Слово

Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Честитя ви големия празник, осъществената надежда, че Битието се радва и Небето е щастливо, че има пратеници, наречени Негови Деца на Деня, в тържеството на това, което Посланието ни дава тази година! Бъдете благословени! И нека никоя звезда не гасне, оскърбена от недостоен път и нерадостно битие! Амин!

Благодаря за този зов на жадните души и тази воля за изпълнението, която ви събра! Очаквахте едно ново Послание с известна, както казах нескрито, доста добра "принуда" от страна на всички ви, тъй като аз считах, че с Тринадесетия събор, с тази голяма обзорност, която се направи – особено с Легендата за Божията човечност и Човешката божественост, с която се оформи онова, което можем да кажем, че е характеристика, не биография на Децата на Деня, можеше вече да привърши щедростта на Небето по отношение Посланията. Но все пак вашата принуда и благосклонността на Небето и на Планетния Логос ви дадоха едно ново Послание. А казвам, че Боговете не правят молитва – за тях не е нужна молитва – те творят. И точно в този смисъл не мога да не кажа и да не призная, че Планетният Логос пак изля своята щедра воля, която безспорно изрази в Мъдрост, за да се даде една нова Пътнина.

• Даде се реализация на Битието на Учението Път на Мъдростта – в единство между Човешката божественост и Божията човечност!

Ето защо тази година Посланието е наречено Послание на Битието. След като имахме Послание на Живототворчеството, Послание на Присъствието и пр., миналата година Послание на Бдението, с което безспорно се прави роднинството ни с това, което културата на вековете е давала, тази година Посланието е Послание на Битието за реализация на Учението Път на Мъдростта.

Затова като надслов слагам думите на Христос: Радвайте се! Аз победих света! Имате в проекция тази голяма Пътнина, защото казал съм, че радостта е усмивка на Мъдростта!

Тази вътрешна тайна да събудите радостта, която формирате като Мъдрост, е вече стъпка в осъществяването, в Битието. Идеята за Битието е много по-цялостна отколкото жизнерадостта ни в Учението, от бдението, за да получим валентност с Всемирността. Битието е: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото...; В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците."[1] А казал съм, че само Животът е непобедим – другото е игра на всекидневности в стълбата на Културните раси и на Духовните доктрини.

В този смисъл може да се каже, че на човека могат да се припишат много от божественостите, но на Бога да се приписват човешки недостатъци – не! Ако така правим отношение, ние тогава наистина имаме пулса на Всемирността да осъществим човека бог в развитие, за да направим това, което в Посланието стои: свобода от минало. Нямаме основание да приписваме на Бога недостатъци човешки, тогава когато пледираме каузата, че човекът е един бог в развитие! Освободете Бога от човешките недостатъци, но – освободете човека, за да може той да освободи Бога! И тогава – стои онази знаменита фраза: Не търсете спомен за човека![2] Това не е забрава – това е развитие. Не може в университета да се учи таблицата за умножение – вие трябва да я освободите, за да направите това, което големите откриватели са вършили. Така е и с човека – не търсете спомен за човека, за да дадете свобода на този, когото наричате бог в развитие.

В началото на Посланието Молитвата на Мъдростта не отсъства никога, а това значи, че тя не бива да отсъства никога и от нас! И така както е казано, на 21 срещу 22 декември настъпва 2004-та астрономическа година по Христовото летоброене. Тогава винаги се има предвид едно тайнство, както го наричам, в Мировия храм, когато в часа на благодатта Планетният Логос изрича своята благодат.

С основание ми се постави въпроса: "Когато не е настъпило 21-ви срещу 22-ри, Вие откъде знаете това, бяхте ли в този Храм?" Вижте, в Духовния свят няма времена – белегът на годините е, за да се съсредоточи енергията ви и тази Космична даденост да я вкусите, да я разчетете!

