Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Културата на бъдещето е културата на Духа!

Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с които сме призовани да събудим Дух и да извикаме на живот душевността на един народ, който ще даде битие на бъдещата култура на Третото хилядолетие. Нека направим така, че Посланието на Живототворчеството да даде своята благодат в идеята на осъществяването!

Само преди година ние имахме едно Послание, което беше кръстено „Послание на Присъствието“. И наистина присъствахме – не само в другите съзнания на нашето общество, ние присъствахме и в Мировото съзнание, което, еманирайки енергията чрез Посланията, хранеше родената надежда, че Децата на Деня имат предназначение в осъществяването на една култура, която нарекохме „Предизвикателство към Третото хилядолетие.“ Предизвикателство, излязло с ясни постановления по отношение това, което имаме в идеята на Третото хилядолетие да осъществим: да осветим олтарите, които никога не са били по-свети от необходимостта, с която човек ги е търсел. Не олтарът е свещен! И много добре Христос се обърна към Своите съюдеи: Защо се кълнете в златото на олтара, а не в светостта, в Духа? Така че, олтарите са толкова свети, колкото е свят изповедникът им, човекът е толкова божествен, колкото Сътворителят го има като необходимост, в която се осъществява! Човекът е толкоз мистичен, колкото и реален. Затова е и тази проблема – битие и култура на Живототворчеството.

С какво ние можем да кажем, че Учението на Мъдростта e битие и култура на Живототворчеството? Коя е великата тайна, която ни оставиха Посланията, освен онази обща аура, набогатила и планетата с енергиите, които трябва да сътрудничат в изграждането на това, което наричаме ново съзнание. Една тайна, която сега в тазгодишното Послание беше казана: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция и една необходима приложност да обезгрешите пътищата на човечеството. Те са, които отиват към олтара, за да му създадат аурата, и те са, както Христос каза, свещеността, а не белегът.

Една неизбежна повеля е, че трябва да се освободим от старите престолнини – да поискаме една забрава, но забрава като преценка на културите. Не арогантното нихилистично поведение да забравим, а да преценим, т.е. да минем през горнилото на онзи Огън, който ни съпоставя в идея за ценности.

Представете си колко властно е напластявано в гънките на човешката възможност за обожествяване; колко налистено е в Книгата на Живота писанието на нашата душевност, на нашия ум, на нашия Дух. Да се простим без болка! Защото прощението винаги е било свързано със скръб. А когато искахме идеята на скръбта да бъде освободена от присъствие в нашето определение за живеене, ние поискахме съдбата да определя, а не скръбта. Но когато искаме от съдбата да се освободим, казах: Не и позволявайте тя да ви прави, вие правете съдба! Кога? Когато сте Деца на Деня.

Другото беше идея на битие. Битието има една неизбежност – какво да прави. Дали да е съзнание на Бога, или пък да прави живот? И когато определяме Абсолюта в излъчване на Сътворението, ще говорим за битието като послание на осъществена живототворческа енергия. Тя трябваше да влезе в някого, трябваше да влезе в сътворен човек. И трябва да го изведе в Богопризнание – „Аз и Той сме едно“. Затова проблемът с битието е основен.

