„Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене“
(Иоан 8:29)

Стремежът на човека е свобода от самия себе си. Пътят е прозрението, което дава „жива вода“. То остави на историята една безименна самарянка – свобода, та всеки който каже: „Дай ми тази вода“, да е ничий друг, а само на Господа.

Няма път без себежертва, но страхът, вкаменил прозрението, ни лишава от нея. Затова Мъдростта като духовна вълна трябва да води първия диалог с живота за освобождение и приложно действие на прозрението – Не се страхувайте от тези, които убиват телата, рече Христос. Прозрението не е стихия, то е паметник на будността. Не бива да имаме неудобство и тревога да попитаме кой го оскърби и затвори храма на посвещението и безсмъртието. Трябва да потърсим в личното и мирово битие защитна клауза в Хартата за правата на нашата душа.

Храмът на безсмъртието е плод на прозрението за реална вечност!

Прозрението е лично поведение, а не колективна психоза!