Логос, Духовни вълни, Учения

Арxив | брой 6 / 1994

Логосът е Синовност, Духовната вълна е степен, Учението – воля на Всемирния!

Несменният, Който дава Своите пулсации за нашия живот, Планетният Логос, е винаги с нас, защото Той е взел участие в Сътворението, Той е дал Своето Дихание, Той е сътворил човека. Милиони години е работил от хоризонталния гръбнак да направи вертикален, за да можем да приемаме Вечността, т.е. Той, Логосът, да може да изпраща Своите послания и те да стават плът – чак до тази физическа планета, до физическото поле. Оттам нататък Той, ведно с Всемирността, създава градацията на Духовните вълни, чрез които ние в една взаимност с Него (колкото и да сме били отдалечени) се напътваме към Божието лоно. За Логоса Иоан Богослов беше рекъл: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“. (Иоан 1:1). И в най-пълен израз бихме могли да Го схванем така – „Словото стана плът.“ (Иоан 1:14). Само тези фрази са достатъчни, за да приемем Неговото присъствие, Неговата въплътеност като излив на Съвършения, на Онова, Което не може да бъде нито назовавано, нито детерминирано, Което философите наричат Абсолют, а религиите – Неизчерпаемия извор, Неизказаното; Онзи, Който е бил и ще бъде. От Него излизат силите, които се демонстрират в света, в това, което можем ние да схванем, т.е. в измеримост. Много е трудно, разбира се, да разкрием Това, Което има милиарди години, и все пак човек може да се докосне до тази Всемирност, макар и за миг.

Нашият голям поет – Димчо Дебелянов, влязъл в своя духовен свят, имаше прозрението в стихотворението си „Миг“ да каже: Там нямаше нито време, нито пространство. Но за секунда, за миг човек може не само да се докосне, а да изживее цялата Космичност, сътворена от онази вечна творческа Сила, Която бе изрекла: Fiat lux! – Да бъде Светлина! Ето защо, макар да не е възможно и в хиляди часове да обясним тайната за Логоса, все пак, ако за миг само влезем в творческата сила на Неизказания, ще можем поне като вътрешна вибрация (която създава онова, което е наречено Сътворение) да се почувстваме единство. И това е дадено в Духовните вълни, това е осъществявано в Ученията.

Ние не можем да загубим присъствието си във Всемирността, колкото и малки да сме, защото сме микрокосмос. Целият Космос е в нас и затова не можем нито да го загубим, нито да се загубим в него. И най-голямата щедрост на Всемирността е великото откровение, което Христос ни остави – Аз и Отец едно сме. Следователно когато ще разглеждаме въпроса за Логоса, за Духовните вълни и за Ученията, не бива да живеем с чувството, че не можем да бъдем с тях част от Всемирния живот.

Нека се спрем върху самата дума „логос“ – в различните нейни исторически вгмездвания в човешкото мислене какво се е разбирало и как е прилагано. Този термин има различни интерпретации, изграждани са доктрини, но и самата етимология дава твърде много и различни значения. „Логос“ е гръцка дума и която значи слово, понятие, мисъл, разум; „Логос“ значи и наука, всеобщ ред (обективно дадено съдържание, в което се дава отчет), непрекъсната подреденост в света на битието и съзнанието. Освен това има смисъл и на духовно начало, извор на живот.

Логосът (или Словото) в Християнството означава Втората ипостас на Бога – Синовността, която е единосъщна с Него. Християнската доктрина Го счита единосъщ, но има доктрини, които приемат, че Той е само подобен, а подобието Го прави само човек. Дори и в християнското учение е налице разноцветие, разноезичие, функционално различаващи се едно от друго схващания за Логоса. В Западната църква например, за разлика от Православието, се говори, че Светият Дух изхожда и от Сина (така нареченото filioque).

Но същностното в Християнството е, че под Логос се разбира Синът на Отца – Христос, и че Той е измерим (макар че има и противни схващания). В тълкуванията на езотеричните учения няма покритие между Логоса и Необозримостта. Това е много важно да се разбере! Имало е много дискусии по отношение тази детерминираност, а след това възможности за различни оценки, които пък създават различни формули, лежащи в основата на това, което наричаме ереси, секти и т. н.

В Стария завет идеята за Логоса не стои така ясно, защото има страх да не се наруши единобожието. И все пак Бог там е ипостасност, има име, а Всемирността няма нито име, нито образ. В Юдаизма казват Саваот, голямото войнство на Иехова (предполага се че в примитивното еврейско време Той е бил божество на някое племе). В Старозаветието името на Бога не е позволено да бъде произнасяно. Той може да бъде наречен Онзи, Който е бил и ще бъде, може да бъде наречен Адонай и само в изключителни случаи (и то от посветените) Иахве. Тук събират това, което не смеят да нарекат, но което все пак е Ипостас. Точно така създават Логосни начала. В псалмите е казано: „Чрез словото на Господа са сътворени небесата.“ (Пс. 32:6). Значи допускат наличието и на някаква друга сила, но не и на личност. В Старозаветието Логосът не е личност. В Юдаизма словото е само действеност, с която Всевечният, Всемирният, Неизречимият Си служи, за да сътвори света. Така словото съществува в налична употреба като елемент на обяснение за присъствието на Логоса, но Словото, персонифицирано в Господ, в делата Му и пр., ние ще намерим само в Християнството. Тезата „словото на Господа е право, и всичките Му дела са верни“ (Пс.32:4) е само илюстрация на Иехова или на Саваота.

Един Исаия казва за това божество: Аз съм Господарят и няма никой друг. Аз съм образувал светлината и създавам тъмнината, Аз правя мир и създавам зло. В концепцията на Юдаизма за Сътворението няма формулата, че Бог създава злото и тази теза на Исаия е твърде странна. Ако Той е създал злото като възмездие, това е съвършено друго, но ако се допусне, че го е създал като основен принцип, се отива в един дуализъм. Това е много опасно. Християнството не изповядва идеята за злото като дело на Отца, а оттам и на Логоса (като единосъщ). И не зная как е могла да бъде допусната тази теза в Стария завет. Лайбниц със своята „Теодиция“ точно това иска да защити – да не позволи дори да се помисли, нито с дело да се реализира, че злото е продукт на Бога.

  • Точно защото злото е нееволюирало добро, Бог не го е създал. Създал е човека плът и Дихание, а той яде плода, който му дава идея за добро и зло, т.е. за еволюция.

Защо трябва Бог да го сътвори от зло?! Това, че човек трябва да еволюира в себе си, за да стане бог, е съвършено друго.

