Евангелия и Агни Йога

„Ето, всичко ново творя!“
(Откровение 21:5)

Посланията винаги са се съпровождали с енергии, които са създавали битие преди нас, както на олтара, така и на трона! Енергии, които безспорно трябва да ползваме, когато определяме съхранението на това, което Планетният Логос ни дава. Затова извеждам няколко текста от четирите Евангелия и от Агни йога – за да съхранят, да илюстрират и в същото време да осветят пътнината на Учението на Мъдростта с миналото знание, с което не бива да се разделяме, докато не сме причестени в новия път. Така се вижда как трябва да преценим това минало, за да можем да свалим дрехата, която е създавала не само мъченичество, но и поведение за святост.

• Матей 5: 38-40.
  38. Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
• 39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
• 40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.

Енергията на този текст бих казал, че е част от Посланието, а именно това, че Денят на оробителя свърши! Няма по-голяма оробителна властна корона от „око за око, зъб за зъб“ в измерението на културата на предшественика. Ето кое отхвърли Христос и ние не можем да правим Мирово Послание с тази брадва, точена в хилядилетията и отнела хиляди глави.

За съжаление тази доктрина е още властна. Свидетели сме – три хиляди и петстотин години „око за око, зъб за зъб“... Дали поради неусмирената кръв, която се изрази в негодувание срещу расизма на някои други от страх, че може да се открадне техния расизъм – това е предмет на социални преценки, но факт е, че кръвта като расов принцип продължава да стои; както и „пълномощието“ на Саваота – табуто, че Бог не може да бъде наричан дори с името Си, продължава още в молитвената същност на човека.

Три хиляди и петстотин години! „Око за око...“ А колко властно Христос се възправя: „Аз пък ви казвам: да се не противите...“ Ето антитезата. Тази антитеза не е много точно разбрана. Най-лошо е разбрана от Толстой. Независимо от творческите му възможности, той създава последование на непротивене на злото. Но не става въпрос да не се противите, защото ние казахме, че няма зло, има нееволюирало добро. Това направихме като връх на естетика и на етика. Ако схванеш, че злото е едно нееволюирало добро, тогава вече можеш да кажеш, че обичаш врага си, а още по-освободителна е тезата ни, че събожникът няма защо да има враг, защото всеки е син Божий, или наш събрат. Толстой обаче искаше да създаде цяла култура в тази идея на непротивенето. Това беше голяма грешка и неговият ученик Ганди направи една корекция – рече: „мирна съпротива“. Каква будност – мирна съпротива! И той вдигна десет милиона на протест, от които три милиона умряха по пътищата, но камък не хвърлиха...

Изявата на нееволюиралото е възможността, че го чакаме като добро, а не че не му се противим. Защото иначе къде е изразената наша огнена властност да ускорим еволюцията?!

Но нещо повече е казано тук, и то е много властно: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“ Това не е непротивене, а точно мирна съпротива. Вие му давате и лявата, защото тайната на дясната страна тези, които разбират от знанията на древните учения и на културата, знаят, че тя е настоящето. Не може Христос да не бъде ударен там – удрят Го за Неговото учение, за Неговия път... Много добре, много вярно е казал – в дясната страна, в настоящето. (Защото Той им рече: варосани гробници.) Но не е достатъчно само дясната да дадете – обърнете и другата страна, понеже тя е едно минало, от което имате нужда да се освободите (когато сте правили служение без да сте минали Рубикон), за да направите нов трон на културата. Да победите миналото, да се освободите от напластеното в хилядолетията, което аз нарекох култура на таблиците на добродетелите; култура, която не ви позволява да ядете от плода на знанието, а само ви иска в подчинение на добродетели. Освободете се, за да можете в тази голяма идея на свободата, надкрачили миналото, с едно настояще да създавате битие за бъднините!

Така, обърнете и другата страна – битката между настояще и минало! Удряха Христос за настоящето, а Той им даде и миналото, което беше тяхно – даде им и лявата страна, за да се освободят от „око за око, зъб за зъб“, от това да убиват с камъни грешницата; да се освободят от еврейщината.

