Децата на Деня – клада на свободата (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността!

Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно дете е у дома си, само когато е при майка си. Майката на Децата на Деня е Мъдростта! И нейната гръд никога няма да пресъхне да храни битието на Децата на Деня в тяхното велико служение и в тяхното определено предназначение. Няма по-достойно поведение от това да се осъществим като Деца на Деня – не заради себе си, а заради това, което Мировата енергия даде на социалното служение в пътя на личното ни битие.

Има една мъдрост, казана от един древен мъдрец. Но понеже се прераждаме, древният всякога е и съвременен. Няма древност! Има духовна йерархия довела някого в осезателно битие на всяко съвремие. И мъдростта е следната: „О, будност! Защо ме направи толкоз богат, че събудих в хората завист и клевета?“ Какво отвърнал светът? „Ако имахме твоето богатство, щяхме да напишем най-хубавия химн на будността!“ А той сега е, че Децата на Деня са кладата на свободата! Това е битието ви! Онази, ако можем да кажем, благодатна Мирова воля, която можа да ни събере в Третото хилядолетие и то, разбира се, с прозвището Деца на Деня. Това е наистина една от най-големите победи, които човекът може да извърши в онова, което наричаме преходност на йерархия, богове и съдба. О, будност!

В 1988/89 година съм казал ясно: Научи ме! Където е и голямата същност на нашата Молитва, без която ние не можем да започнем деня си: Научи ме, жив да бъда в Тебе, светъл в Дух и Душа, целомъдрен в мисъл и тяло и с братска любов към всичко! Научи ме! Тогава съм рекъл: Научи ме на: милосърдие от Любов; знание от Мъдрост и служение от Истина!

В 1993/94 година съм се обърнал към Децата на Деня: Денят започна! С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

В 1994/95 година съм казал: Деца, Денят направи своя кръговрат! Деца на Деня! Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта – живот!

Така се е дошло до това, че сега като тематичност откриването на учебната година носи надслов: „Децата на Деня – клада на свободата“. Но то е свързано с личния ни вече празник в календара на Обществото Път на Мъдростта – 13 октомври, Ден на Децата на Деня! Това голямо съчетание, тази велика вътрешна благодат е, че нашето изповедание и отпивка от чашата за причастието (в най-голямата ни жертва да не се срамуваме, че не сме още безсмъртни), цялата своя жизнена енергия поставяме в знанието, което отвежда към предназначението. Същината не е в традицията и върховенството не е в празника – то е в предназначението и прозвището, което трябва да осъществи своята култура!

Децата на Деня е едно от най-великите тайнства в йерархията на духовния път на човечеството; на излива, който Планетният Логос предоставя; на еволюцията, която си служи със съдбата и в същото време я обезоръжава. Деца на Деня – едно от най-странните прозвища, които тепърва човечеството в своето бъдно хилядолетие ще осъществи. Имало е, както казваме, Мъже на посвещението, Войнство на Любовта, Служители в Правдата, но част от голямата истина на тези служения беше да подготвят идването на Духовната вълна на Мъдростта. Децата на Деня не са воините на Любовта, те не са сторонниците на Правдата с отмъщение в идеята на кръв, те не са възпитаниците на онези зали в Египет, където ставаха посвещенията (защото там доста хора минаха в посвещения, а след това на сцената на живия живот не можаха да направят нищо, освен да опорочат посветеността). Те са просто родени в предназначение, те са чаканата будност, която ражда събудения бог! Едва при Децата на Деня идеята за посвещението в пътя на служението можеше да направи прозрението орган на познание, а предназначението – път на осъществяване. Прозрението идва от трапезата на Мъдростта, а изпълненият дълг – от тайната на предназначението!

