Интервю с Ваклуш Толев ТВ Канал 3 (1/2007)

Арxив | брой 1 / 2007

 

Таня Иванова: С „Честито!“ и „За много години!“ се срещаме днес, на Богоявление, уважаеми зрители! Какво по-хубаво от тази среща, когато Бог е разтворил Небесата и е изсипал с цялата Си щедрост благодат за нас!

С „Честито!“ и „За много години!“ посрещам Учителя Ваклуш Толев! Поводите са толкова много – и Нова година, и Богоявление, и утрешния Ви Рожден ден!

С каква равносметка и с какви надежди се намирате на този водораздел?

Ваклуш Толев: Госпожо Иванова, първом, благодаря за вниманието, с което съм удостоен! От това, което премина, макар и в съзнанието ни да останаха тайните на Рождеството Христово, безспорно с надежди се свърза Новогодишното тържество. Ето сега и големия български празник, наречен Вод`ици.

Богоявлението има няколко наименования. Ние, българите, имаме едно много хубаво звание на този празник – Вод`ици. Не само Богоявление, не Епифания. Това е един особен респект за същината на самия празник. Защото наистина Кръщението се извършва с вода. С вода и с кръв в еврейския народ, но с вода и със Светия Дух, т.е. с Огъня, в християнството.

Оттук могат да се направят много големи, същностни отлики между тайната на самия празник и ритуала, който остава обреден дълг. Човечеството повече се занимава с обредност, отколкото със същината…

Таня Иванова: По-повърхностни ли сме станали?

Ваклуш Толев: В сравнение с тайните, които са дадени на човечеството и които то тепърва трябва да отлиства от Небесната Книга, както и всеки от своята вътрешна Книга на Живота, с това, което заниманието ни открадна, наистина сме станали по-повърхностни. Но за сметка на това нямаме само рефлекс; имаме, разбира се, не проницателния още ум, не интуитивната откровеност, но имаме мисловност. Следователно за играта, с която се занимават хората, вината е в това, че не разбират нещо, което отдавна съм казал – тайни няма да има, но тайнства ще има! Макар че обратното би било по-логично – тайни да има, а тайнствата да се предоставят. Но тайни се разкриват чрез тайнствата!

Ето защо, може да се каже, че повърхностният ум, макар и да е надживял емоционалната ни поклонност, тя доминира. Защото ние не можем да я отречем в нейната, така да се каже, тотемна поклонност. Въпреки отрицанието на института към всичко, каквото е минало (и което се ражда), това не е оправдано в дълбочина, защото миналото съзнание не може да се отрече. Колкото и да изглежда странно, не може да се отрече!

Таня Иванова: И все пак, като че ли е необходим този театър на обреда, за да бъде въвлечен човек в цялата вихрушка – и на енергии, и на послания?

Ваклуш Толев: Неговата пъстрота фактически разкрива потайности, които тайнството носи. Затова казвам, че тайнства ще има, чрез които сме познали тайни. Театърът на обреда разгръща и другите дадености на човека. Примерно казано, хората играят хоро. Значи трябва постепенно да се изживеят вибрациите на неудовлетвореността на тялото, за да може успокоена мисълта, а след това, разбира се, и интуицията да откриват страници от Небесната книга и от Божествената книга у нас. Така че този театър е необходимост.

Затова може би религиите са наситени с много сатани и с много ангели. Докато по същина това не е вярно. И Христос отрича да има грях: „Грях няма, но вие създавате греха…“19 Следователно изкуплението не е на грях, защото изкупените ние ги виждаме даже малко по-недостойни, отколкото първичните…

Тогава какво е предназначението на този Човек да влезе във водата? Да направи Кръщение. Или както го наричат – Богоявление. Но между Богоявлението и Кръщението има много голяма разлика…

Бог се явява в различни моменти, когато съзнанието на човека за дадена еволюционна предпоставка трябва да получи Неговото еманиране. Това, което прабългарската религия наричаше Оренда – Висшата духовна сила. След това християнството моделира тази еманация в един образ, който се казва Светия Дух. А Светият Дух в единство с Отца, Който Го излъчва, и със Сина, Който е роден, прави Единосъщието.

Таня Иванова: А водата запазва информацията, защото тя има своята памет?

Ваклуш Толев: Водата е нещо повече и за съжаление много малко знаят нейната тайна. Преди повече от двадесет години аз казах, че водата е астралният образ на Светлината. Една от предпоставките ми беше, че само във водата може да се огледате, когато не сте имали техническа възможност да правите огледала. Учените доказаха сега, че тя наистина е астрална светлина, т.е. образ на четириизмерното.

