Човекът в религиите

Арxив | брой 1 / 1996

Теологичните идеи еволюират и йерархират човека.

В съкровението на човешката битнина е сложена великата идея да имаме Небесен Отец, да Го търсим и осъществяваме. Нищо скръбно няма в това да бъдем наречени деца, защото най-милото дете на Бога е човекът, който има едно задължение – да стане бог в своето развитие. От обреченото не можем да се отречем и дарението не можем да пренебрегнем – те ни съпътстват! Една от големите тревоги обаче, които човекът винаги е имал, е що е той самият, защо е наречен човек, какво битие му е отредено, какъв път трябва да изходи.

Официалните науки дават различни тълкувания, но светът на човека е много по-богат от това, което човешката мисъл е могла да изрази. Безспорно, трябва да се върнем далече назад, за да отговорим на въпроса имало ли е време, когато човекът не е съществувал; да определим неговото присъствие в живота на планетата – предпланетен ли е, съпланетен ли e, и едва след това да го йерархираме като биологично, социално и нравствено същество, като същество, акумулиращо това, което наричаме духовни вълни.

Човек може да усети – и това е неговата велика тайна на създаването – че е цялостен, че е космичен, но много трудно извежда божествеността си в приложност. Той има Дихание за живот, но се изявява предимно в разумност, защото няма още пълното разбиране. Ето защо се раждат религиите: като стъпала, които водят до себеосъществяване – от осъзнаването като вътрешна провиденция, като вътрешно събуждане (в онези, които наричаме просветлени, посветени, помазани) до реалната деятелност. Диханието и отдалечава, и привлича, за да можем, осъществявайки го като живот, да проявим и приложна разумност.

  • Няма религия вън от човека – тя е неговата същност за връщане в Бога.

Религия не е правена за други създания, човек осъществява това поведение! Нямат олтар животните; ангелите също, защото нямат нашата еволюция, нямат разумното разбиране за тайната на живота! Ние имаме Диханието, с него сме станали Адамовци, а тайната на Адам е в разумното знание (затова дойде дързостта на великата Ева).

Оттук ще започнем да разглеждаме образа на човека в различните религии. Ще нанасяме опорни точки чрез антропогенезиса, чрез индивидуалността, чрез социалната градация. Човекът е индивидуалност, която изгражда историческо битие, и никога не е сам. При сътворението му тревогата на Твореца е, че за него не се намери помощник: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.“ (Битие 2:18). С това се създава идея за общност. А Ева изхожда от Адам и чрез него извършва своето множество. Както от Единния, от Всевечния, от Абсолютния, се излъчва цялата космичност, така от човека, като част от космичността, като продължение на огъня и водата, се излива социалната общност – семейство, род, племе...

Преди всичко обаче трябва да разграничим процеса на антропогенезиса от историчността, защото, преди да влезе в лоното на религиозните убеждения, човекът вече е бил в наличност. Затова първом трябвало е да има идея за човека и в същото време – енергия, която да го изгради. Това е голямата тайна. А дали чрез Златното яйце, в което е Брахма, и което е разрязано на две, за да има небе и земя, а след това той ще създаде и хората; или Амон Ра ще рони сълзи и тези сълзи ще станат човеци; или когато светът е направил своя еволюционен йерархически ред, някой ще каже – дайте ми пръст, дайте ми глина... В зороастризма човекът е направен от пръстта от единия бряг на реката Дайти. От пръстта на другия бряг е направен бикът с огненото семе. А огънят създава живота, водата го поддържа и му дава право на съществувание. (Това вършат огнените сили в своята хилядолетна еволюция.) В мохамеданството се иска три вида глина, в християнството – само един, и от тази глина ще се извае образ, който ще получи подобие, т.е. Дихание, за да стане жива душа.

  • Плътта на човека е пипана от ръцете на Сътворителя; той носи планетната плът с всичките нейни пробудности, но Диханието го прави божествен.

