Ден на Посланията на Планетния Логос Слово (1/2007)

Арxив | брой 1 / 2007

Слово

Посланията са съвместимо действие на отговорност между Божията човечност и Човешката божественост!

Благодаря на всяка воля, която е благословена в своето осъществяване за Учението Път на Мъдростта! Наистина, голяма е нашата отговорност.

Днес Обществото Път на Мъдростта празнува своето тържество – Денят на Посланията на Планетния Логос, но в този ден същината е тържествеността му. А всяка тържественост изисква достойнство. Достойнството е, което дава ореола на тържествеността, не успехът. Успехът винаги е бил преходност, цветя, които вехнат. Но днес вие имате ореола на достойнство от една тържественост в човешката битнина!

Същината не е етиката, която е мисъл на човека, но няма никога да бъде дело на Твореца. Творецът никога няма да пожелае това, което в Свещените книги го има като изстъпление върху човека. Следователно етиката наистина е на човека, а не на Божеството – тя е била необходима за дадена доктрина, която трябва да прави институт и след това, разбира се, да има свои покорни чеда.

Ето защо единият ще каже: Око за око, зъб за зъб!, другият обаче ще рече: Обичай врага си! Техният предшественик пък ще яде собствените си деца, защото застрашавали неговата престолнина… Затова повтарям, че етиката е плод на мисълта на човека, а не на Бога. Понеже тя еволюира. И безспорно в съзнанието на човека са отреждани богове, които сега са мъртви – защото те са били лоши човеци, които са ги направили и жестоки богове.

Обичайте враговете си… Ние обаче казахме, че отсрещният е събожник – за да освободим идеята за насилие да обичаш. Нещо повече дори Учението Път на Мъдростта ви остави. Остави идеята за Съсътворителя – нещо, което и предишни богове са го позволявали, но преди това са изявявали страх да оставят Съсътворители и са изяждали собствените си синове. След това направиха собствените си синове Съсътворители, но не като човеци-богове, а Богове, които трябва да будят човеците. Още Христос рече: Аз и Отец сме едно!, но религиите не признаха че Той, Иисус, има земна биография. Вижте, човекът винаги ще носи и ще изразява Диханието. А както казахме в Учението Път на Мъдростта, Диханието е Божията човечност, изявена чрез Човешката божественост!

Аз зная, че тази наша тържественост краде вашето време, но вие си позволете да крадете енергията, която Мъдростта ви дава. Спомням си, че изначало още бях казал и бе написано на часовници: Пестете не времето, а енергията! Защото виждаме, че времето е измерение, което, безспорно, в различни епохи е давало и различни концепции. Така че малко ще ви открадна от времето, за да кажа няколко думи върху Посланията на Планетния Логос – 30 броя, които Учението Път на Мъдростта получи. Те са в пълна хармония с това, което наричаме йерархия на Духовните вълни, и с тая словесност на прозрението Христово Аз и Отец сме едно!

Преди това позволете ми да ви честитя не само този голям празник – Денят на Посланията, а и онова, което предстои след няколко дни – да ви честитя Рождество Христово! Да призная, че този ден налага една необходимост – да попитаме имаме ли нужда от ново Рождество. Не раждане. Всички се раждат. И Иисус се е родил, даже в ясла се е родил. Рождеството е точно това, което казах – тържественост, която изисква достойнство. (Опозорена тържественост няма стойност и път.) Затова питам: Има ли нужда човечеството от ново Рождество? По силата на планетната еволюция – да! По необходимостта от Доктрината йерархия на Духовните вълни – да! Защото виждате, че еволюцията йерархира Послания, с които правите идеята на достойнството чрез тържествеността. Следователно по предназначението на Посланията пак трябва да ви кажа – да, необходими са били нови Рождества! И знаете ли колко властно е това, когато човек спомни нещо! Вижте какво каза Христос: Царство Небесно!, но предишните ви бяха казали грешници. Институтите имат нужда от грешници, защото грешните са коленопреклонници.

Когато Той говори за царство Небесно, надкрачва всички култури. Помислете си, обаче, нашите историци какво са ни дали като култура… Има ли на света народ, който да е имал само Небе? Той е единственият народ, който има религия само на Небето – на Танг Ра!

