Лечителството – проява на Духа

Арxив | брой 4 / 1995

 

За обикновеното се работи,
за достойното се страда,
за великото се жертва,
за божественото се възкръсва.

Не е важно дали някой приема съществуването на Отец ни, или не, важното е, че не може да Го отрече в наличието на образа, наречен човек. И щом има човек, трябва да се търси Сътворителя му, а детето, разбира се, казва на родителя си татко или отче.

В живота има две безспорни явления – утробата на майката и гробът. Без тях никоя същност не би била обект на познание, не би имало и воля за служение. Затова трябва да приемем (с признание или непризнание) Онзи, Който рече: Да сътворим човека по образ и подобие наше!

„И създаде Господ Бог човек от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.“ (Битие 2:7). Тогава кое е същественото, кое лекуваме – живата душа или пръстта; на кое сме обречени? Казано е в Еклисиаста: Ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, и Духът ще се върне при Бога, Който го е дал. Наистина нашата воля служи на тялото, макар и след това то да отива в пръстта. Но всички тези грижи на човека са в стабилизацията му, за да може да поеме отговорността, която дава Диханието, направило го жива душа; да може да манифестира не само желание и мисъл, но и интуиция, пророкуване, богооткровение... А тези явления съществуват не отсега; във всички исторически дни на човечеството религиите ги свидетелстват – свидетелстват ги сибили, питии, риши, пророческият институт в юдаизма, апостолските виждания, Откровението на Иоан, Възкресението на Христос.

Възкресения на личности в световната история е имало. Възкръснал е Дионис – божество на траки, гърци и римляни; възкръснал е Озирис – египетският бог на мъртвите. Възкръснал е дори и Лазар, но Възкресението като духовна идея в световната история и като религиозно убеждение дава само Христос. И чрез него Той поставя три ясни принципа.

Първият принцип на Възкресението е Съдбата, т.е. миналото. Никой не може да отрече миналото си битие, дори да не приема прераждането, а наследствеността, защото милиони клетки от неговите родители и прародители съставят анатомичността му. А тя става обиталище, храм на Духа Божий. Източната система казва, че вследствие закона за прераждането човек носи хиляди съзнания и натрупани познания. Ето защо феномените на ясновиждането, на яснослушането или на контактьорството винаги са били в историята и тяхното приложение създава един велик двубой в човека – двубоя между оракула и между личното съзнание, което трябва да изгради казаното в древността: „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ Ето колко дълбока е тайната, че когато се познаеш, ще познаеш и Бога. Някои не приемат, че има Бог Сътворител, защото рационалното в тях се противопоставя, но не може да не Го приеме оня, който има интуитивно прозрение и воля за приложна будност.

Вторият принцип на Възкресението е Провиденцията, т.е. настоящето. Върху него трябва да сложим своето служение. Провиденцията не може без храната на миналото, тя е съчетана в неговата кръстословица. В настоящето обаче сигурност създава волята за приложна будност. Именно тя дава стабилитет на тялото. И понеже нашето тяло не е само пръст, а и живот, не трябва да го отричаме. Този, който отрича материята, не разбира Божието дело. Тя трябва да се одухотворява, да се оживотворява, за да може да стане толкова съвършена, че когато поискаме, да може да възкръсва.

Третият принцип на Възкресението е идеята за Свободата, което значи живот в бъдеще.

И така – не можем да се отречем от миналото си! Можем да го облагородим, да го одухотворим, да го степенуваме, а там, където знакът на отрицанието е голям, да го коренуваме. След това провиденцията за настояще е да видим дълга си в изпълнение на великата задача. А тя е Свободата като идея за живот в бъдеще! Никой не може да живее само с днес и никой не бива да носи веригата си от вчера. Има един магьосник на новости във Франция – Жан-Жак Русо, който в своя труд „Обществен договор“ каза странната мисъл: Този, който вързва веригата за крака на някого, слага другия и край на собствения си врат. Това трябва да се разбере – не се вързвайте с веригата на миналото, освободете бъдещето си като работите в настоящето!