„И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата – ризата е импрегнирана от твоята душевност, тя е твоят вътрешен свят, и точно това искаха да вземат на Иисус – Книгата Му на Живота: Неговата проповед на планината; Неговия преобраз на Тавор... – дай му и горната дреха“, дай му и външното си убеждение. Затова Той остана наистина без риза – всичко даде, за да им покаже, че има Дух, има власт над Себе си и света!

С горната дреха сте познати в света – дайте я, дайте обикновеното; дайте и онова, което ви прикрива като жители на планетата, но не ви прави божествени. Дайте всекидневието и плътта си, защото вие трябва да влезете чрез Самокръщение в пътя на Възкресението! Човек трябва да дари т. нар. тленно тяло и тогава вече ще е непобедим!

Ето това е Учението на Христос, това е и Посланието, защото Самокръщението става не само с благоволението на излятата Мирова сила, но и с вашето бдение, което е част от прозрението ви!

• Матей 8: 21-22.
• 21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
• 22. Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Кой баща искаш да погребеш? Оня, който те е родил и отгледал, или Божеството, което изповядат твоят родителски съвет и цяла една държава? Ако пък искаш да погребеш Богобащата, който те прави нов...?! Кой баща? Ако е това, което като поведение ти повелявам – остави мъртвите да погребат своите мъртъвци и тръгвай с Мен!

Мъртви винаги ще има – пазете се да не станете мъртъвци! Ето тайната на бъдността, ето в какво е и победата на Учението на Мъдростта. Пазете се: мъртви ще има, не оставайте мъртъвци! Остави мъртвите... – защото биха те заради настоящето, ти се прости с миналото – остави ги да се погребват!

Не мога да си представя по-наситена божественост от това, което Христос е дал! Как не са Го разбирали!? А пък и как Го разбира богословието... Слагат ви едно клеймо, натоварват Го да ви спаси; възкръсна – уж ви спаси, а пак сте все грешници! Страшни неща! Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци – това е власт, това е идея, която крепи раздялата, защото тя е тайнство на Огъня!

Сенека съветва един свой приятел: „Мили приятелю, дано пороците ти умрат преди ти да си умрял.“ Пороците да умрат преди ти да си умрял – това е да дадете и лявата страна, защото дясната трябва да е свободна вече от заземеното поведение на човека.

И така, ние наистина ще трябва да се разделим с мъртви, отживени богове. А колко много богове се отживяха в историята и в личната драма на човека!

• Матей 23: 24-25.
• 24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
• 25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

Ето една характеристика, дадена преди две хиляди години – „... комара прецеждате, а камилата поглъщате!“. Това е отработена битност на поведение на послушници; това са онези, които Христос нарече „лицемери“. А никой не е дал по-добра характеристика на изповеданието им – „варосана гробница“.

Възхищавал съм се и от конкретната мисъл на прозрение и великата ирония на Иисуса: Идете и кажете на тази лисица Ирод какво правя! Едва ли някой би намерил по-добро определение на този, който води политическата им система, както и на цялото лицемерие. Страшни неща е казал, а какво се прави? Прочетат по едно Евангелие или една молитва за страх (било на Василий или на някои други) – това е да избършеш съда отвън. А Той какво казва по-горе: Дайте му и горната си дреха. Но хората я пестят, те я чистят, искат да минат за добродетелни...

• Марко 2: 25-26.
• 25. Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
• 26. Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не бива да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?

Колко много гланц, колко много външни фигури. Този „велик“ псалмопевец, на който всички правят коленни признания и редовно му четат псалмите, изпрати Урий на война, за да го убият и да му вземе жената... А след това ще напише сто и петдесет псалми – сто и петдесет „плачещи върби“, наредени в колоната на юдейското вероизповедание и досега! Как да не са „варосани гробници“!? Нещо повече дори! Затова е огненото тайнство – необходимостта от раздяла с наличието, с което продължаваме да живеем.

Той който запретява на всеки поискал да наруши канона и догмата, той влиза в храма и когато е гладен, яде от хлябовете на предложението. Този хляб, хлябът на предложението, е свещен и никой не може да го яде – но той е цар... Ето битката на това, което съм казал: История се прави от волята на цезаря и молитвата на жреца! Един вечен конфликт между трон и олтар; една нестихнала битка, на която сме свидетели.