Да отбележим, че понятието „логос“, въведено от Хераклит през VI-V век пр. Хр., влиза късно в употреба. Хераклит е голям древногръцки философ (присвоен от материалистите, защото бил казал panta rhei– всичко тече). Логосът за него е един Универсален разум, една духовна енергия, която внася закономерност, равновесност в Сътворението. Така Хераклит разглежда Логоса не като активност, а като всеобщо, закономерно явление, което само за себе си създава хармония. Според него тази духовна енергия се дава на всекиго поравно. И съответно всеки може да я употреби, както иска. Така хаби или умножава частица от благоволението.

Понятието „логос“ в различните философски системи свидетелства за различни феномени. В идеалистическата философия, където Платон има своето първенствуващо място, това е Духовно начало, един Божествен (Световен) разум, който създава предварително света на идеите, предсъществуванието на душите. Така Логосът е една формула за Божеството като източник на идеи. Когато Платон говори за великия Бог, той има предвид върховното божество Зевс, но когато говори за Логоса, той Го счита за извора на идеите, предшестващи света. А при Хегел Логосът е една абсолютна идея.

В материалистическата философия понятието „логос“ не се употребява като духовно начало, нито като идея за предсъществуванието на нещо. Въобще Логосът не влиза в нейното мислене. Всъщност под „логос“ трябва да се разбира началото, което е извор на живота като предживот, като едно организирано съществувание на цялата космичност, в това число и на човека. Извор на живот в идеализма е Духът, а в материализма – материята.

Тезата на Аристотел за Бога е като едно самозатворено Цяло. То е мисъл, мислеща сама Себе Си, т.е. Бог е едно битие на самосъзнанието. Той Самият Си е Самоипостас и в такъв случай Логосът не може да бъде ипостас.

Школата на стоиците, основана от Зенон Китийски (стоици се наричат от атинската зала Стоа пойкиле – мястото, където е проповядвал Зенон), приема Логоса като извор, който ще даде на всичко съществуващо (и на човека) поравно, както е при Хераклит, по еднакво благо от Духа като Всемирност. А то ще обслужи човешкия разум за познанието на света. Силата на Логоса, която се разстила, е във Висшата същност, а след това в човешкото битие ще я намерим като воля. Оттук нататък правилата, които волята налага като морални принципи, създават йерархическото разслоение на поравно даденото Логосно действие. Следователно градирането е плод на лично волево и морално поведение. Затова стоиците разглеждат Логоса не като Син на Бога, като Сътворител, а повече като нравствена категория. За тях Логосът е един Дух Божий. (Разбира се, това е времето на най-концепциалната митологична наука и стоиците употребяват „Божий Дух“, но не в смисъла, в който ние Го приемаме. И все пак при тях Той е в наличност.) Този Божи Дух, даден с еднаква мярка, може да се познае само с човешкия разум, а не с чувствеността. При тях Логосът е хармоничност, а не метафизичност. В поведението си на строгост в нравствеността, на свобода от съблазън стоиците даже стигат до крайности – щом привършат известен цикъл от години и не са постигнали разумен и морален живот, считат, че могат да се лишат от жизнената си пътека.

Така при стоиците на челно място стои нравствеността, добродетелите – твърдост, строгост, търпение. Това е знайно за тези, които са имали възможност да прелистят трудовете на Марк Аврелий – тази белязана личност, великият император, чиято философия е наистина нещо изключително. Знаете и Сенека – мъдреца стоик, казал изумителната фраза: Съдбата води желаещия, нежелаещия – влачи. По равно дава, но който не иска да върви – тя го влачи.

Едно е да бъдете водени, друго е да бъдете влачени. Трудно е в тази двуполюсност да намерим място за страданието. Дали то е влачене? Страданията са уроци, горчиво лекарство, но развитие! А влаченето – това е, когато вашата воля не иска и да се лекува; когато вие сте се възправили срещу съдбата. Въпросът тук не е в послушанието, което ще даде една нравствена доктрина за изпълнение. Логосът е идейност, Логосът променя статиката. Той казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът!, а не: „Аз приемам кръста на световното страдание, за да дам свобода, да освободя от влачене оня, който не иска да върви път към Голгота, а оттук и да издигне храм на Възкресението.“ (За мен гробницата на Иосиф Ариматейски е именно храм на Възкресението.)

  • Идеята за Логоса е идея на динамиката. Тя не е равновесието, а още по-малко статиката.

Понятието „логос“ в Старозаветието (а оттам и в Християнството) е въведено от Филон Александрийски.

В Християнството учението за Логоса е разработено най-вече от светите отци Григорий Богослов и Василий Велики, възпитаници на древногръцката философска школа. Те казват нещо много характерно, което на светите Вселенски събори влиза в догмата за Троицата.

  • Отец е безначален по същество и безначален като лично битие; Синът е безначален по същество, но е личностно ограничен и определен като битие.

Затова Иисус може да бъде Логос, но не и Отец. И тук тези, които познават богословието, ще разберат защо Ориген си е позволил да говори за субординация в Светата Троица. Защото другата формула (ако не употребим безначалието) е, че Отец е неродим, следователно не може да има облик, а Синът е роден, значи има облик. В безначалността като същност е единосъщието – Той е с Отца Си, но в лика липсва безначалието. Ето защо без Отца Си Логосът не може и затова Христос ще каже: Аз работя това, което работи Отца Ми. Забележете каква яснота в метафизичните проблематики, каква тънкост на знанията!

Християнството цели три века е в полулегален и легален живот, в който се отработват метафизиката, догматиката и канонът. И ето ги тези отци с голямата си култура, а и безспорно с терминологично ясното понятие „логос“. Те го определят и го внасят в едно учение, каквото никой дотогава не беше изградил с такава ясна система. Много обикновено е да се каже Бог Отец или Саваот – и край; много обикновено е – Брама, Вишну, Шива. Не – имаме Троица и тя е Единосъщна! Това е голямата тайна! Пак ще повторя – дали е имал пълно основание Ориген да говори за субординация в Троицата, е много тънък и отговорен въпрос. Но той дава една изключителна обосновка за това. Не може Синът да бъде равен на Бащата, щом е роден; не може и Светият Дух да бъде равен на Отца Си, щом само изхожда от Него. Субординацията съществува! Ориген заради тази своя теза и тезата за прераждането е заклеймен на Четвъртия и Петия Вселенски събори, а той просто е имал прозрение.

