Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога!

В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въпросът дали прави Мирово съществувание, но по силата на своето рождение той е Мирово същество. И ако сложим ударението, че Мировата енергия на Живототворчеството, това е да изградите човека бог в развитие в приложността на усвоената личност, в социалния принос, тогава в Мировото битие какво е той? Това, което казахме: съ-Сътворителят!

Една от най-великите тайни, която остава, нещо което много дързостно поставихме като предизвикателство на всекиго поотделно, и като социална теза, и като предизвикателство в Мировото битие на Третото хилядолетие, това е именно, че човекът е един бог. Но ако той не иска да стане бог, тогава моят въпрос е – това е един от най-големите проблеми – имаме ли това право да спрем Бог да еволюира у нас?

Казахме, че битката за мисълта, или битката за човека (защото мисълта е, която очовечва), е привършена. Разбира се, съвсем не значи, че са изгаснали въглените на мисълта, която прави човека, но човекът не е само мисъл и в този смисъл не казваме, че е само човек! Ние казваме, че той е и откровение, защото е божественост – значи е и един бог, в еволюция. Затова питам: когато някой не иска да бъде бог – а това е дързост! – защо тогава пречи на еволюцията на Бога у нас, на Вложения, Който иска чрез откровението Си да ни даде божественост? Кога ще се осъзнае тази голяма вина?! Събуденият бог в Адама направи дързост и човекът бе упрекнат, и влачи веригата на грешник, а ние, когато имаме културата вече на една Доктрина, каквато е Учението Път на Мъдростта, някой да спира Бог да еволюира в него?! Това е посегателство. И с основание съм поставил: Има ли някой това право да спре собствената си еволюция, да пречи на ограничения бог да бъде свободен човек?!

Ето това аз наричам Живототворчество или енергиите, вложени в човека като божественост, да го доведат до това не само да го събудим, не само чрез откровението да го видим обожествен, но да го видим Бог, който след това в голямата тайна на приноса на енергията на Мъдростта – свобода от съдба, да стане Съсътворител! Това е голямата същност на Посланието, което сме направили тази година – идеята за Съсътворителя! Това е присъствието на голямата истина, която Мъдростта предостави на човека – свобода от съдба! Човекът – свободен. И през какво трябва да мине, когато се освобождава – трябва да мине през Голгота, която не е страдание. Голгота е път на изграждането, на пробудността, на великото вложено прозрение, за да дойдеш до оня връх, в който победата на Духа над материята ти казва: „Аз и Отец сме едно“, зa да може Възкресението като йерархическо стъпало във възможността да ви изгради не само доблест – Аз изпълних Твоята воля, Отче!, но и – Искам да Ми позволиш да дойда в Царството небесно и да изградя места за онези, които тепърва идват! Вижте, Мировата енергия е изпроводила тази Личност, за да направи Възкресение, да направи Възнесение и след това културата на Божествеността да каже – Единосъщ!

Учението на Любовта не можеше да каже, че всеки от нас е бъдещият Съсътворител! Но Църквата дори си позволи да ограничи Този, Който не ограничи правото да се стане Бог – Христос не забрани на божествеността в Себе Си да еволюира в единство със Своя Отец! Разбира се, че вече Учението Път на Мъдростта каза – свобода от съдба, която е предмостието да се освободите след това от еволюцията. Еволюцията е свободна тогава, когато може да възкръснете. Но свободата от съдба трябва да е преди Възкресението. Ето защо възниква въпросът: Христос защо не взе учениците Си с Него да възкръснат? Нито един не възкръсна! (Това е другата тайна, която стои.) Защото те нямаха подкладката – имаха добродетел, но нямаха знание! И тук е тайната на Учението Път на Мъдростта в неговата всемирна даденост – прозрение, което ви дава окомера на предназначението! Бяха ли предназначени да възкръсват? Не! Бяха предназначени да вестителстват. Защото Мировата енергия, защото Мировата сила трябваше да я видят само в своя Учител. А Той след това им дари по един лъч, за да им каже, че енергията на Божествеността може да бъде дадена индивидуално. Точно това направи – на Петдесятницата Той дари в индивидуалност. Не направи социална общност – на всички да даде един покров, а на всекиго прати това, което може да понесе – енергията на Божествеността в личното битие. И вие виждате лични прояви, макар че лъчът на Светия Дух е енергетичен към всички, но на всеки поотделно. И макар и осенени с този лъч, Тома и преди това беше Тома неверни, а другите след това изживяваха изстъпления в идеята на сбогуването с това, което се наричаше традиция – учението на юдейството...