Значи нищо свещено, нищо свято да няма... Това е в идеята и на Маркс – да нямаш нищо свещено, за да можеш да направиш революция. Такъв е принципът – дали е Давидов или не, но принципът е на една кръв, която формира раса като поведение в история.

Ето защо слагам тези мотиви – за да може в това, което като кръщелно име съм дал на Децата на Деня – че са освободители, да не бъдат смутени от канони и догми на отживелите богове!

• Марко 9: 49-50.
• 49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
• 50. Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

Какво беше солта в по-първите редове на Христовото учение, какво рече Христос на апостолите? „Вие сте солта на земята“[1], т. е. Учението; солта е символът на Учението! Колко ясно им казва, че то може да бъде обезсолено. Но ако е обезсолена – на другото место Той продължава, – тогава тази сол се тъпче (защото вече не е Учение) от човеците.

Този символ на Учението е много същностен – Децата на Деня ще трябва да знаят: Не обезсолявайте Учението! „Имайте в себе си сол... – ученикът трябва да има Учението – и мир имайте помежду си.“ И за да няма формула на разпад, Христос дава прекрасната фраза: С огън трябва да се осолите. А какво е Огънят? Събуденият Кундалини у нас. Умиращият и вечно раждащ се Феникс – това е тайнството на Огъня, който изпепелява и възкресява!

Така че Учението ще трябва не само да бъде сол, но и с Огън да се осоли. Ето ви голямата тайна – „всеки с огън ще се осоли...“! Да отворите вратата на един храм нов, каквото направи Христос. Колко знания ни е оставил и колко бедна храна ядем!...

Това е голямото тайнство: с огън ще ви осоля – с Учение на Огъня; ето смяната на Духовните вълни!

Учението Път на Мъдростта това трябва да направи. За него знанието е повече от безгрешието. Тук е ударението, тук е тайната на този улей, която Всемирната енергия ни праща с Посланието на Бдението!

• Марко 16: 3-4.
• 3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
• 4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.

Идея за свобода от съмнение! Вярата, колкото и да е изчистена в поклонение на признание, винаги ще се люшка от вятъра на съмнението. (А прозрението в Бдението ви дава знание на постоянна трайност.) И затова е казано: „Кой ли ще ни отвали камъка...“ Ето онзи интимен шепот на човека, който беше учен да иска чудеса и да ражда съмнение – идея на вярата. Раждайки мисъл за невъзможност, те искат чудо – това, с което напълниха цялото наше свето Евангелие: чудо, чудо, чудо... А Христос рече: Докога ще искате знамения и чудеса? Защото чудото е неовладяно знание и чакана божественост! Но нямали чудо, те имат неверие и страх. Аз питам: Вие не знаехте ли кой е вътре; вътре кой беше? Христос – а Той вече ви бе направил какви ли не чудеса!

Когато се обърнали, видели, че камъкът е отвален... Не видяли кой го отвалил, но и не са знаели това, което сега казваме – че Той, Който е в тази гробница, извършва едно Самокръщение. Не както в реката Йордан – да Го кръсти Иоан, пък да има там най-различни други формули – не; в гробницата Великият посветен (и само Той) може да извърши Самокръщение – без никого! Той е Който отваля камъка, колкото и голям да е бил. Тогава може ли да раждате съмнение, че няма кой да отметне камъка?! Виждате къде е илюзията на човека, къде е съмнението, което винаги ще храни лицемерието. Човешкият ум е спекулативен; той е голямата болка. Така идва и неетично търсената етичност в голямото Учение. Те не бяха етични, защото не искаха да си дадат не само ризата, но дори горната си дреха. Учениците Му останаха с почудата, а ние даваме ключа на знанието за тази бъдност – камъкът да бъде отвален!

Това е, което трябва да се знае и което съхранява Посланието: няма го оробителя, защото ти можеш да направиш Самокръщение; няма ги плачещия блудник и недоволния брат – умът, недоволен че на блудника се дава награда, а на него – трудолюбивото дете, непризнание. Това са енергитичните сили, бих казал невидимата сила, която е бранност на светилището на осъществяващия своята Синовност!

