За Посланието за 2005 година

Таня Иванова: За много години на Учителя Ваклуш Толев! Преди една седмица неговите приятели и ученици честваха рождения му ден. Днес Учителят Ваклуш Толев ще ни каже какво е Посланието на Планетния Логос за 2005 година; коя е Мъдростта, която ще ни води напред, през следващите 12 месеца.

Ваклуш Толев: Г-жo Иванова, от сърце благодаря за оказаното внимание! Както за поканата, така и за демонстрацията, която може да направите пред Вашите зрители и слушатели. В добрия смисъл на думата „демонстрация“, не като онези, които се бранеха като блокираха пътищата си. Трябва един народ да се събуди за отговорност, когато социалната беда е над цяла една страна или най-малко над два милиона жители...

Учението Път на Мъдростта тази година в Посланието извика на отговорност голямото Служение, което дори нарекох Служение с Миров характер или Конституция на битието. Една Конституция, която има характера на Мировото битие, но в същото време тя е не само отражение, но и пътеводител на личното поведение. Това трябва много добре да се разбере, особено когато едно Послание, каквото е тазгодишното, създава много отговорна теза – планетна социология на бъдещето. В това Послание именно е сложена тази планетна отговорност. И тук вече трябва да имаме признание, че понякога е толкоз щедро Небето, че човекът наистина трябва да направи конституционни параграфи, с които да може приложността да не се разпилява в безотговорност, а да бъде отговорно служение както за личното, така и за Мировото битие.Затова аз нарекох Посланието Конституция на битието и планетна социология.

Таня Иванова: Така ли ще бъде защитен и Небесният, и Земният Адам?

Ваклуш Толев: Човечеството няма много ясна представа, защото не се е научило да чете трипластовата същност на свещените книги. Логично е те да бъдат написани в прозримост, която обикновеното мислене отчита; логично е обаче да им се създаде и енигматична страна, защото не може всичко да се даде открито, тъй като може да бъде осквернено. А още по-отговорно и още по-логично би било, когато свещената тайна в текстовете им трябва да бъде раздиплена. Така че това, което се говори за Адам – че е грешник (който, безспорно, е оставил бъдещо поведение на изкупление на греха, а и възмездно наказание за грях) е една голяма заблуда и историческа неотговорност.

Затова казвам, че настоящото Послание е планетна социология. Историята не е само проблем на събития – историята е проблем на прозрение в идея на предназначение! Тя не е в това, което ви е предопределено, в която и да е дори свещена книга.

Таня Иванова: „Осветена бъдност е вече Пътят към Дървото на Живота!“ – това е третият постулат от Посланието на Логоса?

Ваклуш Толев: Последният постулат е много съществен, защото именно Адам направи първа стъпка в идеята за Знание (и беше възмезден с грях), но му се каза, че има още едно Дърво – Дървото на Живота. Към това Дърво, обаче, никой не го напъти. А и самият той (като „грешен“) трябваше да слезе да се обработва, т.е. да създаде таблицата на добродетелите, но не и прозрението на Знанието.

Таня Иванова: Ако му беше подсказано, че съществува това Дърво на Живота и къде се намира, много би се обезсмислил неговият път и самостоятелната му воля.

Ваклуш Толев: Казано е, че има такова Дърво, но не са посочени нито Пътят, нито вложената тайна – че неговото бъдеще безспорно трябва да бъде Животът, който Христос демонстрира в Своето основание. Цялото човечество има една възложена задача – да се осъществи като бог в развитие. И Той го направи – не само каза демонстративно Аз и Отец сме едно, но и извървя един Път, който се нарича Голгота. „Голгота е черни кърпи и плач“– не! Голгота е възземане в идеята на вложената Божественост в човека да се срещне с Човешката му божественост, да се срещне в идеята на Възкресението. Ако се разбере тази тайна – че Възкресението води в Единосъщие, няма защо да правим скръбност и да крием Дървото на Живота. Тук именно Христос направи Път! И затова казвам, че този Път е вече осветена бъдност.

