Мъдростта – зов за Служение!
Добър ден, Деца на Деня! Щедростта на Оня, който ни избра във взаимност, е щедрост не само, че ни извика на Служение, а е и щедрост, че Той ни храни в идеята за Служение. И ние не можем да Му отвърнем с по-малка жертвеност, каквато иска от Децата на Деня, заради самото велико Възкресение, което също тъй е част от голямата идея за Пътя на Мъдростта!
Деца на Деня, честито ви големия празник на душите и сърцата ни – но те трябва да бъдат осенени от Духа! Битката за човека свърши. Дойде изведената тайна – като Деца на Деня, вие сте бъдещата истина за зримия теогон. Честито ви и добре дошли!
Първата радост, която трябва наистина да ни направи удовлетворени, това е, че ние правим Девети събор – Девети с това, което безспорно в Посланието на деветките ние сложихме като една от чаканите дълги хилядилетия тайни за човечеството и пътя на посветените. Сложихме едно ново име на присъстващия в историческата и космична даденост, на най-съвършеното същество – човека, за да се изведе от него вложената тайна на Бога. И той да Му демонстрира, че никога не се е лишавал от Него, независимо от това, че пътят е бил път на еволюцията с криволиците, които прави образът на астрала – водата. Ние имаме и подземни реки, ние имаме и надземни реки и дъждове, ние имаме океани и езера. Това беше служение на еволюцията в астрала. Ние имаме огън – служението на интелекта, или служението на Адам. Ние имаме огън небесен, огън земен... Имаме крадци на огън; клади, които гориха посветени. Но най-важното, което имаме, за да изведем сега в тази велика девятка зримия теогон, е в Служение да го повикаме в десетия ни ден на посвещенията, защото в новото Послание, което дадохме в свещената десятка, ние имаме един огън, който сега зримият теогон трябва да постави в живот! Човекът трябва да го извика, след като изведе зримия теогон от себе си; той трябва да позволи път на непояждащия огън – тайната, с която е белязан човекът бог в развитие – Кундалини!
Така че, имаме Слънце, имаме огньове, имаме светкавици, имаме клади – това е пътят на еволюцията на огъня. Това е пътят на човека – път, който безспорно ще криволичи. Това е еволюцията! Но зримият теогон ще си послужи вече не с преходния огън, а с вложената и никога неизчерпена Божествена огненост. (Дадено е във всички свещени книги, че има един Непояждащ Огън – Огънят на Бога у нас, който обслужва зримия теогон, и чието име е, разбира се, Змия-Огън.) Затова Децата на Деня не могат вече да бъдат уплашени, както въвежданите в посвещение на египетските школи – когато ги въвеждаха в залата на посвещението, се демонстрираха неизмерности на води или огнени пламъци и инициираният се смущаваше. Моисей дори два пъти е връщан, защото проявява страх, страх от огън и вода. А те не са реални – те са астрал и ментал. Значи Моисей не може още да ги владее. И затуй ще го чуете да каже: Елате да ви изведа от Червеното море! Но какво ви казва Христос? Хвърлете мрежите и елате да ви науча да ловите човеци!
Вие няма да захвърляте с ръка на лековерие човека – човекът не може да бъде захвърлен, защото му се даде име. А то е Адам – интелектът. Посветеният обаче, или реализиращият се, наречен зрим теогон, ще си служи и ще облагородява, ще одухотворява както ментала, така и астрала, и материята. Не можем да изхвърлим астралното си тяло, както проповядва Буда, не можем да изхвърлим неговата стълбица от седем тайни. Нито пък можем да изхвърлим ментала в неговите поделения, в двата големи ковчега, от които Изида извежда, за да посвети в дух и действия човека.
Така Девятката извежда зримия теогон, Десятката го вика на Служение. Какво красиво съчетание – изчакано! Нищо вън от измеренията на Космичността (за която още нито обемност знаем, нито всичките `и тайни) не може да стане. Тази измеримост се чака. Затова една от великите тайни на посветените е „чакай и мълчи“. Затова когато говорих за дипломацията в паметта на историята, казах, че дипломатът, това е посветен, защото той владее две неща – предрешението, или предсетата, прозрението, и другото – тайната на мълчанието, която се учи от посветените, от школите на посветените. Някои малко повече кълбото на дърдоренето употребяват... Пестеливо! Когато давате на някого да яде, първом се интересувайте дали има навика да преяжда. Ако преяжда – не му давайте всичко!