Когато надникнем в космичния водовъртеж на извеждането на човека в живот, в почти всички доктрини за Сътворението намираме множествено число при създаването му. Брахма и Сарасвати в съзерцание и единство ще родят хората. В книга Битие (1:26) е казано: „Рече Бог: да сътворим човек.“; и „Йехова“ означава „войнство“; и в мохамеданството Аллах не е сам в сътворението. Нещата никак не са опростени в идеята за човека, напротив – той е много сложно битийно и духовно изградено същество. И не е страшно да знаем тайната на сътворението си, колкото и неудобна да е тя за някого. Човек е навикнал с мисълта, че само люлката на Бога го е люляла, но нека осъзнае, че и други са участвали в сътворението му. Много от късогледите секти няма да приемат тази теза – ще ни охулят, ще извикат сто дявола срещу нас, ще ни пратят къде ли не... Но човек не бива да бъде изпълнен със страх – той носи божественост в себе си и може да надкрачва малокалибрените си знания!

И така, ще се появи човекът и съзнанието му ще се изгражда и развива. Наистина, ще се роди представата за рай, ад; ще има ангели, демони, зли духове, дяволи... Но над всичко това има един върховен, низпослан Дух от Небето към земята. Този Божий дух се нарича аватар („аватар“ значи „слизане, спускане“). Той е, който в триъгълника към земята след това ни въззема; той осенява човека с космична знайност. Не може да не бъде знайност пробудата на висшата духовност! Знае този, чийто дух е буден, другият налучква!

На тези, които познават антропогенезиса, им е известно, че Земята е четвъртата от веригата на седемте велики планети, участващи в осъществяването на всемирната еволюция, в която човек ще трябва да се развива до Божественост. (Знае се за т. нар. Сатурнов период, в който е вложена енергията за създаването на човека, задвижила това, което ние наричаме сега кристали; знае се за Слънчевия и за Лунния периоди...) Земята е разделителят между слизането, т.е. инволюцията, и изкачването – еволюцията. Така тя е основата на равнобедрения триъгълник; оттук започва еволюцията в планетната верига.

В „Тайната доктрина“ Елена Блаватска описва процеса, при който се отлъчва енергия за създаването на човека и проникването на Духа в материята. Великите когани дават повеление на властелините на Луната да породят хора от естеството си, да им дадат вътрешните си форми. В индийската книжнина тези властелини се наричат питри или лунни предци (логично е тогава мълчанието на космонавтите, стъпили на Луната; то има основание и неслучайно някои от тях след това се разболяват). Част от по-висшите богове обаче отказват сътрудничество за създаване на човека. Ето колко и ирония, и величие носим! В мохамеданската религия също има протест – Иблис отказва да се поклони на човека, защото самият той бил по-съвършен от създадения от Аллах Адам. Но когато Аллах го заплашва, Иблис моли при края на света да му бъде простено. Това е много интересен момент и в християнството. Противопоставилите се създават оня клас, наречен децата на Сатанаил. Не трябва обаче да ги разглеждаме във вулгарния смисъл, че са дяволи, а че са несъгласни. Но тогава, когато религиозното съзнание ги възприема само като дяволи, на които никога няма да бъде простено, един Ориген казва: Не! При Страшния съд и те ще бъдат простени! (Разбира се, той си изпати за смелостта – анатемосаха го!)

Човекът е създаден по образ и подобие Божие! Но защо Адам и Ева не са се срамували, когато са били голи? Кога настъпва това чувство? Когато ядат плода на знанието – тогава се виждат неудобни за себе си. И какво е казано в книга Битие? Бог им направи кожени дрехи, т.е. менталът и астралът са облечени. Ето това е основата на равнобедрения триъгълник, оттук за човека започва пътят на различието – след като познае що е добро и зло! (Влиза се в най-гъстата материя и от майката Земя се отработва защитната дреха.) В християнството нарекоха този процес грехопадение, а той е инволюция за знание! Ето защо е възхвална песента на уж упрекнатите Адам и Ева – те станаха като богове, да знаят що е добро и зло. „Наказаха“ ги, за да получат от щедростта на плода на знанието, да получат разумна приложност, разумно познание. Затова казвам, че великият сътворен – Адам, получи една привилегия: да ражда! Бог го направи жива душа – даде му жизнелюбие и воля да създава! Сътвореният ражда, за да отработи вибрацията на своето Дихание, което е живот – а живот е само Бог! Така го „прави“ материя.

  • Само човекът е Дух в плът! Той не е сянка – човекът е реална божественост в последния `и пристан.

Затова не е липса на смирение мисълта ми, че най-скъпото дете на Бога, най-обичната същност на Твореца е човекът!