Таня Иванова: А предназначението на всеки отделен човешки живот не се ли състои именно в търсенето на този Път към Дървото на Живота?

Ваклуш Толев: Естествено е. След като му се наложи грехоизкупление за знание, изкуплението е извършено – ето, Христос изкупи човечеството. Но то продължава, разбира се, да лъже, продължава да краде и пр., и пр. Тези таблици на добродетелите не го направиха по-съвършено, но поне му дадоха една тайна, която Христос остави – че трябва да се изходи Пътят на Голгота! И друго – че трябва да обичате врага си. Разбира се, че Учението Път на Мъдростта смени идеята за врага, дори това поискахме от международните организации[1]. Ние искаме не да се говори за враг, а да имате събожник, защото всеки е част от Диханието на Твореца. Тогава вече няма да насилвате човека да обича – да обича врага си. Това ще бъде толкоз естествено, защото вашата съвършеност или несъвършеност е дял от аурата на това, което наричам Конституция на битието.

Таня Иванова: Винаги съм се съпротивлявала на тази идея, че човекът е бил наказан заради порива му към знанието...

Ваклуш Толев: За мене това е най-грешната теза, но вече казах, че свещените книги са писани в три пласта. Човекът още не е отработил поведение на святост, която прерасна в Христос, а и в бъдещото, в свещеност. Защото само човекът е свещен, не и институцията! Институцията е преходност, която обслужва свещения човек! Така стана и с Олимп, така стана и с пирамидите, където са минавали посвещения.

Идеята да се обвини човек в стремежа му за знание е формула как социално да бъде подчинен, как да се намери най-свещената му вибрация в отговорност пред института – институтът да стане по-съществен. Защото той е изграден от трайности – институтът има тухли, които не умират; човек има тяло, което умира. Обаче в това тяло е сложена една друга идея – идеята за Възкресението. Значи човек не може да бъде само преходен – той е и непреходен! А светът си служи в еволюцията с преходни неща. Това е голямата тайна. И тук е набедената Адамова постъпка, че е грях, което в същината си не е вярно. В същината си не е вярно! Не е вярна и тезата, че единият син на Адам убива другия. Ако разбирате от състава ни, който има преходности – че Авел е едно тяло, каквото е физическото; че Каин е астралното тяло. Не може в триизмерния свят четириизмерното да умре преди триизмерното. Има логика не, а има отговорност и будност! И затова, когато Бог наказва Каин, му казва: Който убие Каин, седем пъти по-проклет да бъде! Значи какво става тогава?! Има една недомислица, която е обслужила институцията, за да доминира над личността, а разбира се оттук и над човечеството. Това е философията на юдаизма, която става философия на християнството и разбира се на ислямизма. Такава теза няма в будизма, няма в индуизма и в другите учения...

Таня Иванова: Добре, проектирано върху нашия земен живот, какво се оказва – че за грешника, за престъпника не бива да има наказание, не бива да има възмездие?

Ваклуш Толев: Не че не бива да има, а трябва да се признае, че когато еволюцията прави своите криволичения, няма за задача да унищожава, а има за задача да поучава. Следователно трябва да разберем, че онова, което още не е съвършено, е плод на една външна еволюция, а това, което ще го направи съвършено, е вътрешната революция. Имаме ли революция на Духа с промяната на културата, наречена религиозно поведение? Да. Имаме тотемен човек, който се е кланял на един вълк или на едно дърво, и това се е наричало свещен път. Но стигнахме ли, че този тотем е сложен сега (преди хиляди години, разбира се) в образа на един Бог, Който по Свой образ създава човек?! Тогава ние се питаме: човекът ли е послужил на Бога... Следователно не можем да приемем тезата, че недостатъкът изисква наказание – той изисква Учение, което да извисява в друга категория на поведение!

И затова Учението Път на Мъдростта казва, че добродетелите, работени в продължение на хиляди, хиляди години, трябва да отстъпят место на Знанието и тогава знаещият да стане повече от безгрешния. Ето това е йерархия, която трябва по неволя хората да признаят. Както по неволя признаха Христос. Той е отречен от официоза – и от институцията, и от личностите. Но този „богохулник“ става след това Богоизповядан, а държавата, която Го обвини за „бунтовник“, след три века прие Неговия бунт и направи същото. Следователно трябва да се разберат Пътят на еволюцията и Пътят на революционната духовна промяна.