Направете и една контрастност в това, което епохите са оставили като са чертали култури. Ето една митология – Омир! Но едно християнство, в неговата опорочена известност чрез Данте, създаде деветте кръга на Ада. Направете тези съпоставки, за да знаете, че Учението Път на Мъдростта наистина ви дава Път. А Пътят не е улица; Пътят не е всекидневно меню! Пътят, дори му дадоха едно име, което е достойно, за да има тържественост – Голготски. Затова тази лекция „Смирението – култура на Мъдростта“ влезе в списание Нур1, за да може този, който иска да има тържественост, да я прочете. Тържественост – вътрешната даденост!

И тук вече имат сила Посланията. Те започват с Молитвата на Мъдростта, която сменя същината на човека. Още преди повече от 50 години попитах дъновистите: Вашият учител смени ли ви Молитвата Отче наш? „Ами, като че ли каза нещо…“ Нищо не е било казано! Няма да давам преценка за стойността на предшественици. Но най-доброто е, когато осъществите Себе си – за да имате основание да се отречете от Себе си! Защото Съсътворителят остава само с Онзи, Чието Дихание носи – не със собственото си егоцентрично битие!

Точно затова йерархията на Духовните вълни смени Митологията; смени след това добродетелта на Правдата (една „правда“, в която око за око царуваше); смени и Любовта. За да дойде Знанието! Още когато човекът е ял от плода на познанието, му се отворили очите. Но кои очи? Духовните. И какво е узнал – що е добро и зло. А ние вече сложихме в надслова на списанието социалната програма на бъднината: Няма зло, има нееволюирало добро! Казахме – събожник и съ-Сътворител.

Посланията не са писмена на човека, а откъснат плод от Дървото на Живота! Всеки плод, който е от Дървото на Живота, е едно Мирово битие, а всяко нещо, което ние извеждаме от своята Книга на Живота, е лично (адамово) битие. Имате едно Мирово битие и имате едно лично битие! Ето защо човечеството ще има нужда от нови Рождества. Затова ви честитя Рождеството и ви казвам, че има нужда от нови Рождества. И Христос подсказа, че ще има Истина и след нея ще дойде Свободата, а тя наистина е Мировото битие! Това, с което сега човечеството още се занимава – с въртенето на латерната и биенето на тъпана – това не е свобода. То е занимание, с което се отвлича истината, а камо ли да е осъществена свобода.

Дадените Послания в Учението Път на Мъдростта, както казах, са 30 на брой – от 1977 до 2006 година. Тази година ви давам само поглед върху Посланията, защото духовният ни храм е Книгата на Живота. Там ние можем да намерим, че „грешникът“ вече не е пред Стената на плача, която безспорно бе подсилена в Средновековието от Данте с неговите девет кръга на ада – че мъчения, че плач… Смешно е, но ние сме определяли поведението си за свобода. Ето ви и Стикс – реката в Митологията, през която Харон превозва мъртвите и им взема пари. И все пак, в Митологията има една голяма идея – идеята за безсмъртието, че когато се потопиш в тази река, ставаш неуязвим. Разбира се, винаги ще има една Ахилесова пета, която ще е израз на недовършената неуязвимост.

Така че Стената на плача свърши. Къде е сега утробата на посвещенията? В нашия духовен храм – Книгата на Живота! Не в храма на зиданото Слово – пирамидите, а вече в олтара на одухотворената материя – човекът бог в развитие.Тогава вече не е улицата на всекидневието, а жертвата за Път; не грешникът пред Стената на плача, а възкръсналият Голготец! Зидано Слово е пирамидата. Ако могат Посветените да кажат тайната на това зидане на Слово, тогава бихте разбрали и смисъла на Посланията – тази градация на будността, с която бяхме дарени. Съвместимото действие на отговорност между Божията човечност и Човешката божественост е Посланието! Тази съвместимост!

  • Смисълът на Посланието е духовната будност!

Под буквалния смисъл на „послание“ трябва да разбирате „писмо“ – примерно писмо от апостол, от пратеник. Послания са били наричани и стиховете на Хораций. Послания, или особени писма, в Стария Завет ще намерите във Втора и Трета книги Царства и пр. Но Посланието трябва да бъде Мирозрение и Мироздание!

