Върху Посланията на Планетния Логос. Втори период: 1982 – 1985 (2/2010)

Арxив | брой 2 / 2010

Втори период: 1982 – 1985 г.

Свобода от минало – заради плода на Мъдростта!

Голямата тайна на този период е локализация и идеи за динамика! Динамиката не може да не се употреби срещу властта на предишните религиозни съзнания. Учителите дават обучението, т.е. границата между развитие и просветленост. Духът го утвърждава. И така всяко бъдеще вече лежи в онова, което в Посланието от 2006 г. е казано – в една нова бъднина. Бъдещето подлежи винаги на промени, а бъднината е утвърдена. Но всяко бъдеще крие бъднина! Това е класическият образ на даденост. Бъднина! Така имате какво – развитие и посветеност.

 

Въпрос: Какво е влиянието на Посланията на Планетния Логос през Втория период?

Ваклуш Толев: Духовната йерархия не свършва със събуждането на първия център, който в същината си храни с етерно-астрална енергия. Но етерно-астралната енергия в преценка на този, който прави Мирово съзнание, е един придатък. Във втората чакра се събуждат вече други тенденции – проектираната Човешка божественост. Проектираната Човешка божественост се физиономира в сомна на египетските, олимпийските и другите митологични божества. Така този център разширява съзнанието, като обхваща не личния вече, а колективния образ за религиозно почитание и дефинира в нас седемте Лъча на еволюцията. Вижте как в даден момент е властна единицата, в следващ – множеството.

Има една съществена даденост, свързана с плексус солариса, с пъпната или втората чакра при европейците. Човек не може да се роди, ако не е свързан с пъпа – с пъпната връв на майката. Следователно има един външен елемент – не е само психологията на майката – има и един анатомичен израз на свръзка: това е пъпната връв. И затова на раждащите се им режат пъпната връв от майката, за да разделят плексус соларисите, т.е. енергитичните центрове, на детето и майката. Трябва въпросът с втория център да бъде по-дълбоко разгледан, при една съпоставка с индийската система, и тогава ще видите много голямата разлика. Затова индийците нямат просперитет – не свързват този център с потомствеността, а потомствеността създава кармата. Никак случайно не идва едно дете в утробата на майката. И затова плексус соларисът, пъпната връв играе роля и на кармична връзка. Ето защо не може културата, която изповядва тезата за чакрите, да гледа вън от същината. А с този център йерархирате вибрационната плът, която безспорно израства след това със събуждането на Кундалини.

Кундалини въздейства чрез пъпната връзка. Затова, когато се види някакво сродство, се казва: "пъпната им връв е..." (Има такъв словесен израз, който говори за потомственост и съдбовност.) И оттук бихте могли да определите социални реалности не само в отделни семейства, а и в цели народи. Пъпната връв е социална реалност, израз на психологията на един народ. Ето защо, когато разработвате характеристиката на даден народ, трябва да видите тези концепции. Ще не ще, един биологичен или анатомичен орган създава социална реалност. Когато искате на един японец, например, да му разберете битието, вие трябва да видите и анатомията, и социологията. И затова дадени народи имат скала на определени свои качества. Разточителството, примерно казано, в един руски народ може да го съпоставите с отговорността на един немски народ... Анатомия и социология! Които пък безспорно образуват психологическото ядро.

Нещата нямат само праволинейност, те имат своя аура. Така че никога не говорете за социология без анатомия. Ама коя анатомия? Не става въпрос за един дивашки образ още, който е космат, а анатомията, която психологически е отработена. Това е най-важното за плексус солариса – пъпната връв! И колко добре е решено – детето е вързано с майката, а иначе в личния живот този център разпределя енергиите. Майката дава всичките си права на детето, дава му борбената сила. А тя откъде идва при майката? От бащата – каквото е вложил. Затова има идея за наследство – наследник се казва, но той носи какво – носи и психологически, и материално валентност от волята на твореца, на бащата! Нещата са много прости, когато ги знаете.

Не е най-важното, че сте събудили втория център, третия... – само когато се освободите от своите чакри, само тогава може вече дефинираното Мирово съзнание да дава характеристика. Нито една от чакрите – до седмата, не е толкова важна. От друга страна и втората чакра е толкова важна, колкото и четвъртата, в която имаме Мирово поведение, или пробудения шести център на виждането. Само че израстването йерархира стабилността! Всяка е толкова важна, колкото и всяка друга. Нито една сама за себе си не е непотребна. Но когато се галванизират отделни центрове, се създава една хаотичност. Ако във втория или първия център не стабилизирате възприемането, как ще понесете тогава това, което ще ви даде шестият център или седмият?! Затова пророците още в древността са разделени на малки и големи. Една цялост не може нито без първата, нито без последната чакра. Това вече е мирогледност и тогава един Учител може да дава Знание. Другият, събуденият, утвърждава познание, не Знание! Това са съвсем различни неща.

Така че, когато разглеждаме тези възприемания в центровете, ние говорим за валентности. Има един елемент с една валенция, има друг с шест, каквато е, примерно казано, сярата. Диференцираност с по-голяма свобода или с повече възможности дава пълнота. Но това не е още цялостното Мирово виждане.

И оттук е голямата грешка – един събудил петия си център и говори вече все едно, че е излязъл от Себе си, т.е. сякаш Кундалини е напуснала седмия център и може да го носи, където той иска. Не е така! А стабилността на всеки център, устойчивостта на всеки център е повеля. Другото е това, което правят ясновидците. Не че им липсва ясновидство или яснослушане, липсва им цялостността! Да не говорим за онези, които създават мирогледност вече или някакво учение. Защото християнското учение има формации колкото искате – ето Мартин Лутер, Цвингли или Калвин... Хрумвания, а не цялостно виждане. Всички те създават секти от християнството. Защо? Защото много ясно знаят, че ако трябва да създадат своя култура, няма да бъде цялостна, както един Иисус, Който става Христос, дава цялостно Учение. Иисус е историческата личност, Христос е духовната! Но когато една историческа и една духовна личност са едно и също, тогава имате вече тази цялост, която може да каже: Аз и Отец сме едно! Нито Лутер, нито Калвин, нито който и да било от тези отклонения на християнството е казал "Аз и Отец сме едно!" Много е голяма и далечна пътеката! Така може да създавате колкото искате гнезда, но не може да снасяте яйца и няма да има пилета... Едно християнство има стотина фракции, но никой не е Христос – никой! Трябва тази разлика да бъде много живо вибрираща в съзнанието на отговорността! Ако вие от отговорността не правите съдник, няма и да вибрирате отговорно. Не искайте име – искайте служение! Име не ви трябва, името е ясно – Път на Мъдростта! А то има нужда от служение.