Затова един от много големите приноси е, че във водата трябва да става Кръщението. Защото еманацията на четириизмерния свят в нашата триизмерност е едно ново ниво. Ниво на откровението и в елементарното. Първом, може да се огледате. Второ, нейната същност на астрална светлина ви дава у вас събуждане на по-висшите дадености. А по-висшите дадености ви дават възможности както за ясновидство, яснослушане, така и за онова, което е корона на християнството – Пантократорството. Разбира се, че не е само християнско. Защото Хермес, например, е бил Пантократор хиляди години преди Христа; Зевс, когото считат за митологично божество, а всъщност е един реален човек, също е бил Пантократор. Това са степените, в които вие може да определяте коя религия каква степен на посвещение има. Затова си позволих да кажа, че пирамидите са зидано Слово, в което се учат тайни! Тайните разкрити правят възможност тайнствата да бъдат демонстрирани.

Така може да видим игривостта на чувството пред още неовладяната мисъл. И затова, когато мисъл и желание се смесят, а не мисълта да създава форми за откровение, ние имаме това, което наблюдаваме. С това не обиждам институтите, само казвам как бавно растат…

Таня Иванова: А пречистващата сила на водата, която е осветена на Богоявление, тя помага ли? Хората вярват в нейната помощ срещу зло; за хармонизиране и на дома, и на самия човек. Тази осветена вода на днешния ден всъщност какво запазва от тайнството?

Ваклуш Толев: Първом, по същност, както ви казах, тя е един вид образ на четвъртото измерение на Светлината. Следователно запазва в човека възможността да ражда – идеята на дъжда. Получавате възможността да давате светлина. Тази възможност събужда у нас вложените сили. Християнството моделира такива сили в идеята на посещението на Светия Дух, Който предшества раждането на Христос с осенение на една девица.

Нещата сега могат да изглеждат невероятни още. Може ли Духът да направи зачване в утроба? Бъдещето ще улесни това. В сътворения човек е сложена възвръщащата сила и в бъдещето той може да извиква души само с един израз. Ние виждаме по-скоро чудесата в религиите, вместо да видим в тях реалните бъдещи възможности.

Таня Иванова: Да, наистина чудесата ни интригуват повече…

Ваклуш Толев:Чудесата удовлетворяват; спекулативният още малък ум се удовлетворява. Но това не е вътрешното откровение. Няма чудо, има реалности! Всички неща са Божии, обаче не всички неща са Единосъщни.

Таня Иванова: А кое е „от лукаваго“?

Ваклуш Толев: „Лукаваго“ е институционно изобретение. Това е изобретение на институциите, за да имат подчинени и да могат да управляват света. Защото, когато кажете „ти си грешен!“, вие искате от човека коленопреклонение, молитва и послушание. Това е изобретението на институтите. Няма грях по същност! И тогава „лукавият“ го няма.

Много учудващо е, че при Кръщението, което над Иисуса се извършва, Той иска да се повтори това, което е ставало… Той държи на традицията, макар че я взривява. Защо? Защото признанието на тази предишна традиция характеризира признание на бъдеща традиция.

Таня Иванова: В самия ритуал е запазено това неколкократно повтаряне на: „Отрече ли се от сатаната? – Отрекох се!“

Ваклуш Толев: И това е изобретение на института. Защото чрез него се прокарва една дуалистична теза, която е предшестваща, и така не сте освободили човека от минало. Първото нещо в Учението Път на Мъдростта беше свобода от онова, което е минало. Дуализмът още е в съзнанието на човечеството. Затова са сложили сатаната и тези искания на духовното лице. А първом църквата трябва да отиде да се отрече от „сатаната“, преди да го иска от човека! Пълномощието, което се дава на свещениците с благоволението на миропомазването и свещенослужението, не им дава основание да говорят неоснователни неща, които подкопават действията на посветените. Оттук е и това, което в дадени епохи идва – така нареченото „безбожие“. А няма безбожие в съзнанието на човека, но има непризнаване на нещо, което е наложено като Божественост.

Така че водата ще остане неизменна в Кръщението, защото тя е астрален образ, тя създава чистота. И Кръщението в еврейството е с вода и кръв, с което идва обвързване на Аза в подчинение. В християнството е и със Светият Дух, Божествеността. Ето защо имате Богоявление – явяване на Бога. Но нямате огледалото на човека, което е безспорно човекът бог в развитие. Затова Христос каза: Аз и Отец сме едно! А юдеите побързаха да Го нарекат, че е богохулник. Разбира се, както казах, милиарди сега изповядат Този „богохулник“, но и те забраняват на другите да се сменят тенденциите заради бъдещето.

