Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001)

Арxив | брой 3 / 2001

Откриване

Мъдростта – Живототворчество!

Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на Служението. Служението е това, което Всемирният ни позволи – да бъдем Негови деца; и в този път без себе си всеки да го изведе като Негово сътворено дете.

Давайки основание на този благослов, който времето ни предостави с Учението Път на Мъдростта, ви поднасям поздравления от свещената земя, където стъпките на Христос, където аурата на Христос, където словото на Христос е правило и оставяло материални паметници; където историята е натрапчива за Неговото реално присъствие; където молитвата Му остава несмутена. От този свещен гроб и от това свещено место е видно, че не само историята е достоверност, но Духът е повече от история, защото той прави история!

Моят дар, който ви донесох оттам, е една свещица, която запалих на самия гроб, над самата плоча на Възкръсналия. Мислех, че нищо повече няма да бъде измерено – не в богатствата, а в ценностите. Богатствата могат да бъдат преброени и могат, както казва Христос, молци да ги поядат. Ценностите – а това безспорно са благата на Духа – никой не може да отнеме. Неговата ценност е, така както казва Иоан: Той беше светлина, която стана живот на човеците. Тази малка Негова светлина ви паля в този момент в признание на един от най-големите Учители на земното кълбо – Иисус, Който бе наречен Христос, защото се усвои и се приложи във Възкресение, за да получи Единосъщие. Пътя, Истината и Живота Той остави! Не можем да Го снемем от себе си и не бива да Го опорочваме в живеенето си. А на този, който беше поискал да отиде да погребе своите си, Христос му каза: Ако ще вървиш след Мен, остави мъртвите да погребват своите мъртъвци! Така че тези, които са мъртви, нека да си отидат към своето гробище.

Паля свещта, която горя няколко секунди над гроба и плочата на Христос. Тази светлина е знак на онази, която не бива да угасне.

Скъпи Деца на Деня, има неща, с които, както казах, не могат да бъдат измерени стойностите на щедростта на Небето по отношение будността, а не благоволението и не благоразположението. Има стойности наистина, които не са богатство, а са ценности.

  • Ценността във всички обстоятелства не мени стойността си, защото тя е дар на Духа!

Ние до такава степен сме сраснали с идеята за съдбата, че тя е станала по-реална, отколкото реалността на нашия живот, отколкото реалността на Духа. Казвам нашия живот, не казвам в нашето живеене. Живеенето безспорно се определя (както и културата на света се създава) чрез Ученията на потребата на Духа, чрез йерархията на Духовните вълни, с които умът се удовлетворява и душата се възпитава, но Духът в своята търсимост още не е намерил пълното си откровение. Той привиква в мълчаливото чакане на своята будност, защото трябва това, което наричаме материя, трябва това, което наричаме мисъл, трябва това, което наричаме душа, да привикнат да понесат вибрациите на Върховното. Оттук е дошла идеята за страданието, оттук е дошла идеята за съдбата, оттук е дошла идеята на грешния човек.

Изнизани са не хиляди години, стотици хиляди години, в които това, което е наречено човек, се е изграждало в идея на поносимост, но е боледувало от възможността да проявява амбиции, които са му създавали тревожността на неговото земно престояване. Неизмеримостта и амбицията, това е една от големите битки, които човечеството с една обща формула нарича съдба. Духът се търси, а мисълта на човека му създава чрез амбицията болезнености. И тя, мисълта, иска да оправдае неговото преклонение чрез съдба. И виждате, че културите са създали и богини на съдбата.

Така човечеството върви своята дълга пътека, човечеството създава своите култури. И в края на краищата йерархията на поносимостта, а не на измеренията, почва да получава това, което Духът като своя пулсация, а след това и като най-голямата своя тайна – откровението, позволява на вътрешното зрение: събужда вложената божественост в нейната пълнота на изявяване – тази Змия-Огън, която уж изкуси, а всъщност извика чакащия Бог в човека. Тя го изкуси в преценката на ума, а всъщност в щедростта на Небето дари на човека тайната за мъдростта!

И безпорно, Учението Път на Мъдростта носи точно този освободителен момент в цялата земна и небесна култура. Земни и небесни, защото, знаете много добре, че културата, която се изграждаше на земята, беше си създала подземна култура, наречена преизподня, или адес, и културата, която Христос позволи вече с Духа да се изнесе в небето, изгради и небесна култура, която наричаме Царство небесно. Тези неща присъстват, но като осъзнато поведение те бяха доведени само до олтарно моление и жертвопринос.

Така човечеството търсеше своя Бог, живееше със своето Божество вън от себе си. Хилядилетията оставиха смутът да играе роля на будност, оставиха съдбата да определя поведение и да ражда това, което философията нарече детерминизъм – предопределение. Религиите го взеха и създадоха човека на страха. Христос се опита да даде една идея, но по-скоро на човека му се натрапи тезата за изкупление, а не идеята на Любовта като възземане и минавайки през Възкресението да прави Единосъщие със своя Отец. Разбирате ли колко големи са били кръстовищата, през които човешката душа е минала, за да може в тази пътека след това Духът да ниспосле, както се казва, своите дарования!

