Агни Йога (4/1995)

Арxив | брой 4 / 1995

Огънят е утробата на мисълта!

  • 28. Хатха-йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я превръща в раджа-йога. Няма нито един, който да е постигнал чрез хатха-йога. При това в света на нисшите преживявания достиженията на хатха-йога могат да донесат дори вреда, засилвайки своеобразно астралното тяло. Факирите могат се приспособят към света на нисшето и с това незабелязано да омаломощят възходящата мисъл. Дори неподвижният съзерцател може да достигне повече, защото мисълта е повелител на съществуванието. Красотата се ражда от мълнията на мисълта. Така пламенният бхакти ще породи с мисълта си нови светове, и степента жнана ще бъде само резултат на раджа-бхакти. Затова хатха и жнана са несамостоятелни. Кой мъдрец в знанието не ще бъде господар на любовта?

Всеки може да прави своята йога според потребата си. Не може да се каже осъдителна, но не и всякога поощрителна дума за упражненията на хатха йога, защото тя не е оная самостоятелна сила, която ще изведе в едно ученичество. Възможно е чрез нея да овладеем до съвършенство своята анатомия, но тя не дава растеж, ако не преминем през моста на раджа йога, основата на която е вече мисълта. Човек винаги може да си определи едно-две упражнения, които ще му дадат власт над физическото тяло – да премахне дори и известни болезнености в него, но кумир не бива да си прави от хатха йога. Не бива енергията да бъде отправена в това направление. Разбира се и раджа йога, и жнана, както и бхакти също имат своите предимства и недостатъци, които човек не трябва да отрича. Всяка от тези йоги има определено място в градацията на човешката будност, за да се стигне до огнената йога. Но тогава, когато едно Учение е дошло да даде душевна цялост в прозрението за богослужение, да се спре човек в овладяването само на анатомията, е нещо, което го оставя назад в еволюцията.

Не бива да осъждаме онзи, който е седнал в своите моления с хатха йога, но трябва да предупреждаваме. Защото кое е страшното? Страшното е, че някои достижения „могат да ви донесат дори вреда, засилвайки своеобразно астралното тяло“ – ако липсва висотата на една мисъл или изповедта на едно верую. А един астрал, неконтролиран от мисловния свят, нехранен от интуицията, непроявяващ будността на атмичността може така да овладее човека, че той да остане в него удовлетворен и да учи най-елементарното, което неговите дух и душа отколе са знаели. Това никак не значи, че някой не може да прави своите съсредоточавания като елемент на подготовка, на събуждане, на излизане от латентното състояние. Защото, когато мине в горните полета, без да е покорил астрала, не знае дали той няма да се активизира. Затова овладяването на всички наши тела и полета е една отговорна задача и потребна пътека. Колкото мисловността и духовността са по-овладяни, толкова по-лесно и по-властно тези висши сили могат да изгорят вибрациите на една по-низша степен.

С мисълта трябва, както е казано, да се породят нови светове, нови степени и в края на краищата – да имаме в своето живеене този огън, който ни дава Агни. Ако признаем огъня като една родена необходимост в степените на човешкото развитие, тогава вече с отговорност трябва да го прилагаме.

„Кой мъдрец в знанието не ще бъде господар на любовта?“ Мъдростта е, която може да бъде господар на Любовта. Именно осветеното знание е новото битие, защото Мъдростта е новата духовна вълна!

  • 29. Утвърждавайте, като свое дело, нашето Учение. Нека устремът на преобразованието изпълни цялото ви същество. Смисълът на общината е в единната мисъл за достигането на мира. Разпределението на нисшите материални блага ще дойде като следствие от разбирането на висшата воля. Не са важни мислите за материални прояви. Нужно е също да се откажете от количеството и да се стремите само към качеството. За ползата от качеството и за вредата от съмнението трябва винаги да се повтаря.