• Лука 8: 16-17.
• 16. И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
• 17. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

Това е тезата за съхранението на Учението. Вие не можете да го сложите, така както и Учението на Христос не можеше да остане под похлупак (макар че три века то беше в катакомби). Има ли „сол“, няма да обезсолее битието на човечеството! Тук е отговорността на Децата на Деня. Те трябва да разберат, че едно светило не може да бъде похлупено; едно знание не може да се сложи под одър – трябва да се „туря на светилник“. А за светилника се иска ръка; ръката на Ева посегна към плода на знанието!

Светлината е знание! И „няма нищо тайно, което да не стане явно“, защото бъдността е на събуденото трето око, което ще дава знание. В това не може да има съмнение, нито е необходимо да търсим диоптри, с които да увеличаваме познанието си. Болшинството от хората, когато имат някаква малка светлинка, за да ги опази, че са гении на времето, крият я и могат да похабят другите в безпътието, вместо да направят светлината си жертва на човечеството. Колкото и страх да е показал в съда Галилей – задето е казал, че Земята се върти, когато излиза, прошепва: „Все пак тя се върти!“

Това е служението на Децата на Деня. Не слагайте знанието под шиник и недейте мисли, че имате знание, което, като не давате, другите няма да го научат – нищо няма да остане тайно и всичко ще стане явно! Това е дълг на знаещия. Даже, колкото и да бъде упреквана в греховност, Ева даде ябълка и на Адам – не я яде сама. Идеята за знанието е: не го яжте сами, дайте го на света! Едно фитилче, ако не цяла ракета от Учението на Мъдростта, ще трябва да занесете. И не го слагайте под одъра, не го похлупвайте със съд – дайте му път, сложете го на вашия голям светилник, да занесете Словото на Отца. Този Логос да Го занесете като трапезен хляб на всеки дом, където молитвата Го призовава и където отговорността повелява да Му благодарим. Това аз наричам служение без Себе си – за да могат търсещите награда, в недоволство да не проявят вярата на съмнението, а знание, че служението не търси награда!

• Лука 12: 49-50.
• 49. Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
• 50. С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!

Ето тайнството на Огъня: „Огън дойдох да туря... – меч донесох на земята, но не жертва искам, а милост... – и колко бих желал да беше вече пламнал!“ Това е големият Огън, това е тайнството – да изгориш феникса, да изгориш преходността, в която след това раждаш бъдност!

Ако човек не изгори в кладата на своята определена жертва, светостта е избягала от него. (Така Дидона изгоря – Еней да направи Рим.) Трябва наистина огън, но огън, който е пламнал!

Още по-странното е: „С кръщение трябва да се кръстя...“ Той беше кръстен, какво значи тогава „с кръщение“? Онова, което вече казах – в гробницата да извърши Самокръщение. „...и колко Ми е мъка, докато се свърши това!“

Виждате ли къде е заложено тайнството на Възкресението – това, което не можаха да разберат и което сега с една дума определих: Самокръщение да направите – преди Възкресението! И колко хубаво го е казал, само че отпред няма „само“: „С кръщение трябва да се кръстя!“ Не ви трябва Иоан Кръстителят, не ви трябва реката Йордан, трябва ви Гробницата. Затуй тази година повикът ми е: Възкресението – път на Самокръщението! Без Иоан, без Йордан: Възкресение, единство с Отца!

Така тази нива беше орана, семето беше хвърлено, изкласа брахме, за да дадем сега хляба на Мъдростта.

• Лука 22: 63-65.
• 63. Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
  64. и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
• 65. И много други хули казваха против Него.

Така е винаги. Човеците – една йерархия, която ги е отлъчила от стадото хора. (И Тургенев беше сложил „хор“ – много хубаво, защото няма единствено число за „хора“.) „Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха – и какво – като Го забулиха, удряха Го по лицето...“ Винаги човеците ще държат някой Иисус, за да го бият – докато считат, че е човек и могат да го удрят. В съмненията си, когато ги е страх да видят лицето му, където е образът Божий, го покриват и питат: „Кажи кой те удря?“ Защото ги е страх, ако познае кой го бие...