Какво дават Посланията на творческата будност? Дават енергия.

  • Посланията са енергия за света!

Те са идея, която трябва да бъде материализирана! Те са възглед, те са мироглед! Смисълът на Посланието не е в това, като го четете да пресъздавате подкрепата си в образци на наложено изповедание.

Какво може да се каже за Посланията в Новия Завет? Там има 21 Послания. От тях 14 на апостол Павел. Какво е прикрила Църквата? Прикрила е това, че не му е позволила да има Евангелие – апостол Павел няма Евангелие. Институцията е, която санкционира с право на канонизация. Константин, Велики наречен, създава институцията Църква, с която той иска да ръководи (по-скоро узаконява поведението на своята майка, защото той по-късно става християнин).

Така че Посланията в Новия Завет са предимно на апостол Павел; на Петър има две Послания; на Иаков – едно; на Иоан – три. И едно има на Иуда. Не на Иуда, когото бяха нарекли предателя. Разбира се, сега науката откри и неговото Евангелие – а институциите мълчат! Според това Евангелие Иуда няма нищо общо с предателството.

Послания! Виждате ли колко те са необходимост!? Тогава много естествено трябва да разкрием разликата между доктринерството и посветеността, зиданото Слово – пирамидите, където наистина са били посвещавани. И посветените винаги са били в противоречия с официоза. Официозът и сега търси, безспорно, достижения, които изискват признание. Както институциите сега търсят признание, че влязохме в Европа. Но ние преди повече от хиляда и двеста години сме в Европа, като се освободихме от Небето, което ни беше дал Танг Ра. Станахме християни, а така и европейци. Направи го княз Борис! Проблемът е за онази отговорност, която бъднината изисква.

Затова в Посланията ще намерите и тайни, чрез които се иска тази отговорност. В последното Послание – на Живота (за 2006 г.), е казано ясно и категорично:

  • Открийте бъднината си в Книгата на Живота!
    Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!

Човекът може да е още лош бог, но уж добрите богове не са му дали себе си, не са му дали добрините, а са го научили как да осъществява порочността… Затова човекът е лош. А той по същина не може да бъде лош, нито по силата на познанието, нито по силата на това, което нарекохме Послания на Планетния Логос!

И третото повеление в това Послание е: Направете пътника Път! А той трябва да изходи Голгота, за да одухотвори материята си. Тогава чак може да разберете защо има една условност в Евангелието на Иуда, че Иисус го е помолил да Го освободи от човека, в който е облечен – за да остане Дух! За да създаде това, което е казано – човекът-Бог. Но тогава са били много далече от Бога. И именно затова намираме тази разлика между една митология, която Омир даде, и тези девет кръга на ада, които Данте измисли.

В Посланието на Битието (за 2004 г.), в Исканията, е казано нещо много странно:

  • Дай ми, Господи, свобода от минало!
    Научи ме, че жертва без Път не е подвиг!

Това е Послание – жертва без Път не е подвиг! Това е да правите тържественост, която има достойнство, и да искате: Дай ми битка, която ражда мир!

Битка, но не рицарското поведение, нито индулгенциите. Ето какво Посланията са ни давали.

В това Послание на Битието Повеленията са:

  • Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!
    Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!

Защо Христос Го нарекоха богохулник – защото рече Аз и Отец сме едно! И виждам, че този „грим“, който Му сложиха, времето го уми. Човекът има Диханието и той наистина е бог – бог в развитие! И затова е казано – вашият олтар е бог у Бога! И след това:

  • Кажете на света за новото битие!

В Посланието на Приложната Молитвеност (за 2002 г.) се казва:

  • Научи ме чуждата вина да не приемам за своя невинност!

Защото имате събожник, а не „око за око, зъб за зъб“; не „враг“ дори:

  • Позволи ми да живея потребата от своя събожник!

Чуждата вина не приемайте за своя невинност, защото той ви е събожник!

И после:

  • Роди ме отново за приложна молитвеност!