 

Въпрос: Може ли да продължите с анализ на исканията като връзка с Втората Духовна вълна – на Митологията, и втората чакра на Кундалини?

Ваклуш Толев: Още изначало – в първото искане за 1982 г., е казано: "Ръце чисти да откъсат плода на надеждата и ожънат нивата на изобилието!"

Няма по-богато изобилие на богове от митологичните същества. И сега още в дадени народи – китайския или пък индийския особено, те са неизчислими. Ожънването на тази нива на изобилието не е само до творческите дадености на митологичните богове, но и до тяхното лично изобилие. Това не е мотив за отричане, но е мотив за преценка.

Във всяко начало, ако не лежи идеята за свобода, новото не може да бъде понесено. Ако не се даде на хората идея за свобода и те не са я овладели, нито ръцете им могат да са чисти, нито могат да живеят с плода на надеждата, нито могат да ожънат нивата на изобилието – те ще имат болезненост. Щом не са приложили грижата да ожънат изобилието, когато са отишли да откъсват плод или ръцете им не са духовно измити, как ще понесат идващото?! Затова има стъпала, има йерархия.

Какво значи ръце чисти? Това значи да събудите в потребата си знание, да разгърнете енигмата – да са изчистени съзнанията ви. Животните нямат ръце, защото имат хоризонтален гръбнак. А в човека има вертикален, който събужда Кундалини. Вие не може да събудите Кундалини без вертикал и този вертикал дава ръце и мисъл. Проблясъкът на мозъка е, който дава право на мислене, той дава светлинка в тъмнината. Свидетелства не животното, а човекът! Защото всяко същество констатира светлината и се събужда, но не може да я носи...

Астралното тяло в човека подпомага Мисловното поле, подпомага и Причинното поле. А в животните само астралът им е буден. И затова имат много повече усетност от хората – в човека астралът може да бъде занемарен, примерно казано, с гордост... Така че когато имате ръце чисти, т.е. без корист, тогава може да откъснете плода на надеждата, която е хранена от астрала, не от ментала.

Именно това трябва да се различи – че не става въпрос за физиология. Става въпрос за канали, чрез които събудената в действие Кундалини протича. Това е ръце, но в никакъв случай не са онези само, които държат вилицата, за да се яде; това е и сърце, а не само вибрацията за изповед в любов. Тук те са одухотворените същности. Така че, когато се говори за ръка, която прави щедрост, човек трябва да покаже, че неговото чувство за измерение, което е предимно в астрала, е одухотворено вече – само че в размерите, с които може да понесе както жертва, така и благодат. Затова има йерархия на развитието!

Човек може да бъде щедър, защото се захранва с мисловна потреба. Когато се събуди мисловната потреба в сърдечната чакра вече, тогава щедростта се отбелязва. А когато има смутеност в щедростта, тогава ръцете "скриват" благодатта, т.е. чувството ни на измерение е властно, а не чувството на освободената зримост с мисълта. Иначе как ще се каже ръце чисти, ако мисълта и предаността не са чисти? Но кой може да ги изрази освен ръцете? Събудената отговорност, с която дори когато отивате да се храните си измивате ръцете. Идеята е да не направите инфекция на духовността си...

Трябва да се разбере тази последователност и първите Послания имат един много особен въведен Път. Да кажем, една началност можем да я характеризираме като костенурка, но когато дойдете в именуваните Послания, ще намерите вече мисъл с крила! Ако не погледнете отгоре (а горе за да се качите, трябва да имате крила), не можете да направите измеренията на жертвата! Първата жертва, която прави една птица, е да отгледа своите птичета в гнездото, като им носи храна. Значи първите Послания имат повече охранителен характер. Охраната, която първом трябва да се даде, може да е материална, но в по-висшето развитие на някой ще се даде мисловна енергия, на друг ще се събуди причинност, на трети ще се даде посветеност. Така че без тези Послания, които имат повече идеи за материални образци, не може да се върви нагоре и затова има стадии. Последното Послание е на Живота!

В първите Послания има изграждане на индивид, после на личност. Християнството дава човек, ние слагаме – бог, т.е. човека бог – в развитие. Тази стълба не може да се махне. Когато се разглежда това, с което началните Послания започват, безспорно има човек, но има и бог! Така че йерархията е спазена в Посланията. И тя завършва с Послание на Живота, защото Животът е повече от сътвореното.

Развитието на човека е минало не под знака на Знанието, а на Добродетелта. Но вече Знанието трябва да стане мотив, който не отрича, а просто освобождава. Вие не може да отречете добродетелите в тяхната първичност и сега – устойчивост. Но когато ги съпоставите със Знанието, те са в конфликт. Как да освободите Себе си, когато те са носени хилядолетия... Не само в настоящето, още преди Христос религиите като официоз разглеждат добродетелите. Но правят ли те официоз еволюцията? Имало е време, когато са я признавали. Сега въобще не я признават. А когато не се признае еволюцията, не може от стадиите да се създаде цялост. Човек ги живее – те въстават в него. И тук е големият конфликт, който прави еврейската религия срещу християнството. Какво прави с него? Слага го под рубриката на юдаизма.

Който официално мисли, не ражда новости! По-голяма верига никой не си е вързал от това да има официоз. Със задължение не може да се стане откривател. Институцията монашество бе родена от духовните потреби, а я направиха публичен дом. Монах може да бъде само онзи, на когото Кундалини е тръгнал да го развива, т.е. се е събудил. Но каква е пък другата злина? Че този, който има събуден център – да кажем трети, с него създава "Мирова" религия. Това може да се прави при дивачеството, но в съвремието не трябва. Защото всичките придатъци на Богосъбуждането са една илюзия. Ако някой иска в междината между Небе и земя да се направи за Господ – не става. Междинен Господ няма!

Всичко в миналото фактически пречи, или е завеса пред Знанието. Ако Знанието сега бъде осакатено по начина, по който някои го разбират – само като продължение на добродетелите – такъв хермафродит няма да оцелее в бъдеще! Защото човечеството е пред погребение – гробарят сега става Учението Път на Мъдростта, но в неговата яснота и чистота. Както виждате, започваме от чисти ръце. Свободата от минало не е да си смените довчерашната дреха – не, сменяте душевността си! То не се състои само от това, което сега познавате. Не може да се отрече, че сте носили и многобожието, че носите натрапените добродетели: не лъжи, не кради, не убивай! А, както виждате, светът и убива, и краде, и лъже. Фактически добродетелите с тяхната тенденция омърсиха ръцете. И продължават...