Винаги хората имат страх от лицето на Бога, а ние смело казахме, че човекът е един еволюиращ бог! И вие ще намерите този бог в лицето. Затуй Му затулват лицето и понеже не знаят да вярват ли в прозрението Му, Го питат: „Проречи, кой Те удари?“ Лицето е израз на Боголичието, а искат от Иисус Боговластие! Но Той нищо не им отговаря и те „много други хули казваха против Него“.

Можете ли да си представите в настоящия момент един посветен човек, върху когото някои сипят неизмеримо много хули, без да носят нито аристократизма му, нито будността му за отговорност?! Защо хулят? Защото уж са отделени човеци, а още са от стадното, наречено хора.

• Иоан 6: 5-6.
• 5. А Иисус, като дигна очи и видя, че множеството народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
• 6. А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.

С пет хляба и с три риби щеше да нахрани пет хиляди души – със Слово. Словото! Иначе и с пет хиляди хляба няма да нахраните гладните... (Антиглобалистите точно там грешат – въстават срещу идеята, вместо да искат от глобалистите да нахранят гладните – гладният няма да нахрани другия!)

Идеята за знаменията е послешна. Христос не прави знамения, а Си служи с вложената Му от Отца – Това е Моят възлюбен Син – енергия. Това е голямата тайна, с която Бог Отец Го извиква на служение; това е благоволението, с което Го награждава! Тогава вече Иисус няма нужда да каже на Филип какво ще направи – Филип само трябва да свидетелства, че има несъмнение в Оня, Когото той нарича свой Учител, а светът ще нарече Син Божий. Но Христос пита, защото знае, че учениците Му се съмняват. Нещо, което е всекидневно. Няма защо да се учудваме, и сега ги има (особено когато им сваляш маската на болната амбиция).

В нас винаги ще има някой Филип, когото трябва да препитаме; у нас винаги ще има и един буден Христос, Който знае какво трябва да направи! Той винаги ще потърси върналия се не блудник, а намерилия Баща си – Сине мой, как да ги нахраня?

Питайте своя Филип, позволете на своя Син Божий – на Божията човечност у вас, да си говори с Човешката божественост за тази голяма среща в този чакан Път!

• Иоан 10: 34-36.
• 34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
• 35. Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
• 36. на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?

Това е страхът, родилната утроба на примирението, голямата преизподня – реалността, която ти забранява да имаш Бог, но не ти забранява да Му се покоряваш. Покорните богове и Богът в действие се срещнаха – ето тайната! На Този ли, Когото Отец освети и Го прати, вие се сърдите и Го наричате богохулник, защото ви каза Аз съм Син Божий... А после, разбира се, ще рече: Аз и Той сме едно!

Виждате гениалната съпоставка: вие приемате, че сте богове, но не приемате Аз да се нарека Син Божий. Освен повелението, което Му дава тяхното изповедание, Той говори още нещо; и тогава вече, безспорно, ще бъде „богохулник“. А богохулниците какво ги правят?...

Това е големият конфликт и това в Учението Път на Мъдростта, в молитвената вибрация на Посланието, се иска: Бдението чрез своето прозрение да ви покаже предназначението на този Син Човешки, Който е Син Божий и Който рече Аз и Отец сме едно и също. Ето преобрата, който светът трябва да живее и да изживее чрез Децата на Деня. И не е страшно ограничението – никога! Защото атомът има най-голямото ограничение, а се оказа, че носи мирова енергия. Това направете; не се страхувайте, че сте малко. Напротив – с цяла една Духовна вълна, с всичкия прилив на събудената планетност сте – идете!

