Нур има само една кончина – у Бога!

Под покрова на списание Нур и с Посланието за тази година като дар от Небето, а именно Послание на Битието15, нека Небесният дар – да бъдете вечно Негови във вековете – да изсипе своята благодат, за да направим голямото си служение!

Честито на всички ви големия празник – Ден на списание Нур! Нур не може да залезе, защото Светлината не може да бъде тленна. Нур е нетленна светлина, чиято утроба безспорно е вечната майка – Духовната вълна на Мъдростта, и чийто гроб е Възкресението – заради човека-бог. Чаканият Бог е човекът!

Благодаря ви, че сте нарушили всекидневието си, за да бъдем днес заедно, та тогава, когато ме няма, списание Нур да има своето Възкресение чрез вас! Бъдете благословени!

Поднасяне на Автора списание Нур 1/2004 с надслов:

• Учителю Ваклуш,
• Благодарим Ви, че ни учите да живеем!
•  
• От Редакцията

С особено чувство на благодарност приемам този дар, без да ме досегне каквато и да е ласка. Но аз не мога да бъда равнодушен, когато ви споделям тяхната жертва и когато съм тревожен за техния успех. Успехът е по-тревожен отколкото неуспешността! Успехът иска отговорност, неуспешността може и с немарливост да отминете. Бъдете успешни, за да създавате тревога на творците!

С особено чувство на отговорност и, разбира се, на признателност към тези, които ви поднесоха списание Нур, а именно – на целия редакционен колектив; които, както веднъж казах, играят върху една жива жарава – Словото, което съм дал тук или там в страната. За да може от лекциите, които са изнасяни на различните места, да се направи една статия, която влиза в списанието, и то с ритмичността на тази жива жарава. И те като нестинари играят, без да изгорят, за да имате богатата трапеза на едно Знание, което е нарушило традицията, което се е освободило от потребата да се слага предлог на нещо овехтяло и осъществено вече; за да сложат една взривна дума, която преобразява бъдещия свят – свобода, свобода от таблиците на добродетелите!

Изразът на Знанието е „да бъдеш“. Да бъдеш е тази битност, която не ви лишава от присъствие на събудения Бог у вас, срещу онази преходност, която ви учеше за добродетели с щедростта на доброто, но ги налагаше с оръжието на безпрецедентното зло. Създаде се раздвоение в душата на човека в хилядите години на тази голяма, колосална битка, между добро и зло, но не се подаде нито една валенция, за да се създаде бъдещето на свобода от зло, така както Учението Път на Мъдростта ви предостави. И това не можеше да бъде дадено само като визитна картичка, не! То влезе като надслов на списание Нур, за да може всеки, когато направи достатъчно усилие да се смути, без страх да отхвърли този непоносим хилядолетен товар – да бъдеш грешен, и така чрез внесения страх да бъдеш покорен.

Колко много борбеност се иска, за да бъдете освободени от съмнението, което поражда страх! Идея за свобода – свобода от минало! А трябва да я направите в себе си. Не е проблемът за голямата тревога. Казал съм, че религиите са Мирова тревога, но време беше тяхното постановление, на камъни писано или в книги, да спре своето въздействие; да дойде този талвег, за да раздели Добродетел от Знание.

И точно тук е големият диоптър, изтънчената вече познавателност на тематичността в Учението Път на Мъдростта, дори и ако щете с това определено дарование да имате прозвище в битието на бъдещето – „Деца на Деня“. Имаше апостоли, има какви ли не радетели – Деца на Деня не е имало!

И ако вие сте лишени от страх, ако имате неуморността и ви липсва отчаянието, ще изхабите камъка на развитието, на страданието и ще го хвърлите. И тогава, когато се качите на своята Голгота – Сизифовската голгота, вие ще знаете, че има Възкресение.

Това е Нур, това е бъдещата култура! За радост, разбира се и малко за нещастие на Децата на Деня, те ще понесат може би най-тежкото – така както Моисей си чупи плочите, вие трябва да счупите същите тези плочи, които бяха само добродетели. Дайте Знанието, за да нямате заник!

• Нур е букварът на бъдещето!

Но будността не е само наблюдението – потребата от новото е да го сложите и в духовния си растеж. Тази тайна трябва да се знае. Да се знае този прилив на енергии – кое не е енергия още, а е само един факт, и кое е онова, което може да взриви факта, за да извади оттам енергията за растеж, за посвещение, за осмисляне на жертвата, за безстрашието, с което можете да надкрачите гроба, като там извършите своето Самокръщение! Защото именно Самокръщението ви дава право да изходите Голготския път.

