Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност!

Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служението да изпълните волята на Небето!

Наистина, един от най-безспорните проблеми ще си остане човекът, за когото ние изведохме една дързост, разбира се опряна на дързостта, която Христос, излизайки от гробницата, рече: Дерзайте, Аз победих; Аз съм Животът! Човекът, когото ние си позволихме да наречем свещен, в съпоставка с институцията, която казахме, че е преходна, и че свещен е само човекът, и че той прави свещена институцията. Когато институцията престане да бъде свещена, тя става традиция, за която казвам, че е убийца. Разбира се, в никакъв случай не може да ползвате това като тенденция, нито като аргумент, защото когато се изхаби енергията на институцията, тя остава раковина, макар че някои казват, че морските раковини създават песен. Песен, която е песен на морските сирени, но не е песен на богините!

Затова предметът този път е много странен – щом личността е свещена и щом тя трябва да се пребори, за да осъществи плана, вложен в човека – от Адама да дойдем до възкръсналия Христос, тогава какво право е имала тя? Личността има право на убеждение и морал. Убеждение и морал! Това е, което я извежда в основанието да се осъществи като човек – бог в развитие. Какво е това, което има социалната формация, обществото? То има право на структури, на градации в социална общност и право на отговорност. Ако едно общество е създадено от личности, които имат убеждение и носят морал, естествено е, че тази общност, тази социална градация трябва да прояви свещеността на личността и да е вложила в тайната на своето развитие отговорността, защото моралът е в нейните градивни единици. Така както от един атом – разбиха и извадиха около „триста птици“, които пуснаха в света. Някога тази култура беше с едно име – atomos, което значи „неделимо“. Оказа се, че той не само е „tomos“, но и нещо повече... Така и в културите, и в прозренията е имало грешки. Тогава питаме – кой е сгрешил формата на познанието?

Познанието е потреба, от която трябва да надделеем навика на подчинението. И ние го виждаме в личността – събудена, за да и се даде възможност да създаде социология. Социология на познанието, което храни социалната общност. Тогава когато Христос казва трябва да обичате врага си, Той иска да надмогне личността в идеята на това, което сега ние казваме – в идеята на събожника. Грешката е, или по-скоро липсва дълбокото познание чрез едно Учение, каквото е Мъдростта. А тя ви кара да се освободите от съдба. Съдбата, която във вашата лична грижа е създавала тревога на личния ви бряг – и в отсрещния да виждате враг. Сега Учението освобождава, защото течението в тази голяма река между двата бряга на съдба и еволюция се нарича събожник, а не враг. И затуй съм казал, че е необходимо, трябва човекът да има убеждение. И убеждението му на правдоизповедник да рухне, за да стане убеждение на вероизповедник. И убеждението на вероизповедника трябва да бъде трансформирано – степенувайте го, вместо да го коренувате! Защото в края на краищата Учението на Правдата бе коренувано – иззета бе енергията на ненавистта, иззета бе енергията на вложената расова потенциалност в битката на омраза! Но Учението на Любовта в Учението на Мъдростта не е вече да коренуваме Любовта, а да я степенуваме в това, което казваме – събожник, вместо враг! Защото, ако вие коренувате Любовта, тя ще се обърне в Правда; ако я степенувате, вие превръщате човека в събожник и правите една социална общност, която е общност на събожниците и има съвършено друга идея – идеята вече на свобода от съдба.

Неизбежна потреба е еволюцията да си послужи с вълненията, с битките, които съдбата води в изграждането на личността, като съдба над цели народи! И затуй имаше народи, които бяха освободени от съдба – те не довършиха, защото може би в Мировия план не бяха предназначени да оставят това, заради което дадени народи не са лишени още от съдба. Но има нещо друго – не значи, че когато са лишени от съдба, им е спряла еволюцията. Има един социален вегетативен процес, едно историческо мъртвило на себеповтаряне и безспорно – онова, което се нарича разложение на социалните реалности. И в същото време, когато още не са лишени от съдба, народи са тласкани в идеята на това, което не е вярно, но е потребно, наречено страдание – битката да стигне един поток океана. Потокът е личността, океанът – социалната даденост. Тази голяма битка! Потокът носи убеждение и има морал: аз трябва да отида в необятността на океана! Носи убеждение на неповторимостта – път. Път на социалното предназначение. Трагично е, когато потокът е мътен, когато не е чист... Социалността поглъща, трансформира отделния поток, но малък тен на мътен поток остава в лика на океана!

