Школата върху Агни Йога (6/1994)

Арxив | брой 6 / 1994

Върху Агни Йога

  • 22. Няма по-несправедливо съждение от това, основано на очевидно действие. Откривайки едно предполагаемо следствие, хората губят нишката на действителността. Учението, което води към източника на действителността, хората обикновено наричат мечти. Животът крие признаците на зараждането, а изявява разложението на старото. Така човек може да потъне в разложението и незабелязано да пропусне ценностите на зараждащото се. Процесът на зараждането е скрит съзнателно, иначе стихиите биха унищожили зърното на възможността. Инертността е основното качество на стихиите и за да им се придаде еволюционна енергия, е нужен ударът на духа, намиращ се в състояние да мисли. Така мисълта се явява като двигател на стихиите.
  • Когато говорим за необходимостта от усилване на мислителния апарат, с това вече се подразбира съществуването на необуздания натиск на стихиите. Определени периоди от живота на планетите са подложени на натиска на стихиите. Може да им се противопоставя само упоритият стремеж на народите към обнова на живота; концентрираната мисъл в това направление представлява ядката на Учението и като поразяващ меч ще разсече тъмите на хаоса. Мисълта трябва да се противопостави на стихиите, иначе равновесието дотолкова се нарушава, че може да се очакват космични пертурбации. Годините на глад, суша и болести не са ли следствие от падението на мисълта? Мисълта на един само човек не може да се противопостави на стихиите. Преломът в съзнанието не е достатъчен, за да оформи съзнателната мисъл. Само осъзнаването и чувство на отговорност могат да дадат подтик на мисълта. Иначе платната във вихъра на бурята ще бъдат надувани от безсъзнателното.
  • Наблюдаваме голямото напрежение както на магнитните вълни, така и на химическите лъчи. Човешката мисъл се е огънала като незакален гвоздей и в глъбината на съзнанието дебне хаосът. Може ли да се живее? Идеята на Нашия маяк започва постепенно да си пробива път, тъй като с течение на времето няма какво друго да остане из сред облаците на хаоса. Как тежко е на чувствителния дух! Следим непрестанно вълните на нечуваната тъмнина!
  • Сърцето може да понесе само определено количество от отровата на стихиите.

Доста мъгляво е като концепция (затова и толкова много е казано).

„Няма по-несправедливо съждение от това, основано на очевидно действие.“ Вярно е, когато се касае за различните ценности. Действителността, в която пребиваваме, може да бъде възприета в няколко плана. Единият е наличието на сетива, които са ни дадени, за да се ориентираме. Ние не можем да ги отхвърлим – очите ни са толкова необходими, колкото ни е необходима и мисълта, колкото ни е необходима и интуицията, колкото ни е необходим и Духът. Иначе бихме казали на Сътворителя: „Защо ни създаде излишества?“ Така не може да се мисли. Може да се градира познанието, но не и да му се отрече правото на усвояване в съответните тела, в съответните духовности, които притежаваме. Вярно е, че едно знание, което ни дават очите, не предполага самата действителност, но зависи в кой план я виждаме. Не можем да кажем, че не съществува предметността, която е необходима за нашето физическо присъствие и за нашето прислужване.

Едно предполагаемо следствие не е възможно да губи нишката на действителността, както е казано тук, защото ние в себе си притежаваме и други органи на познаваемост. Много голяма част от знанията, които ни дават очите, са илюзия, но за да го констатираме, ние имаме друг орган, който казва: „Това е илюзия.“ Какво показва това? Право на отричане? Не! Право на проницание? Да! Така че когато от една реалност можем предполагаемо да кажем дали е истинската реалност, тя е вложената възможност в нас за преценки. Не може на човека да му се отрече правото на върховна преценка с пробуден дух. Безспорно е, че едно пещерно съзнание трудно би родило абстрактна мисъл и трудно би извело от действителността абстрактността, която всъщност е по-реална от реалностите! Още преди години съм писал: има една реалност, по-реална от реалностите – това е реалността на Духа! Това значи ли, че нямаме физическа плът, значи ли, че нямаме астрално тяло, че нямаме мисловно тяло? Не! Hо значи ли градация на реалностите; имаме ли реално присъствие на всички реалности, потребни за съответните полета, потребни за нашата еволюция? Да! За мен водата е астралният образ на светлината. Hо можете ли тук да си служите с астрална светлина? Не! Тогава?! Така че известни неща най-малкото трябва да бъдат определени конкретно ясно без толкова много навеи.

