Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Агни йога

Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция!

Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Ето защо служението е белег, че сме го усвоили, за да бъдем оправдани в предназначението си.

При едно Послание, което е живототворящо, остава да се даде характеристика, че наистина, както съм казал, само Животът е непобедим. Това наложи да търсим свобода за сигурност в непобедимия Живот.

Играта на онова, което се нарича съдбовното решение на ръката на Лъча на цезаря, е много съществена и безспорно решающа да се намери път за едно реално, богато служение. Разбира се, това е една поръка, за която преди години говорих – потребата от този Лъч, от лансирането на присъствие на Децата на Деня именно в Лъча на властника, цезаровото начало. Тогава човек може безрезервно да каже колко властна е била тезата, за която говоря – че път и съдба, и история се създава с идеята, която цезарят носи, и с олтара, благословен от жреца. Истина е, обаче, че човек не може да се илюзира от тезата, че свободата му идва само от една покровителствена ръка – свободата трябва да дойде от вътрешната необвързаност и признание на йерархиите.

Така че тази радост, за която безспорно преди десетки години казах, че радостта е усмивка на Мъдростта, започва да има своя реален образ в това, което наричаме социална даденост. Даже и когато само един човек има в Пътя на Мъдростта е достатъчно. Както една от звездите остава непроменена – казват и Вечерница, след това – на зазоряване, я наричат Зорница. Една е и може да сияе в неимоверни размери на Небесното царство. Идеята за човека бог в развитие, казана от Учението Път на Мъдростта, е нещо неповторимо. Кога ще стане плът? То, Учението, е всякога плът, щом Мировата енергия го храни и го праща! Отделен е въпросът как ние го консумираме и как ние ще го облечем в дрехата на неговото социално, реално планетно съществувание.

Благоразположението е проблем на търсена, а разбира се, и осъществена добродетел – добродетелта да признаете в събожника си онова, което довчера не сте искали. Защото всеки е един събожник – да му се признае дарението на Диханието, а оттук и взаимното сътрудничество на това, което Обществото Път на Мъдростта трябва да сложи на трапезата на идеята за свобода от съдба. Най-голямата тайна ще си остане идеята за Свободата. Няма по-голяма тайна от това! Ние не предварваме Духовната вълна на Свободата, която е битие и живот в Бога – ние само изграждаме онази ескалация на поведение, с която някога, когато настъпи тази същност на живот с Бога, да нямаме смущението, че не сме свободни от онова, което ни е помагало в еволюцията, от онова, което е изграждало жертвата в поведение на Възкресение.

С какво Посланието дава основание да влиза Агни йога в него? С тази измеримост, която то притежава, с тези тайни, които то е изнесло, с тази Мирова енергия, която го подкрепя, за да може универсалното съзнание да даде присъствие в наличността на земния поселник в идеята за йерархия на Духовните вълни! Нито в Агни йога, нито в останалите култури и окултни школи идеята за градацията на Духовните вълни като култура и доктрина съществува! Значи измеренията на Посланията, с които ние вече храним Учението Път на Мъдростта, са неимоверно по-големи. И тогава с основание някой може да ме попита защо, при наличието на това Послание и особено миналогодишното, когато казахме: Бях, за да ме няма! Няма ме, защото бях: Възкресението!, като една от най-великите тайни, която пази Откровението, за да може да се позволи Единосъщието, слагам четири параграфа от „Агни йога“. Със същото основание, разбира се, мога да бъда попитан и защо тогава пък слагам от четирите Евангелия по три текста. Но когато говорих за Евангелията в Посланията, казах за тази велика енергия, която Учението на Любовта остави и която не може да бъде отмината като най-голямата тайна, която човечеството получи. Една битка, битка на мисълта, която Сътворителят остави с идея да очовечваме, и битка на боговдъхновението и богооткровението като битка за обожествяване. А само две големи Откровения има в културата на човечеството – това на Хермес, който ни остави кълн, от който Христос отгледа стъблото и зърната на класа на безсмъртието, и това на Христос. Хермес рече, че „човеците са смъртни богове“, а Христос – Богочовекът, след това Богосинът, рече: Аз и Отец сме едно!

Ето тези съпоставки, ако някой мислител, в продължение на двете хиляди години откакто се даде Христовата енергия на Любовта, беше ги извел, т.е. това, което ние вече казахме – събожникът, уверявам ви, че тези две хиляди години ние не само щяхме да се качим на Луната, ние щяхме да имаме криле! Защото това е човекът – бог в развитие. Но кое е онова, което трябва да спазим? Ритмиката на енергията на еволюцията – това, което е съдба. Не може да извършваш преварване; и не можеш да живееш със страха когато чуеш, че човек е бог – да те хваща вечната верига, че си грешен! Че ако Христовите ученици се бяха уплашили, вие никога нямаше да имате християнство... Ами техният Учител е разпнат като богохулник! Две хиляди години човечеството изповяда един богохулник. Ако бяха се уплашили?! Но когато една тайна в йерархия на Духовните вълни трябва да стане Мирово съзнание и Учение, тя се съхранява и тя се храни от вселенската енергия на предназначението. Така че, когато говорим за Евангелията, включени в Посланията, ние говорим за тяхната еманираща енергия на голямото Учение на Любовта, без което светът не можеше да направи преврат с това, което се нарича Правда: с онази ръка на отмъщението – „око за око, зъб за зъб“; с онази расова доктрина – че капката кръв е по-важна от духовния лъч.

