Нур е детето на Мъдростта!
Преди човекът да започне да яде, дали са му Дихание. Яденето е второто му живеене, втората му енергия – първата му енергия е Божията! Така че за нас Нур е първата ни задача, т.е. Светлината е първият ни Път, и всичко, което иска да мине зад завесата, трябва да знае, че Нур ще го освети. Ние ще работим без завеси, защото списание Нур е пред нас!
Колкото и да е малка възрастта му, тя е достатъчна за това, което има да извърши. Двегодишното ни дете трябва да направи в третата си година нов хоровод – вече като един млад момък – да даде нов ритъм на играта в служението. (Това беше дадено в Посланието за тази година4 – неотречно служение!) Трябва да освободи човека от вътрешната верига на робството му. Казвал съм, че ние сме имали робство, и то почти седемстотин години, но роби не сме били – българинът никога не е бил роб! Идея за провиденция носи нашата душевност! И ние нямаме основание да се смутим, че искаме да я приложим в признание на всички институти, които в някои отношения ни унижават. Това прави Нур.
Нур дава свобода!
Нур е белег! То е, както казах навремето: Радостта е усмивка на Мъдростта! Изведох тази велика тайна от Христос: Радвайте се, Аз победих света! Той изнесе Голготския кръст, влезе в утробата на земята, за която беше дошъл, и направи това, което десетки пъти съм казвал: Не можем да отречем материята си, а трябва да я одухотворим!
С Нур ние даваме идея за просветление. А просветление може да даде само Светлината. Тя е обаянието на събудената интуиция, тя е вулканическият взрив. Но когато Светлината дава просветление, не може без приложници, а те не може да не получат въздаянието, давано от Отец и Неговите ангели на човека!
Не зная дали моята плодност е толкова обилна, но признавам смирението на тези, които сътрудничат и работят с мен – че са удовлетворени от това, което казвам, за да попълваме едно списание, което вече е направило повече от хиляда страници. Ако това за тях е знак само на уважение, аз не го приемам. Но ако е знак на проницание, искам да им благодаря за неуморността, която прилагат, като им кажа покорно: Благодаря ви, мои приятели! Защото Христос рече: Само вас, Моите ученици, мога да нарека приятели!5 – другите са ходещи!
Трудно ми е да кажа колко е голяма радостта ми, когато видя, че Нур е в ръцете на някого, защото умората ви се надкрачва, тревогата се изживява, радостта е усмивка на Мъдростта. А Нур е детето на Мъдростта! Безспорно че ще станем младежи и мъже на Мъдростта, безспорно че ще станем и старци на Мъдростта. Така нищо не може да бъде праг на служението ви в бъдещето. Единственото, за което не можем да се страхуваме, това е, дали имаме обещано бъдеще – то е неоспоримо! Тревогата, че можем да се огледаме в малцина, е бледата сянка на малкото ни търсене. Бъдещето ни е обещано, а ние сме, които чрез настоящето ще го осветим!
И не бива да се гасят свещи, щом искаме някой да има години. Аз се учудвам на празник, в който караме човек да си духа свещите на годините! Защото може ли да се отрече някой от битието си?! Особено когато е достойно и величаво. Достатъчно достойнство има списанието и достатъчно величавост!
Свещите ще горят! Трета година ще имаме походите на списание Нур. Както знаете, още в първия ден на своето рождение великият Хермес толкова чудеса извърши, че отиде да краде златните крави на Аполон – този велик символ… Така че, когато говорим за две години и един ден, не разбирам възрастта на физиката, а духовната възраст на Нур!
- Нур е бъдеще; Нур е път; Нур е живот!
Свобода от себе си! Когато човек е свободен от себе си, той е достатъчен на Себе си! Това, което като жизнена пътека изпитано имам, е, че когато бях достатъчен на Себе си, никой не можеше да ме смути – ако ще в пет зандански килии да ме затварят! Когато сте достатъчни на Себе си, никой не може да ви победи! Тогава смирено ще кажете това, което рече Иисус: Господи, Отче, Аз изпълних делото Ти, Аз правих това, което правиш Ти! Поискайте присъствието Му, за да бъдете достатъчни на Себе си!
Така че Нур ще живее, Нур ще ни свети! Завеса на Нур няма! В пътя на Нур е нашето бъдно служение!
Честито ви списание Нур, което е в третата си година! Бог да ви благослови, а в служението – всеки според йерархията! Чуждата болка не може да бъде и не наша, а чуждата радост може да я предоставим на другите да си я изживеят, щом сме помогнали да я имат. Нур точно това върши – да създаде радост, т.е. Мъдрост.
Пътят е един – с Нур в служение! Всяко възглаве е добър съветник, когато се събудите със светлината на Нур. Затова, ако нещо ви тежи, отваряйте списанието, за да го погълне или да го освети и да видите колко е леко. А когато сте смутени, Нур ще ви даде опорност и олтар. В този олтар принасям Себе си!
От този ден с нова стъпка към нови страници – към Нур! Лек път и творческа бъднина!
03.03.1995 г., София, Клуб „Феникс“