Само българите имат седмолъчна звезда!

Единственият народ на планетата, който не може да живее нито миг без Небе, е българският. Слязлото Небе, слезлият Танг Ра, е неговият земен олтар и неговата тържествуваща и тъжна песен. Свещен е човекът, а не институцията. Затова не пагодата, каханът носи орендата. Ето защо древните българи не са оставили многолики паметници, а личности и пътуващи богове — оставили са Мадара.

Душевността на българина се е измъчвала и се измъчва, че всичко трябва да усвои и приложи в измеренията на римовизантийската култура и по-късната европейска етика за истина чрез разум, а не чрез откровение. Въпреки материалните и културни постижения душевността ни остана мистично зрима и приложно ирационална, т.е. живот легенда и преценка, че е време да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове.

Робствата ни налагат чуждо и колективно съзнание и продължаваме да изживяваме психоза на страх от личности. Склонни сме още към обща молитва и утешителна взаимност край стената на плача, вместо към лична Голгота.

Време е духът на българина да бъде преценяван в приложна воля и изявено светителство. Кахан Аспарух, св. Иван Рилски... са личности, които не следват, а предварват живота, които не отразяват, а предричат!

А ние вече имаме 13 човека, които са добри богове за Род и Родина, за да им направим Ден и Дом (но поименно) на безсмъртните българи! Те не почиват в мир, нито са минали в друг полк, а работят в историческия ни път за тържеството на националния ни Дух!