10 години Списание Нур (1/2007)

Арxив | брой 1 / 2007

Нур е кръщелното свидетелство на Пътя на Мъдростта!

Ваше преосвещенство епископ Иларион, благодаря за Вашето благоволение! Благодаря за благоволението и на доайена на Великото народно събрание – г-н Йосиф Петров, който гостува на това тържество! И всички, които имате рангове, пазете ги в пазвата на своето безсъмнено служение в Пътя на България! Благодаря на Децата на Деня, които под благослова на Посланието на Бдението осъществяват своето велико служение. Нашата среща е за това голямо предизвикателство, което времето предостави на тайните. Защото тайни в бъдеще няма да има, но ще има тайнства! 

Списание Нур навърши своите десет години. Не е проблем дали това е невероятно, проблемът е дали то беше историческо битие и Божия необходимост. Голямата тайна на бъдността е в този купел да бъде кръстена бъднината на Духовната вълна на Мъдростта, чието тайнство е, нейните Деца на Деня да бъдат клада на свободата. А на кладата на свободата казах, че единствената жертва е човекът. И тогава, когато битката за човека свърши, Божието му кръщение го прави Син Божий, прави го Единосъщ! 

Поднасяне на Ваклуш Толев списание Нур 1/2003 с надслов:

  • На Автора,
  • С благодарност за благослова с най-далечното,
  • което е и най-близкото до нас!
  •  
  • От Редакцията

Аз благодаря на онази ваша воля, която като традиционност е надмогнала дракона на всекидневието, за да ви доведе от Дунава, от Черно море, от Родопите, отвсякъде на тази наша Тайна вечеря. В Тайната вечеря, която е Космична даденост и един от най-великите мистични актове, не е проблем само да умиете краката на своите – проблемът е хлябът да бъде вашето жертвено тяло: Този хляб е Моето тяло. Списанието е нашето тяло, това е Моето тяло – списание, което има само един автор. Това е благоволението, на което аз дължа поклон! Но казах: Само смирението не е обидило Господа и съдбата! Съдбата е победима, Бог у нас трябва да бъде изведен в Живот! Имате трапеза, от която може да ядете до насита. В този смисъл права е мисълта ми, че Боговете не се уморяват, когато трябва да свършат делото на своя Отец!

Нур е кръщелното свидетелство на Пътя на Мъдростта в Третото хилядолетие! Списание Нур не само е път, то не само е олтар, то е битие! И при него не може да бъде определено, че е единствено за първосвещеника. Тайната за величието няма нужда да я търсите само в лични доблестни дела – намерете я като подкваса в страниците на Нур. Там всяка ненасита на духовен глад ще удовлетворите, защото в списанието вече има всичко – от Посланията, от изведените тайни на Духа до Свободата, която е Живот в Бога; от религиозното виждане до социалното служене.Аз не зная дали страниците, които са изписани в списание Нур, или по-скоро родени от моята духовност и душевност, дължа на грамотност – на това, което културата е оставила досега, на онова обществено заведение, където съм минал своето школско възпитание, на оня дом бащин и майчин. Не са и проблем на улицата – аз нищо не научих от улицата! Всичко, което е дадено, е от националната клада – от онова, което казвам: История се прави от волята на цезаря и с молитвата на жреца, и от онази Мирова даденост, чиито изкласи безспорно са били това, което наричаме с едно общо име „религии“ – от тях са изведени културите, правните постулати.

Тази година юбилеят на списание Нур се съчетава и с моя юбилей – прилични 80 години! Трудно е човек да приеме огледалния образ на детето, трудно е да приеме пътешественика (оня откуденик, както е казано в една от творбите ми.) И все пак достойно е да изведете правото си на юбилей, минавайки през всичко, което обикновеното човешко мислене и нравствените таблици, дадени като поведения на добродетели или на страдания, са ми налагали като път. Но аз трябва да кажа: няма страдание – това е самата истина! Тогава разбирате, че жестокостта се самоизмъчва в поведение да ви даде страдание, че жестокостта остава в нееволюиралото добро.