За съжаление и досега човечеството живее във веригата на забранената идея за Единосъщие. Дори ще го намерите в брошурките на различните религиозни формации, които даже говорят за една псевдокултура на Единосъщието, една псевдокултура на Троицата Единосъщна. Може би точно тези вибрации в душата на човека му създават понякога непрозрение в Учението на Мъдростта. Но този вътрешен бунт го води и към това, което безспорно пак само Учението Път на Мъдростта постави – отземяване. Защото по-голямата част на човечеството живее със закона на грешника, на заземения. Гравитационният енергетичен поток на хилядилетията в мрежите на съдбите! А митологията ни даде един голям образ – на мощта на земята, на майката Гея, която ражда син, непобедим тук, се противопоставя принципът на бащата Зевс, който трябва да отземява. Сблъскват се два големи принципа, за да се изяват две големи енергии. Вижте, Христос ви изнесе в Царствата небесни; Учението Път на Мъдростта ви дава отземяване, което културата на митологиите ви посочи, но не оформи, защото само Кундалини, който е принципът на Божеството у нас, който е същината, може да ви възземе. И тогава разбирате защо Христос каза: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец!, но не рече: „Бъдете божествени, както е божествен вашият Отец!“.

Разбирате ли какво е това велико тайнство и това Послание, което тази година дадохме? Послание, което нарекохме Живототворчество. За първи път на сцената на тази планета се излиза с една култура, която не е нито академична, която не е и религия, а е Живот – Живототворчество! Излиза се с идеята Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Ако някой не можеше да схване, трябваше поне да не се опитва да принизява. Аз много съм смутен от това, когато се опитват някои в своите интерпретации да принизят стойността на големите култури. Когато човек иска да живее с едно Учение, той трябва да разбере тази голяма тайна – или се връща да погребва мъртъвците си, или оставя мъртвите да погребат мъртъвците. И който не може да извърши втория от тези актове, той не може да върви Път!

Тази година с това Послание, а именно Посланието на Живототворчеството, ние не направихме само петата рана на Мировата личност, на Мировата божественост – да освободим чрез раната в гръдта на Христа, да освободим вода и кръв, т.е. астрал и Аз, а направихме нещо съвършено друго – ние освободихме, така както казахме, битката на мисълта, която очовечва, заради откровението, което обожествява. Ние освободихме човека! А сега той трябва да води битка за свобода от съдба. Ако тази преходност не се види, тогава къде е поточната властност на Живототворчеството?! Казвал съм една мисъл и ще я повторя: Адам е изгонен от Рая (нещо, което в Свещената книга е прието и след това се акордират песните на спасението и изкуплението), да, добре, изгонен бе Адам от Рая, но няма начин някой да изгони Господ Бога от нас! Кундалини стои и чака. Затова мъглявините няма да имат место в пътя на Децата на Деня!

Аз ви честитя потребата, наистина говоря за потреба, а не за присъствие само на Шестия ваш, така както го казвате семинар. И той може би точно затова, не по съвпадение и не по нишките на съдбата е шести. Шестицата е разделната тайна с потенциалността, която трябва да изведете в динамика, защото шестицата е сятото семе, на което чакате изкласа. Може би точно неслучайно тя е този семинар, в който именно вие ще захраните с поведение и с усвоено знание, за да може посятото да изкълне, а след това и да го пожънете!

С това откривам Шестия семинар и ви пожелавам плодоносие. Нека клонът да се сведе от изобилието на плода на знанието. На добър път!

 

29. 07. 2001 г., Родопа планина, м. Студенец

Още от броя
AXIS LIBRI (3/2001) Децата на Деня е нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността! Children of the Day is new Universal hierarchy and byname of responsibi ... Проглас (3/2001) Историята е изкупителка на безжалието на Еволюцията! Обществото Път на Мъдростта обяви 13 октомври за Ден на Децата на Деня и официално откриване на своята учебна година. Същността не ... Децата на Деня – клада на свободата (3/2001) Деца на Деня е нова Мирова йерахия и прозвище на отговорността! Има дарение, което не може да бъде отнето щом е акт на щедростта на Небето! А една много странна мисъл казва, че едно де ... Послание на Живототворчеството Агни йога (3/2001) Агни йога Освободете съдбата от Пътя на вашата еволюция! Родихме се в едно предназначение за Третото хилядолетие и тази година получихме едно Послание на Живототворчеството. Е ... Учението на Мъдростта – битие и култура на Живототворчеството (3/2001) Културата на бъдещето е културата на Духа! Бяхме щедро дарени от Послания, които ни отредиха отговорност в служението човекът бог в развитие; отредиха ни право на битие. Те са, с ко ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Добър ден, уважаеми госпожи и господа! Добър ден, мили приятели! Добър ден, Деца на Деня! Моят личен акт на признание към в ... Шести семинар на Общество Път на Мъдростта Откриване (3/2001) Откриване Мъдростта – Живототворчество! Логично е Децата на Деня в своя новооткрит и новоотворен олтар – Книгата на Живота, да направят своето пътуване в идеята на ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в личното битие (3/2001) Мъдростта е вътрешната изповед на личното битие! Скъпи Деца на Деня! Радвам се и искам това, което трябва да оставим – образа на Обществото Път на Мъдростта, да бъде с изворна ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в социалното битие (3/2001) Личността има право на убеждение и морал, обществото – на структура и отговорност! Небето ни е предоставило чрез молитва да се отблагодарим; Учението ви предостави чрез служен ... Учението на Мъдростта – Живототворчество в мировото битие (3/2001) Единството е битие на човека, Единосъщието – битие на Бога! В знанието на Мировото ни пътуване много е трудно да се каже, че човекът е отделен от Мировото битие. Отделен е въп ... Единадесети Събор на Общество Път на Мъдростта Закриване (3/2001) Закриване Мъдростта – Живототворчество! Скъпи Деца на Деня! Ние не можем да закрием нищо, защото никой не е в състояние да спре Всемирната енергия, когато има къде да на ...