По това време, когато се легализира църквата, един Павел Самосатски приема Аристотеловата теза за Бога. Божеството за него е битие на самосъзнанието и не създава ипостасности, а Самото Му самосъзнание е Логос. Но какво е приело Християнството – че Логосът е ипостас! И схващането на Павел Самосатски е заклеймено – три събора са осъдили учението му. (Затова, ако човек надникне във Вселенските събори, ще види величието, а не само грешките на светите Отци.) И така, в Християнството Синът е безначален по същество, защото иначе ще трябва да загуби единосъщието, но не е безначален по лично битие – Той е роден. (Отделен е въпросът за Дева Мария и Иосиф – говорим за голямата тайна.) Отец е неродим, Синът е роден, Духът е изхождащ. Тази разлика трябва да я поставим в душите си, за да няма бледост в схващанията по един от най-големите проблеми на света – проблема за Логоса. Иначе ще се загубят същностните неща на Християнската религия. А Християнството е религия на Словото! Няма друга религия на Словото, т.е. на Сина на Бога. И няма в нито една друга религия Троица Единосъщна. Само Християнското учение формулира идеята за Единосъщност – присъствена, творческа и персонална.

Ето защо Григорий Богослов и Василий Велики са се занимавали и с тезата дали има две естества Иисус Христос. Безначален е по същество, единосъщ е с Отца Си, но има ли две естества? Защото Той е не само божество, а и плът! Ето тайната – Словото стана плът. И Светите събори отстояват тезата, изградена от двамата велики отци, че Той има две естества – Божествено и човешко. По-късно при следващ събор се поставя въпросът: „Щом има две естества, има ли две воли?“ С коя воля Той проницава и с коя воля е единосъщие пък с човека? И забележете колко добре е казано – Той е Син Божий, но и Син Човеческий! Логично е тогава на събора да се вземе и решението, че Иисус Христос освен две естества, има и две воли. Разбира се, Бог Слово най-изчистено е обяснен в Евангелието на Иоан: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. (Иоан Богослов е най-дълбокият християнски мистик, затова получава и откровение.) Така Логосът в Новозаветието ще влезе вече като Син на Отца Си, но в същото време и като Син Човеческий.

Ето колко изчистено два Вселенски събора (IV и VI) са работили, когато са изграждали догмите и каноните – не се е изпускало себетърсенето. И затова са признали двойната природа на Сина – на биологията, или физиката Му, и духовната; затова са признали двете воли у Него – на човека и на Божеството.

Така трябва да разбираме идеята за Логоса. Не е възможно обаче накратко да обособим една толкова голяма тема, която с хилядолетия е предмет на тревоги, на дискусии, на ереси, на секти. И винаги съм изказвал възхищението си от Източната църква, защото беше вулканическото място на култури, на идеи, на догми! Западът е изключително беден в това отношение. Ако отметнем страниците на Източната църква, ще видим как клокочат десетки ереси. Не е страшно да има ереси, страшното е да няма проницание! Какви метафизични проблеми са решавани в Светите Вселенски събори. Имало е и доста недомислия – светите Отци са се занимавали например с въпроса дали жената има душа. И знаете ли с какъв мотив – тя била изведена от Адам и следователно в нея нямало дихание. Но въпреки това на Вселенските събори проблемът с Логоса наистина е решен с една изключителна проницателност от тези, които са градили метафизиката, догмата, идеологията на църквата.

В предшествието на тези големи дискусии имаше ипостаси като божества, обаче не единосъщни – всеки е едно отделно божество. И затова в Индуизма ще намерим Брахма, Вишну, Шива. Пак са лица, но всяко сам`о за себе си, т.е. имаме хенотеизъм. А в тенденцията за единобожието стои само един Саваот или както е при нас – един Танг-Ра. Но вижте с какво проницание Християнството дава тази велика възможност – че ние сме плът от плътта Му, че Словото става жива плът, че Иисус е Христос, Който е единосъщ с Отца, и можем да Го наречем Господ. Още по-великото, което се дава, това е идеята, че този същият Иисус, Който има две естества, Който има две воли, Който е човек и божество, е единство с Отца! Как могат да се сравняват?! Никое от децата на митологиите не беше казало: „аз и Зевс едно сме или аз и Брама едно сме.“ Не! При биенето на Млечното море, за да се добие питието на безсмъртието, викат Шива да изпие отровата, пусната от змията Васуки. Значи божество пак викат, а не човек. (Както Иисус е човекът, дошъл да поеме греховете и да изходи Голготски път за спасение.) Разбирате ли що за велика тайна ни разкрива Логосът! Той е същност – там са божества (отделен е въпросът, доколко те са богове).

Единосъщие в три лица! И в тази надземна Троица, в тази върховна Същност (където трудно може да се каже какво правят Съществата) има триъгълник – Сила, Слово, Движение. Те създават по-надолу в живота на планетата ни това, което наричаме воля, мъдрост и енергия. Там именно е нашият Бог, от Който изхожда битието ни. И това са пътища, чрез които Силата, произтичаща от Върховенството, за Което не знаем почти нищо, чрез Словото, чрез Движението започва да дава инволюционната храна на човека-божество, който трябва да се върне към Него. Безспорно, Логосът е, Който участва в целия цикъл на битието ни, Който създава формите на висшето и на нисшето. Той е това, което ни води от човека до Бога.

Има нещо много особено в идеята за Логоса. Логосното начало предимно е мъжко, но в китайската и египетската доктрини то е от женски род. Там е създадена идеята за женски божества, които са на мястото на Логоса като сътворители и участници в еволюцията. В Китай е Гуан Ин, а в Египет – Изида. Изида освен, че е сестра и съпруга на Озирис е и негова възкресителка. Тя е великият Логос. Ето защо там съществува т. нар. Майка на милосърдието и знанието, която изгражда една женска Троица – Майка, Жена, Дъщеря. И исторически много по-късно ще влезе Троицата – Баща, Син, Светий Дух. Безспорно идеята за Майката или Бащата идва от идеята за андрогините. (Адам също бе андрогин, т.е. с признаци на два пола – мъжка и женска половина, защото „ребро“ от финикийски се превежда и като „страна“.) Тук не говорим за троици като Брама, Шива, Вишну, защото в тях, както казах, всеки е сам за себе си – със свой олтар и свое изповедание. Говорим за единосъщието, в което Логосът е с Отца безначален. И трябва да признаем, че преди светите Отци да създадат мъжката Троица в единосъщие, тази идея вече съществува. (Платон е прав за предсъществуванието на идеите. Но трябва някой да влезе там при тях, да ги донесе!) А тя не е взета от гърците. Макар че Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст са възпитаници на гръцката школа, това не значи, че не са владеели знанията на Египет, за да намерят опорна точка за изхода на своята велика идея – Троица единосъщна. Това е наистина изключително като метафизично мислене и като достижение – да се създаде в човека единоначалието в неговото разслоение: воля, ум, чувства; глава, корпус, крайници – хармоничната цялост, водена от дух, душа, тяло. Сега е много лесно, когато ги тълмим (дали достатъчно с прозрение, или не...), но представете си какво голямо вътрешно откровение е трябвало да се роди, за да може да се изнесе Логосът до равнището на безначалие с Отца! Всички са знаели, че това е ходещ земен Иисус – а вижте какво изведоха! Всъщност Логосът като безначалие е защита на човека като божественост. Като един бог в развитие. В това е голямата тайна на Логоса – човекът в безначалността на своя Отец и в крайността на своята ипостас! Той ще отива и ще се връща, докато усвои онова, което като Духовни вълни или като Учения му се дава. Логосът е Божеството, което твори. Така Го намираме и в митологиите, но най-същественото навсякъде е, че Той става плът. И ако се върнем на идеята за Майката, ще видим, че тя винаги е символ на абстрактната, идеалната материя. (Ще намерим това и в „Агни Йога“, и в трудовете на Е. Рьорих, и в трудовете на Е. Блаватска.)