Така че този голям личен празник не е проблем на традиция. Той не може дори да бъде традиция; нито в нея ние ще намерим своето дълбоко знание, защото тя носи много често рискове да ни оверижи. А ние поставихме една от най-големите цели: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Затова характеризирах историята: историята копира, историята отразява битката на безжалието на еволюцията. И тук именно е тайната на нашето прозрение – да се мине през това, което съм наричал „Деца на Божията воля“, през „Деца на Слънцето, на Път сме“.

Броденето в една енергия, която е формирала едно религиозно съзнание, наричано Слънце – това е, и така да се каже, нашата духовна пита в религиозното ни изповедание, слагана пред олтара на Танг Ра. Пита, от която, безспорно, националният дух на България хранеше своите чеда. За да можем да приемем, че дарението на Небето е най-голямата тайна, сложена в това, което нарекохме „Деца на Деня“.

  • Деца на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността!

Сега това е голямата наша радост, успяла да съчетае две потреби – потребата за вътрешното осмисляне и външното ни поведение в идеята – Децата на Деня като прозвище, което е част от голямата йерархия на Мировото битие, съставка на това, което нарекохме Духовната вълна на Мъдростта в йерархическия път на еволюцията.

Това са Децата на Деня! И тук не е проблем, че ние го съчетаваме с един от хубавите, белязани дни на нашия цикъл, на нашия кръговрат, с откриването но една учебна година, която безспорно е ден на отговорност. В учебната година се отива с отговорност и с това, което изначало беше сложено при децата в училището – калемът в ръката, будността в очите, търпението в усвояване на знанието и отговорността да приемеш свидетелство за преминал клас! Всички тези неща са минали в съзнанието на Децата на Деня! Една зрялост, която показа, че може да понесат, и призваните в своето минало битие от различните школи на посветеността проявиха възможност да ядат на тази трапеза. Христос имаше един изключителен опит: покани посветените – те не дойдоха, след това покани улицата... Ние казахме, че Пътят е един, а улиците – много. И от 1994 година ние напуснахме скинията на надеждата и влязохме в храма на своето служение, в храма на обреченото! А това обричане в Духовната вълна на Мъдростта е клада на свободата!

Най-потребната жертва, в смисъла на цялото ни битие, ще остане идеята за свобода. Идеята за свобода, защото тя е една от категориите, с които ние участваме в своето Богоуподобяване (защото само тогава се живее в Бог), ние служим в своето Богоусвояване и ние сме във волята на своята Богоприложност. Тази от най-големите тайни, които ни е оставило прозрението, нарекохме „вътрешна изповед“. Това съчетание, което ни предоставя на нас, разбира се, идеята за Богопознанието е, че трябва да се освободим от онова, което като енергия е съпровождало нашата еволюция – съдбата, докато тя, еволюцията, е вършила своето. Освобождавани са и личности, и народи от съдба, но в никакъв случай не са освобождавани още от тяхната еволюция. Защото йерархията, за която бях казал, че трябва да победи и боговете, е йерархия, която еволюцията чрез своите принципи отвоюва в човека посветеността. Разбира се, след това идват Доктрините на Правдата, на Любовта, сега на Мъдростта и бъдните идеи за Истина и за Свобода!

Така ние изграждаме именно една от най-големите потреби – че свободата ще остане една от трайните линии, която Учението Път на Мъдростта поставя, разбира се, в своя надслов: Децата на Деня – клада на свободата. И затова целият бъдещ тематичен план е в този схематичен ред: в идеята на съдба, освободена от нас, изграждаща човека, създаваща неговия духовен корпус на победа над материята, която го води до единство с неговия Отец, т.е. до право на възкресение, което ви легитимира: „Това е Моят възлюбен Син, на Когото казвам: Седни отдясно на Отца!“ И единствената тайна, която можем да кажем за свободата, че:

  • За свободата болка няма, има само посветеност!

