Нур е светлина на Знанието!

Дар, който не може да бъде оспорван, има само едно признание – да му служим всеотдайно! Това е Пътят на Светлината и животът ни в Мъдростта!

Мили приятели, чувствам се толкова чужд на себе си в този момент, когато се говори за всички тези неща, които са станали чрез Нур – че страници от това списание са дали на някого живот; че концепции са сменили цяла епоха; че идеи са променили битиета!

Толкова немощен съм да намеря думи и в същото време толкова благодарен съм, че в едно такова вътрешно смирение сте били най-важната струна на ръката на Космичния Логос в идеята да се даде една нова Духовна вълна, която е безспорният знак на еволюцията, че човекът е една Богоосезаема необходимост; която е стъпка към това, че човекът е едно родено бъдеще! Тогава каква е стойността ни? Колкото по-смирено е достойнството ни, толкова ще е по-велико делото на Логоса, дадено чрез Отца на нас, човеците.

Най-голямата истина да се расте в идеята за Свободата с Отец беше казана от Христос: Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец Небесен! И всеки има възможността да си направи една ск`ала на съвършенството в идеите: може ли да обича врага си; или когато му е даден един талант, вместо да упрекне своя господар, че е лош и да зарови таланта, може ли да го умножи; или пък повече сълзи да излее не за своя род, а за човешката бъднина… Защото Христос какво направи – свобода, свобода от кръвната връзка с оглед на битие, че тези, които слушат Словото на Отца Ми, са Мои братя, сестри, майка…

Така трябва да съзнаваме как да изходим света на Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец! Безспорно, че най-лесно може да се извини човек с това: „Как аз да бъда съвършен? Той е Бог!“ Да, но вие от Иисус направихте Бог и в Него съзряхте известни съвършенства – ето ви образ! А Той имаше обувки, Той имаше дрехи, Той се хранеше, разломяваше хляба…

И какво рече на Кръста към враговете Си: Прости им, Господи, те не знаят що вършат! Това е и което роди потребата от новата Вълна на Мъдростта и от списание Нур – да знаят какво вършат, за да бъдат! Не е въпрос вече на извинение. Най-елементарното е това, което се върши – покаянието… Покаянието е личен акт, но жертвата е социално и Мирово действие! Много е лесно: „Прости ми греховете!“ Не, не! Трябва да бъдеш „обрязан“ в Мъдрост.

• Нур е свобода от страх за знания!

Това ми позволи да кажа, че още едно Дърво има насадено в човешкия рай. Човешкият рай не е локалност – нито на Небето, нито на земята, а вътре в душата на човека! Tова не е Дървото на познанието, с което еволюцията ни въведе в битието „добро и зло“; не е и онова Дърво, наречено Дървото на Живота, защото сме далече още от неговите плодове; а е Дървото на Мъдростта, т.е. на самосъзнанието. Дървото на Мъдростта, чиито плодове дадоха това, за което много скоро казахме, че време е да се сменят божества, които са лоши човеци, с човеци, които са добри богове. Ето нашето безстрашие, ето нашата дързост – да се сменят божества, които са лоши човеци!

Историята и еволюцията отпратиха стихийните богове в музеите. Това наистина ни дава основание да не се страхуваме, но и да не се вживяваме във величие, защото преходността на човека към Божеството е един потребен жизнен път и реален факт. Ето какво дава на епохата ни новият знак – свобода чрез Знанието! Епоха, в която ще трябва да се знае, а не да се търси извинение с отминалата идея за прощението. Трябва да се знае! Хилядолетията учеха както нашето сърце и нашата мисъл, така и цялата наша клетъчност на акта на прощението, който се освещава в жертва. А Знанието е свобода, свобода от прегрешението – то е актът на Възкресението!

Това са пътищата, по които списание Нур писа лист по лист, живя в съзнанието на много хора… Никой не може да ни каже кой беше първият, който прочете страницата „Няма зло, има нееволюирало добро!“, но като Космична емблема, като знак на храм, в който се взема причастие на обновлението, то е вече живот. Живот, който не може да бъде нито отречен, нито отминат!

Всеки ден, казват, злото е върху нас? Да, то е върху нас, но ние сме, които му даваме стойност; ние сме, които можем да го трансформираме; ние сме, които можем да го направим развитие! Разбира се, всеки от нас има някоя болчица, за която много сълзи е изронил, пък и много проклятия може би е казал, а и стотина молитви към Господа е отправил… А тя, болката, ще мине – сгърчи го, събуди нещо в него, и той след това си казва: „Господи, ама Ти ми даде зрение, познание!“

Не може да събуждаме в себе си негодувание, че живеем, нито да изживяваме това, което като най-неудобен съветник историята ни оставя – огледалото на нашия живот! Време е, преди да вземем това огледало, да сме направили великата тай­на на знанието, за да нямаме неудобството то да бъде лош съветник как сме живели, или пък да се извиняваме с това, че такава е била Духовната вълна на пътя ни. Не! Прозрението трябва да мине през завесата на миналото, за да може в светлината на едно настояще Мъдростта, както рекохме, да стане трапезен хляб. А в Посланията казахме, че Мъдростта трябва да бъде бдение, трябва да бъде житейска съдба…

Но само тук ли, в България, ще се яде трапезният хляб на Мъдростта? С какво и как ще може да стане поне нафора (както се казва в богословието), частица от хляба на причастието – онова, от което светът има нужда? Две неща могат да бъдат изведени на преден план – че светът няма да бъде забравен, защото една Духовна вълна е предназначена за него в цялост, и че ще бъде обслужено онова, чиято будност е готова да го вземе!

