Нур е път за себесъдба!

От сърце се радвам, че пътят на едно тържество можа отново да ви съзве в служение. Бъдете благословени в своята принадлежност! Ръката е щедра тогава, когато жертвата е осмислена!

С всичката си душевност на грижата на Небето благодаря за вашата неуморност в Пътя на служението! Благодаря за това, че никога не сте извели свободата на душата си без идеята на Мъдростта в бъдеще!

Във всеки човек съществуват енергии, които той излъчва. Бях казал, че Адам няма пъпна връв. Това е най-странното – Адам няма пъпна връв! И какво донесе едно научно откритие – че благодарение на онази пъпна връв, която вече Ева има, сега човечеството намери своята панацея. Ева е изведена, тя не е сътворена! Казал съм, че пъпната връв – духовната, на Адам е Диханието на Отца, т.е. на Сътворителя. След това изведената от него, от неговото ребро Ева, именно чрез Диханието създава физиологичната пъпна връв. Ето защо енергиите, които трансплантираният орган излъчва, и съпротивите на организма, само енергията на Диханието може да уравновеси.

Значи, къде е тайната тогава на Твореца? В човека. Дал му е на него одухотворена материя чрез чистата Си същност – Диханието! Затова казах в Посланието на Живота: Открийте бъднината си в Книгата на Живота!17 Там я открийте! У нас седем тела имаме, но мнозинството работи с физиологията си, с астрала и с услугата на Адам да яде ябълка, т.е. с познанието. Светът борави с неща, които в него съществуват от плътта; светът съществува, той не живее още! А съществуването създава неравновесие или разместване на същностите, за да имаме усещане за болезнености, дори и причина за умиране. Адам не отиде ли съзнателно да умре като изяде ябълката?!

Какво е умирането? Умирането не е още смърт, защото то е от полето на първичния ум. А този ум ще умира, защото само откровението създава Живот! Затова в Посланието е казано да откриете бъднината си в Книгата на Живота – а не в анатомията си. Може ли човек да стане анатомично толкова съвършен, че да няма нужда от необходимост да лекува анатомията си? Може, но когато стане това, което сме казали в Учението Път на Мъдростта – Съсътворител! Тогава разбирате ли, че няма да търсите кой е Сътворителят?…

Големите тайни на бъдещето ги дават само големите Учители. Другите дават необходимости за съществуването на човека. Не можем да ги упрекнем, освен когато правят изключителни хвалебствия за себе си, а не разбират бъдещето. Не можем да ги упрекнем, но не можем да кажем, че са божествени.

• 13 години Нур има само един приоритет – божествеността!

Разбира се, човечеството има и развитие. Затова в етиката сме сложили тезата, която сменя всичко: Няма зло, има нееволюирало добро! Следователно в нееволюиралото си добро човек може да постави въпроса – възможно ли е да понася числото 13? Хората са казали в своите проницания, че числото 13 е фатално, че то е съдбовно – фатум. Защо? Какво направи Пилат? Изми си ръцете, защото не можеше да понесе Христовата еманация. Изми си ръцете… (Вижте, всеки акт свързан с големите е нещо!) Следователно може да се постави въпросът за еманацията на числото 13.

Числото 13 има две същности. Единицата, която винаги е Той, Безименният, и Тройката, която е идеята на Единосъщи­ето. И след това – 3 плюс 1 прави Четворката – Разпятието. Идеята на Разпятието не е болката, а нихилация на материята.

Увеличи ли се енергията през тези 13 години? Да, увеличи се енергия, която материята не е можела да понася; увеличи се Светлината. Но тези, които познават структурата на човешкото тяло, знаят, че то не е само материя, душа и Дух – седем поделения има. И когато се запознаете с тази структура (а хората работят още с първичните елементи), тогава ще видите кое от тези поделения е Светлина.

Определена светлина получават голямата част от ясновидците, защото те работят с Астралното поле. Но Астралното поле е примитивност! И животните имат усет, и те имат тази светлина на астрала, защото без астрал пък не могат да се ориентират. Но при тях умът тепърва ще се развива… Затова съм казал: съ-Сътворител е човекът! И Книгата на Живота е у нас – тя е у нас! Както у нас е поревналото чувство на човека, че ябълката била много желана и отива да я вземе. Не само да я вземе – отива да умре! Но не може да направи смърт. Малцина правят смърт, за да говорят за безсмъртие; другите умират и след това ги връщат.

Така че числото 13 винаги ще осветява! Единицата и Тройката – Четворката на Разпятието, което е подножието на Възкресението!