А създал ли е човекът, както е казано в различни книжнини, тревоги на Сътворителя си? Да, в Библията има подобни свидетелства. За същото пише и един Есхил (който е велик посветен) в своя „Прометей“: Този човешки род стана като говедо, трябва да го унищожа! Човечеството обаче не е унищожено! Следователно тази констатация не е пълното познание на Божието сътворение и воля.

В Псалтира пише: „Що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал...“ (Псалом 8: 5-6). Това, което не е казано в псалмите обаче, е, че ангелите нямат нашата еволюция. Бог чрез човека идва до физиката! И демонстрира това в еволюция чрез Своя Единороден Син, Който даде кръста – символ на двубоя между Дух и Материя – за възземане. Кръстът не е знак на добродетели, а идея на мировото живеене и колосалното действие между Дух и Материя! След като е победена материята, Христос възкръсва. Не е важно дали, както твърдят някои, учениците Му са си Го взели от гробницата – същественото е, че е оставена една голяма идея. Духът победи и Христос изрече не само Простете им! – това е нравствената концепция за идея за Всемирност – но и Аз победих, радвайте се! С това Той сложи в пътя ни една велика тайна.

Човекът е наистина много сложно изграден, но кога битието му започва да създава история? Преди Адам няма история, защото история прави категорията ум! Няма история без менталното поле, без Адам. Не е важно дали той е първият човек на света (и други предания за Сътворението говорят за първи човек), а че без ум не може да се събуди егото! Този Дух, този аватар, е слизал, материалната дреха го е обгръщала и той е трябвало чрез егоцентризма да създаде единица, за да се откъсне от стадото и да влезе в себе си. В това е смисълът на „Познай себе си и ще познаеш боговете!“ – боговете са у нас, ние ги носим! Затова е много изчистена тезата, че митологичните богове слизат на земята да вършат човешки неща! Те внасят в човека принципа за доброто и злото като вътрешно зрение. А човекът (който познава в своята вътрешна будност Адамовото начало и разбира що е добро и зло) слиза да върши Божии дела – за да се върне в Бога.

На ангелите не е дадена идея за връщане. С това е благодатно дарен човекът – връщането при Отец си! И как се развива образът му в религиите? Развитието започва от тотема и завършва с идеята, че човекът е един еволюиращ бог, който може да възкръсва и да се претворява!

Идеята да минем през всичко това е, че плътта на планетата е наша съставка. Трябвало е да минем през кентавъра – човек уж, а кон още. Трябвало е конят у нас, природната сила, цялата ни природа да бъде обоготворена! Сфинксът – човек, който е и лъв, и орел, е символ пък на чакащата мисъл и вкованата воля. От сфинкса, кентавъра, минотавъра трябва да се измъкне човешкият дух. Но как? Божествата, както казах, са отработвали от себе си това, което е било необходимо да предоставят на нашата планета, за да се изгради тялото, наречено от някои гробница, от други – тъмница. Но Христос каза: Вие сте храм Божий! Това е важно да се разбере, за да не се живее със стреса за собствената ни физика. Защото тя се одухотворява! Нашата плът е богатство. Ангелите не я притежават, затова нямат и нашата култура. Те могат да ни гостуват, но не и да ни стигнат; могат да имат свобода в други полета, но не и знанията, които ние имаме на Земята!

Когато се говори за космичните енергии при изграждането на човека, трябва да се подчертае, че висша тайна е била сложена в половата енергия. Не е случайно, че част от висшите богове са били безбрачни – така се е съхранявала енергията. Разбира се, митологичните богове се женят, но като алегория. Боговете отработват човека с това, което носят, създават му външната и вътрешната същност, а когато той слиза във физиката, тя му изработва облекло. (Затова на Адам и Ева Бог прави кожени дрехи.) Тогава се ражда идеята за свобода.

Започва процесът на историческото служение за съвършенство, от тотемното мислене до космичното възраждане, за да се познае най-висшата тайна – човекът, върнал се в Бога. С кожените дрехи може да се прави история на Земята!

А как се записва душевната история на човечеството? На апарата на психологията този, който се опитва да каже нещо в границите на уж невъзможно усвоимото, е обявяван за душевно болен! Не че няма психични заболявания – има; има обаче и знания, които могат да смутят т. нар. нормално (но не и будно посветеното). Човекът изживява и друга история, която се записва в т. нар. акашиеви анали. Когато се освободим от кожените си дрехи, ние ще градим само акашиевата си история, осезаемо ще правим схемата на менталната памет. Но това, което изначално е било нужно, е умът.