Посветеният не си служи със съображението, което животът не, а съществуванието му поднася. Защото неговата целност (стрелата на Вилхелм Тел може да мине през ябълката върху главата на Детето) е свобода! И тя не може да бъде с болка, не може да има болка. Този, който иска да каже, че страда в жертва на свободата, той чака награда. Свободата не дава награди – тя дава осъществяване в името на живот!

Защото Свободата е, която може да създаде Живот, а не съществувание. И затова е това голямо съчетание, което можехме да направим, тази тайна да остави най-дълбоката бразда през тази наша учебна година: да сезираме Децата на Деня с една по-специфична материя, с явното присъствие на Пантократора, или на Пуруша, или на Оня, както Го казват Аватар, което в буквален смисъл преведено значи „спуснах се“. Цялата мощ на Логоса – това е Аватар! Мощта на Логоса се спуска, влиза – „О, будност, защо ме направи толкоз богат...“ Защо бе толкоз дарима в своята щедрост, за да можеш да направиш толкоз богата човешката будност в идеята – човекът е един събуден бог, един развиващ се бог?! Спуснатият, Аватарният дух, не посветеният вече, не адептът, а Аватарът, ще създаде това, на което светът ще отвърне: „Ако имахме твоето богатство, щяхме да напишем най-хубавия химн на будността: „Децата на Деня – клада на свободата!“

Тук е тайната на съчетанието на откриването на новата учебна година с нашия календарен празник Деца на Деня – 13 октомври. А много е трудно някой да напусне своята лична тайна вечеря, за да дойде на голямата трапеза на Третото хилядолетие. То рече това, което сега в света става – тревоги на отделния човек, тревоги на обществата и културите на континентите. Но без нова Доктрина никога няма да направят нищо! Защото от най-големите (може би единствените) добродетели, които има, имат Децата на Деня – това е голямата идея за свобода от съдба и моралната тайна на смирението, което не е победено и никога не е обидило и Съдба, и Господ. И тогава ние не бихме имали неизживяната още тревога, че сме смъртни, защото в цялата своя теза ние отхранваме идеята: чрез смъртта към безсмъртие!

Идеята за едно безсмъртие в цялата митология вие го виждате. Майката богиня на Ахила не го ли потапя във водите за безсмъртие?! Да, той е безсмъртен (въпреки че е имал уязвимо място), но не е божествен. Не е божествен! Това е една от големите тайни, които не можеше да си позволи пък Правдата. Божествеността е вложена възможност и нереално осъществяване при Любовта. Тя обаче е неизбежна необходимост и наложена потреба в Учението Път на Мъдростта!

Човечеството не може да съзре и тази култура, за която казахме: Свобода от стари престолнини! Ние сме свидетели, че хората не могат да се освободят от старите престолнини на своето мислене, на своето сърце, на своята душевност. Напротив, извеждат из миналото рефлекса на отмъщението като достойна политика на съвремие. Тук е голямата будност и наша отговорност за мировата енергия, която Децата на Деня трябва да приложат със събуждането на третото око, когато се хранят от интуицията. И най-после, когато тази знайност в своята молитвена приложност направят пред света.

Ние не тъжим за историческо признание, защото то е безспорно. То е част от социалната приложност, но ние носим отговорност пред мировата даденост, която е идеята на Възкресението. Защото голямата идея на социалната енергия – това е, когато предоставите да ви разпнат, трябва да присъства отвъдният, другият. Когато вървите Голготския път, имате лична битиейност и лично служение, но когато дойдете до Разпятието, имате социалната енергия и социалното служение! Там ви разкъсват. (Дори когато в себе си извадите своите недоволни божества да ви разкъсват и разпват, защото имате отговорност и битка с хиляди божества, които сте вложили в себе си.) Мировата енергия, Мировата тайна е това, когато сте направили път, жертва и възкресение! Това е част от дарованието на кладата за свобода, свобода на овладяната у нас материя в двубоя Дух и материя.

