Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие!
Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна чистота, та всеки, който мине край него, не да се загуби, а да се огледа! Смут от огледало няма да има тогава, когато съвестта ни е достатъчно будна и отговорността – достатъчно жертвена!
Има един много особен момент и аз при откриването на Събора ви казах, че Децата на Деня влязоха в своя 11-ти Събор, който наистина е част от изразената цялост. Нумерологично 11 не се събира. Единадесет е число на Целостта. И може би това е първото число, в което ние бихме намерили своята опорност.
Какво правят Децата на Мъдростта, Децата на Деня – техният път трябва да бъде воля за Единосъщие. Единосъщие! Едно Рождество, което минава през Преображението; едно Рождество, което минава през Разпятието; едно Рождество, което прави среща между кръста на Христос и черепа на Адама – една от най-странните идеи, оставени на света, неразтълмена, защото по-скоро искат да бършат сълзи, отколкото да пришиват крила – там, където се срещнаха Сътворен с Роден.
Затова 11 е идеята за това, което казахме: какво е събожникът в своята възможност на осъществяване и какво именно енергията на Посланието за Живототворчеството ни дава основание да говорим – за бъдния, но вложения съ-Сътворител. Съ-Сътворител! Едно до Едно. (Който събере 1 и 1, от нумерология нищо не разбира!) И приемете, че 11-ят Събор е точно на Посланието на Живототворчеството, на голямата идея на Единосъщието. Нека Пътят да ви бъде волята за Единосъщие! Едно до Едно! Съ-Сътворителят! Това е голямата тайна! И това е част от битието за личността.
Има един много особен момент, който съм отбелязал с една странна фраза. Проблемът, че както не е неудобно човекът да бъде Син Човечески, още по-неоспорно е да бъде и Син Божий! И ако ние почнем да разглеждаме индивида в тази велика тайна, какво е тогава битието на личността в Посланието ни? Ето този съ-Сътворител. Тази велика тайна е предоставена на битието на личността, която може да създаде, разбира се, след това енергиите на социалната даденост. И затуй без стеснение съм казал, че личността е свещена, не институцията. Личността като свещена може да направи свещена институция. И все пак институцията си отива, Олимп го няма! На боговете олимпийски никой не прави прилив и принос на жертви, но голямата личност, която създава Доктрината на Митологията, тя е била свещена. И затуй много пъти съм повтарял – прекланял съм се пред няколкото личности, които са могли да създадат това, което се нарича митология. Какво въображение трябва да притежава един творец, за да може на сто или сто и петдесет божества да изведе ето това, за което се борим – да изведе характеристика, а преди това да им напише биография! Както в случая когато Гея роди, майката Земя роди Антей, бащата Зевс роди сина си Херкулес – наистина нещо невероятно!
И затова именно съм казал: нека Пътят да ви бъде волята за Единосъщие! А как ще стане тя? Като личността в своя живот прави молитвата си молитва на Мъдростта. Молитвата на Мъдростта е преврат в живота на битието на цялата история досега. Светът молеше, молеше да яде хляба на всекидневието – „...който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес!“ Светът търсеше в Учението на Христос идеята за причастие – Този хляб е Моето тяло, това вино е Моята кръв, която изливам за Новия Завет! И все пак Той даде молитвата: насъщния ни хляб...; и прости нам греховете ни, така както ние прощаваме – вижте каква антитеза постави – търси се прощение. За първи път обаче ние казваме: Научи ни живи да бъдем в Тебе, светли в Дух и душа, целомъдрени в мисъл и тяло! Кладата е вътре у нас, разпятието е вътре в човека! То се празнува като социално битие, но трябва да се живее като личностно поведение – научи ме! И вие не може да изградите друга обич във Всемирността, ако наистина не се научите.