Въз основа обаче на какво аз потърсям и винаги давам част от тази енергия на доктрината на Агни йога като формула за обучение? Бедни ли са Посланията откъм същност, за да бъдат подкрепяни или да взимат енергии от онова, което е отколешно, или тези напластени тайни у нас са, които поддържат големия еволюционен път на човека, които правят израстването му в идеята на жертвата с един от най-големите уроци, наречен обучение? Така че, когато включваме Агни йога като послание на Мировите Логоси в изграждането, в мотивацията за сигурност, ще потърсим наистина ли тя като формула на обучението беше потребна тогава, когато миналата година имаме едно голямо Послание – Бях, за да ме няма! Няма Ме, защото Бях – Възкресението! Имаше ли нужда Възкресението от обучение? Да. Има ли нужда тази година голямата идея Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция от това обучение? Ако човекът може да каже: „Аз се освободих от съдбата!“, няма, но той води битка за свобода от съдбата, а не обезтронява съдбата от онези напластени тайни, за които ние говорим – онази властност на престолнините на мисълта, на душата, на Духа. Значи не може когато водим битката да минем без обучението.

Когато човекът стане това, което казваме – свободен от съдба, и може да надмогне и еволюцията, и стане Единосъщие, той спира обучението си, защото тогава влиза онова, което след още две други Духовни вълни ще стане реалност – Свободата. Можеше ли тя да бъде веднага осъществена – без наличието на тази форма на обучението, което дава Сътворителят на човека и го праща долу да обработва себе си? Можеше ли без това велико въображение, което менталните полета, още ненаправили свои тронове (тези престолнини в човешката мисъл, за които говоря в Посланието), но родили митологиите, можеше ли без тях? Можеше ли без идеята за Правдата, която търси възмездие и роди това зло, от което ние се чудим как да се освободим? Нашият народ много добре го казва: „Ела зло, че без тебе по-голямо зло!“ Точно тази форма на Правдата, която е една необходимост да ви спре в злото към човека, ви нанася по-голямо зло, като ви слага веригата на престъплението към Бога. Там е голямата битка и точно тук вие ще намерите опорност още в Доктрината на Сътворението – да слезат и да обработват това, от което са направени. Значи да обработваме себе си, да се приготвим. Затова когато съм говорил за Агни йога, съм казал, че тя е живият плет, който съхранява, който брани голямата тайна на Учението на Мъдростта от вихрите, от зъбатите ветрове на човешкото несъвършенство, на човешката небожественост, но не и „на човека грешен“ (та нали точно затова го пратиха!).

И така – необходимостта от присъствието на енергиите на Агни йога като обучителна система, като система, която калява в човека мисълта, това с което много малко се научиха да работят. Тя калява в изпитание за овладяване на мисълта, на волността на мисълта, упражнява воля, въпреки че волята не е най-добрият майстор за принуда. (Защото предсетата е по-добра будност.) Но волята като форма на насилие в идея за благородство овладява това, което е направено в нашето тяло в измерения, които могат да овладеят и да съберат мозък, да съдържат енергии, да съхраняват и пазят Кундалини, та тогава, когато е възможна неговата задвижимост, ние да сме готови и да го понесе тялото ни – този велик лабиринт!

Така че Агни йога преди да бъде формирана като книга, която е дадена, съществува като формула на мисълта заради приложната воля в обучение. И затова в Доктрината на Мъдростта казахме: молитвена приложност! Може да имате най-големите идеи, може да имате най-чистите нравствени повеления, но ако вие нямате една молитвена приложност...! Проблемът е да можете да овладеете мисълта, за да можете да я трансформирате от по-нисшите към по-висшите центрове.

Това беше една голяма необходимост и едно определение защо трябва да включа няколко параграфа от тази култура на обучението, така както е предвидено в Посланието. Идеята на Мъдростта не може без това, защото тя като предназначение е да изгради човека бог в развитие, но в приложността тя е в битка, както казахме, на мисълта за очовечване и на откровението за обожествяване.

Агни йога, ще повторя, е живият плет, който брани Посланията от промеждутъците на лесни човешки развлечения. А обучението не е развлечение. Обучението дори е създало една грешна теза за мъченичество, така както е в нашите религии. И в другите религии, колкото и да искат да избегнат идеята за мъченичеството, все пак волята или натрапваните преповторения играят някаква малка или по-голяма власт на мъченичество. Идеята за свобода от съдба е и първият знак за свобода от мъченичество. Свобода от мъченичество! Един неудобен социален урок на миналата култура, която се изниза хилядилетия – мученици, великомученици, страдалци, отредени в иконни образи или почитания... А това само за себе си е една голяма пречка за по-обикновения човек, който също иска да се извиси, но няма мотивировката или няма волята да понесе стресовете, които създава мъченичеството като формула за отреждане на святост. И вие знаете моята мисъл – не е важна светостта, а свещеността. Защото светостта се получава от подвиг и се награждава от институт, а свещеността е вътрешната велика тайна. Това са големите неща.

И така – безспорността! Защото някой с много лекота може да каже: „Ние повтаряме отминали неща, за които Учителят е говорил „Чуйте гласа на съдбата, но не ехото“. Има неща, които никога няма да станат ехо. Духът на човека няма да е ехо, защото той е единственият образ, с който човек и Бог ще са в единство, а след това и в Единосъщие. Мисълта ще се променя, волята тоже, но Духът..., Духът е Предвечен и Вечен!

Ето какво сме разглеждали от Агни йога в миналогодишното Послание: в параграф 103 един много хубав момент на преходността и на устойчивостта е даден в два израза, които са голяма характеристика. Едното е, когато човекът в своята преданост направи признанието си, както там е казано, към Учителя, към избора на Учителя и принадлежността. Тогава Учителят му казва: „Радвай се, брат!“ Другото е, когато алюрът на неговата динамика го извежда, както се казва, от цвят на цвят, търсейки оправдания, намирайки добродетели, накичвайки се с китки на вечно вехнещата преходност. Тогава Учителят му казва: „Сбогом, минувачо!“ Хилядилетия, хилядилетия свещеността има нужда да напомня на своите деца преходността на тяхното битие, за да изградят трона на вечността си.

