Слово върху Посланието (6/1994)

Арxив | брой 6 / 1994

Посланието е идея за обожествяване!

Мили приятели, деца на Деня! Денят беше започнал, за да прави своя кръговрат. Благословията, която имате, е пътят ви; пътят, който ходите, е делото ви. Към Бога има само едно признание – че е сътворил човека бог в развитие. Осъществете Го! Нека Божията благословия, Волята на Планетния Логос, сърцето на Добродетеля и ръката на Щедродавеца бъдат с вас!

Преди да говоря върху явлението, което е същност на нашия живот, ще повторя това, което често казвам: Само смирението не е обидило съдбата! Мъдростта е като шума от стъпките на сърната – тих, кротък, смирен, водещ към онзи обилен водопой, който дава живот. Затова – нека живеем в смирение, което дава радост на съдбата, и в смирение и дълг към всичко, що е живо, да осъществим молитвата на Духовната вълна на Мъдростта.

Битието ни начена с онази пълна Първа духовна вълна (градирана в пътя на човечеството със сътворението на Адам) от един вътрешен зов на Всемирния – Fiat lux! А когато започва Нова астрономическа година (21 срещу 22 декември), стават промените. Астрономически години винаги е имало и ще има. Те няма да свършат, защото битието на Бога не свършва. Но дарът, който Планетният Логос дава с оглед една нова духовна вълна като всемирно битие, се случва през хилядолетия. Тогава се сменят енергиите на отиващото си и възземащо се време; тогава духовните пулсации, придружени с Послания утвърждават едно ново битие; тогава се осенява човечеството за една нова йерархия на служение.

  • Посланието не е урок за ума, който се удовлетворява от демонстрацията на сътвореното – Посланието е идея за обожествяване!

Когато Христос даде идеята за Любовта – да обичаш врага си, да простиш, да кажеш, че си единство с Бога – тя беше път на обожествяване, който Иисус демонстрира във видимост. И каква беше тайната, която разкри в Евангелието си Иоан Богослов? Словото стана плът! Когато от собствената си духовност можем да изградим стъпалата на възземането си, Словото е плът. А Словото е единственото оръжие, с което си служат боговете. Те нямат лъка като Амур, нито меча и щита като Марс. Боговете имат само едно оръжие – Словото!

През четири години Планетният Логос е викал и ще продължава да събира чедата Си. През четири години Той получава от Всемирността излива на енергията, която се дава за пулсацията специално на нашата планета, за да осъществява своя еволюционен ход. Но това, което вие живеете като Послание на Планетния Логос, се случва през хилядолетия, защото трябва да се отключи новият храм – храмът на Мъдростта.

Ето защо и тази година на Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Синовете на служението, посветените мъже и Децата на Деня. Това е една много особена йерархия, която космичната жертва е искала и с която си е служила. В дългия еволюционен път е имало Деца на Слънцето, които бяха обитатели на слънчевия период на човешката душа; имало е Синове на служението, които манифестираха символа като вяра; имало е Посветени мъже, които съхраниха знанието за всички; имало е Пророци заради разлъката между доброто и злото.

Децата на Слънцето са тези, които познаваха тайните на развитието. Те са започнали битието си още в планетата Сатурн, където в кристала е вложена първата вибрация на човека.

След това идват Великите служители – Синовете на служението, които във Втората духовна вълна създадоха митологията, вгърнала една наистина неразгадана тайна. Това е тайната на божествата, които отидоха на Земята да вършат човешки дела, за да могат човеците, изведени от Адам, да слязат (след като получиха признание от Бога, че станаха като богове да знаят що е добро и зло) и да вършат на Земята Божии дела, които ще ги върнат, както Христос рече, в Царството Небесно. Синовете на служението в животворност и сега ги виждаме в индуската религия. Много мъдрост има в нея, но всичко е още образи и игри, символи на служението. Тези синове на служението и до днес не могат да се освободят в йерархията, въпреки че оставиха на човечеството първичната мъдрост (толкова нужна и потребна). Това, което с болка можем да констатираме, е, че още не са надкрачили бреговете на Ганг. (Разбира се, Буда се опита да им даде нещо ново, но, за съжаление, ги лиши от божество.) Еволюцията е йерархия и стълба, по която човечеството е вървяло и ще върви, и тези, които още продължават да правят служение с образи, ще закъснеят за новото духовно битие, което Вълната на Мъдростта ще открие.

