Списание Нур е предназначеният автограф на Учението Път на Мъдростта в първата страница на Третото хилядолетие!

Нур се роди преди осем години като една голяма идея, която трябваше да бъде достояние за онова, което като низпослание на идеята за нова Духовна вълна го чакаше. Той трябваше да бъде страница за едно ново хилядолетие. Ето защо, когато правя характеристики, казвам, че списание „Нур“ е първият автограф, който Учението Път на Мъдростта писа в историята, която започва Третото хилядолетие.

Разбира се, че то трябваше да се научи да ходи – затова е родено преди осем години. И то не само се научи да ходи, то се научи да води битка. Тогава не се учудвайте на приказите, които митологиите са оставили, а в реалността им... Когато Херкулес е бил на една година, в отмъщение за това, което той има да направи, силите в противовесието са пратили голямата змия, която трябвало да го обгърне и да го убие. Но не забравяйте, че той е син и пратеник на Зевс, а не като Антей – само син на Гея. Тогава Херкулес, ненавършил една година, използва силите на своя баща и с дясната си ръка убива дракона. Така и Нур – когато се роди Служението – свобода от еволюция и когато беше на един ден, някои се опитаха да го махнат. Той победи! Не е имало съмнение, че това ще бъде! Благословеният Нур трябваше да живее и живее!

Голямата тайна да йерархираш духовното съзнание в отговорност пред извеждане на чакащия бог – това е голямото, което Нур носи на човечеството. Точно този Нур ми трябваше. И когато исках той да бъде, имаше една велика тайна: Нур като светлина е Живот (така, както е казано за Логоса в Иоана). И чак в Духовната вълна на Живота ние можем да си представим осъществен не човекът бог в развитие, а човекът Бог.

Списание „Нур“ предостави на човечеството доктрина, която то не притежаваше – доктрината за йерархията на Духовните вълни. Никой друг не я даде; нито се имаше куража да се каже, че религиите най-бавно стареят и най-дълго стоят стари. Това не е да отречеш. Това е, както в тазгодишното Послание е казано, Отговорна преценка на забравата!

Нур не е списание на верски клуб; Нур не е академично списание, в което експериментът доказва; Нур не е и социологическо изследване, в което, както знаем, един път ви качат до висшето признание, а друг път ви пратят долу в подножието. Не! Нур е Пътят на Мъдростта! А Мъдростта рече: Да бъдеш, не да имаш! Имахме цялата волност на сътворението на Бога – от водата до най-висшето животно. И всичко това трябваше да бъде подчинено в идеята да изграждаш поклонение пред Божеството. Нур зри над всичко това! Нур потърси идея за свобода на човека от онази съдбовност, която му създаваше олтари и подчинение. Това е да се освободи от всяко околовръстие, в което еволюцията и кармата го държат.

Това прави Нур и това поднася Нур. И затова си поставя в цялата своя култура отричане не, а преценка. Преценка на всички стойности. И тя започва от заглавието му: Няма зло, има нееволюирало добро! Да, има хиляди страници за злото, но никой не го каза така. Както има хиляди страници за материята, но само Един можа да рече: Аз мога да я одухотворя, за да я направя възкръсваща! А цялата материя излезе в признание на вечно послушание пред Духа на божеството, което беше човек.

Така списание „Нур“ преди осем години излезе с благоразположение и предназначение. Нямаше нужда то да носи нечие проницание или предзнание, защото то се списваше и продължава да се списва само от един човек. Аз не мога да кажа, че нямаше съблазън. Много хора се опитаха да искат да правят сътрудничество. Не съм ги оскърбил, когато им отказах. Голямото служение е без себе си! Така че когато родих идеята за Нур – това беше без себе си. Нур трябва да го направя без себе си! Трябва да стане това, което едва миналата година си позволих да ви кажа – този чакан, в милиони години работен олтар, който не ще нищо друго освен смирение, което единствено не е обидило нито Господа, нито съдбата; този нов олтар е Книгата на Живота!

Нур води и една от най-големите битки – битката срещу страданието и греха. Не можете от човека да отнемете онзи, който искаше знания, за да се научи дори да разделя що е добро и зло. Това е първичната етика. А камо ли висшата етика за събожника! В света винаги ще има йерархии на възможности. Умът, очите, обикновеното ще ви карат да определяте поведение и да изграждате учение. Ами къде е прозрението; коя енергия го храни? Ами енергията на Диханието; ами събуденият Кундалини?! Ето това са големите проблеми, които Нур поставя пред човечеството.

Нур е най-голямото предизвикателство. Затуй той е едновременно и история. Не можем да правим общество вън от историческата реалност, която искаме (и с основание!) дълбоко да променим и ако трябва – да упражним културна забрава. Защото в прощалния момент Христос рече: Прости им, те не знаят! Не каза „те не вярват в Мене“ – „те не знаят!“ Трябва да се смени начинът на усвояването на света. Затова и Учението, което Нур представя, не е битие за днес, нито битие за утре. Днес и утре Нур се отработва за едно бъдеще, което след хилядолетие трябва да се научи да го смени с друго бъдеще!

Из Слово на Ваклуш,
13.02.2001 г., гр. Пловдив