Съчетанието, което ни налага съвместното празнуване между учебната година и празника на Децата на Деня, е наистина един особен белег на прозрението, което ще ви даде знайност, и то знайност във всекидневието. И ще ви накара да стигнете до своята неизбежност на предназначението. Защото човекът може да се осъществява в еволюцията си, но той още не върши служение. Той се развива, той търси всезнание във всекидневието, но в никакъв случай, във всекидневието ако не носите кръста си, не сте извършили жертвата. Затова Христос казва: Всеки ден носете кръста си! Оттук, от личния и социален път, ние отиваме към идеята за едно Мирово, наистина едно Мирово съзнание, в което си служим с една Мирова енергия, която извеждаме, за да ни качи на кладата на свободата. Така ние ще можем да направим в Третото хилядолетие своето врязване с голямата идея човекът – бог в развитие. Тревожно, прието, отречено – това няма никакво значение, то е нашето предназначение. То е и енергията на прозвището – служението да е една зрима сакралност. Това е служението ни – една зрима сакралност!

Ние сме в своята същност, защото Адам мина. Той обработи себе си, той се срещна на голямата битка със своето поколение в хилядилетията, и то в стотици хилядилетия, не преди пет хиляди години или две хиляди. Той се срещна с Онзи, Който е роден – в сътворения Адам работи роденият Христос. И тогава роденото и сътвореното направиха своето най-велико тайнство – Възкресението. Срамът от това, че сме смъртни, беше надмогнат с безсмъртието. Дерзайте, Аз победих света! О, смърт къде е жилото ти? Само с тези няколко огърлия на духовната ни будност да излезем в Третото хилядолетие ние наистина ще подчертаем личното си битие като Деца на Деня, ние наистина с присъствието си в Мъдростта ще станем вътрешна изповед. И тогава в отговорност винаги ще говорим и ще преценяваме коя забрава е потребна на културата от старите престолнини. Ние не можем да носим скръб заради това, че човечеството има навик да живее под заслоната на скръбта. Проблемът е доколко нашата будност и пътищата на Мъдростта са обезгрешили Адам, който се обработваше; доколко посветеността на отделния човек в приложната му социална битиейност може да създава битка за обожествяване на това, което само ние определихме – събожника. Можем ли да върнем в тази битка на отсрещния голямата тайна, че е събожник? Тогава ние оправдано можем да кажем: „Надмогнахме културите и нравствените правила – няма зло, има нееволюирало добро!“.

Колко дълбоко е било мотивирано, за да не бъдем изкушени, че живеем между добро и зло. А живеем с нееволюирало добро. Тогава ние не можем да искаме нещо друго, освен да вървим по стъпалата на една йерархия, която наричаме служение, а не изпълнен дълг. Дългът е поведение на нравственост, дългът е поведение на знание по отношение идеята за жертвата, но не е служение.

Затова говоря за култура на Децата на Деня, особено идеята им за свобода – не приложната воля на кръвта като защита на род и родина, а вътрешната будност; не вестителството, което отживя. Те няма да вестят, те ще освобождават пленник събожник, наричан враг, наричан расов тип, наричан дори в смисъл, че трябва да обичаш врага – една принуда, с която, ако не можеш да се християнизираш, си оставаш юдеин. А идеята за събожник в Децата на Деня е именно главнята на свободата. Защото той е това, което си ти; той е онзи, който трябва да победи йерархията, който трябва да победи божеството, който трябва в края на краищата да каже: „Аз и Отец сме едно!“. Няма кой да го похули вече в безбожие или богохулство, защото светът без да си сложи белезите на богохулства взаимно се хули в своите събожници. Тук именно Децата на Деня ще носят това бреме, но ще знаят в пришествието, че „Моето бреме е леко“, то не тежи.