Голямата тайна на човечеството, голямата истина е Доктрината, която сложих в Учението – йерархия на Духовните вълни. Йерархията на Духовните вълни не може да не ви даде идеята за Сътворението; не може да не ви създаде една Митология…

Таня Иванова: И развитие…

Ваклуш Толев: Безспорно. Тя ще ви създаде и Правдата. После Христос ще дойде и ще отрече Правдата, за да създаде идеята за Любовта. Обаче идеята за Любовта ви диктува една много интересна нравствена таблица: Обичай врага си! Това е насилие на мисълта, докато не бях родил думата „събожник“. Защото всичко идва от това – щом имате откровението за Кръщение, вие имате съ-Божественост!

Таня Иванова: Учителю Ваклуш, имате ли известия от Съединените щати, ще дойде ли американският професор по повод на Вашето предложение за защита правата на душата?

Ваклуш Толев: Чакаме го. Защото това е може би най-доброто, което мога да извърша на света… Да опазя човека – бог в развитие, вместо поданика и послушника да се отказва от сатана. Първом, няма сатани – има недоразвитие! Аз не мога да се сърдя на първичния човек, който е носил космата дреха, не мога да му се сърдя и че се е катерил по дърветата да яде ябълки на познанието. И както знаете, боговете са го заклеймили, че щял да стане като тях да знае що е добро и зло… Щом боговете знаят що е добро, защо забраняват тогава на чадата си да станат добри? Не може! Но очаквам това посещение… И една пробудена душа от Русия дойде вече на гости, с ново поръчение, което имаше – да остане да живее тук, за да усвои Учението Път на Мъдростта…

Таня Иванова: Няма случайности.

Ваклуш Толев: Не, случайности няма. И аз благодаря на онези, които са напуснали земното поле на живеенето и отгоре работят усърдно, много усърдно. Значи са могли, така както съм казал, да намерят свобода от минало и да правят служение без Себе си. Ако вие правите служение със Себе си, много неща има от йерархията, за която още не сте готови. Но когато сте без Себе си, правите нещо, което може да е поръчение на, така както казвам, Планетното съзнание и континенталното ни мислене.

Ако човек сложи на преценка с континенталното ни мислене, т. нар, „велики българи“ ще изживее кризиса на тези „велики“, в които няма величие. Този смях го изживях, когато са ги наблюдавах по ТВ Канал 1 и гледах „йерархията“ им. Не! Елементарни неща не познават тези, които са ги определяли. И затова казах – до паметника на великите да сложат и паметник на невежите, защото невежеството е причина да имаме невежи.

Не може да се живее с половинчато мислене! Настроението, което имате в дадена историческа епоха, не може да ви определя цялото бъдеще. Както виждате, един Самуил, когато видя петнадесет хиляди ослепени, от скръб умря. Това е величие. Но в същото време един княз Борис I направи Покръщение като премахна 52 болярски рода – тоест онова, което е умът на една култура, да не пречи на бъдещето. Това е безсмъртие! И влязохме в Европа – още тогава. А не сега!

Таня Иванова: За тази година – какво предстои?

Ваклуш Толев: Много големите неща предстоят пред България. Европеизацията, с която безспорно тук сме стояли 1300 години, сега ни осигурява нещо друго – да бъдем пречката на азиатщината срещу Европа.

Таня Иванова: Това е нашата роля от векове…

Ваклуш Толев: Да, но никой не я признаваше… Може би с тази историческа мълчаливост в продължение на 750 години ние съхранявахме Европа – те не можаха да го оценят. Съхранявахме я в това, което є предстоеше. Идея на континентален сепаратизъм. Това е голямото… А другото е личната тайна на посвещението, за да може личността да се забрави в идеята за цялост. Тогава няма нужда да издигаме в култ сто души; имаме нужда от десетина, но които са исторически път – идея, която прави история, а не изпълнение, което прави удоволствие.

Таня Иванова: Какво пишете в момента?

Ваклуш Толев: Помолен съм да направя преглед – духовен преглед на нашата история с оглед на даденостите, които носи този народ с Орендата, за която ви казах – Висшата духовна сила. Един народ, който не е имал сатани, не е имал и ангели! Ангелите са сбъркали пътищата на човека. А докато не одухотворите материята, винаги ще се явяват желания, които в преценка на дадения институт са недостойни и дело на сатани. Даденият институт в даден исторически момент може да прецени едно поведение като непристойно, а всъщност това да е една идея, с която одухотворявате материята. Тя пък страда, ако няма радости…

Таня Иванова: Все пак трябва да има някакви критерии, които да ограничават – порядъчното-непорядъчното, допустимото-недопустимото – за нас, обикновените хора?