Ето защо съм извел четири фактора на динамиката на човека, който е еволюиращ бог. Четири фактора, които трябва да има впредвид всеки лечител.

  • За обикновеното се работи,
    за достойното се страда,
    за великото се жертва,
    за божественото се възкръсва!

За обикновеното се работи! Който лекува човешкото тяло и душа, животинското или растителното царства, той още работи – експериментира; той още се учи – не дава идеи, но прилага воля за знание. Необходимо е да навикнем да работим като обикновени, защото трябва да се култивираме. Адаме, где си?, рече Бог на Адам в Рая. Гол съм, Господи! Гол за знания – Иди да обработваш земята, т.е. тялото си. Направи го светилище, а след това постави му олтар!

За достойното се страда! Достойнството е поведение за име, за чест – и обидата, и възхвалата трябва да се изстрадат. Но не тежи страданието, когато знаем, че е достойнство, т.е. то не е страдание, а развитие!

За великото се жертва! Великото е оценка на свръхусета и то се изживява и защитава с жертва. Тя – жертвата, е, която му дава градация: жертва за вяра, за наука, за род и родина!

За Божественото се възкръсва! Само осъзнатият бог в човека може да възкръсва – това вече е Божественост! Нека тези, които ще прилагат своите знания, когато още не са работили за обикновеното, когато не са страдали за достойното, да не искат да възкресяват. Това си позволява да направи Ескулап. Беше се уморил да лекува, но не беше все още велик в жертвата си, а реши да възкресява. И тогава подземното царство остана без поселници. Плутон се оплака на брат си Зевс, който порази Ескулап с огнена стрела. Затова онзи, който има някакви пробуди, да не бърза да възкресява и да не си слага това величие на достойнство, а да се опита да служи. Още с идването си на земята човекът като поселник е трябвало да се ориентира. Но да се ориентираме не значи още да служим. Целенасочеността не е всеобхватност, защото целта ограничава – само служението разгръща!

Ето какво трябва да върши и великата наука медицина. И не случайно всяка религия има божество на здравето. Боговете лекуват, учредили са институция за здравето на тялото, душата и духа. И когато някой лекува, трябва да знае градацията на това, което страда, и може ли да се помогне. Информацията за болестта, откъдето и да идва, трябва да бъде проверена в йерархията. Не напразно Христос се обръщаше към учениците Си с „приятели“ – Само вас мога да нарека приятели, защото ви открехвам вратата на храма на знанието.

С Учението на Правдата са въведени постулатите за изграждане на социални формации, с Духовната вълна на Любовта Христос даде идеята за великата жертва, която води до Възкресение, но само знанието отваря очите. То е онази калчица, с която Христос намаза очите на слепия и му каза: Иди в Силоам, умий се, за да прогледнеш! Трябва всеки да намери своя Силоам и тогава, когато е прогледнал, да върви път, а не друг слепец да го води. Слепец слепия не може да води, рече Христос.

Когато японците не вървят с достойнство в пътя, си правят харакири. Защо? Защото имат Бог Слънце и трябва да прободат плексус солариса. Римляните са имали мислене за универсална държава и меч в ръка – затова са си режели вените. Всичко това не са елементарни формалности на илюстрирана мисъл, а тайни, които трябва да се знаят и прилагат. И на Сенека му дават нож да си пререже вените. Но какво остави в наследство? – Деца мои, аз не мога да ви оставя никакво земно богатство. (Защото императорът взема на нарушителите всичко.) Но това, което мога да ви завещая, е примерът на един добродетелен живот. Ето кое е съществено!