„Учението, което води към източника на действителността, хората обикновено наричат мечти.“Да, така е, защото реалността на мечтата се схваща с друго знание. Но никой не е казал, че реалността нихилира мечтата – тогава трябва да отречем всичко, каквото са творили големите. Мечтата е една реалност, а с онова зрение и с онзи орган, в който можем да я уловим, ще я видим. Естествено онези, които не притежават будността, могат да наричат действителността не само мечта, могат да я наричат и блуждение. За някои е нереален и ангелският свят, за други е нереално схващането, че има прераждане. Това значи ли, че трябва да се отрече и будността. Тогава трябва да отречем всички тези практични науки, които окултните дисциплини създадоха: астрология, френология, даже една митология, която е сгърнала, запечатала, глептирала символи и образци (и този, който може да ги разчита, вижда една реалност).

Буквалността не трябва да води в съмнение. Една действителност, която могат да ви дадат вашите очи, след това степенувана с вашия ум, после осветена с вашата интуиция е една жива реалност, както ние сме жива реалност на Бога в Неговото земно царство. И казвал съм: Величието на човека е в това, че неговата плът на непреходност е ваяна от ръцете на Бога. Ние сме Негова реалност в земното поле. Не трябва именно в този смисъл да се стига до блуждение, че всичко, което е реално, е нереалност, едно следствие, което не говори за действителност. Не е така. Материята е една действителност на Бога в Неговата последна вибрация. Отделен е въпросът до каква степен са развити качествата на тази материя – това, което наричаме нейна динамика; нещо, което и Айнщайн казва: материята е енергия в движение.

„Инертността е основното качество на стихиите“. Hека да приемем, че различните наши органи на възприемане създават една стихийност. Тогава в моята теза, че всички митологични божества са били стихии, кое от тях е инертността? Инертността не е в самите тях, а в по-бавното ни развитие за възприемане на стихиите и тяхното подчинение. Така че инертността да се предпише като качество на стихиите, докато събудят в човека промяната, е под съмнение. Не те са инертни – инертността е до каква степен нашата одухотвореност възприема света. Така че целият хилядолетен митологичен свят със своите стихийни божества не е статичен, но е развиващ се бавно, за да пробуди у нас промяната към едноличността. И сега има суеверия, които също могат да се нарекат една инертност на поведението на човека към стихиите. Трябва да ги надмогнем и ще го направим. Именно това е била ролята на големите духовни вълни както и на школските учения – да събуждат, да дават азбуката на промяната. Суеверието е една приета инертност, срещу която трябва да се борим, разбира се, със съответната мекота, защото бруталността може да наруши, а смутена и брутално наранена духовност трябва да се лекува, вместо да работи в нас.

„Животът крие признаци на зараждането, а изявява разложението на старото.“ Казвал съм, че животът е неприривен. Той търпи това, което овехтява, и вътре в себе си носи и зародиша на новото. В митологиите е изрично казано: бог на разрушенията и на възстановяванията – Шива, Дионисий... Така че тези неща са ясни в съзнанието на човечеството и ние не бива да живеем със страх, че стихиите ще унищожат зърното на възможностите. Защото тогава трябва да кажем, че Животът е победим. Може да има бавни етапи на развитие, може да има суеверие, но Животът е непобедим! Един Христос го демонстрира след Възкресението Си – Дерзайте! Аз победих! Ако има нещо, което е непобедимо в света на сътвореното и на несътвореното – това е Животът! Защо? Защото е казано: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“. (Иоан 1:4) Другото е победимо. И раждането, и смъртта са врати и ако ние им даваме известна стойност, това е само преценка на относителното ни божествено състояние. Така че идеята за унищожаване зърното на възможностите при една бавна, инертна стихийност е много малка възможност в еволюцията. Отпада онова, което се нарича плява в живота, отвява го вятърът, но животът непрекъснато върви.