„Утвърждавайте, като свое дело, нашето Учение.“ Естествено е, че ако искаме не само да направим диря, а и да дадем хляб, надежда и път на човечеството, ще трябва да утвърждаваме идеите на Учението, да го направим дело, да стане то живот. Ако това не се схване като потреба или приложност на волята, тогава не сме в устрема, който едно учение дава. Разбира се, става въпрос за учение, което има за задача да преобразява, което променя човека в свръхчовек. Ако този устрем се изгуби, няма да изпълним мисията си, оставайки пленници на социално приложимата правда, на онова, което дава само препитание. Приложената правда или справедливост в търсенето на собственото социално изграждане не може да бъде вън и не може да предшества висшата идея на Учението за промяната. Мисълта е в ядката на всичко и колкото тя е повече осветена и омъдрена, толкова и социалната правда, и наличните физически нужди ще бъдат по-справедливо решени. Тогава и свободата ни от количествеността ще бъде по-голяма, за да изградим едно признание на качеството, на фиността, на чистотата – както на служението, така и на битието ни. Понякога без да е дадена дан на служението, човек иска да удовлетвори потребите си, но трябва да се улови в тази тайна, да се освести в искането си да нахрани устрема, за да стане по-съвършена неговата възможност да приеме идеите на учението и да ги приложи.

„Смисълът на общината е в единната мисъл за достигането на мира.“ Когато тази обща идея за цялостната светлина ни е обхванала, отделният човек колкото и да иска своето отлъчване, не може да върви навън с личното си светило, запалило своята огненост от общата идея. И когато единство в мир стане мярка за справедливост и нужда да удовлетворим своите потреби, тогава можем да кажем, че една висша воля разпределя и социалното благо, и духовната ни йерархия. Христос каза: Този, който дава, двойно получава. Тогава щедростта на висшите мирове няма измеримост. Защо? Защото приливът на нашата енергия е направил възможно идването на една висша воля, която е неизчерпаема, а на някого в даден момент потребата е много по-малка, на друг – много по-необходима. Ето така трябва да схванем света, да преценяваме стойността на своето мислене, нашия вклад във всемирната съкровищница. Всеки от нас носи отговорност за всяка излъчена от него мисъл, малка или голяма, и тази отговорност ще определи приноса. Тогава вече ще знаем вредата от съмнението и потребата да носим висшия закон. Той е всичко. Той е венецът на осветените!

  • 30. Когато Нашият сътрудник завършвал дълъг и важен химически опит, едно дете извиква: „Как хубаво си играе той със стъклениците!“ Когато виждаме човек, отиващ в планината, нима ще разберем, че той бърза към Учителя? Когато виждаме дървар в гората, нима знаем за коя къща той сече дърва? Когато срещнем жена, носеща вода, нима ще разберем кого ще напои тя? Когато видим затворена врата, нима знаем кой пръв ще излезе през нея? Когато дочуем неочаквано гръм, нима ще разберем къде е паднал?
  • Но хората „знаят“, че този, който се навежда, взема камък за убийство. Знаят, че качващият се на коня бърза с донос. Знаят, че призоваващият лъже. Знаят, че подаващият ръка е пълен с предателство. Знаят, че всяко движение става според тяхната мисъл.
  • Бедни хора! Кой ви заклейми с проклятието на отделността? Где намерихте предразсъдъка на решението? На кой кръстопът чухте глашатаите на клеветата? Дори самият поздрав ви се струва осъждане. Надявате се, че планините ще издържат заплахите на клеветниците и океаните не ще пресъхнат от предателството.
  • Сводът на познанието още не е завършен.