Как ще стигне обаче до тях? Още след Възкресението на Христос, когато започва да се проповядва Учението Му, имаме няколко интересни момента с гонението на Неговите ученици и апостоли. Гонение, което е логично, разбира се. Защото може ли да се позволи да се проповядва Учението на един „богохулник“?! „Богохулник“, Който в техните стари книжнини е чаканият Месия!? Много е странна съдбата – чаканият Месия е „богохулник“!

„Богохулникът“ беше първият еретик! Защото Той носеше Учение, а не сектантство, както искаха да го направят фарисеи, книжници, садукеи и тем-подобни. Наричаха християните „ужасната секта“, наричаха ги „безверници“; юдаизмът ги гонеше навсякъде во главе с апостол Павел. Тогава Гамалиил, учителят с прозрението, рече: Ако едно учение е Божие, никой не може да го спре; ако е човешко, то само ще се разпадне! Цели три века бяха нужни – молитвеници станаха катакомбите, храмове станаха сърцата на хората. Три века… Защо? Защото Христос рече две прости думи: Аз върша това, което върши Моят Отец! Това е голямата истина, а за нея се иска узряване. Да не говорим за логичната естественост на комуникациите – колко време е трябвало, за да отиде един папирус от единия до другия края на Римската империя…

Разбира се, че сега няма да са нужни три столетия. Защото една от големите тайни на окултните знания – идеята за третото око, става реалност. То само за секунди ще ви дава образи и потреби. Да, но светът има свои тревоги: „Ще дойде ли тази вътрешна будност?“ Безспорно! Всеки в своята зрялост и в своята възраст. Мъдрост носеше едно дванадесетгодишно дете и я даде в Иерусалимския храм на старците. Те след това не Го защитиха, защото бяха навикнали на човешка мъдрост, не на Божествени откровения. А как се усеща Божествеността – с това, че те прави свободен от довчерашния „аз“.

Така че нашето днес ще роди оплоденото утре, защото ще сме му дали жизнената енергия и формирания образ в Духовната вълна на Мъдростта. Мъдростта ще живее чрез списание Нур!

• Величието на Нур е в харизмата му!

Един израз да си намери човек там му е достатъчен за цяло столетие! Мъдростта е едно знание вече, което не е дял на мисълта. Тя е онова, което официалната наука (и психология, и логика) нарича познанието на интуицията, т.е. непосредственото знание на една истина без аргументите на мисълта, без доказателството. Или както един Кант ще го нарече – „интелигибеленото“ мислене, интуитивното мислене, което е над Мисловното поле, в полето на Причинността. Там мотивацията е именно каузалността, която създава идейния свят. А идейният свят е това, което Платон нарича „идеи, предсъществуващи и пораждащи сетивния свят“.

Така че Мъдростта е едно познание неопосредствано. Тя днес, със своето списание и с битието на своите изповедници, е Мирово битие! А отговорността с дара заедно расте! Защото приложността ще срещне своята конфликтност с това, което ни е предшествало, и ние не можем да живеем с чувството на смущение, че ще отпращаме в музеи както тотемните божества, както Перуновци и Зевсовци, така и онова, към чиято святост сме имали пиетет. На света е потребна творческата воля и осветеното всекидневие заради Мирово служение за онези, които ще трябва един ден да намерят опорност в нас, които сме ги предшествали.

Списание Нур не е във веригите на традицията, колкото и да сме я ограждали с почитание, колкото и много благодарности да сме оставяли за нейната вярност на поста на служението є! Ние не сме традиционалисти, нито конвенционални мислители, нито остатък от някаква верска инерция, защото отдавна идеята за кометата с опашка няма стойност. Водителството – главата на Сфинкса, през чиято уста се влизаше на великото посвещение, е нашият път!

Така че с благодарност за ценностите и с отговорна будност пред прага на новия олтар! На служение в Мировия път! Когато знанието не достига да обясни това, което светът е могъл да даде в събудената търсеност на човека, тогава се ражда потребата да се търси посвещението и освещението, т.е. да се дебушира Небесният отвор (окните Небесни, както е казано в Светото писание), откъдето да се излее енергията на Мировата нова Духовна вълна, която следва своята първична даденост – да се излее Духовната вълна на Мъдростта!