  • Социалната реалност на личността дава физиономия и на социалната даденост!

Колко наложително е било, когато се формира една социална общност от личности! И тук можете да намерите тайната на Христовите думи: Не вие Ме избрахте, а Аз; и между вас има един, който ще Ме предаде! Виждате ли колко наясно е бил?! И затова казвам, че понякога цели народи могат да бъдат лишени от съдба, но не са лишени още от еволюция, защото еволюцията трябва да ви доведе до нихилацията или до Единосъщието. И ето защо в Посланието на Живототворчеството гвоздеят на мисълта си остава свобода от съдба. От съдбата в нейната безспорна цялост – в нейната гальовност ще каже някой, че го е изнесла, а в нейната порута и разруха – че тя го е била унищожила. Не, тя е услуга, а някои искат чрез нея да се извинят! Няма вина вън от събудения човек. Има вина, че някои не са се събудили, когато изгревът е излязъл. А когато изгревът е на мястото си и човекът е в сън, той и на обед няма да има олтар! Виждате каква средина. И затуй в Учението Път на Мъдростта средината на нашата култура, средината на нашата духовна олтарност е именно Книгата на Живота. Тя е! Тя е и четвъртият център, тя е и Свещеният Граал, тя е и Мировото съзнание (не, разбира се, безспорната Космичност)!

Така че, фактически, ние с една теза, с едно име искаме да променим и наистина енергията ни променя (това, което наричаме история) с една от стратегическите формули на цялото Учение. А тя е, че човекът е един бог в развитие. Защото ние говорим за присъствието на съдбата, на Учението Път на Мъдростта в личността – безспорно, личността се осъществява в социалната реалност. И тогава цялата тайна е това, което пак ще повторя: човекът има право на убеждение и морал, социалната общност има право на структури и отговорност. Структури и отговорност! И точно тук е тайната на Обществото Път на Мъдростта. Вие сте вече структура със свой лик и вие сте с отговорност, която личният морал ви е поставил (да влезете), и след това общата аура, създавайки измеренията ви на отговорност. И тук е отговорността, с която личността пък трябва да приеме осигуряване образа и пътя на Обществото: когато има феномен, който може да смути личността – Обществото го съхранява; когато има феномен, когато личността може да смути Обществото – Обществото го отклонява!

Това е, което трябва в края на краищата ние да познаем, за да можем да освободим в бъдеще човека от неговото търсене на оракула. Оракулът се оглавява от личност, но се осъществява от институция – цяла институция е оракулството, цяла институция е пророчеството, цяла институция са ришите, авгурите, сибилите! Това са институции, които са играли доста съдбовна (положителна или отрицателна) роля. Това е предмет, който може да бъде преценяван от идеология, но той трябва да бъде преценен и от исторически реалности, и от идеи на предназначението. Оракулският институт е служил за утешение на личността, която съдбата е люшкала и липсата на познание е карала в подчинение да търси оракула, за да и даде твърде често доста неверни тенденции. Защо? Защото липсва основната будност – знанието. Това, което тепърва поставихме: Научи ме! Не е предметът да намериш прощение, а да не позволиш да стане феномен грешката ти, за която търсиш прощение; да не стане исторически факт! Защото една лейди Макбет, когато подбужда самия Макбет да извърши престъпление – със съблазънта да седне на трона – той, нейният съпруг, след това в окаяние и полулудост търси оракула. Заради липса на знание! И тогава човекът, който има убеждение и морал, е научил две неща: измерение и докъде се простират границите на амбицията в социалната реалност, в социалния организъм.

