Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Закриване

Мъдростта – Живототворчество!

Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да направи своето плодно раждане. Аз благодаря на вашата жертва, която е осмислена с едно: че можете да не търсите човек в Бога, но сте задължени да търсите Бог в себе си. Това е тайната на голямото учение Път на Мъдростта!

Вашата лична отговорност и приложена воля ми дават наистина основание да кажа, че Словото става плът. Вашата осъществена потреба след тези пет дни наистина дава пък възможността да кажем смело и да потърсим това, което Откровението рече – че тъй или иначе (в колко хилядилетия не беше посочено) ще има една вътрешна будност и една манифестирана външна страна – ново небе и нова земя. Не може човек да си отиде необновен, не може човек да си отиде по-малко отговорен, независимо от това доколко личността като притежание, както казах на убеждение и морал, е присъствала в социалната даденост като структура и отговорност. Тези неща могат да ви бъдат това, което се нарича лот, за да измерите дълбочините на своето присъствие и на своята отговорност.

Тук се решиха не само проблеми на технологията, ако мога така да кажа (това, което се нарича организационност, с едно общо име, както го наричам култура на технологиите), в условностите, които Учението Път на Мъдростта предоставя с идеята на приложната молитва. Конфликтите, които могат да дойдат, са една потреба на хигиената, един катарзис – личен и на Обществото. Цялата природа в края на краищата, както виждате, изживява своя стрес, за да позволи чрез бурята и вятъра да оплоди хиляди и хиляди цветове, чрез бунта на вълните да изнесе раковината, за която говорим, че има нейна вътрешна песен, песен на един стихиен бог, който овладявате. Чрез този огнен пламък, както изригва (и сега даже) един вулкан, да напомни на човечеството, че още не е овладяло всичко, което боговете си позволяват вън от волята на човек, позволяват си да смущават божественото му развитие. Когато човекът стане властен, той може да каже и на вулкана да мълчи. Но вулканът е също организъм – както човешкият организъм, който в своята идея на Духовните вълни се култивира в божествеността си. Така че, когато природата ви напомня за битка с човека, ето къде е била нуждата от Духовни вълни – да се изградите в божествеността си, за да приемете стресовете и кризите на природата като още напомнящи ви, че не сте богове в цялост.

Това е, което Децата на Деня трябваше да изградят като структура, както цялата природа е изградена като структура. А тя напомня и за своите духовни, морални (защото и тя си има морал) тенденции – да смущава, или да се лекува, да прави своя катарзис. Тук бях свидетел на едно изключително достижение. Не че не съм живял с една особена тревога – че дарението на човека не може да бъде замъглено, защото този облак, който лишава Слънцето в пълнотата на неговата светлина, в никакъв случай не значи, че няма да бъде отгонен от това, което другото божество, вятърът, си позволява. Така културата чрез Духовните вълни отвява облаците от същината човек – бог в развитие, за да имате дързостта на това, което тук получихте чрез тези дискусии, които бяха на изключително ниво, наистина на изключително ниво. Разбира се, че трябва да се прави измерение, вместо амбиция! Защото да се прави миксер е ужасът на бъдещата грешка, когато се създават разминавания между тайни, където посредственият ум иска да създаде убеждения. Човечеството страда именно от болните амбиции, вместо да ползва прозрението.

Учението Път на Мъдростта ви даде коловозите и понеже бяхте научени да вървите по коловози, които са двойни, вие получихте сега една права едноколовозна линия (така стана и в техниката вече) – няма добро и зло като морална таблица и няма Бог ревнив и жесток. Няма зло, има нееволюирало добро е новият коловоз на моралния ви влак! Единосъщието е едно Божество, което не ревнува от другото до Него, от роденият си Син. И затова ще каже: „Сине Мой, ела и седни отдясно на Отца!“ Кой е този? Човекът – бог в развитие! Само това богатство да беше изнесено, така както тук го направихте, и то с признанието на прозрението, което ви дава идея за един дълъг път на вашето предопределение не, а на вашето предназначение (тези тънки разлики, от които бъднината трябва да получи своя физиогномичност) да създадете култура, да създадете характеристика на Учението Път на Мъдростта...!

Вие трябва да знаете, че всеки поотделно вече носи една отговорност, защото всеки поотделно (като митичните богове) е образ, който има характерни черти; и където и да отидете, трябва да знаете, че вече носите отговорност – и лична, и обществена, в името на Учението, понеже сте имена вътре в това, което се ражда в Третото хилядолетие! Затова, казах:

  • Ние нито предварваме историята, нито закъсняваме в историята – ние правим история!

