Върху Посланието - Агни Йога (4/1995)

Арxив | брой 4 / 1995

Агни Йога

Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията!

Личното ни усърдие да извървим Пътя със собствен знак, неотстъпната тайна да осъществяваме Мъдростта-живот, трябва да бъдат с нас, за да защитим себе си в това, което с Посланието Си Логосът ни даде и тази година. Христос рече: Светило не може да бъде слагана под шиник. И достойнство е да сме дори и малка светлина за Небето, която не може да бъде сложена под шиник. Понякога на един връх и една светлина е достатъчна; понякога и на хиляди един е достатъчен и това е задължението ни към Планетния Логос.

Посланието бе дадено не само като мироглед (както обикновено доктрините създават подстъпите си), а и като идея за живот, като мисъл за приложение и дело за осъществяване – то остави път, по който трябва да се върви.

Посланието като цялост намери своя хармоничен ключ със стихове от свещените Евангелия, които носят енергията на Духовната вълна на Любовта. В по-особена ритмика с него са и четири от параграфите на „Агни Йога“ – една книга с идеи, очертани в пространството – тя е, която говори за пространствения огън; една книга, която може да не е свещена, но е духовна – един катехизис на поколенията.

  • 17. Противопоставянето срещу Учението има обратен удар и действа върху противопоставящия се. Но въздухът е пълен със стрели. Избършете потта от неприятелските нападения. В часа на нападението желая да побеседвам за вечните предмети. Ще се радваме, защото възможностите се увеличават. Изчислявам, как всяко неприятелско сърце увеличава зърното на придобивката.

„Противопоставянето срещу учението има обратен удар...“ Когато недостатъчната будност, липсата на зрялост, неусвоената тайна на едно учение стане хула в устата на обикновения или издигне меч за борба и противопоставяне, тогава ударът действа обратно. Хилядите такива стрели, изстреляни в мисловното поле, пробиват канали и създават рани в душата на човека. И тогава, когато се противопоставя, той започва да прави преценка. Вярно е, че Христос каза: Хвалете тези, които ви клеветят, но е вярно и че клеветата се връща върху онзи, който клевети, защото светостта не може да бъде досегната. В такъв случай той се самоубива – бумерангът се връща! А това е и един лечебен метод (без да бъде препоръчан на когото и да е) – клеветят и се събуждат.

Безспорно всяко противопоставяне е съпроводено с два елемента: мисъл-стрелите и волята те да бъдат изстреляни. Мисълта е стрела, волята – лък, противопоставянето – бумеранг.

Все пак милиони са се противопоставяли и си живеят в своето битие. Така че не бива да внасяме смут в душата на онзи, който не иска да приеме нещо. По съществено е да знае, не че ще бъде ударен от стрелите, а че когато се противопостави на едно учение, то може да го отмине. Затова с хилядолетия някои учения си стоят още със своите смешни символи – смешни, разбира се, за нашето време.

„Но въздухът е пълен със стрели. Избършете потта от неприятелските нападения.“ Безспорно че когато се противопоставяш на нещо само заради това, защото не си го разбрал, наистина трябва да си вземеш кърпата и да се избършеш. Огнеността, която излъчва вътрешното знание в борба с мисловната верига на традицията, създава напрежението. Но човекът си изважда кърпата, избърсва си челото и остава в старата мисъл. Това е трагичното. Неприятелски нападения няма вън от нас и затова е казано: „Господи, пази ме от приятелите, защото неприятелите си ги зная.“ Отвътре човек се изпотява! За външната страна баснята на Езоп е ясна: Скарали се вятърът и слънцето кой ще накара пътника да си свали горната дреха. Разбира се (виждаме какви тайфуни има), засмял се вятърът и започнал да духа. А пътникът се загърнал, увил се здраво – вятърът можел целия да го вдигне, но не и да му свали дрехата. Тогава слънцето казало: „Почакай.“ Пекнало и човекът сам си свалил палтото. Тези разлики трябва да правим. Кърпата, с която си бършем потното чело, е нашата външна потреба – избърсваме се и казваме: „победихме“. Не – вътре е борбата!

„В часа на нападението желая да побеседваме за вечните предмети.“ Кой е вечният? Клеветникът ли? – Не; Хлевоустникът? – Не; Горделивецът? – Не! Човекът е вечният, защото носи диханието на Всемирното, другото е разукраси!