Ние изчакахме, или по-скоро, великото пътуване знае на кой пристан да спрем, за да дадем чрез Посланията, за да изведем от себе си, ако щете от Мировата утроба Божествеността, защото Мировата утроба е белязала също така извеждането на Човека-Бог, наречен Пуруша. И аз ви уверявам с всичката си отговорност, че това е реалност! И всеки ще я усети в своето дълго пътуване. Реалност е Всемирният! Така че, нека не се уморяваме. Но нека не предоставяме всичко само на това, което ни е дадено от трапезата на посветените. Трябва да се научим да извеждаме – не е достатъчно само да чуем. Мина времето, когато се каза, че устните на Мъдростта се отварят тогава, когато има уши да слушат, иначе те не говорят. А ние демонстрираме пред света, ние взривяваме света! Но в никакъв случай евтиният акт на демонстрации, херостратщината заради лична белязаност и величие, не можете и не трябва да употребявате, защото хабите това, което като Космична енергия посвещава.
Не горете външни храмове. Горете вътрешните си олтари и храмове, за да се освободите в служение на най-великото, с което сте призвани – да изведем на живот това, което е една реалност, макар и довчера да е била една илюзорност – Божествеността, която бе пазена, която бе забранявана; считаше се за поругание, ако кажете, че я носите и заради което безспорно разпъваха.
Така неоспоримостта ще бъде Син Човечески, но разбира се, йерархията ще бъде Син Божий. А ние извеждаме на живот зримия теогон!
Деветият събор е осветен с Десятката на Посланието тази година, призовало ви на живот чрез Служението, за да бъде това, което винаги ще повтарям – колкото и незначим да е гробът на човека, да остави следгробна властност! Безспорно, тогава той не може да бъде отминат и тогава е изпълнил дълга си да сътрудничи на една духовна вълна, която предварва всякаква социална, нравствена, политико-икономическа идея. Това е вашето място и вашият днешен дълг – превара чрез Духовната вълна на Мъдростта на цялата социално-политическа, нравствена и културна даденост със същата дързост, с която големите са го правили.
Когато говоря за отминаването на институциите и за свещеността на личността, то е, че великите са създавали в институцията святост и когато тя отгори, тогава пепелта, ако скрие някой въглен, за да договорира едно бъдещо съществувание като феникса, това е голямото! А не да остане вечно там. Но не може да се отрече, че онзи, който освещава институцията, е свещен. Може ли неосветеният човек да направи свещена институция?! Тогава когато Христовата идея на Служението излезе из гроба, логично беше да си отиде „варосаната гробница“ на историческата култура на една религия. Но тя имаше своето...
Признанието е потребно заради историчността, но тайнството е потребно заради бъдещето! Това е, което има да вършите – великото тайнство на Мъдростта: Научи ни, достатъчно ни прощаваше! Но това в никакъв случай не може да стане ей-тъй, с един замах, и някой, когато съзнае своята непочтеност, да не поиска вътре в себе си идеята за прошката, която надделя идеята на възмездието и тревогата на Правдата. Защото Правдата в тревога иска, но в отмъщение дава. Това са неща, които трябва да си отидат. Но не можеш, когато съзнаеш, че си направил нещо, което е оскърбило душата на твоя брат, да не потърсиш из дълбочините онази идея на прощението, която трябва да освети твоето вътрешно светилище и твоя бъден храм. Със замах не можете да се освободите, въпреки че казвам:
- Служението чрез Духовната вълна на Мъдростта само свободни от себе си могат да вършат!
Ще каже някой, много е лесно да се изрече. Да, то е толкова лесно, колкото и трудно да се изведе. Защото се иска дързост. Но и другото е вярно – какво усилие правиш, за да освободиш нозете на вечния пътник в различните пътища от веригата на миналото.
Моята радост е неизмерима, но тя не може да бъде наречена дори радост, заради преходността. Когато говоря за духовните вълни, свидетелствам именно за това. И все пак една преходност понякога е толкоз убедително властна, че с хилядилетия е битие. Много е смешно, когато видиш да отиват да поднасят телци в жертва или агнета, или нещо друго. Да, но какво трябва да прави Онзи, Който отвътре иска да събуди – вика, вика Себе Си: Адаме, где си? Този вложен Бог у нас винаги се е търсил! Какво да прави?! Трябва човекът да Му създаде олтар и в края на краищата ще трябва да Го изведе, да Го изведе из себе си. И тогава какво в идеята на Служението ни остава? Коя е онази олтарна молитва, за която казах: с какво ще се изповяда човекът в Духовната вълна на Мъдростта, пред какво, след като искам да се сринат кумири? Пред Книгата на Живота! Там, където всеки почва да пише. Да пише свободен от себе си като хиляди съзнания: свободен като божество от типа на тотема, свободен като теогонично божество, свободен като служител на Правда. Това е бъдният олтар – свещената Книга в човека! Този велик завет, този свещен завет, който е сложен в специалното ковчеже у нас и за който, както знаете, нямаха нито силите, нито смелостта двадесет и четирите старци край трона на Отца да разчупят печатите му. Това е бъдният ни изповеден олтар!