Така че наистина – в Мировия храм, в часа на благодатта, това, което Той рече, е:

• Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Тук може да усетите тайната за разликата между Бдение и Битие. Защото всички, т. нар. посветени, вървели път, са имали това, което се нарича бдение, но не всички, когато са извървели даден път, са стигнали Битие. Битието е много вътрешна тайна! Затова съм казал, че само Бог живее, а човекът съществува. Следователно, за да направите Битие, трябва да извървите това, което предшественикът на човешката душевност, Христос, направи – направи знак, остави чертания, извървя Своята Голгота. Затова е обръщението: Деца на Деня, извървете своите Голготи!

Ако вие не извървите този път, ако не направите своята Голгота, вие никога не може да имате гроб, в който да направите Самокръщение. Ще имате гроб, в който има тление и закон, или принцип на прераждането, чакайки своя възмезден час. Следователно Голготата и като лично битие е предшественикът за онова, което наричаме Възкресение, Единосъщие, право на Битие.

Само Бог живее, човекът съществува! Ето защо, за да направи Живот, за да направи това, което се казва Битие, Той е свободен от човешките недостатъци (които Му се приписват). Това е голямата тайна на обръщението Деца на Деня, извървете своите Голготи.

Оттук нататък дойдоха Повеленията. Кога бихте могли да направите Голгота, кога бихте я извървели? И тогава е казано:

• Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Знаете тази разлика, че съм я правил с години – раждането е поведение на всекидневието, Рождеството е белегът на посветеността. Тайната на раждането съм я казал, когато съм говорил за сътворението на Адам. Адам е сътворен, но му се даде – изрично съм подчертал! – даде му се едно особено право: да ражда. Трябва да направи дом, за да може да гради общност, за да може след това да направи олтар. Тайната на раждането – на сътворения се позволяват няколко големи енергии (водени, разбира се, от много велики Посветени), за да разгърнат творческия акт.

При Сътворението вие нямате "Да има!", имате "Да бъде!" – Fiat Lux! – Да бъде Светлина! Не е казано "да има светлина", която може да я вземе всеки и да я махне. Повелята "Да бъде!" е нещо, което не може да се отнеме. И тук е голямата тайна, която казахме: Да бъдеш – вместо да имаш! Това са страници или редове от Битие. И затова, когато говоря за Христос, говоря за Голготската среща – срещата между черепа на Адам и Кръста на Христос (още преди петдесет години съм го казал). Тази среща е една от най-великите тайни, за да може да правите Битие, а не Бдение само. Затова е казано: тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Тук е голямата сила, Мировата енергия, която се дарява, за да диференцира сътворения в право на раждащ се, а роденият след това Христос да направи среща и да освободи бъднината – да направите липса на спомен за човека. Свобода от човека! Колко е същностно този човек да бъде и след това, разбира се, да го освободите! Защо? Защото Божията човечност в единство с Човешката божественост извървяват пътя, който казахме: човекът бог в развитие. Дори, и имах смелостта да го кажа, след хиляди години, когато планетата се осъществи и когато материята се одухотвори, ще се говори за Боговете на Земята. Това сте вие! И нищо страшно няма – нито са застрашени личности, нито институции.

Това е първото повеление: Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството! Андрогинът е разделен – той първи ражда и го предава на своите потомци. Идея – реална и зрима!

Второто повеление, което се каза, е голямата идея:

• Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога!

Вашият Олтар – на Децата на Деня, защото обръщението е към Децата на Деня. Аз не говоря за другите, чийто олтар са кумирите – този олтар трябва да бъде изпратен в миналото. Вашият Олтар, Вашият, на Децата на Деня, е бог у Бога! А какво казахме – кой е олтарът вече на Учението Път на Мъдростта, на човека бог в развитие? Книгата на Живота, Съзнанието на Бога! Бог, вложен чрез Диханието Си у нас, сега има един Олтар, който е нашият бог като съзнание. Това е, бих казал, взривната сила на Свободата: Вашият Олтар е бог у Бога! – Книгата на Живота! Това е повече от тайнство: Книгата на Живота (в Откровението са дадени три книги[3]) може да бъде олтар, защото тя е Божието съзнание. И ние като Човешка божественост не можем да имаме друг олтар освен Самия Бог – като съзнание!