В Кабалата, както и в изследванията на Блаватска, е казано, че Иехова (върховният Бог в Юдаизма) е един от сефиротите. А сефиротите сътрудничат в изграждането на всемирното битие. Значи Иехова е един от Логосите и в Кабалата Го представят като мощ от трета степен, а не върховенство. За съжаление много малко са знанията по този въпрос. Това, от което би трябвало да се пазим, е непрецизността по отношение големите проблеми. А няма по-голям проблем за душата от това, какво изповядва. Другото е удовлетворение на ума.

Така трябва да спрем вниманието си, изяснявайки накратко и доста непълно идеята за Логоса. Това е едно понятие, изпълнило живота като наука, която, както казах, Хераклит поднася, стоиците отстояват, и която са имали още персийците.

Според Исихазма именно тази Ипостас на Тавор излъчва Светлина неръкотворна. Така Григорий Синаит създава великото си учение за неръкотворната светлина, а Григорий Палама своя знаменит труд в защита на тезата, че Третата ипостас в лицето на Светия Дух не изхожда и от Втората, т.е. от Логоса – различие, което създава „филиоквето“. Ето какви концепции са градени на Изток! А на Запад някой си Мартин Лутер ще се разсърди и ще каже, че този папа, който разрешава индулгенциите, обижда Бога; ще направи един протест и ще махне пет от тайнствата (така в Протестантството остават две). Това само изглежда героично, а е толкова дребномислено!

Мун пък ще прави по хиляди сватби наведнъж... Душата ни няма нужда от сватбарство, а от сватбари! Христос много хубаво казва, когато упрекват учениците Му защо не постят – защото Женихът е тук.

Ние не можем да се отделим от тези Логоси, Които религиите в различно предназначение са слагали. Но само Християнството, както казах, приема Логоса като Син на Бога. Иначе има седем Логоса в херметичната доктрина – в седемте кръга, които ръководят седемте планети; има ги и в седемте светилника... Дори Ишвара в индийската философия и религия е една проява на Силата, на Логоса, но не е това, което Християнството изповяда. Така някои ще бъдат Синове, други – в седмицата на Лая-центровете. Вижте колко е ясно – седем Лаи, седем центъра, седем тела, които носим в себе си. (И езотеричното знание ги е казало.) Седмичността е в целия цикъл на битието, а Христос ще бъде начело на тези, които са взели участие в него, защото отговори ясно: Преди да бъде Авраама, Аз бях. Формите от най-висшето до най-нисшето са напоени от Неговото участие.

Заради кого прави всичко това Логосът? Най-вече заради човека. И представете си каква схема – от Fiat lux до божествата умират, но Бог е жив. Това дори като съзнание да го изживеем е свобода от непрекъснатото повтаряне на някоя Василиева молитва, която да изгони злите духове. А зли духове няма. Вътре в нас е всичко. (Не, разбира се, в този Аристотелев смисъл, който възприема и Павел Самосатски, че Бог е едно самозатворено цяло. Не!) Може християнската доктрина да има много недостатъци, но това, за което можем да бъдем благодарни, е прозрението, че човекът е безначален със своя Отец. И така трябва да бъде схващан Иисус в Учението, което даде – Аз и Отец едно сме. Всеки трябва да мине през седемте Лаи, седемте центъра – добре, но нужен е кой? Този, Който Отец освидетелства – Логосът, Божествената Синовност. Човекът е син Божий, Логосът е Синовност!

Целият Космос съществува в единен източник на енергия, от която излиза Фохат – Светлината, слизаща безпречно, за да изгражда свят, да изгражда живот. И какво е основанието на Христос да каже: Аз бях преди света? – Фохат! Това е бил значи Иисус Христос, това е християнският Логос, станал плът. Така един божествен глас, наречен Слово, ще обслужи човека като мисъл.

Юнг счита, че на Логоса са присъщи качествата разсъдливост, разграничаване, проницание. Не – това е характеристика. Много е лесно да откъснете лист от едно дърво и да определите – иглолистно ли е, или пък широколистно. Да се каже, че Логосът е Дух с мъжки черти и е противоположен на Ероса – това също е разсъждение. Наистина Ерос в доктрината на древногръцката митология е част от великата Любов, но чак когато я има тази Любов, Ерос става принцип на женското начало, на привързаността.

Древногръцката концепция не можа като египетската или китайската да стигне до идеята Майка на милосърдието и знанието, която изгради Троица – Майка – Жена – Дъщеря, защото тя остана в нетрансформираната енергия на фалоса (мъжкото полово начало). Тя не можа да мине неговия праг (макар че еладския Ерос и Сфинкс са от женски род), затова му прави поклонение и досега.

В идеята си за познанието ние само чрез Логоса можем да стигнем до божественото откровение и затова Христос рече: При Отца се отива чрез Мене. Разбира се, различия в тези схващания е имало. Аристотел, както казах, е считал, че Самият Бог е едно самозатворено цяло, но според мен Той не може Сам да се себепознава.

  • Бог се себепознава чрез нас, а ние се познаваме в Него чрез това, което ни е оставил.

Самозатвореното цяло или мисълта, която мисли сама себе си, без демонстрацията не може да създаде развитие. А безспорно в идеята на Логоса стои развитието. С да бъде Светлина е нарушен принципът на Аристотеловото затворено цяло – има разкъсване на обръча и идея за сътворение. Това е предпоставката да започне най-същественото, а именно – Сътворението. Ето защо Христос казва, че без Него нищо не е станало. В такъв случай Духовните вълни какво са? Те са степени в усвояването на Бога.

