На 7 януари 1923 г. – в деня на Рождество Христово, в семейството на Василка и Тольо Костадинови се ражда детето Ваклуш, което със своята будност учудва и с дързостта си създава тревожност. Името му не се подчинява на традицията – „вак“ на санскритски значи „сила“, която разрушава и сътворява. Няма мистичност - има реалности, с които трябва да се разчитат известни феномени! В Поповица – Папазли, всред една плодна долина на Тракия, расте и се развива Ваклуш, който никога не е имал поведение на безсмислено покорство.

Завършва гимназия, учи право в Софийския университет „Климент Охридски“, но нравствената гама и социалната реалност, в която се разгръща, с тенденциите, които носи, създават несъвместимости. По политически причини е прекъснато следването му. Преминава през затвори и лагери. Там пише поезия, драми, философски есета; изучава немски, френски, английски. Трудностите не само понася, а осветява и трансформира със своята зодиална енергия и планетна даденост.

Излиза от затворите и по-късно завършва богословие. Работи в Пловдивската митрополия като библиотекар; създава в Пловдив първата иконна изложба.

Но всяко време има своя тайна, всяка тайна – свой храм, както казва Ваклуш, и той отваря вратите на Мъдростта. Повече от десет години огненото слово на Мъдростта намира излив в лекциите, които изнася пред студенти, преподаватели и духовни последователи във всички научни и културни центрове на страната. Всяка нова астрономическа година той дава Послания, които чертаят пътя на развитието в личностното, социалното и общочовешко битие.

Авторското му списание „Нур“ и книгите „История на религиите“, „Езотерични школи и мистични учения“ събуждат усилието в човека да се изживее като бог в развитие; те прокламират пред света Учението на Духовната вълна на Мъдростта.

Неговото творчество е необятност във времето и пространството, а жизненият му път – Служение!