Ето защо: Познайте защо Вашият Олтар е бог у Бога! Точно тази голяма тайна е, която ви е носила в цялата Космичност – още от онази първична будност на самосъзнание, на онова търсене: Адаме, где си?, за което съм казал, че Адам се търси, не Бог го търси! Защото там е ясно – може ли Бог да не знае къде е Адам? Какъв е тоя Бог тогава!? А Бог очи ли има?! Точно тази тайна е сложена още изначало, когато Адам се търси като бог – "Адаме, где си?". И тогава повелението: Слез да се обработваш!

Ето какво е било! А религиите са сложили едни скрипци, на които навиват макарите на безсмислието, за да внушат в човека страх от Бога, вместо този страх да бъде сменен с будност. Будният чак може да разбере, че свободата от страх е, за да може да мине своята Голгота. Страхливец Голгота не извървява! Защото тя е велико тайнство на Разпятието; тя е даряване на това, което носиш – даряваш го на всички в своята социална приложност. И в края на краищата правиш едно Мирово битие, възкръсваш и казваш: Радвайте се!; Аз победих света! Това е голямото Битие!

И третото повеление е:

• Кажете на света за новото Битие!

Ние наистина имаме нужда от изказ, в който сме определили поведение не само помежду си, а и отношение за света. Това отношение е едно ново Учение, което трябва да бъде казано. И знаете ли колко точно това е валентно с един от параграфите на "Агни йога" от Посланието?

• §410. Трябва да се обхванат нови кръгове. Не е разумно да се ограничавате в колибите, отминавайки дворците. Също така би било ограничение да останете в дворците, забравяйки хижите. Не се ограничавайте.

Затова се даде това Повеление: Кажете на света за новото Битие! Колко точно! Не може да останем само в хижите, нито пък можем само да стоим несмутени в троновете на битието си. Никога! Приложна воля! Ето защо имаше Послание на Приложната Молитвеност. Нищо не се къса, когато имате Космично, Мирово Съзнание за нещата. Те не са отделни ледникови блокове, които могат да разрушат вашия кораб или параход на живота. Не оставайте само в колибите – не забравяйте, когато сте в колибите, че има и дворци; и когато сте в дворците, не забравяйте, че има хижи. Това е голямото Битие!

Както знаете, по силата си Посланията имат своите часове, в които се изпраща една вътрешна благодарност. Така и днес – чрез тази Книга на Живота, която е олтар, т.е. това Божие съзнание, което в даден миг сте го извикали – в една признателност приемете, че трябва да приложите вътрешната си будност, прозрението си за раждането и предназначението си за Рождеството. Това е и нашият път!

Така че в тези часове, които са отбелязани в Посланието, се прави съответната благодарствена молитва и се извършва, както се казва, едно служение. А служението за Децата на Деня е повеление в смисъла – без Себе си. Оставете ветровете да отвеят всекидневията ви, за да можете да извършите тази благодарност към Планетния Логос, към Мировото Съзнание, което ви отпраща Повеление на благосклонността.

След това са отбелязани главите от Евангелията, параграфите от Агни йога и накрая това, което се нарече лични Искания, т.е. молитвата на човека за себе си, когато не е в служение. И тук именно има един много интересен проблем – какво може да поиска човек при едно такова Послание, което е озаглавено Битие. Първото искане, което се отправя, е:

• Дай ми (ни) свобода от минало!