И още в митологиите има въставане срещу това – когато един човек поисква да смени душевността, го приковават: Прометей! Кой го приковава – Зевс, астралният бог на миналото (макар че са съвременници). Защо? Защото Прометей иска огън – иска ум!

Затова в Посланието за 1982 г. се казва: "Сърце, което няма да плаче за обидените, а ще ги води при извора на утехата!" Ако вие не се лишите от емоционалност, ще отивате да плачете и да искате признание. Кой освобождава животното в човека? Изворът на утехата – Духът. Той е, който дава Път, който дава нова Духовна вълна и безспорно той ви освобождава. Това значи да отидете и тухла по тухла да махнете Стената на плача. Цялата Стена на плача на еврейщината да бъде отпътена!

Една от най-големите грешки, които са оставили религиите, това е липсата (с хилядолетия) на идеята за еволюцията и прераждането. Свещените книги имат този недостатък, че в тях липсват тези два големи фактора. Липсва в официозите този кръстен знак – идеята за прераждане, която безспорно е съпроводена в своята цялост с еволюция. Предишните религии са статика и никоя нова религия не е приета от старата. Именно това следва от липсата на идея за еволюция. Да не говорим за приемането на преражданията, което пък създава диоптъра на възприемането на реалности и духовности. Една безспорност има в историята на човека – той се ражда дете и става старец. Еволюцията в неговия корпус е толкова явна, че няма начини да бъде отречено вътрешното му развитие и йерархия.

Послания е имало винаги, обаче статиката иска да запази непроменеността. Едно е Сътворението, друго е сътвореният да мине йерархията на развитието. Дори самият Адам, който е сътворен, както виждате, проявява искане за мислене. А преди неговото сътворение е имало две Коренни раси, които нямат нищо общо с това, което официозът казва. В цели две Коренни раси милиони години не е имало дори полова диференциация. Тайната на Сътворението е съпроводена с еволюционния пулс!

Факт е, че човекът започва Пътя си с тотем. Тотемът му е бог, но той е един материален образ, не е духовна субстанция – не е Бог, а е божество само. А сега даже официозът на науката поставя въпроса, че в същината на материята стои Бог. Учените не са стигнали до тайните на Мъдростта, но не могат да избегнат Бог – търсят Божията частица. Разбира се, за тях Бог не е това, което културата на религиите е изграждала или на което вярата е давала признание, но това няма значение. Важното е, че човек носи потенциалната възможност за божественост.

Липсата на живец създава това, което се нарича невежество, когато се говори за тайните. Над 1500 години хората са приемали, че Слънцето се върти около Земята. Къде са тогава истините в културата, които дори не са тайното знание? А Бог в душата на един наказан отрича, че Земята не се върти – защото Галилей дава идеята и изрича, че все пак тя се върти! Представете си каква надмога над Бога е искал да има непосветеният!

И в същия път успоредно върви тайната на знанието – окултизмът. Там е вашата голяма отговорност. Разбирате ли, че вие сте обречени на упрека, защото създавате истини? Отделен е въпросът, че когато отидете в другите царства – на Висшето мисловно поле, на Причинния свят, с други тайни ще трябва да се себеотречете. Но дадено ли е в Учението една тайна – без Себе си! А кога сте без Себе си – когато сте всичко. Това не може да ви го дадат другите Учения. Те са искали от човека да направи признание, но не са го обричали на тази предназначеност, която му дава Сътворението – че човекът е бог, а не само незначителен грешник, виновник. Много добре е казано в Учението на Мъдростта – няма грях! И в списанието е надсловът: Няма зло, има нееволюирало добро! Това е най-фактическият израз на еволюцията! Този спазъм, който е и биологичен, който е и духовен, влиза в тайнствата на човека бог в развитие. И митологичните божества със своята възможност и кръгозорност са създавали религии. Но човекът е създал идея за Бог! И тогава ще дойде голямата тайна: Как от това велико зачване да родим Бог от човека?!

За всички пробудени идва третото искане: "На земята мир с правда, хляб без унижение и път без страх!"

В предишните Духовни вълни също сте имали изчистени ръце, събудено сърце, но сега трябва мир с правда. Ето тук са везните – това, което си взел, за което си плакал – то трябва да бъде сложено на капоните (тази стара дума). Ако не може да равните блюдата, сте наклонили или към правдата, или към кривдата. Затова е казано: мир с правда! Иначе идва размирието. И после: хляб без унижение, защото хляб с унижение, дори изобилен, нарушава целостта и събужда страх. А път се ходи без страх! Този, който няма в себе си мир, сигурно няма и правда и тогава безспорно страхът е на първо место.

Първата потреба, която човек трябва да осъществи, за да има просперитет да понесе събудения Кундалини, е: без страх. Кундалини може да отнесе човека и той да остане без съзнание за дадени моменти, в които може да го налегне страхът, че е умрял. И ако не може да го понесе... Защото събуденият Кундалини е проблем не да отива в чакрите, където идва само усетност, а да ви изведе в липса на земно притегляне. Ако човек може да се понесе като безтегловност, да се приеме като относителност на своята собственост, тогава чак е свободен от страх, иначе – земята му дава опорност. И много добре митологията дава Антей и Херкулес. Идея за свобода от земно притегляне! Всичко трябва да се познава в неговата същност, а не в констатацията. Антей е точно човекът, в който се събужда Кундалини, т.е. за него няма вече земно притегляне. И затова трябва да се започва с чистотата, която няма да позволява да се създава вибрацията на страх.

Страховата психоза я носи астралът. И човек се губи от реалности в иреалности. Първото нещо, което внася смут, е страхът и затова човечеството много бавно може да напусне едно поле на Мирозданието и да влезе в друго – има страхова психоза, която го губи като съзнание. Ако това е в ума, вече е много тежко за психиката, но когато е в астрала, хората губят реалности, в които нямат материална опорност. В човека онова, което го пази от умиране, е астралът – не умът, който може да поиска смърт или да я отрича... Но големият акт, с който се признава безсмъртието, е Причинността.

Тези идеи са акумулация на духовна будност, която дава Цялост! Събуденият Кундалини ви извежда в пространствата без страх. Но непременно преди това трябва да сте минали подготовка и да сте се изчистили. Да подбирате онова, с което се храните. Свещените книги като ги четете, усещате не само внасяне на страх, а и че тези, които са направили дадени обучения (защото са били будни до четвърти или пети център), не са знаели Целостта! Седем-осем души на Земното кълбо са Велики Посветени. Другите имат знание, което дава ниво, но не Цялост. И колко хубаво е казано: Сърцето ще ги води при извора на утехата! А този извор е Огънят!