Преди Христос имаше приятели, приятели в лицето на Своите апостоли и вестители. След това, след Възкресението Си, Той остави отгробен Духа на човека в неговата възможност да чете листи от Книгата на Живота и рече: Деца! – за първи път в световната история – Имате ли нещо за ядене? А те нямаха, разбира се, защото още нямаха живия Христос в живот – те бяха съдружници, съпътници, те бяха в съживеене с Иисуса, но нямаха Христос!.. Тогава им каза: Хвърлете мрежата отдясно, а преди това ги учеше да хвърлят мрежите на мисълта си и да дойдат да ги научи да ловят човеци! Нищо обидно няма в това, че трябва да ловите търсената божественост в човека, а не тази евтина хвалебност, която някои си позволиха – да кажат, че са вече богове! Извоювайте божественост, за да се живеете в Бога! Той не се обижда, Той не може да бъде снижен! Но културата, която Го поднася, е култура на еволюцията!

Затова вдигаме един нов храм – Храма на Мъдростта, Дом на Мъдростта! Ако някои не може да го улови в неговата не святост – в неговата свещеност!.. И оттук нататък Учението на Мъдростта, след като има Деца на Деня, създава кодекса на служението. И казахме, че този кодекс е служение без себе си и път за света в идеята за свобода. Затуй се определи тяхното поведение: освободители, не вестители! Освобождение от онова, което довчера наричахме гроб. Ние в себе си сме погребали хиляди богове; ние в своето мислене сме изживели стотици доктрини на поведение, но не и в своя Дух. Децата на Деня са освободители – освобождение от онова, което нарекохме ехо на съдбата, до онази наистина викаща в цялата човешка история потреба на Духа – гласът на съдбата, идеята за свобода от себе си, а след това свобода от хилядите богове, които сме носили.

Затова говорим за „Децата на Деня – клада на свободата“, кладата първом в нас! Човек не може да отиде на служение, ако изживява потребата за лична слава и удовлетворение. Често казвам, че една от най-големите благодатни добродетели това е смирението. Смирението! Разбира се, болестта, която иска да прояде смирението, се нарича болна амбиция, евтино тщеславие, търсена награда. И признанието е една от най-тежките болести, които егоизмът не може да премахне, още. Много тежка болест. Егоизмът чака награди, но не дава признание; егоизмът чака признание, а не го дава. Няма по-зловещо нещо от това да облечете дрехата, която много преднамерено са напоили с отровната кръв, за да махнат Херкулес! Херкулес трябваше да направи чудеса – трябваше да побеждава, защото той беше дете на Зевса, той в битката трябваше да отземи Антей, сина на Гея. И все пак, всички бяха недоволни от него, защото той, като воля на еволюцията, трябваше да бъде безжалостен. Затуй му метнаха дреха, напоена с отровната кръв...

Така че, първата битка, която човечеството в своята идея на посвещение учи в съответните зали за иницииране е да се оперира от себичност, от тщеславие. Никога да не казвате, че откраднатото е ваша собственост! Краденото не може да бъде собственост! Целта е всеки да се научи да ражда, всеки да стане Адам, за да изведат от него една Ева, а не да открадне Ева, и да каже „Тя е моя, Адамова!“

И трябва да обезгрешаваме пътищата на една нова или богобъдна изповед. Необходимо е да се направи тази разлика – не вероизповед! Вярата беше в Учението на Христос, правдата – в Учението на юдеите, на Буда... (Дори намирам някой тълмител, който казва, че и Зороастър е говорил за правда – не, Зороастър е говорил за правдивост.) Ние имаме богобъдна изповед, не вероизповед, не правоизповед. Така в идеята на обезгрешените пътища е вдигнато тежкото бреме, че човекът е бил грешник и вие знаете онази моя хубава фраза, че знаещият е повече от безгрешния. Така тази голяма битка не е битка за спасяване. Тя дори не е дълг към греха, тя не е вече и битка за съвършенство, защото много пъти съм повторил, че Христос трябваше да каже: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец!, защото Той ви извеждаше от подземния свят към царствата Небесни. Не е и това. Тя е битка за обожествяване в една от най-големите идеи – Служението. Без себе си!

