Кришнизъм

Арxив | брой 4 / 1995

Разказвай ми, мъдрецо,
и пей за древна слава...

Махабхарата

Човек и хиляди страници да разгърне от една сакрална наука, най-важното е да носи скрижалите `и в собственото си духовно битие. Защото той може да прочете много тайни, но ако ги няма вписани в душата и сърцето си, ще е верен за него библейският израз: С устата си Ме хвали, но в сърцето си не Ме почита.

В религиозното битие не бива нито едно мистично учение да бъде отминато, независимо дали го приемаме, или не. Човек понякога е в конфликт дори със собственото си съзнание, не е в хармония и със съвестта си и пак се учи и се развива. И така ще бъде до онзи върховен момент, наречен Единство – иначе нямаше да има нито еволюция, нито стъпалата на учения и религии. А идеята за Единството е повече от Ученията на Правдата, Любовта, Мъдростта, защото чак когато човек е усвоил и приложил Истината и е постигнал Свободата, едва тогава ще живее, т.е. ще е слияние с Бога. Затова казвам, че ние съществуваме – живее само Бог!

И така с чувство на отговорност ще пристъпим към учението на Кришна. Наистина всяко учение се предава от учител на ученик, но ако е мирово, се изповядва от милиони, създава цивилизации. То изгражда храмове на културата, а всеки храм за своето време е светилище. И неслучайно има археология, която ги търси – заради златната нишка, която ни води от разкопките на древните руини до новите богове. Олимп отмина, но не и тайната на Олимп; забавленията и удоволствията на индийските богове свършиха, но тайната за боговете остана!

Вероятно, когато е започвал Денят на Сътворението (което е еманация на Божеството) е царяло пълно мълчание. Има някаква логика в това (макар че логиката не е най-доброто доказателство), защото по-късно се създават органите за възприемане и контакт. Пътят да се върнем в Бога също е мълчание и съзерцание. Вековете обаче вместо да ни съсредоточат в безмълвие, дават повече живот на осезанието. Безспорно, и тази тенденция има смисъл в човешката еволюция. Първоначално с първичното свое усещане човек не е бил смутен от изграждащите се други тела у него, но когато се разгръща мисълта, тя започва да пречи духовното да се изявява, пречи на мистичното зрение на прозрението. Но умът не трябва да се отрича, а да се култивира. И когато мисълта стане по-съвършена, тя ще бъде оръдие в ръката на интуицията, за да дойде рефлексът за истина. Така можем да трансформираме и обикновеното желание във вдъхновение, за да творим; пробуденото влечение можем да степенуваме във възторг. Дори едно нисше желание – да се види човекът например модно облечен, може да събуди естетичността и потребността му да бъде изящен. Така овладяните желания и мисли минават в услуга на съвършенството!

Велика тайна е Сътворението на света – в пълно мълчание! След това идва говорът. И боговете като почитание по-късно влизат в душите ни. Изговорът е само формула за възможното съприкосновение с тях, защото още не владеем тайната на безмълвието, но по-късно и тази тайна ще бъде приложена – с мълчание започва битието ни, с безмълвието ще завърши!

И така, когато започва да се говори, се появява епосът за боговете в древна Индия, но когато стихват гълчавите, се извежда мъдростта в свещените `и книги. От индийската епическа поема „Махабхарата“ могат да се вземат с пълни шепи знания. Там ще намерим доктрината на Кришна, най-вече в нейната най-съвършена песен – „Бхагавадгита“. (Можем да се преклоним пред усета и присъствието за величие на българските стари преводачи на този епос, според които „Бхагавадгита“ значи „Господня песен“.) „Махабхарата“ е наистина едно неизчерпаемо съкровище и още в пролога `и е казано:

  • Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава.
  • Започнеш ли, певецо, реди, недей престава,
  • защото тая песен душата ми услажда,
  • но жажда не насища, а ражда нова жажда.

Кое е изумителното тук? „Разказвай ми, мъдрецо“ – прошарва своя път змията на мъдростта. И ако направим аналогия с началния стих на „Илиада“: Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев..., сравними ли са?! Гибелен гняв възпявай, о, музо – Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава! Ето две култури, два върха, които не бива да се съизмерват, защото само малките се мерят. Но това са два антиподни мирогледа – топлите навеи на мъдростта в Индия с дълбините на мъдреците и изящната красота в Елада с изкуството на музите. Древна Гърция остави на света красотата в нейната цялостна размерност. (Точно този принцип чрез Ренесанса влезе впоследствие в културата на Европа.) Гърците наистина оставиха думата „софия“ (sophia), което значи мъдрост, но не дадоха като индийците мъдрост, а философия и изкуство. „Махабхарата“ и „Илиада“ – тези най-големи паметници на човешката култура, свидетелстват за това. Индийският епос е може би най-непосредственият израз на вложени възможности. Оттам може да се вадят скъпоценните камъни, за които говори Христос: Когато в една нива намерите скъпоценния бисер, продайте всичко и я купете.

Ето как в „Махабхарата“ квалифицират голямата идея за съдбата:

  • Мъдрецът проумявя: съдбата всемогъща,
  • живота направлява или го преобръща.
  • До тая мисъл, който достигнал е, томува
  • е ясно, че не бива в немилост да тъгува,
  • тъй както и при милост премного да се радва,
  • защото тя, съдбата, за всичко точи брадва.

Знаят да мислят мъдро! И как са го изразили – в образи! Не можем от едно сухо дърво да извадим сок, но от една жива тръстикова пръчка – да! Източното знание е една такава пръчка и сложена в пресата на човешкото търсене, тя ще даде обилие от мъдрости и тези. В тезата на нравствените повеления пак ще намерим разлика. Вярно е, че в еладската философия има аретология, т.е. наука за добродетелите, но в индийската има не само нравствени повели – уредът, с който тя измерва добродетелите, е мъдростта. Можем да се възхищаваме от индийската култура и в същото време да тъгуваме, че не излиза от образността вече пет хиляди години! Но все пак тя има откъде да вземе сок, за да прави чрез прозрението си мъдростта живот.