Знаете ли колко е сложна тази материя, а всъщност е изключително простичка. Но или трябва да имате знанието, или трябва да учите. Научаването е преход на възможностите – колко валентен е умът ви. Понякога се изумявам с каква цялост и обширност са казани нещата в най-прост вид. Какво значи "плода на надеждата"? Да събудите нещо в собственото си търсене! Кой е събудил тази потреба, кой е пошепнал идея да се надявате? (Защото в края на краищата надеждата е опорност.) Кундалини, който не може да бъде спрян. Отделен е въпросът, че Кундалини, когато се събуди, колкото можете да понесете, толкова ви дава. Това трябва да се разбере – до каква степен едно човечество в своите измерения може да възприеме и да понесе! Да понесе път без страх. Пътят е загатнат още в мисловния човек – в Адам. Защото той е мисълта, която може да мине завесите на астрала и да работи върху материята.

 

Въпрос: Защо в Посланието за 1983 г. се иска: "Прати ни доброта в сърцето, знание в ума – да простим личната и човешка тревога, ходили път без Тебе!"

Ваклуш Толев: Когато ходите път за себе си, гледате да си напълните джобовете. А Път без Себе си е Мирово съзнание, защото имате Мирова отговорност! Всичките седем Лъча на еволюцията ви водят вече, а не само един.

Именно знанието или действието на ума прави метаморфози в човешкото битие. И както е казано в идеята на Сътворението, Адам, умът слиза надолу, т.е. облича се в материя. Адам е само име на духовната образност на мъжкия принцип. Слизайки надолу, той формулира мъжкото начало и умът започва да се дели от астрала. Адам не е астралният образ на Светлината, той е менталният образ, който е Огънят! И Сътворителят го гони на земята, за да се развие. Затова се казва: "да простим личната и човешка тревога, ходили път без Тебе!" Ходи се със загубено съзнание за Божественост. И не става въпрос за престъпление и грях, а за тревога. Значи в човека се ражда тревога в битката между астрала и ментала и тя създава "падането". И виждате това възправяне в пряка битка между човека и Бога.

Така че, когато се разглежда този проблем, трябва да се вземе откъс от Сътворението и да се види, че Адам, поревнал да знае (знание, подсказано му от астрала, от жена му Ева), слиза долу и тогава идва вече чуждеенето му – "ходили път без Тебе!" Значи в дадени моменти човекът има път без Господа. Защо? Защото няма ядрото – има материалния образ, има астралните и ментални прояви, но няма Кундалини! Кундалини е спящ.

Идеята, че сме ходили път без Отца си, а със Себе си, трябва да трансформираме в обратната идея – да ходим Пътя без Себе си, но с Него!

Има в древните митологии един добър израз: "Познай себе си и ще познаеш света!" За да познаеш света, ти трябва да имаш образа на Бога, защото Той е, Който знае, Който е универсален по същност. Тази идея е внушена на човека още в първичната му будност. Тук е битката, която прави Адам. И много добре са дефинирали Великите посветени в старите концепции, което показва, че те са много по-верни от съвремието. Защото сега се мисли, че целият спектър от знания вече човек го има. Но най-елементарните няма, а още тогава е имало: "Познай себе си..." А сега това, което могат хората да завоюват за себе си, считат, че е свят. Не! Това е липсата на спектралното виждане.

Затова в Учението Път на Мъдростта, когато правите тази хармония, се иска: Свобода от Себе си! Това е вече, когато познаете себе си, да се освободите, за да правите служение. Тук е тайната на съпоставката между нравствените правила и Знанието, битката между Знание и морал.

И затова аз считам за грешка в идеята на развитието, че Посветените са предложили първо да направят моралната таблица, с идеята да е достатъчно убедителна в изграждане за понасяне на Знанието. А така са я направили безстойностна. Таблицата на нравствените стойности не струва, защото се разширява съзнанието, но в съпоставка с минимална възможност за Знание. Имаме непобедими сили в себе си, а не сме имали урока как се овладяват тези сили. И тогава астралната будност е развратила човека, защото желанието определя, ако можем да кажем, кръвната група на еволюцията му.

И виждаме, че в концепциите на философите липсват големи прозрения. Ето защо можем да направим характеристика, че нравствените таблици опорочиха Знанието, или спъвайки Знанието, опорочиха човека, и тогава ще трябва една нова култура. Именно сменяне таблицата на Добродетелта и отиване в таблицата на Знанието.

Но трагедията е, че и съвременната философска мисъл, и съвременната нравственост сега носят печата на религиозното знание, не на верското. (Вярата е много по-широка от религията.) Обредността в религиите стои. Така онова, което има мисловна стойност, не влиза в културата. И конфликтът е неизбежен. Дори и формите на посвещение са запазили по-скоро характера на тайнственост, отколкото на подкваса на човека в осъзнато служение и Знание. И затова отделни школи и културни институти, които бележат открития, се лишават от верско съзнание и губят провиденцията за Истината.

Човечеството, в лицето на неговите Посветени, не може да не бъде сконфузено от лошите резултати. Ето, имахме тук – в България, почти половин век бедствия. Не става въпрос за беда, става въпрос за културни, верски, духовни бедствия. Те тласкат човека назад. И без да се иска, може да се създаде непроходимост. Епохата на двадесети век не роди гениален философ, защото и философията, когато се лишава от призива на събудените седем тела в човека, никога няма да успее. Липсва цяло столетие проницанието и никой не донесе идея за бъдеще.

Може би най-осъзнатото, за да дойде Учението Път на Мъдростта, е липсата на Бог. Адам има голямо удобство, че Бог го е гонил, но му липсва Бог. И тогава човек сам си вменява пропуските – вижда недостатъците си. Иска доброта в сърцето, знание в ума... Тази съпоставка на преценката вече става, ако можем да кажем, знаменател на числителя човек-бог в даден стадий.

Но ако знаменателят преобрази дробта в снижение, тогава в Посланието за 1983 г. се казва: "Прати ни благодатта на Духа Свети, та да не гасне Истината в душата ни."

Има разслоение, което стигна до спадане. И Адам е, който слиза пръв на земята – в Духовната вълна на Сътворението. Това е идеята мисълта да доведе материята до говоримост и взаимност с Духа. Затова е слизането, след това е възземането.