Радвай се, брат! – Сбогом, минувачо!. Това е култура, с която може да определите цялата си присъщност във всички бъдни дни, а след това и във всички бъдни животи. Играта на човека, че е мимолетен го прави повърхностен, за да не се спре върху един малък афоризъм и да го направи битие! Това е страшното. Тогава чак разбираме защо хилядилетия школите на посветените са съществували и защо са ги криели – за да не се снижи измерението на усвояваната култура, с която се извинява след това човекът в своето лековерие. Разбирате ли битието си на каква безотговорност сте го поставили пред онова, което е непреходно, защото тъй или иначе, пак ще се връщате? И не е проблемът за спомена. Проблемът е за дълбоката, вдълбаната в съзнанието ни тайна „Аз и Отец сме едно!“. Така че: „Радвай се, брат!“ – сбогувай се с минувача!

Този вътрешен разговор, който в това Послание трябва да имаме, ние ще търсим в две големи неща. Едното е културата като универсално познание; нея трябва човек да притежава, за да може да приложи и другата формула – съвестта като мерило на истина.

И така, тази година Посланието донесе не само изумителността с това, с което Децата на Деня са сезирани. Не е проблемът, че може да се запомни, а проблемът е може ли да се живее. Могат да се запомнят фрази и които за усвояване могат да бъдат изопачени. Но не стават същност от трапезата на едно голямо битие, за което няма раздяла, защото утоленият глад не ражда гладуващи. Гладуващият за друга култура е и друго битие!

И тази година сложихме четири параграфа от „Агни йога“. Първият параграф, който съм включил в Посланието, е:

  • §17. Противопоставянето срещу Учението има обратен удар и действа върху противопоставящия се. Но въздухът е пълен със стрели. Избършете потта от неприятелските нападения. В часа на нападението желая да побеседвам за вечните предмети. Ще се радваме, защото възможностите се увеличават. Изчислявам как всяко неприятелско сърце увеличава зърното на придобивката.

Лекомислието и лековерието са най-добрите слуги, с които човекът си служи, когато дълбочината на прозрението му липсва. Те са, бих казал, въжето и кофата, с която от кладенеца се вади вода – от кладенеца на миналото. Това е, с което забавлението на човечеството продължава – кофата стои и въжето стои. И тогава, когато тази вода не е целебната, когато тази вода ви ражда нова жажда, както Христос казва на самарянката, тогава безспорно идва противопоставянето – противопоставяне срещу Учението. Въжето трудно се къса, защото има хилядилетно битие, наречено религиозно, философско, социално или културно живеене. То е хилядилетно. Навива се това въже и тази кофа... Затова казахме – битката за гласа на съдбата срещу ехото на съдбата. Най-извинителното, с което човекът при липса на прозрение, на събудена даденост си служи, най-улесненото е именно, че много е сладка водата и че вечно е въжето. А това, което сега ни се поднася, е, така както Христос го рече: Аз имам жива вода, от която никой вовеки няма да ожаднее, след като пие от нея. И затова казахме: Когато искате да извършите служение, вършете го без себе си – за да нямате въжето и кофата на миналото.

Една от най-отговорните будности на човека – Дете на Деня, е преценката към Учението. На Децата на Деня, не на всички! Човек се среща с хиляди същества. И този, на когото не е трапезен хляб Учението Път на Мъдростта, може много своеволно да отрича или да признава. Неговото извинение е в това, че му липсва, както казах, универсалната култура на познанието на йерархиите на Духовните вълни. Но на някои от Децата на Деня, които са запознати, може да не им липсва универсалната знайност, но (най-страшното) да им липсва съвестта, тази събудена отговорност, с която трябва да се даде преценка и тогава вече да може да се каже: „Аз се противопоставям!“ Затова тук е много добре речено: „Противопоставянето срещу Учението има обратен удар и действа върху противопоставящия се.“

Кое е това, което е противопоставящо се? При липсата на едно универсално съзнание, при липсата на една огледалност на съвестта кое е онова, което може да се противопостави? Себичността. И затова съм говорил, че служение – не работа, служение вършат Децата на Деня, но служение се върши само без себе си. Значи тази себичност е, която може да се противопостави и се опитва да прави аналогии.

Най-евтиното нещо на този, който може да отрича, да се противопоставя, ще си остане търсенето на аналогии – „Това го има еди къде си, това го каза еди кой си...“ Да. Аналогии винаги е имало, винаги. Но те не са нито „хляб насъщний“, нито „жива вода“. Има ги – отломки, пресяване на златен пясък, а не златна руда. Всичко го има. И не може да го няма! В едно дърво, ако няма корени, вие никога няма да имате стебло, няма да имате листа, няма да имате плодове. Така че няма место за аналогия, че коренът съществува! Тогава улеснението да търсиш аналогии е липса на лично прозрение или непристойност в себичността, която говори за свободния от усвоена знайност човек.

Затова казвам, че противопоставянето е една своего рода воля за себичност. Когато човекът не е удовлетворен, може да не се противопостави и да си отиде там, където е неговото удобство, където е неговият хляб. Противопоставянето е вече битка – битка срещу стойности, за които той няма оценъчна мярка. За да се противопоставиш на едно Учение, трябва да го знаеш. А какво знаят обикновено тези, които се противопоставят? С една дума на англичаните – лаик. За съжаление позволяват си невежество, което говори неистини, но иска да говори.

Идеята за противопоставянето не е дискусия. Дискусията е двубрегова. А когато човек вътре в себе си прави разговор, тогава той трябва да търси културата на универсалното познание и съвестта. А кой е този, който може да каже, че има културата на универсалната тайна на Посланията?! Кой е този, който може да каже в тази голяма битка, че познава едно Учение, за да каже, че се противопоставя?!