А кои бяха посветените мъже? Служителите на Египет, децата на египетските пирамиди, които съхраниха тайни както от Атлантида, така и от различните селения на Планетния Логос. Неслучайно в Египет и до днес се пазят в тайна знаците на посвещение; и досега там вратите на Изида още не са напълно отворени. Именно египетските пирамиди бяха обиталищата, през които минаваха посветените, за да станат мъже, които Планетният Логос призоваваше за служение. През това огнище на посвещение минаха и Орфей, и Питагор... Там ще намерите и Хермес. А какво беше Хермес? Посланието на боговете – този, за когото дързостно е казано във вековете: Не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет. И наистина, душевността е, която може да одухотворява, а не материята, не Египет в т. нар. пирамиди. Тази каменна грамада, която символизира величие, трябваше да приюти някакъв си човек, чиято душевна мощ обаче беше повече от 147-метровата пирамида на Хеопс.

И така, в йерархията на посвещенията трябваше да минем през Слънчевите деца, през Синовете на служението, през Посветените мъже. Трябваше да минем през пророците на Иудея, които направиха драматичното разделяне – що е добро и що е зло. Но ведно с това те люлнаха в надеждата на човечеството идеята за Месията. Тази идея беше подквасата на човешката душа за Духовната вълна на Любовта, която имаше едно върховенство – човека! Те станаха като нас богове! Колко обич е имало в Отца, за да създаде дете, което става като Него! Не е имало по-обично дете за Бога от човека! За нищо друго Той не е жертвал толкова обилни дарения и не е полагал толкова много грижи, колкото за това дете, наречено Адам. И именно в тази Своя жертва Той и знание му даде, и му прати Сина Си; Той каза: Вие сте синове на Бога. Казано ли е на ангелите нещо подобно?! На човека Той даде синовност, което след това го направи единосъщ; на него Той даде забрана, за да го направи дързък и смел.

  • Йерархията на човека е най-висшата тайна на Бога! Ангелите имат послушание да изпълняват, човекът има дързост да прави себе си Бог. Дързост до Най-великото!

С тази дързост той отваря врати – на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, за да няма вече врата, защото ще има Свобода! Тогава човекът ще бъде бог, свободен в служение! Затова казвам, че човекът е един бог в развитие със смелост, каквато малцина можеха да си позволят, след като Месията беше казал: Аз и Отец едно сме! Мисълта, която властваше в душата на човека хилядолетия – Не споменавайте името на Господа напразно, беше смутена и обвини божественото Му откровение за богохулство и Го разпна. Разпвания е имало и преди, но Христовият кръст като идея за Разпятието олицетворяваше борбата между Дух и Материя!

А какви са свидетелствата, които ще говорят за този посветен, наречен Син Човеческий и Син Божий; какви са историческите, реалните и какви са мистичните данни, това няма никакво значение. Историята се осъществява в явления, които много рядко са събития. Христос беше събитие, което тя не можа да улови дори като явление – това беше трагичното! Но Християнството ни остави идеята за Любовта, която облагороди жестокостта Око за око, зъб за зъб с идеята Простете! Неправедният може да бъде обвинен, може да бъде упрекнат, но преценката за правдата е в душевността на този, който не е извършил неправда. И тогава, когато Христос извика „правдивите“ на изпита за правдата, те се оказаха по-грешни от грешницата. Защото тя беше изобличена наистина, но те – „безгрешните“, повикани да засвидетелстват безгрешие, нямаха смелост да бъдат праведни и с наведени глави си отидоха. Разбира се, това не дава основание да премълчаваме нечистите деяния, а ни показва, че може възмездието да бъде приложено като прощение, което е по-тежко наказание, отколкото изтърпяната хула.

