Реален е само този, който винаги го има!
(Веданта)
Когато човек обезсили изкушението, разтълми чудото и пожертва царствеността, той познава мировия образ на съвършенството в дрехата на божествения. А божествеността е псевдоним на еволюиращия зрим теогон!
Верният не се уморява в надмога, знаещият е с надвластие пред безгрешния, а служещият се жертва за света. Ето защо изповеданията ги разделят, йерархията ги води до безсмъртие и животът ги събира в Единосъщие. Така се раждат Химните на вярата, Свещените скрижали и Синовете Човешки и Божии – Една симфония на космичната еволюция. Ражда се едно богоречие: Мъдростта не скърби нито за живите, нито за мъртвите (Кришна); Устните на Мъдростта са затворени, освен за уши, които могат да слушат (Хермес); а Христови са само мъдрите като змията и кротките като гълъба!
Затова Духовната вълна на Мъдростта казва: Да бъдеш! Няма зло...!