„Ще се радваме, защото възможностите се увеличават.“ Именно, когато човекът е във вътрешна тревожност, възможностите се увеличават. Тогава горивната мощ на Кундалини изгаря всички излишни предишни убеждения. Това е предпоставка да се говори за вечните предмети, за вечния човек, който има право на живот и право на победа над смъртта. Той е най-обичното дете на Отца си. И затова народът казва, че който много обичаме, него наказваме.

За обикновеното мислене изстрадването е наказание, а за прозрението – тласък в еволюцията. Прозрението ще каже боли ме – не, а развивам се! Зърното, ако не умре, ако не го заболи, ако не му се вземе скорбялата отвътре, как ще има стебло. Умира – боли ли го; сушаво е – боли го; замръзнало е – боли го?! Но когато получи мъничко влага и топлинка, излиза и дава тридесет, шестдесет или сто зърна. Ето това е да разговаряме в такъв тревожен момент, т.е. да събудим причината в душата на човека, за да го зарадваме, че се умножават възможностите му. За това трябва да се благодари!

„Изчислявам как всяко неприятелско сърце увеличава зърното на придобивката.“ Не бива да го наричаме неприятелско, след като до вчера е било приятелско, в смисъл, че е живяло с една идеология, с която вече трябва да се раздели. Било е приятелско, давало ни е живот хиляди години. А зърното на придобивката се увеличава с пробудата, със знанието, което е откровение. Когато всички ще имат откровения, вече няма да има нужда от такива пробуди, защото ще сме в богоживот.

  • 62. Знайте, че в света на преживяванията се ползвате само от това, което е достижение за вас. Научете се да реализирате това, което желаете. Трудно е да се достигне до разширение на съзнанието. Бдете над неговото развитие, за да не останете вечно в старите дрехи.

Всеки си е взел онова, което е негово достижение. И в такъв случай не можем да осъдим онзи, който няма постигнат хималайски връх. В света на преживяното ние се ползваме само от онова, което е достижение за нас, защото то ще влезе в цялостна хармония с нашето его. Това, което може да мине без да го отбележим в съзнанието си като осъзната потреба и приложена воля, не остава. Хиляди крилати фантастични птици прелитат в съзнанието ни, но дори една от тях да свие гнездо, ще бъдем благодарни, когато измъти своите пилци. Така ще остане една малка чертичка в „сивото вещество“ (както анатомията го нарича), но вярното е – ще остане мисъл-форма в менталното ни поле. И затова: „Научете се да реализирате това, което желаете.“

Когато Иисус казва: Оставете водата, оставете мрежите за риба, елате да ви науча да ловите човеци, Той не го изрича само на дванадесетте, които ще станат негови апостоли, нито само на седемдесет и двамата, които ще Го последват – Той е говорил открито! Но всеки си е взел това, което е за неговата достижимост и всеки е изпълнил желанието си. А то може да го е превело през много страдания. Петър е разпнат с главата надолу; главата на Андрея е отсечена... Но свършиха ли великото дело?! Това е да се научим да реализираме своето желание.

Вода, ако не се ограничи в брегове, не става река и няма да стигне океан. Трябва да се съсредоточим, да концентрираме желанието си, за да го реализираме. Всяка система показва тези пътища – съсредоточение, размисъл, концентрация. А когато станем цялостни, няма да ни трябва специално място – и на улицата можем да раждаме гениалности.

„Трудно е да се достигне разширение на съзнанието.“ Затова, когато дойде един момент на пробуда, „бдете над неговото развитие, за да не останете вечно в старите дрехи“. Христос беше рекъл: В стари мехове ново вино не се слага. Ние не можем да изхвърлим миналите си съзнания, но както казахме, остават само достиженията на душевната ни цялост.

Човек най-трудно се разделя със старата си дреха. Дори в обикновения физически живот – поскъсана е вече, но му е улегнала на гърба! И все пак, когато се разделяте с нея, не я хвърляйте, свалете я елегантно; благодарете затова, че е била част от отживяно минало, че е прикривала не само тялото ви, но и вашата мисловност. Не обиждайте онова, което е било ваше битие довчера. Разбира се, не е нужно и да го подновявате, да го почиствате и ремонтирате. Трябва ни ново, не подновено!

  • 267. Всеки, който се приближава към нас, може да си представи същината на прехода в друго състояние. Можем да го сравним с човек, свикнал да пътешества, докато неопитният се страхува да пристъпи покрай кораба.