Така хилядолетията работиха с оставеното от Христос. Затова казвам, че роденият Христос работи в сътворения Адам. Това е великата тайна на прехода в продължение на 2000 години. За съжаление обаче изходеният Голготски път (още неоценен както трябва) беше наречен „via dolorosa“, т.е. „път на страданието“, вместо „път на обожествяването“. Това не е възхвала на страданието, а да се изведе живеца на предумислието – как Любовта трябва да стане спасение. И точно това Христос показа – пътя на Любовта, пътя на родения от Отца, Който работеше върху сътворения от Отца, за да засвидетелства как да извървим „via dolorosa“ като път на себепознанието, т.е. като път божествен. Затова Той рече: Вземи кръста си и тръгни след Мене. Трябва да имаме будността в себе си да го извървим. Вън всеки може да изходи един път, но ако вътре не го носи, някъде по средата ще стане предателство (както се върши на всяка социална плоскост, която няма единението на духовната общност). А пътят, извървян от Иисус, е божествен и това светителство на Христос направи и човека пътник божествен.

Трагично е да кажем: „Ето, всички станахме богове...“, но трагично е и да гледаме на нещата като идея на страданието. Затова идват духовните вълни – не като идея на страданието, а като път на осъществяването! Отец създава Адам не с трагичната последователност да оре земята, а да се развива. Подхвърли му идеята да не яде плодове от Дървото на знанието – не за изкушение, а за дързост, с която той трябва да се развива. Затова при Адама Бог заведе всички животни и растения – той да им даде наименования – да събуди ум и да разграничи чрез очите си индивидуалността. Така че Адам – човекът, бе пратен на земята да се развива, да одухотворява тази плът, та след това, като Син на Отца Си, да я демонстрира във Възкресение. Този, който не е овладял материята, не може да направи Възкресение!

Това именно правят духовните вълни – всяка от тях сама за себе си извършва едно възкресение, дава една велика тайна. Когато идва Духовната вълна на Правдата, тя възкресява и индивидуалността, свободата от колективна душевност; възкресява доброто и злото – тайната пулсация на еволюцията. Духовната вълна на Любовта даде идеята да обичате врага си. Тайна в реалност и цяла духовна пътека, в която човечеството ще трябва да се осъществи. А Духовната вълна на Мъдростта сложи едно ненадкрачено още от човека битие – няма зло, има нееволюирало добро! Сега всеки трябва да се потърси къде е, всеки трябва да направи в себе си този зов: „Адаме, где си?“ Има един велик момент в живота на Иисус – когато родителите Му Го търсят и Го намират в Иерусалимския храм. Тогава Той казва: Защо сте Ме търсили другаде, освен там, при онова, което принадлежи на Отца Ми? Точно това трябва всеки да се попита: при онова ли е, което принадлежи на Отца му? А нашият Отец може да бъде нашият Дух. Когато човек се страхува да има Отец повече от себе си, той трябва да Го намери в себе си. Когато Го намери в себе си, ще Го види във Всемирността, а тогава – и във всекиго.

Ето и сега един Всемирен повик дойде в епохата на нашата тревожност – радостна тревожност, както и преди, когато се изливаха великите тайни: Бъдете хляб на Мъдростта; Бъдете обител на съхранението; Бъдете Деца на Деня, защото Денят започна.[1]

Денят беше започнал, т.е. напътената Духовна вълна на Мъдростта е станала вече трапезен хляб. Ще каже някой: на единици. Безспорно! Когато Христос съзва аристокрацията, за да даде гощавка, тя си имаше работа. Тогава Той извика онези от улицата. Те бяха малко, но свършиха голямата работа. Елате да ви науча да ловите човеци. Оставете мрежата на заблудата, не се занимайте с водата и рибата – защото водата е астрал, т.е. желания. А Той искаше да ловят Адам, т.е. мисъл. Денят започна, като хвърли тъмната си ризница и като загаси страстолюбието към миналото. Трябваше да се сваля тревогата на Нощта не само като идеология, а като битие и в най-обикновеното. Защото този, който не може да победи щението на очите си, как иска да победи блужденията на ума си; този, който не може да каже на сърцето си – спри съблазън (Който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал, каза Христос), как иска светостта му да бъде храмова тайна. И защо само храмът ще има тайна? Какво е човекът – храм, олтар – светилище!