• Иоан 19: 7-9.
• 7. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
• 8. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
• 9. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Законът ви казва: ще умрете, щом искате да бъдете Син Божий, да оспорите Бог в Сътворението – че сте Негово дете! А оттук нататък вече социалната власт ще живее със страх – след като верската власт му дава наименование „богохулник“, тя ще Му сложи „бунтовник“ и ще мотивира поведение да бъде разпнат, да бъде убит. Така се срещат двете големи формули: формулата на цезаря и формулата на жреца. В този смисъл Иисус е нямало защо да дава отговор – няма защо да отговаряте! Така светът остава в неясност къде е престъплението. Вашият отговор е формула за извинение на престъпника – да се опре на него, за да ви умъртви. Ако сте дали отговор, от него ще извадят и напишат обвинителния акт. (Левски как постъпи: „Няма друг, сам съм!“)

Има ли смисъл тогава Иисус да дава отговор откъде е?! Не, не задоволявайте тълпата откъде сте, защото сте от онова, което Той беше казал – Аз и Отец сме едно. Но това е богохулство, бунтовност. Ето защо не отговаряйте нито на Пилат, нито на Синедриона. Единственото, което можете да кажете, е: в пътя си на събожници ние вършим своето служение без Себе си!

Отговорът е в това, което бъдните култури направиха – роди се християнство и показа, че Този, Когото нарекоха богохулник, а сега две хиляди години изповядват, е Синът на Бога. Син Божий в повелението, че донесе Огън, който искаше да пламне, и той пламна!

Това е, което Евангелията дават. Съхраняват енергии, с които трябва Учението Път на Мъдростта – със знание за тези тайни, да продължи своето предназначение!

Агни йога наричам, както знаете, живия плет на хранилището на Посланията. Тя калява ум, който се обучава в отговорност – заради необходима святост, в която трябва да прерасне нашата душевност. Но не е достатъчно само да бъдете светец – трябва да бъдете и свещен, така както книгите на религиите се наричат свещени!

• §135. Можем да се радваме, когато наближава времето на големите събития. Никакви разрушения не ще убият съзнанието за действителността на новите космични съчетания. Тези съчетания трябва да ни изпълнят с радост. Ако ги съзнаваме, това значи, че ние вземаме участие в тях. А всяко, макар и частично осъзнато участие в космичния процес, е вече голяма победа на духа. Стремежът към далечните светове е естествено направление на човешкия дух, спомнящ си своите междупланетни опити.
• Необходимо е да се насочи човечеството към далечните светове. Това насочване трябва да се проведе, въпреки всички насмешки на невежеството, до истинско реализиране. Връзката с далечните светове ще преобрази живота на земната кора. Неизбежната реалност ще помете застоя на дребнавите мисли.

Ето дошлия час на отговорност, ето тайнството на Огъня: знанието, междупланетните ви скитничества, преобразът, носеното богатство – изнасянето му и отстояването!

„Можем да се радваме, когато наближава времето на големите събития.“ Големите събития не са в потопа, защото следпотопното човечество бяха синовете на Ной, които нищо ново не донесоха.

„Никакви разрушения не ще убият съзнанието за действителността на новите космични съчетания.“ Тук не говорим за съображенията на ума. Виждате позитива не на откровението, а на причинността, с която висшето знание ви дава тази тайна. Затова са се явявали някакви знамения, та дано те създадат съмнение в настоящето с идеята, че бъдещето носи нещо ново. Но властта на заземения човек го прави жесток.

„Тези съчетания трябва да ни изпълват с радост. Ако ги съзнаваме, това значи, че ние вземаме участие в тях.“ Затова говоря за Мировия Логос, затова говоря за Мировото съзнание – че ние вземаме участие в тях. Това е тържеството на Учението Път на Мъдростта – в облачни и безоблачни, в неслънчеви или слънчеви дни то е прозрението на битието!

И виждате ли каква култура, а не вероизповедание – „междупланетни опити“! Защото човекът не е само поселник на земята. Поселник е тук като Адам, но като бродещ Дух той е минал много светове. Мистичното скитничество, което безспорно винаги е кауза на противоречието, го показва търсенето на далечни светове във видимото. Ето ти ракета, която да те занася на Луната, която да те води към други планети... Когато не можеш да приемеш вътрешната будност, ще правиш това, което зримата реалност ти доставя все пак като знание!