Амбицията е в социологията. Както твърди едно хотентотско племе: „Ние каквото кажем – това е право, това е вярно!“ Да не говорим, че след това цели общности в религиозно отношение проявиха религиозен фанатизъм, оправдан с енергията на личности, които носят заряда на отмъщението и ревността на боговете си! Трагедията в християнството е точно това – че имаше личности, които оглавяваха известни църковни формации точно с един юдейски личен нрав на ревнивия Бог и отмъстителния Бог! И тогава цяла една общност получава физиономията на злосторника, на отмъстителя. Ако една Реформация, която вече е социална идеология, възправена срещу непочтеността и жестоките дела на една Инквизиция, имаше оправдание, след това ние я виждаме трижди по-жестока в приложението на правото на лично изповедание! И един Лутер е не по-малко жесток, да не говоря за Цвингли, да не говоря за другите основатели на тези формации, които стават много по-ревниви отмъстители, отколкото мировата формация на идеята на Инквизиция, в грижа да ви запазят да не станете грешници!

Колко много сблъсъци в социалното ядро стоят! Защо? Защото личностите в своето убеждение стават без морал! А първата отговорност на личността е убеждението да бъде в морала! Трагичното е, че много често този морал в цели институции получава названието „целта оправдава средствата“ и в такъв случай личността е хранена от илюзията, че принася морални добродетели в личния и социалния живот. Тук е голямата наша отговорност, че слагаме една промяна на историята, на историческата реалност с тази стратегия: човекът е един бог в развитие; няма зло, има нееволюирало добро! Тези формули са част от тезата ни: знанието е повече от безгрешността! Това е основанието да искаме с Посланието и с тази идея за свобода от съдбата да поставим реалния въпрос: Защо трябва да вегетираме с идеологията „дайте да оцелеем“? Когато човечеството е без идеология и когато е под депресията на социални реалности и прави грешни исторически формации, то говори за оцеляване, а не за живеене. Може да живеете бедно, но никога не унижавайте съзнанието си в идея за оцеляване, защото с идеята на оцеляването вие поставяте ръката на съдбата в жестокост към битието на историята и човечеството! Няма по-унизителна социална формула от това „да оцелеем“! Какво прави оцеляването – подкупва ви да бъдете унижени и пратени под ръката на чужда съдба, а не на свое осъществяване. Това е болката на социалните общества! Точно тук е нашата битка, когато искаме да създадем култура за свобода от съдба! Защото този, който ви прокламира принципа на оцеляването, казва: „Такава ни е историческата съдба!“ Както и сега сме свидетели на политически безсмислици в цяла Европа, не само в България – когато се поддадат на тенденцията, да кажат: да, такава е съдбата! А къде е духът на историята? Когато кажете „дайте да оцелеем“, вие се лишавате от културата на Възкресението и това е социална беда! Културата на Възкресението не ви казва дайте да оцелеем, а дайте да победим – Дерзайте, Аз победих света!

Ето това е в голямата битка – оцеляването е да станеш жертва на съдбата, а не на предназначението си. Защото в края на краищата, Христос си позволява не само да има убеждения, да има идеология, но в същото време си позволява да има морал, който Го възправи срещу всички институции – и прие жестокостта на институциите! Но не каза „дайте да оцелеем“! Как напъти личностите, които трябваше да отиват да вестят: Мене гониха и вас ще гонят; Мене преследваха и вас ще ви преследват; Мен ще Ме разпънат и вас ще ви разпъват! Не им рече: оцелейте, чеда... Пилат е изключителен, макар че всички говорят за неговото умиване на ръцете – да, и все пак каза: Тази Личност е невинна. Но имаше ли социален кураж? Личен кураж имаше, но социален – не! Знаете ли коя е най-голямата трагедия на човека – който може да има убеждение, може да има известни градуси от морал – че няма социален морал! И аз точно от това съм смутен – когато намирам личности с изключителен морал, личности с убеждение, личности, които имат кураж да се огледат, но когато ги изпречите на социалното поприще в океана, което е общото огледало на света, те се свиват и се показват без социален кураж! Личността има право на смелост, социалната общност има право на кураж! Затова казвам понякога за личността – непремерена смелост и липса на социален кураж... А не се изгражда социална общност без личности и не може личността да се скрие в това, че има само лична смелост, когато няма поточността на голямата идея на жертвата да прояви и социален кураж!