Менталната същност е най-важният белег на човека. Именно за нея е работила великата полова енергия. Половата енергия е работила с хилядолетия за мозък, за висша материя; работила е с хилядолетия и за ларинкса – за глас и слово, за да се отличи членоразделната реч от крясъка! И тогава, когато човекът се изгражда във възможности да приема вибрациите на менталните вълни, идва свобода от андрогина, от двуполовия човек. Ето каква хармония е съществувала в изграждането на човека! И кога разделят Адам? Когато не се намери помощник нему подобен. Тогава му дават сън (сънят предхожда смъртта), за да отделят енергията на другата половина, на Евиния принцип. Той изгражда жената като пол и дава едно друго начало. Затова казвам, че Адам е създаден, но му се предоставя правото да ражда! А този, който ражда, си създава олтар на моление. Адамовото поколение има своя видим баща, своя реална, изявена реакция на божественост. И тази божественост ще се обърне към олтара на своя Отец с чувство на благодарност. И ето съчетанието – в сътворения Адам работи роденият Христос!

Колко много енергия е била необходима за физиономирането на човека! Затова в Библията е казано: Да го сътворим по Наш образ и подобие! Образ и подобие – това е идеята за човека, която е трябвало да погълне енергията, за да го физиономира! Тази енергия го поставя от сътворение в творчество. И след това тя в разделянето на андрогина е трябвало да създаде необходимостта от желание, от влечение. За да бъде задържан създаденият във висшите светове на нисшия свят, желанието на плътта е трябвало да вземе връх над вътрешния човек – то го прави деятелен на земното поле. Ето защо тези (както един Буда), които се борят да освободят човека от желанието, не успяват. Потребна е не свобода от стихиите, а овладяването им! Битката на човека да ги покори, а не да ги овладее, да ги премахне, а не да ги управлява, ще си остане безплодна. Стихиите в битието ни не могат още да бъдат премахнати, те имат своето основание (енергията на водата например, за която казвам, че е астралният образ на светлината, храни човечеството). Но то страдало!? Да, страда.

  • На рода човешки е предоставено страданието, но не в аспекта, в който се тълкува, а като идея за развитие.

Човекът е плод на божествата, но е дар на Бога! Бог е Единственият, другите са сътрудници, влезли в нас. Когато осъзнаем това, можем да оценим дързостта на Христос като Слово на Всевишния: Аз и Отец едно сме! – защото Бог трябва да остане! Няма по-властна от идеята да се сътворява, освен идеята да се върнем при Сътворителя си. Той, Който роди енергията: Нека сътворим човека по Наш образ и Наше подобие!, точно тази повеля остави на човечеството. И затова Бог ще остане, затова човекът е един бог в еволюция. Но този, който не се слее плътно, не може да чака и възкресение! Често пъти несъвместимостта на нашата духовност (или дори на мисловността ни) с това, което наричаме личност, води към разтрог, към разнопосочие и тогава тази личност обикновено не се осъществява. Ние обаче нямаме основание да се страхуваме от единството на собствената ни духовност със собствената ни плът! Защото това е и тайната на одухотворяването. То е нашата неизбежност във всички еволюционни духовни учения.

Борба за човека винаги се е водила. А се говори за един грешник, който обработвал земята, пратил го Бог: „Отивай да ореш и да узряваш...“ С колко сили, с колко ценности го е наситил, с какви идеи – и най-голямата, че чрез него ще даде Син, Който ще донесе спасението! И кой беше най-изчистено наречен човек? Синът на Бога, макар всички да сме синове Божии. Ecce Homo! – Ето Човека!– изрича един Пилат с философията на Елада и Древния Рим. Елада не можа да намери човека, защото го търсеше с Диогеновия фенер. Безспорно, ако Диоген беше намерил човека в себе си, нямаше защо да го дири на улицата! А улицата в единогласие с него прие, че хора има, човеци няма!? Не, има човеци и ще ги намерим, ако ги търсим в себе си! Диоген взе фенер – значи очите не стигат! А защо вътре в себе си не запали кандилцето?! Нали на храма древногръцки е писано: „Познай себе си и тогава ще познаеш боговете?!“ Диоген обаче е име – живял бил в бъчвата, бил мъченик..., Европа го цитира: „Къде е човекът?“, а той не го намери.