Това е голямата обида, която човечеството притежава – да отричаш нещо, за което нямаш тайната. Щом я нямаш, ти не можеш да имаш прозрението. А щом нямаш прозрението, ти не можеш да направиш констатацията за същността. Прозрението дава плътта на предназначението! Как тогава искате да говорите за предназначение, когато нямате интуитивното знание?! Когато ви липсва прозрението, вие предрешавате въпроса за предназначението. Тук не се касае за първично, вторично – човекът е много цялостен като бог в еволюция! Еволюиращ, но е много цялостен, ако може да се улови в това голямо, далечно зрение. Защото Христос ви рече бъдете съвършени, но не ви каза „бъдете божествени“! Правдата ви налага – спазвайте това, не вършете онова..., но не ви каза да бъдете съвършени като Отца. Защо? Защото ще обидите Отца, че искате да бъдете с Него съвършени!? Това е голямата тайна на предназначението, което може да ви даде будността. Това е голямата битка, когато се опитва някой да прави съпоставки, аналогии – без да познава целостта, говори за едно Учение или намята дрехата. Вижте, много добре е било на Олимп, когато е имало богове. Сега има Олимп, но няма богове! Това е трагедията. Качвайте се като искате на Олимп, но няма да срещнете Зевс! А човекът, ако иска да бъде жив в олтара на това, което казахме – Книгата на Живота, той не може да прави аналогии, за да се извини в идея на отричането.

Аз не отивам към крайната фраза, не – тя не ме смущава. Казва се: „...има обратен удар и действа върху противопоставящия се.“ Не отивам към този извод, защото малко е смешен. Този, който не разбира ценността на едно Учение, няма защо стрелите от това Учение да се връщат върху него. Защо, какво ще го направят? Ще го умъртвят, ще го улеснят да мине в друго битие? Целта не е да намерите мъртвец – целта е в мъртвия да намерите живец, който трябва да изведете и да клонирате, както сега се казва, или да правите Възкресение.

Няма защо да се връща удар срещу невежеството. Не бива да се хаби висша духовна енергия за невежество! Не стойте на кръстопътя, за да упътвате някого, който не може да се качи на връх. Не хабете енергия, това което забелязвам в известни хора – хабят енергии, за да убеждават. Учението не е предмет на убеждение, защото битката за мисълта съм казал, че е привършила, започва битката за обожествяването. Но този, когото искате да убедите, той пък не е годен още да води битка за очовечване. Как искате на един човек, който признава колкото искате сатани, да му кажете, че няма зло, има нееволюирало добро. Как ще го убедите? Как?! Та той живее със сатани и той си ги ражда; без сатаната той не може да си определи живота... Защото част от живота му е страхопочитание да не настъпи дявола, а той в него се разиграва както иска. „Настъпаният дявол“ от отвън нищо не прави; „настъпаният дявол“ вътре в човека кога изпищи е нещо страшно.

Така че е малко смешна тази теза, но тя е добродетелна по отношение общото ниво – че това, което се противопоставя на Учението, след това неговите бумеранги се връщат върху него. Другата страна, за която говоря, е основанието да се противопоставяш, основанието да отричаш, което свидетелства и за липса на смирение, на скромност, когато не познаваш цялата същност, когато не си бил в ложето на това голямо духовно оплождане, когато не си имал универсалното съзнание и говориш какво е родил твоят ум, и че си написал там едно стихотворение или че си направил някакъв афоризъм (комбинация от чужди мисли), или си цитирал – без да споменеш автора, нещо епохално.

„Но въздухът е пълен със стрели.“ Точно това е битката – въздухът е пълен със стрели, и умението на човека е не да се страхува от стрелите. Те имат две предназначения. Едната форма, която Зевс употреби, беше да оплоди водата. Зевс изстреля голямата стрела и оплоди водата, от която създаде пяна, събра я и направи Афродита, направи любовта. Това е едната стрела. Другата стрела е, която е отровната. И какво цели тя у нас? Да ни убие? Че какво е смъртта, ако не знак за безсмъртие?! Ако може да уловите тази стрела, която ви дава енергията на прозрение... Или онази, която ви убива, за да ви спаси – така както на едно място е казано, че затичалият се с вихрогона да отиде да направи предателство ръката на съдбата го уби и така бързотичащият кон с предателя не можа да стигне до където искаше. Кой може да определи ръката на съдбата? Макар че ние искаме свобода от нея, но кой може да определи нейната грижа в еволюцията, в голямото изграждане човекът бог в развитие?!

Така че тези стрели съществуват. Умението на Децата на Деня е да хванат онази от тях, която опложда астрала, а сега трябва да оплоди ума. Но Зевс не можеше да изстреля стрела за ум. Той можеше да поеме, че мъдростта ще се роди от глава – от собствената му глава, а не от утроба! Това е голямата разлика. Това понесе той – роди мъдростта!

„Избършете потта от неприятелските нападения.“ Формулата да се чисти човек в своята външна даденост е предизвикала природата да умива земята с дъжд и да къпе човека. Защото дъждът е една от най-благодатните магнитни сили на астралните полета на Вселената. Така че измийте се с този дъжд! Но от какво трябва да родите пот, от какво трябва да се изпотите? От вашето безсилие, от вашата липса на прозрение? Или от вашата скръб за събожника, който говори невежествено. Мъката за другия трябва да роди пот, а не неговите обиди. Защото ако вие се предоставите на обидите, ако се предоставите на едно невежество, това показва, че вие пък наистина нищо не знаете. Така че тук би трябвало точно в обратния смисъл да се интерпретират нещата. Ще избършете потта от срам, за да знаете защо трябва да се пожертвате след това с възкресение – Прости им, те не знаят какво вършат! – това е голямата тайна. Да избършете потта от неприятностите на нападателя – не. Не! Точно тук е величието на този, който може да носи Мировата кърпа, така както Вероника избърса лицето на Христос, за да се отобрази образът Му. Това беше изкупление от нападенията за техните незнания, че вършат престъпление. Вероника избърсва лицето на Христос, когато носи кръста и създава неръкотворния образ на Христос. Ето това е. Значи трябва да имате смелостта и безстрашието да изнесете кръста на голгота, на собствената си голгота. И тогава, когато се избършете, вие ще видите себе си в онова, което е неръкотворно, т.е в полетата на астрала и ментала – неръкотворният образ!