Личността може да си позволи да критикува, но когато една личност оглавява социална общност, трябва да се научи да понесе упрека! И тогава именно е показала това – какво се нарича социален кураж. Хубаво е да критикуваш, но застани там, където социалният ти кураж трябва да понесе! На един човек, който отиде на политическото поприще, му казах (там отива всичко, на което амбицията е повече, отколкото възможностите): белязаната личност за държавник или големият политик трябва да се научи на нещо – него ще го хулят, той да не хули! Той трябва да има социален кураж! Ще те плюят – ти не плюй! Защото, когато се обърнеш да плюеш, не знаеш, че вятърът може да е срещу теб... И в това, което сега наричам социално роднинство, може помежду си да не се обичате, може някой да не ви е дал огледалото от страх да не му го счупите – това няма никакво значение! Вашият вътрешен, събуден или несъбуден още Бог – той се радва на събожника си, макар човекът с мисленето си да не е в приятни отношения. Да, това е човекът, но събожникът е, който ви направи голямата тайна на вашето бъдеще – споменът! И затова говоря за едно социално роднинство. То е, което няма да спре да ви накара да правите история! Общество Път на Мъдростта прави история и ще остави история, и не е възможно да бъде спряно! Това бях го казал и преди 40 години, когато, напускайки затворите, ми се поднесе: „Няма да Ви позволим да правите Общество!“ Нито вие, нито аз съм в състояние да се спра – когато дойде часът, ще го правя! И не е страданието, което трябва да бъде отбелязано, а търпението да дойде часът!

Така че, това социално роднинство е вашият дълг да не спрете да правите история – историята на човека, защото нашето Учение е една нова социология. А Учението в Обществото и Обществото в Учението е вече социалната единица, която яде от трапезата на Мъдростта и която създава физиономията, по която един гадател на физиогномиите може да разчете каквото иска. Умението на един социолог, умението на един историк, умението на един психолог е, когато влезе в обществото, да направи характеристика. Тази физиогномия е налице, тази велика хиромантия, наречена трапеза на Мъдростта, е налице, тази голяма длан е налице... Това е социологията. Обществото Път на Мъдростта има физиономия, от която трябва да се научат бъдните историци или социолози, когато видят тази длан на Учението на Мъдростта, да кажат: да, тук има нещо, което не беше казано! Затова с голяма интензивност сезирахме преси, радиа, телевизии, за да създадем един предварващ образ от още идеи, не фактологии, защото в края на краищата фактологиите могат да умъртвят идеи. Това е, което дължим на хора, които са запретнали ръкави и правят от личността си социологическа дан!

И ние трябва да разберем това свое социално роднинство, което дадох – олтара на Книгата на Живота. В този смисъл всяка личност има право на убеждение. Откъде трябва да вземе своята неповторимост за убеждение, за да го внесе в социалния образ, във външния олтар? От своята Книга на Живота. А там има едно предназначение и един знак: човекът – бог в развитие! А социалната област гради неговата храмовост, гради и неговия социален лик. Това са големите тайни!

  • Човекът е свещен – с право на убеждение и морал, а социалната общност има право на структури и отговорност!

Виждате ли как се изгражда човекът, който получи едно общо име – поколението, наречено Адамово, Адам! И сега този Адам, когото наричаме мисъл, го изведохме до Божествеността, наречена Христос. Тогава кое е това, което може да ни спре да не осъществим в общността си идеята за свобода от съдба?! Казах: олтарите винаги са святи, но пътищата са грешни. Не е бил грешен пътят, когато си отивал до тотема, но когато си надраснал светостта му, в свещеността на новия олтар този път е грешен! И затова в Посланието е казано: Осветете олтарите, обезгрешете пътищата си; затова е казано: Без болка да се простим...! И тук личността, вливайки своята култура в социалната общност, изгражда социалната даденост, която става Мирова памет и оставя имена!

