Върху Посланието - Агни Йога (2/1996)

Арxив | брой 2 / 1996

(Агни Йога)

Учението не избягва живота.

След Евангелията, Агни Йога зида другата страна на великия триъгълник от Посланието, която ни дава сигурността и трябва да сме благодарни на тези духовни сили. Четирите параграфа от „Агни Йога“ са една приложна част от универсалната мъдрост, от огнената тайна. Огънят е вечен във всички учения и религии – от огненото огнище до огнения небесен лъв; от огнената стрела на Зевс до огненото семе на Свещения бик; от огъня в къпината, който гори и не пояжда, до огъня на светостта! Агни Йога извежда всички тайни на древността, слага ги в своята реторта и разклаща тази чаша на живота. Тя дава правила, които са живот.

  • §133. Ще запитате – колко области на знанието трябва да обгърне човек, за да се освободи от застоя? Има три области, които не ще отеготят течението на мисълта. Основната етика на битието, областта на миналите съществувания и наблюдение на елементите на видимата природа, съставляват една триада, която не уморява и очиства съзнанието.

Застоят е най-страшният момент в еволюцията на човечеството и най-дългият път, който изхождат религиите, защото религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари.

Основната етика на битието е първата същност, която освобождава от застой. „Да сътворим човека“ определи битието ни, но в идеята за Сътворението лежи морал, има етика за развитие, дават се повеления. Духовната култура ги бележи във всяко историческо общество. И всяка духовна вълна донася една основна етика – на правда, на любов, на мъдрост – с която се изживява и осъществява определено Учение.

Ето защо когато Моисей извежда евреите от Египет, където безспорно са имали и морални закони, и духовни ценности, им дава свобода от старото, за да гради ново общество – дава им Десетте Божи заповеди. Върху тях те изграждат своята лична и социална общност. Това е основна етика, която ляга в личното, социалното и историческото битие, за да няма застой. Но трагичното е, когато обществата, изхождайки от своето историческо битие, спрат развитието си. И повече от три хиляди години евреите повтарят око за око, зъб за зъб. Никое общество не може да е устойчиво срещу застоя, ако не се бори и не приема нови нравствени и етични правила.

Не око за око, зъб за зъб, а обичай врага си, изрича Христос! Ето основната етика на Учението на Любовта. Тя отрича гибелната етика, потребна може би за социалното битие на юдейството, но съвършено непотребна в Учението на Любовта и разрушителна за Учението на Мъдростта. В основната етика на Мъдростта влиза свобода от идеята за грехопадение, която в християнството остана. И виждаме с каква тънкост Творецът на Посланието ни казва да проявим дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие.

Основната етика на битието в Мъдростта е знанието: Научи ме да зная. С този взрив се освобождаваме от застоя. Какво е речено в свещената ни молитва?

Научи ме,

жив да бъда в Тебе,

светъл в дух и душа,

целомъдрен в мисъл и тяло

и с братска любов към всичко!

Имаме потребата от насъщен хляб, но хлябът на битието във Вълната на Мъдростта е: светъл в дух и душа. Достатъчно хранихме една физика, която беше потребна да прислони в своята скиния будността на Духа. Сега Мъдростта, за да живее и осъществи себе си чрез нас, иска светъл дух и светла душа, целомъдрена мисъл и целомъдрено тяло. Така ще избегнем застоя, защото основата на битието е нашата будност. Битието във Вълната на Мъдростта е светлина, прозрение, признание.

Втората област, която трябва да обгърнем в целостта на живеенето, е областта на миналите съществувания. Не става въпрос за слава, а за съществувания, които са опорност или стъпала в скалата на възземането, защото ако у човека се пробуди величието на миналото, той намира и последни сили за бран. Когато врагът идвал, атиняните питали: „Колко са?“, а спартанците – „Къде са?“; когато атинянките изпращали своите воини, им казвали: „Умри, но победи!“, а спартанките – „Върни се победител!“ Това е минало! – върни се победител, без да умреш! Разбира се, че спартанците бяха воини, а атиняните прозрачно умни – не както Европа ги хвали, че били мъдри!