„В часа на нападението желая да побеседвам за вечните предмети“ – именно в часа на нападението! Това е извиканата възможност на голямата будност. И наистина в такъв час на голяма тревожност и на вътрешна будност можеш да говориш за вечните предмети. Другото е махаленска трапеза, на която се разменят научени фрази или ласкателства – неосъзната насоченост на енергията разпиляна! А когато си в тази голяма беда, ти си в съсредоточеност и тогава може да дадеш преценка що е вечност, има ли вечен предмет. (Разбира се, тук думата „предмет“ е употребена в друг смисъл.) И много често казваме за някой човек: „Гледаме го такъв, а когато стана битката, показа сили, невъзможни за нормално състояние.“ Да, точно тогава човекът излиза със своята вътрешна и голяма сила. Точно тогава! И точно тогава е моментът – когато той е с вътрешното си откровение – да поговорите за т. нар. вечни предмети, защото тогава той е с прозрението си, а не със съображението.

„Ще се радваме, защото възможностите се увеличават.“ Точно така! Точно тогава се увеличават възможностите; точно тогава съхранените потенциалности излизат. И този, който е участвал във военни действия или в екстремни моменти, знае как понякога идва нещо, за което се чуди откъде е. Да, тогава възможностите се увеличават. Точно това, което хиляди пъти казвам – няма страдание, има развитие. В най-голямата болка ще ви се каже: възможностите се увеличават. Човекът притежава понякой път сили, за които никога не е мислил, защото не е имал принудата да ги извика. А това, което извиква, е принудата, на която ние сме винаги казвали: страдание, страдание... Вместо да кажете „благодарим!“, се оплаквате. Можете ли да си представите какъв нравствен кодекс и какви психологически предпоставки бъдното човечество ще изнесе на преден план! Когато ще отпаднат всички тези дребни тенденции – „моят олтар е свят, моята територия е светиня...“ Да, казах го, светци много и те стават чрез подвиг – това е внушението на културата на хилядилетията, но свещеността – тя е идея на великото тайнство! Ето това е голямата битка.

„Изчислявам как всяко неприятелско сърце увеличава зърното на придобивката.“ И все пак будното око тук, на културата на обучението на Агни йога, е могло да ви направи една статистика, че в „неприятелското сърце“ – грешна дума разбира се, няма неприятелско сърце, просто има некултивирана и недостатъчно изявена вложена добродетел и не можете да говорите за неприятел, а за събожник, че именно такова сърце увеличава зърното на придобивката. Така че, когато срещнете на кръстопътя отричащия ви, благодарете му, че го има, защото по този начин срещата ви на кръстопътя няма да мине в безсмислие, а в битка – битка, която ви е направила и увеличила добродетелите, увеличила е зърното на познанието и в отсрещния.

Ако в човека сте могли да събудите една такава голяма тревога, ако в човека успеете да счупите черупката на ореха, тогава наистина той ще разбере, че в тази черупка-човек има един живец, има едно зърно, което, посято, ще създаде стотици други посеви или ще създаде голямото дърво – Дървото на Живота, от което го бяха лишили, когато беше в Едема, бяха му забранили да яде от него. Сега е време, когато будността, която наричам събуден Бог, е в състояние да ви даде този живец, за да направите тайната си реалност.

Така че този параграф за противопоставянето на Учението е един от много добрите уроци, които безспорно трябва да знаят бъдните Деца на Деня, защото те ще се срещат. А според това тяхната валенция колко е сложна, тя ще може да им постави и посявката на това зърно за нова добродетел.

Следващият параграф е:

  • § 49. Ще ви запитат – кой ви даде право да бъдете смели? Кажете: смели сме по правото на еволюцията. Правото на еволюцията е написано с огнени букви в нашите сърца. Никой не може да обори истината за неизбежността на възхода. Пред тълпата, и когато сме сами, ние еднакво знаем нашето неотемлимо право. Само слепият не вижда посоката на еволюцията. Когато портата на знанието е ярко означена, то не е трудно да се устремим към нея из тъмата. Нима може да се разбере дерзанието другояче, освен като нечуван подвиг? Нима дерзанието не трябва да бъде трапезата на всеки ден и одеждата на всяка помисъл? Нима стените на тъмницата не ще станат прозрачни? И нима не ще се разтвори печатът на тайната пред дръзващия? Съветвайки смелост Ний посочваме най-лекия път. Сърцето знае истината за тоя път. Сега не може да се посочи друг път.
    Проявете смелостта.

Винаги пред човека ще стоят, както е казано, големите въпроси на Сфинкса – на оверижената воля и на смълчаната мисъл. Ще ви запитат за правото да бъдете смели. Мотивът за смелостта не е проявеният кураж, не е и надмогнатият страх. Мотивът е да овладееш – до покорност онова, което те характеризира като Адам, т.е. мисълта. Но онова, което нарекохме съдба, която е същността и най-голямата енергия на еволюцията, извеждайки ви до човекът – бог в развитие, е голямата тайна!

Културата на Древния изток, когато е търсила чрез своята обучителна система връзка човек-Божество, е препоръчала това, което и тук се казва – най-лекия път, именно смелостта. Смелостта може да бъде разграничавана с безстрашието, но аз винаги съм казвал, че има и непресметната смелост и винаги съм казвал, че над смелостта ще стои дързостта. И затова в Посланието в третата точка стои: Дерзайте! То е последие на Възкресението! Тук не стои генерално идеята на дерзанието, защото идеята за Възкресението отсъства. А идеята на Възкресението не е проблем на смелост, а на победа на Духа над материята, която след това възкръсва и вие ставате Единосъщие. Затова в Агни йога се говори за смелост. Говорят и за дързостния човек, но само Христос в Своята култура рече: Дерзайте! Аз победих света!