Признанието към Всемирната даденост не може да бъде променяно, то е това, което се нарича да се свети името Ти; то е това, което се нарича да прииде царството Ти. Това царство беше митологично, това царство беше преизподно, това царство беше доведено до Небесно. Но ние казваме, че царството е у нас, защото олтарът вече е Книгата на Живота. Затова рекох: Нека за олтар на служението да ви бъде Книгата на Живота! Книгата на Живота! Събрахме човека в него. Пратихме го при събожественика му. Разпилявахме го, разпъвахме го, приковавахме го, принасяхме го в жертви, търсехме чрез неговата жертва (каквато прави тракийската религия) омилостивение и дарение. В края на краищата разбрахме, че всичко е в човека. Там, в Книгата на Живота, е писал Творецът, като ви е оставил своята голяма сила на Диханието, с което ви прави подобен, с което ви прави събожник, с което ви прави Свой Син Човечески, с което извиква за Свой Син Божествен: Това е Моят възлюбен, над Когото е Моето благоволение! За първи път един Баща Творец предоставя битието на Своето дете в Себе Си, на личността – вътре у Себе Си! Не в олтара – там, където покровителят ще му бъде божество; не в олтара, на който трябва да търсиш омилостивение за своя Бог, а в олтара на своето съ-Единство! Един Бог Баща, Който нито е ревнив, нито е отмъстителен, нито отмъщава до седмо коляно, нито търси жертви, за да каже Христос: Не жертви искам, а милост! Един Баща, Който не си яде чадата както Кронос, когато е застрашен тронът му! Кронос си ядеше децата, защото богините на откровението и съдбата бяха казали, че един негов син, едно негово дете, ще му отнеме трона. Но на Божеството, Което изповядва Истината и Което ще прави Живота от Своя Бог – на Своя Син, Отец рече да седне отдясно и културата на прозрението, която е безспорно култура сега на Животворчеството, Го изведе в идея на Единосъщие. И Бог не се страхува да направи това, което ще доведе Неговото дете в идеята на Единосъщието до Съсътворителя!
Колко енергии носи Посланието на Живототворчеството! Изхождайки от тази голяма гама, да стигнете до това – от личността да води битка чрез мисълта си, както казахме, за очовечване – до личността да води битка за обожествяване чрез онова, което нарекохме откровение! Вложеното, но неизведено в живот, създаваше културите, с които се търсеше обожествяването на човека. И богове, и посветени не смееха да кажат и да изведат чакащия Бог. Дори тогава, когато можеше да се победи човека, нямаха нито социалния, нито личния кураж да го изведат в битие – оформената личност, обожествената личност в събожествеността на своя Отец! Оттук създаваха йерархии на жертви или чрез жертви изкупваха един безгрешен грях – правото на личността да се събожествява. Защо не е дадена тази йерархия или тази енергия – изначалният Адам? Защото той трябваше да покаже уроците на бъдещето, когато идеята на безсмъртието трябваше да бъде илюстрирана в идеята на смъртта. Не можеше да се говори за смърт, ако не беше сложен символът сън.
Виждате през колко култури трябва да мине личността, за да има лично битие. Сън – иносказанието на смъртта! Но в същото това време се изгражда неговият астрал. Този астрал ни изведе това, което се нарича желание, това, което се нарича живот. Защото много добре знаете, че ако нямаме енергиите на астрала, нашата физиология не може да живее, колкото и ще да и дават кръвни телца! Сега науката откри как може да имате изобилие от кръвни телца – от пъпната връв, отрязана от раждащото се дете. Дали ще може да нахрани целия свят с кръв, след като пък има групи?... Но идеята е, че има откъде да намерите извор да храните една материя. Тя обаче винаги ще бъде умъртвявана, когато няма Дух! Тогава къде е успехът и къде е трагедията на идеята за клонирането? Клонирате от това, което е плът – от една клетка. А какво казах – че човешкият организъм е от милиони богчета! Но богчетата се правят от Дух, па макар и да са били митологични, стихийни сили – в тези сили има енергии, които се извеждат, за да направите богове. Тотемът е покровител, пък нека да си е животно! След това божеството е покровител... Виждате голямата тайна на идеята на Сътворението и будността на Сътворителя да се види осъществен в сътвореното! Затова смело ще каже: Това е Моят възлюбен Син – не казва „твар!“ – над Когото е Моето благоволение!