Ваклуш Толев: Тогава ще излезе вярна тезата ми, че планетните богове са лоши човеци. Защото те са вложили в човека бъдещето…

В човека е сложен двубоят между Дух и материя. Когато имате проницание на Духа, той ви създава една таблица, наречена морално поведение. Тази таблица ограничава в морал, но когато тя спира развитието на материята какво става? И пак ще се повторя във фразата: Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове! Следователно недостигът и болката не трябва да създават тенденции на отричането на Божеството.

Таня Иванова: Това е така, но детето, което се ражда тук и попада в един свят на насилие, на несправедливост, на недоимък…

Ваклуш Толев: Чудесен въпрос! Преди месец се оплакаха, че учениците са агресивни. Роденото дете се ражда в една постановка. Но никой от тези, които искат да определят неговото поведение на агресивност не се е попитал: „В един предишен живот това дете къде е било? Дали не е било кръстоносец, дали не е вземало индулгенции…?“ Защото религиите, каквато и голяма грижа да изявяват, в края на краищата, ако не могат да обожествят поне частица от социално-духовното битие на човека, те му пречат. Без прозрението на закона за прераждането, което светите отци отрекоха след 500 години християнско изповедание, какво става? Агресивността не идва само от ситуацията, в която живеем, а в несъздадената ситуация, в която те искат да се осъществят. Защо? Защото са били агресивни преди 100, 200 или 500 години. Отивали са да налагат религии, отивали са да завоюват…

Таня Иванова: Но така не му се вижда краят?

Ваклуш Толев: Не, напротив. Но както виждате, тази агресивност – липсва и възпитателен институт… Училищата се обърнаха на, как да ви кажа – на глезотии. Никой не даде обяснение на децата, никой не каза защо в продължение на 50 – 60 години поколенията нямаха духовно възпитание – бяха възпитавани в отричане на Бога. Вижте, Бог не е страшилище на социалния живот – Бог е моделация за развитие! Точно това им липсваше! И сега виждаме младежите в агресивност. Следователно вината е и в предишните поколения. А самите предишни поколения нямат поведение на отговорност. Имаха това, което като крясъци съм го чувал. Както сега се направиха оплакванията за нашите медицински сестри… Кога? „Post festum“, казват латинците – „След празника“, след делото. Регулацията на битието на човека не може да бъде откъсната от изявата му в даден исторически момент. Тогава не можем и да виним само един откъс. Защото за мен Кадафи е възпитание на Третия интернационал, т.е. на опростената формула на насилие. Така че не се учудвам от поведението му – да сменя терорист срещу недоказана престъпност! Какво е това?!

Много са социалните фактори, много са духовните фактори, с които можем да направим характеристика, а не биография. Хората правят биография на човека, не му правят характеристика. Това, което ни остави в наследство миналото, е биографичност, с която може да заклеймявате, а не духовно огледало, с което може да просперирате. Това са тревожните моменти.

И точно тук добре ме попитахте: Какво ще донесе Новата година? Трябва да донесе свобода! Най-голямата идея е свобода от Себе си. Тези хора, които моделират битието ни в даден исторически момент, дори и европейците, страдат. Страдат. Едни говорят с парадност за миналото си, други с потайност трябва да искат изповедание на простен грях…

Ако искате да правите една обединена Европа, направете я свободна! И знаете ли, завчера намерих една фраза в т. нар. „прокълнати“ Евангелия: Истината ще изяде живота!

Таня Иванова: „Истината ще изяде живота“?

Ваклуш Толев: Това, което считаме, че е живот. Такова проницание, което е Христова мисъл, разбира се, такова проницание за йерархиите на духовните ценности не съм видял! Защото, когато имате огледало, вие намирате сили за обезжизненост.

Г-жо Иванова, много са големи нещата, за да бъдат интерпретирани в малкото време или само в дадени институти…

Таня Иванова: Аз Ви благодаря за тази нота, която ни повдига още малко нагоре – нотата свобода! Благодаря Ви за това гостуване! Пожелавам Ви за рождения ден много здраве, много плодоносен труд и много последователи!

Ваклуш Толев: Ще се опитам не да защитя рождението си, а Рождеството! От сърце Ви благодаря за вниманието! Добър творчески ден!