Това е една тема, която може да бъде много чужда и много далечна, и в същото време тя е толкова потребна и реална, колкото е историческата даденост и социалната усвоимост. Едно общество може да се усвои в приложна воля чрез това, което наричам Послание на Живототворчеството в тези два аспекта – аспекта на осъщественото битие и аспекта на реализирана култура. Те никак не се чуждеят едно от друго, защото вие не може да правите култура, ако нямате битие. Разбира се, битие не като онази Абсолютна сила, Която ражда, а битието като формула, в която вие живеете; битие не като Абсолют, Който е Себеосъществяващ се с поточността – „Аз съм Живата вода; Аз съм Животът и Възкресението; Аз съм Път, Истина и Живот“, а онова, което е вложено в нас. То, след като е получило тази голяма енергия, прави битие. И когато търсим превода на думата „бьiтïе“ (което е инфинитивната форма на старобългарското и значи „аз съм“), истинският превод е „съществуване“. А вече от вложената енергия за съществуване вие осъществявате и правите култура, обработвате онова, което ще ви направи единство. Култура! Тя може да бъде едно първично откровение, тя може да бъде едно мисловно съображение, тя може да бъде една позитивна формула, с която наблюдавате митологичното божество, че има своята сила, затова защото е стъпило върху майка си, богинята Гея (Земя), и е непобедимо. Да, но Зевс създава тази голяма идея, която Христос след това ще каже: Отивам да ви приготвя жилища в Небесата, защото там има много жилища. Създава идеята за небе, не за земя и не за преизподня. Идеята някой да ви освободи от земята, макар и да изглеждате победен, е идея на Възкресението! Във великото Си дарование за жертва Христос от Кръста слиза в преизподнята, за да изведе след Възкресението Си в присъственост на Небесно царство и предшествениците си, които са водителствали. Това е култура – култура на хилядилетията със своите закони, със своите формули и нравствени таблици. И затова казвам: Учението Път на Мъдростта е битие и култура на Живототворчеството! И че великата тайна на Служението, в което се изграждаме, е потребата не само Бог да извикаш (така както казах, че битката за човека привърши и започна битката за извеждането на Бога), а да станеш Съсътворител – една от най-големите дързости, която безспорно изменя и таблицата на поведение.

Живототворчество не е качество – то е Богосъщност. Защото ако Богосъщността не е у нас, ние не можем да направим едно битие, а още по-малко бихме осъществили една култура, която Учението Път на Мъдростта предоставя на Децата на Деня – културата на събожника, културата на съ-Сътворителя. Децата на Деня, в необходимостта им за едно единство, са безспорни в потребата на взаимността от това прозвище, което родихме след толкова хиляди години – „събожник“, а не „враг“, нито „приятел“. Защото и приятелят, и врагът са измерения, измерения на нравствени поведения и отношение на мисъл, в която съпровождате взаимността. Събожникът е поносимостта да носите в себе си онзи, който е отсреща и е също тъй дете на Бога в Сътворението и взаимостта!

Разбира се, че културата на Посланието на Живототворчеството не може да не бъде съпоставена с Културата, която е правила енергията на Сътворението. Не е до различието – изворът е един и същ. Възприемащото го, за да го усвои и приложи, то е, което еволюира, и то е, което трябва да намери поносимост. Идеята за поносимостта е основна.

Ето защо, когато става въпрос за битието, ние с основание бихме питали: Наистина ли едно битие се обуславя от нагледността – това, което то е сумирало в голямата тайна, която Сътворителят Отец му е дал с една ясна повеля: Fiat lux! – Да бъде Светлина!, за която Светлина в Евангелието се казва, че тя беше Живот. И тя „...в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5). Оттук може би се изведе една от най-грешните тези, че тази тъмнина е материята. Fiat lux е направил материята; направил е водата – тази най-велика тайна, която можахме да кажем едва в Третото хилядолетие. Какво е водата? Днес на химията е много лесно да каже: Н2О. Водата е астралният образ на светлината, тя е идея за огледалния човек. И точно тук, когато се самовлюби Нарцис, той трябваше да се погуби. Това е голямата тайна.

Битието се обуславя от една нагледност, но тя е съпроводена с една поточност, която наричаме духовни ценности. Коя е най-безспорната духовна ценност? Човекът. Коя е най-тревожната битиейност на човека? Това, което наричаме материя и която за съжаление културите в лицето на религиите и философите побързаха да нарекат, че е дело на сатаната, предоставяйки и събудена и осъществена греховност. Някога един предшественик имаше дързостта да търси познание с навлечената беда да бъде изгонен и да му бъде сложен товара на грешника. А къде остана идеята за познанието?! Та нали точно поисканото, поревналото в душата на сътворения, а и на отделената идея, наречена живот (Ева), яви една от най-великите тайни – да се яде плодът на познанието. Затова ние казахме, че не може да се влезе в Третото хилядолетие с културата на грехопадението. Самата Свещена книга ни го предоставя – Бог гони Адам и Ева с мисълта, че те са станали като тях богове, които знаят що е добро и зло... Ето защо в тазгодишното Послание казахме: Осветете новите си олтари! Няма неосветени олтари, но има небудност в преценката за олтарите!