А вече има един изходен път, вървян с достойнство.

Затова Планетният Логос рече:

  • Деца, Денят направи своя кръговрат!

От децата на Деня се иска – не като повеление, не като надпревара за жертва (защото тя не е само в готовността, тя е в служението), а като събудена отговорност – да изпълнят първата повеля за тази година:

  • Бъдете неотречни от своя обет: Мъдростта-живот!

Неотречни! Това значи никога да не родите колебание, както Иисус не само не роди в Себе Си колебание, а проява на негова воля беше: Дойдох да дам огън и меч! И в същото време каза: Не жертви искам, а милост! Той изрече и смелата мисъл: Ако нямате съмнение, кажете на тази планина да отиде във водата и тя ще отиде. Това е да нямате колебание, това е да бъдете неотречни в своя вътрешен обет. Ние не можем да издигаме клада на клетвеници, защото обетът е вътрешен шепот, животът е лично достойнство.

Мъдростта е вътрешно знание – не грамотност! Трябва да правим разлика между това, което умът предсеща, и онова, което интуицията ни открива. Интуицията дава оценка, а умът – отбелязва. Мъдростта е интуиция в живот! Когато човек още не е събудил интуицията, ще трябва да се върне дълбоко в своята пещера, за да излезе от нея и да посрещне своето лично слънце. И колкото и да е малко то, душата на никого не е толкова малка, че да му бъде недостатъчна. Трагедията е, че малцина са търсили интуицията; малцина са питали за нейните прояви; малцина са я направили живот в душата си. А всичко са жертвали за своите ум, желания, за своите потреби, които бяха така добре изречени в молитвата „Отче наш“: Хлябът наш насущни дай ни го и днес. Но в молитвата на Мъдростта е казано:

 

Научи ме,

жив да бъда в Тебе,

светъл в Дух и Душа,

целомъдрен в мисъл и тяло

и с братска любов към всичко!

 

Светъл в Дух и Душа! Ето защо говоря за слънцето, което носим в себе си; за будността ни, която е достатъчна за нашата душевност. Но това предполага свобода от собствени желания и внушени търсения. Човекът много често изпълнява чужда воля, което, безспорно, се води от кросното на нишките на една кармичност. И все пак ръката на човека е, която прави тъканта, т.е. тази душевна воля, която сега трябва да внищва навътре и навън, за да тъче нова пътека. Затова е речено: Неотречни от своя обет: Мъдростта-живот. Разбира се, това не значи, че от утре всички ще са толкова мъдри, та непременно да направят живота си светлина и път. Защото никой не може да каже, че за 2000 години е осъществил Обичай врага си, след като трудно обича дори и близките си. Но от това никак не следва, че е било непотребно или небожествено Учението на Христос. Силата на духовните енергии е в това, че от кросното на Вечното ще трябва с лична воля и просветност да тъчем платното, т.е. да направим своите плът, желания и мисъл втъкани в идеята за Мъдростта. Това е да дадем обет.

Втората повеля на Планетния Логос е:

  • Търсете собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението.

Казвал съм, че всеки носи в себе си всички зодии. Но в момента, когато е призован, той има определен знак и трябва да го хармонизира с космическия хороскоп на тази планета, на земята на която живее (нашата – българската земя, безспорно има Козирогът за свой знак). И така, собствения си, личния си знак трябва да направим хармоничен с Космическата цялост и планетния дълг към Учението. Защото силата е от Планетния Логос, битието ни е свързано с една Духовна вълна, с едно Учение, което е светителство във Всемирността! Значи не е достатъчно човек себе си само да промени.