Социалната ни общност има име – Деца на Деня! И какво казахме – че те не са вестители, те не са апостоли. Виждате колко много разлики настъпиха – те не са апостоли, те са освободители. Затова ви помолих не да коренувате Учението на Христос, а да го степенувате. Социалната общност на Учението Път на Мъдростта носи идея за надмога, идея за освобождение! (Не това освобождение, че довчера сте били наричани поданици на монархията, после – граждани на Народна република България, а сега пък – само Република България! Историческа недомисленост ... Един път, който са го обявили за прав или един олтар – за свещен!) Дойдохме до времето, когато трябва: ето, степенувайте голямото Учение на Христос, коренувайте обаче Учението на Правдата, за да се освободите от идеята на жестокия расизъм, който още живее в целностите на юдеи, на араби! Затова наричам социалната даденост, както ви казвам, една Мирова памет, която даде име. Име! Идеята за Децата на Деня е Мирово име – име на освободителя. И ето ви, започнахте: Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Това е, което трябва да се знае... А идеята, която дадох за събожника е нещо, което като ритмика ни извежда в един друг свят. И в края на краищата можем да кажем – подчинеността на съдбата какво трябва да ни научи – че Свободата не може да бъде подвластна на никого! Затова съм дал какво е битието в последната Доктрина, в Свободата – Живот в Самия Бог или Живот на Бога! Истината ви прави свободни в това, че не могат да ви излъжат, но Свободата ви прави да живеете в Самия Бог! Ето големите разлики...

И така, без тези общности вие никога няма да можете да стигнете до това да правите себесъдба. Когато сте надмогнали една енергия, която ви е довела до божественост в нейната грижа, и сте се освободили от тази енергия, тогава вашата съ-Божественост, вашият съ-Божник почва да ви гради. И ако наистина навикът ви до такава степен е властен, че съдбата е и благородство, правете себесъдба! Защото тя е свобода от човек! Но някой знае ли границите на свободата на Бога? На боговете да, те бяха стихии и ние ги укротявахме, и те ще умират. Но Бог, като вложен съ-Божник у нас – никога! И не е важно с какво име ще Го наричате – никога! Това роди фразата ми: да, наистина Адама го изгонихте от Рая! Кои бяхте вие, които го гоните и разбира се, като Пилат си умихте ръцете, че е виновен Бог Отец?! Макар че пратихте ангелите да пазят Дървото на безсмъртието с мечове... И наистина Адам трябваше да бъде изгонен от Рая, защото Раят е умът, мисловното поле. Трябваше да го изгоним този Адам оттам, за да го пратим към Дървото на Мъдростта – към проницанието, а не към съображението; към Причинния свят, за който пазеха Дървото на безсмъртието. Така, този Адам го изгониха и ни помогнаха да го качим по-нагоре. Но Бог никой никога няма да изгони от човека! Какво име ще даваме на този Бог, това наистина няма никакво значение. И тук е именно истината в това олтарите да се осветят, а пътищата да се обезгрешат!