Всемирният Логос, този вечен Пътник, Който с нас открива живот, е в основата на всяка духовна вълна. Това става, когато Той демонстрира Своето присъствие в реалност. И затова в Евангелието е казано: Словото стана плът, т.е. Божествената огненост, силата на Отца в излива Му на Слово, стана плът и плътта бе Човек, Който живя между нас, Който не бе победен от тъмнината, тя не можа да го обладае.

Демонстрацията на плът не е само при създаването на човека. Когато Сътворителят, Бог Творец, казва Fiat lux, дойде твърдта, която Бог нарече небе; дойде водата, сушата, светилата... – ето плът. После идва човекът. Така светът се изгражда – слага се подкваса, а след това започват своя излив духовните вълни, които създават възможност за развитие на онези, които носят частица от Логоса. Ето необходимостта от Еволюция – усвояване степен по степен Бога у нас, а Бог не може да бъде усвояван, когато е Сам в Себе Си. След излива от Него – Да сътворим човека, изведеният вече трябва да Го потърси. Така Логосът – еманираният от Всемирността, от Неопределеното, е сложил Своята вибрация, ритмичната Си воля. В слизането губим Силата, но имаме ритмичната воля на сътвореното.

Понеже Логосът е безначален по същина, но не и по ипостас, като същност Той не може да се изменя, а като персоналност, като ипостас – безспорно. Такава е логиката на тази велика тайна. Една Логосна персоналност или ипостасност не може да уплътни и изчерпи всичко, с което е облечена. Затова има различни духовни вълни и следователно има и промяна на персоналния Логос.

Първата духовна вълна дефинира поведение на Самия Логос и тя осъществява Сътворението на света и човека.

  • Бог даде Сътворение на света, Логосът трябваше да намери идеята за изграждането на човека, за да не се скъса връзката човек – Бог.

И така, Божеството инволюира в земната пръст, тя получи диханието на Отца си. Ето я връзката! – Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие. Този израз – Да сътворим, въпреки различните търсения за обяснение, показва, че наистина има сътрудници. И Християнството в своята теза на съприсъствие на Логоса в лицето на Христос казва, че Той е именно един от тези, които са сътворили човека. Божията идея за Сътворението не е само в светилата, не е само във водата, а е и в Адам, защото някой трябваше да Го усвоява. А човекът, като най-съвършеното от всичко сътворено, безспорно е планетен, себетърсещ се и усвояващ Бога в себе си, защото е Негов.

Това аз наричам Първа духовна вълна. И тя събуди в Адама оня вътрешен вик (винаги някой ще вика в него) – Адаме, где си? Тогава Човекът (като едно боговдъхновено търсене) и Логосът (като едно приложено действие) събуждат в нас идеята за себесъзнание, която отработва в целостта ни онова, което наричаме лице, образ. Ние едновременно сме образ и подобие, плът и Дихание. И в идеята за себепознанието се освобождаваме, за да станем Ипостас. Това е може би най-великият акт (преди светът да започне своето поселение от планета на планета, от дом на дом) – идеята за Ипостас, за Личност. Адам трябваше да слезе, за да работи, а Логосът в плът трябваше да слезе, за да извежда. След като се изходи Голгота, която е черепът на Адам и Кръстът на Христос (който е двубоят между Дух и Материя), вече в родения Адам работи възкръсналият Христос. Това е великата тайна! И така в Първата духовна вълна, във вълната на Сътворението, ще намерим човека, Адам, който носи идеята за планетарната личност.

Втората духовна вълна е на митологията. Тя дава път на човека.

  • Логосът, за да реализира Своето сътворение, трябваше да се събере, да даде място на човека. А човекът пък трябваше да роди търсене в душата си чрез въображението за Бога.

Това е митологията – търсене и въображение, което ражда и храм, и обред, и поклонение. Тогава се създава поносимост към страданието като огън, защото Духът ти дава едно въображение, което е огън – прикованият Прометей е вътре в теб. И човек няма какво да прави – ще гори. Какво е да победиш страданието – да почнеш да трошиш веригите, да се самосъзнаваш в болката, че си божество! Събужда се въображението в Адама и той тръгва да търси – да търси принципи, да търси разделяне, за да създаде образи, към които трябва да се устреми. Ето рая, ето ябълката, ето ралото – образи, които после стават символи. Така митологиите ще създадат и Адеса (който не беше по-страшен от ада на Данте във времето на Ренесанса).

Втората духовна вълна носи и идеята за цивилизацията, за културата, т.е. демонстрацията на човека в себеосъществяване на физическото поле. Точно това правиха митологичните божества, като вършеха земни, човешки дела. Те трябваше да намерят Златното руно; те трябваше да изковат щита на Ахила; те трябваше чрез светкавицата, чрез стрелата на Зевс да изстрелят оплождащото семе в океана на Живота. Те даваха идеята за раждане на цивилизация и в същото време вършеха лоши или добри, но човешки дела. Това е голямата тайна – Адам, Умът, е вече една планетна ипостас, защото той даде имената на всички животни и растения. Въображението, което имаше митологичният свят, трябваше да се вплете в търсене. Когато Зевс уби Кронос, баща си, се роди време друго. Това е вече път, нещо съвършено различно – търсене!

Третата духовна вълна – на Правдата, започва да ражда религиите. Основно те носят живот, защото преди да има наука, философия, изкуство, има религия – има завет, сключен между скитащия човек и търсещия го Бог. Така идва голямата развръзка на душевното право да се потърсим, да се изживеем – идва Духовната вълна на Правдата. Тя ни прави омъдрени, защото принципът за доброто и злото вече влиза в живот; тя е размерността на деянието – кое е добро и кое лошо.

  • Правдата е размерност между вложеното нравствено начало и приложния Адам; между вибриращата плът и законите, писани в нея; между търсения Адам – Адаме, где си?!, и викащия Адам: Гол съм, Господи!

Тя е съзнание за конфликт, което трябва да сложи капоните на живота, за да има измеримостта „правда – неправда“. Това е Третата духовна вълна – на приложеното въображение в принципи, на дадения вече Завет, на сложения закон. И тогава се ражда идеята за религия с елементите на разделеното добро и зло, с идеята за съвършенство. Правдата е надежда, че нестореното зло приближава човека до изпълнената воля на Божеството. Следователно с нейните принципи той се градира към съвършенство. Как са прилагани тези принципи, е отделен въпрос (защото е казано да не се краде, но се краде; казано е да не се лъже, но се лъже...) – тук говорим за Духовната вълна.