Мъдростта, която насища и събужда жажда, няма никога да отмине, докато в преходността на времето музите слезнаха от пиедестала си – Касталския извор го няма, Олимп е вече само атракция. И именно прозрението на мъдростта руши или изгражда. Възможно е в една строфа, дори в един стих само, да се сложи енергия, която взривява един свят. Когато мъдростта се пробуди в душите ни, когато в нощен сън някаква мисъл ни озари, изведнъж се виждаме променени. А като поселници на земята имаме обещанието, че ще се пробудим и слеем с Божеството! Затова и Кришна дава тайни както на своя, така и на бъдните светове. Той животвори едно ново битие, когато се сменят коренни раси, когато човечеството губи, за да спечели. Разделянето с едно съзнание, ако се оценява с мерилките на миналата доктрина, може да бъде определено като загиване, но всъщност еволюцията в този прощален момент извежда на нов бряг с други ценности и култури. Това прави и Христос спрямо юдаизма. Какво загубиха онези, които Го последваха? Една утвърдена доктрина и огърлицата на богоизбрани, но разбраха, че са богосъвършени, защото Той им каза, че са синове на Бога!

Така че когато преценяваме времето при дислокациите на духовните подраси и раси, ще установим, че се изживява кризата на прощение, за да влезат нови ценности в душата на човека. Ако човек остане само в едно огнище, може да загроби дори и въглените на мъдростта. А нейната предназначена същност е да разгръща у него прозрението като приложен живот, защото, ако то не се приложи, душевното богатство може да премине в мисловна апатия, а тя – в душевна гибел.

Индийците във времето доказват това – те изпълняват овехтели вече ритуали, все още се къпят в Ганг и не могат да направят развитие в цивилизацията. Голямата енергия, която се вля в тяхната митология, не стана трапеза на промяна. Може би затова сега известни личности се опитват да върнат искри от това огнище – пръскат ги по света, но изпускат, че вече имаме други органи за възприемане. Те забравят пулсацията на духовните вълни! Но който не се хармонизира с тези Божествени изливи, остава извън борда на еволюцията! Странното в състоянието на индийците е, че те приемат тезата за прераждането, а тя е в теорията на еволюцията! Може би това е една сънливост в космичния процес. А може да е дълбоката потреба някой, преди да е настъпила Нощта на Брахма, да заспи, за да спре своите си възхвали. Така светът ще има възможността да приема и други духовни вълни, каквито са Правдата, върната от будизма, или Любовта, кристализирала в християнството.

Народите трябва да имат съзнание за историческата си величина, но в никакъв случай да не забравят далечината в пътя на историята, който трябва да изминат. Има белязани народи – те идват, изпълняват своето предназначение и след това на заник слънце заспиват. И после трябва да догонват онова, с което новите духовни вълни осветяват света. Такава е съдбата и на еврейския народ, който като белязан дава идеята за монотеизма – едно островче в морето на многобожието. Но и те вече с хилядолетия не се променят, стоят в старото си религиозно битие. А необходимостта е да се развиваме. Дали един народ ще признае прераждането, или ще приеме възкресението, това не е съществено. Важното е дали в историческото време ще познае потребата да смени понятията си в хармония с прииждащите духовни пулсации. Индийският и еврейският народи родиха Божии Синове, но не ги познаха!

Но как да оценим усилията на онези, които се опитват да възстановят в нашия век учението и почитта към Кришна като една конкретно приложна доктрина – и религиозна, и философска. В Европа т. нар. движение „Кришна съзнание“ започна едно организирано, програмно-действено и доктринерски изпипано настъпление, извеждайки ценности, които Кришна в онова далечно време даде на света. Безспорно, много съвременни достижения на науката повтарят предреченото в религиите. Това, от една страна, свидетелства, че древността е имала знания, получени чрез интуицията и откровението, които настоящата рационална наука и експериментът потвърждават. От друга страна, част от посочените открития са приспособени така, че да потвърдят някои от изказаните мисли. Но това, когато се говори за чистотата на едно учение, не бива да се ползва. Потвържденията човек трябва да открива в ума или в душата си, а ако не може, не е нужно да му се представя половината знание за истина. Така някой с будна съвест или с по-голяма вътрешна посветеност може да загуби чистотата на отношението си към дадено учение. Ако съблазънта да се прави общество може да изкуши, то отговорността пред всемирното развитие задължава да бъдем смирени за истина. „Кришна съзнание“ за съжаление върна един стар метод на работа – групово прославяне името на Бога чрез мантри, песни и танци. Поривът на неовладяната астрална енергия в по-голям или по-малък мащаб, в плюс или минус се изявява в съвремието ни в екстрасенсите. В по-диви племена тя се изразява в лудешки танци и песни. На практика модните песни в последните години са една репродукция на дивачеството. Ритъмът на енергията беше върнат, но лошо употребен. Така и съвременните последователи на Кришна хилядолетия след неговото пребиваване на земята още пеят и танцуват; слагат гирлянди на всеки, който отиде при тях. Разбира се, методите за усвояване и приложност вече се разминават. Първите, които са слушали Кришна и са прилагали и осъществявали пътя и волята му на себежертва чрез любов, са имали много прераждания и не може една мантра със своите еманации да се поеме сега от астрала им, както тогава. Дори за няколко дни човек понякога се променя чрез своята вътрешна алхимия – повишава валентността си за възприемане, прави нови съединения с мисъл, с чувства, с воля, а какво да кажем за хилядолетното му живеене.

Старите формули, които са вън от прогреса, раждат конфликтност. А когато ни се изплъзва самата духовност, прибягваме към волята като формула на насилие – от най-жестокото до най-елегантното. И така светът започва да живее със заплаха в идеята за промяната – връщат му се оковите на някакво минало. Това е риск по отношение тенденциите на Европа, защото тя неориентирано се лута. Затова хипитата, тревожни в безсмислие, богати в присъствие на материални и други удоволствия, тръгнаха дрипави за Индия, мислейки, че само дрипавият може да бъде ощастливен с духа на Кришна или някой друг подобен бог. Това е грешката им. И Христос осъди онзи, който скри таланта. Трябва да се отива богат при богатствата. Европа е далече от нравствените ценности и буквално прилага мисловни и рационални мерилки. Реши да ги приложи в Индия, като мислеше, че беднотата `и е смисълът на нейната религия, а тя се дължи на липсата на социална политика. (Разбира се, тези, които правят религия без социология, са вън от живота.)

