Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.
АМИН!
Молитвата „Отче наш“ е посочена от евангелистите Матей гл. 6, стихове 9-13 и Лука гл. 11, стихове 2-4.
През 1956 г. Ваклуш Толев с нанася следната корекция в Молитвата:
„избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение.“
Този стих замества: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“.
Направената корекция снема от човека бремето, че Бог може да изкушава. Тя отваря път на лъча на Светлината, затулен вследствие преиначаване на оригиналната молитва.
По-късно Ваклуш открива и посочва доказателство за погрешността на известния текст на молитвата. Това е в Съборното послание на св. ап. Иакова гл. 1 ст. 13: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“
През 1957 г. Ваклуш пише писмо по този въпрос до главата на Светия Синод патриарх Кирил, но отговор не е последва.