Така Вълната на Правдата изгражда образа на вървящия, на търсещия Адам. Беше му казано: Адаме, няма да ядеш от Дървото на знанието; няма да ядеш от Дървото на безсмъртието. Забележете, в митологиите няма идеята боговете да правят безсмъртни човеците. В индийската митология боговете създават питие на безсмъртието, но само за себе си. А в Третата духовна вълна, която прави водораздела между добро и зло, ще трябва вече да потърсим вложеното в душата си. Защото идеята за безсмъртие я има! Но човекът не е ял от дървото!? – Няма значение, ще яде, щом има дърво на безсмъртието.

Четвъртата духовна вълна – на Любовта, направи прелом в културата на човечеството.

  • Любовта освободи човека от идеята да бъде служител на доброто и злото. Тя внесе една нова мярка – да простиш и да обичаш врага си.

В слизането, когато се търсеше обособената личност, трябваше да дойде идеята за защитата. И в тази идея човекът упражни и приложи око за око, зъб за зъб – жестокостта в Учението на Правдата, която роди и идеята за кръвното отмъщение. Ето защо трябваше да дойде Христос, Логосът, Синът на Отца, да даде Учението за Любовта и да спре доминантата на възмездието, на жестокостта, на отмъщението. Представете си колко хилядолетия човечеството е работило за идването на Логоса и как после Го загуби в жестокостта си! Духовната вълна на Любовта освободи човека от веригата на земната властност, родена от първите вълни на неговото религиозно битие. Прости, за да бъдеш простен! Но това не беше достатъчно – Обичай врага си! Ето най-същественото – обичай врага си! Това беше ядката на Духовната вълна на Любовта.

Ако свържем Четвъртата духовна вълна с всемирното развитие на планетните, на духовните раси и култури, ще видим, че безспорно тя трябваше да се осъществи тук, на Земята. И тогава можем да разберем колко ценен, колко обичан е човекът. Затова казвам, че човекът е най-скъпото дете на Бога. Нито към ангелския, нито към серафимския или херувимския чинове Бог е проявил толкова загриженост и толкова присъствие в душите им. Не е пратил там Своя Син, както тук – за човека. Но това не можа да се оцени и се счита за евтина фраза, че Бог прати Сина Си. Бил само човек – сина на Мария – не! Всеки е син на Мария, всеки от нас е един син на Бога, а отделен е въпросът, кога от син ще стане Синовност, кога ще стане Логосна същност, за да има и присъствието на Отца Си, и смелостта да каже: „Аз и Отец едно сме.“ Представете си какво е битието ни! Когато си Син на Бога, тогава си Логосно присъствие в ядрото на Отца Си и разкриваш Отца Си в света.

Духовната вълна на Любовта раждаше идеята за единството. Единство се търси, защото то е душевността на човека. Любовта коренува злото – това нееволюирало добро. После добрината трябва да се степенува, за да се приложи идея за единство. Ако с някакви градуси любов не можете да простите, с други се колебаете, то с по-високи – ще простите. Единство! В лицето на другия да видите себе си, за да се освободите. Когато се видите в другия, ще си простите. Това е голямата идея за Единство, която е сублимирана в най-върховното – Аз и Отец едно сме! „Но кои сте вие? Дом Господен, Мои деца – значи вие сте Аз.“ Вижте каква спойка, какво Учение Христос остави! Вие сте Аз, а Аз и Отец сме едно! А че ще каже някой Бог е слънце, Бог е любов... Не това е важно – вие бъдете любов! Той нито от любов се храни, нито от мъдрост – вие трябва да усвоите. Така идеята за единството, сложена в Четвърта духовна вълна, е нейната същност. Когато обичате врага си, ставате единство; когато простите, простено ви е; когато в него видите себе си, прощавате на себе си. И защо никой не хвърли камък? „Ето прелюбодейката, убийте я с камъни“ – Не, който е праведен, да хвърли! Христос им даде голямото огледало – Аз приемам, че е блудница, приемам, че е прелюбодейка, но не я осъждам. И защо винаги водят жената за прелюбодейство, а мъжа го няма?! Пише, че и той трябва да бъде наказан, но не го водят. А може ли сама да прелюбодейства? И Христос каза – за да ги издигне в полетата на великото мислене – Прелюбодействал е всеки, който е пожелал вече в сърцето си!

Представете си колко усилия са правени в световната история като идеи за всемирност и все пак човекът с малкото си битие е надделявал тези идеи до онзи момент, когато ще дойде едно голямо духовно учение, което може с една фраза да отвори врата. Тази врата в Учението на Любовта беше „обичай врага си“. Разбира се, Духовната вълна на Любовта има универсален характер, но тя дава и индивидуална стълба. Има стъпала на възмогата за свобода – свобода от страх пред Божеството и пред първородния грях, чрез идеята на надмогнатото страдание и осъщественото Възкресение: Аз съм Животът вечен, Аз съм хлябът на Живота. А какъв беше този хляб – причастният – Тайната вечеря! От тайните, които Логосът крие, са останали известни формули както с космичен, така и с приложен характер. За мен една велика Логосова мистерия е скрита в Тайната вечеря, която е и предметната бъдеща евхаристия. Там има нещо много странно: битието човешко е извикано на една космична тайна – на съпричастие – Логосът става храна. (Ето този хляб е Моето тяло, ето тази чаша е Моята кръв.) Когато се извиква Космосът на една Логосова трапеза, личността става съпричастна с Космичността. Това са висини! Отделен е въпросът човек с каква устойчивост ще вземе Великото причастие, но тъй или иначе Логосът е част от космичната трапеза на човека. Това е вътрешната пулсация на Учението на Любовта, а другото е голямата трапеза да обичате врага си, от която по малко се яде.

Разбира се, светът няма да спре дотук. Защо? Всеки със собственото си прозрение е в една яснота, че това, което наричаме човек, не е още осъщественият Бог. Не защото са угаснали огньовете на взаимността – те се търсят и в незнайните полета, вън от физиката ни, но те трябва да се намерят, да се осъществят и тук. Тогава можем да кажем, че човечеството в своя път е направило още една крачка – в нова духовна вълна.

Петата духовна вълна – на Мъдростта, е вложената и осъществяващата се божественост в човека. Затова казах, че човекът е един бог в развитие.

  • Бог чака Себе Си в нас и ще се открие у нас, както ние ще Го открием в себе си. Чрез Него ние се осъществяваме и Той чрез нас се познава.

И затова Духовната вълна на Мъдростта носи принципа: „Научи ни!“ Не прощението, а знанието! Ако човекът не беше научил закона за доброто и злото, как щеше да се развива без съпоставките? Тогава логична последователност е знанието да ни открие друга степен в усвояването на Бога, Който винаги е у нас, но невсякога ние сме у Него.