Учението Път на Мъдростта позволи всичко това. Да бъдеш – рече то, – а не да имаш! Имаш богатството на Адама в ума си, но не си бил неповторимостта, екзистенцията – да бъдеш, а не да имаш! Това е една от най-големите тайни на Учението Път на Мъдростта, която надмогва съдбата. И тогава виждате колко основателно сме казали – Децата на Деня са освободители, а не вестители, не притежатели! Колко навременно поискахме човекът да смени олтара, за да спре да принася други в жертва, освен себе си! И когато сте поднесли себе си в жертва, вие извършвате служение без себе си. И когато вършите жертва без себе си, тогава вие можете да познаете, че идеята за страха е проблем не толкова на социологията, отколкото на културата на незнанието! Там е бил страхът. Ако имахте знанието в своето първично явяване на Земята – че сте богове в развитие, нямаше страхът да ви надмогне. Затова ви поднесох тази фраза, че идеята за страха е проблем не толкова на социология, отколкото на култура на познанието. Тогава дързостта на Адам и Ева основателна ли е била да посегнат и да вземат плода; тогава дързостта на Христос и жертвата Му оправдана ли е била – да ходи един Голготски път и да направи Възкресение и победа над материята, и да даде едно знание, което ви пази от страх?! Възхищавал съм се, когато намерих фразата на Елена Блаватска: „Страхувайте се само от страха!“, но тя не е могла да разбере още нещо – няма нужда да се страхувате, макар и „само от страха“, а победете страха с познание. Освободете се от страха със знанието! Иначе трябва да водите само битка на страхлив със страхливец, на по-страхливия с по-малко страхливия... Ето ви една голяма тайна, която можете да разберете – идеята за страха е проблем не толкова на социология, колкото на култура на познанието. А познанието къде го намерихме вече – в Учението Път на Мъдростта. Един Христос го даде в смисъл като на карта за пътешественика, в победата на човека над всичко. Той даде тази карта, в която безспорно преди това черта. (И видях личната Му ръка, опряна на една от стените от тези четиринадесет спирки, в които този Голготски път е ходил.) Това беше – там Той черта, върху тази карта, пътя към знанието, което ви освобождава от страх. Но историческите факти само са една добра услуга, която, ако не можем да трансформираме, тогава тя си остава само това, което съм казал: Фактите са гробари на истината! Може да е неудобно, но така е, защото не дебуширате факта, за да извадите енергиите, които са създавали и личност, и социология, и Мирово съзнание.

Бъдната тайна на човека е да няма страх от богове. Защото той е един бог в еволюция! Единственото основание, с което може да излезете с решение по поведението на всеки свой събожник, това е отговорността ви. Защото преди това като личности сте имали право на убеждение и сте изграждали морал! Нека да не бъде смутен личният морал. А това създава престиж и високо измерение в социалната общност, когато носите отговорности!

Въпрос: Природата, Пракрити и Вселената личности ли са или институции?

Винаги съм казвал една голяма тайна, която поне малко културата ни остави, за да ни ориентира в този голям проблем. И той се крие в две понятия – микрокосмос и макрокосмос. Това, което наричаме Природа, Космос, Пракрити, е едновременно и личност, и институция. Само че в едното е събрано – в по-малкото, в осезаемото – събрано за зримост. Това показва до каква степен фиността е стигнала, че може неизмеримото да го направите измеримо, за да му правите еволюция. И по този начин да вгръщате в себе си неизмеримото и да го преработвате, да го одухотворявате. (Стихийните сили да ги сложите в себе си и да ги направите богове.) Така че те са и личност, и всемирност! И Христос е едновременно и Личност, и Мировото съзнание! Защото тези, които имат поне мъничко съзнание за присъствие в Мировостта, те знаят, както съм казал: личността е толкова земна, колкото и божествена, и божественият е толкова божествен, колкото е и земен. Всичко е у нас, тъй като всичко е и вън от нас. И тази будност, която може да има едно Мирово съзнание е, когато цялата Всемирност е във вашата ръка. Това, което като възхищение съм говорил винаги – идеята за Пантократора, идеята за Мировото Съзнание, формата на Пракрити – Великото Божество, Което е и Майка, и Баща, и Творец, и Личност. Пантократорът е една Всемирност в Личност, Която държи в ръцете Си планетата!

Въпрос: Може ли съдбата да не позволи нещо, но съвестта да го иска? Как се преодолява този вътрешен конфликт?