Така ние ще дойдем не до характеристика на добродетелите, защото те сами за себе си в доктрината на Живототворчеството нямат друга сила освен идеята за Свобода. Свободата не е формула на обвързване, макар, че тя е последната Вълна на доктрината на Пътя. И ние ще трябва наистина да отработим един особен свят – светът на посветения не, светът на себеобречения в най-голямата му тайна: олтарът на Мъдростта – Книгата на Живота. Това е светът на себеобречения – Книгата на Живота. Това не е олтар вън от вас, на който може да купите жертва и да му я принесете; това не е да купите злато и да позлатите иконата. Това е една отгробена тайна на Духа. Отгробвате Духа от заключените скрижали, отключвате печатите и там в съзнанието на Бога вие виждате не само Той какво е писал, а и вие какво сте писали. И победата не е в тезата, че малоценността ви свежда до унижение, а до идеята, че не сте приемали оцеляването за битка за божественост. Няма по обидно нещо да си сложите идеята на оцеляването, когато не сте прочели какво Бог е казал и писал, когато не сте видели предназначението си, когато сте станали жертва на суетата си. А вашето предназначение е да се надмогнете в идеята на чуждата свобода и да се пожертвате в признание на това, което казахме – що Бог иска от него, какво човечеството чака от него, и какво съдбата е позволила! А ние почнахме битка срещу съдба, за да си позволим да работим със съвест, която, както казах, къде ще я намерим – има ли писан урок за нея, има ли страница някъде?! Да, тя винаги е олтарна тайна и олтарна образност! Олтарната тайна на Книгата на Живота. Тя е именно съзнанието на Бога, което е нашият огледален знайник, че има съвест! Свобода от съдба е запалената свещ на съвестта! Това са Децата на Деня! Христос каза на Своите ученици – съвършенство. Ние поискахме свобода от съвършенството, защото искаме свобода и от съвест! Но какво тогава предоставяме – Божественост! Ние ще събудим Божественост едва тогава, когато можем да погасим огньовете на съдбата. Защото с тях ние само еволюираме. Идеята, когато не можете да лъжете, идеята, когато може да бъдете свободни, е именно това, което съм казвал, че в Доктрината на Свободата човекът живее в Бог, и Бог е вече Човек! Човекът – Бог, Богочовекът!

Това е стъпалото, по което вие трябва да вървите, за да се отреди не постигнатата цел, а осмисленото служение! Минахме през много големи култури, казахме, че мисълта създава формули за живеене, а откровението – идеи! Казахме, че мисленето е извело човека да освободи себе си, за да остави чакащия бог или човека – бог в развитие! Идея за свобода от съблазън е формулата на отговорността – пред олтара, Книгата на Живота! Вие не можете да избегнете наличието на съзнанието на Бога в малката свещица съвест, ако щете! Но в тази голяма тайна на отговорността човекът има нещо повече в себеусвоеното обричане – кладата на Дидона! И винаги, когато говоря за клада, си спомням този величав момент в голямата история на човечеството. Как Дидона, която споделяше идея за любов, но която имаше прозрение за жертва, освободи от веригата на любовта – лична, социална, Еней и се качи на кладата, на кладата на любовта и изгоря, за да даде свобода, свобода на Еней да основе Рим. Това е големият подвиг на кладите!

Възхищават се от един дребен шмекер, наречен Одисей, преобразяващ се в какво ли не, за да отиде до неговата Пенелопа, а премълчават великата тайна на кладата на свободата, наречена Дидона и Еней! Аз връщам тази историческа реалност, защото за вас тя е зримост – мистичната зримост на тайната на кладата свобода! Разбира се, като Духовна вълна тя ще дойде по-късно, но никой не можеше да храни с друга гръд идеята за Свобода, освен знанието! Защото другото беше обучение, а вие трябва да минете просветлението – две големи разлики в приемане тайната на изграждането на Децата на Деня. За да дойдем до едно от най-големите вътрешни откровения, което е не само утробното Дете на Мъдростта, то е същността на Мъдростта!