Нужно ли е свобода на Самия Бог? В търсената свобода на сътвореното Той се осъществява! И затова, когато дойдем до културата на Свободата, до Духовната вълна на Свободата, ние казваме, че имаме живот в Бога, и то не може да бъде дори и доктрина и култура, а Целостта, като демонстрирана Свобода, вложена в нейната идея на развитие „човекът – бог в еволюция“. Човекът! Сега не говоря за социалната общност, говоря за човека, говоря за личността, за личното битие. И то минава през какво? През това, което на един Адам е казано и дадено – казано е, че трябва да бъде сътворен, дадена му е цялата Мирова плът, поставено му е отношение. Отношение му е поставено, за да прави култура: Иди и обработвай това, от което Съм те направил! Култура на трудолюбието! И ведно с това беше му дал Своето Дихание, за да прави, зрима или незрима в дадени етапи на своето развитие, култура на гостолюбието. Защото неговият Сътворител чакаше Своя роден гостенин, пратен в развитие – „Моят възлюбен Син“. Това е голямата тайна!
Така че виждате как вървят тези култури – тази неизбежност. А какво е присъствието на Мъдростта в личното битие? Това е неговата вътрешна изповед.
- Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие!
Ние се извиняваме с обстоятелствата, но Бог ни е наложил молитвеност, вътрешна изповед – огънят на сътворения в онази човешка формула, наречена Кундалини. Поставил е пристани, по които този, който води кораба на своето Живототворчество, да се спре, да се изгради, да събуди един свой първи център, който след културите, трябва да върви нагоре. Преди културата на обработването, с което трябва да създаде бъдността, трябваше да върви надолу и да изгради и точно тази голяма енергия, която наричаме една от най-висшите – енергията на пола. Защо я наричам висша? Защото само тя може да възпроизвежда! И тя е, която в милиони години е употребена да създаде материя, наречена мозък. Защото мозъкът не мисли, той приема. Най-фината енергия прави най-фината материя! Виждате ли какво значи да имате лично битие! А тогава, когато имате лично битие, вие може да кажете: мога ли да направя социално битие, мога ли да направя универсално битие? Защото в края на краищата това, което правят Мировите учители, то е универсално битие! Но трябва така да направите личното си битие, че извеждайки в културата на осъществяването божествеността си, да освободите човечеството от заслона на страх и съдба, за да можете да направите Голготски път, който наричам Път на развитието! И когато дойдете на Голгота, да кажете онова, което Христос не сложи в Своето Учение, но го остави в бъдеще. Той търсеше прощение – да обичаш врага си, но помоли Своя Отец: Прости им, те не знаят какво вършат! Не знаят! Не каза те не Ме обичат или те Тебе не обичат, а през цялото време ги учеше на Учението на Любовта. Представете си културите! И пред прага на едно битие. Кое? Битието на Възкресението. А без Възкресение вие не можете да направите Единосъщие. Няма Единосъщие без Възкресение! Но дали трябва да се мине и през това някой да ви разпъва, друг да ви погребе; някой да дойде сутринта да види дали сте в гробницата си? Не, това може да го правите всеминутно, всечасово, вседневно в собственото си притежание на гробница на Възкресението. Тук – вътре у нас!
Всеминутно може да искате Възкресение, но всеминутно трябва да се търсите! И тогава вашите мисли, които ви следват, тези Марии, които се разтичаха там да Го помажат – да дойдат да видят сутринта дали сте там. И много е обидно вечерта, като се прибереш да си кажеш – сега ще си направя една равносметка: днеска толкоз грях извърших, толкоз добро, толкоз еди-какво си... Човек не трябва да чака вечерта, а преди тя да дойде трябва всяка минута, когато отива да направи нещо, да стои това огледало пред него! Митологията ви даде един страшен образ – когато Нарцис се видя, се себевлюби! Човек, когато се види в своето вътрешно огледало, трябва да се откаже от себелюбието. А Нарцис се себевлюби и се удави. Не! Служение се върши без себе си и равносметка не се прави, когато върху възглавничката си кажеш: днеска... Не да се чака и не умът ви да позволи да си намерите извинение! Будността – както съм казвал: Будният човек е един събуден бог! Това е битието на личността, това е стъпало от културата на личността, безспорно сега, при Учението Път на Мъдростта и при това посланичество – освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Знаете фразата ми, че когато е свършила съдбата, не значи, че е свършила еволюцията още. Еволюцията продължава при съвестта. А при Бога когато отидете, нямате нужда от съвест, защото вие сте в Неговия Живот; Той никога не Си е сложил съвест за Себеупрек!