Таня Иванова: Мнозина се изкушиха да интерпретират големите природни катаклизми напоследък като Божие наказание за нас, за това, че ние сме предизвикали гнева на Небесата?

Ваклуш Толев: Човечеството е използвало и природата като институт, с който може да се внуши поведение на страх и да се понесе наказание. Но не може да се отрече, че несъвършенството на природата трябва да се допълва. Следователно нейната органична необходимост да се освободи от празноти създава катаклизми. Защото, нека приемем нещо много нагледно – Ноевото, така да се каже, поколение, изтърпя наказанието на Потопа заради това, че Самият Бог е разгневен на хората, които е сътворил, защото били толкоз грешни. Той се отказва от тях и иска да ги унищожи. Добре. След Ноевото потопно наказание човечеството е двойно по-недостойно, ако трябва да правим преценка по силата на това, което се нарича таблица на морала или таблица на добродетелите. Но, ако ние трябва да преценяваме знанието, първичният рефлекс станал ли е интуитивен, той създава ли откровение?! Ние признаваме откровението, само когато го употребим за възмездие, а не когато трябва да ни даде знание. И под „апокалипсис“ винаги се приема, че това е възмездно наказание, а не награда. Ами тогава какво да прави природата – все така ли да стои? Тя няма ли право на хигиена, няма ли право на еволюционен растеж? Защо трябва да имаме още динозаври, когато може да имаме, да кажем, и един обикновен слон?

Логично е да се помисли върху тези неща, да се освободи тази опека върху човека. Затова казах, че Посланието тази година е една Мирова социология – то трябва да смени голямата част от социалните тежнения на човека както в пътя на изповеданието му, така и в приложната му социология на взаимност! Това, което прави дори Христос преди две хиляди години. Кой е вярвал, че ще се приеме тезата на Христос? Отричат Го, разпъват Го; три века не може да се наложи християнството, след това със силата пак на оръжието го налагат. То в преценка на ценностите се разграничава. Логично е от своя страна да се разграничи, но не е логично да е антагонистично – това е вече беда. Тогава ценностите, които са създавани, на едната група служат за оръдие, а на другата – само като защитна стена.

Таня Иванова: И опираме до въпроса: за какво му е необходимо познанието на земния човек – да воюва или да расте в крайна сметка?

Ваклуш Толев: С развитието безспорно трябва да има и воюване. Човечеството няма да воюва тогава, когато одухотвори материята си и позволи на ума, който е дал имената на света, да промени с това, което се нарича прозрение, вместо умуване. Това е идеята на предназначението на човека – да бъде бог в развитие и да се освободи от земното притегляне на добродетелите, с които отстоява войнствена политика.

Таня Иванова: Обикновеният човек, чийто делници са доста трудни и доста сложни, как би могъл да се докосне до тази чиста философия?

Ваклуш Толев: Знаете ли, човечеството никога не е могло да яде; дори крадешком, както знаете, Адам и Ева са хапнали малко от ябълката на познанието. И това не може да не служи в конфликти на усвояване на знанието. Свобода от минало (което е точка в едно предишно Послание) е тайната на това. Ние трябва да се научим да се освобождаваме, както сме се освободили от тотема. Голяма, може би хиляди години е била тази битка – тотемът, едно животно – лъв или куче (което в прабългарската религия има свещена принадлежност). Много хилядолетия е водена тази битка. Но ние трябва да се освободим от кучето у нас! Как да се освободим? Щом идеята на Сътворителя е, че създава човека не по кучешки образ, а по Свой – ами образът на човека е този на Бога, или пък Бог Си е взел от човека образ!

Таня Иванова: Ние трябва да се освободим преди всичко от схващането, че човек за човека е вълк?