Още с изграждането на социалните формации, каквито са семейството, племето, народът, държавата, те трябва да приложат закон за единство и затова из духовното царство излизат добродетели с пригодност към мисълта и волята за изпълнение. Излизат таблици на добродетелите, десет Божии заповеди... Някой ще каже – имаме ги хилядолетия, а човечеството и краде, и лъже, и прелюбодейства, и заблуждава. Да, но не са виновни таблиците, а йерархията на възможността да бъдем афинитетни към една богиня на Правдата. Затова и вързаха очите – защото вижда, за да може да понесе това, което не бива да вижда. Добродетелите са дадени, тъй като всички като чеда на Бога имаме право на живот (нещо, което американската конституция сложи в първия си член и ние като социална директивност непрекъснато цитираме). Всяка твар има право на живот, всеки човек има право на себеусвояване и на олтар, но не всеки влиза в историята. Тези които влязоха в нейните страници като велики лечители – Ескулап, Хипократ, Гален и т.н., трябваше да спазят нравствената таблица, за да бъдат образец за онези, на които помагаха. Дори златното правило: Не правете това, което не искате да ви правят, Христос йерархира: Този, който ви хули – благославяйте го! Ако някой ви удари по едната страна – дайте му и другата! Законът на Юдея беше: Око за око, зъб за зъб, но Любовта рече: Обичайте врага си. Ето това най-вече трябва да прилагат последователите на Ескулап. Те имат клетвени задължения – да считат своя учител за родител, да делят с него всичко и да нямат дълга ръка за лично благополучие.

Ръката винаги – от най-древно време още, е благославяла и жреци, и лечители, а след това и свещеници. Пет милиона години е работила еволюцията за нея – от ципата до ръката на съвършения. Тя е проводник на биополето с неговите биоенергии, но дълбоките знания говорят за нещо повече от тези енергии, говорят за енергията на висшата духовна същност в нас. Тя е, която дава и на Христос, и на апостолите, и на лечителите силата за благослов. Затова въвеждането в сан се нарича хиротония (ръкополагане) – благословия, измолена от Светия Дух, за да осени инициирания. Но какво се иска от него – поведение на безсребърничество и покорност, не в смисъл на робска психика, разбира се.

Ако някакво величие носи нашият народ, то е, че не е имал институт за робство. А сега всички му слагаме петното „робско племе“. Не, не сме робско племе. Били сме под робство, но роби – никога! Това трябва да знае всеки български лечител, защото той дава на човека причастие за национален, исторически и личен живот. Нямаме институт „робство“ в цялата история на българската държава. Ние трябва да се браним като историческа даденост и национална формация. А сме влезли в страниците на историята, защото имаме личности като Василий Врач, св. Иоан Рилски, Иоан Екзарх, Черноризец Храбър и много други – влезли с величието на духа! Ето защо трябва този голям белег, този дар да внася у нас отговорност.

Нищо по-злокобно няма в историята на един народ или в личната биография на човека от безотговорността. Тя може да накара някой да търси възнаграждение дори тогава, когато е излъгал, че е извършил добро дело; да лекува, за да се облагодетелства. Безотговорно е да се направи минимално добро на двадесет души и те да се клатушкат с утехата, вместо да се даде благодат на петима, които биха помогнали на онези, които още не са я получили.

В Хипократовата клетва, която е диамантена като прозрение и достатъчно необходима като задължение, се казва: Кълна се в Аполон, в лекаря Асклепий, в Хигия, в Панакея (Панацея) и във всички богове и богини, които вземам за свидетели, да изпълнявам честно според силите си и разбирането си следната клетва и писмено задължение: да смятам този, който ме е научил на лекарското изкуство, равен на моите родители; да разделям с него приходите си и в случай на необходимост да му помагам в неговите нужди; да смятам потомците му за мои братя и да им предавам безвъзмездно и без всякакъв договор това изкуство, ако те поискат да го изучават; поученията, устните уроци и всичко останало в учението да съобщавам на своите синове, на синовете на своя учител и на учениците, свързани със задължение и клетва по медицинския закон, но на никого другиго. Аз ще насочвам режима на болните в тяхна полза според силите и познанията си, като се въздържам от причиняване на всякаква вреда и несправедливост. Няма да дам на никой, който поиска смъртоносно средство и няма да му покажа пътя за подобно намерение; също така няма да връча на никоя жена абортивен песарий. (Ето и разрешението на големия правен и лекарски проблем – дали можем да даваме право на смърт.) Чисто и непорочно ще прекарам живота си и изкуството си… В какъвто и дом да вляза, ще вляза там за полза на болния, като бъда далеч от всичко преднамерено, неправедно и пагубно, особено любовни дела с жени и мъже, свободни и роби.

