Г-н Толев, на 1 ноември 2000 г. открихте първия Дом на Мъдростта в гр. Пловдив. Ще има ли други такива Домове, какво е тяхното бъдеще в Третото хилядолетие?

Идеята е не да се правят чудеса. Идеята е да няма чудо, а духовни реалности, които приложната молитвеност иска и усвоява. Знамение трябва да бъде Домът на Мъдростта със своя олтар Книгата на Живота, т.е. съзнанието на Бога.

Който може да направи Книгата на Живота олтар – дом е вече на Мъдростта. А това той може да придобие само с Учението Път на Мъдростта. Това не е пътят до Делфийския храм, не е пътят до Йерусалимския храм, до Капитолията, до които и да са богомолни огнища и сакрални церемонии, които събираха човеците по изповед или кръв, по заклинания или жертва. Това е служение без себе си! И не го търсете вън от себе си. Тези предишни сборища унифицираха общност, Христос обаче каза: Аз дойдох да разделя. Пътят на Мъдростта казва: Дойдох да освободя! Формулата за утешението е изживяна.

С Книгата на съществуването бяхте с всички и градихте храмовете на сродяването;

С Книгата на акашите минахте обучението и градихте взаимностите на многохрамието;

С Книгата на Живота вие сте само с Него, Който е всичко. Това е един Дом в многодомието.

Колкото печата може да снемете от Книгата на Живота, толкова Домове изградете.

Така че Децата на Деня в Третото хлядолетие нека се осъществяват в идеята за Бога – като зрими теогони!

Как ще коментирате организираните от Дома на Мъдростта 13 тематични дни?

Това е идея достойна за възхищение. Нека изпълнението не я лиши от величие и бъдеще. С пожелание за отговорно Служение!