В последното изречение е сумирана енергията и смисълът на този параграф: „Сводът на познанието още не е завършен.“

Явно е, че от престола на знанието се казва: Хората „знаят“, защото на съответното стъпало на развитие е и съответното знание. Тогава, безспорно, това познание на човека не е истината в цялост. Ето защо въпросителната винаги стои: Нима като виждаме дърваря, знаем за коя къща сече дърва? Нима когато виждаме някой на път, знаем, че бърза към Учителя? Тази условност ни дава основание да намерим градуирането, през което се гледа на света. Разбира се, тези съмнения ги има като следствие от дадената възможност, но ще дойде и вътрешното прозрение, което също е формула на знанието. А човекът ще е в състояние да улавя вибрацията на минаващия – дали той бърза да търси Учителя или отива да Го предаде; в усърдието и грижата на дърваря ще може да познае на кого ще поднесе дървата.

Този, който работи само за един дом, който е ограничен в себе си, не може да разбере, че служи на Всемирността. Ако се служи на Всемирното, то няма да се ражда в мисълта съмнението на кого ще бъдат занесени дървата, а когато се служи на отделния дом, е възможно да се греши в преценката. Затова се казва, че сводът на познанието е недовършен; затова лежат у нас въпросителните, и то понякога с условно наклонение.

И така, не може да се приеме, че човекът не притежава проницание да знае. А това, че все още знае и то частично само един отрасъл, показва, че не е довършил себе си в познанието, че е в еволюция, защото не е роден бог, който всичко знае. Тогава, преценявайки движението според своята мисъл можем да нанесем отрицателно въздействие на доброто намерение, на подадената ръка, като приемаме, че тя е съпроводена с предателство. А ако някой счете протегнатата ни ръка за предателство!?

Страхът от предателството е силно натрапен. Счита се за едно много низостно дело, но според мен няма предателство, защото това, което твърдим скришом, трябва да можем да го кажем наяве без чувство на страх за отговорност. И тогава този, който иска да ни предаде, няма какво да стори, защото нищо непочтено не сме замислили. Трябва да се освобождава човекът от вериги, трябва да се бори със съмнението, че подадената ръка е пълна с предателство. Ако това виждане остане несменено в душата му, той няма да изходи нито една миля. А Христос каза: Ако някой ви покани да ходите една миля, вие вървете с него две. Това е израз на доверие и динамичност, с която човек трябва да се развива. Защо една подадена ръка да не иска да ви качи по-нагоре? Защо наведеният да взема камък за убийство? Това не се случи дори с грешницата: Който е безгрешен, да вземе камък и да хвърли – и никой не хвърли. Защо тогава един вестител, една мисъл да не идва с блага вест, а непременно с донос? От друга страна, може да трябва един донос да се освободи от енергия или предаден на един човек да събуди в него чистота. Не бива да абсолютизираме нито злото, нито доброто.

В такъв смисъл няма доноси, няма предателство, когато светлината озарява пътя и чистотата не позволява дори на най-малката тъмна мисъл да ни докосне. В окултното знание има един закон: „Светлината не може да бъде уязвена от никакво злосторство, замислено от човека.“ Отделен е въпросът, когато някой кармично има да понася страдание. Но страданието не е злосторство. Страданието е урок, за да се научи човекът и да се изгражда.

При важен химичен опит едно дете извикало: „Как хубаво си играе той със стъклениците!“ Подбудата се ражда чрез окото на любознанието или любопитството. Но дали ръстът на знанието дава вярна преценка? Детето вижда игра, а този, който прави своите алхимични опити в стъклениците, дава нови закони. И тук добре е направена диаграмата – детето и тайната на знанието. За дадени моменти, за дадени проблеми ние трябва да знаем своя духовен ръст и да нямаме съмнение в онова, което ни е извикало да се учим.

  • 31. Необходимо е да се различава възмущението на духа от раздразнението. Огънят на раздразнението трябва да се дели на два вида. Когато има безличен космичен характер, тогава неговата отрова може да бъде отнесена от потока на праната. Но ако самомнението или самосъжалението задълбочат раздразнението, отлаганията на отровата ще се натрупат в центровете. Където няма възможност да се премахне, то би могло да се изживее с космичната мисъл.
  • Трябва да познаете свойството на възвишената мисъл да лекува. Чувството на признателност също така отлично пречиства организма. Който намери зърно и схване плана на Този, който го е поставил, може да отправи признателността си в пространството. Огромна е лечебната сила на еманацията, произтичаща от благодарността.