Син Човечески е потреба, Син Божий е неизбежната ви същност! Неизбежната ви същност! Колкото и да бягате от същността си, тъй или иначе, ще дойдете до нея! И не в равносметките нощни, а в будността на човека, който е събуденият Бог у вас.
Нищо не се дава наготово. Даде ви се един закон в древната култура на Индия – „Моята карма е такава“, и се създават интелектуалните мързеливци. Затова светът се люлее! Много му е удобно – чадърът на заслона и люлката, носена от вълните на социалното... Разбира се, радостта на социалната люлка е утешението, че съществуват – а не разбират, че не живеят.
- Учението Път на Мъдростта казва как да живеем, а не да съществуваме!
Затова говоря за трите книги у нас.[1] Знаете, че мисловната същност на дърветата е коренът, а хората се възхищават на короните. Потърсете корените на собственото си живеене и тогава ще видите, че културата на личността ще мине през будността на Кундалини и в Учението на осъществяващата се Мъдрост човекът ще сложи още едно зрение – зрението на вътрешния, на събудения Бог вече в него, който дава прозрение, а не съображение! Прозрение, което ви дава идея за жертва, защото си знаете предназначението. Страх от жертва има онзи, който не си знае предназначението! Както и един политик каза: вярата ме излъга! Когато на вярата сложите знак на съображение – да, тя лъже. Но самата тя не лъже – вярата е знание за незнайното! Съображението във вярата ще те излъже, разбира се! Онзи, на когото си повярвал и те е излъгал, е толкова морален, колкото си и ти!
Така че новият урок е урокът да се търси да се живее, а не да се съществува. Това е голямата тайна и затова казваме: живот да ви бъде Молитвата на Мъдростта, а олтар на служението – Книгата на Живота! Никой досега не беше я извел! Хората имаха културата на Кундалини, но нямаха осъщественото, събудено Откровение, с което Христос им даде знанието – знанието, че там, у нас има Книга на Живота. И че тя ще е последният олтар, в който човекът ще влезе в Истината. Книга на Живота! Налистена, както казвам, да повторя тази хубава дума – налистената Книга на Живота, писана от богове, писана от стихии и писана от това, което се нарича Адамово начало, до онова, което се нарича „Това е Моят възлюбен Син, Който е Единосъщ в Моя Път“. Това е битието на личността!
Въпрос: Кога личността става творец на съдбата?
В Посланието на Живототворчеството поставих много ясно един от най-голeмите въпроси на световното мислене, на космичната ни обитаемост и на личната ни отговорност – идеята за съдбата. Енергията, която се храни, или енергията, която се взима от еволюцията. Съдбата, обаче, никога не може да определя Еволюцията, нито Живота, както някои се опитаха да дефинират нещата – Животът е, който определя. Вие трябва да имате Диханието, трябва да имате ръката на Сътворителя, за да направи това, което се нарича човек, и тогава да се вложи енергия на еволюцията и безспорно – енергия на съдбата. Най-много грешки е направила човешката история, когато е предоставила съдбата по-властна дори от Самия Сътворител! Така, както и гръцката философия ни казва, че няма нищо по-ужасно от властта на съдбата. Така е, но тогава, когато не искаш да се видиш в същината си; тогава, когато изпущаш Сътворителя си. Защото съдбата е ръка, но не и Сътворител! Тя не може да ви сътвори, тя ви обработва и ви прави характеристика или физиономия, тя ви награждава или ви осъжда. Но Онова, Което ви прави живителен вечно, е Онова, Което ви сътвори, и Онова Дихание, от Което се търси събожественика. Но ето че човечеството не може да влезе в докосване със събожествеността си, оставяйки съображението на мисълта и повелението на енергиите, с които Космичността се развива и на които вие сте подвластни – енергията на еволюцията, която от своя страна захранва пулсацията или лъча на съдбата. По този начин вие физиогномирате една сила. И много добре са направили някои религии, като са създали и какво – богини на съдбата. Никой не каза на еволюцията физиономията, никой освен една религия, която можа да даде първообрази на божества, на които знае преходността! Че какво е един Ормузд, освен принципът на доброто; какво е един Ариман, освен знакът на злото! Утешността на човека без божествена пробуда още (но вложена дълбоко в него) съдбата ще го тласка да бъде подвластен на принципи, а не да живее с божествеността си. Това са големите тайни.