Миналото е съдба и в нея са участвували всички същности, с които човек е разполагал – прозрение, воля, жертва; миналото е съдба, защото е вече изработено прозрение, наречено настояще. Но областта на миналите съществувания не бива да ни спира. Кармата не е верига – тя е урок! Затова чрез една нова етика, която е основа на едно ново битие, трябва да се прецени; с един нов окомер да се бомбардира областта на миналите съществувания, за да се намери идеята за свобода.

В миналогодишното Послание бе поискана свобода от върнато минало, като отживяна потреба и изживяно упование. Сега е казано: Не търсете друго време за приложена мъдрост – то е всяко днес. Това е свобода от минало. Така че този параграф от „Агни Йога“ е роден с прозрение.

Не можем обаче да изграждаме етика или да надзъртаме в миналото, без да вземаме предвид ферментацията на обществото, в което живеем, без наблюдение на елементите на видимата природа. Те сами по себе си ни диктуват поведение. Ако в средата на лятото започнем война, ще загубим цялата реколта; ако нападнем противника, когато е най-уязвим, ще го победим. (Така три милиона евреи покориха сто милиона араби, когато те празнуваха своите байрями!) Това е наблюдението, което трябва да извършим. А елементите на природата са и у нас, защото човек е частица от природата, той е микрокосмос. Човекът е Божий, но и природата не е чужда на божествеността. Когато я наблюдаваме, наблюдаваме себе си – ето идеята и за съсредоточаването. Наблюдението изостря усета за възприемане. И тогава, когато искаме да приложим една промяна, можем да употребим динамика с толкова сила и размерност, че да променим, а не да унищожим.

Триадата – етика, минало и наблюдение, е хармонията на искането, зовът на утрешния ден. Тя не уморява и очиства съзнанието. Въпросът е работим ли за чистотата на съзнанието; отмятаме ли листа на една нова етика, с която ще правим битие, или още ползваме старите мерилки, с които теглим, мерим – все себе си. Човек трябва да се измери в другия – не в удовлетворението си, а в това колко му е дал и помогнал да бъде свободен!

  • §360. Новата ера ще се затвърди, когато хората осъзнаят психичната енергия.

Ето потвърждение на предния параграф. Кое съставлява валмото на психичната енергия – етичната норматива, величието на миналото и наблюдението на променящата се природа. Когато затвърдената психична енергия прогони съмнението и извика необходимата историчност, тя ще утвърди и нов път, и нова ера.

Психичната енергия, получила картбланш в битието на една личност, изглежда налудничавост, че нещо е нарушено..., а тя може да ражда ново Учение. Наистина е нова ера, когато на духовната будност, на психичната енергия дадем право на присъствие, което след това изведем в приложност. А това искат и времето, и еволюцията, и посветеността. Когато на Орфей дават правото да изведе своята душа – Евридика, му поставят следното искане: „Не се обръщай назад!“ Но Орфей не е научил този урок, макар че го е имало в Египет – обръща се и... загубва Евридика.

Човек прави всичко, за да демонстрира сила, чрез която може да развива живот, но още е далече от идеята да впрегне в действие психичната енергия. Знанието за това действие окултистите съхраняват в хилядолетията. Затова трябва да изучаваме и прилагаме правилата, дадени на Посветените мъже и на онова велико Войнство на Любовта, възпитавано в малкия кръг на Христос.

Новата ера трябва да признае психичната енергия като реална сила. Тогава ще направим Мъдростта житейска съдба. Разбира се, ще има място и за ръцете, но новото ще се изгражда с интуиция. Единственият коловоз, по който може да върви Мъдростта, е интуицията, а тя е материализирана психична енергия. Затова – без страх, към вътрешните откровения на човека!

  • §418. Учението не избягва живота. Учителят не минава извън. За да се подкрепят различните духовни качества на сътрудниците, Ний прилагаме различни мерки. Не може да се употребява едно лекарство за всички болести. Ний не ще отхвърлим една добра, проявена ценност заради един нарастък.

