Върху Посланието - Евангелия (продължение) 3/1995

Арxив | брой 3 / 1995

Евангелия

(продължение)

Посланието на Планетния Логос е Откровение – взета от Отца тайна на битието!

Радостта, с която живеем Посланието на Планетния Логос, личното ни усърдие да извървим Пътя с личен знак, неотстъпният ни обет – Мъдростта-живот, нека бъдат наша воля и осъществяване!

Ще завършим тълкуването на текстовете от Евангелието в Посланието, за да имаме не мироглед (както всяка една доктрина създава подстъпите си), а идея за живот и мисъл за приложение в хармония с енергията на Духовната вълна на Любовта.

  • Лука, глава 2:
  • 49. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
  • 50. Но те не разбраха казаните от Него думи.

Христос е казал една голяма истина, която другите не могат да разберат, а там е вечният Му пристан – „в онова, що принадлежи на Отца Ми!“ Защо ме търсите? Колко път е изходил човекът, за да намери някой в храма на Мъдростта; и колко много път, за да намери самият той онова, което му принадлежи, защото е дете, син

на Отца си, а после и Син Божествен. Това е изключителното, което можем да изживеем – да ни каже светът отвън: „Къде се губиш? Защо блуждае мисълта ти? Защо не си със другите?“ – „Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми!“ Там са събрани сърцето на едно дванадесетгодишно дете и всемирната душа на Христос, който Го чакаше! Кой и кога може да каже „Aз съм при онова, което принадлежи на Отца Ми?“ Всеки, когато усети, че принадлежи там; всеки, когато благодатта на осенението е при него. След това ще премине и своята подготовка, за да извърши делото, както Христос рече: Работя това, което работи Отца Ми! Затова се губят годините преди служението на Иисус. Но благоволението и благодатта Го изведоха.

Значи първом е необходимо да усетим, че сме там, където е Отец ни. Тази вътрешна осезаемост и воля за принадлежност, ако успеем да приложим, тогава лесно ще се извиним пред родители и пред света, че сме в онова, което е на Отца ни. Когато искаме да намерим Истинския у себе си, трябва точно там да Го търсим, а после – с делата си да Го прославим! Това светът трудно ще разбере. А дори и да разбере, може да не ни последва!

Но не трябва да бъде смущаван онзи, който е намерил своя дом в Отца си, дори и от своите родители. Когато родителите ни – нашата душа, нашето съзнание, не могат да преценят, че духът ни е в своето си, при Отца, ще ни упрекнат в увлечение. И затова те не разбраха казаните от Него думи. Това не разбра и човечеството в по-голямата своя част, не позна същността на религиите. Прие само външната им страна, както еврейският народ не позна Христос с Неговата месианска роля. Нарекоха Го богохулник, разпнаха Го и си останаха в студените каменни плочи на Десетте Божии заповеди – трагична беда...

Така че светът може да не ни разбере, но това не означава да отстъпим от неотречния си обет. Всеки може да прочете лист от Учението; всеки трябва да приложи път, знание и воля в бъднината си! Това не е лесно, но ако някой каже: „Утре ще го направя!“ – чудесно! Не станало?! Нищо, желанието му да го направи няма да спре. Друг, който казва: „След известно време какви големи усилия ще положа...“ – няма да го направи! Идеята „утре“ трябва да е всеки ден в душата ни! Когато нямаме „утре“, заспиваме през нощта непробудно!

  • Лука, глава 8:
  • 5. Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
  • 6. а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
  • 7. други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
  • 8. а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Тази притча е много стара и се повтаря. Цялата тайна в сеячеството е в това – „който има уши да чуе, ще чуе.“ Затова бе казано: Бъдете будни! Това е идея за готовност – нямай страх от кармата си, нямай страх от кръста, който трябва да носиш; бъди буден и не си издигай прагове. Сеячът, т.е. Христос, е знаел, че словото Му за някои няма да има стойност; в други ще събуди ревност и дори злоба; в трети ще проблесне, но ще заглъхне във вседневна потреба; и само малцина ще Го живеят и приложат! А сеяч е и всеки, който е взел семена от душата на едно Учение и ги е сложил в своята. Но с отговорност – защото не можем да виним птиците, че са изкълвали зърната, а този, който ги е хвърлил на твърда почва! Сеячи сме и ние и трябва да знаем къде сеем, защото всеки от нас е една нива и носи плевели, които могат да заглушат семето! Но в притчата е оставена надеждата, че има семена, които са попаднали на благодатна почва, поникнали са и са дали стократен плод.