Направих ги тези 80 години! Не правя отвод от живота, защото аз не го деля на земен и Небесен. Благодаря на това, което ме е съпровождало! Благодаря на един идеологически свят, който искаше, който се опита да ме направи стадно същество, на което аз не можех да не се противопоставя с идеята, че когато си достатъчен на Себе си, си непобедим! Но казвам, че годините ми са достатъчни. Не искам в никого да родя скръб, но не искам и никой в дребномислие да отива пред стената на плача, за да се вайка за своята незначимост.

Когато човек иска с обстоятелства да си обясни причинност, той работи с ниския ум. Така работи стадното съзнание. Когато с първичния ум, когато с рефлекса на своята емоция (или на астрала, както го казват) искате определение и чрез обстоятелствения свят искате обяснение, вие наистина ще се питате: „Защо на мен се случи, аз ли съм най-големият грешник?“ Но когато имате идея, тя прави това, което нарекох Голготско битие! Идея – Аз и Отец сме едно! Можеше ли някой да смути Иисус и Той да се пита защо на Него се случи?! Когато имате предназначение да направите социално битие, вие приемате Разпятието, вие дарявате своята майка на онзи, когото сте обучили за свой ученик: Иоане, ето твоята майка; майко, ето твоя син! Това е социално битие! И тогава, когато искате да направите Мирово битие, камъкът на гроба не е тежък – има кой да го отвали. Обстоятелствата питат: „Кой?“ Ами забравиха ли, че Небесните Сили рекоха: Това е Моят възлюбен Син, над Когото е Моето благоволение! Щом като има благоволението на Своя Отец, защо трябва да има съмнение кой ще отвали камъка, когато отива в едно Самокръщение да направи надгробна властност!?

Никога не съм се питал защо на мен се случи да вляза в затворите. И би било наистина предателство спрямо онова, което като битие съм имал и като предназначение е трябвало да направя! Институт, който ви ограничава, ако вие го преценявате, тогава той не е в състояние да определи битието ви. Но там аз видях безцелници. А в голямото съзнание ще срещнете много сенки – сенки на бродници! И много евтино се извиняват хората, че затворът е институция на мъченичеството. Официалната власт в идеята за мъченичество си е позволила да упражни спрямо човека ограничение – да го остави сам. Защото, лишавайки го от бродническите сенки, когато той няма достатъчно енергия за вулканически взрив, става един угаснал вулкан или една бедна дрипа, сложена на божество. А идеята за „сам“ и „самост“ е една от най-великите тайни, вложени в човека. Затова известни институции са измислили свои подформули. (Примерно казано, монашеските институции, йогическите и други школи за възпитание, школите за обучение, където искат да изведат вашата същност, за да не се почувствате сам и страхът да вземе власт.) Но какво би било това, че искаш, както съм писал, сам жив да бъдеш храм? Няма по-велика тайна от тази! Това е основание да не може да ви победи никой – че искаш сам жив да бъдеш храм, че си напуснал родни простори, че си напуснал бащин дом, че искаш да си свободен!

Проблемът е не самотата, а че тези култури, които ни обучаваха досега, ни обучаваха чрез жестокост за добродетели. Това е ужасът! И вие днес сте свидетели. Свидетели сте на фундаментализма, свидетели сте на малката мисъл, която прави антиглобализъм… Не мога да кажа, че не почитам дързостта хората да се борят за нещо, но то трябва да бъде осмислено. Колко много се бориха ведно с Христос, но битката на Христос е осмислена – Възкресение! То е проблем на една вътрешна добродетел – право на саможертва. И когато саможертвата не е под съмнение, тогава институцията, обличаща във вина, не значи нищо.

Човекът е свещен! Не канонът, не материята. Защото много храмове си отидоха, а онези, които стоят, са атракции. Ежедневието не е било осмислено от хората и е било канонизирано от институциите! Канонизирано като всекидневие, което ви тежи.