Каквото и да видя или чуя при лекуването, а също и без лекуване, относно грижата на хората, което никога не трябва да се разгласява, аз ще го замълча, като смятам подобни неща за тайна.

На мене, който ненарушимо изпълнявам клетвата, да ми бъде дадено щастие в живота и изкуството и слава пред всички хора за вечни времена; ако я престъпя и дам лъжлива клетва да бъде обратното на това.

Можем да си представим какво нравствено величие има в тази клетва, когато знаем колко безнравствено поведение са имали гърците и римляните по това време. Виждаме към какво е насочено прозрението на Хипократ – да опази от безнравствеността. (Освен всичко това, той първи в световната медицина въвежда клиничното наблюдение, както и много други постижения.)

Основен въпрос е кой е виновният за едно страдание. Лечителят не може да не влезе в конфликт, когато иска да определи това. Тогава той в неизбежност ще постави и въпроса за безсмъртието. Хермес рече: Хората са смъртни богове, боговете са безсмъртни човеци – искаме да правим от смъртния бог, но и безсмъртният е човек. Ето какво трябва лечителят да знае, когато иска не само да бъде щедър, но и отговорен. Христос безспорно показва и изцеления, и възкресения, но Той е можел да определи по съдбовност защо даден човек има страдание. Това сега се премълчава, когато се упражнява волята за лечение и знанието за помощ.

Кой е виновният? За юдаизма е много лесно да посочи – първородният грях! Този първороден грях две хиляди години вече не е ли изкупен от Христос?! А болни има! Тогава наистина трябва да се търсят предпоставките в този Адам, който рече: Гол съм, Господи! Даде му се тезата за Правдата; даде му се идеята за Любовта; дава му се Учението за Мъдростта. Ще дойде и Учението за Истината. Ще махнем ли страданието? То като полюс в знанието за добро и зло е сътрудник в идеята за развитието. Защо? Защото Бог казва за Адам и Ева, когато трябва да напуснат Рая – Те знаят що е добро и зло, като нас станаха богове. Значи да знаете що е добро и зло е да сте богове, защото това е полярността на развитието. И когато се разбере, че страданието е теза на еволюцията, тогава трябва да се лекуват, а не да се правят клетви и магии с безлична отговорност! Разбира се, който не иска да приеме закона за прераждането, няма да се справи и с кармата. И не всеки може да измести нещо, което по пътя на наследството е натрупано. Какво рече Христос на онези ученици, които Го питаха: „Кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп – За да се явят делата Божии върху му.“ (Иоан 9:2-3).

Когато човек отива при лечител с някаква болка, ще трябва да му се върне убедеността, че този живот е негово училище и че той няма право да недоволства срещу съдбата, а да потърси как неговата лична жизнена пътека е посята с тръни от собствения му живот. Никой не получава чужда награда, нито чуждо възмездие! Христос го каза: Нито баща му, нито майка му са виновни.

Ето защо Църквата е отредила като лечебност последното тайнство, т. нар. елеосвещение. Елеят от древни времена до днес служи за лечение и помазване. А след пращане на енергията в тази целебна течност, тя е и осветена. Водата на кръщението, в която се прави кръстния знак, също е напоена с енергия.

Нека не приемаме, че действията на екстрасенсите сега са чудо. С развитието си човекът овладява все повече знания. Това е проявата на волята на Бога. Колкото повече познаваме Бога, толкова повече сме властни над себе си. Затова древността каза: „Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!“

Познай себе си! Егоцентризмът е велика потреба на човека за освобождаването му от пещерното стадно състояние, но опасното дойде, когато стана егоист. Егото е воля за единичност, но след това трябва да прерасне в Алтер его. Когато сте станали велико его, жертвайте се за другия, за да бъдете богове! Христос, като изпраща учениците Си, им поръчва: Не вземайте торба! Даром взехте, даром давайте! Затова ще ги видим да лекуват души и тела безвъзмездно. Апостол Лука е лекар, лекарско изкуство е учил. Клетвата на Хипократ по това време вече съществува и той я изпълнявал. (Освен това е и художник – оставил е първия образ на Дева Мария.) Лекари са Пантелеймон, Козма и Дамян – така наречените „безсребреници“, които са лекували, без да вземат нищо. Ако някой имаше съблазън за тридесет сребърника да предаде Учителя си, то тези безсребреници работят без плата.