Когато някой се ражда някъде, в това е вложен дълбок промисъл. Посветените знаят, че всеки континент има своя характеристика – зодиакален знак, духовна физиономия; всеки народ има пригодност в анатомията и вътрешната си психология за различни духовни пулсации. Какво постигнаха в Европа водачите на различни индийски религиозни формации?! Но ще каже някой – Европа се събужда, създават се вече школи. Не, това са евтини постижения. Създаването на разменни течения не е повече от едно проветряване или пък огледало на невзаимност. Хаби се енергията, която може да превърнат в двигателна сила за облагородяване на планетата, на своя континент, на своята земя. Иначе да си припомним, че махатмите от Индия изпратиха специален привет на своя брат „махатма“ Ленин, а той унищожи милиони от един народ с ценности и направи от Русия духовно пепелище. А Синовете Божии в жертвения си път работят за световната еволюция, жертват се, за да внесат принос в мировото дело!

Какво внася Кришна в света? Кое е това, което го запазва жизнен и потребен? Някои автори твърдят, че той е не осмото, а десетото – последно, аватарно явяване на Вишну. Но ако е така, това превъплъщение последно ли е за самия Кришна? Тази разлика трябва да се направи. В християнството, когато Бог се въплътява чрез Христос в Иисус, не се говори какво превъплъщение на Бога е това, защото там няма такава йерархия. Но може ли Бог да се изчерпи? Ако аватарните служения за Вишну се изчерпват, то за Сина, за Кришна не могат да свършат, защото в тенденцията за мировото действие еволюцията на нашето планетно живеене не е стигнала своята пълнота с това, което той остави. Отделната личност може да я достига, но общата еволюцията все още не. Следователно велики личности ще продължават да се явяват, за да захранват с енергия пътя на човешкия род!

Кришна е изповядван като соларно божество, но не като онзи бог на слънцето, на който се кланяха племената поради страх пред стихиите. След като се изживява една еволюция и се освобождават хората от зооморфичността и от небесните богове, идват до друг слънчев бог – Бога на вътрешната светлина. Затова Кришна изпява своята Бхагавадгита, т.е. Господнята си песен пред Бога на изгрева.

В глава четвърта на „Бхагавадгита“ се казва: „Поверих тази безсмъртна йога на Вивасват – бога на изгрева. Той я предаде на своя син Ману. А Ману предтечата – на Икшваку. Така по родствена връзка предавана, сред мъдреците-царе, тя живееше...“

Каква непреходност – преди хиляди години Кришна изрича своята Господня песен, а ние с някакви десетки години губим присъствие и историчност. Ето как му дават една неизмеримост във време, както и едно качество на всепривличащ винаги и всякога.

Ако се проследи историята на религиите, ще се види, че те започват с един бог на Слънцето, който след това се губи, за да се върне отново в друг образ. (И древните българи носят слънчев бог в душите си – Танг Ра). Орфей също се бори да спаси митологичната същност на Древна Елада, съчетавайки в едно ново божество слънчевия бог Аполон и мистичния Дионис, когато възникват непримирими противоречия между слънчевата и лунна религии в Тракия. И в индийския епос има двубой между боговете на Слънцето и боговете на Луната, между слънчевите и лунните синове.

Точно преди една такава битка Кришна изрича отново известната ни Бхагавадгита, загубила се през вековете. Така той дава „безсмъртната йога“ на своя любим ученик и приятел Арджуна.

Всеки миров учител има любимец. Ананда е любимият ученик на Буда, Иоан Богослов – на Христос. Това не е израз на привързаност или прекалена обич, отделена само за най-близкия. Когато се говори за любим, не се разбира покровителстван, а заслужил – човекът, който може да поеме повече поради йерархията на неговото прераждане и посветеността му, както и възможността повече да приложи. Апостол Иоан Богослов какво дава? Най-изчистената, най-мистичната концепция на християнството. В същото време той получава и Откровението. А то не е пророчество, не е и осенение от Светия Дух, а пряка кореспонденция с Христос. И Бхагавадгита е предадена на Арджуна от самия Учител – Кришна. Можем да си представим каква духовна подготовка трябва да притежава един дух или една душа, за да може да понесе такъв божествен излив! Мнозина лекомислено декларират, че контактуват с Бога – теза невъзможна, дори смешна. С Бога така не може да се говори! Христос ясно казва: „Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.“ (Матей 11:27).

Тайната на знанието зависи от йерархията и от автентичността. Но кой може да провери тази автентичност или да гарантира йерархията? А като познаваме възможностите на органите за възприемане, наистина можем да сложим знаменателя на съмнението в достоверността към една информация от света на етера или на астрала. Дори към посланията от менталния свят можем да сме резервирани, защото не са автентичността, която ни дава причинният свят, да не говорим за духовния. Факт е, че гадателството е едно, пророчеството – друго, а божествените знания не могат да бъдат сравнявани с нищо. Къде в тази скала да сложим контактьорите – те нито знаят източника им колко е надежден, нито колко точно са го чули. А когато улавят една мисъл-форма, това въобще не означава, че говорят, както твърдят, с Христос. Само онзи, който е присъствал в космичното битие като всемирно съзнание (и то с будността на седмия център), той може да познае, да има един Кришна – като лично живеене и мирово присъствие; само той може да изпее песента на Божеството!

  • Бхагавадгита съдържа всички тайни – от Сътворението до личностното живеене.

Това е диалог, по-скоро монолог, който човек вътре в себе си води. (Най-същественото е, когато човек в монолога направи диалог.) В него Кришна се разкрива в Арджуна, Арджуна разкрива в себе си Кришна. Този велик диалог не е нито само философия, нито само религия. Той първо е идея за надмогване на кръвното родство, от което Христос освободи човечеството. Арджуна и неговите братя са възправени в братоубийствена битка срещу своите братовчеди, синове на Дхритаращра. Това е борба на едната родова линия срещу другата, на слънчевите деца срещу лунните. Но Арджуна е разколебан. В съзнанието му отекват моралните закони, които трябва да наруши. Той трябва да въстане срещу близките си, срещу рода си. Тази вътрешна борба е нещо страшно и Арджуна моли Кришна, който в тази битка е негов и кочияш, и гуру, да спре бойната колесница. Но защо Кришна, прероденият Вишну, е кочияш? Защото само Духът с юздите на волята може да управлява двата коня – на чувствата и на ума. И когато Арджуна е смутен пред голямата битка, кочияшът го учи! За родените да дават знания няма оскърбление от труда! В тази битка Арджуна научава великата тайна, че не е той, който върши делото, а Онзи, Който е над него; не той, не неговото съзнание преценява, а върховното.