Пилат е, който каза: Да, ето Човека! Защо? Защото послуша жена си. Не само буквално, той чу вътрешния си глас, своето въображение и откровение – чу жената като принцип! Тя му каза: Този човек е велик, Той е праведник! Не го осъждай! Пилат не можеше да не Го осъди, но жената в него, принципът на откровението посочи: Ето Човека! Защото Иисус Христос демонстрира търсения „Ecce Homo“, даде образеца.

  • Човекът в религията има само една цел – себетърсене.

Във всички религии са изведени афоризми, с които му се напомня това; те му служат като евангелие, оставено му от Вечния – за да внася в себе си благата вест: Ти си Моят син. Ако обаче нарушаваш законите на развитието, получаваш и възмездие. Но смъртта не е нарушен закон, тя е потреба. Религиите, които са имали представа за колелото на прераждането, не са я нарекли резултат от грях, а потребност за развитие. И когато се разбере това, вътрешната ни преценка не ще събужда чувство на страх към този феномен, а необходимост от подготовка да внасяме хармония в онова, което в нас още се бои, което още не е познало в цялост живота. Трябва даденото ни като последен пристан да усмирим и в съпровод с Вечното у нас да създадем великото чудо възкресение! Тогава именно сме съработници на Отец си! Така Христос е наречен, защото е взел участие в Сътворението. А щом един от тези, които са гостували тук, в планетния кръг, със Своето ръкотворство е участвал в изграждането, тогава всеки от нас (отделен е въпросът кога) ще бъде съработник на Отец си!

Религиите сътрудничат за развитието чрез Белязаните, които дават знанието, че Диханието е от Бога; че разумното знание е от човека и за човека, че той трябва да го усвоява – тогава ще отлисти онази книга, за която толкова странно е писано в Апокалипсиса: „...кой е достоен да разгърне книгата и да снеме печатите `и? И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгърне книгата, нито да я гледа.“ (Откровение 5:2-3). Само Агнецът можа да счупи седемте печата на книгата на Живота! Ето че ни е даден чрез една религия запева на песента как да счупим печатите у нас! Седем печата, седем тела – счупете ги! Сами!

Каква амплитуда – от енергията на Лунните властелини, от оная Сарасвати, оплодена от Брахма, до Великото същество, Което може да възкръсва, Което изрича най-голямата тайна: Аз и Отец едно сме! Това е човекът и много се е работило за него!

Една Сара – безплодницата, става Сарра властницата, господарката; един Аврам – скитникът, страхливецът, който не смее да каже на фараона, че Сара му е жена, който се плаши от вътрешното си въображение, след това става Авраам, баща на хиляди народи. Значи създават се вибрации, които трансформират съзнанието – затова човек трябва да внася в ритмиката на егото си промени, които го йерархират! И какви са те? Едуард Тейлър ще каже: Еволюцията на човечеството е развитието на теологичните дадености и идеи! Това е еволюцията!

  • Теологичните идеи еволюират и йерархират човека!
  • Духовните вълни – на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Свободата – пулсират пътя на развитието!

Иначе е много „естествено“ – тръгнала маймуната (според някои доктрини), хванала тоягата, започнала да се изправя... и ето го човека! Човечеството има много по-дълга история, а човекът много повече енергии, отколкото можем да си представим – дори като път на биологично същество. А еволюцията не е само на биологията – трябвали са милиони години хоризонталният гръбнак да стане вертикален, за да може да протече и духовна енергия!

И така, енергията създава Адам и той започва да става предмет на антропологията, на биологията, но и на еволюцията на теологичните идеи. А английският историк Тойнби е казал, че светът се движи от творческото малцинство. (И точно тук е голямата болка, когато едно творческо малцинство у нас бе обезглавено!) Нищо обидно няма човек да храни почит към творците, да прави признание и да се учи! А който не иска да учи, отрича.

Човекът бавно се развива, но има моменти на пулсиран голям дар на духовно откровение (какъвто нашият век донесе), за да може в по-голяма и възможно приложима знайност той да изпълни това, което и в Господнята молитва му е казано: Волята на Отца. А всяко послание има своя стойност в определеното за него време. Колкото повече будността на човека се захранва от същността му, която получава енергиите от Причинността, толкова повече идеи ще добиват класическата яснота. Така че никой не бива да се счита закован в едно знание.