„Необходимо е да се насочи човечеството към далечните светове. Това насочване трябва да се проведе, въпреки всички насмешки на невежеството...“, въпреки че църквите горят откривателите, а религиите анатемосват проблясъците на Божието в човека.

„Връзката с далечните светове ще преобрази живота на земната кора.“ И направи ли го човечеството? Кой отричаше делимостта на атома, кой отричаше и качваше на кладата хелиоцентризма срещу геоцентризма? Отиваме ли на други планети, пращаме ли там свои вестители?!

Междупланетното съзнание е наградата на будността ни! Това е и търсеното благоволение да слезе в Бдението прозрение за Мировата същност и историческото ни принадлежание. Точно то е, което преобразява! Ето защо казвам, че сме възпитавани в достатъчно добродетели да благодарим на земята, но има и нещо друго – и тя трябва да ни благодари, че я одухотворяваме! Тя е също жив организъм, а ние привнасяме една одухотвореност, привнасяме една нейна обнова. И затова нашата мисъл, която иска мир, е и свобода на нейните вътрешни конфликти.

Ето тук е смелостта на Децата на Деня в тази основателност, че могат да кажат: Денят на оробителя свърши! Те са, които трябва да знаят, че реалността на междупланетния ни опит е най-добрият знак, че ние не можем да бъдем победени от плътта, която наричаме тление, а дори трябва да я одухотворим, за да направим своето Самокръщение!

„Неизбежните реалности ще пометат застоя на дребнавите мисли.“ Това е прозрение; това е, когато сте излезли от залите на посвещението, когато сте излезли от себе си, когато Мировият гостенин не може да бъде отпъден с приказката на един народ, че „гостенинът е любим само три дни“. Три дни Христос престоя като гостенин в утробата на планетата, на земята, но за да я освети...

Така Агни йога съхранява идеята за далечните светове и непобедността на Духа ни, разбира се и добрата ирония за невежеството. А знаете мисълта ми: На неграмотния е позволено да има незнания, но невежият да ползва неверни знания е голяма беда. Няма по-властно нещо от това да се събудите за знание! А кой се буди, ако не Вечният у нас? Затова казвам: Безсмъртният няма нужда от пожелания за вечност!

• §211. Майката на Друидите е пазила знанието от извратяване, също така майката на Агни Йога пази Учението от неправилни тълкувания. Огненото разбиране на Истината е тежко, но службата на поста не търпи предателство. Слънчевият меч не ще падне от ръцете и коляното не ще се преклони пред неправдата. Така трябва да се разбира Учението, което носи изграждане на новия живот. То казва: вий чухте, вий трябва да разбирате и от този час вий сте отговорни за извращението.

Това е най-доброто огледало за хлевоустията на тези, които искат да минат за посветени, а не са се огледали в своето собствено невежество. Има грижа за целостта, светостта и чистотата на Учението, правена не сега само. Както виждате майката на Друидите, майката на Агни йога съхраняват и пазят от извращения. Защото извращението е част от липсата на добродетели. Какво е учено в хилядолетията? Бягали са от огледалото. А Нарцис е имал повече доблест, когато се е огледал – да умре, защото себичността му е била повече от божествеността му.

Първото повеление към Децата на Деня е – пазете се от извращения заради неудовлетворена себичност и евтина слава! Защото колкото и мисловността, или това, което наричаме интелект, да доминира, ние не можем да не кажем, че този интелект е вече осветен с интуицията на бъдната наша присъщност. Така и майката на Друидите, и майката на Агни йога пазят Учението. А защо не казват бащите? Защото майките са утроба, а утробата винаги иска сигурност заради битието на роденото.

И така, една Агни йога, която обучава посветения ум в отговорност, създава култура на съхранение на това, което Духовните вълни в своята придошла вече наука трябва да дадат! Но „вий сте отговорни за извращението.“ Не личността дала Учението може да бъде оскърбена, а извратеното Учение е наистина ужас. Ето колко властна е фразата на Христос: Ако не бях им казал, не биха имали грях[2] – казаното вече е отговорност!