Планетният дълг към Учението е дал на онези, които са го изпълнявали, званието апостоли на Учението на Христос. Това е планетен дълг, другото е лично израстване – дипломиране, канонизиране... Не е жертвата само, която определя колко много е бил отдаден някой на Учението. Дори липсата на ропот и отстраняването на съмнението и колебанието е повече, отколкото дадена жертва. Когато може устойчиво да преплувате от единия до другия бряг на реката и не сте проявили съмнение, че ще се удавите в неизбежността и безбрежността, вие сте направили повече от жертвен подвиг. Това е голямата тайна.

Ще каже някой: „В Мъдростта няма Учение.“ Има! То съществува като планетна даденост, то съществува като мирова отговорност и пътуване. „Но няма догми, няма обредни задължения и ритуали?“ – да, времето ще ги определи, но бъдете свободни от догми и тогава сте мъдри. Мъдростта не може да приеме ограничеността, която ражда не свобода, а верига от догми! Когато човечеството ходеше пътя си към знание чрез Правда като възмездие, чрез Любов като прощение, тогава догмата съхраняваше незнайното, което сега Мъдростта дава. И затова казваме не вече Прости им, те не знаят, а Научи ни!; затова в молитвата на Мъдростта е казано: Научи ме, Господи.

Така че битието на Мъдростта, което трябва да осъществявате, е хармония и бездогменост. И никога не изричайте пакостната дума „анатема“, която връща човека в неподвижността на битието. Не си служете с тази дума независимо къде и с какво духовно царство ще бъдете. Няма по-голямо блудство за човешката душа и няма по-непристойно искане от това да пратите някого в тежката неподвижна материя.

Във вибрацията на Посланието в третата повеля е казано:

  • В Мъдростта пътят се ходи като просветление.

Този, който има будното око, този, който има интуицията, не може да се самоизлъже или да си послужи със заблуда и лъжа, защото окото вижда, интуицията преценява. Затова пътят се ходи като просветление, не като прощение. Това не значи „не прощавайте“ – напротив, прощението беше дадено. Но ако в другия не видите себе си, никога няма да извършите дело нито на Правдата, нито на Любовта, нито на Мъдростта. Затова този път е път на просветление, а просветлението е интуитивно откровение – свобода от ума!

Затова втората съставка на тази повеля е:

  • В Мъдростта знанието се живее като откровение.

Две големи личности са оставили изумителни откровения: Хермес Трисмегист и Иоан Богослов. В Откровението на Иоан, има един странен израз: В новия Иерусалим няма да има нито Слънце, нито Луна – сами ще си светим.

Ето къде още е вложена тайната, че човекът е бог в развитие – сами ще си светим! Дързост ли е това? Богохулство ли е? Богохулник ли беше Христос, когато рече: Аз и Отец едно сме? Това, което удовлетворява очите, е демонстрираната природа, а тя удовлетворява ума, който я изследва и създава наука. Когато щедростта на природата реши да даде (в процеса на своето еволюционно вървене) очи на човека, тя го освободи от колективна душевност. Това е тайната – създаде човека единичен, велик. А когато му даде духовни очи, тя изпрати духовни вълни на живот. Забележете колко хармонично е тогава, че в Мъдростта пътят се ходи като просветление, знанието се живее като откровение.

Третата съставка от тази повеля е:

  • В Мъдростта волята се прилага като служение.

Тук е голямата разлика – волята се прилага не като дело за карма, а като служение. За служението се изисква воля на жертвена цялост, а за кармата – борба и устойчивост, за да се разплатят дългове. Мъдростта е най-добрата противоотрова срещу кармата (това дете на желанията и на блуждаещия ни ум). И затова в Мъдростта – пътят се ходи с просветление, знанието се живее като откровение и волята се прилага като служение!

Така Посланието в своята духовност иска от нас неотречност в дадения обет, знание за собственото ни битие и приложена мъдрост.