Много са големи разликите и човекът трябва с копринен конец просто да измерва стъпките си – да не навлезе в една забранена зона, в която може да настъпи взрив. Много отмерено все пак е казано, защото те познават тайните на взривяването на неподготвения. Защото един преждевременно събуден Кундалини може да ви унищожи за секунди. А смелостта е поведение – поведение, в което, както казах, ако липсва овладяност на мисълта, т.е., ако е непресметна смелост, вие можете да си наведете белята. Затова тук са казали на какво се дължи смелостта – по правото на еволюцията, еволюцията, която ви изнася. Еволюцията е съпровод на Живота! И тя е, която също може да привърши, но Животът – не!

Така че имаме правото на смелост поради какво? Поради еволюцията. Еволюцията получава енергии, както казах, от съдбата. Сега водим битка съдбата да бъде освободена. Може ли да бъде освободена? Може! Вие овладявате това, което се нарича обкръжение; вие овладявате оръдието на защитата, но още не сте събудили силата на прозрението. Това са разликите. Следователно, тайната ни да овладеем света е смелостта, но тя идва от еволюцията. „Кажете: смели сме по правото на еволюцията“. Еволюцията е неизбежната жизнена енергия (със съпровождащата формула на съдбата), Божията даденост в идеята на Диханието, събуденият Адам в идеята на дързост, която отведе Ева да яде плода на познанието.

„Нима може да се разбере дерзанието другояче, освен като нечуван подвиг?“ И вместо тази същата дързост да я възхвалим в културата на човечеството и религиите, ние я направихме идея на грехопадението! Това е обратният знак на културите. Това е да отворите врата за онова, което улеснява обяснението за греха – врата на сатаната. Най-несъществуващото чудовище и най-употребяваната физиогномия – сатана: с опашка, с копита, с какво ли не щете – само и само да бъде изведена в доказателство идеята за грехопадението! Ето от този чук има нужда културата на Европа – не само да удари гонга, а да разбие митичната неистина за звяра-човек у нас. Дързостта!

„Нима дерзанието не трябва да бъде трапезата на всеки ден и одеждата на всяка помисъл?“ Това е прозрение и идея на служението. Другото е да си угодничим на мисълта и да се правим, че сме Деца на Деня. Упреци не правя – напомням! Напомням потребата от прозрението, потребата от дръзновението, което е последие на Възкресението. А Възкресение не се постига така! То има и своя социален голготски кръст и път.

„Само слепият не вижда посоката на еволюцията.“ До каква степен и коя слепота? Защото когато се говори, че Христос връщал зрение – вижте, Христос върна на хиляди хора духовното зрение. На Кашпировски му мина времето... Не може глупостта да бъде равна на прозрение! Не че феноменът на излъчената енергия не съществува. Но трябва да знаете за какво я употребявате. Както сега клакьорите на Апокалипсиса, както преди година-две цял Париж се вдигна в тревога. Човек не може да отрече феномен, но трябва да знае докъде е неговото прозрение. Следователно имате измерение кой феномен в каква граница може да бъде позволен.

Затова – „Съветвайки смелост...“ Ето как Агни йога още се пази да ни даде безусловно дързостта. Вижте какви измерения има – смелостта. Защо не са минали границата – дали защото не са знаели, или защото са знаели и са слагали измерения, това е проблем, който бъдещето ще открие. И са се примирили с констатацията на мировото съзнание да бъдете смели. Фразата ми: „непресметната смелост“ – тя ли е най-лекият път на човека?! А той трябва да се надмогне до това, което тук се казва: Дерзанието да ви бъде трапеза на всеки ден и одежда на ваша всяка помисъл.

„Съветвайки смелост Ний посочваме най-лекия път“. Значи смелостта е лекият път. И наистина, казано откровено, не е дързостта. И по-нататък: „Сърцето знае истината за тоя път“. Може би точно тук Учението за Правдата сложи идеята за познанието като идея на сърцето, а не на ума, защото имаше смелост, хранена от законите на расата. Сърцето в културата на Правдата е сложено като орган на познанието, а там наистина знанието стигаше до смелост. Цялата еврейска култура е хранена от енергиите на расата заради смелост. Сърцето стои като орган на познание и не се развива онова, което седмият център позволява, а четвъртият център. „Сърцето знае истината за тоя път.“ Защото е мотивирано от расовата доктрина и закона за Правдата с меча на отмъщението – „око за око, зъб за зъб“. От това може да разберете колко много бедствия се случиха на човечеството, в какъв тунел бяха поставени културата и битието му в продължение на пет хиляди години, с родената след това идея за мъченичеството като идея за свобода и спасение. А мъченичеството е подвиг на мисълта, не на духовното прозрение! И затова, добре го казват – Съветваме смелост – най-лекият път. Не се дава познание за тежкия път, защото не се познава еволюцията на Духовните вълни. Друг един коловоз играеше роля във възпитанието на социалната реалност – кастовата система, както расовата в еврейството.

Човечеството трябва да си даде реална схема за преценка на тази бъдност – от какво трябва да се освободим, каква култура е била властна над нас и какво трябва Третото хилядолетие да внесе. Сега трябва да дойде великата преценка – не може коловозът на кастовата система да властва, да създава това, което казах: интелектуални лентяи. От една 700 милионна Индия едва ли 700 хиляди имат култура, другото служи в този коловоз. Ето това е, което са искали, но не можаха да минат прага на смелостта. Така че Агни йога по-скоро стана трапеза на Европа в непреселници на някои души във възпитание на мисълта, отколкото трапеза на индийската култура.

„Сега не може да се посочи друг път.“ Виждате ли колко се ограничи прозрението на тези хора – не можем да посочим друг път! Колко извинително – не казват, че не го знаят. Пет хиляди години не можаха да родят друг!... Не е обидно, когато го казвам, а е тревожно, защото космичният гърч е налице! Един Пако Рабан смути цяла Европа, въпреки че и от нашите бивши учители тук има един, който рече: „На 11 август 1999 година светът ще завърши!“ Не завърши, не!

Не сочат друг път, защото пътят, в който трябва да направите дръзновение, е последие на Възкресението! Някъде в пътя на сърцето и знанието да се говори за Голготски път и Възкресение?! Пророците може да са ги гонили, убивали са ги, но никой от тях не извървя Голгота и не можа да възкръсне. Това е голямата тайна – Дерзайте! То е последие на Възкресението.

