Нур е автографът на Учението Път на Мъдростта!
Това тържество го дължим на една благодат, с която Небето чрез своите Послания ни дава живот, път и служение. В Посланието за 2002 година12 беше казано, че приложната молитвеност, в която сътвореният трябва да се надмогне като човек, е истината като овладяна победа над съдбата и нашата определена жертва, която е изведената Богочовечност чрез Човекобожествеността.
Днес Небесната властност, наречена нашият изповедник Бог и Неговите пратеници, ви благославя и честити една несменна радост – трапезата на Мъдростта в лицето на започналото вече десетгодишно битие списание Нур. То е толкова ваше, колкото и мое; то е толкова Небесно, колкото и земно; то е толкова потребно, колкото ние сме потребни на неговата плодност!
Благословени в пътя ви на Третото хилядолетие, Деца на Деня!
Поднасяне на Автора списание Нур 1/2002 с надслов:
- Уважаеми Учителю Ваклуш,
- Честита годишнина на списание Нур!
- Благодарността ни към Вас можем да изразим само като изпълним Вашия завет:
- Жертва, Отговорност, Служение!
- От Редакцията
Благодаря на всички, които в малка или голяма жертва са дали път на Нур – благодаря на редакционния съвет, който работи с денонощна неуморност, с основателни тревоги, на онези неименовани в списанието сътрудници, които изграждат образа и подобието му!
Нека същата тази щедрост не спира – и на 100 години да стане списанието, то няма да остарее. Нур винаги ще бъде автографът на Учението Път на Мъдростта! Децата на Деня имат най-пълното основание да изживеят този смут на радостта – усмивката е радост, тя е Денят на вашето бъдно ходене – Третото хилядолетие е определено на вас! Направете го толкова властно, колкото щедростта на Небето ви е дала богатата трапеза на Мъдростта!
Честито ви големия празник! Благодаря на неуморността, с която от всички краища на България стe дошли! Бъдете с Учението, защото Мъдростта е утрешното ви служение!
Моята отговорност е вашата потреба; моят път са Децата на Деня; моят живот е служението! Толкова властна е Божията човечност, че можем в дългия път на еволюцията с пробудно прозрение да направим предназначението си отговорност на потребата, която има човекът. Белязаният във великата тайна на Кръщението излиза от своя астрал – излиза из водата на една река (реката на неговата еволюция), да чуе и да види: да чуе, че е белязаният Син на Бога: Ето това е Моят богоизбран Син, това е Моят Единороден, над Когото е Моето Благоволение, Него слушайте!, и да види оня символ на Духа – гълъба.
Да, човекът е, който може да изнесе своя божествен път, за да създаде това, което казах: лично битие, т.е. Голгота; човекът е, който може да раздаде всичко що има, за да направи социално битие – Разпятието, та този, който иска, в събудения си час да води една битка за свобода от човека, за да изведе чакащия в него Бог; и в края на краищата, човекът е, който може да направи една Мирова тайна – Мировото битие, когато отвали камъка на това, което се наричаше гробницата на Йосиф Ариматейски, за да може Човешката божественост да спомни Божията човечност.
Великото съчетание на тези три лъча на духовната култура на човечеството – Бог, Син и Дух, са предоставили формите на добродетелите, за да се създават религии до идването на новата доктрина на Учението Път на Мъдростта, когато ще бъде не добродетелта, каквато е Правдата, каквато е Любовта, каквото е доброто и злото, а знанието – Научи ни, Живи да бъдем в Тебе, светли в Дух и душа, целомъдрени в мисъл и тяло…13 Знанието – дързостта на Адама, сложена в бъдното поколение, пред очите на своя Сътворител да вземе ябълката на познанието!
Аз благодаря на професор Захари Стайков, който, намерил една моя формула за труда на Сизиф – че не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние – тръгва да ме търси! И не с фенера на Диоген (там е грешката на диогеновци, че с външна светлина търсят човек), а с будността, с прозрението, с боговътрешното откровение на човека. В това да търсите и да учите няма обида, а има духовен ръст! Този, който играе ролята на обиден заради своята йерархия, той е много далече от това, което Христос остави. Затова Той беше в смелостта да каже големите думи: Оставете мъртвите да погребат своите мъртъвци!
Тук е моята отговорност във вашата потреба – вашата потреба е моя отговорност! Радвам се, че можахте да станете Деца на Деня. Хилядилетията ви събираха и разлъчваха, но в Третото хилядолетие вие изграждате за първи път в световната история един храм, в който има само един олтар – без чашата на Причастието – чаканият милиони години олтар вътре у нас, Книгата на Живота!
Истината е още далече, но тя е съвършено потребна за знанието на бъдещите Деца на Деня. Истината е в осъзнаването на жертвата! Когато се дава преценка на извървяното, на творението, трябва да ви призная, че не съм бил съблазнен от никоя ласка и никой благодатен дар на възхищение не ми е губил съзнанието. Аз трябва в реалност да съществувам и да отвърна на болезненото възхищение, което имат тези, които ме следват или учат, или онези, които случайно са ме срещнали на път и чули или прочели, изказват своята неприкрита възхита. Длъжен съм да бъда буден в отговорност на тяхното възхищение, но трябва да ви призная, че се намирам в отговорност пред това, което се нарича Всемирност, за да не бъда съблазнен. И така не да бъда чужд на това, което човечеството прави, но да бъда безпощаден в жертвата си, когато Всемирността иска да се направи това, което Божествата са пожелали за човеците.