Така се предостави тази идея за корицата на списание Нур – че искам един храм, олтар, в който двете двери да бъдат отворени… Защото, когато на света Богородица се казва: Ето, ангелът ти благовести, ти си богоизбраната, олтарните врати са затворени за всички, освен за първосвещеника. Аз исках олтарните врати да бъдат отворени, защото Знанието е отворено съзнание! Да се отворят двете врати, за да се влезе вътре. Нур е светлина, но светлина на Знанието! Така се роди идеята за отворените двери. Олтарът при Мъдростта не може да бъде затворен! Там се прави наистина великата евхаристия, т.е. преобратяване на хляба и виното в тяло и кръв Господни! Мъдростта го върши във всекидневие. Сложихме и виолетовия цвят, защото той е цветът на Духа (всички, които се занимават с тайната на цветовете, знаят това). След това с надписа – с тази абсидност „Няма зло, има нееволюирало добро“, осветихме пътеката на човечеството. Мисля, че по този начин достигнахме желаното изразно оформление на списание Нур.

И така, плодът е налице! Едни усладиха своята уста, други осветиха сърцето си; трети вгорчиха мисълта си, защото трябва да се изживеят в тревожна разлъка; четвърти ще се вдигнат на бунт (нашите стари мисли, нашите овехтели желания в блажения сън смутени ще негодуват)! Не – посветеният има само един Път, обреченият има само едно служение: Пътят е, че няма улици; служението е, че има жертва!

Тези, които вгорчиха пътя си, ще бъдат благодарни – както в Библията е казано: Сега ти горчи, но благото идва! Разбира се, че раздялата е горчилка! Но нищо по-властно няма от това да си отиде преходността, защото тя е подчинена на Живота, а само Животът е непобедим! Сенките на актуалността могат да ни вгорчават, но никога не могат да ни победят. Така ние ще се освободим от себичността на вековете – като големи имена, като прославени и възхвалени личности. Трябва да се надмогне себичността на величието. Също тъй и насмешката, с която Сарра можа да срещне думите на старозаветния Бог.

Няма защо да се чудим, че светът се изживява между тревожната непроницаемост и елементарното надсмиване над силите на боговете. Точно това прави списание Нур – свобода от натрапената традиционност на обрязване или някакво друго битие; свобода за нови реалности!

В цялата пътека през пустинята, през която беше преведен еврейският народ, трябваше да заглъхне онази тревожност: Доведохте ни в тази пустиня, за да уморите от глад…7 Вярно е, че човек много често чувства глад, т.е. духовна потреба, когато сте му отнели неговото езическо вероизповедание. Много им беше удобно на евреите, независимо че бяха често осенявани в идеята за един Бог, да си правят някакво златно божество… Ей тази бременност на минали тържества, оскърбили душата му, без прозрение. Без прозрение! Стои си там, чака Варлаамовата магарица да го упъти, или да падне от небето манна, та да го нахрани… Е, ядоха манна и пак бяха гладни! Христос много добре казва, когато „отне“ манната: Манната не я даде Моисей, даде ви я Моят Бог, а Аз ви давам хляба на Живота! Ето вижте, винаги ще има една молитвена броеница – когато дойде денят на смяната, човек да не я търси в старото си палто.

Така че аз винаги съм търсил начин да освободя милионите хора, които под една или друга форма са изповядали каменни божества. Но с какво са били виновни те в стотиците хиляди години, когато Го е нямало Христос? Не са имали Христос, ама са имали божества… А идеята за Божеството какво е: Бъдете съвършени като Него! В какво беше съвършен, примерно казано, един Аполон? Не само във физиката си, ами и в това, че поучаваше троянците как да сеят жито. Значи тези каменни божества, които ги имаме като образи, са били духовни личности – те са принасяли и знания, и добродетели в душевността на човечеството. Ако ние се научим да признаем на всеки човек правото на изповедание според неговата йерархия, никога няма да оскърбим Господ!

Всяка книжка на Нур наистина е като устата на Сфинкса, през която могат да влязат тези, които искат да получат своето ново кръщение! А който го е страх да влиза в пастта на Сфинкса, т.е. в пастта на вкованата мисъл и воля човешка, няма да познае Изида…

Това е голямата тайна, която Нур остави и ще оставя в другата наша Книга – Книгата на Живота. Там! Ако нещо времето го отвее, ако ужасът на огъня на отричането го изгори, имаме откъде да го изведем. Ние ще го изведем не само от Акашиевите анали на всяка вибрация. Не, ние ще го изведем от живата Книга на собствената си битийност – Книгата на Живота. А тя е, която се чете от Това, Което наричаме Отец на Битието!

Всеки, с размера на своята посветеност, вписва в Книгата на Живота си онова, което е най-съществено – името си! Оттам могат да го вземат след това небесни и поднебесни, и наднебесни сили, за да го разнасят и да го слагат на челата при бъдещия съд, за който аз нямам и не бива да ви внушавам чувство на страх!

В Книгата ни на Живота сега Нур вписва името си – това върши и ще продължава да върши тази нетленна Светлина в своите бъдни години!

14.02.1997 година, гр. София Дом на науката и техниката