Всъщност голямата битка се води между нивата вътре у нас – духовното срещу материалното, мисълта срещу желанията. Ние сме Дух и материя, ние имаме мисли за власт и съблазни за външни радости. Тогава не е могло тази тайна да се разкрие по друг начин, освен чрез алегория. Факт е, че тази алегория е в Господня песен, както има Господня молитва. А те с един и същи ключ са написани.

Ние имаме своите прераждания, ние сме в едно настояще и едно неосъществено още бъдеще; ние сме и синовете на злия цар, и онези пет братя Пандави, водени от Арджуна. Притчите се дават, за да пробудят, за да покажат кой у нас къде ни чака, какво трябва да ни напусне. Така трябва да се разбират уроците на Кришна, който учи Арджуна на преданост към Висшия и му казва, че трябва да я прояви в боя. Това не е поощрение към отмъщение или убийства, а лечение във вътрешна борба.

Кришна учи Арджуна и на още нещо – да бъде отговорен, да бъде образец за подражание, свят пример за останалите. Така се създава една йерархия на автогенната работа – човек работи със себе си и върху себе си. Всеки трябва да знае първоизвора си и че животът на Вселената има свой кръг, който неизбежно ще мине. Според индийската философия светът е ограничен в един ден на Брахма, който продължава милиарди години. Там има идея за безкрайното, но липсва идеята за вечността. Може би не им е стигнала далновидността, че и боговете също еволюират. Безпричинната причина ще има и други светове. Но ако разглеждаме само света, който сега обитаваме, тогава тезата им е вярна. Отделен е въпросът, че в тезата им е скрита тайната на знанието за вечността, защото изповядат с ученията си закона за еволюцията. Буда по-късно ще даде идеята, че целта на развитието е нирвана, т.е. състояние нито на битие, нито на небитие – пълно блаженство. Но това не значи вечен покой. Покоят е много извинителен начин на живеене – нирвана е активен висш духовен живот.

Индийската митология сменя много често цвета на връхната дреха на своите богове според йерархията на човешкото знание. Така става разбираемо защо Кришна, като аватар на Вишну, е Бхагават – висшето божество. В „Бхагавадгита“ той е благословен, свещен, божествен. И това не е стилистична разцветка, а концепциална изразност, носеща път, знание, определяща поведение за битийна обнова.

„Сега ще ти кажа това, което е нужно да знаеш – то носи безсмъртие: Безначалният Върховен брахман е отвъд битието и небитието.“ (Бхагавадгита 13:12). Това разкрива Кришна на своя ученик Арджуна в епохата, родила голямата култура. От онова време са и Упанишадите, които говорят за Абсолюта, за вътрешния повелител и за двойствеността като единство. Тази идея на Упанишадите има своето продължение в „Бхагавадгита“. Бхагават е владетел на всичко, той е във всяка душа – „Макар нероден, неизменен атман, аз – Едното във всичко живо... се въплъщавам.“ (Бхагавадгита 4:6).

В лицето на Бхагават – наричан още Васудева, индийската митология се освобождава от неперсоналния Абсолют на Упанишадите. Бхагават е персонализирано божество и единство с Абсолюта – Брахман. Така Кришна освобождава човека от „малките божества“ – „Най-сетне мъдрият идва в мене. Той казва: „Всичко е Васудева!“... Тези, чиято дълбока мъдрост е помрачена от лични желания, към разни божества отиват.“ (Бхагавадгита 7:19-20).

В метафизичната концепция на „Бхагавадгита“ вселенското начало се намира само в Един. Това са митологиите – в същността си са монотеистични. Когато човек е подвластен на стихийните сили, на всяка прави олтар и се моли за пощада. Така е улесняван в осъзнаване на величието, но и много страх е внасян в душата му. Но когато се осъзнае като божествен израз, няма нужда вече да се покорява на божествата и да им изгражда олтари. Това е голямата тайна на Ученията – градят свободата на човека, като му дават тайни за Вселенското начало.

„Отвън и отвътре е за съществата – и неподвижните, и подвижните. Той е най-тънкото – непознаваем е! Много е близък и много далечен. Неразделен, Един пребивава, сякаш е разделен, в съществата. Той е опора на съществата, Той ги поражда и ги поглъща. Той е светлината на светлините, и е отвъдното на тъмнината. Знание, Цел и Предмет на Знанието – Той пребивава в сърцето на всеки.“ (Бхагавадгита 13:15-17). Кой от старите или от модерните философи говори за Твореца с такава кристална прецизност? Приема се тезата на Хегел, че старите религии понеже нямат концепциални понятия си служат с поетични образи, но не се отбелязва необозримия мащаб на тяхното въображение, надминаващо несравнимо хегеловата абсолютна идея. Ако европейската философия, която е епигон на гръцката, познаваше индийската, нямаше да говори така. И Неру много добре каза, че Древна Гърция открадва тезите си от Индия. Отделен е въпросът, че Елада можа да постигне в известен жанр една силна драматичност. И това е естествено, защото в света влязоха нови понятия. Индийският епос е отпреди пет хиляди години, а гръцките драми отпреди две хиляди и петстотин. Така две хиляди и петстотин години са изграждани чрез ум и висши енергии уточнени драматични феномени, за да може да се направи от една драма трагедия и да се вмъкне вътре един символ. В „Бхагавадгита“ се дават концепции за Миросътворението, за Единния, който е във всичко, разбира се без идеята за пантеизъм, защото Бог е във всичко, но не всичко още е бог. Има и светлина и тъмнина, но сянка ражда само светлината! Кой обаче е този, който може да каже, че е в Светлината отвъд светлините? Само, който е в единството на тази Светлина!

„Заблудените не разпознават мен в човешкото ми въплъщение. Не знаят моята върховна същност. Не виждат, че съм Владетел на всичко. Напразни надежди, напразни действия, празни знания следват невиждащите, които на зверската и омайваща природа изцяло са се отдали.“ (Бхагавадгита 9:11-12). Така светът ще познае разликата между видимото и невидимото, между Господаря на света и самия свят. Някой, гневен на съдбата си, би казал, че Бог обича повече другия (както децата мислят, че майка им обича повече братчето или сестричето им). Напразни бяха надеждите и действията на блудния син в евангелската притча. Той попиля душевното си богатство, воден от желания и мисли, и след това яде жълъди със свинете. „Към всички същества съм еднакъв. Нямам по-скъпи и по-омразни. Но които с любов ме почитат – наистина в тях съм и те са в мене. Дори и най-големият грешник, дойде ли с предана обич към мене – трябва да го нарекат праведен, понеже правилно се е насочил.“ (Бхагавадгита 9:29-30). Това е изговорът на великите! Не рече ли и Христос: За грешниците и неправедниците дойдохза да прогледнат. Дори и неосъзнати в приложност чрез знание и воля тези идеи са носени в душите на хората. И няма нищо чудно, че са готови да воюват на бойно поле, както е учен Арджуна. А във войната вътре у нас се освобождава светлината и под дъгата на знанието се разчитат нейните цветове.