В друга притча Христос казва: Не хвърляйте бисерите в нозете на свинете, т. е. на глупостта. Затова се изисква от нас будност – нито да разпилеем зърната пред свинете, нито да паднат на твърда почва, където птиците ще ги кълват, нито пък плевелите да ги заглушат. Но какво е казано в притчата за плевелите: Когато нивите избуяха, поискаха да ги оплевят. Не! – рече Христос – чакайте да узреят, защото заедно с плевелите може да измъкнете и житото! Ако някой носи плевел, нека не го лишаваме и от зрънцето на прозрението! А когато узрее, може да отдели и изгори плевелите, а от житото да си направи хляб. Колко изискано, колко уточнено е – да пазим житното класче на човека, частичката от Учението, защото това е могъл да вземе от тайната! Такa е и в притчата за таланта – един ще го укрие, друг ще направи от него пет таланта, трети – десет.

Очевидно притчата за сеяча има многоликост и би трябвало с деликатен анализ да бъде разяснявана. Тя е част от нашата хармония и дава на всеки основание да отвори книгата на своя живот и да прочете пътя си. Тази притча е в основата на Учението на Христос и богословите са работили много върху нея. Но даденото в техните ръце семе, никъде не засяха. Искаха да жънат и да ядат хляб, за който не са се потрудили. Така Христос се видя вън от Своите Си, както в началото на делото Си, така и сега. Вън от Своите Си беше още като Иисус (когото род и близки Го отричаха), след това – когато беше Христос, Го отрече институцията. И Достоевски пише в своя „Велик инквизитор“, че институции са Го отрекли – Иди си, Иисусе, не всявай размирност. Даваш им голяма свобода, а ние тук ще им даваме по лъжичка. Дори, когато някой истински се събуди за Христос, най-напред църквата ще го анатемоса, след това държавата ще го отрече. Иисус беше чужд на близките Си, Христос сега е чужд на институциите – те Го загубиха като същност, отново Го разпнаха!

  • Лука, глава 18:
  • 15. Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
  • 16. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
  • 17. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

„Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.“ Светът винаги ще има нужда в своя растеж да бъде благословен от щедростта на голям Учител, от щедростта на Мировата енергия, която е живот. Но учениците Го пазиха, защото когато отидоха сами да лекуват и възкресяват, не се справиха. Много ревностни са били – някой да не се докосне до Него – грижа, която тежи.

„Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие.“ На децата по душа, разбира се. (Това не значи, че другите са лишени от него, но за тях има по-различни мерилки.) Трудно е да се разбере целостта в закона за прераждането, но все пак децата са израз на първичното в неговата чистота, когато умът още не прави своите пресмятания. (Затова за Одисей казвам, че е един покварен ум, който измисли троянския кон и злоупотреби с религията като социална сила. Когато корабът му мина покрай острова на сирените, защо го вързаха за мачтата? Защото съблазънта можеше да го отклони от пътя!) Децата са символ не само на чистотата, а и на непоникналото, неизкласилото още. Когато бъде благословено, то плоди в изобилие, защото енергията на Отца в Сина е и благодатният дъжд, и животворното слънце!

„Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ Тази илюстрация е най-доброто, което можа да даде Христос като идея за царството Божие – чистота и невинност. Каквато и да е възрастта на човека, той винаги има благодатта да става като дете! И затова е речено Вие сте деца на Отца! Вие сте синове Божии! (а не – „Вие вече сте Бащи на боговете“). Когато човек приеме царството Божие като дете на невинността, тогава може да каже, че е негов жител. За това царство Христос им беше рекъл, че има много жилища. И там, както и тук, трябва да иззидаме Мъдростта като живот. Всички, които идват за едно ново Учение, са младенци, а смелостта и чистотата принадлежат на младите. Това не означава, че мъдростта пък принадлежи само на старите. Не!

Нека несмутено всички остареят в мъдрост; да намерят своя знак като битие в хармония с космическия хороскоп и планетен дълг към Учението; и с откровение и просветление да приложат волята си като служение.

  • Иоан, глава 4:
  • 34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
  • 35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.

„Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.“ Колко плътно и цялостно е казаното заедно с другия Негов израз: „Kойто яде Моята плът, пребъдва в Мене.“ (Иоан 6:56). Плътта на Христос е Неговото Учение, а учениците се смутиха – kак ще ядем плътта Му? И във Великото тайнство на причастието Той им го обясни: Ето, този хляб е Моето тяло; тази чаша с вино е Моята кръв. По-късно, когато Учението Му се приложи като религия, намери в тайнството причастие своя съкровен знак – молитва за преобретение на даровете в тяло и кръв Господни! Това е храната на този, който иска да бъде Христов; който иска да изпълни волята на Отца; който е дошъл да върши Неговото дело. Волята е динамичната изпълнимост на роденото от Него, за да имаме вечната трапеза на Любовта. Ето защо на дванадесет години Иисус можа да каже на Своите родители: Защо Ме търсите? Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми. Защото волята на Отца Му е Негова храна, и Той трябва да извърши Неговото дело! А какво е то – Бог да види Своето най-обично дете в Царството Небесно. Как? Чрез Моята храна, която следовниците Му правят своя с причастието, защото Той е Синовност.

И така ведно с молитвата хляб наш насъщний, Христос даде трапеза и със собственото Си поведение: Моята храна е да изпълня волята на Оногова, Който Ме е пратил. Затова казвам, че волята се прилага като служение. Волята е духовната енергия, която е върхът на триъгълника на Троицата. Тя е храната на Посветения! Това Иоан остави за вековете, защото наистина го взе от живата плът, от живото Слово на Отца, за да го направи потреба. Това е да изпълним Божията воля – Идете и кръщавайте по света в името на Отца и Сина, и Светия Дух.

„Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде?“ Тази фраза за съжаление не е разтълмена и досега. Какво значи „казвате, че още четири месеца, и жътва ще дойде?“ – че се вярва на сезона, чака се последователността. Това е поведението на традицията, на старото знание, от което Христос ги освободи като скъса веригата и даде една велика идея – подигнете си очите! Ето прозрението – не спазвайте традицията! Не бива със отрицание човек да хвърли дрехата на миналото си, трябва да я свали с чувство на благодарност, че му е била потребна тогава, когато не е имал ново духовно битие.

„Подигнете си очите и погледнете нивите“, защото преди да класи тук, сятото трябва да узрее горе, в душата ни, в мисълта ни, а след това ръката да почне да жъне. Нищо не слиза, преди да е било горе. Затова във всички древни учения и езотерични системи е казано: „Каквото е горе, това е и долу“. Когато е узряло горе нещо, трябва да се вземе сърпа, а не да се чака старото обредно служение. Човек трябва да свали дрехата на миналото, когато е узряло в душата му нещо ново. Традицията е полето на ума, а Христос говори за Духа – там житото е узряло. Ето смисъла на Моята храна е волята на Отца Ми.

Когато една душа се набогати със знание, тогава слиза с препълнената си чаша. А царството на Христос беше дошло; духовната будност беше настъпила в душата на човечеството. Затова Той рече: Идете и кръщавайте по света! Не чакайте традицията, не чакайте сезона, защото Не сте вие, които сте сяли. Това е да извършите Неговото дело, не своето. И Христос го изпълни – с приноса на жертва и с идеята за Възкресението. Той знаеше цялата тайна на Своето пътуване и прикани към жътва, за да не „презрее“ делото Му. Духовните вълни идват винаги в определено време – носят се от определена школа и се дават в определен момент. Затова Христос не дочака Пасха, направи Тайната вечеря в четвъртък, а не в съботата на Правдата. Такъв е Неговият час в идеята на Любовта! Всяка духовна вълна има своя знак. Затова в Посланието е казано: Търсете собствения си знак като битие в хармония с космическия хороскоп! Търсете тази единосъщност, този резонанс, в който да изпълним своя планетен дълг към Учението!

  • Иоан, глава 12:
  • 14. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
  • 15. „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
  • 16. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Колко ясни са нещата, когато храмът е готов, пътят е чист и поклонниците чакат. Иисус ще поеме смирено Своя път на Учител, за да даде благослов. Той беше рекъл: Смирих се до смърт! – и го направи – не се разбунтува, дори укори собствения Си ученик, когато извади нож, за да Го защити.[6] Този царствен път водеше към храма, към светилището на миналото. Но Христос измести светилището вътре в човека – всеки от вас е един храм. Храмът за старозаветието е вън, а за християнството – вътре в човека.

„Ето, твоят Цар иде“, но Той беше цар без корона! Защо? За да даде великото изпитание на онези, които тогава Го славеха – Осанна! Христос им беше казал, че жътвата е готова! Когато мина царствено, класовете бяха класили в душите им, но те не ги ожънаха – оставиха зърното да се орони и останаха празни! Затова викаха на другия ден – Разпни Го! Но царят на Живота – душевен и исторически, остана. Той даде пример, остави един неходен път.