Първото нещо, което трябва да се извърши при прехода, това е преоценка на същината. Често се казва: „Не сме достатъчно готови!“ В дребномислието не може да се улови същината – само с висотата на друго знание, ще се реши тревожният за човека проблем дали е готов, или не. Важно е да е настъпила ферментацията – тя е същина, с която трябва да се преценява промяната!

„Можем да го сравним с човек, свикнал да пътешества, докато неопитният се страхува да пристъпи покрай кораба.“ Неопитният се страхува, но този който е могъл да си представи същината на прехода, не го плаши вече странстването. И затова Христос с такава лекота рече на апостолите: Идете и кръщавайте... Тома (който се съмняваше) отиде в Индия; Андрей обиколи Русия, Грузия..., Петър и Павел – цялото Средиземноморие (има данни, че Павел е бил и в Испания). Всички могат да отидат без страх, стига тази същност вече да е усетена.

Страхът е най-отрицателната сила в битието на човека. Той е употребяван много добре и от религиозни водачи, и от духовници – „Со страхом...“, и от администратори, фараони, императори, царе. Няма по-голям враг за човека от него. „Ами, ако не стане...“; „Внимавай да не счупиш...“ – внушения, които са и психологическа травма, идваща от вековете, защото неуспехите раждат предпазливост, но (за съжаление) тя преминава в страх. Предпазливост – да, но страх – не! Когато дойде към нас някаква същина, за да познаем прехода на състоянията си, трябва да се пазим от страх! Да проявим малко повече предвидливост – творческа фантазия, посредством която преди да сме имали опита на пътешественика, поне половината неща да изживеем с мисъл. Така няма да имаме страх да се качим на кораб, който обещава дълго и непознато пътуване. Тогава ще приемем и онзи кормчия, който се нарича „Учител на новото“. Ако не намерим такъв, трябва да обединим волите си на този кораб, за да решим накъде да пътуваме. Това са двете възможности – или кормчията, или волите – път, който решава битието! Край всеки бряг, т.е. край всяко наше раждане и живот има по един кораб, който чака своите пътници. Когато той ни пренесе в позната земя, радостта няма да е така голяма, както ако се озовем в една непозната, далечна страна – в Царство Небесно, както Христос ни обеща. Но там се отива през тясната пътека и не може човек да проявява страх, а будна бдителност, за да познае пътя на новото.

  • 432. Учителят знае кой час е най-подходящ. Нужно е особено знание, за да се даде възможност да се познае прилива на външните течения, без да се нарушава кармата. Указанията трябва да се разполагат като стрели около целта, без да пронизват средата на кръга, който представлява собственост на човека. Мъглата може да се обясни не с невежеството, а със загрижеността. Желаем да имате успех, но това е възможно само при сътрудничеството.

„Учителят знае, кой час е най-подходящ.“ Една духовна вълна, едно велико пратеничество в пълна хармония с мировия хороскоп и личния път изгражда – и точно това Учителят знае. Много търпение е нужно, за да се изчака най-подходящият час, а след това – много дързост. Не е казано колко са търпяли Адам и Ева, а само – с какво тежко наказание са белязани. Но фактът, че ние, техните деца, сме и сега, след милиони години, говори за великото им прозрение, за това, че те не са се смутили!

Христос знаеше часа и когато дойде моментът, каза на апостолите: Идете по света..., макар че те още нищо не бяха разбрали – дори, че ще стане Възкресението не знаеха.

„Нужно е особено знание, за да се даде възможност да се познае прилива на външните течения, без да се нарушава кармата.“ В една нова духовна вълна всеки е смутен в съзнанието си, че нарушава нещо, а именно – сменя своя праг и храмов олтар. Може би се страхува, че ще си сложи една голяма карма (както разни секти заплашват). Христос каза: Петре, скрий си ножа; Майко, недей да плачеш, ето синът ти; Иоане, недей да скърбиш, ето майка ти... Идете и свършете работата си. Това беше великото – новият прилив. И никой не си направи нито тежка, нито лека карма – отиде да осъществява новата духовна вълна – кой с каквото можеше. А когато се върши голямото дело на жертвата, няма място за оплакване.

„Указанията трябва да се разполагат като стрели около целта, без да пронизват средата на кръга, който представлява собственост на човека.“ По-велика тайна няма от това! Душата е лична собственост на човека! Всичко друго може да бъде обстрелвано, но тя не. Ето това Учителят запазва у учениците Си!