Кант изведе едно преклонение към двете начала: природата и нравствените качества, и по този начин – към света на нравствената свобода. Човекът не е нито само природа, нито само част от йерархическата стълба на нравствените повеления, водеща към нравствената свобода. Това са помагала! Човекът е бог в развитие! Ето какво трябва да разберем, за да отправим всичките си усилия към космичното си възраждане. А космичното възраждане е идеята за духовните вълни!

Но в тезата, че човек е един бог в развитие, не бива да се разбира, че този бог е Абсолютът! Абсолютът не можем да характеризираме с нищо. Човекът е отработван от божества от миналите периоди. Тогава е очевидна необходимостта той да се освободи от тях, за да остане само Бог. Орфей, който се прости с думите: Аз – човекът, умирам, но боговете остават да живеят, не можеше да прескочи този праг, защото беше от света на митологиите. Идеята на Мъдростта като духовна вълна и път на вътрешно прозрение е друга: Боговете умират, остава да живее Бог!

Човекът не може да се разглежда и като Троицата – Бог Отец, Бог Син и Бог Светий Дух. Може да бъде възприеман като трихотомен – дух, душа и тяло, каквато е тезата на ап. Павел, и която официално християнството не приема. Но еволюцията има нужда от сигурност. Затова са правилата, затова е и символиката.

В „Тайната доктрина“ Блаватска с вътрешно откровение казва, че в известна степен и езотеричното е алегорично. Наистина, нима не е смешно да се твърди например, че змията е знаела повече от Бог Отец?! Бог забранява на Адам и Ева да ядат от Дървото за познаване на добро и зло, защото от плода му ще умрат, а тя им казва: Не, няма да умрете, а ще станете равни на боговете! Така и става. Адам и Ева ядат от плода на знанието и Бог ги гони от Рая, защото станали като богове, да знаят що е добро и зло! Значи ли това, че змията знае повече от Бога?! Не, това е алегория, показваща смяната на коренни раси, а змията е Кундалини, Мъдростта.

Блаватска е възхитителна в откровението си, когато пише, че даже в езотеричните учения има алегория, значи и в тях има йерархия на знанията. Нужно е да се използват символи, защото не бива да бъдат давани достъпно знания, които могат след това недобросъвестно да бъдат употребени! Тайната да има езотеризъм е тайна на сигурността! Великите бранят от изкушение онези, които имат да се развиват: всичко, което може да бъде упражнено в линията на злосторството, се скрива от тези, които не са готови! Така възникват школите за съхранение на знания, давани само на посветени. И ние сме свидетели как с вековете се разкриват листа от тези тайни, а приложната наука (чрез експеримента) извежда плодовете на Духа, дава ги на трапезата на всекидневната култура.

Не се губи вложеното у нас! Това, че нямаме достатъчна вътрешна зрялост и морална устойчивост да приемем отговорност за сътворителството, не означава, че го няма в света! Затова религиите имат образа на всекидневието – те са бавната еволюция на човечеството.

(Следва)

 

Религиите са родова памет, вярата – лично достойнство.

Бог е неотменна даденост в нашите души.

 

Още от броя
AXIS LIBRI (1/1996) Теологичните идеи еволюират и йерархират човека! The theological ideas evolve and enable man develop hierarchical concepts! ... Проглас (1/1996) Човек не определя битието на Бог, а себе си! Едва ли когато Пилат е рекъл: Ecce Homo! – Ето Човека!, е искал да опровергае постулата на Римската империя „Човек за човека е ... Човекът в религиите Теологичните идеи еволюират и йерархират човека. В съкровението на човешката битнина е сложена великата идея да имаме Небесен Отец, да Го търсим и осъществяваме. Нищо скръбно няма в то ... Върху Посланието - Евангелия (1/1996) (Евангелия) „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение...“ (Матей 3:17) След като Посланието на Планетния Логос влезе в жизнената ни пътека, нашата о ... Розенкройцерство (раждане) (Раждане) Човек носи една реалност по-властна от законите – реалността на духовната си същност! Знайно или незнайно розенкройцерството, без да е религия, работи като религи ... Лъчът на молението Молението е поведение на търсещия се бог, на връщащия се в Бога човек. След Лъча на жизнелюбието, чийто пулс в човека започва изграждането му от образа към подобието, лъчът, чието моле ... Агни Йога (1/1996) Огънят е утробата на мисълта! 34. Устремът при разширяването на съзнанието се подтиква от центъра на слънчевия възел. Ако ли тоя устрем премине отделните граници, тогава е неизбеж ...