Трагично е, че във вековете не се намери трапеза, на която живият Кришна да бъде хляб на вероизповед. Тези, които го следват в съвремието, не могат в съзнанието си да го открият, а и поради липса на култура да видят, че духовните ценности на Кришна ги има вгърнати в Христос. Тогава няма защо да се връщат пет хиляди години назад. Те, които го имаха, не можаха да го изживеят, а решиха да го проповядват. Би трябвало в тези хиляди години наистина да са стигнали някакво Кришна съзнание и тогава не биха смутили покоя си да правят на улицата хороводи. Който носи висше знание, го дава, но никога не го натрапва!

За движението „Кришна съзнание“ единственият източник за духовност е върховното божество, върховната личност – Кришна. Той е единственият извор на всички тайни и знания – Той, Който е във всичко. Тази всепривличаща сила, наречена Господ Кришна, и обръщението към енергията за предано служение се съчетават в т. нар. велика мантра, махамантрата: „Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе; Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе“. И Кришна и Рама са имена на Бога. А обръщението „Харе“ е към енергията за преданото служение към Него. Тук същинското значение на думата „Харе“ е насладата в духовния живот. Махамантрата е една молитва към Бога и чрез нея се достига до Кришна, личното съзнание се слива с божественото. Мантруването, т.е. повтарянето на светите имена на Бога, може да бъде колективно – киртан, или индивидуално – джапамедитация. Тези действия се извършват понякога с молитвена броеница, или джапаброеница, която има сто и девет мъниста (сто и осем и едно по-голямо). Махамантрата „Харе Кришна“ се пее с отброяването на всяко зърно. Целта е не с медитация, а чрез тази трансцендентална вибрация постигане на чистота и освобождаване на ума от тревогите. За този, който е победил ума, Свръхдушата е вече достигната, пише в „Бхагавадгита“.

Мантруването осъществява умствената победа, овладяването на ума, освобождаването му от тревогите и от неговата неукротимост да ни донася понякога и присмех, и скърби. Мантруване има и в монашеските институти. Будистките монаси също въртят своите мелнички, докато изпаднат в транс. Подобни медитации могат да доведат човека до пробудност, но и до автоматизиране на съзнанието. Това е проблем и на самата биология на човека. Европеецът трудно се поддава на такава медитация или транс, защото преобладаващата му сила е в ума, докато източните народи имат повече мистична склонност, разбира се, в една по-нисша форма – етерна или астрална. (Затова, като се казва мистична склонност, нека не се мисли, че те непременно са прорицателни.) Безспорно, трябва да се намери формула за покоряване, за укротяване на ума – било с медитация, било със съсредоточаване. Исихазмът, в чието начало лежат по-нефрапиращи, ненарушаващи вътрешната тишина концентрации, има повече стойност, отколкото подобно „Харе, Харе“ било на улицата, било вкъщи. Това, което като формула трябва да се прецени, е: каква е нашата душевна конструкция и ще позволи ли тя упражняване чрез подобни действия. Така с „Харе Кришна“ се цели привличане към Кришна, т.е. възстановяване на трансценденталното съзнание.

Но защо трябва да се взима само люспа от голямата златна канара и с нея едно дубле да се направи в живота на културата. Един лъч от големите мирови учения, прави само един сектор, но не и универсалното знание. А Кришна, Хермес, Христос дават живот – цялостен! Те дават учения за любовта и мъдростта.

„Дори да си най-големият грешник сред всички грешници – и тогава с лодката на свещеното Знание ще преплаваш морето от мъки. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна, така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.“ (Бхагавадгита 4:36-37). Ето колко далече се говори за свещеното знание (не само за вяра, правда, прощение) – една предтеча на Учението на Мъдростта. Най-голямата сила е знанието, то преодолява морето от мъка. Мъдростта осенява плътта, а осветеното не може да страда!

„И тъй – постигнал в себе си брахмана, човек остава отвъд заблудите. Ако в предсмъртния час го почувства – ще пребъде в Покоя на брахман.“ (Бхагавадгита 2:72). Съвременни интерпретации допускат, че ако някой може в часа на своето разлъчване в дълбочина да вникне в пълното съзнание на Кришна, висшата му духовна същност веднага ще пребивава в полето на Върховния Бог. Човекът има различни тела и ако до такава степен е овладял същината си в по-нисшите полета, че би могъл преди смъртта си да прецени полярностите и да изгори телата си, в резултат изведнъж ще премине в най-висшето поле. Това наистина е върховна благодат. Но не може да се приеме една такава пълнота на сегашното човешко битие, на онова, което съставлява неговото ментално поле и астралната му субстанция. Само Духът винаги пребивава в божественото лоно. За човечеството е нужно още много време на еволюция, за да бъде освободено от това, което създава неговото предопределение. Ако такава възможност е изградила йерархията на една душа, тя безспорно се освобождава и тогава човекът няма да има нужда от инкарнация, а когато сам пожелае може да заеме избрано от него тяло. Да се даде само като пример, че щом сме се съсредоточили в момента на своето прощение със земята, ще пребиваваме в съзнанието на Висшия Бог е допустимо и вярно, но като готова формула е твърде пресилено. Все пак най-същественото за всяка личност, която иска да стане съвършена, е като разбере Бхагавадгита да я приложи в живота си.

Бхагавадгита като доктрина е една от най-грижовните майки на религиозни деца, приютила в скутите си идеите на брахманизма, на Упанишадите, на философската школа санкхя, на будизма и др. Тя не се лишава от концепциите нито на знанието, нито на действието, нито на бхакти – пътя на религиозната любов. Съсредоточието на кришнизма е преданата любов на човека към Бога, с цел единение с Него.