Затова тази година в Посланието се постави въпросът: Деца на Деня (вашето прозвище е отговорност!), извървете своите Голготи! Голгота не е страданието – това е местото, където Духът одухотвори материята. Да не говорим за онези тайни, които разкри Учението пред вас и цялата наука е в дълг на бъдещето. Тя не може да не бъде упрекната, че в даден момент на историческото време не е знаела тайни, но сложиха ли на кладата онези, които не споделяха утвърдената традиционност, която аз често наричам убийца на еволюцията?! (Сега Инквизицията може да е спряла изстъпленията си, но е преминала в по-префинени форми.)

Когато трябва да говорим за списанието и неговия празник, ние трябва да знаем, че Нур е богатството на бъдещето! Но Нур не е само богатство. Богатства има много – Нур е всичко това, но е и свидетел колко беден е бил светът без нас.

Много тайни в него ще открият… Но ние не можем да отречем (и нямаме право) онова, което хилядолетията са давали като идея за изграждане на човека, за да дойде до своята Голгота. Както не можем да оспорим правото си на Голгота, колкото и много страх да събужда, колкото и много китки да са сложени на страдащия.

Така че Нур е нещо повече от богатство, то е свидетел! И свидетел именно на това, колко беден е бил светът без нас. Сега е неудобно това да се твърди. И точно тук е дързостта на Децата на Деня; точно там е било смелото битие на учениците Христови след Тайната вечеря да тръгнат по света. Колко смешно, може би, е изглеждало в самите тях тогава, когато им казва: Ето, този хляб е Моето тяло; това вино е Моята кръв!

Да направиш едно велико тайнство – Причастието! И този, който поревне да яде от хляба на Тайната вечеря, вече не може да бъде върнат, вече не може да бъде спрян в дълг на жертва. Жертва! Защото Причастието какво е? То е вътрешната ви революция. Революция, която отвреме-навреме раздвижва не толкова спокойния път на еволюцията.

От Франция наши читатели са написали една благодарност – до такава степен са дали път и сърце в душата си, та са изразили една особена благодарност – да напишат стихотворение, което са кръстили „Свобода“, придружено с един поздрав: На добър час на списание Нур и на многая лета на г-н Толев! Вие знаете, че в Америка имаме хора, които четат Нур, в Австралия, в Австрия, в Чехия имаме представители… Но това не е само знак на отговорност на Обществото, то е и поведение на онези, които имат открехнати врати или прозорци.

Знаете ли колко ще бъде променен светът?! Това е невероятно да го помисли човек, камо ли да го приеме. А то ще бъде преобрат! Преди известно време казах, че няма да има различни кръвни групи, а ще има една. И японците демонстрираха вече универсалната кръвна група. Тя няма да дава само жизненост на нуждаещия се, няма само да спасява. И не се страхувам от това, че някой може да каже, че ще има универсален човек и универсален ум – не! Просто ще се освобождаваме от това, което не ни прави събожници. Защото кръвта е Азовият представител. И когато хората се разграничават в този Азов представител, те не могат да създадат събожника. А ние трябва да дойдем до единство – че Един, наречен от нас Отец или Творец, ни е сътворил с ръцете Си и ни е вложил Своето Дихание – направил ни е събожници.

Ние сменихме акта на обичай врага си. Сложихме, както знаете, в страниците на Нур (и се чете от години), че дори нямаме враг – та да го обичаме. (Идеята на Любовта е преходна като добродетел, макар че надвиши Правдата, която беше око за око, зъб за зъб!) Нур ви каза: „Вие сте събожници!“

Трагедията на света е, че представи ума (това, което прави цивилизована Европа), а не изнесе духовните си субстанции, за да направи белег за една бъдна Духовна раса. Но еволюцията има своето право и в тези седем подкоренни раси и седем Духовни вълни върши своето развитие, като изнася напред белязаните си деца. Ние не можем да се сърдим на това, че бавно върви еволюцията, когато искаме от нея да създаде богове… А тя е правила богове! Особено с онова голямо въображение, което е раждало да хваща стихията и да я прави бог. Ето ви водата, която е бог; ето ви вятъра, който е бог… Тогава лесно ли е да направите човека-бог с Божественост?! Затова казах смелата мисъл: Направете среща в себе си – Човешката божественост да се срещне с Божията човечност! Това са големите неща и това е дан, която списание Нур предостави.

Аз зная, че се говори: „Учителят ги е дал тези тайни…“ Учителят нищо не може да ви даде, ако Небето не е щедро. А то е щедро към всекиго, независимо от неговия ранг, но му дава това, което може той да приеме. Учителят ги е дал в пълнотата си на Божественост. Човешката божественост може ли да приеме тайната на Божията човечност? Да, когато порасне, може!