В Посланието на Живототворчеството (за 2001г.) е казано:

  • Дай ни без болки да се простим със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!
  • Дай ни нови пътища и в нови домове на Мъдростта да ходим и осветим!
  • Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!

Защото културата не може да бъде забравена.

И във всички тези същности Посланията са дали своите енергии и идеи. Както и първото Послание, за 1977 година, започва с една необходимост за най-малката наша възможност:

  • Дай ни сили на служение да изпълним Твоята воля!
    Вземи усилията ни да се слеем със закона на Еволюцията!

Еволюцията, която безспорно културните институции отричат заради това, че трябва да признаят йерархията на духовната даденост:

  • Съхрани планетата в мир и пътя на Учителя в сигурност!

Така че първите Послания започват с оня азбучен буквар в първото отделение на будността. И безспорно не с искания от рода: „Дайте да купим на децата учебници!“ или „Пазете старите учебници!“ Не! Старата дреха не може повече да ви служи да проявявате искания, че вашата бедност има нужда от милосърдие. Духовната бедност не е трапеза на милосърдието. Събудете се! Това е Посланието.

  • Посланията са утроба на посвещенията!

И там човек може да направи тази разлика и съпоставка между доктринерство и посветеност. Там човек може да открие Себе си. Когато откриете Себе си в Посланията, вие трябва да извършите делото без Себе си. Това е, което те ви задължават. И чак когато родите Себе Си, вие ставате Христос, защото изявявате Мировата си даденост – Диханието на Сътворителя. Това беше Иисус Христос. Затова рече на юдеите Аз и Отец сме едно, а те казаха, че е богохулник…

Разбира се, много странични учения са се опитвали да слагат в религиозни доктрини своите прозрения. Но доктринерството никога няма да може да направи Път, защото то има само еволюционно битие, а не изведена духовност.

Идеята за Посланията е Мировото Съзнание! Те не са повествование. Грешно е, когато и сега даже се опитват в стари и нови Евангелия (които вече станаха доста на брой) да налагат образци. Не е въпросът за това, дали логиката ще им помогне. Логиката е необходима за човека, както казах и етиката му е необходима – затова той я е измислил. Но когато имате будността, техният знаменател е откровението. Ето защо Посланията са част от този Път на будността и затова в Посланието на Присъствието (за 2000 г.) е казано:

  • Благодарим на Мировата воля, че ни събра в Третото хилядилетие като Деца на Деня!

Вие не сте апостоли – Децата на Деня са обновители! И в тази Молитва на Мъдростта, която се даде, няма место да бъдете „избавени от лукавия“ – защото никой няма да ви въведе в изкушение. Разберете тази тайна!

И пак ще повторя: достатъчно време ви се краде, но вие имате основание да крадете енергията на бъднината. Тогава времето няма да има никаква стойност. То е човешко измерение, както и етиката е човешко мислене, плод от човешката идея за морал, внушена чрез уж големи учения, но с малка стойност.

Пожелавам ви едно тържество в името на вашето ново Рождество! Изберете служението си! Не търсете наградата преди да имате достойнството да я носите. Всяка ласка хаби човека. Направете своето служение без Себе си!

Честитя ви днес големия Ден на Посланията на Планетния Логос, на вашата бъднина, а не бъдеще! Бъдещето, както съм казал в една лекция, е проблем на време и пространство. Бъднината ви е Диханието и тайните, които научавате, за да се освободите в Пътя на жертвата.

Наистина – Няма Път без осмислена жертва!

 

21.12.2006 г., гр. Пловдив, Музей на Съединението

 

1 Нур 2/2006, с.11.