Предаността не е само верски израз, а и воля за надмогната карма и поведение на мъдростта за присъствие в битието на Божеството. „Нито чрез ведите, нито чрез постене, нито чрез дарове и приношения, никой не може да ме съзерцава в образа, който на тебе показах. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да ме познаят, да достигнат до моята същност и с мен да се слеят.“ (Бхагавадгита 11:53-54). Следователно предаността се приема като най-изчистено действие за познание. Но предаността не като всекидневие, а като свещена беседа между човек и Бог!

Разбира се, Кришна е съпровождан от онези природни стихийни сили, от гуните, както ги наричат индийците, които намираме във всички послешни митологии. Гуните са една илюзия в реалностите и реалност в илюзиите. Чрез тях се върви към единия Бог! „Знай, че от мене са трите качества: Светостта – саттва и Страстта – раджас, и духовната Тъмнота – тамас. Но аз не съм в тях, а те са в мен.“ (Бхагавадгита 7:12). Колко е ясна идеята за присъствие на Великия в ниското в природата ни, и в същото време как Великият си е велик. „Тези три изменливи качества вкарват целия свят в заблуда. И той не може да ме познае като върховна и вечна същност.“ (Бхагавадгита 7:13). Ето гносеология! Това е чист проблем на знанието и дълбока метафизика. Не е въпрос само на дълг, на назидание, на усвояване и приложение. Бхагавадгита е и концепция, и гносеология, и метафизика!

Трите гуни са трите сили, качества на пракрити – първоначалната субстанция, източникът на всички проявени обекти. „Бхагавадгита“ излага теорията за гуните според философската школа санкхя. Но докато санкхя абсолютизира безличните качества на пракрити и така унищожава възможността за личностно действие, то Кришна сочи в учението си, че човек може да ги превъзмогне чрез осъзната дейност и постигне сливане с Едното – Вечния брахман.

Първо трябва да се надмогва гуната на невежеството – тамас, като недостиг на възможно усвоимо. Невежеството е обидно, защото неграмотният си е взел толкова, колкото е могъл, а невежият не притежава знанието, което е можел да има. Затова невежеството създава уж култура и така е една пречка за еволюцията. То по един много обиден начин натрапва непълното си знание за догма. Догмата понякога е недостигнало знание, резултат на вяра на очите или сърцето, но не и на мъдрост, не и на откровение.

Другата гуна, която трябва да се преодолява, е страстта – раджас. Страстите пораждат неритмичност, а целта на едно битие е да се ритмизираме. Три са начините за това – победа над съня, над храната и над противоположното (пола). Не само с хляб ще се живее, а и със Словото Божие, казва Христос. Възможно е и без сън – мигновено да се влиза в астралното поле и да се взима енергия за живот. А сексуалната страст е необходимост в епохата, когато андрогинът (хермафродитът) се разделя, когато се дефинират половете. Трябвало е да се създаде някаква съблазън, в която организираната човешка анатомия да започне да се усвоява, да започне да изпитва някакво удовлетворение. Търсило се е възможност за съжителството с другия пол! Ето колко гърчове природата като цялост събужда в човека, за да може той да еволюира! Така се създава идеята за страстта, с тезата за удоволствието, която ще трябва да функционира основно заради продължение на рода. Страшното е, че сладострастието взема връх над възпроизводството! Страстта е била потреба човекът да влезе в ритъма на раждането, но след като се принизи съзнанието, сега трябва да го издига, като се освобождава от веригите на сладострастието. Как? С идеята за предназначението си! Така се появява т. нар. брахмачарийство – полов живот само за възпроизводство или дори пълно въздържане.

Онзи, който може да победи сетивата си, още нищо не е направил. А онзи, който може да укроти ума си, който може да победи желания, умствени блудности – той вече е започнал, казва Кришна. Съблазънта не идва от очите – те я довеждат, когато е вече поискана от вътрешното зрение. И това Христос ясно изрази: Всеки, който е пожелал в сърцето си, е вече прелюбодействал. Не трябва да се забравя, че пет милиона години най-висшата космична енергия – т. нар. полова, е употребявана да се изгражда в човека материята на мозъка, чрез която той да може да улавя мисловните вибрации. Тя работи и върху ларинкса, за да може да се говори. Но защо тази енергия е най-висша? Защото единствено тя дава живот. Адам е създаден, но му се даде правото и да ражда. А какво е раждането? Трансформация на космична енергия в човека! На сътворения Адам се позволи да ражда, на Родения Христос се даде да възкръсва и да работи в сътворения. Бог направи човека от Космичната цялост и му вдъхва Своето дихание, с което го направи и божество, можещо да трансформира висши енергии. А когато слиза една енергия надолу, тя започва да се ограничава – Учението става религия, светостта губи вътрешната си тайна. Така започва чрез половата енергия повече да се търси насладата в секса, отколкото идеята на трансформация на енергии. А когато човек познае трансформацията на тази енергия, може да си обясни и едно непорочно зачатие. По-точно е да се определи като безполово, защото няма порочно зачатие, щом Бог казва на Адам и Ева: Идете, плодете се. Предвидено е в бъдеще извикване само с мисъл и дума на душа, която да се въплътява и да прави живот. Това човечеството ще го осъществи в следващите си еволюционни етапи. Тогава ще се освободи от наслаждението, от безсмисленото прахосване на висша енергия.

Третата гуна – саттва, в нравствен аспект като добро е родена от идеята за познание. Следователно тя идва по-късно от страстта. Затова Кришна ще каже: Не правете само добрини, а бъдете добри! Тази теза е една динамичност, изискваща и приложение. Щом е добър, човек е единен в добротата и няма защо да бъде принуждаван да прави добрини – когато всичките му действия са добри, плодът винаги ще бъде добър. Някой като направи добро, иска отплата и решава: „Онзи е неблагодарен.“ Но когато пренесем едно дело към Висшето божество, духовно се съединяваме с Мъдростта, която е повече от религия, защото е божествено блаженство. Ето това е великата служба!

Необходимо е не само да обичаме своите врагове, а да ги заобичаме завинаги! Това качва на друг пиедестал Любовта. А Любовта е знак на себежертва – цялата енергия да се пожертва за световната еволюция! И Кришна се жертва! Възхитителна е духовната му глъбина – още преди пет хиляди години говори за жертвата като вътрешно освобождаване, като трансформация на външната енергия във вътрешна космична цялост.