Така че същината на Учението на Мъдростта се крие в това – Живототворчество в Мировото битие.

  • Пътят на Голгота е лично битие,
    Пътят на Разпятието е социално битие,
    Пътят на Възкресението – Мирово битие!

Това е голямата тайна как трябва да приемем този дар, който извървяваме. Един от светите Отци ще ви каже „Credo cri absurdum est“ – „Вярвам, защото е абсурдно!“ Но вие не може да кажете, че вярвате, защото е абсурдно, понеже ви се даде окомер с далечини, които надкрачват земята! „Зная“, „научи ме“, казва Молитвата на Мъдростта – за да не се оправдаете в липсата на жертва за дара, който ви дава Всемирността: „Ами, вярвам...“ Във вярата може да сложите съображение, но в прозрението – не! Ние сменихме знанието, което очите дават, дори сменихме и знанието, което оракулът дава, сменихме и знанието, което пророческата институция дава – ние говорим, че в Учението Път на Мъдростта имаме прозрение, което дори предшества и будното око! Макар че в царството на Мъдростта будното око е един от факторите, които ще ви освобождават от лъжи...

Нямате вече основание на извинението „Credo cri absurdum est“. Знаете! И точно тази е йерархията, с която благородно сте дарени – свобода от оракули! Въпреки че много тичат до някакви екстрасенси, които никога не са си измерили енергиите, които наистина може да ви облъчат. Не че във феномена не вярваме, зaщото това е първичният усет да излъчите енергия, която едно дърво или, която едно животно ви дава и с която вашата биология си служи, за да ви освободи от напрежението на астрала. Нищо невярно няма! Казах – всички олтари са осветени, но пътищата са грешни! Излъчването не е невярно, но пътищата на приложението са неверни! Защото първо не са измерили силата на енергията си, в плюс или минус е, и никой не познава кармата на този, на когото иска да даде лечение или съвет. Трябва да знаете кармата на този, когото искате да лекувате, а не просто да го облекчите! Защото една карма може да повлиява – болката е дошла, за да изгради познание и да се освободите, ако тя наистина е упрек от минало. И приемате наградата, но не благодарите; приемате грижата, но казвате, че е страдание...

Универсалната енергия, Мировото знание на Мъдростта, е една характеристика, която ви лишава от това, което се нарича добродетели. Вместо добродетели, изказвайки една малка благодарност на това, че имате страдание, вие облекчавате цялото битие! А човекът се оплаква... Характеристика, която ви лишава от добродетелта благодарност! Защо? Страх от страдание!? Но това значи да живееш в конституцията на миналото! Цели революции се правят в името на някаква добродетел или на един знак на някаква Конституция, както във Френската революция един Наполеон беше възхвален. Но след това той отряза главата на триумвирата на революцията и стана император...

От всяко нещо може човек да се учи как работи една Мирова енергия! Ето, вземете социологията – защото поведението на една еволюция не е само социален акт, а е и Мирово предназначение! Разбира се и тайна, която прозрението дава в т. нар. школи, с които се възпитава идея за свобода, братство, равенство...

Учението Път на Мъдростта освобождава човека от тази лъкатушка. Когато стоиш на трона на властта, може да смениш този трон с правото да държиш везната на правосъдието, и не толкова на правосъдието, отколкото на справедливостта! И затова съм казал, че който има величие – не го е страх да слиза. Защото нашата култура се опита да унижи величието на един монарх, който стана министър-председател! Мисловен недоимък, защото страдат от липса на величие! Вижте, никой на може да ви вземе величието – може да сте били три пъти император и достатъчно е един път да бъдете това, което се нарича „бодигард“ – бодигард на съвестта на един народ! Бодигард на един нов морал! Отделен е въпросът каква благодат ще даде. Но упрекът не е в това, какво ще даде – упрекът е, че бил слязъл от величие... Няма слизане от величие! Всички сега казват на Христос Божия Син! А Го ругаеха като сина на дърводелеца, ругаеха Го като винопиец, ругаеха Го, че с жени говорел... Даже Собствените Му ученици, когато Го виждат при самарянския кладенец – А, Учителят с жена!? И аз поставих въпроса: някой да е създал жената с упрек? Не! Жената е създадена на равни начала и този, който вярва в закона на прераждането – няма жена, няма мъж! И когато питат Христос какво ще прави там горе тази, която седем пъти се жени, Той казва: Там не се женят. Ето ти мирови знания, които личността в битието си не беше усвоила! Защото в битието тя расте, но мирогледът е Миров – той е социален, той е лично изграден, социалноприложен, но е дете на Мировата идея!