Ведно с това вървящите в пътя на Мъдростта ще си послужат със съответните текстове от Евангелието (тези вечни и непреходни тайни, оставени от Христос на човечеството), които хармонично са съчетани с Посланието. Никой не може без идеята за Любовта да приложи мъдрост; никой не може да каже, че е приложил акт на Мъдростта, когато не е обичал някого. Не някого в собствения си дом, а всеки, когото другите даже може и да мразят. Пътят на Мъдростта повелява точно това. Мъдростта е приложена Любов със светлина и Светлина, озарила Любовта! Ето защо от четирите Евангелия са изброени по три глави, с които се хармонизира Учението на Мъдростта през тази година. Човечеството може да ги отмине Новозаветието като архив, но не и като душевно вписана тайна. (То може да изгори книжнината, както беше изгорена Александрийската библиотека при нашествието на турците. Султанът им рече: Каквото има в библиотеката, има го в Корана. Каквото го няма в Корана, няма нужда да е там – изгорете я. Така правиха и християните, които, за съжаление, не бяха по-добродетелни, когато изгаряха библиотеките на миналото.) Забележете, тайната на Христос – не на Иисус човека – е вписана вътре в душата ни! Но ако не сте човеци, не може да станете Христос! Това е друго потвърждение на тезата ми, че няма по-скъпо дете на Бога от човека. Защото Иисус е Този, Който изходи Пътя, а Христос – Който го освети, за да освети душите ни за бъднина.

Така Посланието ще чака осъществяване в продължение на цялата година. То трябва да стане хармония в душата ви, та когато извикат волята ви на служение, да знаете с кое знание да си послужите и колко път да изходите, когато имате просветление; и кога да спрете да изчакате озаряване.

Посланието е съчетано и с четири параграфа от „Агни йога“ – този благодатен дар, тази огнена вълна. А бъдещето е на Огъня – Мъдростта е огън (мисъл), не вода (астрал). Агни Йога – тази голяма наука, дадена от теософите – предшестваше и готвеше пътя на Мъдростта. Учредителите и радетелите на Теософското общество бяха прокламирали, че ще работят, за да създадат по-благоприятни условия за Новото мирово учение и за по-дългия престой на Земята на Мировия Учител.

Така в своя ход Посланието ни довежда и до преддверието на храма на личното ни искане и приложената ни воля за изпълнение. Тогава като Деца на Деня се обръщаме с лична молба към Планетния Логос, за да ни дари с това, с което бихме могли да Му послужим и отговорно, и достойно. Ето защо е казано:

  • Дай ни свобода от върнато минало, като отживяна потреба и изживяно упование.

Човек не може да се отрече от миналото, но не може и да носи веригата му постоянно. Потребата е трябвало да бъде усвоена, защото тя като всяка валенция си има определени елементи, с които прави своите съединения. Никой безвалентно не може да създава съединение. Така че когато е било необходимо, трябвало е да имаме достатъчно сила, за да осъществим потребата и да я внесем като вибрация както в биологията, така и в чувствата, в ума и във волята си. Това е тайната на потребата – да се направи плът от плътта ни, кост от костта ни. Да, но трябва да се изживее като упование – Когато градите къща, не слагайте основата на пясък, казва Христос. Значи трябва потребата да се изживее като упование, за да имаме смелост да направим нещо ново. И човекът трябва да се пази от върнато минало, когато е решил да ходи път, който му носи просветление. Не трябва веригата на миналото да му напомня малката радост или греховното възмездие, получени за извършени деяния. Било е потребно. Потребно е било и да се сгреши; потребно е било на Ева да вземе забранения плод. Но не може вечно да се спомня и носи грехопадението. Затова е пратен Синът на Спасението! И тук е моето учудване – след като е пратен, след като извърши великото Си дело, защо напомнят още за тази верига? Това е върнато минало – трябва да се поиска свобода! Нещо, което си е свършило работата, което е било упование, трябва да отиде в скрина, там, където музеят ще го оцени, но в никакъв случай да не влачим повече неговата верига. Човек не може, разбира се, да го забрави, в смисъл че има настояще, което го държи с пъпната връв на миналото (така е и с детето и майката), но има и бъдеще! И Христос го реши: Моя майка, братя, сестри са онези, които слушат словото на Отца Ми! Той просто открито каза: свобода от минало! Това не е отрицание на майката, не е отрицание на това, което е било – нужна е идея за бъдеще! И тя е дадена сега в Посланието, което ви отвежда със собствения знак в битието на Космоса и в планетния ни дълг към Учението.