Учението на Мъдростта не само не избягва живота, а в него трябва да се осъществи. Дори тя, Мъдростта, е само стъпало към целостта на Живота, защото ще осъществяваме и Истината. Някои мислят, че като са приели едно учение или като са получили някакво посвещение, вече не им трябва присъствие в живота. В египетските посвещения (няма значение колко години са траели) щом ученикът е готов, великият йерофант му казва: „Иди да дадеш знанието на човека.“ Учението не може да бъде направено другаде, освен у човека. Животните нямат олтар, човекът е велико дарен! Но той йерархира и ще приложи Учението на Мъдростта. Човек тук, на земята, трябва да стане божество. Затова олимпийските богове слизат тук да вършат човешки дела, а Адам слиза да върши божии дела, за да се върне в своя Отец.

„Учението не избягва живота...“, а някои ще ни кажат: „Не гледайте телевизия!“ Те са от тези, които сложиха веригата на грехопадението. Може да не се ползва телевизорът, но телевизор има и е невъзможно да се отрече. Той е свидетел на телевизора у нас – третото око. Имали са го предшествениците ни в Третата коренна раса. „Еврика!“ потвърждава, че някога сме имали и ще имаме ясновидство. А някой като влезе в определено изповедание, твърди, че всичко е постигнал. Светът не свършва с такова малокалибрено мислене, с такова недоучено човечество. Човек трябва като Бог да твори, за да може Бога да осъществи! Това е възможно, защото той има диханието на своя Отец.

„Учението не избягва живота. Учителят не минава извън“ – това е прозрение. Да, той е вътре в живота; и на Иисус са се скъсвали обувките. Тези, които изповядват християнството (въпреки многото му изопачения), не могат да кажат като атеистите „Нямаше Го“. Имаше Учител и Го има! Сега ще Го обявяват за нереално същество... Един Шива е толкова реален! – четири ръце има, защото четири тайни носи. Един Кришна е изключително човечен – отива да бъде пронизан в името на идеята за спасение. Учителят не минава вън от живота, извън човека. Ония, които слушат Христос, когато Го питат: Къде отиваш?, и Той отговаря: Елате и вижте, стоят цял ден в Неговия дом, за да учат големия урок. Това благоволение прави и Питагор – кани по-напредналите си ученици в собствения си дом, за да им даде страници от тайното знание. Учителите не само че не са вън, но присъстват ярко в живота. Никой от тях не отрича сътвореното от ръцете на Отца тяло, в което се намират душа, ум, астрал...

„За да се подкрепят различните духовни качества на сътрудниците, Ний прилагаме различни мерки. Не може да се употребява едно лекарство за всички болести.“ Така е, виждаме, че в света няма само една религия, защото онова, което боледува в човека за Бога, е в различно състояние в различните места. Човек е болен за Бога и затова му се дава лекарството религия, а Бог знае от коя религия човек ще оздравее или не. Панацеята ще е приложима тогава, когато човек е извоювано божество. Докато се развива, безспорно за различните болки – различни лекове. Затова народната поговорка казва: „За всяка болест – тревица.“ „Големи“ лечители ще препоръчат: „Не взимайте лекарства, пийте билки.“ Разбира се, когато е нямало химия и дори алхимия, са варели билки, за да се получи същото лекарство. Сега то е събрано в една таблетчица, а и организмът ни стана друг. Не правете ненужни отрицания! Научете се да се браните вътре с мисъл, а не да отричате прогреса! Когато Христос проповядва Учението на Любовта, евреите Го разпват, защото е далече над тях. Те и досега чакат Месия, а вече милиарди са християните. Затова естествено е, че за различни болести се дават различни лекарства. Животът има закони, които трябва да овладеем.

„Ний не ще отхвърлим една добра проявена ценност заради един нарастък.“ Учението е цялостно, но някой може да приеме само едно причастие. И този, който разбира тайните на живота, няма да каже: „Да го освободим веднага от болестта“ – защото има карма, а тя води до прозрение. Колко много неща трябва да знаем от кръстословицата на жизнеността! Хубаво е казано: „Учението не избягва живота.“

  • §534. Най-вредни са тъй наречените неволни мисли. Всяка съзнателна мисъл вече съдържа известна организираност; но малките скитници, които затварят пътя, са по-лоши от всичко.

Основното, което дава Агни Йога (това, което и някои източни учения донесоха), е да се научим да контролираме мисълта си, да прецизираме главната буква на мисленето си. Когато Буда отива в монашество, дават му цедка, за да си цеди мислите, и игла – не само да си шие кръпките, но и устата!