„Проявете смелостта“ – това е техният съвет. Ето защо сложих тези параграфи. За да сте наясно – да не бъдете смутени, че не прилагате смелост, а жертва, че трябва да вършите служение без себе си.

Другият параграф, който имаме към Посланието е:

  • § 138. Прави сте, когато въставате против лошите примери. Животните постъпват по-чисто, защото въображението им е неопетнено. Без страх изтръгнете лошия навик, който действа като пример на младежта.

Понякога се учудвам, както ме попитаха дали безумството е част от голямата тайна, с която Учението Път на Мъдростта прави пристъпите си нагоре. Защото все пак безумството е да нарушиш нормалното мислене. Това е голямото!

„Прави сте, когато въставате против лошите примери.“ Наистина ли трябва да въстанем срещу лошия пример? Кое е лошият пример? Кое е измерението, коя култура е сложила непогрешимия аршин, с който трябва да кажем – ето, това е грешно? Правдата? Митологиите? Идеята на Сътворението, където е сложен един грешник там, който не е бил никога грешник – Адам? Или Любовта, която направиха инквизиционно оръдие и верига? Кое? Кое е това, което наричаме лош пример? Инквизицията... Но тя е мотивирана с цялото християнство на католическата църква! „Пазим от грях и сатана!“ И да направиш порочна изповед, че си порочен. Ужаси! Кое? Трябваше да посочат кое е това, което е лош пример...

Кой даде този постоянен, непроменен аршин за лоши примери? Зло-добро – три хиляди и петстотин години! А Христос ви рече точно обратното – Обичайте врага си! Искате да убиете тази грешница, но Аз ви казвам: Не! Защото ги събра и никой не се оказа праведен. Цяла една култура беше сложена на измеренията на нейната несъстоятелност за правда – нито един не отиде да покаже, че е праведен. Но Той каза нещо много голямо: И Аз не те осъждам, но повече не греши!, като направи от възмездието идея за прощение. Но къде сложи лошия пример? Лошия пример го сложи вътре в човека, не вън – Всеки, който е пожелал в сърцето си, вече е прелюбодействал! Какво е лошият пример? Че Перикъл прави една демокрация – да изведе на площада и с костички да определят виновния и невиновния. Това не е демокрация, това е охлокрация!

Животните постъпвали по-чисто, защото имали неопетнено въображение...! Те нямат въображение, защото имат само астрал. Астралът не е въображение, той е отражение! Въображение ражда големият ум, който е свръхменталните ни дадености. Нямат въображение животните, имат отражение. И точно затуй те правят това – страхуват се, когато ти се страхуваш...

„Без страх изтръгнете лошия навик...“ Неопределено е като същност. Кой е лошият навик у нас? Аз казвам, че лошият навик е остатъкът от една стара култура, ехото на съдбата е един лош навик. Но тя е била потребна. Чрез такива неопределености може всеки, който играе ролята на пастор, да натъпче главата на страхливите: „Там лошият ти навик е, защото не признаваш сатаната, хайде сега вземи да го признаеш!“ Това е ужасът. Кой е лошият навик, когато не си му дал определение на един порок? И се намира оправдание в свещените книги: „In vino veritas“ – „Във виното е истината“, пее и цялото старозаветие, пее и римската култура. И след това да видите, че един Ной се напил от лозата и обидени синовете му отиват да покрият срамотите му! Защо свещеността трябва да бъде срамота? Защо тогава Творецът в сътворения от него Адам му позволи да ражда? Човечеството трябва да бъде възправено срещу това, което има нуждата от осветеност! Човечеството има право на един нов кръговрат. И в едно от Посланията бях казал: Денят направи своя кръговрат!

А безспорно тук и една грижа към лош пример на младежта. Много опростено би било, ако само се отнасяше за младежта. Но понеже доктрината, с която се определя, не е доктрината на прераждането, се постъпва точно така. А някои младежи са много по-духовни от десетки старци. Измерение на духовността, на нравствеността не е възрастта, а е дадеността – събуденият дух. Лош пример ли е Моцарт, че на шест години написа опери, по-хубави отколкото на двадесет и шест години? Когато беше по-възрастен, вие го виждате как инфантилно се държи, защото не беше си изживял пък детството. Лош пример?! Кой е измерителният уред, за да се говори? Това е ужасът на калъпа... И е толкоз неопределено, толкоз неясно и толкоз неполезно – „лошите примери“. Вярно е, ще кажете: Да, имаме таблица на добродетелите. Но тя е отдавна овехтяла. Ако ние стоим на нея и продължаваме да не споменаваме „напразно името на Бога“...! Че то няма нужда напразно да Го споменаваш, когато стои в теб и чака! Какво значи напразно? Тази заповед да изпълняваме?! Това е неяснотата – кой е лошият пример. За католическата църква лош пример беше Джордано Бруно – лош пример беше, че имаше геоцентризъм, а се говореше за хелиоцентризъм. Лош пример или култура на невежеството, натрапено от знание на полубогове и на култури!

Някой има дързостта да твърди „Земята се върти“ – лош пример! „Да го качим на кладата!“ – Джордано Бруно, сбогом! Лош пример, че някой каза: Аз и Отец сме едно! – да Го обявим за богохулник и да Го разпнем! Лош пример?! Защо за лош пример трябва да вземаме само това, което известни нормативи са поставили – че тя прелюбодействала?! А всички в сърцето си бяха прелюбодействали – ето ви едно измерение, което я освобождава! И коя е онази ръка, която може да изтръгне без страх лош пример у нас? Кое е онова огледало? Някой избърсал ли е огледалото на съвестта си, за да каже: „Да, ето, огледах се и имам лоши примери?“

Избрах тези параграфи, за да може да разберете, че тази година имате Послание на Живототворчеството, а „Агни йога“ е книга на обучението!