„Така мисълта се явява като двигател на стихиите.“ Безспорно, защото мисълта е онова, което определи в човешкия род човека. Адам първо е мисъл и после става земен човек. Какви са тласъците, които могат тези стихии да дават? Те имат, както е казано в „Агни йога“, необузданата, неовладяната сила да тласкат. Така е и в световната история на религиозното и духовното ни съзнание. От един тотем до многобожието, до политеизма – това са пулсации именно на тези сили, на тези стихии. Необузданият натиск на стихиите! Да се прерасне от едно дърво, от едно животно до човека! Ето, това са били тласъци, това са били бури, които са извеждали съзнанието ни към Бога. И ние не можем да кажем, че те са носили някакво зло. Не, те са усъвършенствали човека. Така той е схващал и това негово схващане не може да бъде упреквано. То е ядката, от която идват енергиите – ядката, създаваща великата тревога, която винаги ще храни потребата за развитие, винаги ще се бори срещу старото, разбира се с онази ритмика, с която еволюцията за даден момент според коренните раси има своя ключ. Когато сме влезли в шестата подкоренна раса, естествено, развитието на този тласък, на тези стихийни сили ще бъде много по-бързо, много по-ползотворно и хилядолетия няма да са нужни. Защо? Защото ще работите с още едно сетиво и ще можете много по-пряко да приемате и по-изчистено да освобождавате енергии в сътрудничество с общата еволюция. Със знанията, които имате, със самосъзнанието за божественост, което носите, вие служите една божествена литургия в целия този цикъл от една коренна раса към друга.

А мисълта започва да се противопоставя на стихиите тогава, когато едно вътрешно прозрение е довело до идеята за единия Бог. И Христос много красиво рече: В стари мехове ново вино не се слага. Можем ли да отречем предишната мисъл? Не можем и не бива – толкоз е била потребна, колкото сега новата мисъл. Но това, че имаме чувство на благодарност, не бива да ни прави роби на едно старо, отминало, стихийно време, достатъчно дало на човечеството. Признателността не бива да се обърне в робство!

„Преломът в съзнанието не е достатъчен, за да оформи съзнателната мисъл.“ Ето това е синорът, който трябва да минем – преломът, той не е достатъчен за една нова мисъл на служението. И тогава именно Христос казва на Своите апостоли: Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа! Значи не е достатъчен само преломът на съзнанието, нужно е и уплътняване на тази нова мисъл, която трябва да измести трапезата на довчерашния начин на хранене и служение. Ако това не се извърши, има напластяване на стихийните сили и те правят една бронирана стена. Тогава планетата в своя защита упражнява бурята ибезсъзнателното, неовладяното започва да прави своето развитие.

Само осъзнаването и чувство на отговорност могат да дадат подтик на мисълта. Иначе платната във вихъра на бурята ще бъдат надувани от безсъзнателното. Едно старо схващане, безсъзнателно движи платноходката на едно минало необслужващо. И има религиозни доктрини, които не дадоха нищо ново, просто обслужиха. Например един Ислямизъм може да бъде модернизиран, но нищо ново не даде. Той не промени вълната на развитието, защото е форма на Юдаизъм в по-модерна дреха (с полусърп, полулуна). Нищо ново не даде на човечеството, но е също така властно изповедание за едно реално съзнание на хората, които го изповядват. Потребно, но за световната култура, за световната еволюция това е един изолиран остров, където нищо ново не се научи. Ето защо, когато дойде осъзнаването, идва чувството на отговорност, нуждата от окопаване, от поливане и оплождане на смоковницата, та след едно трилетие да има плод.

Това е, което трябва да се осъзнае и което не бива да забравяме. Ние не можем да отречем реалностите в техните градации. Мечтата е толкова необходима за духовно зрящите и толкова реална за духовидците, колкото непристойно отричана от ония, които имат само земни очи. Да отричате това, което не виждате, е гробарство. Не погребвайте онова, което не знаете дали гробът ще го съхрани, дали гробът ще го задържи. Това направи Юдейството – погреба Месията си, а Той им показа, че не може да стои в гроб.

„Идеята на Нашия маяк започва постепенно да си пробива път, тъй като с течение на времето няма какво друго да остане из сред облаците на хаоса.“ Светлината, която дава Агни Йога чрез Теософското общество, наистина служи за пътевод, но тайната я носи корабът, тайната я носи Новото духовно учение; тайната я носи новият Всемирен учител, Новата духовна вълна. Маяци всякъде ще намерите, но ако няма един кораб, ако няма една платноходка, която да акостира на брега на човечеството, какво като си свети. Трябва да го има Hего, трябва да я има нея – духовната вълна, за да послужи маякът къде да акостира новият духовен път.