Значи наистина битието се обуславя от една нагледност. Но тя не е достатъчна да загубим представа за не нагледното. Дързостта на Адам, предадена в поколенията, носена в хилядилетията, или ако щете и в милионите години, остава неизбежност във всяко раждане на детето на нова култура, на ново познание, на нови сетива, на ново усвояване, на нова жертва, на идея за Възкресение – проблем на одухотвореност!

Една дързост, която носим, това е, че човекът е един бог в развитие. Едва ли тази дързост може сега да получи проклятие или изгонване от Рай. Не можем да изгоним идеята за Богочовека от своето мислене – това, което наричаме Рай, не можем да го изгоним, защото той е властникът вече в Рая! Душевността и Духът на човека са властник в мисленето ни. Децата на Деня са облечени с всевластието да изведат Онзи, Който победи човека. Той го сътвори, за да го победи. Човекът носеше в милионите години Божеството си с онзи глас „Адаме, где си?“. И дойде времето, когато Христос Му отвърна: Аз и Ти сме едно и също! Тази велика тайна само Учението Път на Мъдростта можеше да даде. Не защото прозвището бележеше Децата, а защото това, което създаваше идеята за битието, трябваше да сложи знака на прозрението, за да определи предназначението на човека. И ние го казахме: мисълта очовечва, откровението обожествява[1]. Преценката, безспорно, е била йерархиране от най-нисшето поведение до най-възможното от онзи, който събужда потреба за знание – откуденият от битието на Рая, за да намери Възкресението си и да сложи одухотворената материя.

Така че, ние не говорим за битието като абсолютна енергия или образ, който създава себе си в другия. Ние говорим тук за една потреба, която, както казах, е поточността на духовните ценности. И сме минали йерархията на усвояването на култури, които са създавали, разбира се, Учения, заради изграждането на отделния лъч в осъществяването на този седмопластен, или тази седмострунна лира, наречена човек божествен. Хермес, когато е на един ден още, прави една коруба от костенурка, която след това става лира – седмострунната лира; покрива я с одежди да заблуди майка и богове и да отиде да открадне златните крави на своя брат Аполон. Вижте, когато трябва да прилага битието си, как отговаря пред съдната воля на своя баща Зевс – след като брат му Аполон, го обвинява, че е крадец, той отговаря точно това, което елементът ум може да намери като свой аргумент, т.е. като свое съображение: „Може ли едно дете на един ден да краде?!“ Виждате, когато умът има и нулев ден, той има съображения! Ето това е част от битието и това е, което създава култура – култура на прозрението и творчеството; култура на целостта, защото Сътворителят е цялост, а човекът осъществява един лъч и той може да бъде на изкуството, на религията, на философията... Но така е отговорил Хермес, защото е великото божество на мъдростта. Атина Палада е родена от главата и е богиня на мъдростта, тя също води битки с ума – с Арахна, но няма стойностите на прозрението да прави култура тук, на земята да култивира плътта. А когато Хермес казва на своя баща: „Може ли едно дете на един ден да краде?!“, Зевс му отговаря: „Щом е бог, може!“ Разбирате ли колко е съществено за това, което поставяме като предмет на нашето търсене!? Учението Път на Мъдростта единствено можа да каже (макар че Христос направи Своята воля на единство с Отца), че човекът е един бог в развитие!

Така някои оставиха лошото прозвище на Хермес, че е крадец; дадоха му много качества, но качествата са феномени на отделната идея да твориш, а не целостта на Бога да си Сътворител. Това е голямата разлика! И точно тук ние поставихме въпроса как можем да правим едно битие в Учението Път на Мъдростта и как в това битие бихме могли и трябва да осъществяваме това, което се нарича култура на Учението. Да, казах освободете се от съдбата, но не съм казал освободете се от съвестта! Когато говоря за историческата даденост, за националната градивност, винаги ще говоря за отговорност пред съвестта. Защото съвестта е събуденият Бог у нас! Не е проблемът за мотива ни при пледиране Каузата за свобода и неопетнение на душата...