 

06.07.2007 г., София, ТВ Канал 3

 

19 Евангелие от Мария Магдалина 4:26

Още от броя
Интервю с Автора на Списание Нур (1/2007)   Списание Нур навърши своите 14 години. Какво ще му пожелаете като бъдеще? Единственото пожелание на списание Нур е осъществено предназначение – да представи за бъ ... Проглас (1/2007) Посланията чертаят Път; Списанието върши служение! Годишнината е условност; както благодатта е израз на отговорност, а самосъзнанието е плодоносие. Тези листи пълнят Книгата на Живота, ... Ден на Посланията на Планетния Логос Слово (1/2007) Слово Посланията са съвместимо действие на отговорност между Божията човечност и Човешката божественост! Благодаря на всяка воля, която е благословена в своето осъществяване з ... Раждане на списание Нур (1/2007) Списание Нур е чаканият младенец на благовестието! Имам една нескрита радост, която не считам за неудобно да я споделя – както едно цъфнало дърво наесен дава обилен плод, то н ... 1 година списание Нур (1/2007) Нур е свобода от ерес да ядете плода на знанието! Има радост, която не може да бъде назована. Това е радостта, когато някой има възраст. Списание Нур има вече възраст – то е н ... 2 години Списание Нур (1/2007) Нур е детето на Мъдростта! Преди човекът да започне да яде, дали са му Дихание. Яденето е второто му живеене, втората му енергия – първата му енергия е Божията! Така че за нас ... 3 години Списание Нур (1/2007) Нур е олтарът на Пътя на Мъдростта! Това, с което сме белязани, не бива да позволим да не бъде величие – онова величие, което сме определени да вършим! Имам една нескрит ... 4 години Списание Нур (1/2007) Нур е светлина на Знанието! Дар, който не може да бъде оспорван, има само едно признание – да му служим всеотдайно! Това е Пътят на Светлината и животът ни в Мъдростта! ... 5 години Списание Нур (1/2007) Нур е страница от Книгата на Живота! С благослова и вреченото обещание като Деца на Деня – да бъдем живи в Живия! Дарени със знака на теогони, т.е. човеци-божества, в преддвериет ... 6 години Списание Нур (1/2007) Нур е идея за бъдещето! Много е трудно човек да поеме всичката отговорност за едно пратеничество в пътя на бъдещето. А Нур е идея за бъдещето без да е идеология! Защото Пътят на Мъд ... 7 години Списание Нур (1/2007) Тайната на Нур е Небето! Скъпи Деца на Деня! Знакът на жертвата е направен, кръговратът на Деня10 е направен. Даде се трапезен хляб. И списание Нур е наистина една трапеза, която Tр ... 8 години Списание Нур (1/2007) Нур е сакралната страница за Новото хилядолетие! Списание Нур се роди преди осем години от една голяма идея – идеята за нова Духовна вълна, която трябваше да бъде достояние за ... 9 години Списание Нур (1/2007) Нур е автографът на Учението Път на Мъдростта! Това тържество го дължим на една благодат, с която Небето чрез своите Послания ни дава живот, път и служение. В Посланието за 2002 година ... 10 години Списание Нур (1/2007) Нур е кръщелното свидетелство на Пътя на Мъдростта! Ваше преосвещенство епископ Иларион, благодаря за Вашето благоволение! Благодаря за благоволението и на доайена на Великото народно ... 11 години Списание Нур (1/2007) Нур има само една кончина – у Бога! Под покрова на списание Нур и с Посланието за тази година като дар от Небето, а именно Послание на Битието15, нека Небесният дар – да бъ ... 12 години Списание Нур (1/2007) Нур е един нов Феникс! Общество Път на Мъдростта има своя триумф! Когато затвориха посвещенията в Египет и Фениксът повече не възкръсваше, светът имаше нужда от един нов Феникс. Това е ... 13 години Списание Нур (1/2007) Нур е път за себесъдба! От сърце се радвам, че пътят на едно тържество можа отново да ви съзве в служение. Бъдете благословени в своята принадлежност! Ръката е щедра тогава, когато жер ... Посрещане на Новата 2007 година (1/2007) Приносът на българите в Европа ще е преломът в планетната психология! /Преди 24:00 часа/ Добър вечер, скъпи Деца на Деня! Хубаво е в тази наша взаимност, и разбира се обществена ... Интервю с Ваклуш Толев ТВ Канал 3 (1/2007)   Таня Иванова: С „Честито!“ и „За много години!“ се срещаме днес, на Богоявление, уважаеми зрители! Какво по-хубаво от тази среща, когато Бог е разтворил ... Ден на Рождеството (1/2007) Бъднината е вашето право да създавате от раждането Рождество! Уважаеми дами и господа! Илюзии е имало от най-древно време, ще има сигурно и докато човекът самият стане Бог. Христос го ...