„Храната дава живот на всички. Но от дъжда се ражда храната. А дъждът – от жертвоприношенията – жертва е световното действие.“ (Бхагавадгита 3:14). Молитвеността е дъжд, който храни душевността на човека. Кришна като приема себежертвата, с молитвите си създава живот, ражда словесност, пълна с енергия. Жертвата е световно действие на Божиите пратеници, защото те трансформират Мировата енергия в душите на хората и ги одухотворяват. Затова Христос е наречен жертва пасхална. Той не само демонстрира Възкресението, не само изважда човека от Ада, но разрушава храма на безсмислието и показва, че не е подвластен на никого на Земята. Христос не е оскърбен от това, че Го наричат цар земен и няма кой да Го защити, защото Той е цар без корона, но Цар!

  • Жертвата на Учителите не е лична, личен е само актът на жертването!

Тя не е обвързана, а е световното благо, за което говори и Кришна.

„Вездесъщият брахман пребивава навеки в жертването.“ (Бхагавадгита 3:15). Затова жертвата е възкресяване на Вездесъщия у нас. Но понеже не знаят да Го живеят като духовност, принасят Му се животни в жертва. Но жертвата може да трансформира всяка материална енергия в духовна. Христос дава тази идея на учениците Си в светото Причастие. Молитвата за преобратението на даровете ги трансформира в духовна енергия, която е свидетелство за присъствието на Самия Христос в човека. Така че, когато искаме да сме с Вселенското начало, което иначе е неуловимо, чрез материален знак енергията може да се намери в друга фаза, която я одухотворява.

Според учението на Кришна храните също могат да бъдат разделени на три категории в зависимост от трите гуни. Затова казвам, че едни ядат, други се хранят, трети се ритмизират. Когато човек яде безотговорно, това е израз на невежество и страст. Неподбирането на храната и поемането `и без молитва към Бога скъсва връзката с благодатта, която дава право на живот. „Който с любов ми поднася цвете, листо или плод, или вода само – на този чист човек дара любовен приемам и поглъщам с наслада.“ (Бхагавадгита 9:26). Много обреди целят именно това – да събудят в човека чувството му на дълг към щедростта на Божеството. Божеството носи отговорност към човека, защото той е Негово продължение, но будността на човека не бива да лишава и него самия от отговорност. Но как може да бъде квалифицирана разликата между яденето и храненето? В храненето има подбор, има естетика, отнемана от страстта при яденето. Така се руши и нормативността, защото едното е градене, а другото – разрушаване. Но най-ценното в еволюцията е ритмизирането. Щом може тялото да поеме божествената енергия, която дава преобратената материя, това създава възможност да се прави ритъм такъв, какъвто ни е потребен и не унищожаващ тялото. Затова в някои школи много строго се определят храните, които носят хармония. Съвременният човек може да се храни с много по-малко, отколкото сега консумира, без страх за анатомията си. Когато Буда се опитва обаче да наруши хармонията в друга посока, като пости безразмерно, се разболява, и тогава му се казва: „Този, който иска да язди добичето си, трябва да го храни.“ Така че ако хармонията не бъде нарушавана, то от енергетичните сили на света можем да вземаме енергия, колкото е потребно. В този смисъл не трябва да късаме връзката си със света, а да сме благодарни, като го хармонизираме с нашия вътрешен свят, защото сме една ритмична сила!

Това е ключ към поведението ни не само как да се храним, а и как да живеем. Защото нашият избор – път на съвършенството или път на удоволствията – трябва да бъде представен пред сетивата на Господа (както считат последователите на Кришна съзнание). Това действие е малко автогенно, но е вярно, защото преценката получаваме от Съвършения, от Висшия. Тук обаче изкушението може да бъде потушено, защото друг ще отсъди, макар и да е пробудена усетността ни като съвест. Тогава волята води само дотам друг да даде преценка и започва да се губи нейната динамика – динамиката, че който е тръгнал да търси Бога, е станал вече бог, въпреки че греши. Не бива да се лишава човекът от свободата на изборност, дори и преценката да идва като санкция. Ако в този момент дойде будността, че волята е сгрешила, човекът наистина е извършил подвиг – и ще се катализира, ще се изчисти. Какво казва Ян Хус на онази бабичка, която хвърля съчки на кладата му: О, свещена простота! За него това е едно невежество, но за нея – святост, вяра. Нещата трябва да се схващат в дълбочина, иначе ще си останем само в рамки и нашето слънце ще познава единствено своя ход. (Но Фаетон разигра конете на слънчевата колесница, макар и катастрофално за него.)

„Чу мъдростта според санкхя – Знанието, казва Кришна на Арджуна. Сега я чуй според йога – Пътя. Слят с мъдростта, ти ще бъдеш свободен – своите кармични окови разкъсал.“ (Бхагавадгита 2:39). Само когато се освободи човек от ума, а не когато се освободи от желанията, ще може да разкъса кармичните окови! Мъдростта е знание на интуицията, а интуицията извира от причинния свят. Там са прототиповете на живота, там се раждат и формират нещата. Затова мъдростта като интуиция е свобода от вяра в догма. Догми една религия на мъдростта нe може да има, но изисквания към поведението на човека ще има, защото приложеното знание е преди всичко една покорност към Божеството. Колкото повече знаем за Бога, толкова по-смирени ставаме. Не защото сме нищо, а защото сме всичко чрез нищо. Човекът не е тотем, който ще бъде отречен, защото той ще се слее с Бхагават – Великия господар на света. Но първо трябва да стане господар на себе си! Ето как се пренасят чрез културите големите тези: „Човекът е един микрокосмос“. Микрокосмос в макрокосмоса! Целият Космос може човек да поеме в себе си!

„По пътя на йога всяко усилие следа оставя. И зло не носи. Дори малък напредък в тази посока от голям страх те освобождава.“ (Бхагавадгита 2:40). Страхът е внушен грях. И това религиозните водачи много умело използват, за да могат да водят. Не става въпрос за основателите на религии – един Моисей не е основател, а е носител на религия, която Египет му дава.