Идеята да изпратите своя Еней да усвои и изгради царство на социалната даденост в историческо предназначение и мирова усвоимост; националният дух – в приложност; историческата сграда на служението – в освещаване, това са вашите потреби! И тогава именно денят на откриване на учебността е част от едно велико освещаване! Когато осветим собствената си потреба, тогава ние освещаваме и институцията! Връщам се на старата си фраза – само човекът е свещен, всичко друго е преходно! Макар че преходността има повече трайности от нагледната образност – от образа човешки! И тук е илюзията на културите! Образът човешки чезне, остава паметникът на институцията и се утвърждава битие за преходността на човека и трайността на институцията! Една от големите заблуди, която човечеството изживява, защото няма институция, която да не е мисъл, откровение и сътворение на човека! Така както го е направил и Творецът – родил е мисъл да имаме човек, сътворил го е и го е одухотворил! В този смисъл ние трябва да видим преходностите, на които сме били свойствено потребни, но не бива да оставаме вечно жертвени!

И Децата на Деня озаглавиха своя въведен ден и разбира се празник: Децата на Деня – клада на свободата! Логиката сега е на тази клада ние да покажем същността на една от най-потребните енергии – енергиите на Мъдростта. Ако осъзнаем енергиите, с които това всезнание на всекидневието ще ни освободи, в такъв случай ние винаги ще познаем безпримерността на големите Учители. Така както Христос надмогна в Гетсиманската градина – Не Моята – да бъде Твоята воля! Тази, разбира се, отгробена тайна на големия Дух винаги ще бъде за Децата на Деня най-добрият и безспорен ходен път от предшественици, в които те могат често да се видят. Ако човек се потърси в тези пътища, тогава ще разбере защо е неговият призив да създаде себесъдба и да стане съсъдбовен на своя Творец.

И така тази година вие трябва наистина да изживеете една надмога като познание, за да можете да се зарадвате в това, което казах: Радостта е усмивка на Мъдростта. Тази вътрешна тайна да се изживеете в това, което рекохме: Не да имаш, а да бъдеш! Да имаш себелюбие това значи да си загубил в себе си екзистенциалния, да се зарееш някъде във величието и вакханките да дойдат да те изядат, защото ти е много удобно да бъдеш ласкан и гальовно утешаван. Това не е път! То дори не е заблуда. То е услуга на онова, за което казват, че знакът му е преждевременна смърт. Такива са случаите с някои от доста посветените в миналото, а и в миналия век. Занимаваха се с това цялата тайна да се открие на едно голямо Учение и те да отидат да се заемат с контактьорство... Или сега някой да акламира поведението си на знаещ, когато знаменателят на знанието, т.е. незнанието му е безкрайност, значи цялото му знание е нула. Това Децата на Деня трябва да разберат, че е преждевременна смърт.

Други се съблазниха, че са велики преродени... Знаете ли колко невеличаво е смешното. Един Хермес не само помогна на Орфей, но дори му показа, че е дребен тщеславец и го остави на вакханките да го разкъсат! И пазете се от тези вакханки, които ви ласкаят, че вие сте прероденият Орфей или накой друг прероден... Идеята на служението не е кой сте, а какво правите за Учението сега. (Един Кришнамурти се роди и ще ви кажа, че той е миналият учител Заратустра. Определиха го за Миров Учител, но има доблест и се оттегли. Това е достойнство!) Не знаете отговорностите пред Мировото служение.

Някои пък се извиняват, че не присъстват, защото били „много заети“. Идеята за заетия Христос я даде преди две хиляди години...

