи ни кога ще свърши светът! Чертай ни пътища!...“ Той беше изрекъл: Докога този род неверен ще иска знамения и личби? Дадена му е една личба с пророк Иона, за която Аз ви казвам, че този храм ще го разруша, и след три дни ще го възстановя! Те чакаха да разруши Йерусалимския храм и да каже на тухлите с вълшебната си лампичка: „Хайде, наредете се!“ Защото Аладин е някъде там... А е казано: Той говореше за Своя храм. Нали рече на човека: Твоето тяло е Храм Господен! И след това от утробата земна го върна на живот.

Няма по-трошлив стълб в религиите и вярата от чудесата. Алчността на отсрещния за чудо не е имала праг досега! Както пред никакъв праг клеветата не е била спряна и не се е уморила. Още в Исаия бе писано: Този род с устата си Ме хвали, в сърцето си не Ме признава. Затуй в сърцата им ще напиша истините – за да престане с устата си да хлевоусти! А устата какво хвалят – полученото изкушение от собствените ни мисли, желания, амбиции, величия.

„Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.“ Защото голямата личба небесна, която се ознамени с една звезда, с един ангелски хор, с едно пастирско смирение на служението, беше дадена! А онези, които бяха мъдри, отидоха да Го поздравят! Само трима души Го познаха! Трима влъхви, трима маги! Нито вещарите на царете, нито гадателите на Вавилония – никой не можа да познае! Само трима носители на земната мъдрост с прозрение на богове отидоха да поднесат своя дар – смирение в смирна, властност в миро и царственост в злато! Няма да им се даде друга личба! А тайната Си каза на други трима на Таворската планина – като Се преобрази!

„И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.“ Този, Който ги учеше на всичко, се съхрани, като мина от другата страна, като преплува астрала – морето, водата. Премина от другата страна – там, в другото Си царство! Ето така трябва да се пазим – да се качваме в кораба си и да минаваме в отвъдната страна; да останат на брега далеч, без пристан, изкусителите и фарисеите – лични и социални.

• Марко, глава 13:
• 6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
• 7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.

Най-евтините тълкуватели когато надничат в страниците на Апокалипсиса, казват: „Ето, тази война е предпоследната предречена.“ Войни ще има, както заник слънце има; земетръси ще има. Всеки човек (дори с неголяма култура) знае, че природата има своя еволюция, свои гърчове, свои възземания и радости. И защо ще я лишим от нейното развитие? За да се сбъдне това, което малкият човешки ум е решил да тълкува?! Щом настъпят някакви бедствия, „оракулите“ веднага казват: „Пристига Апокалипсисът!“ Не. Знаем, че нашата планета е жив организъм, който се изживява в своето усъвършенстване, защото от нейните вибрации, от нейния въздух, от нейната плодност и ние живеем и се хармонизираме! Тогава как ще ни остави тя и как имаме дързост да я напуснем? Имаме ли война в себе си? Да, и то постоянна война. Имаме ли земетръси в своите тела (полета)? Имаме! Погинали ли сме? Не! Живее ли душата ни? Живее! Светъл ли е и божествен ли е Духът ни? Да! Съвършени ли сме в своята биология, в своя храм за Бога? Когато сме Му дали място да ни освети – да! Но когато още сме тревожни, вътре палим само свещици на чисти мисли, палим кандилата си на богопризнание. Но приютили ли сме Бога! Тогава, когато Го приютим, ще знаем, че всички тези бедствия, всички тези явления са на живата Земя, защото тя е тяло Господне. В Старозаветието земята е оставена притежание на Бога. Тя не е собственост на човека – ние се разпореждаме със своя ум, със своята идея за притежание. А те са запазили това (когато е дошла будността на посветените, на богоизбраните) – че тя е Божия, а не човешка. Ето защо евреите имат т. нар. „Юбилейна година“ – „Празник на петдесетата година“. Когато някой поради стекли се тежки обстоятелства ви е взел земята, след петдесет години – изплатено или неизплатено задължението – тя ви се връща. А има и друг празник – „Съботната година“ – през седем години земята се оставя да си почине, за да даде плод за Божеството.

И ние на всеки седем години имаме преобратяване на целия наш клетъчен, емоционален и мисловен свят, но не го забелязваме. Отбележете си една година и вижте след седем какво става – и с организма, и с чувствата, и с мислите, и с божеството ви! За да може да признаем, че има явления, както във всеки жив организъм. И тези промени свидетелстват, че и ние живеем, че воинстваме вътре в себе си и че не сме духовни мъртъвци, а с всичката планетност, с всичката Космичност присъстваме в Лоното, както е речено, Господне; дори в Старозаветието се казва „в лоното Авраамово“. Значи Авраам, човекът, има лоно на свое присъствие, своя физиономия, свое право на притежание на духовен свят! Нека да направим това свое лоно, но в Лоното на Отца, в Лоното на Планетния Логос, на Господа! И тогава ще знаем, че всички тези събития, явления са дело на един жив организъм, а не знамения, от които можем да изведем погрешни изводи и така да внесем смут и поражения в душите на тези, които ни следват. Да внесем най-страшното (както адвентистите) – страха от гибелта на света. Не! Светът има своето основание да се осъществи, да бъде единство със своя Отец. Та какво ще прави, когато още не е Божий, в Лоното на Бога? Може да бъде в лоното на Авраама, който е човек; може да бъде в лоното на Царството Небесно, както Христос каза за тези, които жаднеят за правда, за тези, които са милосърдни, но не още в Лоното Божие.

И Той рече: „А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане, ала туй не е още краят.“ Трябва да стане! И войни е имало, и земетръси е имало, и боеве е имало – и лични, и социални, и всемирни. Казват, че войните не са присъщи на религиите. Не е вярно. Религиите определят нравственото поведение, но не и битието на Космоса. И има религиозни войни цял наниз. Какво са дори Кръстоносните походи (въпреки че бяха плячкосващи) в името на една религия? Това не значи, че когато кажете една истина, тя не е религиозна. Но да оневинявате поведение чрез религия, това не е в тон с истината, а не е и в хармония с божието служение, защото има еволюция и в нравственото поведение. Някогашният канибал не може да бъде съден с нашата мярка.

Така че ще дойдат в Негово име, както Той, Христос, е дошъл в името на обещания на човечеството Син, на предречения от пророците, на родения в мисълта на Отца: Ще пратя Своя единороден Син, за да даде спасение и избавление на човечеството. Човечеството ще бъде смущавано. Това не е далеч от мисълта ми, че религиите създават великите тревоги! Ако ги нямаше великите тревоги, които задвижват нашата чувственост, които създават войни, т.е. изправят на изпитание стрелите на нашата мисъл, които създават гръмотевиците (Зевсовата тайна), когато проблясъкът на интуицията прави откровение – тогава какви чеда сме и какви богове имаме. Ето, това е, което трябва Децата на Деня да вършат, защото Денят започна!

 

(Следва)