И достатъчно са само няколко реда, в които казваме: необходимостта от Възкресение. Това е вече Мирова идея! Мирова идея, на която безспорно Учението Път на Мъдростта дава пристаните, през които трябва да минете, за да може да кажете: „Аз съм Възкресението, Аз съм Животът – дерзайте, Аз победих!“ Пристаните! Пристаните да излезете от една вода, която, както казвам, е астралният образ на светлината. Да излезете, да я напуснете. (Макар че и досега кръщават във вода, държат в астрала...) Оттам да минете през универсалността на това, което се нарича пустиня – пустиня, в която поставяте на изпитание своите лични съблазни, които са и социални дадености, които са и мирови тайни – хляб, власт, чудо. Това са мирови съзнания! И Учението Път на Мъдростта ги обясни. Така че, когато в личността Учението Път на Мъдростта е давало трапезен хляб, то в социалната тайна ви е дало причастие и в приложната Всемирност – жертвата, която трябва да направите. Коя е тя? В Учението Път на Мъдростта жертвата е да служите без себе си – като се загубите! Като се загубите като Онова Дете, Което се загуби в храма. Когато Го упрекнаха, То рече: Защо Ме търсите другаде, освен в Мировото тайнство на Моя Отец? Виждате каква йерархия даде Учението Път на Мъдростта в идеята на личното битие, на социалното и ето ви сега – на Мировото. Детето носеше Своята лична даденост – да живее в храм; Детето носеше Своята социална даримост – да оспори най-мъдрите и да ги учуди! Къде? В социалната област – там, където се събират синедрионните мъдреци и да ги направи деца в своята ръка на Дете. Детето носеше Мировото съзнание и енергии и когато родителят на земята, загрижен в тревогата си, когато битието на тази плът иска да Го упрекне защо не е там, където е оня, дето го е родил, казва: Зaщо Ме търсите другаде; защо вие, Моите родители Ме упреквате и Ме търсите другаде – три дни сте се лутали! (Три дни се лута винаги етерният двойник в човека. И затова има мнима смърт.) Ето, Аз бях в социалното поприще и им казах що е мъдрост! И сега не мога да търся друго оправдание, освен, че съм служител на Моя Миров Отец, и трябваше да Ме търсите там, в онова, което принадлежи на Мировата същност, на Моя Бог! Затова в идеята, от която тръгва личността, и стъпалата, по които трябва да се върви, не е скъсана тази верига – личното битие какво е взело от Учението, социалното битие какво е вложило в своя градивен камък, за да прави храм, и Мировото битие с какво е осенило!

Идеята за Възкресението е наистина голямата идея на планетата! Планетата е щастлива, че може да създаде от собствената си плът това, което ръката на Твореца е направила – същество, което след това в благодарност на всичко връща плът и праща Духа си! Това е голямата идея на Възкресението и тя е знание, което много свободно и много потребно Учението Път на Мъдростта обясни, защото ние казахме, че Голготският кръст е двубоят между Дух и материя! А го изкараха мъченически, а го оплакаха, а го носят и сега... И сега ще видите на католическите Великдени да носи кръста един гол гръб и отзад да вървят и с няколко бича да го шибат! Това ако не е незаземяване – то е загробяване! Той излезе от гроба, те Го водят в гроб! Тук е голямата тайна на Учението Път на Мъдростта – в неговата социална приложност и в неговата Мирова даденост. А те го шибат още с бича, и оня – щастлив, че са го избрали да бъде Христос! Ужаси...!

Затова поставих въпроса – защо апостолите не възкръснаха? Защото с Учението на Любовта не можете да възкръснете, то не ви дава Мировото знание, което Учението на Мъдростта ви казва – свобода от съдба. Затова го нарекох животворящо, живототворящо! Вие създавате живот с Възкресението – Аз съм Животът! И в този смисъл можем да кажем тогава – да, апостолите имаха едно Мирово учение, но нямаха Мировата енергия! Това нямаха! Вложеното. И тогава можем да се попитаме: Какво трябва да научим, за да правим възкресение? Трябва да се научим да разрушаваме! Кое, какво беше казал Христос? Ей този храм, който го гледате, разрушете го и след три дни ще го върна! Може ли някой да разрушава, когато не може да възкресява, когато не може да връща, да прави съзиждане отново?! Ами ако съдбата не го е освободила и той има да плаща развитие и карми, и болки; да чака награда, от която се съблазнява да остане?! Защото точно страхът на хората от смърт ги кара да влачат веригата на едно жалко съществувание! А какво ви учи Учението Път на Мъдростта? Че няма смърт – големият урок. Какво казах за смъртта? Няма по-голяма добродетел от смъртта, защото това е единственият път за безсмъртие! Какво прави Творецът – забранява на Адам да яде плода на познанието, защото ще знае добро и зло, т.е. ще се развива, но пък никак не му позволява да се докосне дори до плода на безсмъртието, на Живота! Е, тогава, обяснете онази фраза, в която съм казал, че само Животът е непобедим, другото е актуалности отживени! Културите създават актуалности, които се отживяват – само Животът е непобедим. И какво да го прави този Адам – трябваше да му даде сън, за да му даде представа за смърт. А след това Неговият възлюбен Син да направи Възкресение!