• §280. Посред вражеските удари Акбар бил запитан – „Отгде са толкова нападения?“ Той отговорил: „Дайте и на враговете малко работа.“

Идеята за действието помага много дори и на враговете. „Дайте и на враговете малко работа“, за да стане това, което съм казал: Няма зло, има нееволюирало добро. Дайте им път, защото другото е част от онова лентяйство, част от бездействието, срещу което ние имаме една много добра поговорка: „Докато си почивате, пренесете тези камъни!“ Това не е въпрос чорбаджията да създава мъка на ратая, а е една много голяма философия. Но социологията, която прави идеологии, може да я обърне.

Бездействието е порочност, то е разврат на малкия ум! Бездействието на интелекта създава сплетните и снижава добродетелта, която душата трябва да защити заради своя баща – Духът. А когато „враговете“ се хванат на работа, трансформират злите си мисли. Не се тревожете, че има нападение – дайте им малко работа, защото лентяйството ражда лицемерие. Евтино се извиняваме, че бездействието, както и безсмислието били дело на сатаната. Не, казвам че трудът на Сизиф не е безсмислие, а липса на отчаяние! Човечеството под този наслов, с културата която енергията на Учението на Мъдростта предоставя, трябва да знае, че пътят му се осъществява с липса на отчаяние!

• §611. Учението ще бъде пророчество в света на науката. Дори скептиците ще се съгласят, че съдбата на човечеството не може да зависи от рязането на жаби. Проявата на Нашите съвети не ще умножи проявата на носителите на невежеството. Приемете просветлението, помощника на човечеството. Притежателите на дипломи не можаха да схванат закона на общото благо. О, вий, привлечени от Майа, проявете разбиране!

„Учението ще бъде пророчество в света на науката.“ Това знаят тези, които са ме слушали. Много неща, които са казали посветените, след години, а може и след десетилетия дори, науката ги доказва. Не обиждам, когато казвам, че науката е бедната сестра на истината. А истината е повече и от религиите, защото в религиите още не си служат с истина! Ние не можем да отречем на науката сестринството, но големите тайни на знанието ги дават откровенията. След това науките ги легитимират, за да може умът да прави експерименти и да се научи да не говори за неща, от които не разбира.

Няма по-голяма тайна от това, което великите послания са давали като предзнание за културите на бъдещето и за микроскопа на науката. Те, културите, се хранят от Духовните вълни в тяхната йерархия. И когато паметта се е уморила, човечеството е родило известна мъка на ръката – да вземе да прави писмо...

„О, вий, привлечени от Майа, проявете разбиране!“ Това е тайната на Посланието – Бдение, което е вътрешното ни прозрение за свобода от тази Майа, за която тук се говори, а в пътя на служението е свобода от Себе си. Това е вътрешната изповедалня, където няма глас, а има безмълвие. И един от големите културни, а разбира се и духовни водачи на България – Патриарх Евтимий, изповяда учението на безмълвието – исихазма. Не е мълчание, т.е. безгласие, а безмълвие (погрешно е преведено или пък не е намерена вярната дума) – гласът се потушава чрез воля, а безмълвието е знак на откровение и интуиция!

Избрал съм тези текстове от културата на Агни йога като идея на обучението на ума в приложността – да съхраните дадено откровение и да го направите трапеза на бъдещето. С този жив плет на доктрината на обучението, на култивираната и изведена мисъл, съхраняваме и допълваме енергиите в пътя на това велико тайнство и служение, каквото е безспорно Посланието, наречено Послание на Бдението, дадено ни за 2003 година от Планетния Логос. Не само на Децата на Деня разбира се, но те са, които ще го носят, те са, които нарекох „клада на Свободата“. Нека се научим всяка будност да е наша работа в делото на служението!

Учението Път на Мъдростта с тазгодишното си Послание ви носи неизмеримата благодат с Бдението да позволите на своята събудена отговорност да изпълни в часа си тайната на служението, като поблагодари на Деня, който е пратил своя оробител на вечно заточение!

 

Из беседи и слова на Ваклуш в градовете Пловдив, София, Хасково, Димитровград, Ст. Загора, Казанлък, В. Търново, Шумен, Варна, Добрич, Поморие, Белоградчик и др.