„Необходимо е да се различава възмущението от духа на раздразнението.“ Наистина човек трябва да разграничава едно възмущение от раздразнение. Христос много точно казва: Който безпричинно се гневи, прави грях. А причинността е именно възможното да не се направи грях, а да се възмутим и със съответна позиция да освободим лошата енергия или да помогнем на човека да се разгърне.

Раздразнението действително е една отрицателна енергия – мотивирана или немотивирана. Когато в раздразнението отнесем проблема на нивото на космичното или на безличното, ние се гневим не на човека, а на мотива; отнасяме се гневно не към определена личност, а към ситуацията. Тогава в безличния, или както се казва в трето лице, изсипваме енергията на раздразнението. Тогава тя може да влезе във вихъра на космичната хигиена. Космосът има свои вихри, които действат лечебно – изземват отрицанието, за да не влезе в душата, сърцето и пътя на отделния човек.

Това е вече служене на принципа на Еволюцията, с отговорност за Всемирност. Затова казвам: По-добре капка в океана, отколкото бисерна капка върху отделното цвете. Така енергията на раздразнението, която винаги е с отрицателен знак, се поглъща от космичната мисъл, от космичната прана. Праната е жизнената енергия, силата (виталиса, както казват в официалната наука), която е най-прекият и най-чистият хранител на астралното тяло и неотменна наша необходимост. Когато човек залинее или губи енергии именно затова е необходимостта да отиде сред природата. Оттук е и препоръката сутрин рано, при изгрев, да направи контакт със слънцето чрез плексус солариса, където се събира и разпределя тази енергия. Такъв контакт може да отнесе отрицателната енергия на раздразнението.

Лошо е обаче, когато раздразнението се изсипе като гневен гръм върху определена местност, личност или доктрина. Затова Христос казва: Не проклинайте! Онзи, който рече на брата си „безумецо“, той е направил грях за наказание. Много уточнено са казани нещата, но очите не са били достатъчно диоптърни, ако можем така да се изразим, за да ги видят. Една такава раздразнителност към определено лице, към определена структура в обществото, към определена доктрина на изповеданието върши именно тази беда. А когато личността е ударена с такъв гръм, се наслояват отрови в астралните центрове (чакрите). Тогава дълго ще се чака да заработи чакрата, за да позволи на пробудения Кундалини да мине и да освободи човека, като изгори тези отрови.

Много важно изискване за всеки окултен ученик е да разбере това и внесе необходимите елементи на възпитанието по отношение своето поведение, а именно – безпричинно да не словослови, да се въздържа. И в „Агни йога“ е казано, че и най-малката капка империл – отровата на раздразнението, е достатъчна да замърси небето както на личния свят, така и на дома, и държавата. Много прецизно трябва да се отронва всяка дума; много прецизно трябва да се отпрати някъде далече разгневеността, раздразнението – събудените отрицателни енергии от низшия наш свят.

Безспорно светият, чистият човек не го досягат низшите енергии. Иначе колкото гняв се е изсипвало срещу светците и срещу тези, които нарушават ритъма на традиционното, нямаше да остане нито един Аватар или Учител, нито един адепт или апостол.

И така, трябва да изградим умението, когато приижда една отрицателна енергия, да я изнесем в едно висше поле, в което може да се бомбардира по-низшата единица и да се разбие. И тук добре е казано – „да се изживее с космичната мисъл“, да се нихилира в по-висшия мисловен свят, защото вълната на гнева е от астралния свят, от астралното тяло. Именно когато волю или неволю човек се улови, че се е разгневил, или пък е казал нещо, което е бреме за мисълта, трябва веднага да бомбардира ядрото на раздразнението с една позитивна мисъл или с молитва, трябва да го нихилира или да го изнесе във висшия свят, където то ще изгори. Неслучайно преди причастие винаги се прави молитва – да бъде опростен един грях, който тъй или иначе е направен.