И така – кога личността става творец на съдба? В идеята за свобода от съдба и затова казах: Направете така, че не съдбата да ви твори, а вие да творите съдба! Идеята за съ-съдбовност. Свобода от стихията и себеопределение! Това в Мъдростта може да стане вече основа на изграждането на един духовен корпус. И при Истината наистина вие да правите не съдба от това, което ви е създала културата на зависимостта, а тази именно идея, когато съдбата може да стане творец – нея я наричам съвест. И чак когато влезете в лоното на своя Отец – в Доктрината на Свободата, тогава разбирате, че Бог няма нужда от съвест и че вие трябва да отидете при Него и без нея. До това место, дори когато сте освободили съдбата, която е бреговете на вашата идея за развитие, вие си слагате това, което се нарича съвест. И тук срещнах един израз на Платон (малко другояче дефиниран, разбира се, от Аристотел) – да, наистина, ужасът на съдбата, но Платон ви казва така: Свободата...! Виждате какво значи прозрение (въпреки че и на него някои неща не му стигаха, но той даде идеята за предсъществуванието на душите) – свободата (която е именно свобода от съдба) и добродетелите (които са мрежите на съдбата) могат да надмогнат измеренията на ужаса на съдбата! Чудесно! Разбира се, повече оттам те не можеха да отидат, но е дадена една голяма идея – свободата и добродетелите! А кога трябва да бъдем свободни? Това не е прокламацията, която се дава: „Демокрацията е свобода!“ Демокрацията беше и народна(!) и пак не беше свобода... И като я преведеш, пак не значи свобода, а от „демос“ – „народ“. Това са, така ако мога да кажа, корените на земното притегляне – да създадете социална вменяемост на невменяемите! Разбира се, за да създадеш термин, който напълваш със съдържание, трябва да имаш първопричината, която може да наруши. Когато създаваш термина „добро и зло“, имаш причина да бъде нарушен закон – „не яж...“ (макар че именно това нарушение не ражда грях, а еволюция).
Въпрос: „Освободете съдбата“ – необходима е приложност, как?
Приложността има един термин, сложен още изначалото на свещената Книга: Иди и обработвай това, от което съм те направил! Това е приложност – иди и обработвай. За да можеш след това да възприемеш вътрешната енергия от това, което обработваш. Обработваш едно тяло, което носи енергиите на мировата планета или на Космоса, или освобождаваш от него енергии, които трябва да се сработят с една енергия, която не е от тялото ти, наречена Диханието, Подобието. Тук трябва да се намери идеята на кръстосването, за да се разбере това, което се пита – как трябва да приложиш. Приложението има един особен белег – безкористие. Безкористието, огледалната същност.
Така че приложението има отговорност в смисъла на жертвата. Една жертва, която е направена с корист, не може да ви донесе благо – може само да говори за изпълнен дълг: да, изпълних си дълга – занесох едно агънце или някаква овчица, или два-три гълъба... Изпълненият дълг не е още безкористие, щом отиваш да молиш. И точно затова съм казал – ако в Христос само една клетка от Неговата биология, от Неговия астрал или от Неговия ум се колебаеше в идеята на голямата жертва, Той нямаше да възкръсне! Затова в правилата на посветените, в който и стадий и период на посвещение да бъдете (някои от културите говорят за осмата като последна, най-висша, други говорят за двайсет и пет стъпала на посвещението; някои могат да говорят и за сто, защото по този начин се извиняват за най-голямото – не може да стигне до сто), там изрично е казано – ако една шупличка в някое от тези ваши тела роди идеята за съмнение, връщат ви на първото стъпало и започвате да попълвате тези празноти. Така че приложението трябва да бъде това, което се сравнява сега с Учението – служение безкористно! Затова в Таблицата[2], когато говорихме за приложението, казахме – молитвена приложност.
Вижте, всяко нещо е толкоз уточнено... Но понеже липсва нюансировката в познанието на термина, прави впечатление на оригиналност, но в дълбочините не се влиза! „Молитвена приложност“ е казано! Именно молитвената приложност е част от съвест и будност!
Въпрос: Мястото на отговорността и съвестта в идеята на Живототворчеството?