Още от броя
Интервю с Автора на Списание Нур (1/2007)   Списание Нур навърши своите 14 години. Какво ще му пожелаете като бъдеще? Единственото пожелание на списание Нур е осъществено предназначение – да представи за бъ ... Проглас (1/2007) Посланията чертаят Път; Списанието върши служение! Годишнината е условност; както благодатта е израз на отговорност, а самосъзнанието е плодоносие. Тези листи пълнят Книгата на Живота, ... Ден на Посланията на Планетния Логос Слово (1/2007) Слово Посланията са съвместимо действие на отговорност между Божията човечност и Човешката божественост! Благодаря на всяка воля, която е благословена в своето осъществяване з ... Раждане на списание Нур (1/2007) Списание Нур е чаканият младенец на благовестието! Имам една нескрита радост, която не считам за неудобно да я споделя – както едно цъфнало дърво наесен дава обилен плод, то н ... 1 година списание Нур (1/2007) Нур е свобода от ерес да ядете плода на знанието! Има радост, която не може да бъде назована. Това е радостта, когато някой има възраст. Списание Нур има вече възраст – то е н ... 2 години Списание Нур (1/2007) Нур е детето на Мъдростта! Преди човекът да започне да яде, дали са му Дихание. Яденето е второто му живеене, втората му енергия – първата му енергия е Божията! Така че за нас ... 3 години Списание Нур (1/2007) Нур е олтарът на Пътя на Мъдростта! Това, с което сме белязани, не бива да позволим да не бъде величие – онова величие, което сме определени да вършим! Имам една нескрит ... 4 години Списание Нур (1/2007) Нур е светлина на Знанието! Дар, който не може да бъде оспорван, има само едно признание – да му служим всеотдайно! Това е Пътят на Светлината и животът ни в Мъдростта! ... 5 години Списание Нур (1/2007) Нур е страница от Книгата на Живота! С благослова и вреченото обещание като Деца на Деня – да бъдем живи в Живия! Дарени със знака на теогони, т.е. човеци-божества, в преддвериет ... 6 години Списание Нур (1/2007) Нур е идея за бъдещето! Много е трудно човек да поеме всичката отговорност за едно пратеничество в пътя на бъдещето. А Нур е идея за бъдещето без да е идеология! Защото Пътят на Мъд ... 7 години Списание Нур (1/2007) Тайната на Нур е Небето! Скъпи Деца на Деня! Знакът на жертвата е направен, кръговратът на Деня10 е направен. Даде се трапезен хляб. И списание Нур е наистина една трапеза, която Tр ... 8 години Списание Нур (1/2007) Нур е сакралната страница за Новото хилядолетие! Списание Нур се роди преди осем години от една голяма идея – идеята за нова Духовна вълна, която трябваше да бъде достояние за ... 9 години Списание Нур (1/2007) Нур е автографът на Учението Път на Мъдростта! Това тържество го дължим на една благодат, с която Небето чрез своите Послания ни дава живот, път и служение. В Посланието за 2002 година ... 10 години Списание Нур (1/2007) Нур е кръщелното свидетелство на Пътя на Мъдростта! Ваше преосвещенство епископ Иларион, благодаря за Вашето благоволение! Благодаря за благоволението и на доайена на Великото народно ... 11 години Списание Нур (1/2007) Нур има само една кончина – у Бога! Под покрова на списание Нур и с Посланието за тази година като дар от Небето, а именно Послание на Битието15, нека Небесният дар – да бъ ... 12 години Списание Нур (1/2007) Нур е един нов Феникс! Общество Път на Мъдростта има своя триумф! Когато затвориха посвещенията в Египет и Фениксът повече не възкръсваше, светът имаше нужда от един нов Феникс. Това е ... 13 години Списание Нур (1/2007) Нур е път за себесъдба! От сърце се радвам, че пътят на едно тържество можа отново да ви съзве в служение. Бъдете благословени в своята принадлежност! Ръката е щедра тогава, когато жер ... Посрещане на Новата 2007 година (1/2007) Приносът на българите в Европа ще е преломът в планетната психология! /Преди 24:00 часа/ Добър вечер, скъпи Деца на Деня! Хубаво е в тази наша взаимност, и разбира се обществена ... Интервю с Ваклуш Толев ТВ Канал 3 (1/2007)   Таня Иванова: С „Честито!“ и „За много години!“ се срещаме днес, на Богоявление, уважаеми зрители! Какво по-хубаво от тази среща, когато Бог е разтворил ... Ден на Рождеството (1/2007) Бъднината е вашето право да създавате от раждането Рождество! Уважаеми дами и господа! Илюзии е имало от най-древно време, ще има сигурно и докато човекът самият стане Бог. Христос го ...