Организираната, съзнателната мисъл не пречи. Може да е маломащабна, но това е, което обикновеният верующ има. Мисълта, която накарва бабата да хвърли съчки на кладата на Ян Хус, е организирана. „Свещена простота“ – тя намира кураж да отиде да хвърли, защото има идея. Може да е лоша – това няма значение. Човек трябва да се пази не толкова от голямата мисъл, колкото от неволните скитници.

„Всяка съзнателна мисъл вече съдържа известна организираност“ – както историческият организъм. Той е изградена цялост на милиони години организиран живот. Дребномислието е неорганизирано, анархистично. Освободете се от скитниците – неволни уж мисли! Поетът хубаво е казал „облаци – скитници“, но трябва да знаем за какво идват те – дъжд ли да донесат или градобитнина. Така че пазете се от дребномислието! В един разказ се казва, че слязъл свети Петър (а той държи ключовете за Рая и Ада) и рекъл: „Хайде всеки да си вземе греховете и да дойде тук, да преценя кой за къде е!“ Някой имал тежко престъпление и стоял с един голям камък. Друг имал много мънички камъчета и когато започнал да ги събира, напълнил два чувала и не могъл да ги вдигне. А първият си взел големия камък на престъплението – то е видимо, знаят го всички – и отишъл при свети Петър.

Не става въпрос за това, че трябва да се извърши голямо престъпление, а да се пазим от неволните мисли, от малките скитници, който препречват пътя. Понякога ще се извини човек: „Неволно го рекох!“ Как така неволно, нали там, в капана на съзнанието си, го държиш?! Христос много ясно решава въпроса: Прелюбодействал е всеки, който е пожелал в сърцето си. Така че вместо чувал да ви тежи, от мъничките камъчета си направете паваж! Това трябва да се научим – още когато се раждат дребните мисли, да ги тушираме, да знаем, че трябва да се съсредоточим, да организираме мисълта, която само тогава може да създаде органичния социален бит; да се научим на отговорност!

И така – Агни Йога е другата страна в свещения триъгълник, където стои окото на Посланието с неговата същност – да направим Мъдростта житейска съдба. Това е пътят! – от Кръщението, когато излиза от водата посветения и чува гласа: Това е Моят възлюбен Син..., до онези злосторници, които крещят на улицата: „Премахни Го!“ И може би точно затова в Посланието се дават тези стъпала, по които трябва да вървим; тази планина, която трябва да изкачим. Вулканът от малките мисли изригва понякога доста невъздържано, за да ни изпепели, но нека не оставяме на бъдещите поколения Помпей – да ни изравят от пепелта на гнева. Нека не изригват вулкани над пътя ни!

 

Още от броя
AXIS LIBRI (2/1996) Културата е обществена молитва. Culture is public prayer. Теологичните идеи еволюират и йерархират чов ... Проглас (2/1996) Културата не е рефлекс на мислене, а душевно развитие! Един народ възмъжава чрез култура и бран, макар че боговете имат само едно оръжие – Словото. Културата е обществена м ... България – дух и култура (2/1996) Културата е обществена молитва. Оръжието на боговете е само едно – словото. И право на боговете е да дадат словото, а основанието на миряните е да го направят живот, като възправ ... Човекът в религиите (продължение) (продължение) Теологичните идеи еволюират и йерархират човека. Клиширани религиозни познания забравят, че човекът, че теологичните идеи се развиват; пропускат, че и потоп е имало ... Върху Посланието - Агни Йога (2/1996) (Агни Йога) Учението не избягва живота. След Евангелията, Агни Йога зида другата страна на великия триъгълник от Посланието, която ни дава сигурността и трябва да сме благодар ... Розенкройцерство (битие) (битие) Логосът е един приложен Бог в живот, човекът – логос, осъществяващ се на Земята! Всички окултните учения имат един и същ корен, един Всемирен Отец; имат един и същ ... Лъчът на проницанието Лъчът на проницанието е мостикът на духовността! Всемирният Отец непреривно ни дарява със Своята благодат, но съществена е нашата готовност да приемем щедростта. Затова нека не упреква ...