Човек, когато иска да се освободи от нещо, дори то да не е грях, а съмнение, което в пътя може да принесе колебание или е привързаност към нещо, което от липсата на друга по-висша идея му остава център, трябва да изживее поне половината от него в своя мисловен свят. Ако това човек е в състояние да прави, то значи, че той се владее вече. И това е една от най-добрите хигиени, а в същото време и култивиране на низшето към по-висшето. А опитът вече улеснява човека.

Една нобелова награда може да се даде за нещо, което може би тежи един грам, но е търсено цял живот. А представете си колко трябва на човека в нравствено отношение да открие един антиотровен елемент, който е ново лекарство за свобода на човека. Това са правили езотеричните школи и посветените за своите събратя на земята. С хилядолетия са работили да намерят онази биологична, онази астрална или ментална лечебност. Една дума може да ви излекува и тук точно така е казано.

„Който намери зърно и схване плана на Този, който го е поставил, може да отправи признателността си в пространството.“ Едно зърно, което някъде сме намерили, щом влиза в плана на еволюцията, трябва да благодарим на онзи, който го е поставил. Той няма нужда от това, но нашата благодарност умножава благодатта във всемирното поле. Тогава онзи, който в неустойчивост може да се поколебае, благодатната мисъл ще го съхрани. И затова във всички религии се казва: благодарете – защото еманацията на благодарността е най-лечебна. Благодарете за хляба и водата; благодарете за въздуха, за който не полагаме никакви усилия, но без който не можем. Благодарете на своята душевност, че ви е отвела някъде на храмово моление; на своята мисъл, че ви е дала спасение. Чувството за благодарност е лечебна сила и градивен елемент на всичките ни полета – от най-нисшето до най-висшето. Оттук се е родила необходимостта от молитва, когато ядем хляба и пием водата. Колко гениален е бил този, който е измислил водата! Можем ли да си представим света без вода?! А можем въобще да не благодарим… Но ако няма благодатта на небето в дъжда?! И виждаме, че земеделецът най-непринудено благодари – дори при суша прави молитва за дъжд. Някой ще каже: „Това е суеверие.“ Не, щом мисълта може да лекува, защо тогава тя в едно моление на петдесет или петстотин души да не направи магнитна сила и да извика дъжда? Стига хората да са дали сърцето си за молитва, а не чрез молитвата да искат да събудят сърцето си.

 

Ваклуш

 

Очите на прозрението носят доминото на ума!

 

Още от броя
AXIS LIBRI (4/1995) Творец е само Отец! Creator is God only! На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. ... Проглас (4/1995) Мъдростта е пътница в коловоза на интуицията! Райската ябълка нямаше да бъде предмет нито на размисъл, нито на противоречие – както много неща още стоят в Рая неучастници в битие ... Творчество и традиция Творец е само Отец! Когато се вглеждаме в себе си, намираме един цялостен образ в световното дело на Бога, защото себе си, значи Божие. Когато човек е в себе си, е в Бога, а когато е в ... Мъдростта – живот На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство! Деца на Деня, никой не може да погребе бъдещето, а това дава устойчивос ... Върху Посланието - Агни Йога (4/1995) Агни Йога Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията! Личното ни усърдие да извървим Пътя със собствен знак, неотстъпната тайна да осъществяваме Мъдростта-живот, трябва да бъдат с ... Агни Йога (4/1995) Огънят е утробата на мисълта! 28. Хатха-йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я превръща в раджа-йога. Няма нито един, който да е постигнал чрез хатх ... Кришнизъм Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава... Махабхарата Човек и хиляди страници да разгърне от една сакрална наука, най-важното е да носи скрижалите `и в собственото си духов ... Лечителството – проява на Духа   За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва. Не е важно дали някой приема съществуването на Отец ни, или ...