Разбира се, човек не може всичко даром да даде. Работникът заслужава платата си, казва Христос. Но плата и богатство са две различни неща. Онзи, на когото дадоха талант, го зарови. Това е липсата на промисъл! И Иоан Златоуст ще каже, че човек, който не ползва една придобита дарба, няма добродетели. Трябва да я приложи! Но Христос казва: Каква ви е наградата, ако сте спечелили света, а сте загубили душата си.

И така, ще надмогнем в себе си оракула гадател и той би ни послужил едва тогава, когато стане оракул проницател, т.е. когато сме усвоили и познали себе си. Свобода от гадателя трябва, за да бъдем ние и когато проницателя в нас е вече жив, тогава няма двубой. Затова Ескулап си сложи за емблема петела, което значи будност. Трябва у нас някой, както Адам в Рая, да каже: „Гол съм!“ Петелът има точно тази отговорност – да пропее. Будността сепна апостол Петър, защото Христос му беше казал: Докато петелът пропее, три пъти ще се откажеш от Мен.

Още Плотин бе казал, че тайната на еволюцията се съсредоточава в три неща.

Първо – тя е в светилището, в храма. Той е първата степен на развитието на голямата идея на служение. Храм трябва да изградим в себе си, та да можем да чуем Великия да каже – ти си храм Божий.

Второ – тя е в училището. Длъжни сме да знаем – петелът е, който ще ни събуди в отговорност.

И трето – тя е в народа. Затова е нужна приложната воля на знаещия и жертвата на величието му!

Религиите са създали десетте Божи заповеди, дванадесетте таблици на акадите, дванадесетте правила на римляните... А Христос рече: Блажен е онзи, който загуби душата си за другите. Който я даде на Мене – той я получава, защото Аз съм Възкресението и Животът!

 

Ваклуш

 

Дървото на познанието е мистерия на човека,
Дървото на безсмъртието е мистерия на Космоса!

 

Още от броя
AXIS LIBRI (4/1995) Творец е само Отец! Creator is God only! На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. ... Проглас (4/1995) Мъдростта е пътница в коловоза на интуицията! Райската ябълка нямаше да бъде предмет нито на размисъл, нито на противоречие – както много неща още стоят в Рая неучастници в битие ... Творчество и традиция Творец е само Отец! Когато се вглеждаме в себе си, намираме един цялостен образ в световното дело на Бога, защото себе си, значи Божие. Когато човек е в себе си, е в Бога, а когато е в ... Мъдростта – живот На тези, които неотречно ще правят Мъдростта живот. Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство! Деца на Деня, никой не може да погребе бъдещето, а това дава устойчивос ... Върху Посланието - Агни Йога (4/1995) Агни Йога Всеки е еднакво отговорен пред Еволюцията! Личното ни усърдие да извървим Пътя със собствен знак, неотстъпната тайна да осъществяваме Мъдростта-живот, трябва да бъдат с ... Агни Йога (4/1995) Огънят е утробата на мисълта! 28. Хатха-йога не трябва да се разглежда като самостоятелна. Растежът на духа я превръща в раджа-йога. Няма нито един, който да е постигнал чрез хатх ... Кришнизъм Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава... Махабхарата Човек и хиляди страници да разгърне от една сакрална наука, най-важното е да носи скрижалите `и в собственото си духов ... Лечителството – проява на Духа   За обикновеното се работи, за достойното се страда, за великото се жертва, за божественото се възкръсва. Не е важно дали някой приема съществуването на Отец ни, или ...