Учителят може и да бъде упрекван в границите на отговорността… Когато малчуганът, духовният малчуган, иска да продаде Учителя си, тогава Христос не му казва нищо друго, освен: Иди и свърши своето! Не може да бъде досегната пътеката Му. Винаги е имало будност, която е съчетана с отговорност. Отговорност, която не ражда жертви, е фалшификат! И затова Христос не е бил смутен, когато Го водят на съд, а казва: Петре, скрий ножа! На Него не Му е нужно нищо – нито величие, нито признание – те са заради тези, за които е дошъл.

Каква голяма тайна откри Христос, и то наистина тайна – двадесет и четири старци около трона на Отца не могат да счупят нито един от печатите на Книгата на Живота! А това са били Великите посветени на миналото – двадесет и четири старци, посветени, пеят на Бога… Вижте, Бог е това, което вашето бъдеще чака. Но нека си има респект, за да не унижим великото. От величие нямаме нужда, но от велико имаме. Един Син Човечески, станал Син Божий, счупи печатите и разкри една от най-великите тайни, която хората не можаха да уловят! Затова, ако иска някой да прави сравнение, нека ги намери тези неща, без да загуби своето право. Но не може и така – както в моите ученически години въстанах срещу баснята на Михайловски – да упрекнете охлюва, че се е качил на върха на елхата с пълзене… Той няма други средства. Вместо да възпеем достойнството, че той с това, което притежава, се качва на върха, за да види света, ние сме го упрекнали!

Още веднъж благодаря на всички ви, че сте нарушили своето всекидневие. Именно всекидневието ражда толкова много баналности и слага толкова много вериги. Ако не бяха тези вериги, човечеството нямаше да върши инквизиции; ако не бяха тези спъни-прагове, човечеството нямаше да прави това, което сега буди в съзнанието ни отвращение – рицарските битки. Колко много енергия е изпиляна в света, за да наложат онова Прокрустово легло (както е в древногръцкия мит). Там този, който е къс за леглото, го разпъват; онзи, който е по-дълъг, му секат краката, за да влезе в леглото.

Пътят на Знанието е свобода! А знаете колко много тайни са казани в Учението Път на Мъдростта и с кои още несъбудени органи, но сложени у нас, ще си послужим за Знание! Ето защо Адам се е търсел. За да даде принос към своя Сътворител – търсейки се, да бъде достоен син на своя Баща. А този син от Адам стана Син Божий, като извървя Своята Голгота и чрез Разпятието си направи социална култура. До момента на Христовата теза за социална култура, а именно Разпятието, ние нямаме идеята за Път. Христос я даде: Аз съм Пътят, Истината и Животът! Хората не разбраха Пътя Му. Да не говорим, че Истината няма свой образ. Но в бъдната Духовна вълна – именно когато ще имаме Истина, ние ще познаем йерархията на Духовните вълни, които стигат своята върховост в Свободата. Трябвало е, обаче, хората да минат през Сътворението, през Митологията, през Правдата, трябвало е да минат през Любовта; трябва сега талвегът да изнесе Знанието, а именно Мъдростта. Тези тайни вече се освещават с тайната на Знанието.

Така че списание Нур не може да бъде преходност, защото Знанието има друга материя, в която то е вписано. То не е преходността на астрала – на чувствата, на вълненията. Нур е Fiat Lux, само че в еволюция! И точно когато Сътворителят каза: Fiat Lux!, стана живот. Светлината беше Бог, Бог беше в Светлината и Светлината беше живот. Живот! Затова не се лишавайте от утробата на Мъдростта – за да сложите своето бъдеще, и не се страхувайте от гроб, който ви дава право на Възкресение!

И чак когато влезем в Духовната вълна на Свободата, която е живот на Единосъщие, тогава няма да говорим нито за знания, нито за отминали добродетели. Както съм казал: Само Бог живее!

И така, Нур има своя голям празник – 11 години! А числото 11, както и числото 22 са свещени. Те не се събират, когато искате да правите нумерологични интерпретации. И трябва да се знае, че детето Нур има само една майка – Мъдростта, от чиято утроба то се роди и израсна. Но има и само една кончина – Нур може да умре само у Бога, никъде другаде! Не може да умре със скрижалите, които са давани в свещените книги, не! Никой не може да го изнуди да умре в такава преходност.

Нур има само една кончина, а то не е и кончина – то е Свобода вече!

Нур може да умре само в гръдта на своя Бог!

14.02.2004 г., София, Зала „Триадица“