Нур е олтарът на Пътя на Мъдростта!

Това, с което сме белязани, не бива да позволим да не бъде величие – онова величие, което сме определени да вършим!

Имам една нескрита радост – това е, че можем да се поздравим с поредния брой на списание Нур, което безспорно е част от нашата душевност; и най-същественото – че е дял на нашето служение. Нашата душевност е дял на нашето служение!

С неуморността, с безсънието в звездни или беззвездни нощи, вие сте викали в мен част от вдъхновението, за да бъдат дадени известни идеи, които съставляват съдържанието на Нур. Никой не може да измери колко благодарност дължим! А всички знаем, че за нашето присъствие първо имаме основание да благодарим на Небето, на своя Отец, след това на своята дързост и на Пътя, който ходим. Защото, ако нямаме дързост и Път за ходене, може много често да се срещаме и да не свършим нищо.

Когато някой мине край шатра, може да се пита дали това не е скиния. Защото докато в шатрата може да влезе всеки, в скинията – само този, който има религия, за да си направи там олтар. Именно това е списание Нур – Нур е олтарът на Пътя на Мъдростта! Ако това не е осъзнато от всички, достатъчно е един да го носи в душата си като олтар, защото от него ще има оня ароматен чад, както казва старата българска дума (т. е. дим). Затуй се кади в църквата – за да се свидетелства, че нашето мислене и нашият Дух са отправени нагоре. Защото такъв огнен стълб е посочвал пътя на изведените от робство, а изведен от робство е не само еврейският народ. Изведен от робство е всеки, който е тръгнал да прекоси едно Червено море, т.е. морето на желанията си, за да мине в една обетована земя. Там да разбере, че една религия няма за задача да прави държава, но от държавата трябва да се направи религия! Онзи, който може да съзре в Лъча на Жизнелюбието тази отговорност, той знае, че не може да прави държава без религия. Ето защо не е имало държава без религия, а пък няма религия без човек.

Ако нещо списание Нур свърши, това е, че стана антиминс – платът, без който не може да направите нито една литургия, без него не може да извършите великото служение. Защото светлината на Нур вече е битие – религия на новата Духовна вълна! Затова бяхме казали, че Мъдростта е един приложен Нур в живота, т.е. една приложена Светлина в живота. В тази приложност (изключвам всичко друго, което е давано в Учението) поставям върховенството на онова, което списание Нур отбелязваше в годините, откогато ни съзва, за да направим своя дом – дом на Мъдростта.

Там ще намерите Посланията – те са лъчите на новата Духовна вълна. И ще помоля редакцията в някой брой да изведе Посланията, които са давани още от 1976 година, за да са достояние като стъпалата на стълбата на Якова в борба за божественост. Защото той щеше да си остане само Яков, но когато се бореше с Божеството, стана Израил, т.е. царственият мир.

И така, в Посланието тази година – 1996, казахме:

• Деца на Деня, направете Учението житейска съдба!
• Съдба без мъдрост, без воля и без жертва няма!6

Какво е жертвано за Нур, само Небето може да каже. Недоволството от приложно действие не може да опорочи величието ни. Страхът или съмнението на някои в чистотата на нашето служение не може да ни досегне. Един абзац в окултното учение гласи: Който е чист, нищо не може да го омърси. Така че идеята за сатаните, за дяволите, т.е. за неслужителите на Бога, няма стойност за нас. Дарението е Божие, волята на изпълнението е наша! А този, който не иска да изпълни, той не може да чака, че дарението ще го награди. Затова Сенека беше казал: Съдбата води този, който иска, и влачи онзи, който не иска! Нашата смелост е в това да не бъдем влачени. (Достатъчно светът се влачи…)

Нур е предшествие! Днес Нур, отрочето, което родихме, започна първия ден от своята четвърта година. Толкова хубаво отроче стана, че на мене ми е милостно в душата да му кажа: Живей, смелчаго, и без повои, и без повивки! Затова, когато празнувахме втората годишнина и се поднесоха свещиците, казах: Никой няма да гаси свещта на светлината! Нур не може да бъде изгасен! Аз и досега не мога да си обясня, защо трябва на рожден ден да си духнете свещиците – ами къде ще отидат годините ви? Няма къде да отидат, те са вашата тайна, от която няма да избягате, която ще ви се връща, ще ви напомня…

Само онзи, който няма дом, не се връща в своята шатра. Това име – Нур, е дом. В този дом сме всички, които с предизвикателство или с дарение го раждахме и го работихме.

Така че днес, 13-и февруари, списанието ще поеме своя нов път. То присъства! Друго, което казах при първия му рожден ден, това беше, че не съм предвидил погребение за него.

• Да бъде благословена силата, която храни Нур със своите откровения!
• Да бъде благословено присъствието ви, защото то призова Нур.
• Да бъде благословена ръката, която иска Нур!

Да благодарим и на будността, която ще го търси. Ние не бива да живеем с тревожността, но това, което казахме, беше, че в Рая няма олтар. Слезлият Адам и чедата му чрез олтара потърсиха Бога. Ето това е, което вършим. Слязохме, за да Го потърсим, защото Той е у нас!

Колко много готовност за свобода е нужна, за да се гради нов живот – свобода от Себе си е нужна! Колко праведни ръце трябва да се вдигнат към Небето пред този нов антиминс, за да бъде осветена харизмата на новата Духовна вълна!

В живота на човека – земен и небесен жител, от Адам до Христос, от Гол съм, Господи! до Аз и Отец едно сме! влезе едно друго Дърво – Третото дърво, чийто плод е Мъдростта, звание за ново битие!

Честито ви годишнина на нашето вече тичащо дете!

13.02.1996 г., Пловдив ПУ „П. Хилендарски“