Така че, когато искате да възкръснете, научете се да разрушавате; когато искате да разрушавате, трябва да сте сигурни, че знаете да възкръсвате! И затова митологията, или културата на богознанието, ви е създала богове и на разрушението, и на възкресението. Създала е енергия, с която ви показва, че може да се възкръсва. Каква е енергията в кадуцея? Кадуцеят е представителят, в който е събрана Мирова енергия! Ето ви един символ. Но той е и образ. И този кадуцей ние виждаме, че Хермес го дава на Изида, за да възкреси своя брат и съпруг. Идеята не отсъства – отсъства победата над нашето човешко и надкрачване на социалната „радост“, с която: „Ето, този е император, но и той ще умре...“

Ето ви голямата тайна на Мировата енергия, която Учението Път на Мъдростта ви оставя в своето Живототворчество – свобода от еволюция, от съдба; служение без себе си! Но когато искате да рушите каквото и да е – собствения си морал, собственото си тронуване, научете се и да ги възкресявате в една друга фаза! Затова във върха на този кадуцей, където са двете змии (виждате, че не бягаме от тайната на змията), стои енергията на възкресението. И това е голямото, което поставихме – Триъгълникът, Триъгълникът със змията! Всеки символ при нас е дълбоко смислен: змията! – която обвиняват, че може да ви изкуси, а не и дадоха право, че може и да ви възвиси!

Това е, което като идея на Мъдростта лежи във формата да направите Божието, а то е свобода – само Бог е свободен. И затова в Доктрината на Свободата сме казали, човекът живее в Бога. И там няма място нито за съдби, нито за съвест, нито за дървета на доброто и злото, нито за дървета на безсмъртието! Има ли нужда да ви свидетелства някакъв плод за безсмъртния, когато сте в Бога! Да, боговете ще умират, но Бог – никога! Единство в Целостта и раздяла в Единството, защото това е една от големите тайни, които са ни предоставили времената. Единството! Но това е битие на обикновения – Единосъщието е битие на Бога!

  • Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога!

И отиващият си човек от освободена съдба, правейки възкресението, отива в Божието лоно. И тогава вече гласът Това е Моят възлюбен Син не може да бъде сложен другояче, освен – Седни от дясната Ми страна! Лявата остана свободна! И затова Христос, когато след Възкресението Си отива на езерото – Тивериадското, и там Неговите ученици хвърлят цяла нощ мрежа, за да ловят риба и нищо не могат да уловят, тогава Той им казва издалече (те не Го познават): Имате ли нещо за ядене? – Нямаме! Нямаха, защото не бяха още осенени с благослов! Нямаме, не можем да уловим риба! – Хвърлете мрежите за риба от дясната страна, защото тя е настоящето! Това трябва да се разбере – от дясната страна! Те искат да ловят от миналото... А Той преди това им беше казал: хвърлете мрежите, т.е. хвърлете блуждението на мисълта и астрала си и елате да ви науча да ловите човеци! Хвърлете от дясната страна мрежата! И те я хвърлиха, и не можеха да я извлекат от толкоз много риба...

Човечеството трябва да се научи да работи с настоящето като неизбежна необходимост в своето пратеничество; трябва да научи да се освободи от мрежата на своята мисъл; трябва да научи, че това, което получихте – именно тази йерархия Деца на Деня, е преломният момент в приложната Мирова енергия! Това е и силата на Посланието. Прозвището „Деца на Деня“ е преломен момент за Мировата енергия. И то неслучайно беше казано. И затуй казвам – не сте вестители, а освободители. Голямата идея на Възкресението е свобода от материя – победа на Духа над материята.

Така че това, което Посланието на Живототворчеството постави, направи церемонията на великото прощение – от тотемния бог, когото трябваше да ядете, до Възкръсналия, Който също ви каза: Този хляб е Моето тяло! Каква сублимация се извърши! И пак остана Бог, Който трябваше да бъде одухотворен!