И последният параграф е:

  • § 484. Най-нисшето чувство е чувството на задоволство. Всяко чувство може да даде известни резултати, само задоволството е равносилно на смъртта. Не е лесно да се приеме неудовлетвореността като едно благо, но можем да се приучим към това безконечно достижение.
  • Ако си представим най-високото достижение, все пак то ще бъде нищо пред съвършенството. Нашите трудове, преди всичко, имат в основата си неудовлетвореността като източник на търсенето. Но най-трудният въпрос, на който трябва да отговори новодошлият, е: „Брат, можеш ли ти да се решиш на вечна неудовлетвореност?“

Това е една констатация, която в Светото Евангелие Христос казва за онзи, който прибрал всичкото си богатство, дори нямало хамбари, в които да го събере; седнал вечерта във великото си задоволство: Е, душо, сега яж, пий, весели се! Вестителят минава и му казва: Тази вечер душата ти ще бъде взета. И тук има малко подобие – че наистина задоволството е равносилно на смъртта. Има измерения обаче, които човекът не може да надхвърли, и това е, както една народна поговорка казва: „Този не може да си надскочи ръста, а иска да прави големи неща.“ Или пък другото, което Христос рече: Не можете един лакът да сложите към ръста си, с една йота не може да смените това. Не е проблемът в т. нар. предопределеност на една чужда воля или лични ограничения. Проблемът е в това, което Учението на Път на Мъдростта ви каза – предназначението. Има моменти, когато настъпва един ледников период, в който трябва да кристализира човешката потреба в нейния устрем към какво и защо. Този период не може да бъде наречен периода на задоволството, а той е на вътрешната ферментация. И тези, които са тъпкали в лин грозде, знаят, че след това то почва да ферментира. Но след като го отцедят, Христос пък ви казва: Ново вино в стари мехове не се слага, защото ще ги скъса! Ето тази голяма идея на кристализацията, на ферментацията – тя е, която стои, хранена от великата енергия на съдбата в потока на еволюцията.

Милиони години са употребени в изграждането на човека, когато ще спре отражението и ще прави мисъл, с която може да оценява стойността; когато трябва да се пазите от подражание, за да създавате идеи. Милиони години човекът е работил и е правил отражение; след това той ражда идеи – идеи, които може да съпоставя. Събужда неудовлетвореност, или идея за търсене. Но кой му спестява умората? За да може един миг – когато се трансформират чакрите и ви изграждат един стадий – да вземете своя отдих, защото и за цялата Всемирност културата на Индия говори за Нощта на Брахма – значи и Той Си почива. Цялата култура на идеята на Сътворението определя един ден – седмия ден, в който Бог Си починал: „И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши“[1]; след хилядилетия и милиарди, милиарди години Брахма минава в Своята Нощ. Какво да прави човекът тогава? Има ли право на неудовлетвореност, има ли право на констатация доколко неговата потенциална даденост е изразходвана? И тогава какво трябва да направи, за да се върне това, което културата на Всемира направи в него? Когато е изразходвана астралната му енергия, му се отреди нощ, в която неговият астрал отива в астрално поле, за да се зареди...

Много неща са изпуснати. Не е проблемът да се говори само срещу задоволството – задоволството като идея на глезенето, на повърхността на удовлетвореното. Ами ако няма повече потенциални сили? Като не е гений, защо да се опитва да прави гениални произведения? За да стигне до онова, което е всеобщо – съвършеното?! Добре, ама има и божествено! И когато съм правил преценка на Агни йога, аз не говоря с отрицание, говоря с констатации, защото е получена наистина от едно средно ниво. Вие виждате цялата генезисна доктрина, цялата Всемирност си е сложила сън, за който казах какво – че е знакът на безсмъртието заради самия Живот. Да, задоволството – задоволството на човека в ниво, в което той не иска да прави еволюцията си. Сенека е прав тогава: „Съдбата покорния води, непокорния влачи“. Значи хората са имали прозрение: „влачи го“ – той не иска, тя го влачи. Той може да вика „Аз съм доволен!“ – „Не те питаме дали си доволен!“.

И вижте тогава с каква дълбочина е родена идеята за смъртта. Ще те влачи, ще те завлече в гроба и ще те върне. Голямата тайна! Хората не искат да си обяснят, че смъртта им е услуга, а живеят със страх – уж не се схващат като преходни, а живеят като преходни.

Това е, което тук се противопоставя. Не е проблемът за неудовлетвореност. Тя наистина съществува като вътрешен пулс, както ви казвам, от енергията на съдбата. Там една от богините бърка и ви вади жребия, другата ви преде – къделята на Живота е неизчерпаема. Третата чака с ножицата да ви помогне, защото тази нишка, от която сте извели живота си, не стига вече да ви бъде повой на един голям живот. И тогава какво остава? Детето неповито. А детето е нещо голямо, то е един бог в развитие! Това е еволюцията, това е битката, за която казахме – свобода от съдба. Но кога? Когато станеш Бог. Другото е битка, когато се развивате.

„Но най-трудният въпрос, на който трябва да отговори новодошлият, е: „Брат, можеш ли ти да се решиш на вечна неудовлетвореност?“ Мировата енергия е, на която дължим неизказани, разбира се, благодарности, защото винаги сме протестирали, когато някой ни ограничава, без да знаем, че този някой сме ние в едно минало. Част от голямата тайна на човека е свободата му от минало, за да няма протеста да бъде днес.

Така че, когато се слагат едни понятия – задоволство, удовлетвореност, неудовлетвореност – да, илюстрират нещо. Но тайната не е в илюстрацията, не е в отражението. Тайната е в раждане на една идея, идеята човек – бог в развитие. Тогава той няма да каже: „Аз съм задоволен“, защото ще оскърби Божеството в себе си. Няма по-голяма обида от това, което човекът нанася на себе си – обидата да оскърби Бог в себе си. Това е голямата тайна – да не оскърбите Бог в себе си!

 

[1] Битие 2:2.

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...