И това е същественото, и това е необходимото – в приложна отговорност пред правене на историята. И всеки помалко или помного носи белег на характеристиката си на принадлежност в едно историческо време да правите история. Някои ще кажат: „Кой съм аз в това?“ Да, но ти си част от физиономията на Обществото Път на Мъдростта, което се ражда в Третото хилядолетие и което ще остави хилядилетна бъднина. Това е отговорността и аз затуй ви формулирах идеята: Структурите имат отговорност, а личността – убеждение и морал! Ето защо не може да избегнете от това, че когато не сте опазили личното си име, сте сложили белега на градобитнината в образа и плода на Учението Път на Мъдростта! Казал съм: Когато берете плод, който е бит на пролетта от градобитнина, белегът си личи. Учението няма да бъде спряно от това, че някоя отделна личност е направила нещо и го е смутила, но тази личност не бива да остави белег в историческия образ, в напътената духовна енергия на Учението Път на Мъдростта! И точно тук докладите бяха изключително плътни и затова си позволих да кажа, че Учението стана, Словото стана плът.

Едно нещо трябва в паметта да изтриете – спомена за човека в миналото. Забравете го. Тъжно, тежко, отговорно! Не се изживявайте в амбицията „какво бях“. И точно по повод на една социална и политическа реалност казах: Когато някой има величие, не се страхува да слиза! Когато Орфей имаше идея за своята душа, наречена Евридика, не се уплаши да слезе в Адеса, за да я изведе. Но там ви позволяват да изведете своята душа, когато направите жертва – че няма да се обръщате назад! „Да, Орфей, ще ти дадем твоята Евридика, но трябва да ни обещаеш, че няма да се обръщаш назад!“ Не търсете спомен за човека, а търсете жизнеността на запалената ви вощеница в пътя на бъдещето! И така, Орфей обеща, но преди да излезе, се обърна...

Много е болно, когато човекът поискате да се забрави. Хилядилетия не, милиони години е работено да бъде човек, а ние какво искаме? Да се забрави! Милиони години в нас си или вън от нас е водена битка, за да се изгради нещо, и са я наричали добро и зло – Ариман и Ормузд. В края на краищата се дойде до един Бог, а още по-същественото е, че този Бог е от онова, което сътвори – Единосъщието! Аз не зная понякога дължината на енергията, която имате, за да ви освети пътя, но тя има една безспорна задача – ако прозрението ви разчете пътя на Духовните вълни, тогава няма защо да бъде смутена вашата присъственост в идеята на Разпятието и няма защо да бъде смутена идеята на Възкресението, че утробата, както казах, на земята, ражда идеята на Възкресението.

Това е голямата тайна, която на този Събор изживях и като благодарност ще отнеса с пълна радост в себе си. Разбира се, не може денят да мине без вятър, не може да мине без дъжд, не може да мине без облаци; дървото не може да мине без плод, който е зелен, след това в една восъчна зрялост (както употребявам тази дума) и след това в неговата усладителност. Плодът на Мъдростта ще го усетите, когато дойде в тази негова зрялост (и точно това направиха дискусиите, точно това извърши нашият Събор) и тепърва, когато се отделите от магията на това, което тук стана, от тази аура – защото тук благодатта е в общата ви, във взаимната ви възможност на преливане и тайна на вземане. Измерението е, с което се взема, защото то е част, на която пък определяте поносимостта. Поносимостта! Когато може да понесете знаците на Мъдростта, не се страхувайте да се пожертвате за това, което кръстихме събожник. Бъдните пътници както на планетата Земя, така и на нейния покров, наречен Небе, не са крилатите (двукрилати, шесткрилати, осемкрилати) ангели – не; това са човеците, които са повече от всичко, защото те имат еволюцията!

С тази щедрост, която Небето ни дари в този Единадесети събор, и с осъществената култура, поднесена с Учението Път на Мъдростта на семинарите, аз от сърце благодаря на всички ви! Пожелавам ви Път, който не може да бъде по-лек от това, което Небето ви е дало! То тежи над онези, които нямат очи за него, защото изживяват страх. А Учението Път на Мъдростта носи първия знак за свобода от страх! Вносителят на страх у нас, който в нашата битка ни ражда страдание, е съдбата. Сега с една идея – Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!, вие фактически се освобождавате от формулата на страха и следователно чадъра на заслона, между страх и другите му феномени, съберете го! Хвърлете този чадър под заслона на страха да се живее, защото Учението ви даде идея за свобода от съдба!

Често казвам една мисъл – че богинята на разумността (която Зевс глътна, защото беше научил, че тя ще роди близнаци) роди едновременно в себе си мъдрост и бунтовник. В Учението Път на Мъдростта Атина е налице; страхът от бунтовника трябва да отпадне от нас. Няма по-добър знак за бунт от еволюцията! А еволюцията послужи да се градират Духовните вълни, в които изграждате себебожествеността си. Оттук дойде идеята ми да правите себесъдба, като се освободите от Мировата съдба.

Деца на Деня, несмутено в себеосъществяването, в свобода от изкушенията, защото ви чака в храма на Мъдростта олтарната му Книга, наречена Книга на Живота! Дерзайте, като я отворите, и оттам ще научите, че бъдещият ви храм има една богиня, която се нарича Истина, и че човекът живее в Божественост!

 

02. 08. 2001 г., Родопа планина, м. Студенец

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...