Идеята за миналото е като воденичен камък. Човек не може да смели зърното, ако няма камъка, но трябва и друго да знае – че му е предоставено прозрение да смени камъка! И това е именно тайнството – умът ви да роди техническо пособие, което да ви освободи от ралото на дядо Адама и от стана на баба Ева. Свобода от минало! И не толкова в тази материална страна (макар че там, като че ли цивилизацията надмина мисловната прогресивност), отколкото като митология на мисленето, с което човечеството хилядилетия е правило метани, с хилядилетия митологическите олтари са го обвързвали. И ето защо преходът към една нова технология на мисленето трябва да бъде с преход за свобода от една психологическа конституция, която хилядилетия човекът е отработвал в себе си. Тази морална конституция и тази културна конституция... Когато съм говорил за раздялата като среща[4], съм казал, че голямата беда на човека е споменът! Ето защо той трябва да се освободи от своята предходност като психология на молитвата, като психология на културата. И кое е онова, което е задържало? Посочил съм изрично – културите! Те са благодат и в същото време – терор.

И точно тук Децата на Деня са извикани да направят вече знания за раждането и Рождеството, защото хората стоят на стана и ръката им е на ралото на миналото. Какво е юдейството? Отмъщение – като формула жизнена 3500 години. Как бихте направили събожник, когато още е властен и се надига отмъстителят: "Око за око...!" Как бихте имали събожник, когато един пропуск в еволюцията ви може да каже като апостол Павел: "Анатемосай ме, Господи!" Четете Давид, неговите псалми... Не е проблемът само да се бършете от грехове и сълзи! А дори и в Откровението – чаши на отмъщението!

Затова Посланието на Битието е прелом – приложност, за която трябва да извършите великото прощение; свобода от минало. Ако наистина не искате събожникът да мине реката Йордан, т.е. там да бъде кръстен. Защото това кръщение е с вода. (Вярно е, че аз съм казал, че водата е астралният образ на Светлината.) А там е казано, че Христос ще ви кръсти с Огън! Но продължават да се потапят... Разбирате ли защо е дадено свобода от минало?!

Второто искане, като чакана енигма на бъдещето, е:

• Научи ме (ни), че жертва без Път не е подвиг!

Може би има известно основание да се твърди, че това светците са го правили. Светците са избирали път – отивали са в пустинята на изкушението, както Христос го направи. Разбира се, тук има една много голяма грешка – Христос стоя 40 дни, а те стоят вече хиляди години...!

Великата тайна е, че без Път вие не правите жертва – вие просто изпълнявате тласъците на еволюцията, т.е. миналото. А когато искате да сте надмогнали еволюцията, трябва да се освободите от минало. Жертва без Път – тя е стадото, което водите на паша. Отлъчената овца все пак е нещо – липса на примирение с това, което е. Тя може да внесе смут, и отиват да я търсят. Но това е дан на Учението на Любовта. И може би точно в този смисъл казах, че светците направиха все пак път и това, което е потребно. Но сега – не! Свобода от минало и: Извървете своите Голготи! Не пътя на свобода от изкушението, а Пътя на Голготите, който е жертва, за която безспорно не може да бъде другояче казано, освен че е не само подвиг, а е велико светителство!

И третото искане е:

• Дай ми (ни) битка, която ражда мир!

Не казваме "дай ми победа!". Много са ясни нещата – не "дай ми победа, която прави мир" – не; битка, която ражда мир. А това значи, че този Път е осмислена жертва; че вие вървите към своята Голгота и се срещате със сътворения. Защо? За да се подготвите за онова, което много дързостно казвам: човекът бог в развитие, който след своите търсения и извървяване пътя на Духовните вълни, на Доктрините за знание, ще стане Съсътворител. Значи, вие трябва да знаете какво е знаел Сътворителят, за да можете да правите това, което Той прави. Това е голямото! Това е искането битка, която ражда мир.

Ето в този смисъл мога да кажа, че една голяма част от тези велики тайнства, от тези Повеления и тези лични Искания са в състава на Посланието на Битието.