„Сърцето може да понесе само определени количества от отровата на стихиите.“ Когато се е изживяла една стихия, когато се изживява едно старо учение, неговото разложение носи отрови. Ето защо предупреждение от този род играе наистина съдбовна роля. Ние можем донякъде да понесем остатъка или отровата от едно минало, но това е за будното съзнание. Онзи, който не може да схване еволюцията на промените, той няма да бъде отровен – за него разложение няма в едно учение. И винаги съм правил разлика между учение и религия. Религията е система за обслужване на душевността на човека, изведена от Учението. Религиите като системи много са напрашени. Суеверието, ненужните обреди са откраднали част от нейната мистична тайна. Така наистина сърцето може да понесе само определено количество от отрови. Но в такъв случай би ли трябвало всички новатори да бъдат изтровени, ако не са достатъчно посветени? Не! Едно ново учение носи точно този катализатор, носи точно този бомбардировач, който разбива всичко старо и нихилира отрицанието. Това направи Христос със Своето Възкресение и затова им рече: Дерзайте! Аз победих! Ето това беше, което нихилира, което изгони всяка отрова от едно старо мислене, от едно старо учение. А Той из пътя на Своето служение едно по едно разбиваше въоръжените отряди на старото учение: Казано ви е – око за око, зъб за зъб, а Аз ви казвам: Обичайте врага си!; Казано е – убийте я, а Аз ви казвам: Простете! Ето вижте как Христос води непрекъснато към освобождаване на човека от отровите на миналото. Така че тази теза има известна размерност във верността, че сърцето понася. Но всяка духовна вълна носи достатъчно огнена стихийност, за да унищожи стихиите на миналото!

  • 23. Що е това, което отпраща отровите към земната твърд? Разбунтуваните стихии пораждат силно отровен газ. Обикновено този газ лесно се всмуква в пространството, но химическите лъчи на Слънцето прогонват газовите вълни към близките до планетата атмосферни слоеве – в резултат имаме опасно явление, но предупредените могат да победят отровата. Раздразнението и неговото дете – империла, лесно се съединяват с отровата на пространството, наречена аероперил. Навсякъде законите са едни и същи.
  • Учителят понякога носи маска против газа. Разбира се, действието на отровата е неравномерно, но чувствителните апарати звучат. Студеното време значително намалява действието на газовете.

Тук има една яснота относно отровите – това гниене на старото, което е вече ненужно. Но то е било толкова необходимо, колкото сега тялото ни, което след това ще видим да гние в гроба. Отровите винаги се отпращат към земната твърд. Една планета, за да получи пълното си развитие, трябва да мине всички процеси, като явленията на четирите царства, които я поселяват, трябва да се осъществят върху нейната гръд. Казвал съм, че човек когато е много уморен, много тревожен, когато просто е отровен – да отиде да копае. Няма по-голям трансформатор на отрицателните сили от земята. Ето защо и битките, които стават в по-висшите полета (това, което наричаме поднебесни или небесни царства), също изпращат своите отрови в земната твърд. А след това вече и на тази планетна плът ще дойде големият прощален момент – както на Атлантида. Но в Атлантида не само отровите, но и всичката дейност беше в астралното поле, и тя трябваше да се умие във водата, там да потъне. Бъдещето е в огъня, защото Огънят е утроба на мисълта!

Голямата алхимия има една обща стъкленица – нашата планета. В нея се върши всичко, което алхимиците правеха в своите лаборатории – там е направено златото, там отровите се трансформират. И придружаващото ни царство на растенията се храни с нашите отрицания, а ние – с техните.

Знае се каква е потребата от газовете, които отиват горе и постепенно слизат. Слънчевите лъчи бият върху известни пластове в атмосферата, разлагат и всичко това минава или като росен дъжд, или като буря. Една част от отровите отива в земята, друга – там където по-лесно може да бъде освободена. Така Слънцето играе ролята и на акумулатор, и на бомбардировач, на радикален чистител, който променя всичко. Когато се говори за черни дупки, за Бермудски триъгълник, знайте, че природата си има свои отверстия. Ако на един човек са нужни девет отверстия, за да функционира неговата анатомия, природата в своята цялост също си има отвори, чрез които поглъща и трансформира, храни се и се освобождава.