Следователно прабащата на това човечество, което обитава планетата сега (защото планетата е обитавана и преди Адам), прави сродяване на клетъчността с Духа, създавайки човека бог в развитие. Някои от посветените в по-предишни животи, които много по-рано във водната стихия се губят, фактически са оставили клетъчни вибрации, съставляващи Адам – те са приготвяли материята. Но това е анализ на анатомичността, която от своя страна след това вгръща Адам вече като ум. Така че, когато говорим за човека, виждате какво слизане има – от духовното ядро до последната анатомичност, която, безспорно, в обратен път отново прави светлина от материята. От астрала изгражда първата осезаемост на цялото – Адам в процес на израстване, за да може да извика вече ум, който съставлява програмно битие.

В Митологията пък божествата и нравствено, и социално нанасят голяма вреда. Не е само идеята, че се самоизяждат, а че те не правят Път – само се удовлетворяват. Затова има йерархия, защото искането, което трябва да се отправи към Миров Учител – в Посланието за 1979 г., е, за да се получи енергия, с която трябва да се направи движение напред. А когато се иска от Светия Дух – в Посланието за 1983 г., това е, така да се каже, милостиня, защото развитието не върви. Има спадови моменти в историята на Духа. Не в човешкия дух, а в човешкото поведение. Има моменти, когато исторически човекът се опира само на Духа Свети, но не и на Божеството. Духът Свети в общата преценка на християнството е трета съставка, която не е пълновластието на Бог Отец, не е пълновластието и на Сина. Това искане е тревожност по отношение – "та да не гасне истината в душата ни". Значи една култура на дадена религия може да унижи душевната цялост, относно истината, с поведението на съответните моменти исторически.

Едно е да се удовлетворите, друго е да дадете Път! А Пътят нарушава хармонията! Защо? Защото е стадий на еволюционно повишаване! Човек търси просветление, за да може да си върне Бог, когато в душата му е изгаснала Истината! Защото човечеството е живяло в блудство между своите дадености – между астрал и ментал. Те са създали религиите, които прилагат много жестокост. (Юдаизмът е едно издевателство – истинско издевателство.)

Тогава: "Дай ни сили да живеем без съмнение и без страх в земния си дом!" Но пък съмнението е най-добрият гробар на минали религии. Когато съмнението роди преценка за стойността на миналото, тогава вече имате, както се казва, приготвен ковчег. Естествено, може съмнението да е и към настоящето, което посрещаме, или бъдещето, което идва. Но трябва това, което идва, да направи жизнен лик, за да бъде манифестирано и да се прецени духовната му стойност. Защото виждате какво прави Христос срещу еврейството. Разпятие! Реално или нереално, няма значение – важна е скицата, образът Разпятие.Идеята за Разпятието вече Му дава какво – приоритет. Защо? Защото възкръсва.

В този смисъл е вече Посланието: да минете границата от възпитанието към Светлината на Знанието, както Христос манифестира Възкресението. Всички преди Него са възкръсвали с енергитичната външна сила на Сътворителя. Той е единственият, Който възкръсва със Своя Кундалини. Няма външно въздействие – има вътрешна събуденост, която минава Рубикон и отива да побеждава – Себе си! Ето защо е нужна Голгота. И Христос я осветява, защото възкръсва. Това, което кришом е давал Египет – безсмъртието. Но Той възкръсва със Собствената Си духовност, за да може човек да признае преходността на своята тленност. Затова Иисус рече: Аз и Отец сме едно! Институтът е благословил тази тайна и е дал прозвището Син Божий с йерархията да бъде в Троица Единосъщна. Но религиите са Го окрали – липсват привилегиите на Сина, сравнен с Бащата. А ние Го наричаме вече Съсътворител. И тогава не липсва на Сина нищо, което има Бащата, а Бащата не ще играе роля на обиден, че някой Му е взел пътнината...

 

Въпрос: А защо в следващото Послание, за 1984 г., се иска благословение?

Ваклуш Толев: "Благослови да Те осветим като живот и опазим като дело!" Защото Учителят има дело! Скулптор е на новото...

В планетната еволюция хората имат отначало едно око. Тогава, когато им дават възможност да градят осезателност тук, се скрива едното око и имат две очи. Тези две очи също ще загубят стойност – когато имате пък събуждане на третото око. Материалната притегателност ограничава човека и затова му предоставят две очи – за да има зрение за физическата материя. Защото, в края на краищата, човешката духовност трябва да се справи с нея.

И тук е вече Учението Път на Мъдростта с идеята за одухотворяване на материята. Сега с двете очи се работи за валентност, която ще добие третото око. Така че, ако едноокият циклоп е имал осезаема знайност до определена валенция, сега трябва човек да се завърне с две-три валенции по-горно знание. И тогава много лесно е двете очи отново да се загубят и със седемте чакри, с които ще работи, да направи планетната еволюция в нейната градация...

В многобожието един Баща-бог си яде децата, за да не станат като него богове; след това има един преход в единобожие, който юдеите квалифицират; християнството пък утвърждава, че Бащата-Бог без Сина Си не може. Това са двата големи прехода, които човечеството минава – неотреченото право на човека да има богове като несменност и отреченото право на Духа да прави богове, т.е. да се осъществи като Бог. Бог, който е нееволюиращ, стои във всички религии, които не са искали да отстъпят место. И затова Кронос чрез майка си Гея убива своя баща – Уран. Тогава, в последиците за поселниците на планетата ние няма защо да се учудваме, че синове убиват бащите си, нито пък че има бащи, които (като Кронос) под различни форми "изяждат" децата си.

Следователно конфликтите в официалните религии имат проекциите на това, което се нарича беда. И ето какво се иска в Посланието за 1984 г.: "Дай ни сили да понесем бедствието и ни опази от бедата!"

Не от бедствията, а от бедата вече! Защото бедата е материализирана сила, не е бедствие. Когато имате отработена тронност, тя се самозащитава. Социалните революции срещу императори, царе и пр. също са бедствие и в края на краищата съответните цезари имат и беда. (Ето Ивайло – сваля една институция, самият той става цар и след това в леглото на царицата е убит, т.е. бедата идва.) Виждате, че и самата социология прави белези.

Така добродетелите дават лъча на унищожението, докато познанието дава право на събудената съвест – на отговорността.

Тъй или иначе, човекът ще дойде до царствения трон. Какво прави религията? Иска трон, но `и дават олтар. Бог Отец има трон и дава на сина Си олтар. Но католиците се опитаха да направят олтар, който да има и трон. Независимо, обаче, че папите са карали императорите да им целуват ръцете, сега какво стана – императорите карат папата да им "целува ръцете". Конфликтът между социалност и вяра. Социологията винаги ще иска трон, а посветените ще имат олтар. Но посветеният, когато се осъзнае като бог, ще завоюва и олтара, и трона и тогава няма да има нужда от обред, който го обвързва – ще има нужда от себеогледало. Себеогледалото е човекът, минал през стадиите на всичко – един път е бил пред олтара, друг път е бил на трона.