- Духовната вълна на Мъдростта има само един олтар – олтарът на свещената Книга на Живота!
Там с каквато азбука сте научили присъствието си в Живота на Бога, с нея ще пишете своята изповед, която е живот. Изповедта не е разкаяние, тя е живот, който променя, който въззема и който ви учи. Затова и в молитвата казахме: Научи ме, Господи! Достатъчно бях грешен. Стига толкова! Стига толкова и упражнения, и бойни изкуства. Пет хиляди години правят гъвкаво тялото си, ала умът им остана все един и същ...!
Духовната вълна на Мъдростта даде тази тайна – че материята не може да бъде отречена, а трябва да бъде одухотворявана. Какво значи това? Право на Възкресение! А индийците се къпят в Ганг и правят упражнения, правят йоги. Аз не съм против – да ги правят, когато нивото им е още за Ганг! Не ги осъждам, защото знам тайните на еволюцията. Но Децата на Деня да сядат там или да си баят, това е енергия, за която много се плаща. Да спреш цялата си насоченост да изведеш Бог в живот с това, че трябва да се окъпеш в Ганг или да направиш едно упражнение!? Добре, правете ги... Хиляди години ги правят, но в една и съща духовна вълна стоят. Как искате да йерархират?! Тя изначално е пълна с мъдрост, но мъдрост писана, не и одухотворена; мъдрост, която остава да бъде заучена, а не одухотворяваща. Това са хиляди години да стоиш в една и съща купел. Затова казах, че нашият олтар, олтарът на нашата вътрешна изповед, олтарът на нашата духовна отговорност, е Книгата, великата Книга на Живота, за която Христос пожертва Себе Си – за да счупи печатите! Какво значат тези седем печата; какво значи да ги счупиш? Това е тези седем чакри да им намериш ключа и да потече великата енергия. А там не можеш да не се изповядаш, няма начин да не се изповядаш, защото те са огледала с ясно обратно отражение. Там безпътица няма. Това е потребата на Децата на Деня.
Лутаниците в хилядилетията, присъствието във всички тези духовни вълни, в които сте минали, ви извежда сега. Някои се чудят как попаднаха; други се чудят – „ама, там ли ни е мястото!“; трети, удовлетворени, търсят някаква награда. Не, всеки започва там, докъдето в хилядилетията е бил. Не може да бъде другаде. И затова, когато ставаше въпрос навремето за тези събори, аз ги кръстих „кръстословица на спомените“. Намирате се, защото сте се търсили в хилядилетията и сте били в отделните посветени гнезда. Търсите се и се намирате независимо, че понякога не можете да се понасяте, което е горчивата истина, но тя е истина и тя е потребна. Когато зрелостта дойде, когато тези огледала осветят и гръб, и профил, вие ще видите, че взаимността в служението на великата идея ви вика във взаимна корекция заради великото Служение.
Дойдохме на тази планета, която е най-осветена. Нека си разправят другите каквото искат, нека си говорят за „извънземни зелени човечета“. Разбирате ли, какво е човекът?! Ненапразно ви казах, че той е богоосезаема необходимост, защото единственият, който може да констатира Бога, е посветеният човек.
Нашият Ден е определен и Децата родени за това. Тогава с отговорност да извършим Служение като родени Деца за Ден – Ден, който е светилище и който създава неоспорността на посветения човек и йерархията на божествените синове – това, което ни трябва заради нашето взаимно пътуване и принос Бог да се осъществи чрез тази създадена от Него необходимост. Затова казвам, че Свободата е това, което се нарича Богоживеене; затова казвам, че Истината, с която започвате да улавяте тайните, е Богорождение. Мъдростта е първата утроба на Богорождението! Тя е! За да дойдете до една Истина, когато ще се роди истинският, уловимият, осъществяващият се бог. И тогава наистина Свободата не може да носи друго име, освен Богоживеене.
Тук сме, защото се приготвихме за Път. Път, който трябва да изходим, за да можем да кажем след това: „Аз съм Пътят!“ Но Христос каза още нещо: Аз съм Истината!, т.е. какво – Богораждане. И след това: Аз съм Животът!, т.е. Богоживеене.
Това е, с което откривам днешния ден! А вие как ще го направите достатъчно отговорен в своята Адамова предназначеност, в своето Христово служение и в своята богоотговорност... Нека да търсим отговорност от боговете! Честито ви празник и лека работа!
Родопа, 1 август 1999 г.,
„Студенец“, станция на СМК