Нур е свобода от ерес да ядете плода на знанието!
Има радост, която не може да бъде назована. Това е радостта, когато някой има възраст. Списание Нур има вече възраст – то е на 1 година! Слезе от люлката, отнехме му стоялката на прохождането. Но аз честитя не прохождането, а присъствието му! Защото присъствието на списание Нур е потребност на съзерцанието, чрез което познаваме Бога у нас, а чрез нас Бог се познава в Себе Си. Това е, което едногодишното дете рече на света!
Разбира се, че светът не е само това, което сме ние тук. Този свят има свои поделения в Небесните сфери и всичко друго може да бъде загубено, но реченото и писаното в скрижалите на Небето никога няма да изчезне. Колко наслада е доставило и колко тревожност е събудило… Защото, както съм казал, най-великата тревога, това е тревогата на религията. Но религията е преходност; Духовната вълна е вечна – Духовните вълни нямат свое свършване! А ние правим Мъдрост, с която освобождаваме човека от онова, което се нарече „ерес“ – да ядеш плода на познанието. Това е ролята на списанието: Нур е свободата да ядете плода на знанието! Тази свобода е както на Небесните поселения, така и на нашите земни присъствия. Ако това сме могли да направим, тогава с основание сме казали, че няма вече Голготски път, а има Божествен път; ако това сме направили, ние с основание сме казали, че Възкресението е свобода за битие в Небесата, а не тревожност и оплакване!
Разбира се, нищо без болка не е идвало, но за онези, които неуморно продължават в безсъние да работят, болката е това, което огненото Слово чертае като повеление на Боговете. И затуй не съм чул глас, който да се оплаче, и слово, което да изрази страдание. Напротив, тези, които работят в това списание, са не само самоотвержени, но и удовлетворени. А когато човек е удовлетворен, той има йерархия да иска да върви. Който има пулса на йерархията, той е изпълнил волята, че човекът е един бог в развитие.
Това Нур можа да направи – да даде идея за свобода от страдание, да взриви една мирогледност, която световете натрапваха на човечеството, а именно ереста да ядете плода на знанието. С надслова на списание Нур ние казахме една истина, която ще бъде вековна – няма зло, има нееволюирало добро! Това е да дадете позитивна сила на неперсоналната енергия и да освободите потенциалната даденост, че човекът е един бог в развитие.
Защото този надпис сменя оборотите на душевната ни възможност и вдига тягостната беда над човечеството в хилядолетните му истории – именно първородния грях. Вложената позитивна сила в промяната освобождава от онова, което се нарече „първороден грях“, и от чакане само на изкупление и спасение, защото имаше и една друга още забрана – да не се яде от плода на вечния Живот.
Всяко знание е една йерархия и точно затова Нур ще свидетелства за Пътя на Мъдростта. Защото всяка Духовна вълна създава своята тревога в образа на една концепция – не само в религията, но и във философията или в тайното учение; създава едно стъпало, в което човек може да види себе си. Знание, което не ви дава огледалност, то е информация! Информацията може да премине от лявото към дясното, или от дясното към лявото, но ако някаква идея не „седне“ в същността ви, за да направи подкваса на вашето довчерашно знание, това е само информация.
Списание Нур няма за задача да бъде информатор. И ако то отгърнато трябва да бъде характеризирано, бих посъветвал да прочетете поне Прогласите.
Никъде в списанието няма да намерите нито една еротична фраза, нито една карикатура над когото и да било. Може да намерите сентенции, афоризми; може да намерите знания, за които нищо не знаете, но те имат за задача да ви дадат Нур – Светлина. А от Светлината нищо не може да се скрие и както е казано в светото Евангелие, тя се дава и на лоши, и на добри: Слънцето грее над всички. Така че, когато изведете една отделна мисъл, тя няма да ви информира. Тя ще е лъч от Нур, от Светлината. През какви места ще прекарате този лъч да се начупва…, но Светлина не се губи. Ще дойде момент, когато озарението ще ви направи в йерархията достойни да се пробудите. Така че този, който иска да отрече Нур заради това, че нещо не го е огряло, нека почака да узрее и той за това. Защото според йерархията е и усвоеното!
Аз честитя рожденика, който вече има възраст. Не съм предвидил и няма да напиша слово за погребален обред. В това трябва да бъдете убедени!
- Нур няма да има погребален обред – Светлината никой не може да погребе!
Никой не може да измисли такава церемония. Тя беше направена за Христос, но преди да се знае, че е Светлина, защото Той възкръсна! Когато някой иска да погребе Нур, трябва да знае, че той ще възкръсва!
Така че на Светлината Мъдростта може да є пее песента на сътворението, но погребална песен на Нур няма да напиша! Затова едногодишникът не може да бъде броен вече в своите години. Аз му пожелавам достатъчно устойчивост, изобилна Мъдрост, каквато дава и досега; непреклонност пред лекия присмех или недостойното търсено величие („ние сме срещу еди кои си“). Можем да бъдем на прицел, но никой не може да ни уцели!
Нур ще живее! Нур е съдба! Нур е Път на Мъдростта!
Честито ви!
22.02.1994 г., гр. Пловдив, Младежки дом „Спектър“