Когато съдбата не действа, тогава съвестта се явява. Въпреки че ние, носейки тайнството на съвестта, се оплакваме от съдбата и казваме, че съдбата е това и това, но изведнъж виждаме – съвестта ни действа! Будността на съвестта в нейни отделни пулсации може чрез своя божествен лъч на мировата отговорност или личната социална отговорност, или моралът на човека в личността да прави своите проблясъци. Разбира се, че властта на съвестта, като следсъдбовния период така да го наречем, е огледалото на Бога у нас. Но това в никакъв случай не значи, че в дадени моменти, когато може да намерите ненатрапчивата властност на съдбата, нямате онази вътрешна будност, когато сте влезли дълбоко, дълбоко в себе си! Не екстазата външната, а вътрешната! Може би точно тук е и най-голямата тайна на това, наречено Мирово вътрешно съзерцание, което с една добра формула можеше да се нарече и безмълвна молитва – тя да ви даде един знак. Пробудността на Кундалини като отделен лъч, който не е подчинен на съдбата, може в отделни моменти да ви даде това, което се нарича съвест. Но трябва да разберем, че човекът в цялата си плетеница е изработван в хилядолетията от това, което енергиите на еволюцията чрез ръцете на съдбата са моделирали. Иначе нямаше да имаме прегрешения или грешни стъпки. Ако съдбата е била невластна, а съвестта като съзнание на Бога е била властна, ние нямаше да имаме грешни стъпки. Еволюцията обаче има нужда в извеждането на известни поведения в нас. И тогава – съпоставката между недоброто и доброто. Нееволюиралото добро се обслужва именно от еволюция и съдба, защото в противен случай, ние трябва да сме създадени недобродетелни – а всъщност ние изграждаме добродетели. И затова съвестта преди пулсациите на Кундалини няма своето място – има нейно присъствие, именно когато Кундалини със своя фар започне да свети! Тя може да си иска, ако е дошло събуждането, и тогава започва битката – как Кундалини, или как съвестта, ще трябва да победи съдбата. И тогава енергията на Кундалини, енергията на съвестта е една добра наша въоръженост срещу това, което наричаме съдба!

Този конфликт, разбира се, съществува. И ние го виждаме в будността на отделни личности и когато са ме питали за самоубийството, много често съм казвал – много е труден проблемът свързан с това, за което една институция ви заплашва: вие нямате право да посегнете на вашия Сътворител! Да, така е, нямате право, но имате пък чест. И знаейки закона за прераждането, можеш да кажеш: защо този мой Сътворител е позволил този позор за мен?! И ние имахме един поет, наречен Ракитин – Никола Ракитин. Този човек беше директор на една банка в Плевен. Обвиниха го в някакви злоупотреби. А той беше, както казват, света икона. Някаква ревизия – обвиниха го. Наляво-надясно, какво да прави? Човекът се уби! Разбира се, след това другата ревизия констатира, че въобще няма подобно нещо – че няма никакви злоупотреби и т. н. Една битка между добродетелта и личната му съвест и социалните упреци. Става въпрос – оправдано ли е да посегне срещу Бог, Който го е сътворил?! Но той може да каже: Боже, защо ме сътвори толкоз честен, че ме обвиниха в нечестност?! Защото той в честността бе обвинен, значи трябва да е бил сътворен в нечестност! Много е сложен проблемът! Кого пощадяваш?!

Така че, когато се говори за тези неща, човек трябва да познава Мировата същност и измеренията. Кое е измерението? Еволюиращият бог у нас или моралните постулати на времето...

Въпрос: Кога страхът е преодолян чрез познание?

Страхът е преодолян с познание тогава, когато вашият прародител не се е страхувал да бъде обвинен в грях и изгонен от Рая. Ето тогава го е преодолял. Казал е на страха: отивай си, гостенино, аз ще ям плода на познанието, каквото и да се случи! И фактът е, че без познанието ние не бихме били това, което се рече: Те станаха като богове – да знаят що е добро и зло! Ето ви победа над страха, когато сте посегнали към познанието – станали сте богове, които знаят що е добро и зло!

 

31. 07. 2001 г. Родопа планина, м. Студенец, 11-ти Събор на Общество Път на Мъдростта

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...