Без скръб трябва да хвърлим дрехата на нощта, ако искаме облаци да не закриват Слънцето на изгряващия ден. Ето това е, което трябва да поискаме. „Но аз бях много грешен...“ Да, и една земя е безплодна, щом не сте я сели. Сейте и пригответе ръката си за жътва! Не се питайте колко сте били грешни, колко сте свети (не е нужно другите непременно да ви правят икона) – работете! Това е свобода от върнато миналото, като отживяна потреба и изживяно упование.

Апостол Павел не можа да се освободи от миналото си – Прости мене, изверга...[2], а Христос толкова ясно му беше казал: Аз съм те избрал от утробата на майка ти да Ми бъдеш апостол сред езичниците.

Ето защо – не плачете! Не искайте и награди, защото Христос какво рече: Можете ли да пиете Моята чаша, можете ли да ходите Моя път? – Да! – Тогава наградата ви ще отсъди Отца Ми. Освободи ги да нямат искане, защото не е предоставено на земния съдник да дава награда. Онзи, Който всичко вижда и може, Той ще реши. Така светът има своето право, а Божествеността и Мъдростта трябва да осветят правото, за да няма съблазън за величия.

  • Човек е велик само тогава, когато е в хармония с Бога! Човешкото е възможно в приложение за Божественост, но Божественото се преценява само от Бога.

Така че вършете делата си за Божия съдба, а не за човешка награда. Не чакайте награди и не се корете като апостол Павел, защото известна е силата на мисъл-формата. В идеята за отговорността е най-доброто възмездие – когато съвестта ни води и мъдростта ни определя.

Второто, което трябва да поискаме като повеля вече, е:

  • Научи ме сам (а не Пилат) да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм.

Човекът трябваше да даде Любовта като велика идея на прощението, а беше безсилен. Затова ръката беше сдържана той да надпише сам своя възкресенски знак. Но идва един момент на себесъзнание. Този момент е виждането на собствената ни незнайност. Нарцис се видя в астрала и умря. Но мина времето, когато незнанието позволяваше на Любовта в идеята за прощението да остави на друг да надпише кръста. Пилат имаше прозрението и дързостта да не се покори на съдницете и да надпише върху знака на Учението на Любовта: Jesus Cristos, Rex Judеа – Иисус Христос, Царят на Иудея. Това беше великата тайна – цар, цар без корона. И все пак Пилат го написа. Защо? Защото той беше синорът между правда и прощение. Но сега трябва сами, без Пилатовци (а те не са само вън от нас, те са и вътре в душата ни), които могат да си измиват ръцете, да надпишем символния знак на Мъдростта в личния си храм. Няма място за Пилат вече, защото 2000 години Христос ни съпътства. Съпътства ни великото блаженство – оная велика тайна, която Той на Тавор показа на учениците Си и ги попита: За кого Ме мислите?

Освободете се! Сами надпишете своя символен знак. А какъв ще бъде той? Триъгълник – върховата част на кръста, с вписана в него змия – защото победена е материята! Разбира се, това не значи, че вече сме свободни. Победа и овладяване на материята не е равносилно на нейното одухотворяване. А материята трябва да се одухотвори! И това ще бъде, когато сами надпишем собствения си знак, в своя видим и невидим храм! Така бихме направили признание, така бихме живели Христовото дело в цялата му същност. Но какво ще напишете вътре, когато съдният ден е дошъл, когато вашият Пилат няма да има страх от това, което наричам улица? – Свобода! Мъдростта е ден на вътрешната ви свобода!