Посочените текстове от Светото Евангелие безспорно трябва да бъдат свързани с валентността на това, което е гръбначният стълб, т.е. самият Кундалини за човека. И затова съм започнал именно с раждането, а след това е Рождеството.

• Матей 2:1-3.
• 1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от Изтока дойдоха в Иерусалим и казваха:
• 2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
• 3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него.

Никой не поиска свобода от минало. Светската власт е смутена, духовниците са смутени – само трима мъдреци виждат звездата Му и отиват да се поклонят. Кои са тези трима мъдреци? Наистина са наши събратя и по образ, и по историческо битие. Разбира се, посветеността им е повърхностна, но тя е в отговор на идващата Духовна вълна на Любовта. Така че тяхното поведение може да ражда страх и смут, но тяхното дело свършва само с идея да се поклонят. (Учението Път на Мъдростта сега не е да се поклоните, а да направите това, което Посланията ви поставят.) И тези трима мъдреци останаха само като "влъхвите" – както сега в съответните църкви, и то най-вече протестантските, където не признават икони и пр., в една колиба там ще има някакво новородено и те ще отиват да се поклонят. Ето затова е голямата ми идея за свобода от минало!

• Марко 11:7-9.
• 7. И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
• 8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
• 9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в името Господне!

Тайната да влезете в града, наречен Йерусалим – градът на мира, градът на благоволението, и то да влезете не с коня, който е динамиката на бунта, динамиката на войнстващия. Кротостта е в това, което е осел, магаре. Тук e голямата разлика – Той не отива да воюва, Той отива да благовести!

• Лука 14:2-4.
• 2. и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
• 3. Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
• 4. Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.

Това не е заради чудотворството. Чудотворство много хора вършат – привидно или реално, това няма значение. Голямата идея на Христос е свобода от миналото, че в събота не се работи: Позволено ли е да се лекува в събота? И го излекува! Кое е властно – идеята или воденичният камък от страх да не останеш с немляно жито?! А казах, че човек трябва да ражда идеи, които крадат бъдеще. Това направи Христос – роди една идея за свобода!

• Иоан 19:25-27.
• 25. При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
• 26. А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
• 27. После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

Ето тайната на Разпятието като социална сила – да се разделите. Когато се разделяте, вие давате майка си, давате и любимия си ученик. Това е Разпятието, когато свободен от всичко ти отиваш. Тогава покорността прави своята дан – ученикът прибра майката!

От "Агни йога" ще разгледам още един параграф.

• §359. Особено трудно е да се застави една бързо летяща птица да лети бавно. Няма по-голяма жертва от тази, която прави разширеното съзнание, когато се посветява на проявената действителност.

Какво велико, наистина велико тайнство е да слезете от своите висини, да знаете недостатъците на всичко и да се посветите на тази реалност, за която с Доктрината си искате да изведете света. Не към онова, което е казано – "свършек", а към това, което Той даде: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец!

Тази година – 2004, е "две" плюс "четири", т.е. "шест". Това значи, че семето е сято и почва да кълни. Благодатна! Когато нещо се ражда, то започва с шестицата. Това е Послание на сложеното зърно, което прави раждане, изкласяване и плодоносие.

На добър Път, скъпи Деца на Деня, в този чертог, ако мога така да се изразя, наречен Послание на Битието. Вярно е, че всеки може да кажа: кое Битие – зримото или незримото? Не делете нещата – те са толкова цялостни, колкото вашето битие ги осъществява. Нямате право да стоите само в дворци, нямате право да се страхувате, че от хижата хората не могат да облекат висона на дворцовия трон. Защото Бог дава благоволението Си, когато отвореното сърце може да приеме енергията, за да изходи своята Голгота!

Благодаря ви от сърце! Пожелавам ви несмутен път, а с това готовност и безспорно преданост, която не бива да бъде смутена от нищо, което ви ласкае с преходното величие на земята!

 

21.12.2003 г., София, Дом на архитекта