В това отношение прабългарите имат великолепна теза – орендата е в главата на кхана, не на жреца. Когато осъзнато тази оренда доведе човека до божество, тогава между трон и олтар няма да има преходна стълба.

Винаги е имало посветени. Защото посветеността е безспорният факт, че човекът е еволюиращ бог. Тогава, когато вашият ум констатира само триизмерния свят като отражение (както теорията на отражението на Павлов), тогава нищо не е разбрал от вложения Кундалини. А Кундалини в своите изяви е най-безспорната тайна, че човекът е онова божество, което дава поданство на боговете. Затова твърде смешни, непокорни и развратни са олимпийските богове. Тук се разминават пътищата...

Тайнството не е още тайна, която може да бъде разгадана. И затова божествата съществуват с илюзорности. Ето защо те бранят своето минало, както всяка нова религия дава жертва на старата. Какво прави Моисеевият бог? Разпва Онзи, Който след това стана Синовност. А от друга страна християнството пък Го направи Бог. Това е голямото стълкновение, на което се люлее цялата култура на планетата. Но безспорно има ли люлка, има и развитие. И затова културата на Знанието е цял атентат срещу културата на миналото, на религиите. Все пак вярата ще остане вечен стълб, защото вярата е предвара на реалностите!

Опошляването, което са извършили религиите, идва от потребата на еволюцията: плътта да стане Дух! Духът си създава плът, след това тази плът в неговата благословеност трябва да стане пак Дух. Затова има и планети. А Кундалини може да носи планета без тя да му тежи – Христос носи кълбото земно! Тази тайна трябва да се разгадае – победата на Духа над материята.

И социологията е двубой между Дух и материя, защото човекът е и социология, и духовната субстанция! Тази неизбежна битка винаги ще върви, докато не се стигне до понятието събожник и да няма разделение, което конфликтира социология и Дух. А когато не може да се понесе Кундалини, се създава бедствие и беда.

Това искане: "...да понесем бедствието и ни опази от бедата!", е една преценка на миналото. Защото този, който иска да прави дори и социален живот, му трябва преценка. Там е и грешката на съвременните политически мъже, че не поискаха точно това. Те не поискаха сили да понесем бедствието и да се опазим от бедата.

Човек, ако опази чистотата на Духа, така както и ръцете си, т.е. материята, която носи магнитната сила над това, което наричаме мислене и поведение, няма как да се смути. В човека може да бъде отмерена ниска температура в мисленето, но не и в духовната му даденост (а с Духа работят само единици). Ето защо той трябва да има духовни криле, за да може, когато бедствието иска да го обгърне, неговите криле за избавление от сухотата на съвремието да го спасяват. Има бездуховни епохи, в които властва просто тронът на глупостта. И ако проследите от Втората световна война досега, ще видите, че няма нито една достойна глава за корона!

В третото искане за 1984 г. се казва: "Благослови благото, потребно за земния живот!"

Не се иска ескалация, а утвърждаване на това, което чрез първото искане е станало като промяна: "Благослови да Те осветим като живот и опазим като дело!" Будността да правиш храм, по-висок от митологичната сборност, е ясна!

Човек може да има стадий на валентност, но с планетното си присъствие. Той присъства на планета, която е материя, но в същото време тя е изграждана с ниспослания от духовности, правили материални образци. И затова ние слагаме възможността – когато се връща тази материалност, постепенното `и одухотворяване и фактически обезтегляване. И затова Антей, когато го вдигнете над земята, го освобождавате и можете да го победите. Тези митологични образи никак не са въображение и празни приказки! Митологията дава на въображението възможност да се материализира. Тя е изключителна, макар че интерпретаторите `и гледат с насмешка.

Всичко това са реалности на духовността в съответните фази на усвоимост. Ако Антей го вдигнат над земята, той губи това, на което е пратен за присъственост. Тази присъственост какво прави? Една част от образа на живота. Образът на живота също е стадий. И затова между догма и живот има много голяма разлика – догмата е ограничение, заради невъзможността да се усвои по-далечното!

Така че една тежка материя, ако не `и сложите Огнената сила на това, което наричаме духовност, ще си остане посредственост. Затова човечеството е в една относителна невежественост. Не е проблемът, че хората са загубили идеята за прераждането, т.е. най-големият закон на еволюцията е загубен в съзнанието на ученията. Това до известна степен препречва, защото дава убеждение, близко до най-евтиното схващане за живот. Животът има много етични стъпала, но нравствената система, според мен, е много грешно изградена. Много грешна е, защото създава тенденцията на изкушението, което минава в идея на наслада. Идеята на насладата е погребалният химн на добродетелта!

Виждате колко антитезисни неща могат веднага да опровергаят добродетелите. Но идеята за съблазънта създава култура, която на дадени места вече може да граничи с изкушение, на други места – дори с известни извращения. Когато се говори за хомосексуализма, всички изпускат идеята за прераждането! Може при някое първо прераждане от жена в мъж или обратно (знае се, че през 7 години полът се сменя), да има хермафродитство. Разберете – всяко нещо е невинно, докато го опорочи дребният човешки ум без прозрение. Това са страшните неща. И те не могат да намерят оправдание. Ето каква стойност има еволюцията – да нарушава един вчерашен норматив! Внася ли тя онова, което е осъдително? Да. Но тази осъдителност в една нова Духовна вълна губи стойност.

Много са големи нещата, за да бъдат интерпретирани махленски... През плет си говорят културите – плетът стои, но той е прозрачен. Защото в края на краищата всеки може да се попита: откъде идва този упрек на човека в неговата извратеност? Една Гърция дава култури, един Рим – също, а всъщност техните поделения, наречени социални пластове, са пълни с разврат. Това е много смутително, когато се решава проблемът човекът бог в развитие. И точно тук е голямата ви отговорност – бъднината ще ви иска формула. Формула – защо е това поведение? Откъде са влезли тези червеи, за да направят ябълката прогнила, ябълката, за която Адам понесе толкова наказания? Иначе е, както сега наблюдавам културата – плъзгане с кънки или със ски... Да, улеснява се човек, защото иска да гони бързина. А не знае, че има един винт вътре в себе си – може да го врътне и да надбяга всички, пък и ако трябва да лети – да лети! Когато човекът го осъществи, тогава тази тайна става енигма, която наричаме Човек-Бог. Следователно човекът трябва да реши една енигма, само че с други дадености вече. Неговият обсег е много по-широк от това, което е бил. Ама има и нещо друго – неговите възможности за схващане са ограничени в материята, но пък има отработена теза за поносимост на материя. Дори неговата фантазия, която роди самолета – това е материя, в която може да сложи едно човешко сърце, наречено мотор, и самолетът да ни изнесе. Ето една илюзия, която е реалност! Какво е един самолет?! Отработена материя! В нея какво имате? Един душевен апарат и прилив на гориво. Всичко това има своята и социална, и техническа приложност. Но страшното е поносимостта!