Когато Буда е запитан защо проси, отговори: „За да науча хората да дават!“ „Защо им позволяваш да Те хвалят?“ – „За да ги видя утре как Ме хулят!“ Големият Учител не може да бъде смутен от това, че днес Го посрещат с „Осанна“, а утре с „Разпни Го“, защото Неговата тайна е Моята храна е да изпълня волята на Моя Отец! Неговият Отец Му даде Откровението и в душевността на света събуди тайнството за Единосъщието. Тогава, когато човек изживее Христос, може да разбере защо този човек – Иисус, позволи и прие всичко това.

„Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле.“ Дъщерята Сионова не носеше смирение, а войнственост, бруталност. Той искаше да я освободи от меча око за око, зъб за зъб. Но разбира се, онова, което Го чакаше по пътя, искаше бойния меч.

Учениците Му приготвиха ослето, съпровождаха Го, нo чак когато Си отиде си спомниха, че това беше писано за Него. Винаги е така. Той беше рекъл: Никой пророк не бива признат в родното си място! Знаеше, че не може само „осанна“ да бъде венецът Му! Но Той им даде този знак, за да си спомнят какво е писано – че белязаният Месия ще влезе в Иеросалим на осле – символ на смирението, а не с доспехите на воин. Това беше големият път, който Иисус Христос остави. И сега евреите имат стена на плача, но не спомнят пътя Му; говорят за „via dolorоsа“, за пътя на мъченика, а не за Онзи, Който, понасяйки страданието, правеше еволюция, за да даде Възкресение. Вижте разминаването на две доктрини, на две идеи – насилие за свобода и смирение за властност. Човек трябва да се освободи от баналностите на служенията, за да може да усети величието на Христос. Не да чете един текст и да пее псалми - Майка ми в грях ме зачна... Има ли ги тези нелепости в живота на Христос?! Той рече: Аз съм Пътят, Истината, и Животът!

  • Иоан, глава 19:
  • 19. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
  • 20. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

Този надпис – „Иисус Назорей, Цар Иудейски“, го написа една ръка, която изпълняваше волята на насилието. Нейната вина не е тази, която носи еврейският народ. Ръката на многобожието нямаше друг избор. Тя обаче имаше доблестта да признае царственост – нещо, което се дава само на цезаря! И неслучайно Иисус Христос остана цар без корона.

Но защо трябваше мнозинството да прочете надписа? За да остане паметна в душата ни потребата за това, което сега в Посланието се иска: Научи ме сам (а не Пилат) да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм. Да бъде застрашена невинността от насилие и да става жертва на бруталност, каквато едно Моисеево учение беше оставило в душата на своите поданици – това като спомен трябва да бъде изживяно; като насилие трябва да бъде нихилирано; като нишка на вековете трябва да бъде прекъснато! Време е тази Пилатова поема да слезе от сцената на живота, за да не се оправдава вече човекът, който няма доблест, за насилието, което е извършил. Едно минало много често служи за оправдание на настоящето, т.е. настоящето може да си измие ръцете с миналото. Делото на Пилат ще слезе от сцената на бъдещето – не заради вина, а заради свободата на бъдното ни мислене в Мъдростта! Затова в Посланието сме извикани на личен живот и трябва да поемем лична отговорност и готовност!

Римската империя в идеята за всемирност, хармонираше с Учението на Христос. Но Иудея Го осъди като богохулник и заплаши Пилат – имперския представител, че не брани цезаря! Така две антитезисни идеи съпътстват битието на Иисус – Любовта и насилието. А насилието е създало и всемирната Римска империя, която след това послужи на апостол Павел да даде на християнството универсален характер. Иначе то щеше да остане една юдейска секта. Така че имперската всевластност и будността на християнските приложители направиха християнството всемирна идея. Христос беше им посочил пътя: Идете и кръщавайте по света; Гамалиил беше казал: Ако това учение е Божие, не може да го спрете. Забележете какъв съпровод – съпротивата на синедриона, утешната радост, че това Учение е Божие и мировата империя на Рим. Ето основанията надписът на кръста да бъде на три езика. На еврейски, с присъдата над юдаизма; на гръцки, с присъдата над многобожието; на латински, с идеята за мировата империя. Колко тайни в един надпис! И надписът ще бъде четен от всички, защото е в нашия видим и невидим храм!