Съвестта е едно от най-великите съзнания на будността на Бог в човека и затова е фразата ми, че будният човек е един събуден бог. Говорим какво ни е позволила съдбата, но вече казах за свобода от съдбата във вашия еволюционен път, защото това е именно надвластността над гроба, която нарекохме Възкресение. А Възкресението го преведохме сега в разбираемостта, че то е надгробна властност. То не е чудотворност – то е вложена възможност и осъществима потреба в най-голямата идея: Седни от дясната Ми страна!; Това е Моят възлюбен!, Който изходи един път дълъг, наречен страдание, а за нас е развитие. Възкресението е надгробна властност! Затова, когато давах определение за символния знак на Мъдростта – триъгълника, а той е взет от горната част на кръста, какво казах? Че той е осъществената победа на Духа над материята. Тази голяма тайна е сега, когато извиква у нас потребата да правим едно битие, за което Учението Път на Мъдростта даде своите постулати, даде и своята енергия – Посланията хранят и поддържат една аура в продължение на повече от петдесет години вече. Вярно, получихте един Алманах[2], в който се говори за двадесет и пет, но Посланията отдавна хранят един миров братски бит – битът на роденото за духовно изпълнение и служение. Този бит, който ние наричаме битие, извежда страници на културата във възможността да преведем за първи път някои от енигмите на това, което нарекох „най-великото въображение“ – да усвоите и да покорите онова, което се нарича стихийни богове и да ги поставите в свое подчинение; да намерите един Нарцис, който да ви покаже безсмъртието си в идеята на смъртта. Защото именно битието на Децата на Деня в Учението на Мъдростта е да живеят – като величие, разбира се, не като хленч – в идеята на безсмъртието. И казах, че няма да има по-голяма добродетел, на която да изказваме толкова много благодарности, колкото на смъртта. Това е първата голяма идея за свобода – свобода от смъртта! Тя е свидетелят, който ви води към безсмъртие. Тук пак знаменитият Хермес остави в своето правило, че боговете са безсмъртни човеци, но човеците – смъртни богове. Ето оставената пътека – „смъртни богове“...

След Културата на безсмъртието, на овладените стихии, на предоставена тайна в нас – да нашепнат или да се борят за битие, ще дойде Културата на възмездието, културата на самосъхранението. Това направи Правдата. И нищо обидно няма, защото, за да може да защитите тези хиляди богчета у вас, вие трябва да се самозащитите. Трагедията е, когато си намерите оправдание в измеренията на отговорност, а ви липсва съвест. Да създадеш култура на страданието и чрез нея да оправдаваш грижата си!?... Да не говорим за другите морални стойности; ние говорим за големите принципи, които развиват.

Не можеше в Учението на Правдата да има друго, освен подчинени на смъртта в идеята на изкупление на грях. Страшната трагедия! Не можеше друго да има, освен поривът на една плът, която ражда противоречия и в съображения ражда убийство. Една от най-големите и тежки грешки на човечеството, дадена от религиите, е, че Каин е убил своя брат Авел. Но Ева казва: Родих дете от Господа! Какво значи, Господ ли убива?! А когато имате възможности да го разтълмите, много ясно е, че този Каин е астралният образ, който пребивава, който свидетелства и който много изпълнително ще го видим преди милион години в далечната Атланта. Култура?! Култура, която създава бедност на духа и властност на съображението! А трябва да се разгърне Адам, когото наричам мирова памет, Адам – мисълта.

Ако тези големи конфликти не могат да бъдат разбрани и ние слагаме послесловие на битието на човека, и след това го поставяме чрез културата и моралните таблици като Каин убиеца... Не, религиите не можеха да кажат това, което ние дързостно рекохме: Ще дойдем до времето, когато ще пеем възхвала на Сътворителя, че чрез Неговата воля на смърт създава битието на безсмъртието. Колко обидно е сега за културата ни и колко нереално по отношение олтарите, и колко достойно за анатема... Колко сме далече от Богосъщността ни! Затова не е качество това Послание в същината си – Живототворчеството, което създава поточността на битието, не е качество, а е Богосъщност! Това е нашето битие, това е Учението Път на Мъдростта – когато Живототворчеството носи целостта!

 

(Следва)

 

[1] НУР 3/2000, с. 9.

[2] Алманах Послания на Планетния Логос, 2000 г.

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...