И така – „Научи ни да възкръсваме, а не да чакаме да ни възкресиш!“ Защото Христос ни даде примера, Той изходи Пътя; Той каза: Вземете кръста си и Ме последвайте! Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци! Чрез знанието, че човекът е един бог в развитие, съзнателно ще трансформирате страданието, съзнателно ще създавате олтарност. Ще казвате на Божеството си: аз разкъсах завесата – гостувай ми! А Христос рече: Там, където двама са в Мое име, Аз съм при тях.

Сега умът ни се удовлетворява с всекидневие или с шумотевици, които светът предлага. Не искам криво да разберете това (аз често казвам, че този, който проповядва да не се гледа телевизия, е просто един обскурант, тъмногледец) – нито телевизията е дяволско изобретение, нито кое да е от постиженията на цивилизацията, които хранят културата ни. Те са част от необходимостта да ставаме все по-близки на Всемирността. Те за секунди ни разкриват събития от другия край на света. Достатъчно продължителна е била Еволюцията, за да нямаме прозрението, че не можем да отричаме това, което умът, сърцето и Духът са сътворили. Върху мозъка ни, който трябва да приема идеите на умственото поле чрез мисловното ни тяло, е работила милиони години най-активната и най-изчистената енергия – половата. Не е ползвана за удоволствие, а за изграждане на фина материя, на апаратура да приема. И така, основното, от което трябва да се пазим, са шумотевиците, т.е. да не ни удовлетворява информацията, а да търсим знанието. Това Вълната на Мъдростта ни налага сега!

Духовната вълна на Мъдростта постепенно ще ви освободи от догми. Догмата спасява ограниченото човешко знание да не обиди тайната, която е сложена в нея. Когато знаем, когато сме просветлени, нямаме нужда от догми. Тогава сме единство с Великото; тогава събуденият Кундалини е наш живот и божествен знак; тогава интуицията е мостът между разумност и прозрение. Мъдростта е усвояване на света чрез прозрение и живот чрез откровение, живот, който след това ще ви доведе до Истина, а тя – до Свобода. Когато мисълта се вижда, не може да се лъже. И това, което е писано в Десетте заповеди, трябваше да изчака хилядолетия, за да бъде осъществено. „Не лъжесвидетелствувай“ – законодателят е предвидил наказание, но много доказателства трябват, за да се установи кой лъже в съда. Според Правдата щом двама свидетели кажат едно, то е истина вече. А в Мъдростта, когато се вижда мисълта, вие не може да лъжете. Ето идея за Истина, идея за Свобода.

И така, Мъдростта ще даде път, който не може да бъде осветен от друго, освен от интуицията. Това не значи, че човекът е неразумен. Много първично е, когато се говори за интуицията като за някаква верска концепция – не. Интуицията е зрелият плод на висшата разумност, на Причинността. Тя е багрената дреха на разумния, но не онова зелено, което търси знание, а един виолет, показващ духовно осенение.

Чрез прозрението и интуицията, чрез откриването на тази духовна сила ние можем и трябва да станем храна на шестата подкоренна раса, която ще отгледа детето на шестата коренна раса. А тя ще даде чаканата духовна вълна на Истината, за която е казано: Тя ще ви направи свободни! Христос не определи що е истина, когато Пилат Го пита (знаеше, че той не може да разбере), но даде последицата от нея – Свобода.

Един от седемте мъдреци на Древна Гърция – Биант, на въпроса „Що е доблест?“ мълчи. Питат го пак: „Що е доблест?“ – мълчи. Най-после питащият се ядосва: „Защо мълчиш?“ – „Ти ме питаш за нещо, от което нямаш понятие, какво да ти кажа?“ Виждате ли? Защо да определи Христос що е Истина? Пилат можеше ли да Го разбере? Тя ще ви направи свободни – но Пилат е във веригите на едно служение. Жена му го предупреждава, че Иисус е праведник и нищо лошо да не Му сторва, но юдеите го заплашват да кажат на цезаря, че прави съюз с бунтовници. Ето, веригите бяха сложени. Така Пилат, който имаше прозрението (Ecce Homo), си върза ръцете за цялата историческа битност – каза, че Христос е невинен, но не можа да познае Истината и остана несвободен в делото си да Го осъди. Това е, което в Шестата духовна раса ще има – развързани ръце. Истината – от науса, от вътрешната същност на храма, ще ни въведе в олтара на светителството, където вратите вече чрез Мъдростта ще са отворени. Това, което сега ще отгледате като плод на дървото на своето проницание, това, което сега ще ядете като Мъдрост, ще ви направи деца на Истината, а оттук и олтарни служители. Не храмови – там, където пее само певецът, а олтарни служители!

Шестата духовна вълна е вълната на Истината. Истината ще ни направи свободни! Разбира се, сега оценяваме понятието свобода със своята обикновена мисъл, но естествено това не е Свободата. Това е свободата на нашия разум, на нашия чакан волен, но не още творчески, не още откровенски дух. А Свободата е, бих казал, дори без идеята за съвършенство. Щом си свободен, ти си в Бога! Това е великата тайна!

Седмата духовна вълна – на Свободата, не можем другояче да характеризираме, освен да кажем, че:

  • Свободата е живот в Бога!

Там Бог ще сложи в Триъгълника Своето око на всеки. Далечен е, разбира се, този хоризонт. Трудно е това пътуване – дори само като мисъл. Но на човека е предназначена една такава будност, предназначено е знанието – боговете ще умират, Бог ще остане. Това е, което може като светилник, негаснещ хиляди години, да държи човека. Както големият Учител (друг е въпросът, че е Логос, Син на Отца, но е и една реалност) слезе с предназначението в един исторически момент, за да рече: Деца Мои, обичайте враговете си, и две хиляди години носим този светилник, този знак стои, тази мисъл живее. Но щом Христос е дошъл да каже тази мисъл, Той счита човечеството за достатъчно зряло да му даде и идея, и основание, и право да приложи обич и любов към човека. Но ще каже някой – още не се обичат – да, защото са човеци. Но ще растат! Апостол Павел писа: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислих и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.“ (1 Кор. 13:11).

Всяка духовна вълна има свой Логосен родител – Великите Учители са Ги белязали. И точно те правят различие между Логосното начало, което работи за една духовна вълна, и ученията или школите, върху които работят велики посветени учители. Орфей е велик посветен учител, Питагор – също. Но те не поемат нито вътрешната, нито външната „дреха“ на духовната вълна и на Логоса, а само разкриват знания, които трябва да се усвоят от ония, които могат да ги понесат. Докато Логосът има Мирова задача!