„Ако умът е установен в Пътя, той е единен, о, Курунандана. Но разнородни, безбройни мисли ражда умът, който няма насока.“ (Бхагавадгита 2:41). Мисловното поле е основната битка, която в „Бхагавадгита“ води един и същи род, разделен в идеята за царството – кой ще бъде господарят. Кой е този, който ни разделя вътре за братоубийственост? И колесницата на Кришна с конете, и Арджуна – всичко това е у нас. Мисълта трябва да подчини желанието; волята трябва да обюздае мисълта; Мъдростта трябва да строши веригата на действията. Това е свойствено за цялата култура на Индия – образното мислене, не само като поетическо изразяване, а и като колосално въображение. Образно мислене не значи липса на мъдрост. И точно там е енигмата – когато един народ не може направо да пие от потока, той трябва да го отбие някъде и да си направи черпало, за да може да вземе от водата нейния бързотеч – мъдростта. А тя не може да бъде хваната в шепа! Приижда в съзнанието енергията от висшите духовни полета и то няма къде да я задържи. Но има воля, има въображение, които създават картина, усвоима за обикновения човек. Какво казва Христос: Лоза, която не дава плод, пръчките се режат и се хвърлят в огъня. И как се пее в църквата: Твоята десница, която е посадила виноград. Следователно виноградът е Учението, което е дал. Може ли едно учение, когато не дава нещо на човека, да го търпи? Учителите си служат със силата на образа, защото музиката се чувства, картината се помни! (Затова се казва: „Видях картина“.) А мъдростта е невидима, тя е като кръвта – дава живот, но не се вижда.

В нравствен аспект Кришна учи: „Насочвай ума си към действието – но никога към плодовете му.“ (Бхагавадгита 2:47). Това е мъдрост! Не вършете нищо заради отплатата. Онзи, който засажда едно дърво, не бива да чака само плодове от него, а да го дари на природата. А тя на кого ще даде своя плод, е друг въпрос. Защото на този, който набогатя и си каза: „Е, душо, живей сега“, ангелът му пошепва, че същата нощ ще му я вземат.

„Мъдрите, съединени с разума изоставят плода на делата си.“ (Бхагавадгита 3:25). Има една много интересна притча: когато паякът трябва да се мести, решава да си вземе каквото може, и тръгва нагоре по нишката за плода – уловила се муха в мрежата му. Но нишката се скъсва, той пада и загива. А светулката нищо не си взема, защото в нея е светлината!

„И мъдрите действат, но необвързани – стремят се да пазят световното благо.“ (Бхагавадгита 3:25). Христос няма грях, жертва се заради световното благо – на злините, на борбите човешки, на света да остави образец и мекота в отношенията. Прости им, те не знаят какво вършат, е световно благо! Бият Го, хулят Го, приковават Го, пробождат Го, но намира заради световното благо на тези, които ще бъдат подложени на такива терзания, идеята Прости им, те не знаят какво вършат. Ето, това е действие, което мъдрите правят необвързани! Необвързани за себе си, защото жертвата за Всемирното не обвързва!

И казано е още: В този мир изчезват страданията. Без разум няма съсредоточаване. Без него покой не може да имаш. Как без покой ще постигнеш щастие? Идеята за щастието е неточна, защото щастие търси, който не знае що е щастие. Какво значи щастие? Констатация на човека, че е добре в един миг. Но щом най-важното е движението, а не покоят, как може тогава да се нарече щастие това, което е менливо?

Безкрайният Бог според Кришна се разкрива на човека с изкупителните сили на любовта и себежертвата. А себежертвата носи безсмъртие. Християнството също приема изкуплението, но в смисъла, че човечеството е изкупено чрез Разпятието на Иисус Христос. То не изповядва закона за преражданията и затова реалността се губи.

Тезата за изкупителността влиза в света чрез Кришна. В този смисъл той разкрива и идеята за Словото божие срещу поведението на хората да обоготворяват материята. (Оттам е и материалистическата теза, че човек по свое подобие си създава боговете.) Човечеството трудно се освобождава от обвързаността да прави материята свой бог. То загубва идеята за вътрешния човек, за Логоса, проявен в човека, остава в материята и оттам е нейното обожествяване. И за да се изкупи човекът от нея, се раждат Синове, въплъщения на Бога. Така той ще разбере, че е син не на материята, която го съпровожда, а на Бога. Тази теза чрез Христос стана цялостна и светът я притежава. Колко я осъществява, кога всеки поотделно ще слезе от кръста, за да направи своето възкресение и намери Единството, е проблем, който мечтата постига и вечността ще решава!

Кришна наистина е една историческа личност, разкрила големи тайни на света.

  • Кришна победи смъртта, като даде органическата доктрина за безсмъртието – безсмъртната душа се превъплъщава във физически тела.

О, Смърт, къде е твоето жило?, казва и Христос. Пет хиляди години не могат да Ги разлъчат, защото и Кришна, и Христос нямат друга тайна, освен богослужението – Дойдох да изпълня не Моята воля, а тази на Отца Ми! Това правят всички Синове на Бога – създават религии и дават духовен хляб и култура!

Само Синовете могат в измеренията на Откровението да вземат от Отца Си тайните на битието. Това е Кришна – Слово, което дава живот! „Устремен с ум и разум към мене – без съмнение в мен ще пребъдеш!“ (Бхагавадгита 8:7).

 

Ваклуш

 

Характеристиката на духовните учения
е власт и думи за живот!

 

Още от броя
AXIS LIBRI (4/1995) Творец е само Отец! Creator is God only! На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. ... Проглас (4/1995) Мъдростта е пътница в коловоза на интуицията! Райската ябълка нямаше да бъде предмет нито на размисъл, нито на противоречие – както много неща още стоят в Рая неучастници в битие ... Творчество и традиция Творец е само Отец! Когато се вглеждаме в себе си, намираме един цялостен образ в световното дело на Бога, защото себе си, значи Божие. Когато човек е в себе си, е в Бога, а когато е в ... Мъдростта – живот На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство! Деца на Деня, никой не може да погребе бъдещето, а това дава устойчивос ... Върху Посланието - Агни Йога (4/1995) Агни Йога Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията! Личното ни усърдие да извървим Пътя със собствен знак, неотстъпната тайна да осъществяваме Мъдростта-живот, трябва да бъдат с ... Агни Йога (4/1995) Огънят е утробата на мисълта! 28. Хатха-йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я превръща в раджа-йога. Няма нито един, който да е постигнал чрез хатх ... Кришнизъм Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава... Махабхарата Човек и хиляди страници да разгърне от една сакрална наука, най-важното е да носи скрижалите `и в собственото си духов ... Лечителството – проява на Духа   За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва. Не е важно дали някой приема съществуването на Отец ни, или ...