Така че една нова учебна година ще предостави на Децата на Деня своята трапеза. И безспорно това което мога да пожелая: Несмутено! Защото човекът не бива да тръгне смутен към своето предназначение, а несмутеността дава възможност да усвоява колкото може повече от великата енергия на тайнознанието, някога правило посвещение на тези, които са отивали да направят нов живот, нова култура и ново битие.

Аз зная колко сурова е реалността, но колко необходимо е тя да бъде облагородена вместо отречена или вместо покорно да и се служи. Социалната реалност е жестока, но тя е това, което съм казал – че природата е безжалостна, а само човекът е жесток. Безжалието е енергията на еволюцията!

  • Историята е една изкупителка на безжалието на еволюцията!

Тя е, която прави социалните феномени знайни, и ако вие ги сложите в социалната реалност, тогава бихте могли да дадете обяснение на цялата тази ужасяваща реалност. И все пак в нея живее човек и ние на този човек казахме, че е бог в развитие. Не е въпросът сега дали сме бройни, въпросът е какво носим, за да може безбройността един ден да обслужи Бог в Неговото Сътворение.

Плодна година ви желая! Желая ви будност, отговорност и ако мога да кажа, не толкоз смелост, отколкото дързост. Смелостта е качество, за което съхранението подтиква човешката преценка. А дързостта, даже понякога непресметната, е, която надкрачва всички пречки.

Успешно жертване, една несмутена отговорност, защото формулата на приятелите мина, формулите на служителите на Правдата отдавна се отживяха. И ако някой не може на тази клада на свободата, която издигат Децата на Деня, да изгори своите довчерашни преценки и своето поддаване на чужди тенденции, той няма да научи науката на кладата за свобода, която Децата на Деня трябва да занесат при своите събратя, и както казахме – една от най-хубавите думи: към своите събожници. Направете си своя клада, освободете се! Ако съзрете, че трапезата ви е малко, че е бедна, четете списанието. Не оставяйте бедна трапезата си. Търсете, питайте, искайте! Не търсете във вехтарските магазини това, което наричам сергиен окултизъм. Даже и най-добрите, които са писали по нещо... За да може един Христос да определи една страшна фраза, да квалифицира култури, да каже: Варосани гробници! – знаете ли колко болно е било?! На цели, хиляди поколения да дадеш една характеристика – варосани гробници! Идея за свобода, клада за освобождаване!

Това е, което искаме да направят Децата на Деня – идеята на осъзнато им предназначение. Осъзнатото предназначение е възванието, което направихме към Третото хилядолетие. А то беше, че в Третото хилядолетие Доктрината Път на Мъдростта в своето йерархическо поведение ще предостави голямата идея, че човекът е един зрим теогон и че неговата будност ще му дава съзнание – око, с което ще различи истината и няма да живее в тревожността дали е правдив, дали е нравствен, дали е любвеобилен (тази школа в хилядилетията е минало), а само дали е отговорен!

  • Отговорността на Децата на Деня е горната дреха, с която те тръгват в служението да бъдат клада на свободата!

Това е тяхната власт, това е тяхната бъдна приложна сила! И радостното е, когато започнат да вървят своя път, когато почнат да прилагат своята отговорна будност, да видят лекотата на своето предназначение, а не тревожната болка на своята неудовлетвореност.

В тазгодишната Учебна година ние безспорно ще отворим врати за всички. Тези, които могат да ядат от питата на Мъдростта, ще направят отговорното си служение пред света. Третото хилядолетие ви вика, то чака!

Последният повой, който трябва да свалим от Космичното тяло – човекът бог в развитие, е в ръцете на Децата на Деня. Те трябва да махнат повоя на културите, с които безжалието на еволюцията и предназначението, вложено им с Диханието на Твореца, ги е водило в себежертва, идея за Възкресение, присъствие в Единосъщността, и „Аз и Отец едно сме!“

 

Из слова на Ваклуш във Варна, Пловдив, София

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...