Деянията на Логоса в идеята за водителство на съответни Духовни вълни (когато са в наличност и са облекли една личност) стават след това Учения. Когато се тръгне из дълбините на времето, ще видим, че един тотем прави една отделна личност белязана. И ако е липсвала писменост, не е липсвала предметност (свещеното животно), която е очебийна и в същото време култова. Това е учение вече и вие се учите. Липсата на азбука няма никакво значение. Отивате ли пред тотема, играете ли вихрено хоро, правите ли коленопреклонение, пишете ли в душата си? Да! Това е учение, но не е духовна вълна – Духовната вълна е Целостта. А онова, което се изменя – приложната, обредната страна, то е част от учението. Ако един тотемен свят няма имена за ученията, впоследствие вече идват Рама, Кришна, Заратустра, Конфуций, Буда, Моисей, Христос. Това е да създадете учение.

И така, личности са създавали учения, извеждали са от целостта на една духовна вълна (която е въздухът за едно учение) и са си взимали толкова кислород, колкото е била задъхана тяхната гръд. (Не може да се даде на никого повече от възможното; и този, който си е взел по-малко – с толкова може да диша.) Ученията може да са, както ги наричам, Мирови духовни вълни (които докосват душата на милионите или създават т. нар. Велик триъгълник) или да са изградени в школи. Например Питагоровата школа е едно учение – там са дадени много тайни, много знания, с които човечеството след това се дохранва. Оспорвали са частица от митологичното съзнание, защото то е тръгнало вече в надирност от Втората духовна вълна. Опорочаването в митологията е било безспорен факт, но не и достатъчен, за да я срине от живот. Затова нужен е бил лъчът на една друга духовност. Тогава, когато не идва една нова Всемирна духовна вълна, се създават школи, в които утешността и интимното знание за това, което наричаме езотерично, съществуват като свещички в живот. Теософите например наистина, а не само фигуративно (както е озаглавена и книгата на изключителната окултистка Блаватска „Разбулената Изида“), свалиха дрехата на секретното в знанията за Бога и за онова, което известни Логосни пратеници са вършили на тази земя. Защото да кажете кой беше Орфей, кой беше Хермес, Буда, да кажете кой беше Иисус Христос – това е наистина хляб насъщни. Достатъчно е един лъч, за да озари съзнанието на човека в неговата пътека за будност.

  • Всяко учение има една основна черта – да държи в будна отговорност вътрешната молитва на човека (писана или неписана) и в подчертано поклонение обредното служение.

Те почват после да тежат, но няма учение без това задължение. Учението е една велика, наистина много велика тайна и то има своите пратеници. Без тях Учението може да остане само в някоя делва, закопано за някакви далечни векове. Но това, което нарекох будна отговорност и приложна пътека, му дава характер на живот за бъдеще. А никой живот не е по-ценен от това, което Христос рече – да го дадете заради другите. Ако това не можем да направим във времето, в което живеем, ние наистина ще отминем яко дим. А човекът е повече, отколкото той самият се себесъзнава, независимо от горделивостта му, независимо от парадността му и от другите суети, които изживява пред огледало или на улицата. И тогава, когато тръгне да приложи нещо, вижда, че има неимоверно повече сили, отколкото въобще е могъл да предполага. Опорността ни е в това, че Бог е в нас и ние сме в Него!

Учителят прави в определени моменти от Своето излъчване и даване на Учението известни завеси. Какво казва Христос на учениците Си: На тях дадох притчата, на вас ще открия тайната `и. И наистина образното мислене (което бе приоритет на Втората духовна вълна) е булото, което е тъкала Атина Палада, за да забули мъдростта. А Мъдростта се разкрива на малцина. Това са вършели школските учители, а понякога, макар и в самозащита, Логосните начала, Мировите Учители. Идеята за сеяча е нещо изумително – колко ясно е казано: „Едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха.“ (Лука 8:5-7). Христос като Миров Учител също е мятал булото на Атина Палада, за да спаси човека от личното му унижение.

Ученията имат своя връх в това, което наричам Волята на Всевишния, в изпълнение от учениците. Нищо обидно няма в духовните школи да се изпълнява делото на учителите. Този, който иска да играе ролята на обиден, че е ученик, той никога няма да получи велико посвещение, защото жертвата, която трябва да се направи, не е себичната достоверност, а себичната жертва.

И така, връх на Учението е Волята на Всемирния в изпълнение от учениците, а това е религията! Тя създава смут в душата на човека и затова казвам, че религиите са великата тревога. Те смущават! Трагичното е, когато са станали традиция и нямат куража да се смутят от безсмислието. Една религия в приложност може да обезсмисли великата жертва, когато стане само обред, а не преобразуване. Затова Христос даде примера на Преображението. Това трябва да направите, след като сте изходили пътя от Витлеемската колиба и звезда през Иорданското кръщение, през Проповедта на планината. Но преди да приемете Разпятието, трябва да се преобразите. А който може да приеме Разпятие – той приема Логоса във Възкресение.

Така Духовните вълни и Ученията са единство и воля на Логоса!

 

Ваклуш

 

Още от броя
AXIS LIBRI (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! The Message is the Idea of Man Becoming Divine! Логосът е Синовнос ... Проглас (6/1994) Животът е отречена смърт! Посланията са воля на Небето за духовния живот – зов за завръщане! Настоящото Послание утвърждава ново битие. То пулсира като духовна вълна &ndash ... Послание на Планетния Логос за 1994/95 година   На 21/22 декември започва Новата астрономическа година. На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Ден ... Посланието и Зодиака (6/1994) Зодия Послание Евангелие Агни йога Искане Козирог 1 Лука 8: 5-8 43 ... Слово върху Посланието (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! Мили приятели, деца на Деня! Денят беше започнал, за да прави своя кръговрат. Благословията, която имате, е пътят ви; пътят, който ходите, е делото ... Логос, Духовни вълни, Учения Логосът е Синовност, Духовната вълна е степен, Учението – воля на Всемирния! Несменният, Който дава Своите пулсации за нашия живот, Планетният Логос, е винаги с нас, защото Той е ... Окултизъм и Мистицизъм - Неоплатонизъм Неоплатонизъм Нека боговете дойдат до мене! Плотин Предстои да разгледаме учението на Плотин, наречено от официалната философска мисъл Неоплатонизъм. Това учение, в което се д ... Школата върху Агни Йога (6/1994) Върху Агни Йога 22. Няма по-несправедливо съждение от това, основано на очевидно действие. Откривайки едно предполагаемо следствие, хората губят нишката на действителността. Учени ... И твой един син, Българийо... Времето е в нас и ние сме във времето! Левски От изконни времена и досега човекът е най-мистичната и най-реалната жертва пред олтара на свободата – свобода от грях, свобода от ...