Всеки има очи за развлечение и ум за знание, малцина имат проницание за сътворителен живот! Затова Пилат написа на три езика, че Иисус е цар! А те от царя ли се страхуваха или от Бога? Христос им беше дал идеята за единство – Божието Богу, кесаревото кесарю. Този, който иска да създаде поведение за живот в Бога, не може да лиши човека от анатомията, от ума; не може да го лиши от вътрешния храм на моление и себесъзерцание, защото и държавникът, и духовникът изпълняват волята на космичното живеене. Човекът е цялостен! В тази цялост е бог в развитие; в тази цялост е отговорен за плътта – да я победи, да я одухотвори; в тази цялост е отговорността му към първия лъч – жизнелюбието, лъчът на творците на социални дела, които изграждат държавата, институциите; които съхраняват човека, за да има право и на храм, и на идея.

А какво символизира кръстът – двубоят между Дух и материя! Той беше и двубой между Христос, Синът на Отца, и едно учение, което не можа да излезе вън от Правдата, една империя, която манифестираше социалната плът на земната планета. Учението на Мъдростта дава знание за свобода, за да изживеем този двубой Дух-Материя. Плътта е силна, но Духът е победител! Мястото, където беше разпнат, беше Голгота, за която казвам, че е кръстът на Христос и черепът на Адам! Там е двубоят между Дух и материя; там е адамовата плът – оная глина, която беше благословена с Дихание, за да има живот! Възкресението беше най-великият акт – Радвайте се, Аз победих!

Със стиховете от дванадесет глави на светото Евангелие, дадени в Посланието, ние търсихме, както в една симфония, съответната хармония. Ние преживяваме мелодията в песента, но не можем без шепота на Словото. Евангелието е слово – не само като дума, чрез която се осъществяваме за взаимно разбирателство (в чаканото хилядолетие ще се разбираме и с мисъл), а и като планетно действие. Затова в Евангелието на Иоан на Сина Човеческий и Божий се даде името Логос – Слово. В религиите е казано Вие сте синове Божии, но само в християнството е дадено не преимуществото, а чаканото бъдеще за всеки – да бъде Синовност в Отца. Иоан от самите скути на своя Учител взима Учението на Логоса – Учението за Любовта. Затова само той от четиримата евангелисти е наречен богослов. Но Иоан не е само евангелист, не е само богослов, а приносител на великата тайна на Отца за битието на Неговото най-любимо дете – човека! Той наистина е влизал в пълна валентност със своя Учител и единствен от апостолите остави метафизиката на Христовото учение; единствен каза, че Бог може да бъде обяснен само чрез Неговия Син. Само Логосът може да получава Послание в измерението на Откровение, само Синът взема от Отца Си тайните на битието!

А евангелското дърво чрез своите четири клона създава плодородието и насладата от плода, който настоящето Послание може да вземе за своята трапеза.

 

Ваклуш

Прозрението е знаеща вяра!

[5] Вж. НУР 6/94, Послание на Планетния Логос.

[6] Вж. Матея 26:51-52.

Още от броя
AXIS LIBRI (3/1995) Мъдрият не скърби нито за живите, нито за мъртвите. The wise one grieves neither about the living nor about the dead. ... Проглас (3/1995) „Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене“ (Иоан 8:29) Стремежът на човека е свобода от самия себе си. Пътят е прозрението, което дава „жива вода“. То остави на исто ... Прозрението в Духовната вълна на Мъдростта Прозрението е око на Живота! Прозрението като гръмоотвод на знания отвъд зримото е неизбежният път в Духовната вълна на Мъдростта. А Мъдростта е повече от прозрение. Разбира се, винаги ... Върху Посланието - Евангелия (продължение) 3/1995 Евангелия (продължение) Посланието на Планетния Логос е Откровение – взета от Отца тайна на битието! Радостта, с която живеем Посланието на Планетния Логос, личното н ... Окултизъм и мистицизъм (Кришна) Мъдрият не скърби нито за живите, нито за мъртвите. Кришна Ако трябва да бъдем благодарни на историята, то е, защото ведно с героичните битви, с победните мечове, с които сме вою ... Школата - Агни Йога (3/1995) Огънят е утробата на мисълта! 26.Често вий задавате въпроса: как да съчетаем препоръчаната радост с нерадостното приближаване към хората? Всеки Учител се радва на безграничната кр ... Тангризмът – Предхристиянският монотеизъм в българските земи „...Българите сториха много добрини на християните, а християните забравиха. Но Бог вижда.“ Из надпис на канасювиги Пресиан Естествено е да се каже, че земята, която сег ...