Ученията в преходността се разгръщат едно след друго, за да се осъществи еволюцията. Тогава защо не трябва да се простреля центърът? Защото човекът не бива да бъде блокиран в едно мислене, той е една бъдещност и ще сменя своите и пристани, и кораби; ще търси себе си, тъй като е бог в развитие. Човекът е повече от една религия, повече от един олтар, повече от едно битие. Учителят знае това. Той знае и кога ще тръгне корабът. И затова ония, които чакаха край езерото, не се качиха, защото не знаеха часа, а и Христос не им го каза – те не бяха готови за път.

„Мъглата може да се обясни не с невежеството, а със загрижеността.“ Всеки счита мъглявостта за пътека на невежеството. Но това често е едно умело закриване, една грижа – знание отгоре.

Разбира се, загрижеността може да е родена и от страха за битие – това също е мъглявост. Загрижени сме корабът да не ни изнесе някъде в незнайността. Такива загриженост е мъгла за съзнанието. Това е същината на реченото в Посланието: Не оставяй очите ни без житейски олтар. Заради какво? Заради нас, които сме в Тебе, но и заради Тебе, Който си у нас. Така че мъглата не е невежество, а или грижа отгоре, или загриженост на малкото същество.

„Желаем да имате успех, но това е възможно само при сътрудничеството.“ Няма по-съвършена потреба от сътрудничеството. А хората търсят причини как да се скарат. Успехът има само една пътека – сътрудничеството! Другото е йерархия, нива.

И първом трябва да можем да прощаваме – дори и т. нар. предателство. Христос прости и ако искаме да бъдем Христови, трябва да се научим на това. Великата тайна не е в прощението само, а в разбиране на причините, които могат да родят престъплението. Когато лично засегнатият трябва да даде прощение, е въпрос на йерархия. Когато една общност, една държава или едно общество искат да простят на един свой член, то трябва да намерят най-добрия начин. Всичко е простимо щом йерархията може да ни доведе до такава висота: Иди, Юда и свърши делото си, защото делото на Юда не беше личностно.

Христос рече: Обичай врага си, а безспорно предателството е поведение на враг. Обичайте го, а дали ще му помогнете, е друг въпрос. Този, който не е опитал сладостта до прости и да обича врага си, той не може да каже, че го поощрява щом му прощава. Когато го направим, тогава вече ще имаме основание да съдим. А простеното предателство на Юда беше „възнаградено“ със самоубийство. Изказа ли недоволство Христос?! Дори апостолите Му нищо не казаха! А хората, които не са по-добри от Юда, го взеха за нарицателно име и си служат с него. Защо не се замислим по този въпрос? И изобщо по въпроса за отговорността и сътрудничеството!

Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията! И ако нямаме сътрудничество, как бихме направили неотречния си обет осъществен, дълга към Учението изпълнен и Пътя вървян; как бихме се отказали от миналото; как бихме спрели ръката на Пилат и сменили олтарите си? Пътят на Мъдростта не е гневният израз на чувствата, нито дребнавата мисъл на себезащитата. Той е прозрение – любов като светлина и сътрудничество, което дава успех!

 

Ваклуш

 

Мъдростта не е добродетел, а вътрешно откровение!

 

Още от броя
AXIS LIBRI (4/1995) Творец е само Отец! Creator is God only! На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. ... Проглас (4/1995) Мъдростта е пътница в коловоза на интуицията! Райската ябълка нямаше да бъде предмет нито на размисъл, нито на противоречие – както много неща още стоят в Рая неучастници в битие ... Творчество и традиция Творец е само Отец! Когато се вглеждаме в себе си, намираме един цялостен образ в световното дело на Бога, защото себе си, значи Божие. Когато човек е в себе си, е в Бога, а когато е в ... Мъдростта – живот На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство! Деца на Деня, никой не може да погребе бъдещето, а това дава устойчивос ... Върху Посланието - Агни Йога (4/1995) Агни Йога Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията! Личното ни усърдие да извървим Пътя със собствен знак, неотстъпната тайна да осъществяваме Мъдростта-живот, трябва да бъдат с ... Агни Йога (4/1995) Огънят е утробата на мисълта! 28. Хатха-йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я превръща в раджа-йога. Няма нито един, който да е постигнал чрез хатх ... Кришнизъм Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава... Махабхарата Човек и хиляди страници да разгърне от една сакрална наука, най-важното е да носи скрижалите `и в собственото си духов ... Лечителството – проява на Духа   За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва. Не е важно дали някой приема съществуването на Отец ни, или ...