Отговорността е съпоставка на възможната приложност и извратената даденост, т.е. възпитанието ви в една култура, на която една църква дори, една институция можеше да си позволи да каже: „Целта оправдава средствата.“ Та каква отговорност има тогава?! Целта оправдавала средствата!? Това създаде една друга институция, наречена Инквизиция! Създаде се една институция на мирово мъченичество, която обслужи жестокостта – „Целта оправдава средствата“. Така че именно тук трябва да поставим въпроса за отговорността. Тогава огледалото, наречено съвест, идва след като сте се освободили от съдба. Защото човекът и когато сгреши, и когато го награждават, казва: съдба! Съвестта е последната възможност, в която може да се огледате в събудения Бог. И точно когато именно Него сте могли да видите, тогава влизате в това, което се нарича идея на Живототворчеството. Осъществявате себе си като бог в развитие – това е тайната!
Въпрос: В личното битие се срещаме със съблазните за хляб, чудо, власт – как да се превъзмогнат?
Един голям урок Христос остави на човечеството. Всички големи Учители са знаели законите на еволюцията и не са ги пренебрегвали, създавали са образци как да се надмогнат някои неща като енергии, които не са били използвани за победа на известни съблазни, както е казано във въпроса. Една от най-големите съблазни, това е съблазънта за сигурността, че живеем само с хляб. И дори в Молитвата е сложено това (ние сменихме Молитвата – не казваме „Хлябът наш насъщни дай ни днес“), макар че Христос постави едно много основно начало: Не само с хляб ще се живее, а и със словото на Отца Ми. Това в никакъв случай не значи, че от утре вие няма да си купувате хляб – ще си купувате! Но със светостта на отговорността, че това не е (макар и част от поддържащата енергия, с която живеете), това не е определението Живот – то е прииждане на енергии, за да храни онова, което като живот обитава едно тяло. И затуй Той направи идеята на Своето изкушение достояние на света чрез пустинното Си присъствие, за да каже на човечеството тази голяма тайна. Вижте, там не е отречено, че е огладнял! (И така е, човек ще огладнява.) Но за какво е гладен? Понеже се казва, че е огладнял и четиридесет дни не е ял – нещо, което е много вярно и много възможно. Няма да казваме може ли да се направи – всеки може да го направи, но не всеки може да го осъществи! Опит за правене има, но осъществяването е нещо друго – първом трябва да ви липсва страх, че няма да умрете. Но Той направи нещо много странно – когато на Своята пустинна изповед каза огладнях, затичаха се сатанинчетата край Него: Кажи на тези камъни да станат хляб! Ние по-нататък ще намерим в Неговия живот, когато им казва: Да, вие искате да не Ме хвалят, но ако човеците спрат да Ме хвалят, камъните ще започнат да Ме хвалят! Това е една от най-големите тайни, за която съм правил сравнение защо с камък искаха да убият грешницата. Защо камъкът? И Иаков сложи главата си на камък и получи великото съновидение! Защото в камъка, т.е. в кристала, е сложена първата енергия. Не случайно е казано, че с камъни искат да я убият, не случайно в агората на Атина с камъчета са гласували... Всичко има една много дълбока тайна, а тя е толкова ясна за посветените! Странното е, когато посредствеността иска да даде знание на посветени. И затуй именно са забранявали, затуй на великите посветени, а и на другите, които възпитават, им казват: първата тайна на посвещението е мълчанието!
Така че Христос отива в пустинята и те Му казват: Кажи на камъните...! А Той тогава рече тази знаменита фраза: Не само с хляб ще се живее, а и със Словото на Моя Отец! Край! И тогава може да разберете наистина, може ли с пет хляба да нахраните пет хиляди души. А разбира се, че ако трябва да им давате хляб, трябва да им вземете пет вагона! Може ли обаче енергията да се даде – и тогава да разберете: Не само с хляб ще се живее, а и със Словото (това е енергията) на Моя Отец! Толкоз ясно са казани нещата, а хората се чудят и празнуват чудото, че с пет хляба е нахранил!? Не, с пет думи може да ги нахраните, но с пет хляба пет хиляди души няма да ги нахраните никога! Но каза го – идеята за Словото! А това Слово става ли плът? Става!