„Раздразнението и неговото дете – империла, лесно се съединяват с отровата на пространството, наречена аероперил“. Империлът има различен произход, но най-страшен е мисловният, защото в по-висшите полета отрови няма. Една интуиция не може да даде отрови, но една мисъл – да; едно откровение – не, но едно медиумно явление, което е в астралните полета – може. Империлът основно е отрова на мисълта и именно тя е големият дразнител. Затова и човечеството в Новата духовна вълна трябва да постигне контрол над мисълта и нейната чистота.

„Учителят понякога носи маска против газа.“ Безспорно, необходимо е да правим своята защита. Социалната действителност показа, че употребата на отровни газове извика на живот в реалността съответните маски за защита – в Първата световна война например, в която наистина бяха отровени хиляди хора. Но защитата е отколешно явление – Учители и посветени са правили своите предпазни маски. Разбира се, не става дума за апарати, а да се обгърнете в своя защитна дреха – съсредоточавате се, правите моление, искате да бъдете облечени в дрехата на защитата, намятате тоя защитен плащ и тръгвате. Това е маската на Учителите! Тъй като империлът е рожба на мисълта, а много често ви изпращат мисли, то ето го този газ. И когато сте си наметнали защитна ризница, стрелите на мисълта се отразяват или „падат“ около вас.

„Действието на отровата е неравномерно, но чувствителните апарати звучат.“ Колкото един организъм е по-чувствителен, колкото една нервна система е по-изтънчена, по-фина, толкова по-добре се улавя и най-малкото отрицание на мисълта. И тогава – неприятни нервни заболявания, душевни смущения... Човек може да е в благоразположение, но ако мине една мисъл, докосне го и ритмиката му намалее, изведнъж той изпада в униние. Това не значи, че трябва да се предостави на тази вълна. Именно тогава човек трябва да извика своите резерви – дух, воля и мисъл, и с една формула да прогони всяко нечисто гостуване.

Колкото е по-фин човекът, толкова повече апаратът долавя. Христос има една много интересна притча – когато в една къща прогонили нечистия дух и я помели, тогава седем други се настанили вътре (разбира се – по-чисто, по-фино е било вече там). Но логично е и те да бъдат изгонени, защото човек има своята мисловна защита, има своята духовна преграда.

 

Ваклуш

 

Още от броя
AXIS LIBRI (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! The Message is the Idea of Man Becoming Divine! Логосът е Синовнос ... Проглас (6/1994) Животът е отречена смърт! Посланията са воля на Небето за духовния живот – зов за завръщане! Настоящото Послание утвърждава ново битие. То пулсира като духовна вълна &ndash ... Послание на Планетния Логос за 1994/95 година   На 21/22 декември започва Новата астрономическа година. На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Синовете на служението, Посветените мъже и Децата на Ден ... Посланието и Зодиака (6/1994) Зодия Послание Евангелие Агни йога Искане Козирог 1 Лука 8: 5-8 43 ... Слово върху Посланието (6/1994) Посланието е идея за обожествяване! Мили приятели, деца на Деня! Денят беше започнал, за да прави своя кръговрат. Благословията, която имате, е пътят ви; пътят, който ходите, е делото ... Логос, Духовни вълни, Учения Логосът е Синовност, Духовната вълна е степен, Учението – воля на Всемирния! Несменният, Който дава Своите пулсации за нашия живот, Планетният Логос, е винаги с нас, защото Той е ... Окултизъм и Мистицизъм - Неоплатонизъм Неоплатонизъм Нека боговете дойдат до мене! Плотин Предстои да разгледаме учението на Плотин, наречено от официалната философска мисъл Неоплатонизъм. Това учение, в което се д ... Школата върху Агни Йога (6/1994) Върху Агни Йога 22. Няма по-несправедливо съждение от това, основано на очевидно действие. Откривайки едно предполагаемо следствие, хората губят нишката на действителността. Учени ... И твой един син, Българийо... Времето е в нас и ние сме във времето! Левски От изконни времена и досега човекът е най-мистичната и най-реалната жертва пред олтара на свободата – свобода от грях, свобода от ...