Разбира се, не бива да бягаме от всекидневието. Но как можем да го направим наша деятелност, а не наше бреме? Девет месеца са нужни, да може да се роди едно дете. Нужна е тази плодна утроба, която ни дава право на присъствие на земята, още в заченката да освободи плода на бъдещето. А земята в своята отговорност, когато приеме в гроба – другата утроба, трябва да роди син за Небето. Това като разберете, няма да ви тежи нищо – няма да имате идея за хленч, а ще родите отговорост – дори да обършете собствените си сълзи. (Хубаво го е казал Каравелов: На чужд гроб без сълзи плачат.) Така че земята сътрудничи за нашето раждане като Небесност, а майчината утроба – за раждане на човека на бъдността!

Свобода от бремето на всекидневието! Достатъчно ум е сложен в нас като съображение за изграждане на поведение и достатъчно божественост в идеята на победа над Себе си. Не ви трябват признания на институции, трябва ви това, което пак много често повтарям – служение без Себе си! Нещо, което един човешки син, в лицето на нашия Левски, направи: Други няма, аз съм сам! Той направи една от големите социални мисии. В какво? В идеята за свобода!

Идеята за забравата на себе си е сложена и в митологиите – от реката Лета сенките на покойниците пиели забрава на земния си живот. А знаете, че някои още пазят този традиционен обичай – на мъртвеца му сложат някой лев, та когато минава една друга река – Стикс, да плати на Харон да го пренесе в подземния свят. Откуп няма! Човек не може да се откупи с онова, което е обслужвало неговата присъственост на планетата. Планетата е пожертвала своя плът, за да направи човек, и човекът є връща плътта, връща я с одухотвореност. Виждате ли как давате в жертва себе си на това, наречено земя и планета – тя ви дава енергия и вие є връщате още по-голяма енергия! Тази обмяна е именно смисълът, за да може да направите себе си в жертва.

Имаме ли образци, в които можем да намерим своя опорност и по този начин да извикаме енергията на жертвалия се в бъдно служение? Да! Това беше нашата голяма социална и историческа идея да сложим 13 поименни безсмъртни българи, като поискаме за тях признание – Ден за признание и Дом-святост.

Така че не бива да се изживяваме в смут, когато раждаме идеи, а хората не са спрели да изповядат оглозгани идеологии.

  • Идеята на Нур е, че Мъдростта е Път и олтар на ново битие!

Измерение за стойността на жертвите никой не може да направи. Всеки поотделно е стойностен, за да бъде цялост в този храм на Третото хилядолетие – дом на Мъдростта!

Идеята е да се изпълни мисията свобода! Следователно Обществото Път на Мъдростта в неговата предназначеност (трябва да бъде разбрана от всички) не е религия, не е и древна школа, не е и академично учебно заведение. То е право на присъствие в Третото хилядолетие за мисията да се реализира свобода!

Ето защо в Посланието на Бдението (за 2003 г.) е казано:

  • Денят на оробителя свърши, дойде отговорният ни час! Не блудникът се връща, а синът намира Бащата!14

Ето идеята на мисията свобода! И затуй, когато е ставало въпрос за емблемата на Мъдростта – този Триъгълник, в който стои Змията – това е горната част на Христовия Кръст. Защото Голгота не е мъчение, Голгота е среща на черепа на Адам и Кръста на Христос – Духовната вълна на Сътворението с Духовната вълна на Месията на Любовта. Тази горна част на Кръста Христов е победата на Духа над материята. И следователно поведението на Децата на Деня под този символен знак е мисия за свобода. Клада на свободата – това е техният бъден Път!

Но трябва човек да узрее за свобода, а не да се бори за свобода – свободата е проблем не на измеримост, а на поносимост!

15.02.2003 г., София, НДК, клуб „Мати“, водещ Татяна Иванова от ТВ Канал 3

 

14 Нур 1/2003, с.21.