Трудно ми е да кажа колко се осъзнавам в своята будност, когато този хубав ден ни събра. Но си позволявам вашата радост не само да я споделя, а ако мога и да я умножа с това, което е поискано като Мирова отговорност, така както беше казано тази година в Посланието: Деца на Деня, вие сте Мирова необходимост и историческо битие! Затова тази година Посланието беше наречено Послание на Приложната Молитвеност. Вие сте, които може да ме освидетелствате в тази потреба; вие сте, които сте в това велико служение на приложността. Но когато сте искали формули за приложност, когато сте искали обреди за утешност и олтари, аз съм се въздържал да ги дам… Защото, ще повторя моята мисъл: обредът е улеснено поведение за богослужение. Сега има нещо повече от обред – има велико служение като историческо битие и като надмога тайната на Сътворението.
Това е вашата потреба, която може да носи енергията вече на отговорността за всичко, което Пътят и животът ми са предоставили на трапезата, наречена Учение на Мъдростта. Нищо от това, което дадох, не би могло да бъде облечено в дрехата на зримост и да има достояние на очи, да бъде познание чрез пробудността на душата и с обсега на едно въображение и мислене, ако не бяхте вие. И вие сте толкова потребни, колкото моята отговорност пред Всемира е определена като Път на жертвата! Всичко друго ще бъде в игрите край бреговете на големия океан, наречен Живот. Време е „детските играчки“ да бъдат предоставени на музеите – колкото по-рано осъзнаем готовността си за прощение с тях, толкова по-ускорено будността ни ще ни даде скрижалите на Мъдростта. Колкото по-малко сме смутени за личния път на служението си, толкова повече ще е осветеността чрез списание Нур.
Ние създадохме една от най-потребните формули на Предизвикателствата в Третото хилядолетие и нямаме основание да бъдем смутени заради забавлението, с което културата храни поселниците на тази планета. Никой не може да ни отлъчи от присъствието на изведената Божия човечност чрез Човешката божественост. Вие не бяхте лишени от историческо присъствие и констатации върху явления, които бяха станали събития. Знаете, че предложихме на света нова формула – идеята за защита правото на душата, за признанието є не само като изповедание на вярата, а като опит на знанието, наречено откровение и прозрение.
Знаете, че без смут казахме, че религиите най-бавно стареят и за ужас най-дълго стоят стари! Това не е обида, това е констатация на реалната присъственост на обречените с хилядолетия да се къпят в Ганг, или да не осмислят реката Йордан като техните седем подполета на Астралното поле в света на живота. Никой не беше казал, че водата е астралният образ на Светлината! И тогава вие можете да намерите определението защо сме предназначени…
Така трудовете, които издадохме, и списание Нур, което ще продължи да дава Доктрината на Мъдростта, са вашата потреба в моята отговорност. Пожелавам да бъдете несмутени с будността на това ново велико посвещение! Защото пещерите отдавна бяха дом на посвещенията; защото наколните жилища, израз на астрала, привършиха своите исторически присъствия; защото залите на посвещението в Египет бяха заключени, когато Христос разкри великата тайна Аз и Отец сме едно.
Несмутени бъдете, макар че понякога (незаслужено или заслужено, това няма никакво значение) упрекът на културата на миналото ще ви слага епитети, а невежеството, за което казах, че е по-лошо отколкото неграмотността, ще ползва укора и ужаса на това, от което искам да освободя душата на човека – анатемата!
Занесете благослова, занесете приветствията на това голямо тържество! Вие, които сте от различните краища на страната, занесете тържеството на списание Нур! Там има идеи, които са изключителни по същината си.
- Списание Нур не боледува за величие, но е отговорно за великото!
Така че вие не можете да бъдете оскърбени в търсено величие, защото ратувате за великото; не можете да бъдете съблазнени и не можете да гладувате за признание, защото насищате всичко онова, което е будно.
Никога не слагайте насилието като формула за кръщение! Смело казах, че социалната реалност още се изживява в една трагична психоза или психология на инквизицията; смело казах, че онези социални групи, които римската държава навремето класира като форми на тълпа, днес са идеология – идеология на насилието, което е безспорно на фундаментализма, на това, което се нарича Интернационал. Но не се надсмивайте над обстоятелствата, опитвайте се да живеете!
Човекът е бог в развитие! Много дързостно, много взривно, но единственото потребно за Децата на Деня в Третото хилядолетие! Тъй или иначе, вие ще дадете автографа, както казах, на бъдната култура на Третото хилядолетие. Моята благодарност е пък вашата отговорност!
А детето, което завърши първите си години – това, което наричаме Нур, не може да бъде вече ограничавано в своята детска възраст. Нека му предоставим вече това, което наричаме „зрелият човек“, и нека то като светлина бъде нашата главня, с която ще ходим пътя на своите бъднини!
Всичко, каквото може благодатта да даде, ще трябва да имаме достатъчно доблест да го приемем, а доблестта да ни послужи да не унижим благоволението! Голямо е благоволението, с което Децата на Деня се ползват. А това е свобода от наколните жилища, свобода от пещерите; свобода от египетските храмове на посвещение и елевзийски тържества; свобода на грешницата, свобода от гробницата на Йосиф Ариматейски.
Благодаря ви от сърце! Светли пътища!
16.02.2002 г., София, Зала „Триадица“