И третото, което трябва да изпълним, е:

  • Не оставяй очите ми без житейски олтар – заради нас, които сме в Тебе, и Ти, Който си в нас.

Човекът във видимия си храм ще трябва да има олтар за очите си. Но колкото тези очи са по-одухотворени, толкова и олтарът е по-малко материален! А Казах каква ще бъде тайната на Мъдростта – религия без догми! Боговете ще умират, Бог ще живее! Орфей беше казал: Аз умирам, боговете остават да живеят! Това беше Орфеевото време – той, човекът, умира, защото имаше още какво да учи. Но след като е бог в развитие, защо да казваме сега, че човекът ще умре? И тогава какъв ще бъде този олтар за очите ни? Тези, които имат зрението на очите, ще имат видим олтар за гледащи очи, които имат интуиция – невидим олтар за Мъдростта си.

Идеята за олтара е вечна! Един камък, който някога беше възглаве на Иаков, стана (както е казано в християнството) крайъгълен – олтарна основа на това, което се нарича религиозни учения. А защо беше избран камък – там не е казано. Но както споменах, още в Сатурн, когато Fiat lux започва своята пулсация, в кристала, в камъка, е вложена нашата духовност. Значи това възглаве, този камък какво ще ни спомни – за нашия родител! И човек ще отива и ще се връща, ще се бори с Него, ще побеждава човешкото в божественостт му. Затова казвам: Не ни лишавай от житейски олтар – заради нас, които сме в Тебе, и Ти, Който си в нас.

Ако някой не може да съзре Планетния Логос; ако някой не може да усети Божествения, Бащата на боговете; ако някой не може да разбере себе си като божество, което се усъвършенства, той няма да си иззида светилище не заради това, че не може да направи коленете си в служение, а заради това, че не ще съзре величие в олтара. Който няма величие за олтар, той няма величие за собствения си Бог! И тогава той не може да се познае, че е в Него, и че Той – Вечният, е в малкия човек!

 

Ваклуш

 

[1] Вж. НУР 6/93, Послание на Планетния Логос за 1993/94 година.

[2] Вж. 1 Кор. 15:8.

Още от броя
AXIS LIBRI (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! The Message is the Idea of Man Becoming Divine! Логосът е Синовнос ... Проглас (6/1994) Животът е отречена смърт! Посланията са воля на Небето за духовния живот – зов за завръщане! Настоящото Послание утвърждава ново битие. То пулсира като духовна вълна &ndash ... Послание на Планетния Логос за 1994/95 година   На 21/22 декември започва Новата астрономическа година. На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Ден ... Посланието и Зодиака (6/1994) Зодия Послание Евангелие Агни йога Искане Козирог 1 Лука 8: 5-8 43 ... Слово върху Посланието (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! Мили приятели, деца на Деня! Денят беше започнал, за да прави своя кръговрат. Благословията, която имате, е пътят ви; пътят, който ходите, е делото ... Логос, Духовни вълни, Учения Логосът е Синовност, Духовната вълна е степен, Учението – воля на Всемирния! Несменният, Който дава Своите пулсации за нашия живот, Планетният Логос, е винаги с нас, защото Той е ... Окултизъм и Мистицизъм - Неоплатонизъм Неоплатонизъм Нека боговете дойдат до мене! Плотин Предстои да разгледаме учението на Плотин, наречено от официалната философска мисъл Неоплатонизъм. Това учение, в което се д ... Школата върху Агни Йога (6/1994) Върху Агни Йога 22. Няма по-несправедливо съждение от това, основано на очевидно действие. Откривайки едно предполагаемо следствие, хората губят нишката на действителността. Учени ... И твой един син, Българийо... Времето е в нас и ние сме във времето! Левски От изконни времена и досега човекът е най-мистичната и най-реалната жертва пред олтара на свободата – свобода от грях, свобода от ...