 

Въпрос: Защо в първото искане за 1985 г. е казано: "В смирението Си със смирение ни дари!"

Ваклуш Толев: От кого се иска? От Учителя! Значи, първо, има едно признание, че Учителят е смирен.

Второ, да не се събужда болна амбиция за величие. Човек трябва да стане смирен, за да може в смирение да върши всичко. Смирението е най-сакралната молитва! То е не да ви липсва величие, а да сте свободни от идеята за величие. Защото величие може да ви липсва по най-различни причини. И когато ви липсва величие, защото не можете да го достигнете, тогава се ражда егоцентризмът. Той пък има своята болезненост. Всеки от императорите, като ги наблюдавате, ще видите, че е събудил в себе си болка на неосъществимост. Наполеон 6 години преди да бяха го обявили за мъртъв, е мъртвец. Защо? Защото е болен за величие. Потребно като социална необходимост и като възпитание, но не и като път.

Религиите под "смирение" разбират "подчинение". Това е голяма беда, която нравствената таблица е нанесла над просветеността. Под смирение не се разбира тайната да не се пречи на изявяването на Кундалини!

Смирението е аура – лична аура, аура на едно общество, аура на света! Но смирението е съвършено, когато няма кой да го оцени! А когато прерасне в благородство, в социологията казват каста, класа. Това, което сега личи между буржоазия и пролетариат, само че с обратния знак – буржоазията стана пролетариат, а пролетариатът играе ролята на буржоазия. Някога първенство са имали благородниците или аристокрацията. Направете една съпоставка: Америка е изумително богата, но и изумително непросветена. Защо?! Защото в недрата и на тази земя, и в тяхната социология няма аристократизъм! На пейката на живота в Америка не е стоял аристократ! И виждаме до какви достижения в цивилизацията се достига, но и играта на низостта. Като изваяност, като жест дори в техните президенти, които съм наблюдавал толкова години, няма аристократизъм. При американците липсва измерението на аристократа, дори в словесната изказаност! Този стадий не е живян при тях! Те никога не са носили юзди за възпитание и щедра ръка, както е казано, за дар.

Когато давате от излишеството, Христос беше казал за тази щедрост... Пълните си и двата джоба и давате на някого един гологан – това ли е щедрост?! Излишеството, милостинята никога не са щедрост!

Второто искане в Посланието за 1985 г. е вече: "Вложи в сърцето и устата ни Слово, което буди, служи и води!"

Това е идея – да събудите човека, да му служите и да го водите.

Началото в религиите е тотемът – онова, което респектира човека в неговото дивачество. Тотемът е бог на човека в първичния му стадий. Тази епоха отдавна е минала, а преди нея има много други висши животи, други йерархии... Звездният свят е от тези йерархии, които са завършили своята еволюция. Оттук идва и роднинството между човек и Небе, както и гаданията в коя зодия попада. Всички тези неща имат обяснимост. На човека му казват: "Ела да ти дам причастие, ела да те кръстя", но не му е обяснено какво значи конфликтът между материя и Дух, какво е Кръщението. Не може вече в Учението Път на Мъдростта да не се каже, че астралният образ на Светлината е водата.

Защо никой не казва и че този Адам, който е сътворен, но не е роден, има конфликт с Господа – скарват се и Адам иска да отиде в друга сфера? Какво иска? Знание! А не логична последователност на развитието си като животните. Това е битката между Адам и Господа – той иска да знае! Но, ако му се открие тайната, той ще поиска да вземе на Господа жезъла и да може да командва... Да, но пък жезълът на Господа ви изгаря за секунда, когато материята ви още не може да понесе събудения Кундалини...

Трябва да се даде яснота за твореца-човек – защото в него е вложено Дихание. След това, Диханието какви степени е събуждало в човека, се вижда от йерархията на посвещенията. И затова си има институти. В египетските пирамиди се е знаело много повече, отколкото е знаела цялата друга планетна култура. Сега са зарити в пясъците, а там се крие най-голямото знание на времето – не това, което гръцката култура е давала с битката на т. нар. митологични богове.

И затова Посланията имат една последователност на възможностите, с които ги улавяте. Тук предметният свят ви служи. Ръцете все пак ви служат. Не може да се отречете от биология и анатомия. И ние тепърва има да осъзнаваме анатомичността какво дължи на биологията, която я изгражда (макар че големи открития се правят, с които искат да ни избавят от криворазбраната цивилизация).

След битката между биология и анатомия идва битката между анатомия и психология, а след това и битката на психологията със Сътворението!

Третото искане в Посланието е вече: "Сили ни дай да изходим Пътя и щит да се самоотбие злото!"

Концепцията на всичките тези искания е първом смирението, след това да вложите в сърцето и устата си слово, което обаче какво прави – служи и води... Това е идея да промените статиката на митологиите. И тогава – сили да изходите този Път и щит да се самоотбие злото. Именно това е свобода – "щит да се самоотбие злото". Тази, така да се каже, инвазия на словото, което е почнало да буди, да служи, да води – тя е, която трябва да мотивира силата, за да може Пътят да се изходи и да се самоотбие злото. Тогава, вижте надписа на списанието: Няма зло, има нееволюирало добро! Ние не го отричаме, само го "погалваме", за да извърши своята еволюционност.

Логично е, че духовната същност много трудно е понасяла бремето, което материята създава. Материята е била господстваща сила. Защото първо се създава образ, образ в който след това е вложено подобието. А в подобието са онези вибрации, които е сложила Сътворителната сила. Когато в образа е вложено подобието, то, съхранено в измеренията на материалната субстанция, започва да създава форми на мисленето, които имат приложност. Сега достиженията на цивилизацията с прозренията на науката започват изумително да "крадат" от онова, което Творецът има запазено в откровението. Макар че то ще стане всекидневие. Но всекидневието трябва да се научи да понася тази пулсация, която е създала и материята с нейните пластове, и ума, и причинността... Тази поносимост именно е голямата тайна. Тогава ще трябва да се изготви материалния носител, за да може някой да освидетелства тайните, които Сътворителят дава...