Още от броя
Интервю с Автора на Списание Нур (1/2007)   Списание Нур навърши своите 14 години. Какво ще му пожелаете като бъдеще? Единственото пожелание на списание Нур е осъществено предназначение – да представи за бъ ... Проглас (1/2007) Посланията чертаят Път; Списанието върши служение! Годишнината е условност; както благодатта е израз на отговорност, а самосъзнанието е плодоносие. Тези листи пълнят Книгата на Живота, ... Ден на Посланията на Планетния Логос Слово (1/2007) Слово Посланията са съвместимо действие на отговорност между Божията човечност и Човешката божественост! Благодаря на всяка воля, която е благословена в своето осъществяване з ... Раждане на списание Нур (1/2007) Списание Нур е чаканият младенец на благовестието! Имам една нескрита радост, която не считам за неудобно да я споделя – както едно цъфнало дърво наесен дава обилен плод, то н ... 1 година списание Нур (1/2007) Нур е свобода от ерес да ядете плода на знанието! Има радост, която не може да бъде назована. Това е радостта, когато някой има възраст. Списание Нур има вече възраст – то е н ... 2 години Списание Нур (1/2007) Нур е детето на Мъдростта! Преди човекът да започне да яде, дали са му Дихание. Яденето е второто му живеене, втората му енергия – първата му енергия е Божията! Така че за нас ... 3 години Списание Нур (1/2007) Нур е олтарът на Пътя на Мъдростта! Това, с което сме белязани, не бива да позволим да не бъде величие – онова величие, което сме определени да вършим! Имам една нескрит ... 4 години Списание Нур (1/2007) Нур е светлина на Знанието! Дар, който не може да бъде оспорван, има само едно признание – да му служим всеотдайно! Това е Пътят на Светлината и животът ни в Мъдростта! ... 5 години Списание Нур (1/2007) Нур е страница от Книгата на Живота! С благослова и вреченото обещание като Деца на Деня – да бъдем живи в Живия! Дарени със знака на теогони, т.е. човеци-божества, в преддвериет ... 6 години Списание Нур (1/2007) Нур е идея за бъдещето! Много е трудно човек да поеме всичката отговорност за едно пратеничество в пътя на бъдещето. А Нур е идея за бъдещето без да е идеология! Защото Пътят на Мъд ... 7 години Списание Нур (1/2007) Тайната на Нур е Небето! Скъпи Деца на Деня! Знакът на жертвата е направен, кръговратът на Деня10 е направен. Даде се трапезен хляб. И списание Нур е наистина една трапеза, която Tр ... 8 години Списание Нур (1/2007) Нур е сакралната страница за Новото хилядолетие! Списание Нур се роди преди осем години от една голяма идея – идеята за нова Духовна вълна, която трябваше да бъде достояние за ... 9 години Списание Нур (1/2007) Нур е автографът на Учението Път на Мъдростта! Това тържество го дължим на една благодат, с която Небето чрез своите Послания ни дава живот, път и служение. В Посланието за 2002 година ... 10 години Списание Нур (1/2007) Нур е кръщелното свидетелство на Пътя на Мъдростта! Ваше преосвещенство епископ Иларион, благодаря за Вашето благоволение! Благодаря за благоволението и на доайена на Великото народно ... 11 години Списание Нур (1/2007) Нур има само една кончина – у Бога! Под покрова на списание Нур и с Посланието за тази година като дар от Небето, а именно Послание на Битието15, нека Небесният дар – да бъ ... 12 години Списание Нур (1/2007) Нур е един нов Феникс! Общество Път на Мъдростта има своя триумф! Когато затвориха посвещенията в Египет и Фениксът повече не възкръсваше, светът имаше нужда от един нов Феникс. Това е ... 13 години Списание Нур (1/2007) Нур е път за себесъдба! От сърце се радвам, че пътят на едно тържество можа отново да ви съзве в служение. Бъдете благословени в своята принадлежност! Ръката е щедра тогава, когато жер ... Посрещане на Новата 2007 година (1/2007) Приносът на българите в Европа ще е преломът в планетната психология! /Преди 24:00 часа/ Добър вечер, скъпи Деца на Деня! Хубаво е в тази наша взаимност, и разбира се обществена ... Интервю с Ваклуш Толев ТВ Канал 3 (1/2007)   Таня Иванова: С „Честито!“ и „За много години!“ се срещаме днес, на Богоявление, уважаеми зрители! Какво по-хубаво от тази среща, когато Бог е разтворил ... Ден на Рождеството (1/2007) Бъднината е вашето право да създавате от раждането Рождество! Уважаеми дами и господа! Илюзии е имало от най-древно време, ще има сигурно и докато човекът самият стане Бог. Христос го ...