Оттук вече се срещат другите съблазни – когато искат от Него да направи чудото. Да се хвърли от храмовата стряха, да се хвърли, защото е казано, че ангелите ще прихванат ногата Му, за да не се удари о земята, а Той казва: Няма да изкусим Господа Бога твоето. Виждате, Христос изначалото, преди да е почнал проповедта Си, въстава срещу чудото! Но за съжаление църквата и религията от Христос направи само чудотворец. Големите Му тайни ги няма, но Чудотвореца има: Стани, тебе казвам, момиче! – дъщерята на вдовицата; Стани, тебе казвам! – синът на еди-кой си; А ти, дето тридесет и осем години боледуваш..., стани вземи одъра си и ходи!... Няма по-голяма подигравка от това! Може ли да го направи – може! Но когато го направиш на един, трябва да го направиш на още няколко милиона! Кашпировски! Имаше и други... Не може така, не може! Ами вижте Откровението, последната глава – когато ще имате и ново тяло, и нова мисъл, т.е. нова земя, нова небе, и когато Дървото на Живота ще ражда всеки месец, дванайсет месеца в годината ще ражда плодове... Там има един израз: А листата на това дърво ще служат за лек, за изцеление! Значи даже когато възкръсват, пак ще боледуват! Защото боледуването не е боледуване за страдание, а за развитие! Има ли какво да се развива след едно такова Мирово състояние, което дава Апокалипсисът? Има, защото друга култура ще се гради, защото този, който дори е съ-Божник, трябва да работи за нова планета, за нови неща.
Нито църквата, нито институтите изнесоха тези тайни! Защото много е удобно да говорите за чудо. Само за чудеса се говори! Защо? За да прикрият голямата тайна; за да не се даде на човека идеята, че е един бог в развитие! А Христос им се противопостави. Да, ама Той бил Бог! След три века... Той винаги е бил Божествен, но след три века Го направихме Бог. Защо не беше изведена тезата, че човекът е един бог в развитие – това което Той толкова смело рече: Аз и Отец сме едно! И какво Го направиха – нарекоха Го богохулник и Го разпнаха!
Така че това е чудото, за което съм казал, че е най-трошливият стълб в идеята на религиите! Най-удобното, защото чудото не е проблем на лековерие, а на невежество!
И другото е властта. Изведен е Иисус на хълма да види света – светът, на който трябва да станеш господар – Ето, този свят ще Ти дам, ако ми се поклониш! И Той много добре казва: Махни се от Мене, сатана! Тук има обаче един недопълнен параграф – наистина ли властта е порочна, или порочният човек опорочва властта? Не можеш да предоставиш на една институция, която има грижа да йерархира усвояването на божествеността в човека, да я унижиш до положение, че тя е само сатанинско дело! Няма такова нещо! Удобството обаче да продължават да живеят сатаните, удобство е да им намериш работа, вместо в себе си да махнеш сатаната! Няма сатана – има нееволюирали същества!
Въпрос: Съвестта сякаш е известна само с едно проявление, за което казват „гризе ме съвестта“. Какви са другите и проявления?
Ако наистина може да и се предостави това – че тя играе ролята на сеизмограф в поведението да определи кое е грешно и кое е безгрешно, тогава няма защо да се търси в други проявления. Във всяко нещо, щом е сеизмограф, тя гризе. Дали затова, че си откраднал, защото така, както е дадено, се казва, че „гризе ме съвестта“. Тя е предупреждение, че нещо по дадено учение или по морална таблица е нарушено. Това е възпитание на вашата будност по отношение моралните същности. Тук обаче може да бъде поставен въпросът – дали съображенията на мисълта не са станали знак на съвестта, което е съвършено невярно по същност, защото съвестта не е съображение на ума. А моралните таблици са направени като съображение на ума, макар отгоре да стои Бог. Фактът е, че моралните таблици се сменят – тогава и Бог ли трябва да се сменя? Съображенията на ума сменят моралните таблици!
Така че тази съвест, която се съобразява с моралните таблици, е съображение на ума, но не е съвестта, за която говорим това, което казвам – Книгата на Живота е съзнание на Бога!
30. 07. 2001 г. Родопа планина, м. Студенец, 11-ти Събор на Общество Път на Мъдростта