Но колкото и доминантна да е силата на мисълта, и колкото и доминантна да е силата на материята, у нас стои Огнената сила. Кундалини играе ролята на Абсолюта в човешката изява! Нейната тайна може да открие бъдещето, тя ни дава късове, в които имаме съзнание, преценка. И когато се задвижи Кундалини в цялост, тогава се ражда Пантократорът, както в християнството е казано – Той да държи земното кълбо! Една изумителна смелост, която са родили – човек да държи земното кълбо! Еволюция...

Много често се питам – къде отиват толкова плодни и възвишени мисли и толкова пък безплодни и мръсни? Има ли нещо, което може да комбинира гениалните прозрения, които се правят сега като открития? Но човек ги носи и тук вече законът за еволюцията играе най-голямата роля – постепенно в усвояване и надмога. Надмогвате – тогава еволюцията е безспорна! И тук е грешката на религиите, които искат да имат хилядолетности. Но Еволюцията "се надсмива" над преходностите. А миналите религии са една преходност, дори и една смешка, защото виждаме опита на ума, който иска да надживее Духа и не го признава за реалност.

Има обаче преходност, в която не е позволено прозрение, което не може да се понесе. И затова Кундалини има седем центъра. Ето защо един има яснослушане, друг има ясновиждане, трети има интуитивната цялост, да не говорим за единиците, които имат събуден Хилядолистник. Всичко това създава култури. И знаете ли кое е най-голямата обида? Когато най-ниската култура дава идея за бъдещето. Така направи един комунизъм – най-неавторитетното, най-непрозрялото даваше път. Това не е обида срещу онова, което си отиде – не, то е просто знайност. И по този начин се намира формула за прощение с невежеството, на което трябва да се прости изстъплението, пречило на културата на една планета. Отделен е въпросът тази култура, пренесена в Мировостта, какво представлява, както страхът на индийците от техните богове, които имат четири лица. Но едноличието е потребност за чертаене на пътища.

 

Въпрос: Можем ли да дадем наименование на Втория четиригодишен период?

Ваклуш Толев: Винаги може една неовладяема светкавица да се събере в това, което се нарича електричество. Значи – може. Обаче кой е рискът? Че нямате свободата `и. Когато нещо го сложите в ограниченията да го дефинирате, вие го лишавате от бъдещо развитие. Зевс наказва Прометей – приковава го! Спира ли се обаче развитието на религията на многобожието?! Зевс фактически лишава бъдещето на собствената си култура. Но Прометей остава, защото Прометей е умът.

Така че, когато се иска да се дефинира даден период, ние трябва да позволим и всичко онова, което човекът в еволюцията си може да прави! Дава се на човека сега свобода, но не му се дава право на творец. А правото на творец може много да направи. Зевс пуска светкавици, но Прометей събужда величие! Защо? Защото умът продължава да ражда.

Така че човекът не е дефиниран като Бог, а като бог в развитие! Това ще е един хилядилетен стадий, в който трябва да се освободи от добродетелите. Защото, ако сега погледнем човека, той просто е един престъпник – как да го направим бог!? Трябва му хилядолетие, в което той ще гради културата на развиващи се богове, и след това ще роди един нов трон. Какъв ще бъде – това е въпрос на бъднина. Затова бях казал преди известно време: Капсулация на кармата! Какво значи да я капсулираме? Кой ще попълни хилядолетията, които им липсват на хората като развитие? Кой е пък придатъкът, с който можем да кажем: те стигнаха ниво, на което трябва да бъдат освободени от кармата? Никога не мислете, че това е бъдеще, което сте го нарекли с настоящо име – мислете, че има и други имена!

Сега в идеята на Триединството работите с добродетелите. Как тогава с тези работещи добродетели, които така здраво са ви направили валентности, за да живеете, ще се измерите с идеята на Знанието?! Виждате как самò се ограничава човечеството! Какво трябва да се направи тогава, кое трябва да вземе връх, за да смените валентността си? Защото единството на Трибожието, което има човекът в себе си, е изработено в схемата на Добродетелта – не е изработено от схемата на Знанието.

Разбирате ли какво богатство е Учението на Мъдростта?! Никоя школа философска не е дала Знанието и не може да го даде. Това е най-големият конфликт, който предстои на човечеството. Най-големият! И тук е моят страх от изопачаване. Затова тези Послания все пак трябва да бъдат дефинирани, за да няма илюзии! Не е въпросът само да си сложите шапката и пагоните – въпросът е наистина да сте живели нещо. Защото добродетелите досега не са дали признание на събудения Кундалини. Признават велики пророци, малки пророци, а те са на добродетелите, на изживелиците...

Ако някога нощем се събудите за Себе Си – освободете се от Себе си! Човек не може да приеме тезата свобода от Себе си, защото огледалната легитимация не е сменена.

Идеята на Учението Път на Мъдростта сменя паспортите на духовността!

Още от броя
Върху Посланията на Планетния Логос. Първи период: 1978 – 1981 (2/2010) Първи период: 1978 – 1981 г. Раждането е тайнство, Рождеството – Път! Будността в своята отговорност вика Децата на Деня в служение! Това, което е вашата обреченост, то е и ро ... AXIS LIBRI (2/2010) Посланията са хлябът на Мъдростта! The Messages are the bread of Wisdom! Раждането е тайнство, Рождест ... Върху Посланията на Планетния Логос. Втори период: 1982 – 1985 (2/2010) Втори период: 1982 – 1985 г. Свобода от минало – заради плода на Мъдростта! Голямата тайна на този период е локализация и идеи за динамика! Динамиката не може да не се употреб ... Върху Посланията на Планетния Логос. Трети период: 1986 – 1989 (2/2010) Трети период: 1986 – 1989 г. Освободете пленника у себе си! Всяко Послание в своя период има необходимата стойност. Без усвояване в присъщна приложност на първото Послание, ... Върху Посланията на Планетния Логос. Четвърти период: 1990 – 1993 (2/2010) Четвърти период: 1990 – 1993 г. Мъдрост в живота и святост в делата! Бог като Първи Логос на Абсолюта извира, за да създаде онази река, която има два бряга, т.е. Двойката & ... Мъдростта в скрижали. Послания на Планетния Логос (2/2010) Глава I, Тема 1.4 Послания на Планетния Логос   "МЪДРОСТТА В СКРИЖАЛИ" е молитвен шепот и грохот на океански вълнолом, неизмерими дълбини и не ... СЪДЪРЖАНИЕ (2/2010) Axis Libri  Проглас  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Първи период: 1978 – 1981  ВЪРХУ ПОСЛАНИЯТА НА ПЛАНЕТНИЯ ЛОГОС Втори период: 1982 – 1985 ...