Ваклуш Толев: Естествено е. Тази философия е точно социология на това, което аз наричам класовото разслоение. Когато една класа доминира в привилегия, тя може на онова, което изказва недоволство, да му създаде предпоставки за спъване. И безспорно „Homo homini lupus“ е най-добрата английска позиция – те не можеха да не се противопоставят на своето изолиране, което беше благополучие, срещу инвазията върху техния остров. А тя е не само война, тя е и мислене. И точно те дадоха с мисълта си това оръжие, този меч „Човек за човека е вълк!“ – „Homo homini lupus“. Значи трагедията е в малкия ум, който създава социологии. Тук е битката, която води Учението на Мъдростта с благословения Път към Дървото на Живота и със Знанието, което е казано в Първата точка: Дайте Знанието на Учението Път на Мъдростта! Тогава вече ние ще имаме: Човекът е Богоосезаема необходимост! Но ако под „бог“ вземаме тази преходност... Защото божествата, които са създали, така да се каже поведение, са преходни също. (Това, което и юдейският бог е създал – сатана, и пр., няма да има стойност в битнината на бъдещия век.) Те няма да имат стойност, тяхната преходност е вече време, което е много близо до свободата от ограничение.

Таня Иванова: А какво ще заеме мястото на сатаната – друго, по-голямо, по-страшно чудовище или...?

Ваклуш Толев: Мястото на сатаната ще бъде заето от това, което Учението Път на Мъдростта е казало: Одухотворете материята, а не я отричайте! И точно одухотворената материя позволява Възкресение. Затова казвам, че Възкресението на Христос става със Самокръщение. (То не е чудотворство – чудотворството е необходимо на институцията.) И че силата у нас, която може да ви даде Самокръщение, това е вложената в човека енергия на Самия Сътворител, наречена Дихание. Ние в прабългарската култура я имаме – орендата, висшата духовна сила. Имаме я и в културата на други изповедания, в които се говори за Кундалини, тази Змия-Огън. Затова змията, колкото и проклятия да `и отнасят, си остава мъдрост, защото притежава две много основни качества – гъвкавост, което е прозрение, и сменяне на кожата, т.е. право на прераждане. Ако това се беше разбрало, нямаше с насмешка да се говори за змията, която е взела образа на сатаната. И ако т. нар. сатана се научи от нея, от Кундалини, че трябва да одухотворява материята, няма да води битка с Бога.

Сатаната, първом, не е нещо, което не може да бъде премахнато. Но институцията, която го слага, трябва да се освободи – то е нейна услуга. Следователно, когато една институция си отиде, както си отиде Олимп... Както виждате, там Сизиф, който не е никакъв мъченик за мен (може за световната култура той да е мъченикът, който е наказан, за мен това е човекът, който е лишен от отчаяние), може ли да качи камъка? Да, след като камъкът отива и се връща, ще го направим носим в ръката си. Това е голямата тайна, това е еволюцията в човека. Това е културата на бъдността!

Таня Иванова: Това е и поривът към непрекъснато съграждане...

Ваклуш Толев: Естествено! Човек трябва да надгражда. Човек сменя имената си без да съзнава, защото името е една вибрация. Ако трябва да кажем защо именно трябва да приемем природните катаклизми като формула, като хигиена за сменяне на имената, те трябва да бъдат променяни, защото името е вибрация, която изгражда. Това са големите тайни. А човечеството страда от себе си...

Таня Иванова: И така, в списание „Нур“ пишете, че Пътят, това са Духовните вълни, че в Пътя влиза всичко! Аз Ви благодаря за това, че не спирате да списвате това авторско списание с име „Светлина“!

Ваклуш Толев: Аз Ви благодаря, че правите достояние нещо, което липсва на света! Колкото и да е богата палитрата му в мисленето, тя е само в рефлекса. Когато един благословен пътник извърши нещо свещено, Пътят става наистина свещен!

Таня Иванова: А когато човек по Пътя си има своите събожници и своите другари по съдба, Пътят става по-лек.

Ваклуш Толев: Не само по-лек става, той става по-благодатен, че няма в някой завой страхът да бъде по-властен от предназначението!

15.01.2005 г., Канал 3, Предаването „Честито“