И така, 13 години Списание Нур! Петдесет и пет книжки – близо пет хиляди и петстотин страници са излезли! Нур е път за себесъдба! И ние нямаме нужда от барабанчици, въпреки че често ни известяват. Не, вгърнете се в себе си, търсете се в себе си! Открийте се! И когато откриете бъднината в Книгата на Живота, тогава вие наистина може от пътника да направите Път.

А сега – вярно, лесно е човек да бъде извинен, че като Пилат си измива ръцете. Но Пилат ако знаеше, че Христос ще възкръсне и ще му даде огледало за бъдещето, нямаше да си измие ръцете; щеше да си вземе (както римляните са го правили) отровата. Защото по-добре е един къс живот, отколкото по осемстотин, деветстотин или хиляда години, както в Библията живеят. Не колко си живял, а как си живял!

И точно затова, когато съм подбирал 13-те безсмъртници, съм казал – поименни! Защото всички ще станат безсмъртни, но тези са поименни. Или пък, когато някой ме пита защо не съм сложил еди-кой си? Може да е много героичен в очите на елементарното, но не е велик като баба Тонка – Майка на безстрашието, на жертвата! Вижте, тази жена не направи подвиг, тя не изгоря като Жана Дарк. Не, баба ви Тонка приюти цяла революция! В какво? В името на една страна, която е белязана по силата на Мировите йерархии да дава култури.

България е давала култура. Колкото и да е грешно едно богомилство, то е култура, то е било необходимият бряг да се спре водата. Защото не може да изпревариш една култура… И Майката на безстрашието дава път на една революция. Фактически от нейната пазва се извежда свободата на България за жертвите, защото тя, една безстрашница, наистина дава път.

13 винаги ще бъде Духовният път на България! И в Евангелието е казано: Няма раждане без болка. Защо? Защото и тая плът, от която сте направени, трябва да получи чувствителност. А хората плачат… Не! Чувствителност! Това е 13 – число на България, на белязаната страна!

Поднасяне на Автора списание Нур – Панорама с надслов:

• Уважаеми Учителю,
• Честита 13-годишнина на Авторското Ви списание Нур!
• Благодарим за необозримата Панорама-Живот, която като Аз ни дарихте от Той!
•  
• От Редакцията

Благодаря от сърце! Наистина достойно! Не е проблемът, че мога да кажа своята благодарност – вие ще я получите във вековете, когато ще се прераждате и ще се виждате четени от хората и потребни в техния молитвен и социален бит. Това е вашата награда. Моята благодарност е признанието, което трябва да направя – че приехте да ходите Път! И този пътник един ден да стане Път!

Първом, отговорността, която поехте, и с достатъчна откровеност си казахте не грешките, а неувереността. Сега имате друга увереност за себе си – сега имате увереност, че човекът е един бог в развитие. Еволюцията извинява Сътворителя! Не защото не е създал човека съвършен, а защото на сътворения му е потребно да направи еволюция, за да може в себе си да извика цялата благодат на едно велико Кръщение – Кръщението йерархия на Духовните вълни. Иначе няма смисъл битието ви – ще бъдете само истукани. (А такива има колкото искате във всички музеи.)

Това е, което ме кара да ви благодаря от сърце. Това е, което ме кара да помоля, така както ги наричаме, нашите събожници, да дадат признанието на търсения Път и на жертвата за осъщественото битие. Всички имат битие, но както казах, съществуват – имат развитие. А отговорността на тези, които правят битие за посвещение, е това, че болка са имали, за да родят радостта – усмивката на Мъдростта. А когато Мъдростта се усмихне, тогава безспорно тя, радостта, създава светлина.

Вашето битие сега е светлина. Светлина е за всеки, който вземе списанието и се докосне – освободи един лъч, освободи друг… Тази стройност на самата Доктрина на Мъдростта чака у вас. Всеки един трябва да бъде достатъчен на Себе си. Когато не сте достатъчни на Себе си, не можете да давате щедрости, защото то ще е скудоумие (което го има). Ние не можем да му се сърдим, то е потребно, но някой трябва да събужда, някой трябва да си навие часовника! Време е човечеството да влезе в нова Духовна вълна – а тя е именно Мъдростта – в нова нравствена таблица. Проблемът е казан: Да бъдеш, а не да имаш! Имането е преходност, да бъдеш е структура на творчество!

Ето това е, което извършихте. Това е, което ви прати в Третото хилядолетие да оставите на една белязана страна кладата на един нов бит!

Лек път! Достойно служение и лична отговорност за това, което се нарича жертва!

Бъдете благословени, защото ви чакат бъднини!

18.02.2006 г., София, НДК, зала „Мати“