  • Учението на Живототворчеството е от тотемния бог до възкръсналия Бог!

Учението Път на Мъдростта в неговата животворност или живототворчество остави точно тези големи тайни, които са реалност, защото няма по-голяма реалност от реалността на Духа!

И така, казал съм, че съхраненото Откровение е Пътят на Единосъщието. Тази голяма тайна, която ни остави времето – да приемем, че съдбата е една част от традицията! Тя е наистина хранителят на традицията. И затуй съм писал, че традицията е убийца, защото е съдба, която трябва, когато Деца на Деня станете (а не апостоли, не жреци), да я намерите в идеята да се освободите от нея! И Единството, както ви казах, е знак на битието на личността, Единосъщието е знакът на Космичността в нейната Божествена ниспослация към човечеството!

Единственото нещо, което можете да кажете, това е признание на Всемирността и да нямате страх от това, че искате да еволюирате, че този, който не иска да стане бог, няма право да пречи на Самия Бог, вложен в него, да излезе в живот! Затова често казвам: будният човек е един събуден бог! Ориентирът на нашето събуждане, това е присъствието на една голяма мирова енергия, която е по-голяма от човешката, но никога не е по-голяма от божествената – това е Слънцето!

Така че събудете се в светлина, осъществете се в жертва и не се страхувайте, и не пречете на Бог да се събуди във вашия живот. И приемете дара на Учението Път на Мъдростта с голямата идея сега – освободете съдбата в Пътя на вашата еволюция! И не бягайте от грижата на Бога – заради вас!

Въпрос: Има ли човечеството събожник и ако има – кой е? Има ли планетата събожник, а Бог има ли Събожник?

Човечеството не може да търси отделния събожник, човекът трябва да го търси в себе си. И когато човекът се извиси до божественост, свидетелства, че е събожник. И точно събудената отговорност, точно очите, които Учението Път на Мъдростта даде, са да изведат не признание на врага, когото трябва да обичате, а волята на признание, че в лицето на всекиго стоите вие самият, като част от тази голяма Мирова енергия, за която сега говорих. Мировата енергия, ако трябва с едно име да я наречем, е Бог. И този, който може да изведе една малка вибрация от тази Всемирност, значи създава или носи дрехите на Божеството – той е събожник, но не и враг.

Естествено, че планетата си има свой събожник, в този смисъл, ако трябва да го дефинираме – това са Логосите, които ръководят еволюциите и културите. Иначе тя, сама по себе си, дава енергии за изграждането на събожника, ако речем, че под „събожник“ разбираме само човека. Когато едно дърво ви даде своя плод, той е част от Мировата енергия и храни във вас събожника. Значи, е един сътрудник на изграждането на събожници. Но в цялост планетата, безусловно, има свои невидими, както казваме, помагачи, когато се касае до човешката грижа, а над природата, безспорно, стои Логосът в смисъла, така както е казано: Духът стана плът, плътта стана Дух! Те, Логосите са, които дават енергиите за развитието и получават благодарностите, които ние пък сме придали към екобожествеността.

Разбира се, че Бог не може да има събожник. Той има това, което казахме – Единосъщен Син. Събожникът все пак е формула, която е индивидуализирана същност, а Единосъщният вече не е, макар и да е персонален, когато се касае за определяне на Троица Единосъщна. По същност Те са единни, но като персонали Те са различни, това е една градация. Когато един Син стане Син Божий, казано е: да, Той е Единосъщ! Идеята за Троицата не е да разкъсаме Бог в Неговото Единосъщие, а да приближим роденото от Него в Неговото Единосъщие. В такъв случай идваме до един друг риск – може ли в тази раздробеност да лишим от индивидуално присъствие личността, да се загуби в Същността и по този начин да създадем само идеята за един Бог. Това, срещу което са въстанали културите на юдеите, културите на мюсюлманите, сегашните носители на Йеховото движение и пр., които въстават срещу Единосъщието, че е някаква псевдоистина. Не! В Учението Път на Мъдростта ви се каза нещо простичко, то е съвсем ясно: човекът – бог в развитие. Минавайки през събожника той отива и като цялост след това – идея за Единосъщие. Защо? Защото от идеята на събожника ние стигаме до голямата идея на Съсътворителя! И сега, ако ние приемем, че Съ-сътворителят е събожник, ние правим разкъсване на Божеството, а Бог, който ражда в теб Божеството, не може да бъде разкъсан.

Така че Бог няма нужда от събожник – човекът е събожникът, който се разгръща!

 

01. 08. 2001 г. Родопа планина, м. Студенец, 11-ти Събор на Общество Път на Мъдростта

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...